Спасение чрез Исуса Христа

Стъпки във вярата за спасение чрез Исуса Христа

IMG_1083

Иллюстрация 1 Янтът и кръстът, раждането и смъртта на Исус, Коледа и Пасха принадлежат заедно.

Стъпки във вярата за спасение чрез Исуса Христа

 

 

 

 

Фотография 2 Този камък в така наречената градинска гробница в Йерусалим напомня на посетителите за възкресението на Исус Христос (Снимка: април 1986 г.).

Въведение

Едно вечно предизвикателство е задачата с разбираеми слова и картини да се предаде Божията Воля. При това едно е сигурно – и най-добрите изрази и описания достигат разума, но не и сърцето на човека, ако не е помощта на Светия Дух.

 

Следните места от Библията потвърждават казаното:

  • Никой не може да дойне при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил… “ (Иоана 6, 44).
  • “… и Господ отвори сърцето на Лидия да внимава на това, което Павел говореше.” (Деян. 16, 14).
  • И той (Светият Дух), когато дойде, ще обвини света за грях; …, за грях, защото не вярват в Мене (Исуса).” (Иоана 16, 8-9).
  • “… Как сте повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? (Римл. 10, 14).
  • И тъй вярването е от слушането (на благата вест), а слушането – от Христовото слово.” (Римл. 10, 17).

За това е молитвата предпоставката (условието) и проповядването на Божието слово (под каквато и да е форма) – необходимата основа за покръстването. В настоящето изложение се разглеждат 6 стъпки във вярата за спасение чрез Исуса Христа, първата от които е основополагащата и в същотовреме-най-труднатазачовека.

 

Въведение за търсещия

 

С помощта на 3 библейски понятия могат да се обяснят:

 

  1. Погиналост – състоянието на хората.
  2. Любов – връзката на Бог към хората.
  3. Вяра – връзката на човека към Бога.

 

В евангелието от Иоана 3, 16 се срещат и трите понятия:

“Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.”

 

  1. Божията диагноза е: всички хора са погинали

Ако Бог не беше убеден в това, не би бил жертвал Неговия единствен и възлюбен син.

Причината, поради която всички са погинали, е отцепването на човека от Бога: “… Бог надникна от небето над човешките чада, за до види има ли някой разумен, който да търси Бога. Всеки един от тях се обърна надире; всички заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма ни един.” (Псалм 53, 2-3).

 

Това отдалечаване на човека от Бога започва още при Адам и Ева, първите хора на земята

(Битие 3).

И чрез думите на пророк Исаия ни напомня Бог за това тъжно събитие: “Твоят праотец съгреши….”(Исаия 43, 27).

И също чрез Павел, видния теолог на първото столетие, говори Бог: “Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога (Римл. 3, 23). “Зотав, както чрез един човек (Адам) грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха (Римл. 5, 12).

Както виждаме се простира Божията диагноза за греха, и чрез това – за погиналостта на всички хора, през цялото свето писание.

 

  1. Бог обича света (хората)

Ясен израз на тази Негова любов към “погиналите” е жертвата на Неговия син. Бог е даващ Бог, Той дава с охота, без принуда. Бог дава обилно, най-доброто, което има, а не което Му е останало в излишък и това още веднъж подчертава любовта в Неговото отношение към човека. Тази любов не е основана на чувство за състрадание. Тази любов е Негова воля.

“… не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.”

(2. Петр. 3, 9). Това е истинска любов!

Тази любов е като мост, който Той между нас построява.

Тази любов е като спасително въже, което Той ни хвърля.

Тази любов е като една силна, избавяща ръка, която Той ни подава.

Тази любов е като една стълба, която Бог от небесата спуска.

 

  1. Вяра

Когато човекът осъзнае Божията любов чрез Исуса Христа, е необходима вяра, за да е се спасен. “А без вяра не е възможно да се угоди Богу, зящото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.” (Евр. 11, 6).

Следователно вярата е ключът – признаването на Бог, на Неговото съществувание, на Неговото отношение към нас хората. При това не само вярата на Бог въобще, но вярата в Божия син, Исуса Христа, чрез закона и пророците от Бога обещан, когато времето му дойде – изпратен и с кръщението на Йордана от Светия Дух благословен спасител на света.

Бог създава всички необходими предроставки за спаснието на човека и ни приканва: “покайте се(Апост. 17, 30), обърнете се(Деян. 3, 19), вярвайте в Исуса(Иоана 3, 16).

Но какво означават подкани и как изглеждат те?

  • Какво е покаяние според Божието слово?
  • Какво означава обръщение?
  • В какво се изразява вярата в Исуса?

Следните стъпки могат да ни помогнат да разберем по-добре както Божиите изисквания, така и Неговото предложение.

 

Първата стъпка: осъзнаването на греховността

 

Признанието, че и аз принадлежа към тези, които са се отдалечили от Бога и поради това и аз съм погинал(а).

  • Цар Давид изразява това познание с думите: “Ето родих се в нечестие, и в грях ме зачна майка ми” (Псалм 51, 5).
  • Пророк Исаия казва при срещата с Господа: “Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на силите.” (Исаия 6, 5).
  • Симон Петър (по късно апостол Петър) пада пред Исусовите колене и казва: ” Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.” (Лука 5, 8).

В Божията светлина губи човека потрбността да се оправдава за допуснати пропуски или извършени неправди и не мисли да парадира с добрите си дела пред Бога. И действително може човек Божията благосклонност, благоволение, милост и сърдечна помощ само тогава да изживее, когато той предприеме тази първа стъпка във вярата. При това не се касае за някакъв силов акт от наша страна, но за едно искрено признание:

  • Господи, Ти си прав, аз съм в неправда,
  • Господи, Ти си свят, аз обаче съм един грешник и погинал.

 

Втората стъпка: Признание на грешния живот и покаяние пред Бога

 

Покаяние означава промяна във възгледите. Това не е действие в прекия смисъл на думата и въпреки това представлява една важна стъпка към Бога.

  • Тази радикална промяна в мисленето откриваме при изгубения син в евангелието от Лука 15, 17-19: “А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад! Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе…”“Дойде на себе си”, “осъзна”, “съжали”, поглед към Бога, Отеца, и израстването на желанието във волево решение: “Ще стана да ида при баща си и да си призная греховете пред него”.
  • Така както и Давид не издържа и пред Бога греховете си признава казвайки: “Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих; рекох: ще изповядам на Господа престъпленията си…” (Псалм 32, 5).

Понякога играе публичното признание голямо значение, както четем в Деянията на апостолите 19, 18-19: “И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядаха и изказаха делата си. Мнозина още и от тия, които правеха магии, донесоха книгите си и ги изгаряха пред всичките …” (също Второзаконие 18,9 до 15).

Бог не се нуждае от списък на греховете ни – Той знае нашето минало, но е добре да се изброят конкретно някои прегрешения както например правенето на магии, идолопоклонничество или при Давид – прелюбодеяние и убийство.

Другите текстове по тема покаяние и признание за греховете Иезекиил 18,1-32; Лука 24,47: Деяния Ап. 2,37-38; 3,19; 17,30 и други.

 

Третата стъпка: Молитва пред Бога за опрощение на греховете

 

  • Давид се моли: “Измий ме (Господи) съвършено от беззаконието ми, и очисти ме от греха ми” (Псалм 51, 2). “Сърце чисто сътвори в мене Боже и дух постоянен обновявай вътре в мене” (Псалм 51, 10).
  • Бирникът се моли в храма: “… Боже бъди милостив към мене грешника” (Лука 18, 13).
  • И злодея на кръста се моли: “… Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в царството си.(Евангелие от Лука 23,42).

 

Четвъртата стъпка: Приемане на прошката с вяра

 

Понякога буквално движение е свързано с приемането на прошката.

  • Исус казва на една грешница: “… Прощават ти се греховете… Твоята вяра те спаси; иди си с мир.” (Лука 7, 48-50).
  • “…този (бирникът) ще отиде у дома си оправдан”(Лука 18, 14).
  • Прошка да се приеме означава вярата в Божието обещание, че Той действително в този момент прощава. “Ако изповядаме греховете си, той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда”(1.Иоана 1, 9).
  • Исус казва на молещия злодей на кръста: “… Истина ти казвам, днес ще бъдеш с мен в рая.” (Лука 23, 43).
  • Когото Бог очисти, комуто Той прости и греховете заличи, този човек става праведенл “всеки, който вярва се оправдава чрез Него (Исуса)(Деян. 13, 39).
  • Илюстрация 3 Вярата се изразява в изкачване на стълбата, спусната от Христос в ямата. Вярата се изразява себе си в схващане на спасителния пояс, хвърлен от Исус. Вярата се изразява себе си в съзнателно навлизане и пресичане на моста, построен от Христос чрез неговата смърт и възкресение (рисунка на Йоела,  22 юли 2019)…

 

Петата стъпка: Готовност да се откажем от греховния живот

 

За хората се разбира от само себе си да пазят нови и чисти дрехи от омърсяване. Колко повече важи за очистен в сърцето човек откъсването от един живот в грехове и опазването на новия живот от грехове!

  • На изцеления в къпалнята Витесда зарича Исуса: “… не съгрешавай вече…” (Иоана 5, 14).
  • „… и на жената, обвинена в прелюбодеяние: “иди си, отсега не съгрешавай вече” (Иоана 8, 11).
  • Апостол Павел пише до вярващите в Рим: “И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да не се покорявате на неговите страсти. Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата…” (Римл. 6, 12-13).
  • Подобни са думите му към колосяните: “Затова умъртвете природните си части, които действат за земята: блудство, нечистота, страст, зла пощявка и сребролюбие, което е идолопоклонство; поради които иде Божият гняв върху рода на непокорните; в които и вие някога сте ходили, когато живеехте в тях. Но сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хулене, срамотно говорене от устата си. Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му и сте се облекли в новия, който се подновява в познаниепо образа на Този, Който го е създал.” (Кол. 3, 5-10).
  • До ефесяните пише Павел: “Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно…” (Ефес. 4, 28).

 

Шестата стъпка: Готовност да приемем водното кръщение

Кръщението всъщност не е предпоставка за опрощението (мнозина нямат дори възможността да се кръстят), но от думите на Исус и апостолите, както и от тяхната практика, е видно, че кръщенето е тясно свързано с изповядването и вярата в Исуса.

Фотография 4: Река Йордан близо до село Бетания, където Исус е бил кръстен от Йоан Кръстител (снимка: на 7 ноември 2014 г.).

Ап. Павел пише до римляните: “Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърта, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.” (Римл. 6, 4-5).

 

 

  • Исус поръчва на учениците си: “Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух.” (Мат. 28, 19).
  • Ап. Петър казва на събралите се в Ерусалим: “Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово зо прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух” (Деян. 2, 38).
  • “И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха….” (Деян. 2, 41).
  • За началника на затвора се предава: “..и без забава се кръсти, той и всичките негови.. “(Деян. 16, 33)..

 

Как се случва при обръщението?

Важно е да се отбележи, че без въздействието на Светия Дух нищо не се случва. Светия Дух предизвиква осъзнаването на греховете, вяра, промяната в мисленето, и предава спасението в Исуса Христа. Без помощта на Светия Дух не може човека нито в Божие дете да се превърне, нито като Божие дете да остане. Няколко откъса от Библията по въпроса за новото състояние на човек след обръщението:

  1. Божието слово споменава промяна в статуса на човека – след обръщението е човека дете Божие: “А на ония, които го приеха (Исуса), даде право да останат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име.” (Иоана 1, 12). “Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа” (Гал. 3, 26).

 

  1. Бог обещава на вярващите Светия Дух: “… и щи приемете тоя дар, Светия Дух. Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при Себе Си.” (Деян. 2, 38-39). “в когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч, благовестието на нашето спасение, – в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух” (Ефес. 1, 13). “И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!” (Гал. 4, 6).

 

  1. След обръщението е човек ново създание: “За това, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето [всичко] стана ново.” (2. Кор. 5, 17). При обръщението предизвиква Светия Дух духовно “новорождение” (Иоана 3, 3-5; 1. Петра 1, 3; 1, 23; Тита 3, 5). Новороденият човек е освободен от осъждането на вечни мъки, греховете му са простени, от смъртта си пробива път към живота, изпълнен от сега с вечен живот и надежда за възкресение и приемане във вечното царство на Отеца.

 

Плодовете на новия живот:

Фотография 5 Различни плодове узряват в Ерихон (снимка от 24 януари 2019 г.).

  1. Благодарност и възхвала на Бога за спасението (Лука 17, 17-19).
  2. Благодарност и възхвала на Бога за спасението (Лука 17, 17-19).
  3. Радост за спасението чрез Исуса (Деян. 16, 34).
  4. По възможност връщане на откраднатото (Лука 19, 1-10 (8)).
  5. Готовност да си прощаваме едни на други (Ефес. 4, 32; Мат. 6, 14).
  6. Даване на свидетелство за спасението чрез Исуса (Марк. 5, 19-20).
  7. Жажда за Словото Божие (1.Петр. 2, 2; Деян. 17, 11; Лука 10, 39).
  8. Желание за общуване с вярващи (в молитвите, в преломяването на хляба, в поучението на апостолите) (Деян. 2, 42; 46-47).
  9. Желание за общуване с Бога в молитвите (Лука 11, 1; Мат. 6, 5-6; Ефес. 3, 14-15).
  10. Желание да се участва в служението на вярващите (материални помощи за бедни и нуждаещи се). (2. Кор. 8,1-9).

 

Сега е много важно да се намери правилното място в църквата, коята е тялото на Исус Христос.

 

Фотография 6 Изгрев на слънцето в 7 часа над езерото Виктория в Танзания (снимка от 11 март 2014 г.). “Но вие, които се боите от името Ми, ще приемете слънцето на правдата и спасението под крилата им” (Малахия 3:20).

 

Posted in Спасение чрез Исус Христос | Tagged , , , , , , , , | Leave a comment

Божията тайна – Исус Христос

Божията тайна – Исус Христос

Continue reading

Posted in Кой е Исус | Tagged , , , | Leave a comment

Ретроспектива на стогодишната история БЕЦБ

Огледайте се и вижте откъде сте дошли, само след това продължете пътя си.

Това е темата за откриването на столетницата на Българската евангелска църква Божия. 1930ч. Пловдив хотел Марица.

Началото ма празника е в 17ч. със концерта със музиканти от Германия.

 

Илюстрация 1 Ostawi dobzr sleda sled sebe si(Снимка от 17 август 2015).

Оставете добра следа в живота си. Оставете добра следа в живота си.

d

Posted in Uncategorized | Leave a comment

Марица – Марица – Марица в град Пловдив

През град Пловдив минава река Марица. Много видове птици гнездят в този район на реката. А за жабите е истински рай.

Илюстрация 1 Река Марица в град Пловдив (Снимка от 17 април 2019).

Градът Пловдив е на хиляди години и си заслужава посещението. Посетете също юбилейния празник на БЕЦБ. Той ще се проведе от 30 август до 1 септември в хотел Maрица.Началото в пятък 17ч. с концерт на цигулката сенза от Германия, а вечерта Ненка Танчева представя 100-годишната история на БЕЦБ България.В събота 10ч. и 16ч. и 19ч. е историческите и духовните лекции, със музика и песни. В неделя 10ч. празднично богослужение и совместния обяд в хотела по желание.

Posted in Uncategorized | Leave a comment

Сътворение

1

СЪТВОРЕНИЕТО ЗАПИСАНО В БИБЛИЯТА. НАУ- КАТА КАЗВА: ЕВОЛЮЦИЯ НЕ Е ИМАЛО, НЯМА И СЕГА

(Лекции изнесени пред обществото на Българска евангелска църква-Б, център, през 2005 г.; преработени – 2016-2018 г., с цел: прибавяне на повече научни факти/ доказателства; Ю. Тодорова, преподавател по ботаника (до 1999 г.) във филиала на ПУ П.Хилендарски, гр. Смолян)

Илюстрация 1 В началото Бог създаде небето и земята, морето и всичко, което е в него (снимка от януари 2013 Изгрев над северозападната част на Саудитска Арабия. На преден план е заливът Акаба).

 

Илюстрация 2 И Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, и по-малкото светило, за да владее нощта, и звездите.(Битие 1,16). Снимка от 15 септембри 2016 изгрев над бяло море близо до град Керамоти в северна Гръция.

 

 

Фотография 3 И Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, и по-малкото светило, за да владее нощта, и звездите.(Битие 1,16). Пълната луна над долината Наголд (снимка: 31 декември 2017).

Фотография 4  „И Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, и по-малкото светило, за да владее нощта, и звездите.(Битие 1,16). Звездното небе над Ипсарион на остров Тасос (Снимка: 27 август 2014).

 

.

„Моите мисли не са като вашите мисли и вашите пътища

не са като Моите пътища.” (Исая 55:8) 2

СЪДЪРЖАНИЕ

1.Предисловие – ръководни позиции (принципи)……………………………………………..5

1.1. Библията е боговдъхновено писание, затова написаното в нея е истина…….5

1.2. Библията не се третира като научна книга, но в нея има наука…………………….6

1.3. Библията нe е враждебна спрямо науката и обратното –

непредубедената наука не е враждебна спрямо Библията………………………….7

1.4. Непредубедената наука опровергава натурализма относно произхода

на материалния свят……………………………………………………………………………………..10

1.4.1. Основни постулати на натурализма относно „произхода”……………….11

1.4.2. Непредупредената наука опровергава натурализма

относно „произхода”……………………………………………………………………………12

  1. Сътворяване на неживата материя………………………………………………………………..17

2.1. Бог сътвори физическия свят със силата на Словото Си……………………………..17

2.1.1. Първото творческо дело на Бога………………………………………………………..17

2.1.2. От космическите тела Бог създаде първо планетата Земя.

Допотопен модел на планетата Земя…………………………………………………19

2.1.3. Бог обособи сушата на планетата Земя………………………………………….… 21

2.1.4. Бог извика към съществуване целия Космос………………………………….. 22

2.1.5. Земята – централно небесно тяло……………………………………………………. 22

2.1.6. Бог сътвори функционираща Вселена……………………………………………. 24

2.1.7. „Стената” на нашето незнание – Исая 55:8…………………………………….. 24

2.1.8. С какво познание за материята разполага съвременната наука и

как то променя мисленето на учения……………………………………………….26

2.2. Каква е връзката на Исус Христос със Сътворението………………………………….30

2.2.1. Кой е Човекът Исус Христос?…………………………………………………….30

2.2.2. Бог е триединен – Бог в три лица………………………………………………………32

2.3. Как „звучи” науката в иносказанията на Библията…………………………………….33

  1. Сътворяване на живата материя………………………………………………………………….40

3.1. Бог създаде телата на живата материя със силата на Словото Си…………….40

3.2. Всеки „според вида си”………………………………………………………………………………42

3.3. Във видовете съществува разнообразие. Норма на реакция на гена.

Рекомбинация на гените в наличния генофонд на вида………………..………..42

3.4. Еволюционното учение се дискредитира от фактите на науката……………..44

3.4.1. Хипотеза за самозараждане на живота……………………………………………45

3.4.1.1. Химична еволюция предопределила появата на живота……………45

3.4.1.2. Неточната представа на натурализма за същността на живота…..50 3

3.4.1.3. Същност на биологичната информация. Кодът на живота –

сътворен от Създателя………………………………………………………………….53

3.4.1.4. И все пак, възможно ли е биологична информация да възникне

чрез случайни процеси в недрата на неживата материя…………..56

3.4.1.5. Притежава ли материята качеството самоорганизация?

