Стъпки във вярата за спасение чрез Исуса Христа
Стъпки във вярата за спасение чрез Исуса Христа
Въведение
Едно вечно предизвикателство е задачата с разбираеми слова и картини да се предаде Божията Воля. При това едно е сигурно – и най-добрите изрази и описания достигат разума, но не и сърцето на човека, ако не е помощта на Светия Дух.
Следните места от Библията потвърждават казаното:
- „Никой не може да дойне при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил… „ (Иоана 6, 44).
- „… и Господ отвори сърцето на Лидия да внимава на това, което Павел говореше.“ (Деян. 16, 14).
- „И той (Светият Дух), когато дойде, ще обвини света за грях; …, за грях, защото не вярват в Мене (Исуса).“ (Иоана 16, 8-9).
- „… Как сте повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?„ (Римл. 10, 14).
- „И тъй вярването е от слушането (на благата вест), а слушането – от Христовото слово.“ (Римл. 10, 17).
За това е молитвата предпоставката (условието) и проповядването на Божието слово (под каквато и да е форма) – необходимата основа за покръстването. В настоящето изложение се разглеждат 6 стъпки във вярата за спасение чрез Исуса Христа, първата от които е основополагащата и в същотовреме-най-труднатазачовека.
Въведение за търсещия
С помощта на 3 библейски понятия могат да се обяснят:
- Погиналост – състоянието на хората.
- Любов – връзката на Бог към хората.
- Вяра – връзката на човека към Бога.
В евангелието от Иоана 3, 16 се срещат и трите понятия:
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“
- Божията диагноза е: всички хора са погинали
Ако Бог не беше убеден в това, не би бил жертвал Неговия единствен и възлюбен син.
Причината, поради която всички са погинали, е отцепването на човека от Бога: „… Бог надникна от небето над човешките чада, за до види има ли някой разумен, който да търси Бога. Всеки един от тях се обърна надире; всички заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма ни един.“ (Псалм 53, 2-3).
Това отдалечаване на човека от Бога започва още при Адам и Ева, първите хора на земята
(Битие 3).
И чрез думите на пророк Исаия ни напомня Бог за това тъжно събитие: „Твоят праотец съгреши….“(Исаия 43, 27).
И също чрез Павел, видния теолог на първото столетие, говори Бог: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога„ (Римл. 3, 23). „Зотав, както чрез един човек (Адам) грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха„ (Римл. 5, 12).
Както виждаме се простира Божията диагноза за греха, и чрез това – за погиналостта на всички хора, през цялото свето писание.
- Бог обича света (хората)
Ясен израз на тази Негова любов към „погиналите“ е жертвата на Неговия син. Бог е даващ Бог, Той дава с охота, без принуда. Бог дава обилно, най-доброто, което има, а не което Му е останало в излишък и това още веднъж подчертава любовта в Неговото отношение към човека. Тази любов не е основана на чувство за състрадание. Тази любов е Негова воля.
„… не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“
(2. Петр. 3, 9). Това е истинска любов!
Тази любов е като мост, който Той между нас построява.
Тази любов е като спасително въже, което Той ни хвърля.
Тази любов е като една силна, избавяща ръка, която Той ни подава.
Тази любов е като една стълба, която Бог от небесата спуска.
- Вяра
Когато човекът осъзнае Божията любов чрез Исуса Христа, е необходима вяра, за да е се спасен. „А без вяра не е възможно да се угоди Богу, зящото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.“ (Евр. 11, 6).
Следователно вярата е ключът – признаването на Бог, на Неговото съществувание, на Неговото отношение към нас хората. При това не само вярата на Бог въобще, но вярата в Божия син, Исуса Христа, чрез закона и пророците от Бога обещан, когато времето му дойде – изпратен и с кръщението на Йордана от Светия Дух благословен спасител на света.
Бог създава всички необходими предроставки за спаснието на човека и ни приканва: „покайте се“ (Апост. 17, 30), „обърнете се“ (Деян. 3, 19), „вярвайте в Исуса“ (Иоана 3, 16).
Но какво означават подкани и как изглеждат те?
- Какво е покаяние според Божието слово?
- Какво означава обръщение?
- В какво се изразява вярата в Исуса?