Еволюционната разработка „Играта на живота” – подвежда…..63

3.4.2. Хипотеза за еволюиране на живата материя…………………………………72

3.4.3. Многото сериозни (непреодолими) проблеми на

еволюционното учение………………………………………………………………… 75

3.4.3.1. Втори закон на термодинамиката…………………………………………… .74

3.4.3.2. Мутациите, основен фактор на еволюционното учение

не прибавят нова генетична информация в генофонда

на вида…………………………………………………………………………………………75

3.4.3.3. Необходимите на еволюционното учение милиарди

години не съществуват………………………………………………………………..79

3.4.3.4. Еволюционното учение не разполага с научни

факти/доказателства..…………………………………………………………………84

3.4.3.4.1. Брезовият пъстър молец не е пример за

„еволюция в действие”………………………………………………………84

3.4.3.4.2. Основното доказателство за биологична еволюция –

фосили (вкаменелости) на преходни форми – липсва…… 85

3.4.3.4.3. „Доказателството” на геохронологичната таблица е

фалшиво………………………………………………………………………………90

3.4.3.4.4. Сравнително-анатомични „доказателства”(хомологиите) 94

3.4.3.4.5. Физиологични „доказателства”………………………………….…….96

3.4.3.4.6. „Доказателството” на родствените връзки………………………97

3.4.3.5. Броят на учените еволюционисти признаващи провала на

еволюционното учение растe…………………………………………………….98

3.4.3.6. Колебанията на Дарвин. Принцип на нередуцируемост…………..99

3.5. Защо Бог създаде такова многообразие в живата материя……………………108

3.5.1. Многообразие в растителното царство……………………………………….. 108

3.5.2. Многообразие в животинското царство…………………………………………110

3.6. Защо сега земята не е рай – какво стана със съвършеното Творение?…. 111

  1. Сътворяване на човека…………………………………………………………………………….. 112

4.1. Бог сътвори човека по начин различен от начина, по който

сътвори другите същества……………………………………………………………………….. 112

4.1.1. Човекът е създаден по „Божия образ, по Божие подобие”………… 112 4

4.1.2. Как Бог създаде човека? Бог направи човка……….……………………….113

4.1.3. Бог много обичал Адам, искал той да бъде щастлив…………………..114

4.1.4. Адам и Ева били най-умните човеци живели на Земята………………116

4.1.5. Адам е прародител на всички хора………………………………………………116

4.2. Какво казва биологичната наука за произхода на човека……………………. 117

4.2.1. Класическа натуралистична теория за произхода на човека……… 118

4.2.2. Кризата в класическата теория извиква нови идеи………………………126

4.2.3. На учениците се предоставят и други доказателства

за естествения произход на човека………………………………………………127

4.2.4. Младостта на Земята дискредитира идеята за естествен

произход на човка чрез еволюция……………………………………………… 129

4.3. Какво е мястото на днешните „диви” племена?……………………………….139

4.4. И все пак, какво прави човека различен от животните,

сред които той стои уникален…….……………………………..………………………….129

Заключение……………………………………………………………………………………………………..132

Литература………………………………………………………………………………………………………133 5

  1. 1. ПРЕДИСЛОВИE

Ще говорим за произхода на материалния свят според Библията. Преди да пре-минем към четене на пасажите, в които се съобщава за сътворяването на материал-ния свят и да ги тълкуваме, ще разгледаме позициите (принципите), с които ще се съобразяваме при тълкуването им.

1.1. Библията е боговдъхновено писание, затова написаното

в нея е истина

Целта на цялото изложение е да се подготвим да приемем правилния (верния) отговор на Tри основни въпроса, с които автоматично се сблъскваме когато се замислим за съществуването си, следните: Откъде идваме? За какво живеем? Къде отиваме? С тези думи започва Вернер Гит книгата си „Библейското свиде-телство за Сътворението. (14;стр.11)

За успеха ни относно достигане до правилния отговор на горе поставените въп-роси, значение има следното: Как четем библията? Според В. Гит „има четири основни разбирания за Библията:

(1) Тя е една забележителна книга на световната литература, която е резул-

тат само на човешко вдъхновение, т.е. не е боговдъхновено писание.

(2)Тя само частично е вдъхновена от Бога. Бог е споделил само основната ли-ния на откровението Си (Себеразкриването Си;б.м.). Авторите, според желани-ето си, са можели да разгръщат собствени мисли и съобразени с времето идеи.

(3)Тя е напълно Божие творение, което буквално (дума по дума) е било диктува-но от Бога. Индивидуалността на писателите е била напълно изключена.

(4)Тя е Божествена книга в смисъл, че авторите са били водени от Святия Дух. Бог е бдял върху записването на текстовете до избора на коректен и разбира-ем езиков изказ. Едновременно с това в Библията има и човешки компонент: личността на писателите по никакъв начин не е била изключена – те са пишели съобразно своята собствена природа, усещане, настроение ( ще прибавим тук: също съобразно нивото на научното си познание за природата;б.м.) и изказът им е бил съобразен с изискването на собствения им стил на писане.”

Ние се придържаме към четвъртото разбиране. Свидетелство за Бого-вдъхновеноста на Библията се съдържа в нея, например, ап. Павел в писмо до 6

Тимотей (IIТимотей 2:16) пише: „ Цялото Писание е Боговдъхновено и полезно за поучение, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата…” (т.е. написано е от боговдъхновени писатели, затова то е истина); II Петр.2:21 – „…защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но движени от Святия Дух човеците са говорели от Бога.” „Как е могъл Мойсей да говори за сътворяването на света (пророчество назад, за миналото), а Давид да предскаже хиляди години предварително (пророчество за бъдещето) какви думи ще произне-се Господ Исус на кръста?” ( 14;стр.11) Над триста пророчества има в Стария завет за Господ Исус Христос – за живота и делото Му на Земята, – които са се из-пълнили! Ако Библията не е оторизирана от Бога книга това би било невъзможно! Сам Господ Исус потвърди с живота си, със служението си истинността на цялото писание, а ап. Павел казва: „вярвам всичко, което е писано” (Дея.ап.24:14). Така и ние приемаме Библията за оторизирано от Бога Слово на Истината и приемаме с пълно доверие написаното в нея. (по В. Гит;14)

1.2. Библията не се третира като научна книга, но в нея има наука

Библията не се приема от науката за научна книга (що се отнася до Естествоз-нанието) и за това има основание, защото, както казва Х. Морис (8), нейната главна цел е не да разкрива законите в строежа и функционирането на света, а „…да пре-даде послание за спасение на човеците към всички народи през вековете, като разкаже за това, което се е случило и ще се случи във времето между Сътворени-ето и второто идване на Г.И.Христос.” Но същият автор казва и следното: „Едно от най-удивителните доказателства, че Библията е боговдъхновена, е нейната достоверност от научна гледна точка. По нейните страници има изненадващи научни истини, които са останали неизвестни в продължение на хиляди годи-ни…”(8) Авторът има предвид, че тези научни истини са записани от боговдъхно-вените писатели хиляди години преди тяхното откриване от науката. В действител-ност, в Библията има научна информация, която не е всеобхватна, а представлява отделни научни факти, които не лесно се разпознават, защото не са изразени на съвременен технически език, а представляват иносказание, както ще видим по-късно. От друга страна трябва да се изтъкне, че археологията вече е открила реал-ността на огромен брой исторически факти записани в Библията, така че за истори-ческата наука Библията е научна книга. (виж изт. 7) 7

1.3. Библията не е враждебна спрямо науката и обратното –

непредубедената наука не е враждебна спрямо Библията

В Библията няма текст, който да се тълкува като забрана от Бога човеците да из-следват Творението. От друга страна има много текстове, които показват, че Бог желае да се разкрие на човеците, желае те да го познаят. И в действителност, нау-ката, която изследва Творението, има своята важна роля в Себеразкриването на Бо-га пред човеците. Бог създаде човека по Свое подобие, което означава, че му даде интелект, за разлика от животните, затова той може да открива и изследва закони-те, вложени в строежа и функционирането на материалния свят, т.е. този свят е из-следим, рационален и познаваем. От друга страна, и науката (непредубедената) не е враждебна спрямо Библията. Да изтъкнем и това, че много известни учени са нап-равили своите велики открития въпреки вярата си в Бога. На въпроса: Има ли меж-ду религия и наука конфликт? – Стивън Хокинг отговаря – „Ако те бяха в конф-ликт, Нютон нямаше да открие закона за гравитацията.” Ще се цитират изказ-вания на големи учени, които задълбочавайки се в своята научна област са дости-гали до увереността, че има Творец на този наш невероятно сложен свят и са изпо-вядвали Бога или, което е по-честото, чрез научните си изследвания са затвържда-вали вярата си в Бога:

Аристотел (384-322 пр.н.е.; философ): „При все, че е невидим за смъртната природа, Бог се вижда от творенията Си.”

Цицерон (107-44 пр.н.е.;философ): „Никога не е имало велик човек небoговдъхновен. Съмнявам се в ума на този учен, който отрича Бога.”

Николай Коперник (1473-1543; създател на хелиоцентричната космология): „Да опознаваме великолепните творения на Бога, да проумяваме Неговите величие и сила, да се наслаждаваме на Неговите чудесно действащи закони – със сигурност това са достойни начини за преклонение пред Всемогъщия Бог, за Когото неве-жеството не би могло да бъде по-приемливо от знанието.”

Йоханес Кеплер (1571-1630; основател на физическата астрономия; открива за-коните за движение на планетите): „В Творението аз просто напипвам Бога с ръ-це.”

Робърт Боил (1627-1691; основател на модерната химия; основополагащи при-носи във физиката): „Истинският естественик не може да е проникнал в тайните на Творението и да не е съгледал пръста на Бога.” 8

Исак Нютон (1642-1727; основател на класическата физика): „Удивителното устройство на Слънчевата система може да произлиза само от решението и господството на един всемъдър и всемогъщ Създател.”

Михаил Ломоносов (1711-1765; основател на физикохимията; открива закона за запазване на материята – Първи закон на термодинамиката): „Природата е в няка-къв смисъл евангелие (благовестие;б.м.), което гръмко проповядва творческата сила, премъдрост и величие на Бога…

Монард Ойлер (1707-1783; математик, физик, астроном; един от най-великите математици на 18-ти век; основател на математическия анализ): „… ето защо ни е трудно да повярваме, че все още има хора, които казват, че Вселената е възник-нала по случайност, а не чрез един Божествен замисъл. …обаче, всички онези, ко-ито имат солидни научни знания за природата са убедени, заедно с нас, че има един Всемогъщ Творец, който е сътворил цялата Вселена по възможно най-съвършен начин.”

Андре-Мари Ампер (1775-1836; физик, химик, математик; създател на електро-динамиката): „В природата ние можем да наблюдаваме делата на Твореца и от тях да се издигаме към знанието за Него.”

Джеймс Джаул (1818-1889; физик; откривател на закона за запазване на

енергията – Първи закон на термодинамиката): „Очевидно е, че опознаването на природните закони не е нищо друго освен опознаване на ума на Бога.”

Луи Пастьор (1822-1895; основател на микробиологията и имунологията): „По-върхностните занимания с наука, ще те отведат дaлeче от Бога, а задълбоче-ните изследвания, ще те отведат при Него.”

„В добрата философия думата причина трябва да бъде запазена за единстве-ния Божествен импулс, който е сътворил Вселената.”

Джоузеф Томпсън (1856-1940; физик; откривател на електрона и основател на атомната физика (първа теория за структурата на атома?): „Завладявайки връх след връх, ние виждаме пред нас региони, пълни с красиви и интересни неща, но не виждаме нашата цел (абсолютното знание;б.м.), не виждаме хоризонта. В далечи-ната се издигат други, още по-високи върхове.Тези върхове ще предоставят на учените, които ще ги изкачат, още по-обширни пейзажи и гледки и същeвременно тези върхове ще задълбочават чувството – чиято истинност се подсилва чрез всеки успех в науката, – че делата на Господа са велики.

Макс Планк (1858-1947; създател на Kвантовата теория – пръв предположил дискретността на лъчистата енергия, т.е., че вълните на тази енергия не могат да се излъчват произволно, а само на определени порции, които той нарекъл кванти; изследва термодинамиката на необратимите процеси; принос към развитието на 9

Теорията на относителността): „Като физик, като човек, който е служил цял жи-вот на трезвата наука и на изследването на материята, съм безспорно свободен от подозрението, че мога да бъда фанатик и затова, след всички мои изследвания на атома, мога да кажа следното: Не съществува материя сама по себе си! Ця-лата материя произхожда и съществува само чрез една СИЛА, която поддържа атомните частици към вибрация и ги поддържа в движение в миниатюрната „слънчева система” на атома. Тъй като обаче, в цялата вселена няма една интелигентнa или вечна сила (и никога не се е удало на човечеството да открие така горещо желания вечен двигател), ние трябва да приемем, че зад тази СИЛА стои един съзнателен, интелигентен Дух. Именно Този Дух е първопричината за цялата материя.”

Алберт Айнщайн (1879-1955; един от основателите на модерната физика; създа-тел на Теорията на относителността ): „Аз твърдо вярвам в онова велико Същество, Което е извършило такива чудни дела…. Моят слаб ум не може да го проумее. Аз смея само със смирено благоговение да коленича пред Него.”

„Колкото по-дълбоко човек прониква в тайните на природата, толкова по-голяма става почитта му към Бога.”

„Бог не си играе на зарове…” – много известно изявление на Aйнщайн, с което се противопоставя на схващането за случайността като фактор в развитието на Вселената.

Вернер Хайзенберг (1901-1976; нобелист за създаване на Квантовата механика, основана върху Принципа на неопределеност, на която е присъщ дуализмът между вълна и частица – „една изключително сполучлива теория…залегнала в основите на почти цялата съвременна наука и технология.” – Ст.Хокинг); ето какво казва този учен (Хайзенберг), достигнал почти до „дъното” на познанието за строежа на материята: „Първата глътка от чашата на природните науки прави човека ате-ист, но на дъното на чашата го очаква Бог.

Макс Борн (1882-1970; атомна физика; нобелист за изследване в областта на квантовата механика): „Ние, атомът и аз, бяхме задружни до съвсем скоро. Аз виждах в него ключ към най-съкровените тайни на природата, а той разкри пред мен величието на цялото творение и на Твореца.”

Стивън Хокинг ( 1942-2018); физик, математик, астрофизик; „признат за най-великия мислител в науката след Нютон и Айнщайн” – изт.10, стр.286; автор на Теорията на квантовата гравитация): „ Трудно е да се обсъжда произхода на Вселе-ната, без да се достигне до идеята за Бога.” „Изумително малка е вероятността от „Първичния Голям взрив” (кавичките – защото той всъщност не утвърждава ре-алността на т.н. Голям взрив, а само го предполага;б.м.) да възникне една такава 10

Вселена като нашата. Аз мисля, че когато започнем да дискутираме произхода на Вселената, винаги достигаме до определени религиозни изводи. Тези религиозни интерпретации са необходими. Но според мен повечето учени се притесняват от религиозната страна на тези дискусии.”

(Горецитираните автори – от източник 6).

Библия, послание на ап. Павел към Римската църква: Понеже от създаването на света…това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божестве-ност (всезнание – абсолютното знание е у Него; всeможене – сила да въплъщава знанието в дела;б.м.), се вижда ясно разбираемо чрез творенията, така че хо-рата остават без извинение.(Римл.1:20)

1.4. Непредубедената наука опровергава

материалистическото разбиране за произхода на

материалния свят.

Науката е открила много истини за строежа и функционирането на материалния свят. Ние знаем, че нашият свят е изграден от елементите: ВРЕМЕ, ПРОСТРАН-СТВО, МАTЕРИЯ, ЕНЕРГИЯ, а сравнително отскоро сме открили и петия елемент, вграден в материята – ИНФОРМАЦИЯ.

Науката познава, до голяма степен, тези страни на материалния свят, но има нещо до което тя не може да достигне, не може да обясни – КАК СЕ Е ПОЯВИЛО ВСИЧКО С ЦЯЛАТА МУ СЛОЖНОСТ И СЪВЪРШЕНСТВО.

Като разкриха много от законите вложени в строежа и функционирането на ма-терията, учените започнаха да се опитват да отговорят на този въпрос – появиха се хипотези: за произхода на Земята, за прoизхода на Слънчевата система, за произхо-да на Вселената, за произхода на живота. Те и до днес са хипотези, и никой не можа да обясни как сe появи материята, от която се образуваха всички тела на този свят, откъде дойде енергията, която предизвиква закономерното движение и държи (сплотява) Вселената. Колкото и много да знаеха за устройството и функциите на физическия свят, на живата материя учените не успяваха да отговорят на този въп-рос, защото появата на този свят е свръхестествено явление – ТОЙ Е СЪТВОРЕН от „Един всемогъщ, трансцендентен ( задпределен) Създател” (4). Само Бог може да сътворява, т.е. да извиква към съществуване несъществуващото, а това е вън от нашата способност за разбиране – Това знание е чудно за мене, не мога да го 11

стигна.” (Пс.139:6) Човек може само да твори – да създава нови тела от същест-вуващи такива.

Необходимо е сега да оборим материалистическото схващане за произхода на материалния свят, за да приемем спокойно, с доверие разказа на Библията за Сът-ворението, който, според креационистите (от лат. crео – създавам и creatioсъз-дание; учени, занимаващи се с реална наука, но които изповядват Бог и вярват в Сътворението) е истината за произхода на материалния свят.

Теоретизиранията на учените разработващи материалистическото схващане за произхода на материалния свят, създават впечатление за доказани теории, което не е истина и ние можем да докажем това.

1.4.1.Основни постулати на натурализма относно „произхода”

(1) Материята е възникнала от „само себе си” и се е развила чрез серия случайни събития. Казва се още: „материята съществува сама по себе си”.

(2)Началото е преди 9 до 19 млд. (споменават се числа до 30 млд.) години, когато се е осъществил т.н. Първоначален голям взрив на материята, намираща се до този момент в нищожно малък обем (колкото яйце – космическо яйце”, или колкото „една точка”) и с температура трилиони градуси.

(3)След експлозията, в резултат от поредица случайни събития протекли в този ог-ромен период от време, хаосът (всяка експлозия създава хаос) еволюира ( в най-общ смисъл – усложняване) към подреденост: елементарните частици – протони, неутрони и електрони, започнали да се свързват(?) и образували атомите, първона-чално само на Водорода (Н) и на Хелия (Не), които групирайки се образували: га-зови облаци, звезди, галактики, купове галактики. Тежките елементи се образува-ли чрез избухване на звездите (първите звезди били съставени от водород). Плане-тите в Слънчевата система се образували от Слънцето и върху планетата Земя се осъществила биологична еволюция: неорганичните молекули се свързвали, така че се образували органични молекули, в това число и белтъчни; органичните молеку-ли се обединявали, така че се формирали обособени от средата (воден басейн) структури, които започнали да обменят вещества със средата, създали си наслед-ствена субстанция (информация)(!?) и така вече били най-просто устроени ор-ганизми – най-просто устроени клетки; тези най-просто устроени едноклетъчни организми, чрез еволюция, продължила милиарди години, движещите сили на коя-12

то са случайни изменения и отбор и натрупване на същите, са се развили до по-сложни форми на живот, най-сложната от които е човекът ( т.е. „от амебата – до човекa).

(4)Предходното, обобщено, означава, че МАТЕРИЯТА, за която не може да се да-де обяснение – откъде е дошла, СЕ Е САМООРГАНИЗИРАЛА В СЛОЖНИ ФОРМИ И ЗАКОНОМЕРНИ ДВИЖЕНИЯ.

Изложеното звучи смислено, но в действителност то противоречи на законите, по които съществува материалният свят.

1.4.2. Непредубедената наука опровергава натурализма относно

„произхода”

Ние можем да оборим изброените постулати само като изтъкнем един, открит от науката принцип в строежа и функционирането на материалния свят, следния: Следствието не може да бъде по-голямо от причината. Ако размислим върху всеки постулат от гледна точка на този принцип, ще видим, че той (принципът) го унищожава, но ние ще направим това с повече научни доказателства.

(1)Първата постановка прилича на главоблъсканица. „ОТ САМО СЕБЕ СИ” – из-раз без съдържание, що се отнася до идеята, – кое тук е „себето”? РАЗВИТИЕ ЧРЕЗ СЛУЧАЙНИ СЪБИТИЯ! Няма развитие без в основата му да стои някаква закономерност. Случайността, представена като движеща сила на развитието (усложняването), не предполага цел, а във Вселената всичко е целесъобразно. Как се появи целесъобразността?

(2)„В НАЧАЛОТО? Значи има начало на времето! Как се появи то, ВРЕМЕТО? (Времето е елемент на материалния свят!)

(3)А ОТКЪДЕ (в началото) ДОЙДЕ МАТЕРИЯТА, КОЙ Я СЪБРА В ТОЗИ НИ-ЩОЖНО МАЛЪК ОБЕМ? Създателите на Хипотезата за големия взрив обясняват нещата така: Нищото (вакуумът), поради неизвестни причини, се свило до точка. Учените еволюционисти казват, че абсолютен вакуум не съществува, т.е. приемат, че във вакуума е имало някаква енергия. Да, вероятно, опитът на учените им дава основание да приемат, че не съществува абсолютен вакуум. Предполагаме, когато в опитни постановки се осъществява вакуум, в него винаги остава нещо, някаква 13

енергия, но причината вероятно е в това, че човешките технологии все още не мо-гат да постигнат абсолютен вакуум. Но възниква въпрос: Ако в „първоначалния вакуум” е имало някаква енергия, откъде е дошла тази енергия насред нищото, преди да се появи Вселената? Следващият въпрос, на който няма отговор е: Как се събра вакуумът в „точка” (т.е. как се появи гравитацията), която (точка) като из-бухна даде елементарните частиците на материята? Можем да попитаме и: Защо „точката” избухна? Кой физичен закон ще обясни това? Следващият въпрос без от-говор е: Как се е появило въртящото движение („въртящ момент”) на елементар-ните частици, за да образуват атомите на Водорода и Хелия? Няма начин бързо разпространяващи се елементарни частици, непрекъснато отдалечаващи се една от друга, да се подредят сами в сложните атомни структури. Според физичните зако-ни, появилите се от Големия взрив елементарни частици ще се движат праволиней-но с неотслабваща скорост, безкрайно, защото се разпространяват в празно прост-ранство. Ако по някакъв начин, неизвестен на физичната наука, при тези условия се появят атомите на Н и Не, те също се нуждаят от въртящ момент, за да обра-зуват газовите облаци и звездите, а звездите – галактиките. „Няма възможен на-чин, носещ се в права линия газ (Н и Не) да се преобразува във въртящи се и обика-лящи обекти – звезди, планети, спътници, галактики, – защото, при описаните условия, законите на физиката не могат да произведат необходимия въртящ мо-мент.”(13) И още един въпрос без отговор: Как от Н и Не (които изградили пър-вите звезди) ще се получат тежките елементи чрез избухване на звездите, когато съществува т.н. „хелиев интервал на маса 4”? Т.е. веднага след Не, който е с маса 4, има интервал – липсва маса 5, – което означава, че нито протон, нито неутрон може да се присъедини към хелиевото ядро с маса 4. Ако погледнем в таблицата на хим. елементи, ще открием, че в поредицата от атомни маси липсва маса 5, което означава, че няма стабилен атом с маса 5. Този интервал ни дава основание да при-емем, че единственият елемент, в който може да се превърне водородът е хелий. Интервал съществува и при маса 8. Ако проучим Менделеевата таблица относно масата на елементите, ще установим, че на много места има такива интервали. С тези интервали вероятно се обяснява фактът, че верижната реакция на ядреното преобразуване (ядрен синтез) при взрива на водородната бомба спира до Не. Без интервалите, ядреният синтез би продължил да дава все по-тежки елементи и щеше да стигне до уран, но това не става, явно е невъзможно. Без тези интервали, слънцето, което също извършва ядрен синтез, щеше да излъчва към нас уран! Те-зи интервали правят невъзможно образуването на тежките елементи от Н и Не чрез избухване на звездите.(Гореизложеното – от изт. 13) 14

След изтъкнатото, „Теорията ни прилича на научна фантастика, защото пос-тановките й са против естествените закони.”(13)

Последиците от евентуален Голям взрив можем да си представим така: ако е имало такова явление – взривяване на нещо, което произвежда елементарни части-ци, то резултатът, по естествените физични закони би бил следният: Вселената ще представлява бързо отдалечаваща се от идеален център в празното пространст-во „външна сфера”, съдържаща елементарни частици, които ще продължават да се отдалечават една от друга – да си представим надуване на балон, който е декори-ран с точици.

Трудно е да се приеме експлозията като начало за поява на някаква структур-ност – всяка експлозия създава хаос. Дали с хаос е започнало съществуването на нашия свят?

(4)НЕ С ХАОС Е ЗАПОЧНАЛО БИТЕТО НА НАШИЯ СВЯТ. Доказателство за това, че е невъзможно този свят да е започнал съществуването си с хаос, е присъст-вието в битието му на ВТОРИ ЗАКОН НА ТЕРМОДИНАМИКАТА, открит от на-уката и действащ навсякъде в материалния свят. Според този закон всяка затворена система, оставена сама на себе си (т.е не получаваща нищо отвън ), се движи от състояние на по-голяма подреденост към състояние на по-малка подреденост – ос-нователно можем да го наречем закон за деструкция.Това е т.н. ентропно нараст-ване в затворените системи: енергията, която обуславя закономерното движение в системата постепенно се преобразува така, че става неизползваема („Ентропията е мярка за безредието в една система.”; Стивън Хокинг). Още през 1850 г. Р.Ю.Е. Клаузиус формулира принципа на ентропното нарастване: „Всички системи се стремят към математически най-вероятното състояние и в крайна сметка ста-ват напълно случайни и дезорганизирани, т.e. всичко се разваля, изхабява и разпада.”(от 2) Според този закон Вселената се променя към намаляване на по-рядъка в нея, тя остарява и рано или късно ще престане да функционира, защото когато в една затворена система използваемата енергия стане неизползваема, дви-жението в нея спира и тя фактически е „мъртва”. Това е точно обратното на схва-щането за Големия взрив (като първопричина за Вселената), след който започва самоорганизиране (еволюция към усложняване) на разпръсналата се материя, на-мираща се в хаотично състояние: от неорганизираност към организираност, от по-просто към по-сложно.

Защо приемаме Вселената за затворена система? Защото науката е открила още един закон на термодинамиката – ПЪРВИ ЗАКОН НА ТЕРМОДИНАМИКА-ТА, който гласи, че материята (енергията) нито се новосъздава нито се унищожава, 15

само преминава от една форма в друга, но крайното количество материя/енергия във Вселената остава непроменено. Още в 1847 г. – Х. фон Хелмхолц формулира този закон така: „Общата сума на материята винаги остава същата.” Този фи-зичен закон, който гласи, че материя/енергия не може, в нашия свят, нито да се създаде от нищото нито да се унищожи, ни кара да зададем въпроса: „Как тогава е възникнала материята/енергия на Вселената? Дори и само затова – един първо-начален акт на сътворяване от задпределен интелект остава единственото обяснение”. (В.Гит;2)

Фактът за функционирането на двата основни закона на термодинамиката ни води към следното разсъждение: Щом съществува закон за преминаване от по-висш към по-низш порядък, т.е. закон за деструкция, то най-приемливото предпо-ложение, е че в началото на своето съществуване, Вселената е притежавала съ-вършен порядък. Съвършеното не може да стане по-добро, то може само да се развали. Така че, нямало е какво да се развива от по-просто към по-сложно, т.е. да еволюира (в най-общ смисъл на думата – усложняване). Затова приемаме, че Съз-дателят е извикал към съществуване един съвършен материален свят, в който от самото му начало е налице всичко необходимо, за да функционира. Няма какво да се самоорганизира към по-добра организация. Затова, на този материален свят му предстои само да се влошава организацията му, което е израз на Втори закон на термодинамиката. Айнщайн е изразил своята увереност, че двата закона на термо-динамиката „са най-непроменимите закони”, които той познава. ( Но, защо Бог вложи в съвършеното Творение Втори закон на термодинамиката? Имаме отговор на този въпрос, но той е обект на друга тема, чисто теологична). Двата закона на термодинамиката са едно от най-силните доказателства, че има Сътворение и, че самоорганизирането, т.е. еволюция, развитие от по-просто към по-сложно на материалния свят, е утопия (неосъществимо).

(5)Необходимите за развитието (еволюирането) на материята, чрез случайни съби-тия, МИЛИАРДИ ГОДИНИ НЕ СЪЩЕСТВУВАТ. Факти от човешката наука по-казват, че земята не е толкова стара, колкото е необходимо за да се осъществи в пределите й биологична еволюция. Съществуват около 80 природни „часовника” (изт.5 и 8), които отмерват много, много, много по-малко години отколкото са не-обходимите за биологичната еволюция „протекла” на земята. (Ще се разгледат някои от тях в т. 3. „Сътворяване на живота”). Т.че Имаме още едно силно до-казателство, че не може да е протекла биологична еволюция. 16

(6)Науката казва, че МУТАЦИИТЕ (наследствени измененията у организмите), основният фактор в учението за еволюиране на живота, СА ВРЕДНИ ИЛИ БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ПОВИШАВАНЕ ОРГАНИЗАЦИОННОТО НИВО НА ОРГА-НИЗМА, ПОРАДИ КОЕТО ТЕ НЕ СЕ ПОДЛАГАТ НА НАТРУПВАНЕ – факт показващ, че не може да е протекла биологична еволюция.

(7)Науката не предлага НИТО ЕДИН ФАКТ ПОКАЗВАЩ, ЧЕ НА ЗЕМЯТА Е ПРОТЕКЛА БИОЛОГИЧНА ЕВОЛЮЦИЯ, което ще коментираме пак в т.3. „Сът-воряване на живота”, т.е. науката казва – биологична еволюция на Земята не е имало!

(8)ПРИЧИНА И СЛЕДСТВИЕ? ПРИЧИНА за съществуването на този свят, с ця-лата му сложност, с логиката на функционирането му (законите вложени в него), Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ (СЪВЪРШЕННИЯТ) ИНТЕКЕКТ – БОГ, ТВОРЕЦЪТ НА ТО-ЗИ СВЯТ. Причината – Бог – е по-голяма от следствието –Творението. Съг-ласни ли сме? Така принципът е спазен. (Цитирахме Пастьор – „ В добрата фи-лософия думата причина трябва да бъде запазена за единствения Божествен им-пулс, който е сътворил Вселената.”)

С изложеното се прави опит да се насочи мисленето към това, че материалисти-ческото схващане за произхода на материалния свят не е подкрепено от науката. В следващото изложение (точки 2.,3., 4.) ще се привеждат още и още научни факти показващи, че друго обяснение за произхода на този свят, за произхода на животa няма, освен Специалното сътворение. Гореизложеното ще ни помогне със спо-койствие, с доверие и със засилен интерес да приемем библейския разказ за Сътво-рението.

Истината е, че нашият свят е СЪТВОРЕНИЕ. Науката не може да даде друго обяснение. Той е сътворен от Един Интелект, Който ние не можем да изучим, да докажем чрез методите на науката – този Интелект наричаме Бог.

Творческият акт на Бога е уникално събитие, то е чудо в нашите очи, не можем да го обясним – Бог извика към съществуване нещо „несъществуващо”!

Аз Съм Господ, който извърших всичко това, Който Сам разпрострях не-бето и Сам разстлах земята.” ( Исая 44:24)

С мъдрост Господ основа Земята, с разум установи Небесата.” (Притчи 3:19) („Вселената е осъществена мисъл на Бога.” ; Карлаил ). 17

О, Господи Иеова! Ето, Ти Си направил небето и Земята с голямата Си сила и с простряната Си мишца; няма нищо мъчно за Тебе.” (Иеремия 32:17)

„…Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко що е в тях… .” (Деяния 4:24)

  1. СЪТВОРЯВАНЕ НА НЕЖИВАТА МАТЕРИЯ

Сега ние ще се вслушаме в това, което казва Бог в Библията – думите в тази кни-га са Словото на Бога, предадено от боговдъхновените писатели и всичко написа-но в нея е вярно, но то трябва правилно да се тълкува.

2.1. Бог сътвори физическия свят чрез силата на Словото Си

Материята в цялата Вселена е била създадена без да се използва някакъв съ-ществуващ (видим за човека ;б.м.) изходен материал.”(2); „С вяра разбираме, че световете са били устроени с Божието Слово, така че видимото не стана от видими неща.” ( Евреи 11:3)

При сътворяването, чрез Словото, знанието, което е у Бога ставаше материално творение. Когато Бог казваше „ Да се появи” ставаше нещо – появяваха се телата на материалния свят: „Чрез Словото на Господа са сътворени небесата и чрез ди-ханието на устата Му цялото им множество (символично – всички небесни тела;б.м.).” (Пс.33:6,9); „Защото Той каза и стана, той заповяда и затвърди се.” (Евр.1:3) Бог знаеше какво ще произлезе от Словото Му. Абсолютното знание е у Бога и Той борави с него, както намери за добре. Едно от качествата на Бога е ВСЕЗНАНИЕ! Бог знае всичко, у Него е абсолютното знание (към което се стреми човешката наука) и за Него няма невъзможно нещо.

2.1.1. Първото творческо дело на Бога: Битие 1:13

В първите три стиха на Библията виждаме творческото дело на Бога, с кое-то са поставени основите на целия физически свят.(5)

1:1 „В началото Бог сътвори небето и земята.

Какво се появи В началото”? Разбираме, че започва да тече време, или „началотoсе отнася за ПОЯВАТА НА ВРЕМЕТО. Времето, което Бог сътвори е 18

нещо като „прозорец всред вечността”. Вечността е там където обитава Бог, Който няма начало, няма край. Когато физическият свят, който се появява едновременно с времето, престане да съществува, ще престане да съществува и времето – прозо-рецът ще се затвори. Бог е вън от времето. В Библията това е изразено така: Да, преди да е имало време, Аз Съм…” (Исая 43:13); „… за Господа един ден е ка-то хиляда години и хиляда години са като един ден.”(2Петр.3:8); „Защото хи-ляда години са пред Теб, като вчерашният ден, който е преминал…”(Пс.90:4)

В началото Бог сътвори небето… ” Оригиналната еврейска дума – „шама-йим”, преведена тук като „небе”, има много широко съдържание: небеса, широк обхват, пространство, простор, даже – неограничено пространство. Избираме това значение, което съответства на логиката на разказа за сътворяването – „прос-транство” и си представяме, че Бог трябваше да извика към съществуване ПРОС-ТРАНСТВО, в което да постави всичко. Като се съобразим с човешката наука, ще разберем, че Бог извика към съществуване триизмерно пространство, но в дейст-вителност то стана веднага четиририизмерно, защото нашата наука установи, че времето е част от пространството – в науката се използва терминът пространство-време.

„В началото Бог сътвори…и земята.” Отново ще направим справка за значе-нието на оригиналната еврейска дума използвана тук – „ерец”, преведена като „земя” – тя означава и: пръст, почва, материя, вещество и в нашето тълкуване приемаме, че става дума за МАТЕРИЯ (но може – и за ВЕЩЕСТВО).

Но в 1:2 четем: „А земята беше… неустроена” Как да разбираме това? Бог извика към съществуване материята, но тя беше без форми, физическото й уст-ройство не беше още организирано – представляваше частички, които „не знаеха” още къде е мястото им. Разбираме, че тук става дума за „суровината, тухличките”, с които ще бъдат изградени формите на физическия свят, т.е. за атомите на еле-ментите ( но може би е по-правилно да приемем, че става дума за елементарните частички?)

След това в 1:3 четем: „И Бог каза: Да бъде светлина! И стана светлина.” Светлината е електромагнитна енергия. За нас тук „светлина” е символ на цялото количество енергия, което Бог влага в материята. Когато е казал „Да бъде светли-на”, Бог е извикал към съществуване целия електромагнитен спектър, който включва от късите гама лъчи до дългите радиовълни – целият този обхват от чес-тоти представлява електромагнитно излъчване. Много съществен момент в сътво-ряването – зареждане на материята с ЕНЕРГИЯ (знаем, че в атома е включено ог-ромно количество енергия). „В момента, в който материята бива изпълнена с енергия, основните елементи взимат конкретна форма. Частичките започват да 19

се движат и действат във времето.” Днес на науката е известно, че „…електромагнитната енергия е в основата на целия физически свят. Атомите и молекулите се държат заедно чрез сложни електрически и магнитни сили дава-щи форма и структура на Вселената…. Всички химически елементи са взели сво-ята форма, когато Бог е казал: „Да бъде светлинa!” Така Той въвел физическите закони, които управляват всички форми и движението в материята.”(5)

Налице били основните елемент на физическия свят: ВРЕМЕ, ПРОСТРАНСТ-ВО, МАТЕРИЯ, ЕНЕРГИЯ – Бог ги извикал със Словото Си от небитието Бог казваше „Да бъде (да стане, да се появи)” и от небитието се появяваше извиканото нещо, явление.

2.1.2. От космическите тела Бог създаде първо планетата Земя.

Допотопен модел на планетата Земя

Приемаме тълкуването, че в 1:1,2 информацията свързана с думата „земя” е двусмислена:( а) земя – материята (веществото);( б) Земя – планетата Земя. Така разбираме (приемаме тълкуването), че от небесните тела Бог е сътворил първо Зе-мята – това е небесното тяло, на което Той предвижда да извика към съществуване живота във всичките му форми и да сътвори човека! Затова в разказа, на нея се об-ръща най-голямо внимание. Разбираме, че първоначално Земята е имала обвивка от цялостен воден слой – „…и Божият Дух се носеше над водата.” (1:2) Не слу-чайно, от веществата изграждащи планетата се споменава само водата – тя със за-бележителните си свойства ще бъде тясно свързана с живота.

От Бит.1:6,7 разбираме как Бог раздели водата обгръщаща планетата в два слоя, като извика към съществуване атмосферата: 1:6 „И Бог каза: да бъде прос-тор посред водите, който да раздели вода от вода” Каква част на планетата е означена с думата „простор”? Еврейската дума използвана тук е превеждана и ка-то „твърд” или като „небе” Така е в старите преводи, правени по времето, когато богословите са утвърждавали, че това което се вижда от Земята през нощта е ня-какъв твърд материал, на който са закачени звездите и изобщо не са разбирали за какво става дума в този пасаж. Може да се съгласим с превода – „небе”, но за кое небе да мислим – за дневното, което е синьо, или за нощното, което е звездно? Не става дума за нощното небе, защото тогава трябва да мислим за Космоса, който се вижда през нощта от Земята. Става дума за дневното небе, т.е. за въздушната об-вивка на Земята, която през деня се вижда синя. Най-добре е да се придържаме към превода „простор”, защото той най-подхожда за въздушната обвивка на Земята. Т.е. Бог извикал към съществуване смес от газове – въздуха (цялостен слой от въз-20

дух, обгръщащ Земята – атмосфера), който ще е необходим за съществата, предви-дени в плана на Бога. Какво ни казва следващият стих – 1:7 – „И Бог създаде простора; и раздели водата, която беше под простора от водата, която беше над простора… ” ? Този стих сякаш повтаря предходния, но всъщност той го до-изяснява, защото от предходния не се разбира ясно какво точно е сторено, именно: атмосферата е била вмъкната във водната обвивка на земята, така че тя (водната обвивка) бива разделена на два слоя. Виждаме един модел на планетата, който е много различен от сегашната й направа – имало е слой от течна вода над атмосфе-рата!! Това е т.н. Допотопен модел на планетата Земя (фиг.1), защото същe- ствува до Потопа. И това не са били облаци съставени от водни пари, както някои

(фиг.1;От Маклийн и др;3) Допотопен модел на планетата Земя.

теолози тълкуват пасажа, а течна вода. Ще кажете, но това е невъзможно! Да, за нашите знание и възможности. А възможно ли е да извикаш към съществуване не-съществуващото ? Доказателството, че не става дума за облаци, е записаното в Бит.2:5,6: „…Бог не беше дал дъжд на земята…, но пара се издигаше от земята и напояваше цялото й лице.” – става дума за пара , която прави въздуха влажен, както е в една оранжерия, нещо, което е много благоприятно за растенията. В Пи-санието не се споменава за дъжд до Потопа, който настъпва 1500 години по-късно. 21

В Пс.148:4 четем: „Хвалете Го, небеса на небесата и вие води над небесата!” трябва да е съществувала тази вода!

2.1.3. Бог обособи сушата на планетата Земя

От Бит. 1:9,10 разбираме как Бог обособи сушата на планетата, която първона-чално притежаваше цялостна водна обвивка: И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под простора, за да се яви сушата и стана така. И Бог нарече сушата земя, а събраната вода нарече морета.” Според цитираното, първоначално сушата е била една. Геологичната наука също говори за една обща първоначална суша – Пангея.