Следните стъпки могат да ни помогнат да разберем по-добре както Божиите изисквания, така и Неговото предложение.
Първата стъпка: осъзнаването на греховността
Признанието, че и аз принадлежа към тези, които са се отдалечили от Бога и поради това и аз съм погинал(а).
- Цар Давид изразява това познание с думите: „Ето родих се в нечестие, и в грях ме зачна майка ми“ (Псалм 51, 5).
- Пророк Исаия казва при срещата с Господа: „Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на силите.“ (Исаия 6, 5).
- Симон Петър (по късно апостол Петър) пада пред Исусовите колене и казва: “ Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.“ (Лука 5, 8).
В Божията светлина губи човека потрбността да се оправдава за допуснати пропуски или извършени неправди и не мисли да парадира с добрите си дела пред Бога. И действително може човек Божията благосклонност, благоволение, милост и сърдечна помощ само тогава да изживее, когато той предприеме тази първа стъпка във вярата. При това не се касае за някакъв силов акт от наша страна, но за едно искрено признание:
- Господи, Ти си прав, аз съм в неправда,
- Господи, Ти си свят, аз обаче съм един грешник и погинал.
Втората стъпка: Признание на грешния живот и покаяние пред Бога
Покаяние означава промяна във възгледите. Това не е действие в прекия смисъл на думата и въпреки това представлява една важна стъпка към Бога.
- Тази радикална промяна в мисленето откриваме при изгубения син в евангелието от Лука 15, 17-19: „А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад! Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе…“„Дойде на себе си“, „осъзна“, „съжали“, поглед към Бога, Отеца, и израстването на желанието във волево решение: „Ще стана да ида при баща си и да си призная греховете пред него“.
- Така както и Давид не издържа и пред Бога греховете си признава казвайки: „Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих; рекох: ще изповядам на Господа престъпленията си…“ (Псалм 32, 5).
Понякога играе публичното признание голямо значение, както четем в Деянията на апостолите 19, 18-19: „И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядаха и изказаха делата си. Мнозина още и от тия, които правеха магии, донесоха книгите си и ги изгаряха пред всичките …“ (също Второзаконие 18,9 до 15).
Бог не се нуждае от списък на греховете ни – Той знае нашето минало, но е добре да се изброят конкретно някои прегрешения както например правенето на магии, идолопоклонничество или при Давид – прелюбодеяние и убийство.
Другите текстове по тема покаяние и признание за греховете Иезекиил 18,1-32; Лука 24,47: Деяния Ап. 2,37-38; 3,19; 17,30 и други.
Третата стъпка: Молитва пред Бога за опрощение на греховете
- Давид се моли: „Измий ме (Господи) съвършено от беззаконието ми, и очисти ме от греха ми“ (Псалм 51, 2). „Сърце чисто сътвори в мене Боже и дух постоянен обновявай вътре в мене“ (Псалм 51, 10).
- Бирникът се моли в храма: „… Боже бъди милостив към мене грешника“ (Лука 18, 13).
- И злодея на кръста се моли: „… Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в царството си.“ (Евангелие от Лука 23,42).
Четвъртата стъпка: Приемане на прошката с вяра
Понякога буквално движение е свързано с приемането на прошката.
- Исус казва на една грешница: „… Прощават ти се греховете… Твоята вяра те спаси; иди си с мир.“ (Лука 7, 48-50).
- „…този (бирникът) ще отиде у дома си оправдан“(Лука 18, 14).
- Прошка да се приеме означава вярата в Божието обещание, че Той действително в този момент прощава. „Ако изповядаме греховете си, той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда“(1.Иоана 1, 9).
- Исус казва на молещия злодей на кръста: „… Истина ти казвам, днес ще бъдеш с мен в рая.“ (Лука 23, 43).
- Когото Бог очисти, комуто Той прости и греховете заличи, този човек става праведенл „всеки, който вярва се оправдава чрез Него (Исуса)“ (Деян. 13, 39).
Петата стъпка: Готовност да се откажем от греховния живот
За хората се разбира от само себе си да пазят нови и чисти дрехи от омърсяване. Колко повече важи за очистен в сърцето човек откъсването от един живот в грехове и опазването на новия живот от грехове!
- На изцеления в къпалнята Витесда зарича Исуса: „… не съгрешавай вече…“ (Иоана 5, 14).