Кога и как е станало разделянето на „Пангея” на части – континенти? Обикно-вено тълкувателите приемат, че разделянето на сушата на континенти е станало едновременно с Потопа, защото, начинът по който е описан Потопът ни дава зна-нието, че той е бил съпътстван от вулканичен и тектоничен катаклизъм. Тълкувате-лите коментират, че описанието на потопа в Библията говори за световен катакли-зъм: „…разтърсваща земята едногодишна катастрофа, която напълно е пренаре-дила структурата на земната кора. Сегашните земни форми са произведени от величественото разтърсване на Ноевия потоп.”(5)

Но има и друго становище, според което разделянето е станало след Потопа и конкретно след построяването на Вавилонската кула, основание за което е следни-ят стих: „На Евера се родиха двама сина: името на единия беше Фалек, защото в неговите дни земята бе разделена…( Бит.10:25 ) Съдържанието на Бит. 10та глава дава основание да се приеме, че разделянето е станало след като народите, произлезли от Ноевите потомци, се разселили по цялата суша, разселване предиз-викано от разбъркването на езиците ( събитие описано в Бит.11:19). Староеврейс-ката дума пелег, преведена на български Фалек, означава внезапно разделяне на нещо”, но и – „ прорязване на сушата с водни канали” (от 3). Предполага се, че веднага след разделянето, континентите не са били отдалечени толкова много, как-то днес. Това е в съгласие с геологичната наука, конкретно с нейната Теория за континентален дрейф.Така имаме отговор и на един друг въпрос: Как е станало заселването на континентите, разделени сега с големи водни площи, от „човешкия вид”? – вероятно, преди да се раздалечат, континентите са били заселени вече от различни групи човеци (племена) – Ноеви потомци. 22

2.1.4. Бог извика към съществуване целия космос

От Бит.1:14-18 научаваме, че Бог извика към съществуване целия космос – „И Бог каза: Дa бъдат светила на небето ” Ще заместим „на небето” с „в прост-ранството” и ще припомним, че еврейската дума „шамайим”, която е използвана тук и обикновено се превежда „небе” има и друг смисъл – „пространство”, и в този пасаж, в който се казва за появата на небесните тела, на Космоса, подхожда дума-та пространство. Бог извиквал към съществуване целия Космос. Не знаем как е станало, не притежаваме знанието на Бога и по човешката логика си представяме нещата, наивно, така: атомите и молекулите се събирали и подреждали закономер-но и се появили милиарди по милиарди небесни тела, които останали в закономер-но движение и в равновесие едно спрямо друго, подчинени на неизучени все още напълно физични закони, вложени от Твореца в тази уникална система – Космоса. Това е моментът, когато се е появила и Слънчевата система, в която се подредила и нашата планета – Земята.

2.1.5. Земята – централно небесно тяло във Вселената

Ще се върнем към 1-ви стих – „В началото Бог сътвори небето и земята.”, за да си припомним, че в думата „земя” тук е вложен двойствен смисъл: (1) материя-та („тухличките”: частичките; елементите; веществото) и (2) планетата Земя. Раз-съждаваме така: Бог извикал към съществуване елементите на материята и еднов-ременно – една планета, за която имал специален план. По-късно, на четвъртия ден, извиквал към съществуване останалите тела на Космоса.

От библейския разказ разбираме, че „Земята е централно небесно тяло във Вселената …не с оглед на геометричните й измерения… или на пространствено-то й положение, а поради отредената й от Бога роля. Бог създал Земята преди всички останали космически тела, с което вече се подчертава нейното значение сред 10 на степен 25 броя космически обекти. В библейския разказ виждаме как нашата планета ден след ден е била подготвяна да даде подслон на чове-ка.”(В.Гит;2) По-нататък, Вернер Гит коментира: „Земята има много голям брой специални физически особености, които правят възможен живота тук. Това са редица астрономически и геофизични особености, за съществуването на които е необходимо многобройни параметри с прецизни стойности да съвпадат едновре-менно в много тесни граници, например:

– точно определено разстояние между Земята и Слънцето;

– елиптична орбита на Земята около Слънцето с минимална 23

ексцентричност;

– равномерно топлинно излъчване на слънцето;

– точно определен период на въртене на земята;

– оптимален наклон на земната ос към еклиптиката;

– точно определена големина и маса на Земята;

– точно определено разстояние между Луната и Земята.”;

– прибавяме и информацията, която получихме от Бит.1:1,2) – „Земята не е

представлявала огнено кълбо, а още от началото е имала охлаждаща водна

повърхност.”

Земята не е случаен продукт на космическа експлозия, а както и цялата Вселена, е била създадена по план. В разговора с Йов Бог му казва: „Къде беше ти, когато основах Земята? Извести, ако си разумен: Кой определи мерките й (ако зна-еш)? Или кой тегли връв за мерене по нея…?”( Йов 38:4,5) Земята и другите космически тела на Материалната вселена са били създадени независимо едни от други и в различни дни – Земята в първия ден. Едва на четвъртия ден от Сътво-рението – тогава на Земята вече е имало растения – са били създадени останалите космически тела.

Интересът на Бога е бил съсредоточен върху Земята: „Ето, небето на небеса-та, Земята и всичко що е на нея, принадлежи на Господа твоя Бог.” (Вто-роз.10:14) На Земята Той е осъществил по-голямата част от Своите творчески идеи, както е изразил това псалмистът: Земята е пълна с Твоите творения.” (Пс.104:24) Само за Земята Бог е казал, че тя е Негово подножие (Исая 66:1; Дея-ния 7:49).

В изложеното виждаме планиращата и целенасочена дейност на Бога-Творец.

Еволюционното учение за произхода на Вселената изключва Бога-Творец. Ево-люционистът Ф.М.Вукетиц е уверен, че „…няма предварително поставена цел…няма планиращ дух, понеже еволюцията сама се планира и създава своите закони…(!!!)(Oт В.Гит) Известно е, че всички тела на материалния свят притежа-ват целесъобразност – строежът е съобразен с функцията (предназначението), което показва че са били създадени по предварително съставен план съобразен с предва-рително поставена цел. Твърдението на Вукетиц не може да бъде научно обосно-вано, най-малкото поради горе изнесените факти – Бог създаде специална планета по предварително създаден план съобразен с целта – тази планета да бъде дом на венеца на Творението, човека. (по В.Гит;2) Да съобразим и това, че да поставя цел и да съставя план за последователни действия, чрез които да се постигне целта, може само интелект. „Безмозъчната” нежива материя не може да направи това (не може да „създава закони”). 24

2.1.6. Бог сътвори функционираща Вселена

Бог създаде Вселена завършена във всяко отношение от самото начало: „ И Бог видя всичко, което създаде. И ето беше твърде добро…” (Бит.1:31); „Така бяха завършени небесата и Земята… На седмия ден Бог беше свършил делото, което беше създал…” (Бит.2:1,2) Новият завет свидетелства същото: „…и са би-ли свършени делата Му още при основаването на света.”(Евр.4:3) Т.е. в шест-те дни на сътворяването е била създадена една завършена, съвършена, функциони-раща система – Материалната вселена. Не са били необходими милиарди години, за да се „развие” тази организация на физическия свят.

Имайки това знание можем да отговорим на скептика, който открил едно „го-лямо несъответствие” между библейското описание и научните факти: Според библейското описание, когато Адам погледнал звездното небе той видял неизброи-мо количество звезди, а според скептика не е видял нищо, защото най-близката звезда до Земята – Алфа Кентавър е на разстояние около 4 светлинни години и за да достигне нейната светлина до Земята трябва да минат 4 години от Сътворението (от 5). Да, но Бог създава съвършени неща, функциониращи тела, така че пътува-щият лъч светлина е бил също така създаден, както и самата звезда, т.е. светлината и от най-отдалечените звезди вече е била на Земята, когато Адам погледнал звезд-ното небе.

Трябва да имаме увереност, че когато вярваме в истинността на написаното в Библията Слово и имаме смирение (гордостта е причина за всички нещастия на човечеството; отричането на Бога е човешка гордост ), ще се справяме със всяко „противоречие”, което сме „открили” между написаното в Библията и нашето на-учно знание. (Това, че гордостта се определя като порок, не означава, че човек не трябва да има достойнство, напротив, трябва да има и трябва да го пази. Как го па-зи? Чрез достойно поведение!! Разбира се, трябва да знаем какво означава достой-но поведение, да го разграничим от гордост. Най малкото, достойно поведение е зачитане на другия, което е новозаветната заповед на Бога: „Обичай ближния”).

2.1.7. Стената на нашето незнание – Исая 55:8

Учените трябва да се съобразяват с факта, че съществува една стена – непреодо-лима преграда за човешкото познание (предел на човешкото познание). Когато погледнем обобщено картината, чрез която тук се опитахме да представим сътво-ряването на физическия свят, тя ще ни изглежда наивна. Това е така, защото се опитваме по човешки да опишем нещо необяснимо за нас – как от нищото ще стане 25

нещо(?!). Подреждаме нещата по човешката логика и забравяме, че работим с не-що, което по човешката логика е необяснимо. В действителност никой човек не може да каже как точно, се е осъществило сътворяването на света от „нищото”. Бог е абсолютният Интелект! Абсолютната истина за нещата – абсолютното зна-ние, това към което се стреми човешката наука, и което няма да постигне, е у Него. Чрез пророк Исая Бог казва на човеците нещо знаменателно, за да го знаят и се съ-образяват с него: Моите мисли не са като вашите мисли и вашите пътища, не са като моите пътища.(Исая 55:8), т.е. логиката на Бога не е като човешка-та логика!

Както казва Вернер Гит: „Творческата дейност на Бога при сътворяването не може нито да се обясни с помощта на природните закони, нито да бъде тълкува-на в тези ограничени рамки. Самият творчески акт на Бога е едно уникално съби-тие, при което са възникнали и валидните днес (в нашия материален свят;б.м.) природни закони. Ние можем да надникнем зад стената на нашето незнание за Сътворението само дотолкова, доколкото Бог е допуснал чрез Словото си.”(2)

Къде е тази стена на нашето незнание? Това е 6-дневният период на сътворява-нето на Материалната вселена. Във времевия период на Сътворението (6-те дни ) действителността е била съвсем друга, ние не можем да надникнем там, там дейст-ват други закони: времето е било друго – по-точно то там не е съществувало, прос-транството е било друго – някакво другоизмерно и какво ли още не, можем да си изфантазираме за онова измерение, в което е Бог, но важно е това, че, както вече се цитира, законите, по които днес съществува материалният свят, които открива и изучава човешката наука, са се „фабрикували” точно в тази седмица на Сътворе-нието. Ние не можем да екстраполираме (да пренесем) нашите закони, които Бог за нас вложи в материята, върху 6-те дни на сътворяването, за да разберем как е станало всичко.

Днес човешката наука се е докоснала до този ПРЕДЕЛ НА ЧОВЕШКОТО ПОЗНАНИЕ („Стената на нашето незнание”) – установила е, че Вселената е за-почнала своето съществуване с едно състояние наречено с и н г у л а р н о с т, в което „пространство-времето е крайно изкривено и фактически равно на нула” (Обща теория на относителността). В сингуларността „познатите на науката за-кони не действат, затова тук предсказуемостта за минали и бъдещи събития на-пълно липсва.”( Ст.Хокинг) Това е „стената на нашето незнание”. Какво се по-лучи – науката казва, че Материалната вселена е започнала своето съществуване от нулата, от нищото, както постулира Писанието.(Ток искам да уточня: нищото(!) – „нищото” е някаква субстанция от друго нематериално естество, която ние не мо-жем да открием, да докажем прилагайки законите по които функционира нашата 26

Материална вселена; тази субстанция функционира в друго измерение, в което ма-териалните същества не могат да проникнат; Бог твори чрез тази субстанция; Ю.тодорава).

Трябва да вярваме в Специалното сътворение, не само защото в Библията е на-писано за него, но и защото науката не може да докаже друг произход на Вселената.

Много учени (според Х.Морис – вече хиляди ) разбират ясно, че „…моделът на Сътворението по-точно съответства на научните данни, по-добре обяснява на-учните факти, отколкото еволюционният модел.”(4) ( Ще имаме време да дока-жем това).

БОГ СЪЗДАДЕ ВСЕЛЕНАТА СЪС СИЛАТА НА СЛОВОТО СИ И СЕГА Я ДЪРЖИ ЧРЕЗ СВОЕТО МОГЪЩО СЛОВО. Ще се представи една мисловна кар-тина създадена от известен изследовател на Словото – Брус Милн („Наръчник по систематично Богословие”): „Бог е призовал Вселената към съществуване от ни-щото и затова тя виси всеки миг над бездната на небитието. Ако Бог би оттег-лил Своето подкрепящо Слово, тогава всяко битие… би се сгромолясало незабавно в нищото и би престанало да съществува.”

2.1.8. С какво познание за Материята разполага съвременната

наука и как то променя мисленето на учения

Какво знаем ние днес за Материалната вселена ? Знаем много! Разполагаме със сложна апаратура за изследване на космоса. Изпращат се станции работещи вън от слънчевата система. Използват се радиосонди – чрез радиовълни се прониква на голяма дълбочина в космоса, на разстояние от Земята много светлинни години и „слушаме” радиосигнали от дълбокия космос с цел търсене на извънземен интелект – над 30 години търсим („слушаме”), но засега – нищо. ( Mожем да съобразим, че не е трудно да установим присъствие в космичното пространство на интелект – освен нашия, т.е. присъствие на „извънземна цивилизация”, – защото езикът на математиката е универсален за нашата материална вселена, и колкото сложен тол-кова и прост: ако имаше и на друго място в космоса интелект, досега щяхме да имаме информация под формата на подредените цифри – 1,2,3,4,… , или на някак-ва друга несложна закономерност в използването на цифрите; от 12). Знаем, че освен нашата галактика има още около стотина милиарда галактики, всяка от кои-то съдържа по стотици милиарди звезди – казва ни се, че в науката няма такова число, с което да се представи броят на космическите тела, нито от друга страна да 27

се изрази размерът на Вселената. Знаем, че в спектъра на звездите (галактиките) се установява т.н. червено отместване, което говори за отдалечаване на космическите обекти от Земята, т.е. сякаш галактиките се движат, отдалечават се от Земята – колкото по-далече от нас е галактиката, толкова по-тъмночервена я виждаме. Отда-лечаването на галактиките означава, че Вселената се разширява, защото се прие-ма, че червеното отместване се дължи на т.н. Доплеров ефект: отдалечаващите се от нас излъчващи обекти ще имат червено отместване в спектъра си. Знаем още и, че в действителност движението на Галактиките, разглеждано като отдалечава-не от някакъв център не е доказан факт, а само предположение, основаващо се на факта на червеното отместване, обяснявано с Доплеровия ефект. Има и други мне-ния (предположения) относно причината за червено отместване в спектъра на звез-дите (излъчващите космически обекти): (1) намаляване на енергията на светлин-ните лъчи при далечни разстояния; (2) гравитацията на космическите тела, коя-то въздейства върху преминаващия светлинен лъч, като го изкривява (Обща тео-рия на относителността), което предизвиква червено отместване в спектъра на из-лъчващия космически обект; (3) евентуалното бавно въртене на Вселената около общ център, което се предполага, и при което източниците на светлина ще се дви-жат под прав ъгъл спрямо наблюдателя от Земята и те винаги ще имат червено от-местване. В трите случая червеното отместване не предполага отдалечаване на га-лактиките. (от 13) Но ако приемем, че галактиките се движат, какво означава, че всички излъчващи обекти наблюдавани от Земята имат червено отместване, т.е. от-далечават се от нея. Дали Земята е център на Вселената, дали тук е станал Големи-ят взрив?! Досещаме се още, че ако Земята не е „център”, то би трябвало да наб-людаваме излъчващи космически обекти със синьо отместване – тези, които идвай-ки от „центъра” се движат към нас, но такова отместване не е наблюдавано. Дали наистина сме „Центърът”? Защо виждаме всички галактики да се разбягват от нас? (Със сигурност не сме геометричният център на Вселената, но знаем нещо друго със сигурност, че сме центърът в Божия план за Сътворението). Въпросът за „цен-търа” е много интересен. Ако е имало Първоначален взрив, то трябва да има център на Вселената – той трябва да е в точката на взрива и разширяването на Вселената, което ние установяваме поради „разбягването” на галактиките, трябва да започва от този център и да се осъществява във всички посоки от него. Но защо Вселената наблюдавана от Земята е еднаква във всички посоки, нещо повече, изследователите на Космоса твърдят, че тя ще изглежда така (еднаква във всички посоки) ако я наб-людаваме от която и да било точка в нея (А.Фридман;10). Проблемът с „център на Вселената” вероятно се решава с концепцията на Стивън Хокинг, която гласи: Га-лактиките не се движат – впечатлението, че те се отдалечават се дължи на това, че 28

непрекъснато се разширява пространството и при това положение център ще бъде всяка една точка на Вселената, защото всичко е започнало едновременно! ( от те-левиз. канал Географик; 2 017г.) Отказва ли се науката от Големия взрив!? Трябва да помислим: Дали тази концепция не е в подкрепа на модела на Сътворeнието – щом Вселената е сътворена би трябвало тя да няма център, защото всичко е започ-нало едновременно!! Знаем още, че пространство-времето е изкривено (Обща те-ория на относителността). Знаем много и за строежа на градивните частици на ма-терията – атомите. Знаем много за елементарните частици изграждащи атома – Квантова механика, Принцип на неопределеност (Хайзенберг) – „знанията от та-зи област стоят в основата на цялата съвременна наука и технология” (Ст. Хо-кинг). Знаем, че в живата част на материята е вградена информация и система за обработка на информация, произходът на които по никакъв начин не можем да обясним с познанието ни за строежа и функционирането на неживата материя. Предполагаме (знаем?), че последният етап от развитието на звездите е „черна дупка”, но засега няма сигурни данни за съществуването на черни дупки – те са изведени теоретично от Ст. Хокинг(10) и той посочва само някои данни от неси-гурни наблюдения; изказва се предположение, че те са места със силно рентгеново излъчване (13), т.е. тези места не може да са черни дупки, защото те – „черните дупки” – не излъчват нищо, те само поглъщат материя и енергия. Предполагаме (знаем?), че пространството между космическите тела не е празно, говори се за тъмна материя/енергия, може би това е т.н. етер на Тесла, все още непозната енер-гия. Знаем и, че още много не знаем: феномен за нас остава гравитацията, най-слабата от всички сили (толкова слаба на нивото на атома, че не може да бъде ре-гистрирана), но с дълбоко въздействие, даващо структурата на Вселената; науката все още не може да отговори на въпроса: Що е енергия?, т.е. не познава интимната същност на това явление; космологията (изучава пространствените структури на Вселената) не разполага с цялостна, непротиворечаща си теория за произхода и свойствата на Материалната вселена, например ако се ориентираме към най близ-ката до нас част от Космоса – Слънчевата система, ще установим, че хипотезата за произхода й, съответно и за произхода на Земята, все още е хипотеза, защото ня-ма обосновка от законите на физиката това, че „Планетите обединяват в себе си около 98% от инерчния момент на Слънчевата система, въпреки че представля-ват само 1% от общата маса. Тези екстремни съотношения изключват възниква-нето на Земята и на другите планети от масата на Слънцето.”(от 2); и още много, много не знаем.

Ето в крайна сметка до какви предположения, относно произхода на Материал-ната вселена, може да доведе учените наличното знание – тези учени, които не 29

се задоволявaт с постигнатото знание, а продължават да търсят. Стивън Хокинг, за когото вече се каза, че е признаван от съвременната наука за най-великия мисли-тел в науката след Нютон и Айнщайн, познавайки всичко, до което науката на 20-ти век е достигнала относно строежа и функционирането на материята, в труда си „Кратка история на времето – от Големия взрив до черните дупки”, теоре-тизирайки, полага усилие да открие (обясни) какво е миналото и какво е бъдещето на Вселената. Той се опитва да създаде една всеобхватна теория (нарича я Кван-това гравитация), като обедини двете големи, добри ( доказани) теории – Обща теория на относителността на Айнщайн и Квантова механика на Хайзенберг, – тео-рия която да обхваща всичко във Вселената, и с която да даде окончателно обяс-нение на същата. В теоретизиранията си той многократно изтъква, че несъмнено, в така наречения „Първоначален голям взрив” е започнало време-пространството, защото според Общата теория на относителността в точката на големия взрив трябва да е налице „… състояние на сингуларност, в което… пространство-времето… ще е крайно изкривено и фактически – равно на нула”. Той постулира, че в състояние на сингуларност познатите на науката закони не действат, поради което предсказуемостта за минали и бъдещи събития тук липсва, и затова не мо-жем по никакъв начин да разберем какво е имало преди „Големия взрив”, т.е Хо-кинг е достигнал до предела на човешкото познание (Стената на нашето незнание).

Хокинг утвърждава, че не съществува време „въобще”, а време, което е част от пространството, и което има посока и доказва, че „термодинамичната стрелка на времето е в посоката на разширяване на Вселената и същевременно в посоката на увеличаване на хаоса във Вселената (Втори закон на термодинамиката!б.м.)”, и заключава, че щом е така, то в началото на Вселената е трябвало да има по-голям или съвършен порядък, т.е. разширяването трябва да е започнало от едно подреде-но състояние(!!!): И защо посоката на времето, в която хаосът нараства, е съ-щата, в която Вселената се разширява? В Класическата обща теория на отно-сителността не можем да предскажем как е започнала Вселената, защото всич-ки познати ни научни закони са били невалидни в сингуларността на Големия взрив. Вселената може да е започнала от много гладко и подредено състояние. Това би трябвало да доведе до добре дефинирана термодинамична (посока на уве-личаване на хаоса;б.м.) и космологична (посоката на разширяване на Вселена-та;б.м.) стрелка на времето, както наблюдаваме (!!!).Тези и други разсъждения довеждат Хокинг до изказване на предположението, че, може би, т.н. „Голям взрив” е моментът, в който се е намесил Бог, за да постави началото на Вселената, което начало е било именно „гладко и подредено” състояние: „Доколкото Вселе-ната има начало, можем да предположим, че има създател.” Тук Хокинг само 30

изказва предположение, а не заявява, че вярва в интелектуална намеса при появата на Вселената и продължава да търси натуралистичен отговор на въпросите си от-носно произхода и същността на същата. В действителност, изказвайки мнението, че не галактиките се движат, а пространството се разширява, поради което, всяка точка в него е център, което пък показва, че всичко е започнало едновременно, той почти признава Сътворението, защото ако всичко е започнало едновременно, то не можем да търсим началото на Вселената в една точка – точката на Големия взрив, а от друга страна, ако има Сътворение то всичко е започнало едновременно!

Прочитайки гореспоменатия труд на Хокинг достигаме до разбирането, че относно произхода на Материалната вселена науката е в безизходица, а на Хокинг, вероятно, му e трябвало още малко познание за материята, за да стане убеден креационист: „Моята работа за произхода на Вселената е на границата между науката и религията, но аз се опитвам да стоя от научната страна на тази граница.Твърде възможно е Бог да действа по такива начини, които не мо-гат да се опишат чрез законите на науката ( Стената на нашето незнание! б.м.). В такъв случай човек трябва просто да следва личната си вяра.”(10)

2.2. Каква е връзката на Исус Христос със Сътворението

Необходимо е тук да направим връзка с Новия завет, със Спасителя – Господ Исус Христос, който е въплътеното Слово, едно от лица на Триединния Бог (няма да навреди малко благовестие – блага вест за Спасителя, за Богочовека Исус Хрис-тос, Спасителя на човеците от духовната смърт).

2.2.1. Кой е човекът Исус Христос

Йоан започва своето Евангелие с думи за Господ Исус Христос, както следва: В началото бе Словото и Словото беше у Бога и Словото беше Бог. То в нача-лото беше у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не е станало нищо от то-ва, което е станало.”(Йоан 1:1-3) Ап. Павел потвърждава : „…понеже чрез Него (И. Христос) …бе създадено всичко, и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява.” (Колосяни 1:16,17)

Господ Исус Христос е Въплътеното Слово: „И Словото стана плът и преби-ваваше между нас и видяхме славата Му, слава като на Единородния от От-ца… ” (Йоан 1:14) 31

Ще се представи едно библейско доказателство за историческата реалност на Богочовека Исус Христос. Няма съмнение че в горе-цитираното става дума за Исус Христос – „Словото” е Исус Христос. Но ние знаем , че Исус Христос е историческа личност – историкът Йосиф Флавий пише за него, пише и за чудесата които Той извърши, когато беше сред нас (човеците). Не ще се цитира Йосиф Фла-вий (който желае, може да потърси тази информация), а ще „чуем” Рей Стид-ман(11), който дава библейско доказателство за това, че историческата личност Исус Христос е Богочовек.

В „Пътешествие през Библията”, след като е цитирал гореспоменатите стихове (Йоан 1:1-3), Стидман пише следното: „Словото”, разбира се, е Исус Христос. Така Йоан започва своето Евангелие с удивителното свидетелство, че Исус (Този човек, Когото той познава така добре като приятел и спътник) не е никой друг, а Създателят на Вселената, т.е. Бог, Който е бил там, в началото на всички (материални;б.м.) неща. Йоан е гледал живота на Исус по-отблизо от все-ки друг ученик… и той е напълно убеден в Неговата божественост. Трябва да по-мислим върху това: дали е лесно за обикновения човек да повярва, че Исус Христос е Бог – натиск върху нас може да окажат много аргументи, които свеждат лич-ността на Исус до обикновен човек. Не е ли трудно, понякога, да разберем ця-лостното намерение в думите: „ В началото бе Словото”? Ако за нас е трудно, то колко ли трудно е било за учениците на Исус? От всички хора те е трябвало най-малко да вярват, че Той е Бог, защото са живеели с Него и са виждали в Не-гово лице истински човек от плът и кръв. За тях е било най-трудно! Вероятно те отново и отново са се сблъсквали с въпроса: Кой е този мъж? Какъв човек е този, който изцерява болни, възкресява мъртви, успокоява вятъра, ходи по водата … Каквито и знаци, чудеса, сила и мъдрост да е показвал Исус пред тях, трябва да е било голям скок в тяхното възприятие да тръгнат от „този човек Исус” и да стигнат до „Господ Мой и Бог Мой!”. Често съм си представял – казва Стидман – да спят с Нашия Господ навън, под звездите, в лятна нощ край морето на Галилея. Мога да си представя Петър, Йоан или някой от другите да се събужда през нощта, да се повдига на лакът, да гледа как Господ Исус спи до него и да си казва: Вярно ли е? Може ли този човек да е Вечният Бог?…. Разбираме, че доказателст-вото, което учениците виждат и чуват е толкова завладяващо и убедително, че когато стигат края на историята те могат да кажат: „Господ Мой и Бог Мой!”, а когато Йоан започва да пише спомените за онези чудни дни, той започва 32

с онова смело изявление за Божествеността на Исус –„ В началото бе Словото и Словото беше у Бога и Словото беше Бог.”

2.2.2. Бог е триединен – Бог в три лица.

Бог Отец, Бог Син (Словото), Бог Святий Дух (Божието триединство) – в Сът-ворението участват трите лица на Триединството – да си спомним: в Бит.1:2 че-тем „… и Дух Божий се носеше над водите.” За тези сложни неща ще се разиск-ва в подходящо време. Но, за да не си кажете веднага – Един пък в три Личнос-ти(!!), това е невъзможно(!!), сега ще се опитаме да се убедим, че триединството от научна гледна точка е нещо възможно. Ще се обърнем към науката, която е откри-ла вече много основни закономерности в строежа и функционирането на Творени-ето. Ще видим как тези взаимоотношения в Божията троица „са използвани по един великолепен начин като модел, по който да се построи Материална вселена”(8). В „Наука и Библия”(8) намираме забележителни разсъждения, които ще се предста-вят в най общ план.

Науката казва, че Вселената е триединство на триединства, както следва:

Голямото триединство: пространство, време, материя (да не забравяме, че ма-терията е материя/енергия) – това е триединната Вселена и тя не е отчасти прост-ранство, отчасти време, отчасти материя, ако е така ще я определим като триада – тя е изцяло пространство, изцяло време, изцяло материя. Материята е потенциал-на енергия, а пространството е пространство-време и разбираме, че материя-та/енергия прониква навсякъде в пространството/време. Ако се премахне един от трите елемента, останалите два стават безсмислени. Колко дълбока е връзката между трите елемента на това триединство разбираме от следните факти: гравита-цията, която е функция на материята, изкривява пространство-времето, съответно при силна гравитация времето тече по-бавно и обратно.

Голямото триединство включва в себе си другите триединства:

– пространството е триизмерно и всяко от измеренията му (ширина, дъл-жина, височина) го изпълва изцяло и ако липсва едно от измеренията, няма да има пространство, няма да има действителност. Когато се изчислява размерът на едно пространство, не се събират трите измерения, а се умножават, така и за Божието триединство математическата формула е не 1+1+1=3, а 1х1х1=1.

времето също е триединство от три времена минало, настояще и бъ-деще, които са едно цяло, защото ако липсва едно от тях, другите стават безсмис-лени; 33

материята също е триединство, защото тя всъщност е материя/енергия, а взаимодействието между двата компонента се изразява в движение, възприемано като различни явления; получава се триединство – материя, енергия , движение (това е „битието” на атома) – и който и да е от трите елемента ако липсва, няма да има движение и атомът няма да съществува, става безсмислен, т.е. и тук е налице истинско триединство.

Можем да намерим и други триединства (напр. атомът е единство от три вида елементарни частици – протон, неутрон, електрон ( всяка от които съдържа по три „още по-елементарни” частици, наречени кварки; по Ст..Хокинг;10), но сега е важно да осъзнаем триединството на Този Интелект, който създаде Вселената: Ди-зайнерът на Вселената е триединен, Вселената също .

2.3. Как „звучи” науката в иносказанията на Библията

Няма да навреди „ да чуем как звучи” библейската наука! Светът е рационален и познаваем. Науката продължава да се развива и да открива все нови и нови за нея истини за строежа и функционирането на нашия свят. Но много от сравнително не-отдавана откритите научни факти, много отдавна, хиляди години стоят там в Биб-лията, наистина записани на иносказателен език.

(1) В първите три стиха на Библията (Бит. 1:1-3) „…е закодирано знание за фи-зическите закони , които стоят в основата на материалния свят и определят цялата му физическа реалност.”(5): „В началото Бог сътвори небето и земя-та. И земята беше … неустроена. И Бог каза: да бъде светлина! И стана светлина.” ( Да не забравяме за съдържанието на използваните тук еврейски думи, преведени като небе и земя: небе (шамайим) – небеса, простор, широк обхват, пространство; земя (ерец) – пръст, почва, материя, вещество). Разкодирано това съ-общение може да има следното съдържание (това, което приехме в началото): Бог първо „отвори” прозорец сред вечността, която е неговото обиталище, за да въведе времето, като елемент на материалния свят. След това извика към съществуване пространство, в което да постави материята, първоначално под формата на нео-риентирани частици. Накрая Бог вложи в материята енергия, в резултат на което започва закономерно движение и организиране на физическия свят.

Наистина, тези четири изречения са „претъпкани” с наука ( в тях можем да включим цялото знание, до което човечеството вече е достигнало), именно: мате-рията е изградена от елементарни частици, които са обединени в атоми, които са 34

едновременно материя и енергия, защото атомът има маса, а Айнщайн установи, че маса и енергия на едно тяло са свързани в следната зависимост: Е=mc2, т.е. ако тялото е в покой, то ще има енергия еквивалентна на масата, наричана енергия на покой, например по тази формула се изчислява, че един електрон, който почти ня-ма маса, притежава Е на покой 0.5МеV. Това което става в атома е много сложно и науката е проникнала много дълбоко във взаимодействията между материя, енер-гия и движение, вътре в атома. Известно е че трите „елементарни” частици на ато-ма не са елементарни, защото са изградени от други елементарни частици – кварки. Всички познати частици във Вселената учените делят на: частици които съставля-ват веществото на Вселената – „материални частици” и частици „носещи взаимо-действие” – „виртуални частици”. Вторите са виртуални, защото за разлика от материалните, не могат да бъдат регистрирани с детектор на частици. За тяхното съществуване учените знаят „защото те водят до измерими ефекти, т.к. пораж-дат взаимодействия между материалните частици” – извършват нещо като пре-насяне на енергия. ( по Стивън Хокинг;10) Ние разбираме, че атомът се държи цял поради енергията действаща в него и знаем, че количеството на тази енергия е колосално (имаме представа какво става при верижната реакция на делене на атом-ното ядро ). А какво е количеството на енергията, която държи цялата Вселената? Невъобразимо! Откъде дойде тази енергия? Вече знаем – когато Бог каза: „Да бъде светлина”, материята, която до този акт на сътворяването „беше … неустроена” (частици, които „не знаеха къде е мястото им”, безформено вещество) се изпълва с енергия и започва закономерно движение във времето и формиране на Космоса. Ние знаем, че „…електромагнитната енергия стои в основата на цялата физи-ческа материя. Атомите се държат заедно чрез сложни електрически и магнит-ни сили, даващи форма и структура на Вселената.”(5) Тези сили и днес още дър-жат Вселената. Но дълбоката същност на тези сили (тази енергия) науката все още не познава. „Да бъде светлина!”. Само това каза Бог. Да се изпълним със съзнани-ето за силата на Словото на Бога и със знанието, че То е едно от Лицата на Трие-динството, което Лице се нарича още Син на Бога, а когато се въплъти прие име – Исус Христос. Чрез това Слово, Вселената днес още се крепи: „…понеже чрез Не-го и за Него бе създадено всичко; и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява (държи се заедно, да не пропадне в небитието, в нищото).(Колосяни 1:16,17)

(2) В изложението на т.3. „Сътворяване на животаще се запознаем с пасаж от Библията, в който откриваме не закодирана, а ясна, точна наука. В пасажа при-съства термин от биологичната наука – записано е , че Бог създаде живота под формата на ясно разграничени видове – всеки „ според вида си”, израз, който се 35

повтаря многократно и той, от непредубедената наука, се „превежда” (тълкува) така: растенията и животните са се появили като завършени видове, във всеки от които е била вложена генетична информация, програма на живота, по която ще съ-ществува.

(3)В Библията присъстват и най-универсалните закони на материалния свят – Първи и Втори закон на термодинамиката.

Според Първи закон на термодинамиката, количеството на материята и на енергията във Вселената, независимо от техните превръщания, остава неизменно, т.е. материята и енергията нито се създават нито се унищожават. Според този закон Вселената е затворена система. До деветнадесети век този принцип за съхра-нение на материя и енергия не беше демонстриран количествено от науката, а Биб-лията говори за него от хилядолетия, като казва, че повече сътворяване от нищото на съвършено функционираща материя не ще има. Ще се позовем на горецитиран пасаж – разказът за сътворяването завършва с думите: „И Бог видя всичко, което създаде. И ето беше твърде доброТака бяха завършени Небесата и Земята и цялото тяхно „войнство” (символично – всички техни обекти, тела). И на сед-мия ден Бог беше свършил делото, което беше създал.” (Бит.1:31; 2:1,2). А в Евр.4:3 намираме: „…и са били свършени делата Му още при основаването на света.” Принципът на съхраняване на количеството на материя/енергия виждаме и в казаното от ап. Павел в Колос.1:17: „и всичко чрез Него се сплотява, т.е. чрез Словото, с което създаде материалния свят, Бог днес го „държи” – да не „про-падне в небитието”!

Според Втори закон на термодинамиката, който науката нарича още принцип на ентропното нарастване в затворената система, т.е. принцип за увеличаване на хаоса с течение на времето, изразяващ се в това, че при всяко преобразуване на енергията в системата, поради процесите които протичат в нея, въпреки че общото й количество остава непроменено, количеството на използваемата енергия непре-къснато намалява, т.е. енергията не се губи, не изчезва, а деградира в неизползвае-ма и последствието от това е деградиране на системата. Иносказанието за този за-кон намираме в Пс.101:26-28, където четем: „ В началото Ти (Господи), си осно-вал Земята, и небесата са дело на Твоите ръце; те ще загинат, а Ти ще пре-бъдеш; всички те като дреха ще овехтеят и като наметало Ти ще ги проме-ниш – и ще се изменят, но Ти Си все Същият, и Твоите години няма да се свършат.” Т.е. Библията казва това, което науката откри през последните ок. сто години, именно, че Вселената старее и върви към физическа смърт, поради неот-менимия Втори закон на термодинамиката – „…в крайна сметка цялата Вселена ще се изпълни с безполезна, неподвижна, топлинна енергия на ниско ниво.”(5) 36

Този край на Вселената във времето се загатва (предсказва) на много места в Библията:

„Небето и Земята ще преминат…” (Мат.24:35 – думи на Господ Исус)

И всичкото небесно множество ще се разложи, и небето ще се свие ка- то свитък…”(Исая34:4);

„…Защото небето ще изчезне като дим, и Земята ще овехтее като дре-ха…”(Исая 5:6);

Но Господният ден ще дойде като крадец (неочаквано ), когато небето ще отмине с бучене и елементите нажежени ще се разпаднат и Земята и дела-та по нея ще изгорят. …Но според обещанието Му ние очакваме ново небе и нова Земя…”(2 Петр.3:10,13)

(4)Иносказанието за „Допотопния модел” на планетата Земя е научен факт.

Бит.1:6,7 – „ И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода. И Бог създаде простора и раздели водата която беше под прос-тора от водата, която беше над простора.” Научният факт тук е, че първона-чално Земята е имала цялостна водна обвивка, която в следващ акт на сътворяване-то е била разделена на два слоя от вмъкнатата в нея атмосфера (виж стр.19,20).

Как доказваме, че цитираното иносказание е научен факт? Чрез научни факти, които не може да бъдат обяснени по друг начин (науката няма обяснение за тях), освен чрез присъствието на воден слой над атмосферата на Земята. Фактите:

(а)Геологията и палеонтологията са установили, че първоначално климатът на земята е бил еднакъв навсякъде – субтропичен, защото във всички части на Земята, от полюс до полюс, се открива огромен брой фосили (вкаменелости) от видове растения и животни, които днес се срещат само в субтропичния климатичен пояс.

 

(б)Съществуват фосили на животни и растения от съвременни видове с огромни размери – носорози, диви свине, бобри и др. – изкопаем носорог е толкова огромен, че под корема му може да зас-тане изправен човек. Да си спомним и за фосилите от дървовидни плауни, хвощове, папрати, от които днес има само тревисти предста-вители.

 

(в)Най-едрите животни на земята, динозаврите, са изчезнали, поз-нати са само като фосили.

37

Човешката наука няма обяснение на тези факти, а обяснението стои отдавна там в Библията – Допотопният модел на планетата Земя – обяснението е в при-съствието, или в отсъствието на водния слой над атмосферата. Обяснението:

)Климатът. Водната обвивка над атмосферата на Земята не е била случайна. Тя създавала много благоприятна среда, един чудесен, ста-билен климат за съществата обитаващи Земята. Водата над атмосфера-та била причина за еднаквия климат по цялата планета, защото свет-линните лъчи се пречупвали през водния слой така, че са достигали с еднаква интензивност до всички части на земята (фиг.1). Климатът бил влажен, топъл, стабилен – субтропичен (това е най добрият климат и днес, нещо като целогодишна пролет). До Потопа Земята е приличала на оранжерия – влажно, топло, без големи температурни колебания (без екстремни температури), не е имало дъжд – цитираното вече от Бит.2:5,6 – „…Бог не беше дал дъжд на Земята …но пара се издига-ше от земята и напояваше цялото лице на Земята.” Цялата суша е била покрита с буйна растителност. По време на Потопа слоят вода над атмосферата паднал на земята като продължителен проливен дъжд. Потоци вода са падали от небето: „ …в този ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха ( артезиански кладенци;б.м.) и небес-ните прозорци се разтвориха (водата над атмосферата пада под фор-мата на дъжд;б.м.). И дъжд валя на земята четиридесет дни и че-тиридесет нощи.” (Бит.7:11,12) ( Геологията и Палеонтологията да-ват много доказателства за реалността на тази катастрофа на Земята – Потопа). Липсата на воден слой над атмосферата довела до много неб-лагоприятни промени в климата на планетата: светлинните лъчи не се пречупвали през воден слой и така падали под различен ъгъл в различ-ните части на земята, поради което настъпило драстично нарушаване на баланса в атмосферата, който царял преди това; постепенно се оформили климатични пояси, но преди да се стабилизира климатът с познатите ни климатични пояси е имало големи колебания; отделни райони на земята изстинали бързо и вероятно от това време е леднико-вият период, когато големи площи на зeмята били сковани, вероятно много бързо, от студ и лед; от това време са находките от стотици и хи-ляди мамути и други субтропични обитатели, в леда и замръзналата почва отвъд полярния кръг. Възможно е, по време на Потопа да е нас-38

тъпила и промяна на оста на земята, което също е повлияло върху климата.