- „… и на жената, обвинена в прелюбодеяние: „иди си, отсега не съгрешавай вече“ (Иоана 8, 11).
- Апостол Павел пише до вярващите в Рим: „И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да не се покорявате на неговите страсти. Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата…“ (Римл. 6, 12-13).
- Подобни са думите му към колосяните: „Затова умъртвете природните си части, които действат за земята: блудство, нечистота, страст, зла пощявка и сребролюбие, което е идолопоклонство; поради които иде Божият гняв върху рода на непокорните; в които и вие някога сте ходили, когато живеехте в тях. Но сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хулене, срамотно говорене от устата си. Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му и сте се облекли в новия, който се подновява в познаниепо образа на Този, Който го е създал.“ (Кол. 3, 5-10).
- До ефесяните пише Павел: „Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно…“ (Ефес. 4, 28).
Шестата стъпка: Готовност да приемем водното кръщение
Кръщението всъщност не е предпоставка за опрощението (мнозина нямат дори възможността да се кръстят), но от думите на Исус и апостолите, както и от тяхната практика, е видно, че кръщенето е тясно свързано с изповядването и вярата в Исуса.
Ап. Павел пише до римляните: „Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърта, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.“ (Римл. 6, 4-5).
- Исус поръчва на учениците си: „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух.“ (Мат. 28, 19).
- Ап. Петър казва на събралите се в Ерусалим: „Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово зо прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух“ (Деян. 2, 38).
- „И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха….“ (Деян. 2, 41).
- За началника на затвора се предава: „..и без забава се кръсти, той и всичките негови.. „(Деян. 16, 33)..
Как се случва при обръщението?
Важно е да се отбележи, че без въздействието на Светия Дух нищо не се случва. Светия Дух предизвиква осъзнаването на греховете, вяра, промяната в мисленето, и предава спасението в Исуса Христа. Без помощта на Светия Дух не може човека нито в Божие дете да се превърне, нито като Божие дете да остане. Няколко откъса от Библията по въпроса за новото състояние на човек след обръщението:
- Божието слово споменава промяна в статуса на човека – след обръщението е човека дете Божие: „А на ония, които го приеха (Исуса), даде право да останат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име.“ (Иоана 1, 12). „Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа“ (Гал. 3, 26).
- Бог обещава на вярващите Светия Дух: „… и щи приемете тоя дар, Светия Дух. Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при Себе Си.“ (Деян. 2, 38-39). „в когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч, благовестието на нашето спасение, – в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух“ (Ефес. 1, 13). „И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!“ (Гал. 4, 6).
- След обръщението е човек ново създание: „За това, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето [всичко] стана ново.“ (2. Кор. 5, 17). При обръщението предизвиква Светия Дух духовно „новорождение“ (Иоана 3, 3-5; 1. Петра 1, 3; 1, 23; Тита 3, 5). Новороденият човек е освободен от осъждането на вечни мъки, греховете му са простени, от смъртта си пробива път към живота, изпълнен от сега с вечен живот и надежда за възкресение и приемане във вечното царство на Отеца.
Плодовете на новия живот:
- Благодарност и възхвала на Бога за спасението (Лука 17, 17-19).
- Благодарност и възхвала на Бога за спасението (Лука 17, 17-19).
- Радост за спасението чрез Исуса (Деян. 16, 34).
- По възможност връщане на откраднатото (Лука 19, 1-10 (8)).
- Готовност да си прощаваме едни на други (Ефес. 4, 32; Мат. 6, 14).
- Даване на свидетелство за спасението чрез Исуса (Марк. 5, 19-20).
- Жажда за Словото Божие (1.Петр. 2, 2; Деян. 17, 11; Лука 10, 39).
- Желание за общуване с вярващи (в молитвите, в преломяването на хляба, в поучението на апостолите) (Деян. 2, 42; 46-47).
- Желание за общуване с Бога в молитвите (Лука 11, 1; Мат. 6, 5-6; Ефес. 3, 14-15).
- Желание да се участва в служението на вярващите (материални помощи за бедни и нуждаещи се). (2. Кор. 8,1-9).
Сега е много важно да се намери правилното място в църквата, коята е тялото на Исус Христос.