(б)По-големи размери на някои животни и растения. Благоприятни-ят климат е обуславял бърз и продължителен растеж. Водният слой над атмосферата бил много важен за благоприятния климат и в друг аспект, той бил екран за късовълновите лъчи (космически лъчи), които са ра-диоактивни и вредни за организма – предизвикват дегенеративни гене-тични изменения и ускоряват процесите на стареене. Ще прибавим и факти съобщени в Библията – до Потопа човеците са достигали възраст 900 години, имало е великани. Днес, роля на екран, непропускащ тези лъчи играе озонът, съдържащ се в най-горния атмосферен слой, но за-щитата не е абсолютна. След Потопа, вече не съществува стабилна за-щита от космическите лъчи, които ускоряват процесите на стареене – продължителността на живота намалява, Библията съобщава, че след потопа човеците живеят 70 – 120 години. Повечето видове се приспосо-били към новите условия, но не израствали вече толкова едри.

(в)Изчезване на динозаврите. Видовете с гигантски размери – динозав-рите, не успели да се приспособят, защото, поради голямата маса, те поглъщали много радиация и вероятно бързо изчезнали. Ще признаем, че това си е едно предположение – хипотеза, както всички други пред-положения на науката за изчезването на динозаврите, но нашата хипоте-за, поради изтъкнатите факти е най вероятна.

Бог създал планетата Земя с климатични условия, различни от днешните. Както се спомена, планетата е приличала на оранжерия. Както в оранжерията растител-ността е буйна, така и сушата на земята е била покрита с гъста, буйна растител-ност, произвеждаща храната за животните и човека и кислорода за дишането им. (Най-вероятно тази буйна растителност, бързо, „катастрофично” затрупана от ута-ечни скали, поради Потопа, е дала материала за каменните въглища, а затрупани животни – за други горива: петрол, газ).

В Битие 8:22 четем: Докато съществува Земята,….студ и пек, лято и зи-ма няма да престанат.”– предсказание за драстичната смяната на климата, която настъпва след Потопа. 39

Цялата тази информация извличаме от: цитираните в пасажа стихове, тексто-вете в Библията описващи Потопа (Бит.7:17-24), текстовете проследяващи родос-ловията на първите човеци (Бит.5:1-32), – записани от боговдъхновени писатели (Мойсей); и фактите на науката – палеонтологията доказва „субтропичен живот от полюс до полюс”, освен това тя откри навсякъде в земната кора десетки „гро-бища”, простиращи се на стотици километри и някои с дълбочина една миля, на-тъпкани с минерализирани тела и части от тела (фосили) от хиляди видове, стру-пани без ред, в пози говорещи за катастрофично събитие (Потоп), предизвикало внезапна насилствена смърт. Описанието на Потопа говори за световен катаклизъм, както цитирахме: „…разтърсваща Земята едногодишна катастрофа, която е пренаредила структурите на земната кора. Сегашните земни форми са произве-дени от величественото разтърсване на Ноевия потоп.”(Д. Питърсън;5) Геологи-ята и палеонтологията имат много доказателства за реалността на този световен катаклизъм, придружен с вулканична и тектонична дейност. Сегашната земна кора, релефът на Земята, са дело на Потопа. 40

3.СЪТВОРЯВАНЕ НА ЖИВАТА МАТЕРИЯ

Появата на растенията и животните (към растенията ще отнесем и бактериите и гъбите – „безхлорофилни растения”, както в миналото се наричаха, а сега са в от-делни „царства” в класификацията на организмите) означава поява на живата мате-рия, на живота на Земята. Живата материя се отличава от неживата по четири ос-новни признака: 1. Изградена е основно от органични вещества (най-вече от бел-тъци). 2. Сложна организация на тези вещества, много по сложна от организацията на неорганичните молекули в телата на неживата материя. 3. Наличие на непрекъс-нато, сложно движене. 4. В живата материя присъства нематериален елемент информация (програмa на живота).

Още тук ще уточним, че четвъртият признак е този, които прави неживата мате-рия жива и тук е основният непреодолим препъни-камък на еволюционното уче-ние – науката опровергава възможността неживата материя да се самоорганизира до жива материя като създаде биологична информация. Информация може да създаде само интелект. Според Х.Морис (4) хиляди са учените, които признават това.

3.1. Бог създаде телатa на живата материя със силата

на Словото си. (Бог извика видовете към съществуване в

завършен вид чрез Словото си: Битие 1:11,12,20-25.)

11,12: „ И Бог каза: Да произведе земята зелена трева (символ нa всички ви-дове тревисти растения на земята; б.м.), която да дава семе и плодоносно дърво (символ на всички видове растения с дървенисто стъбло – храсти и дървета; б.м.), което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него…” И така и става: „Земята произведе зелена трева, която да дава семе според вида си и дърво, ко-ето да ражда плод, чието семе да е в него според вида му.” появили са се всички видове растения и цялата суша е позеленяла – като във филм!

20,21: „И Бог каза: Да гъмжи водата изобилно от живи същества и птици да летят над земята по небесния простор. И Бог сътвори големите морски чудовища, и всички живи същества според видовете им, които водата произ-веде изобилно; и всяка крилата птица според вида й…” водата се е изпълнила с безкрайно разнообразие от живи същества, от едноклетъчните до китовете (т.к. става дума общо за „живи същества”, може да включим в тази група и водорасли-41

те), появили са се и всички видове птици. По нататък: 24,25 И Бог каза: Да произведе земята живи същества според видовете им: добитък, влечуги и зем-ни зверове според видовете им; и стана така. Бог създаде земните зверове спо-ред видовете им, добитъка според видовете му и всички влечуги по земята спо-ред видовете им…“ Т.е. появили се домашните животни, влечугите, останалите сухоземни животни („земни зверове”). (Тук виждаме една неестествена класифи-кация на сухоземните животни. Такива са били „научните познания” на древния боговдъхновен автор – Мойсей. Той се е опитал да разграничи групата на домаш-ните животни и тази на влечугите, от другите сухоземни животни, които именува „земни зверове”, а това ни дава основание да включим в тази група и всички безг-ръбначни сухоземни животни – сред тях днес има доста опасни „зверове” ( шега).

Всеки вид се е появил с характерните негови особености (белези) – форма, структура (вътрешен строеж), функции (физиология), поведение (за животните). Всичко това е било у Бога като знание и чрез силата на Словото Той го извиква към съществуване – „Да се появи” и се появява!

Съществено е това, че Бог извика към съществуване зрели, напълно развити ви-дове способни да се размножават: И Бог ги благослови и каза: Плодете се, мно-жете се и напълнете водите и моретата; нека се множат и птиците по зе-мята…(стих 22). Всички живи същества са били зрели, т.е. способни да се разм-ножават – Бог веднага вложил в живота механизма на възпроизвеждане. Т.е. Бог не направи първо яйце, от което да се развие определен вид птица, или влечуго, или насекомо – с яйца се размножават птици, влечуги, насекоми и др.(Тук може да се пошегуваме със стария „проблем” с яйцето и кокошката, който е народно творение: „кое е пър-во – яйцето или кокошката?!” Разбира се въпросът е безсмислен, защото двата обекта са свързани в циклична зависимост – не може да се питаме къде е началото на окръжността. Но важно е, че проблемът вече е решен – за народа – от учените-креационисти, защото те утвърждават, че пър-во се е появила кокошката, защото във вида кокошка още „в началот” е вложена информация за осъществяване на целия сложeн процес на самовъзпроизвеждане, затова тя си образува и снася яйце, с което ще се възпроизведе).

Растенията също са били готови да се размножават: „трева, която дава семе, и плодоносно дърво, което да ражда плод, чието семе е в него”. Бог не направи първо семена (спори – за споровите растения), от които да израснат различните ви-дове растения.

Растенията с дървенисто стъбло (храсти, дървета) вече са имали в стъблото го-дишни пръстени, защото за да „ражда” едно дърво или храст плод, трябва да е най-малко на 3 (5,7,10… различен брой за различните видове; при някои видове – двайсет и повече) години – толкова ще са и годишните пръстени в дървесината му. Т.е. появили са се, още „в началото”, дървета с дебели стволове по на 20,30 и 42

повече-годишна възраст – някои иглолистни видове, започват да образуват шишар-ки (в шишарката са семената) на 60-годишна възраст!

Бог извика към съществуване зрели, напълно развити видове: микроорганизми (бактерии, низши гъби), гъби, растения и животни, готови да се размножават ( в генома на видовете е присъствала и цялата сложна програма на циклите на разви-тие на споровите растения). Целият живот се е появил внезапно, зрял и напълно развит.

3.2. Всеки „според вида си

Достигаме до най-същественото за нас в цитираните стихове: всеки според вида си! На много места в цитираното намираме израза „според вида си”. В този израз има ясна, точна наука, а не иносказание. Разбираме, че животът е бил създаден под формата на различни видове, като за всеки вид са били очертани генетични граници. Във всеки вид Бог вложил определена генетична информация, програма (съвкупност от гени, генофонд), по която видът ще съществува – устройството на тялото (външно и вътрешно), функциите (физиологията), поведението (инстинкти-те) – всичко е било програмирано още тогава, „в началото”. Още тогава, у жи-вотните са били закодирани инстинктите, определящи тяхното поведение: построя-ване на гнездо, ровене на дупки, отглеждане на малките и пр., и пр. Всеки вид вър-ши тези неща по свой си начин, според програмите в генофонда му. При някои ви-дове поведението е невероятно сложно и то така е било програмирано. От биб-лейското описание разбираме, че всички „знания” (информацията) необходими за живота са били присъщи на всеки вид от самото начало. Някои елементи от пове-дението, характерно за вида, малките животни научават чрез подражаване на роди-телите, но и тази способност за подражаване също е закодирана в програмата на живота на съответния вид. Разбираме, че всичко това не е било придобито в про-дължение на дълъг период от време (милиарди години), а е сътворено еднократно, като е било вложено в програми.

3.3 Във видовете съществува разнообразие. Норма

на реакция на гена. Рекомбинация на гените

Във видовете съществува разнообразие , което показва, че видовете могат да се изменят (това е научен факт), но никога един вид не може да премине в друг вид. В генетичните програми на живота, съставени по замисъла на Бога, са очертани 43

генетичните граници, в които видът може да се изменя, което е необходимо, за да могат индивидите да се приспособяват към промени в условията на живот. Това означава, че в рамките на вида настъпват изменения под влияние на условията на средата, т.е. индивидите на даден вид не са абсолютно еднакви, което бихме очак-вали, съобразявайки факта, че носят еднаква наследствена информация. Дали тези изменения инициират еволюция? Тези изменения не инициират еволюция, защото те не прибавят генетична информация в генофонда на вида. Това са изменения, в хоризонтално измерение и се наричат адаптации.

Как се осъществяват изменения в хоризонтално измерение ? В генофонда на вида е заложен механизъм, позволяващ изменения под влияние на промени в усло-вията на средата, наречен норма на реакция на гена: всеки ген позволява, признакът за който той отговаря да се проявява в определени граници, от-до, според условията на местообитанието. Затова във видовете се появява разнообра-зие и това не е еволюция, а адаптиранe. Разбираме, че тази способност на видо-вете да се адаптират е генетично заложена у тях. В еволюционното учение много правилно тези изменения се наричат модификационна изменчивост и правилно се определят като ненаследствена изменчивост. Важно е че нормата на реакция е ге-нетично заложена, т.е. тя се наследява.

За появата на разнообразие във видовете по-съществена роля играе процесът на рекомбинация на гените в наличния генофонд на вида, който се осъществява при половото размножаване, по време на което има смесване на две наследстве-ности. Смесването позволява да се осъществи размяна на участъци между ДНК-молекулите на двата индивида и тогава може да се появят нови белези в потомст-вото. Тези нови белези не са свързани непременно с адаптиране, но важно е да съ-образим, че и тези изменения, независимо че засягат генофонда на вида , не увели-чават генетичната информация, т.е. не могат да инициират еволюция. Резултатът от рекомбинация на гени, може да бъде поява на разновидности и подвидове, НО НИКОГА ЕДИН ВИД НЕ МОЖЕ ДА ПРЕМИНЕ В ДРУГ ВИД – бариерата на генетичния код не позволява това (виж стр.69;14 отд.).

В еволюционното учение (идеята за биологична еволюция) присъства друг тип изменения, засягащи генетичната информация, наречени мутации. Мутациите са реални и са резултат също от въздействието на условията на средата (радиоактив-но въздействие, екстремни температури, екстремни химични въздействия и др. – обикновено неблагоприятни влияния на средата). И ето я идеята за еволюирането на видовете: Под влияние на условията на средата, у видовете настъпват измене-ния (мутации), които засягат наследствената субстанция на клетката (генетичната информация, ДНК). Чрез естествен отбор, който също е реален, измененията 44

(приема се, че те са свързани с възникване на нови гени!!) се прибавят в генофонда на вида, т.е. увеличава се количеството на генетичната информация. В резултат от действието на естествения отбор, чрез който непрекъснато се прибавят изменения (нова информация) в генофонда на вида, се достига до толкова голямо изменение в генетичните програми, че се преминава в нов вид и по този начин от вид във вид животът се е развил от „амебата до човека”.

Още тук ще опровергаем ев.учение: Мутациите и естественият отбор са реал-ни, те са научен факт, но вече се изтъкна, че мутациите са вредни, даже летални, предизвикващи смърт. Mоже да се появят и безразлични мутации, които не вредят на индивида, но и не повишават организационното му ниво, поради което отборът не ги „забелязва”. Установено е, че не съществуват мутации повишаващи ор-ганизационното ниво на вида, затова те не се поемат от отбора.

В действителност мутациите са само грешки в предаването на наследстве-ната информация (проявление на Втори закон на термодинамиката!), те не са „нови гени”, а нарушаване съвършенството на Творението, и ролята на естестве-ния отбор е да елиминира тези грешки, като възпрепятства включването им в гено-фонда на вида. Ако се задълбочим още повече в изследване на постиженията на биологичната наука, ще открием много неприятния за еволюционистите факт: му-тациите не само не прибавят нова генетична информация (нови гени), напротив, те като грешки в предаването на същата, обикновено унищожават част от наличната информация, т.е. не увеличават, а намаляват информацията в програмите на живо-та. Но нали, за да се преобразува един вид в друг, трябва да се прибави в ге-нофонда на преобразуващия се вид още много, много, много, много… генетич-на информация, а разбираме, че такава няма откъде да се вземе.

3.4. Еволюционното учение се дискредитира

от фактите на науката

Налага се да навлезем по-дълбоко в науката, за да дискредитираме еволюцион-ното учение, което държи човеците в плен на ненужния им атеизъм.

Забележката, че атеизмът е ненужен (абсолютно ненужен на човечеството, за да живее добре), е важна. Вече се изтъкна, че вярата в интелектуален замисъл при по-явата на материалния свят (вярата в Бог) не е пречка за изследване на същия, т.е за развитие на науката, а от друга страна, тази вяра ще усъвършенства хората към честност и доброта и така животът ще бъде по-добър. (Това се изтъква, за да нама-45

лее съпротивлението на читателя към рушенето устоите на атеизма, което следва в изложението).

Еволюционното учение има две страни: (1) Идея за еволюиране на неживата ма-терия до жива материя, т.е. идея за самозараждане на живота; и (2) Идея за еволюиране на живата материя (от „амебата до човека”). Необходимо е да поз-наваме добре двете идеи, за да можем аргументирано да докажем, че те не са подк-репени с факти от науката, т.е че са недоказани хипотези. Тези идеи са погрешни в основата си и оттам във всичките си детайли. Най-общо: едната се опитва да обяс-ни произхода на живата материя чрез случайни процеси осъществяващи се в не-живата материя в огромен интервал от време – милиарди години, а другата се опитва да обясни невъобразимото разнообразие от организми и го прави по подо-бен начин – обяснява го чрез натрупване на случайни изменения, т.е на нова генетична информация в генофонда на вида, което води до усъвършенстване и до преминаване от един вид в друг вид, за което също е необходимо време от поря-дъка – милиарди години. Грешната основа – принципът случайност и необходи-мостта от неизмеримо дълъг период от време, какъвто науката не може да докаже (по-късно ще се приведат факти), ги отнася към недоказаните хипотези. Но за да бъдем убедени в това твърдeние, са необходими повече подробности, както относ-но същността на идеите така и относно фактите от науката, които ги дискредити-рат.

3.4.1. Хипотеза за самозараждане на живота

3.4.1.1. Химична еволюция предопределила появата на живота

Всички натуралистични теории за произхода на живота започват теоретизира-нията си с идеята за първоначална химична еволюция довела до появата на про-теините (белтъците). Дарвин не се е занимавал с въпроса за произхода на живота, а с въпроса: Как от съществуващия живот е произлязло невероятното разнообразие от организми. Но мнението му относно „произхода” е известно от едно писмо до неговия колега Джоузеф Хукър, в което четем: „Относно първата поява на жив организъм, бихме могли да приемем, че в някакво горещо малко езеро, с всякакъв вид амониеви и фосфорни соли, и светлина, и наличие на електричество, е бил хи-мически формиран сложен протеин, който да е в състояние да претърпи дори по-вече и по сложни промени. В настоящето подобна материя би била унищожена незабавно. Това може да не е било така преди да се появят живите същест-ва.”(от 11) С това изказване Дарвин дава идеята за първоначална химична еволю-46

ция. Той не е направил след това нищо, за да доразвие тази идея, но тя стои в ос-новата на всички теории за самозараждането на живота.

През 20-те и 30-те години на 20-ти век, руският учен А.И.Опарин, прилагайки дарвиновия принцип, формулира Теория за произхода на живота, в която се разг-раничават два етапа на развитие на неживата материята към поява на живота: хи-мична еволюция и биохимична еволюция. Ще бъде представена най-общата схема на тази теория. По време на химичната еволюция, при определени условия (висо-ки температури, ел. изпразвания, ултравиолетово лъчение и пр. – все екстремни условия, „които съществували в първичната атмосфера и в първичния океан”) ставали различни химически превръщания: малките по размери неорганични моле-кули се свързвали до „прости”, т.е също малки по размери органични молекули (въглеводороди) – алдехиди, кетони, някои органични киселини, в това число и аминокиселини и пр. Тези органични съединения, можели да полимеризират – да образуват по-сложните, по-големи по размери органични съединения: въглехид-рати, мазнини, в това число и протеини (полимери на аминокиселините) – „ня-какви” белтъци. Появата на белтъци е важнa в теоретизирането за поява на живот, защото белтъците са тези, които осъществяват жизнените процеси в клетката („ня-какви” – означава, че първоначално в теоретизиранията никой не се е съоб-разявал с факта, че живата материя е изградена от специфични белтъци, кои-то се синтезират само в пределите на живата материя под инструкцията на ге-нетична информация, каквато неживата материя не може да произведе – ще имаме време да докажем това). Тези по-големи органични молекули се органи-зирали до т.н. коацерватни капки, притежаващи само обвивка от подредени ли-нейни молекули и неорганизирана вътрешна среда. С появата на коацерватните капки започнала биохимична еволюция. Тези капки били разнообразни, повечето били много нетрайни – бързо се разрушавали, други били по-трайни. По-трайните имали „шанс” да се „усъвършенстватчрез случайни промени в обвивката в посо-ка стабилизирането й и поява на някаква примитивна обмяна на вещества между двете фази – вътрешната (по-концентрирана) и външната.( „Усъвършенстват” – ка-вичките са поставени, защото усъвършенстването предполага цел, а случайността я изключва; без цел шансът за усъвършенстване е нищожен, по-точно такъв не съществува). По-трайната обвивка увеличавала „живота” на коацерватната капка, което й давало шанс за още усъвършенствания в посока – поява на живота. Съоб-разяваме, че „шансът” това са факторите на еволюционното учение: изменения, отбор и трупане на благоприятни изменения! Опарин не казва нищо съществено за усъвършенстванията на вътрешната среда, които ще превърнат коацерватната капка в клетка, в жив организъм, вероятно, защото той, по това време (началото на 47

20-ти век), е имал твърде малко знания за строежа и функциите на основната структурна и функционална единица на живата материя, за невероятната сложност в строежа и функциите на тази „капка” живот – клетката. Ако следваме логиката в теоретизирането на Опарин (това е логиката на еволюционното учение) ще про-дължим така: чрез отбор, в коацерватната капка се осъществява натрупване на слу-чайни изменения водещи до появата на повтарящи се, свързани цикли от биохи-мични реакции и на структури, върху (в) които те се осъществяват, с появата на които се е появил животът на Земята. Но науката казва: това не може да се случи! Защо? Изтъкна се, че в основата на тази „самоорганизация” на неживата мате-рия към жива материя е отборът, който „избира, закрепва и трупа” изменения, усложняващи строежа на коацерватната капка. Но за да може отборът да закре-пи и натрупа тези благоприятни изменения трябва да има възпроизвеждане, т.е. измененията трябва да отидат в потомството, в това се изразява закрепва-нето и трупането на измененията, а възпроизвеждане без наследствена субс-танция (генетична информация – ДНК), не може да има . Да съобразим и това, че тези структури, които трябва да се изградят в коацерватната капка, върху които или в които ще се осъществяват биохимичните процеси присъщи на живота, за да се превърне тя (к. капка) в жива система – клетка, представляват истински слож-но устроени „биологични машини”, чието изграждане по никакъв начин не може да се осъществи чрез случайности. Изграждането на такива „машини” (както на всяка машина) е невъзможно без предварително поставена цел, спрямо която се изработ-ва план (програма) за действие, или без налична инструкция, която „казва” какво и как трябва да се изгради. Но такова нещо, като цел, план, програма, инструк-ция (т.е. става дума за информация), не може да възникне случайно.

Така че, „сблъскахме” се с елемента ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО МОЖЕ ДА НАПРАВИ НЕЖИВАТА МАТЕРИЯ – ЖИВА. Но информацията е интелекту-ална величина – информация може да създаде само интелект – ще имаме време да докажем това. Този факт дискредитира идеята за самозараждане на жива материя в недрата на неживата материя.

Днес теорията на Опарин се приема за архаизъм. Тя ни изглежда много елемен-тарна, но авторът й не е можел да направи нещо повече, защото той не е знаел ни-що (или недостатъчно) за най-важната химична съставка на живата материя – нас-ледствената субстанция, полинуклеотида ДНК, в молекулата на който е вградена информацията, присъстваща в живата материя, кодираща синтеза на специфичните белтъци, което е условие, за осъществяване на възпроизвеждане – основно свойст-во на живата материя. (Присъствието на полинуклеотиди – нуклеинови киселини – 48

в химичния състав на клетката е известно от 1869г. – Мишер, но строежът и фун-кцията на ДНК са открити през 1953 г.;20)

От друга страна, за такова развитие към усложняване, за което не е поставена предварително цел, а се разчита на случайността, е необходимо извънредно много време, почти неограничено и създателят на теорията му го дава – 3-4 милиарда години, но вече се изтъкна, че такъв дълъг период от време в съществуването на Земята, който е необходим на химичната и на биохимичната еволюции, за да „про-изведат живот”, науката не може да докаже (ще бъдат приведени факти).

Защо се занимаваме с теория, която е обявена за недоказана хипотеза? Защото тя все още се среща в учебниците по Биология (Ботев – Свещарова,1984 г.) не само като факт от историята на науката, но и заради „рационалното” в нея – „поставя белтъка като организатор на предбиологичните многомолекулни структури”, т.е. втълпява се че щом неживата материя може да произведе някакъв белтък, тя може да се самоорганизира до жива материя, което както ще докажем е утопия.

Много други учени са работили над това да изчистят и доразвият идеята за химична еволюция, опитвайки се да разберат как би могло „простите” молекули да еволюират до жива материя. С идеята за химична еволюция, предопределила поя-вата на живота, е свързано и името на Дийн Кениън (11), професор по биология в Държавния университет на Сан Франциско, определян като водещ еволюционист, теоретик на химичната еволюция. Това, което Кениън прибавя към идеята е пред-положението, че „…аминокиселините имат химичното качество да се привличат взаимно специфично и поради това да се свързват също специфично в биологичес-ки смислена последователност.”(11) и така да се образуват по абиогенен път спе-цифичните за живата материя белтъци. Така Кениън се опитва да избегне случай-ността като фактор и да обясни как са се образували хилядите специфични белтъ-ци изграждащи структурите и на „най-просто” устроената клетка. Кениън, в съав-торство с Гари Стейтман публикува труда „Биохимично предопределение” (1969 г.), който двайсет години е бил най-продаваната книга разглеждаща въпросите на химичната еволюция. Но много скоро след излизане на книгата, Кениън вече се съмнява в своите теоретични постановки, от една страна поради това, че „Биохи-мията на практика не успява да открие наличие на качеството взаимно специ-фично привличане при аминокиселините и способност да се свързват, без участи-ето на ДНК (наследствената субстанция в клетката), в биологически смислена пос-ледователност.”(11), и от друга страна, поради това че познава много добре неве-роятната сложност в строежа и функциите на клетката. Така да се каже, той се „сблъсква” с факта за присъствието в клетката на информация – наследствената 49

субстанция – ДНК, за която той знае, защото от 1953 година са известни строежът и функцията на ДНК. До този момент Кениън не е успявал да се откъсне от еволю-ционната идея, която е изповядвал, макар че му била известна ролята на ДНК, от присъствието на която в клетката става възможно самовъзпроизвеждането на съ-щата, свързано със синтезирането на хилядите, специфични за съответния биоло-гичен вид белтъци. В случая с Д. Кениън виждаме колко голяма може да бъде зас-лепеността на големия учен, „прегърнал” еволюционната идея. Кениън буквално се сблъсква (както сам изповядва) с наследствената информация присъстваща в клетката: По време на лекция един студент му задава въпрос – „ А каква е тогава ролята на ДНК в клетката, щом аминокиселините сами се свързват в специфични белтъци?” Сякаш мълния пронизва съзнанието на Кениън! Научното му мислене се обръща на 180 градуса! Той изповядва: „Трябваше да преоценя цялата своя по-зиция за произхода на живота.” Вече започва да го смущава въпросът: „Как се е създал сложният, невероятно прецизен механизъм на самовъзпроизвеждане на клетката, по време на което много бързо се синтезират специфичните за вида белтъци?…Какъв е произходът на КОДИРАНИТЕ ПОСЛАНИЯ в клетката (подчертаването с главни бъкви мое)?” (11) Дълбокото познаване на строежа и на функционирането на живата материя не позволява на Кениън да продължава да приема случайността като фактор на развитие на материята към усложняване и поява на живота. В края на 70-те години той се предава: „ Няма химична еволюция. Трябва да търсим истината.” На практика, той става креационист – учен, прие-мащ като много по-удовлетворяваща в интелектуално отношение идеята за инте-лектуална намеса във възникването на живота, отколкото идеята за химична ево-люция, предопределила появата на живота: „Идеята, че животът е произлязъл чрез намесата на интелект, беше много по-привлекателна за мен и много по-смислена, т.к. се вместваше много по-добре в многобройните открития на моле-кулярната биология.” (от 11)

Налага се да формулираме извода: Невъзможността да възникне самовъз-произвеждаща се система чрез случайности дискредитира идеята за самоза-раждане на живота. Освен това, друг препъни-камък за идеята е липсата на достатъчно време за осъществяване на такъв процес – ще имаме време да се за-познаем с факти, отричащи дълголетието на Земята. 50

3.4.1.2. Неточната представа на натурализма за СЪЩНОСТТА НА

ЖИВОТА

Предубедената с материализъм наука греши не само в идеите за произхода на живота, но и в представата за неговата същност и това е една от причините за грешната идея за самозараждането му.

Ето как Опарин, характеризира живота: „Особеността, специфичността на живите организми се състои само в това, че в тях са се сплели, съчетали в край-но сложна комбинация многочислените свойства и признаци присъщи поотделно на различните неживи, неорганически тела. Животът се характеризира не с ня-какви особени свойства, а с особената, специфичната комбинация на тези свойс-тва.”(от Дж.Бернал;17)

(1)Изходната позиция на материализма при определяне същността на живота ще изразим с формулировката на Опарин в съкратен вид: Животът е чисто материално явление, което може да бъде описано от химията и физиката и се отличава от не-живата природа само по своята сложност.

Дълго време учените се придържаха към определението на Енгелс, който разг-лежда живота като „начин на съществуване на белтъчните тела, изразяващ се в постоянното самоподновяване на химичните съставни части на същите.” Той разглежда живота като биологична форма на движение на материята, много по-сложна, по-висша от механичната, физичната и химичната и според него тази форма на движение на материята се е появила преди да има живи организми (от 10). В тази формулировка има много научни факти: вярно е, че живото „вещество” е изградено предимно от белтъци; вярно е, че структурите на клетката, които в ос-новата си са изградени от белтъчните молекули, непрекъснато се самоподновяват; вярно е и това, че в клетката се осъществява непрекъснато сложно движение, на-ричано с основание биологична форма на движение на материята.

(2) Но тук липсва най-важното – как се синтезираха специфичните, присъщи на живота белтъчни молекули, които да произведат живота „преди да има жи-ви организми”(!) Случайно?! Никой не е наблюдавал такова явление нито някой е постигнал това опитно (имаме предвид синтезирането на специфичните за живата материя белтъци). Да, намираме записано следното: „От лабораторни експери-менти…знаем, че при подходящи условия… редуцираща атмосфера… ултравиоле-тови лъчи…електрически разряди или крайни температурни колебания, могат да възникнат, по принцип, всички градивни звена на биологичните макромолекули във високоенегетична форма, така че да са в състояние да се обединят в полиме-ри.”(М.Айген, Р. Винклер;15;стр.73) Добре! Приемаме, че е възможно, по абиоге-51

нен път (при екстремни условия) да се образуват някакви белтъци, чрез полиме-ризация на аминокиселини, но те няма да са специфичните за живата материя (разбрахме, че не съществува взаимно специфично привличане на аминокиселини-те, което да предизвиква свързването им в биологически смислена последовател-ност, така че да се образуват специфичните за живота белтъци).

(3)Днес ние знаем: кой сглобява аминокиселините в биологически смислената им последователност присъстваща в хилядите специфични белтъци в клетката; кой подрежда закономерно белтъчните молекули в многобройните структури на клет-ката („биологичните машини”), така че те да изпълняват определената им функция; кой предизвиква и ръководи движението, за да бъде клетката единна система в ко-ято се извършват едновременно и точно съгласувано невероятно много процеси. В своя строеж и функции клетката е неимоверно сложна система, много по-сложна от целия космос (т.е.от целия физичен свят). В клетката има огромен брой „биологич-ни машини” (молекулярни машини, органели), изградени от голям брой части, за-кономерно сглобени, извършващи определена работа в нея. Когато изучаваме тези „биологични машини”, ние откриваме в тях инженерна мисъл.

Когато учените откриха кой в клетката сглобява аминокиселините до специфич-ни белтъчни молекули, кой сглобява белтъците до органели и предизвиква законо-мерното движение, т.е. когато откриха строежа и функцията на наследствената субстанция в клетката (ДНК – дезоксирибонуклеинова киселина;1953 г.), преоб-разуваха определението на Енгелс така, че се получи формулировката: „Животът е особена форма на съществуване на полимерите – белтъци и нуклеинови кисели-ни.”(10) Формулировката е вярна, но е непълна. Ще се съгласим, че може да се каже: Същността на явлението живот е в особената форма на съществуване на биополимерите – белтъци и това е истина, защото именно белтъците осъществяват жизнените процеси в клетката, но ще трябва да се прибави още нещо, следното: обусловена от присъствието в клетката на интелектуална величина – генетична информация, вложена в материален носител – ДНК.

Сега можем да кажем, че СЪЩНОСТТА НА ЖИВОТА Е В ПРОГРАМАТА НА ЖИВОТА, В ГЕНЕТИЧНАТА ИНФОРМАЦИЯ, ВЛОЖЕНА В КЛЕТКАТА, КОЯ-ТО Е НЕМАТЕРИАЛНО ЯВЛЕНИЕ, ИНТЕЛАКТУАЛНА (ДУХОВНА) ВЕЛИЧИ-НА и която е причина за особената форма на съществуване на белтъците.

(4)За какво става дума? ДНК – „програмата на живота” е „нещото” което, ръ-ководи изграждането на специфичните белтъчни молекули и предизвиква законо-мерното движение в клетката . Но, за да бъдем точни е необходимо да се задълбо-чим още: ДНК участва пряко само в синтезирането на специфичните белтъци, чрез генетичната информация (гените) в нея. По-нататък цялата „работа” в клетката 52

(така наречената „биологична форма на движение ”) се извършва от белтъците, повечето от които са ензими катализиращи всички жизнени процеси тук.

В какво се изразява „особената форма на съществуване на белтъците”? Осо-бената форма на съществуване на белтъците се дължи на тяхната специфич-ност, т.е. на първичната им структура, определена от специфичното подреждане на изграждащите ги аминокиселини, подреждане детерминирано от инструкцията на гените в молекулата на ДНК. Първичната структура определя останалите нива на организация на белтъците – вторична, третична, четвъртична структури (обик-новено триизмерни). Тези нива на организация са свързани с различни функции. Ето как стоят нещата в най общ план: след като под инструкцията на съответния ген в молекулата на ДНК, белтъчната молекула е синтезирана, тя спонтанно се на-гъва по определен начин (начин определян от първичната й структура), така че по повърхността й се обособява активен център (центрове), който определя и функ-цията й: каталитична (ензим), съкратителна ( в мускулните клетки) и пр., или се обединява закономерно с други белтъчни молекули или молекули от друг вид и така участва в образуването на стотиците „молекулярни машини” (органели) на клетката, изпълняващи различни функции – транспортна, секреторна, структурна, синтетична и пр. Ще може ли тази „особена форма на съществуване на белтъци-те” да се появи без „програмата на живота”, вложена в ДНК? Осъзнаваме ог-ромната, незаменима роля на вложената в клетката информация, която кодира пър-вичната структура на белтъчните молекули, които по-нататък осъществяват всички жизнени процеси. (Гениално е прозрението на Енгелс, че животът е особена форма на съществуване на белтъците, но му е липсвало познание за интимния строеж на клетката, за да установи, че не те са източникът на живота).

(5) Сега можем да си представим как би трябвало да звучи най-точното, научно издържано определение на явлението живот: „животът е явление, в което при-състват две съставки:

материална част (физически и химически аспекти)

+нематериална част (информация от духовен източник)” (от 2)

Разбираме, че в тази комбинация източникът на живота е информацията, присъст-вието на която позволява да се синтезират специфичните белтъци, които извършват цялата „работа” в клетката, т.е. които са носителите на жизнените процеси в нея (физичните и химичните аспекти). 53

3.4.1.3. Същност на биологичната информация. КОДЪТ НА ЖИВОТА

– СЪТВОРЕН ОТ СЪЗДАТЕЛЯ (Предстои ни да превземем

последния „бастион” на идеята за самозараждане на живота)

(1)Програмата на живота (информацията) – нематериално явление, е вложена (вградена) в материален носител – ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина), коя-то в химично отношение представлява дълга , нишковидна, двойна, спирално на-вита молекула, по дължината на която са подредени гените – малки участъци от молекулата, всеки от които кодира синтеза на определен, специфичен за съответ-ния вид белтък. ДНК е структурирана в хромозомите на ядрото (видими със свет-линен микроскоп структури на клетката). Броят на хромозомите е различен при различните видове – от няколко до десетки. Броят на молекулите ДНК е равен на броя хромозоми.

Специфичните белези на вида са резултат от присъствието в него на специфич-ните негови белтъци, а инструкцията за сглобяването на аминокиселините в био-логически смислена последователност, за да се синтезират специфичните белтъци на вида е съхранена на сигурно място в молекулата на ДНК – всеки вид има своя ДНК, само негова! Инструкцията представлява смислена последователност от т.н. нуклеотиди по спиралата на ДНК (ДНК е полинуклеотид). Нуклеотидът е про-изводна химическа структура съдържа една азотна база (азотсъдържащо цик-лично съединение – „база”, защото в хим. отношение има основен характер), един монозахарид (дезоксирибоза) и фосфорна киселина (остатък на фосфорната к-на). Съдържащите се в ДНК нуклеотиди са само четири вида, означавани от науката с буквите А,Т,Г,Ц (началните букви на азотните бази – Аденин, Тимин, Гуанин, Цитозин). Този химически код (А,Т,Г,Ц ) биолозите днес наричат КОД НА ЖИВОТА. (Четирите нуклеотида се означават с името на съответната азотна база съдържаща се в молекулата им, съответно: Аденин, Тимин, Гуанин, Цитозин,).

Един автор изповядващ идеята за самозараждане на живота с основание се пита: „ Това което остава неясно е, защо точно тези мономери (има предвид четирите нуклеотида) са били избрани за биосинтеза, а не други с подобни химични свойст-ва.” (Ив. Минков;18) На този въпрос той никога не ще получи отговор, защото разчита на материалистичната наука, която вменява на неживата материя способ-ност да избира – избирането предполага цел, а поставянето на цел е мисловен про-цес, интелектуална дейност, каквато неживата материя не притежава!

(2)Гените в молекулата на ДНК са изградени от определен брой специфично (закономерно) подредени тройки нуклеотиди (триплети), затова кодът на живота се нарича още триплетен генетичен код. Броят на триплетите, които могат да се об-54

разуват от четирите нуклеотида е 64 (4 на степен 3), но възможните комбинации от триплети, всяка от които (комбинации) представлява ген, контролиращ синтеза на един специфичен белтък, е огромен (почти неограничен!) . Всяка от комбинациите триплети (т.е. всеки ген) по-нататък, чрез система за обработка на информация, „казва” как да се подредят аминокиселините за да се синте-зира нейният (на комбинацията) специфичен за съответния вид белтък – всеки вид има свои специфични белтъци, защото всеки вид има своя ДНК ( само негова), което е причина видът да се различава по своите белези от всички останали видо-ве. В живата материя участват само 20 аминокиселини, наречени алфа-аминокиселини. Броят на възможните комбинации от тях, за изграждане на специ-фични за живота белтъци е огромен – милиарди. Установено е, че специфичните белтъци, които живата материя изгражда са от няколко хиляди (при микроорганиз-мите) до милиарди (при растения, животни, човек). Съобразяваме, че във всяка молекула ДНК на клетката трябва да има огромен брой гени (комбинации от трип-лети), защото един ген кодира синтезата на само един специфичен белтък.

Молекулата на ДНК, в която може да бъде вложено невъобразимо голямо ко-личество информация, се сравнява с харддиска (така наречената твърда памет) на компютъра, в който (харддиск) може да се вложи (съхрани) огромно количество информация. Информацията в компютъра не идва случайно, нали! Създава я съ-щество притежаващо интелект – човек! Като памет, която съхранява информация, ДНК е много по-мощен „харддиск”, защото, докато харддискът в компютъра рабо-ти с двоична система (0,1), то ДНК работи с „четворична” система – А,Т,Г,Ц. („ДНК е като компютърна програма, но много по-сложна от всякаква друга, коя-то ние сме в състояние да произведем.”; Бил Гейтс). ДНК се определя, като най-компактната, богата на информация единица на Вселената!

Общата дължина на ДНК молекулите в клетката е огромна, защото както разб-рахме, тук е трябвало да бъде вложен огромен брой гени – огромно количество ин-формация – при една бактерия, обемаща 2 книги с по 500 страници кодирана ин-формация, а при човека – библиотека с 1000 тома с по 500 страници! ( от 13)

От изложеното съобразяваме, че информацията вложена в молекулата на ДНК, технически, представлява: предварително обмислено, спрямо поставена цел, специфично подреждане и свързване на нуклеотидите в молекулата й. Целта е синтез на специфични видови белтъци. Разбираме че създаването на информация е интелектуална дейност (обмислено, спрямо поставена цел дейс-твие), т.е. мисловен процес. „Безмозъчната” нежива материя не може да съз-даде информация. ( „Учените изчисляват, че вероятността да се самосъздаде 55

случайно един единствен ген възлиза на 1х10 на степен 600. Математически това надминава далеч границите на невъзможното.”; от Д. Свиленов;9)

(3)Уникален е механизмът, чрез който се разгръща информацията (програ-мите) закодирана в ДНК, за да се развие от една клетка индивид от определен вид, който по своята структура и физиология е невъобразимо сложен. Да си предс-тавим оплодената яйцеклетка на някакво животно, или на човека, или на някакво растение (и растенията образуват яйцеклетки). ДНК , намираща се в ядрото на зи-готата (оплодената яйцеклетка) съдържа информацията – строителния план на от-делната клетка и на целия организъм (индивид от определен вид, с видовите особености наследявани от родителската двойка). Невъзможно е такъв механизъм за точно изпълнение на невъобразимо сложния „строителен план” на едно живо тяло да възникне чрез случайности. (Норберт Винер: „Когато има две случайнос-ти, това вече не е случайност.”)

Биологичната наука е разгадала този механизъм на разгръщане на генетичната информация, тя е открила, че в клетката има СИСТЕМА ЗА ОБРАБОТКА НА ИНФОРМАЦИЯ – „Едно … прецизно молекулярно измерение, с/ма от молекулярни машини, където се обработва генетична информация.”(11) В този механизъм участва и друг полинуклеотид – РНК (рибонуклеинова киселина), представля-ваща единична нишковидна молекула, в която на мястото на нуклеотида Тимин има Урацил и вместо дезоксирибоза – рибоза. Ролята на този полинуклеотид е: да преписва информация от молекулата на ДНК; да пренася информация от ядрото в цитоплазмата; да превежда информация от четирибуквения език на ДНК (тук всичко е записано само с 4-те букви –А,Т,Г,Ц) на двадесетбуквения език на белтъ-ците (20-те различни алфа-аминокиселини, които в различни съчетания изграждат специфичните за вида белтъци). Съобразяваме, че основната роля на РНК е да из-вършва обработка на информация, като по-голяма част от процесите свързани с обработката се осъществяват в цитоплазмата на клетката.

Биологичната наука дълго време се „бореше” с един много труден за разгада-ване научен факт: диференциацията, която се осъществява по време на офор-мяне на индивида в процеса на разгръщане на програмата на живота, зало-жена в зиготата. Какво е диференциация в биологията? Като се има предвид, че във всяка клетка на тялото се съдържа цялата програма (всичките гени) за живота на индивида, как става така, че в различните части (органи) на тялото се е разгър-нала само част от програмата, така че са се развили определени тъкани, от които се определя функцията на тази част (орган)? Това беше един от „костеливите орехи” в биологията. Днес е известно, че диференциацията е генно обусловена и в действителност представлява обработка на информация. В ДНК-молекулата 56

присъства система за генетична регулация на генната активност. Тя представля-ва съвкупност от гени, които кодират синтеза на ензимни белтъци, пускащи в дейс-твие или спиращи действието на определени гени, кодиращи синтеза на специфич-ни белтъци. Нещата стават още по сложни, когато се запитаме: Как „системата” „разбира” кога и кой ген да спре от действие или да пусне в действие? Днес науката има отговор и на този въпрос, но сега е по-важно да осъзнаем, че и в този сложен механизма на биологична диференциация се разкрива намесата на интелект.

(4)Фактът за присъствие в клетката, освен на генетична информация, и на сис-тема за обработка на информация, засилва още повече убедеността ни за намесата на интелект в появата на живота. (Да съобразим и това,че програмата за тази сложна система е вграден, присъства в молекулата на ДНК)

В клетката е заложена информация и тя е основата на живота в нея. Ако отстра-ним носителя на информация – ДНК-молекулите (възможно е: чрез микроцито- операция се премахват хромозомите) – клетката умира.

Трябва сега да си зададем въпроса – щом неживата материя не може да създаде информация, тогава откъде се появи тя? Достигаме до това най-важно, което се опитваме да докажем: ИНФОРМАЦИЯТА ПРИСЪСТВАЩА В ЖИВАТА МАТЕ-РИЯ НЕ Е МАТЕРИАЛНО ЯВЛЕНИЕ, ТЯ Е ИНТЕЛЕКТУАЛНА ВЕЛИЧИНА, ВЪЗНИКНАЛА ЧРЕЗ ВОЛЯ И ИНТЕЛЕКТ. Кой създаде материален носител и вложи в него информация? Бог (Съвършеният интелект) вложи информа-ция в ДНК на всеки вид, която определя неговия живот – специфичните му форма, структура, физиология, поведение. Изброените признаци се определят от присъстващите в клетките на вида специфични белтъци – изпълнителното звено на клетката, синтезирането на които пък се кодира от законодателното звено на клетката – ДНК, – съдържащо необходимата информация. Тази информация е пър-во у Бога, като знание, защото Той познаваше видовете преди да ги извика към съ-ществуване – едно от качествата на Бога е ВСЕЗНАНИЕ. Информация може да възникне само чрез творчески мисловен процес! Кой е Творецът? „ С мъдрост Господ основа земята, с разум сътвори небето.” (Пр.3:19) („Вселената е осъществена мисъл на Бога.”; Карлайл)

3.4.1.4. И все пак, възможно ли е биологична информация (ДНК)

да възникне наново, „някак си”, чрез случайни процеси в

недрата на неживата материя

Необходимо е да коментираме по-обстойно този въпрос, защото именно тук е „последният бастион” на еволюционното учение. Еволюционистите все още търсят 57

онзи „непознат” принцип, който ще помогне да разкрият„тайната” на неживата ма-терия: Как тя е „произвела” интелектуална величина – информация.

(1)Когато учените разгадаха строежа и функциите на ДНК, решиха, че зараждането на живота е станало, когато в първичен воден басейн, чрез поредица от случай-ности се е образувала молекула ДНК.

Но „Информацията представлява нещо мисловно. Този факт притиска до стената всички еволюционни концепции.” ( 2)

В.О.Кюперс (еволюционист;от 2) признава,че цитираното е истина и с основа-ние се притеснява: „Затова една теория за възникването на живота задължител-но трябва да включва и теория за произхода на семантична (думата означава не-що мисловно;б.м.) информация. И тъкмо тук се крие основната трудност, с коя-то се сблъсква всяка природонаучна теория за появата на живота. Основните емпирични науки в традиционната си форма изключват семантичните явления от своята сфера на приложение… Следователно централният въпрос във връзка с проблема за възникването на живота е доколко понятието за семантичната ин-формация може да се обективизира (да се приеме непредубедено, безпристрастно, да се приеме, че съществува;б.м.) и да стане предмет на една механистично ори-ентирана естествена наука, каквато е молекулярната биология.”(от 2)

Появиха се хипотези за произхода на живота, в които абиогенният етап (химич-ната еволюция) в еволюцията на материята към поява на жива материя включва синтезиране на някакви полинуклеотиди. В учебник по Биология – 10-ти клас, от 1984г.(19) – е представена хипотезата на Мюлер (1929; „но по-късно – вероятно все още – подкрепяна и от други учени”). В едно безплодно теоретизиране се преминава през няколко етапа: (I) „Предшественици на живите системи са били матрични молекули… някакви… полинуклеотиди, предполагаеми предшественици на днешните рибонуклеинови киселини (РНК ), които са се самовъзпроизвеждали (има се предвид матричния принцип, по който се реплицират РНК и ДНК), а по-късно са могли да произвеждат определени(?) по структура белтъчни молекули,… така че се появяват някакви … нуклеопротеидни комплекси, които са наподобявали сегашните вируси.”Уточнява се, че те не са притежавали способност за обмяна на веществата, не са били живи структури, не са дали начало на живи структури и от-давна са изчезнали. (II) По-късно се появили някакви „…многомолекулни струк-тури с възможности и за самоорганизация(?), и за самовъзпроизвеждане(?), и за обмяна на веществата(?)… (явно се приема, че в състава им е имало полинуклео-тиди, но ние ще уточним, че даже и да е възможно по абиогенен път да се синте-зират някакви полинуклеотиди, подредбата на мононуклеотидите в тях, ще е безс-58

мислена, така че тези многомолекулни структури нито са могли да се самооргани-зират, нито да се самовъзпроизвеждат)… и тези структури се разглеждат като …доклетъчен период на съществуване на живата материя…и всичко случило се дотук било резултат от…случайни свързвания на молекули… като през един много дълъг период от време (вероятно 1млд. години) материята е правела непрекъснато …милиарди, случайни и безуспешни опити”. „Безмозъчната” нежива материя не може да „опитва”, защото опитването е мисловна дейност, поставена е цел, спрямо която се опитва. (III) В крайна сметка всички тези доклетъчни форми на живот …отдавна са изчезнали, но най-вероятно е, че една от тях – най-жизнената, е преживяла и е станала предшественик на всички сега съществуващи клетъчни организми, и това се подкрепя от факта, че най-основните и жизнено необходи-ми биохимични механизми са еднакви или аналогични при всички сега съществува-щи клетки.”

Явно, приема се, че в тази една най-жизнена многомолекулна структура, вече е имало ДНК, такава, каквато има у съвременните организми, защото са-мо с последното може да се аргументира фактът за еднаквостта или подобието на всички основни биохимични процеси при всички сега съществуващи клетки – в клетките на прокариоти и еукариоти, на едноклетъчни и многоклетъчни организми. Но ние се досещаме, че причината за тази еднаквост е, че , Дизайнерът на всички организми е Един и Същ и именно Той е „измислил” биологичната информация – ДНК, която е наследственото вещество на всички организми (с много малко изк-лючения: вместоДНК – РНК).

(Едно отклонение. Авторът на изложената хипотеза не казва, че живата материя е произлязла от споменатите в началото вирусоподобни структури, което е правилно. Тук отваряме скоба, за да се изясни произходът на вирусите. Живата материя не е произлязла от вирусоподобни структури, но вирусите най-вероятно са произлезли от нея. Съвременните вируси, въпреки че не са живи, са доста сложно устроени (имат ДНК, по-рядко РНК ), но не могат да се самовъзпроизвеждат. Най-вероятно те са едно от следствията на Втори закон на термодинамиката, т.е. произлезли са от живата материя, като резултат от деструкция: мутации у едноклетъчни орга-низми (вероятно от групата на бактериите, които съществуват още от „началото”, като полезни микроорганизми, участващи в биологичния кръговрат на веществата) са унищожили част от генома им, което е довело да блокиране на самовъзпроиз-веждането, така че те са се превърнали в паразити върху живата материя, като се ползват от обмяната на веществата на клетката, в която паразитират и в която, пол-звайки генома й се възпроизвеждат). 59

(2)Когато обикновен човек, незанимаващ се с наука, прочете теорията на Мюлер (или друга подобна), ще си каже: Значи наистина са открили как се е зародил животът на Земята!! НО ТОВA НЕ Е ВЯРНО! Много подходящо е тук да се приложи зареденият със силно отрицание израз на журналиста Петко Бучаров: „Да! Ама Не!

ЗАЩО НЕ Е ВЯРНО? Изложената хипотеза за произхода на живота, не слу-чайно нарекохме „безплодно теоретизиране”, защото в нея, както и във всички теоретизирания за самозараждане на живота, изобщо не се коментира най-важното – как чрез случайности се появи подредеността на нуклеотидите в наследстве-ната субстанция (полинуклеотида – ДНК), която подреденост е именно информа-цията, правеща неживата материя жива, защото именно тази подреденост е причи-ната да се синтезират специфичните за живота белтъци, които осъществяват всички процеси в клетката, така и да се осъществява самовъзпроизвеждането – основен белег на ж. материя.

Теоретиците на идеята за самозараждането са подвеждани от факта за спо-собността на атомите на химичните елементи да се свързват закономерно в различни неорганични и органични молекули (съединения). Стана дума за то-ва (цитирахме Айген), че в лабораторни условия ( условия, които могат да се наре-кат екстремни – у.в. лъчение, електрически разряди, екстремни температури и пр.) могат да се образуват всички мономери във високо активна форма, в това число и аминокиселини и нуклеотиди, така че да се свържат в полимери, каквито са белтъ-ците и полинуклеотида – ДНК (цитирано на стр.50; 6 отд.). Да, всичко това може да се случи в неживата материя, поради което авторът на цитираното допълва: „Следователно съществуването на материален носител (има предвид носителя на генетична информация – ДНК) добре се обяснява с известните от химията и физиката закономерности.” (М.Айген;15;стр.73)

И тук може да цитираме Петко Бучаров: „Да! Ама Не!” Защо НЕ?! Защо да не можем да екстраполираме (пренесем) физико-химичните закономерности на синте-зиране, в недрата на неживата материя на различни химични съединения (неорга-нични и органични молекули) върху процеса на създаване на биологична информа-ция (създаване на молекулата на ДНК)? Защото това са съвършено различни про-цеси: единият е реализиране на готова информация, другият е създаване на инфор-нация наново!! Способността на атомите да се свързват закономерно в молеку-ли е заложена от Създателя, произлиза от строежа на атома, който е „измис-лен” от Него и предоставен на материалния свят наготово. Съвсем друго не-що е да се създаде информация, наново, чрез предварително обмислено, спрямо поставена цел, подреждане и свързване на определени молекули (мо-60

номери), в което подреждане е замислен код, чрез който да може да се разчита (от чета) и превежда смисълът на това подреждане. Процесът на организация на неживата материя – изграждане на химически структури, основаващо се на строежа на градивните единици на материята (атомите) не може да се екст-раполира (пренесе) върху процеса на създаване на биологична информация. Подреждането предполага цел, спрямо която то се извършва, а това вече е мисловен процес недостъпен за неживата материя. Подреждането на нуклео-тидите (А,Т,Г,Ц) в молекулата на ДНК по никакъв начин не се влияе от стро-ежа на атомите на изграждащите ги елементи – въглерод, водород, азот, кис-лород, фосфор. Подреждането на нуклеотидите е предварително обмислено, спрямо поставената цел – синтез в клетката на специфичните за вида белтъци, и за това подреждане, химическият състав на самите нуклеотиди няма зна-чение.

(3)Един от теоретиците на идеята за самозараждане на живота, Джон Бернал, в големия си, много задълбочен труд „Възникване на живота”(1967;17), навлизайки надълбоко и разпростирайки се нашироко в науката се опитва да докаже, че само-зараждането на живота от неживи химически структури (неорганични и органични) е възможно. Той не успява да направи това, но е сигурен, че бъдещи открития на науката ще покажат че това е възможно. Неговата предубеденост, че е невъзможно да съществува интелектуална намеса в появата на живота го заслепява, не му поз-волява да интерпретира правилно фактите на науката за да достигне до очевидно-то, че „безмозъчна материя” не може да поставя цели и да планира действия съоб-разно тях. Бернал се възмущава: „Представите съдържащи се в повечето… тео-логични схващания за живота ни заставят да приемем, че те са ненаучни, поради простата причина,че са несъвместими даже със здравия смисъл. За да се измисли и осъществи някакъв план, трябва предварително да са известни материалите и способите за тяхната обработка (в това той е прав – в изложеното се съдържа здрав смисъл; б.м.). Няма никакъв веществен и абстрактен модел за това, как би могло да се достигне такова априорно (без предварителен опит;б.м.) знание и как практически да се осъществи.”(17;стр.214)

Съжалявам че ще го кажа ( защото уважавам този учен, считам го за голям учен, но така по ясно ще изтъкна заслепеността на големия учен, прегърнал ево-люционната идея): от цитираното разбираме, че на Бернал се изплъзва „здравият смисъл”. Възражението на цитираното идва от само себе си: Това, да се измисли и осъществи план, в който се предвиждат познати материали и има познание как да се използват, може да направи само човек, който има тези знания (т.е. – инте-61

лигентно същество) или в случая, за явлението за което става дума – живота на Зе-мята – Съвършеният (Абсолютният) Интелект, който е доказал че знае всичко, като е създал невероятна Материална вселена. Само интелект може да поставя цел и да планира спрямо нея. Бернал сам се противопоставя на вярата си в способността на неживата материя да се самоорганизира до жива материя, като приписва това, кое-то не иска да приеме че е дело на съвършения интелект – Бог – на „безмозъчната” материя, която трябва да постави цел, да състави план в който да предвиди подхо-дящите материали и да го осъществи, и по този начин да се самоорганизира. Пос-тавяне на цел, съставяне на план, инструктиране – какво, с какво и как да се напра-ви, е мисловен процес, това е опериране с информация (знание). Неживата материя не може да мисли. Авторът, както много теоретици на идеята за самозараждане на живота е подведен от присъщата на атомите способност да се свързват закономер-но в определени химически структури (хим. съединения– неорганични и органич-ни), нещо, което се определя от строежа на атома, който пък, както вече се комен-тира е „измислен” от Твореца и поставен наготово в материалния свят, където да изгради телата на неживата материя.Той (авторът) не може да съобрази, че проце-сът на организиране на неживата материя в неживи неорганични и органични мо-лекули, чрез закономерното свързване на готовите със своя строеж атоми, не може да се екстраполира върху процеса на създаване на информация, който е съвършено друг процес, нямащ нищо общо със строежа на атома.

Същият автор достигнал до знанието, че полимеризацията на нуклеотидите, при синтез на молекула ДНК в клетката се осъществява от специфичен белтък – ензи-ма полимераза, – разсъждава: „…тогава къде е следствието къде е причината, защото синтезата на този ензимен белтък става само под „инструкцията” на специфичния за него код в ДНК? Това е вече порочен кръг, като старият проблем с кокошката и яйцето – кое е първичното, но сега вече на много по-дълбоко, моле-кулярно ниво?” (17;стр.86) Предубеденият с еволюционното учение голям учен, излиза от затруднението с предполагане на друга постановка, която е грешна: „В дадения случай очевидно най-правилно е да предположим, че синтезът на белтъч-ните ензими и на нуклеиновите киселини и тяхната еволюция са се осъществявали паралелно.” Но ензимите са специфичните за живата материя белтъци , те не могат да възникнат „от само себе си”, не могат да се синтезират абиогенно „чрез еволю-ция”. (Тук ще вмъкна нещо, което звучи като подигравка с учените еволюционисти, което аз в никакъв случай не желая да правя, но за мен то е важно тук, защото тази шега – абсурдността съдържаща се в нея – илюстрира цялата абсурдност на ево-люционната идея: учените изповядващи тази идея може в крайна сметка да разре-шат „кокошия проблем” в полза на яйцето, ето как – еволюцията е създала първо 62

яйцето, в което тя е вложила (!) цялата информация съдържаща се във вида Кокош-ка и от яйцето при подходящи условия (топлина) се е излюпило кокошето пиле).

(4)„В еволюционното учение произходът на генетичния код и неговата тран-слация ( превеждане, обработка на информация;б.м.) до сега е нерешен проблем и такъв ще остане, понеже там е допустимо да се взимат под внимание само чис-то материални причини, а кодът е духовна идея (произлиза от интелект; б.м.) Още известният кибернетик Норберт Винер е обърнал внимание на това, като казва, че информацията не може да бъде от физическо естество: Информация-та е информация, тя не е нито материя, нито енергия. Материализмът, който не взима това под внимание няма бъдеще.” (от В.Гит;2)

Никоя от хипотезите за произхода на живота не може да се справи с основ-ния проблем: Как еволюцията е „създала” специфичната, биологически смис-лена подреденост на нуклеотидите в молекулата на наследствения материал (ДНК), която подреденост определя как да се подредят и свържат аминокисе-лините, за да се синтезират специфичните за живота белтъци и КОЯТО ПОД-РЕДЕНОСТ Е ИМЕННО БИОЛОГИЧНАТА ИНФОРМАЦИ СЪДЪРЖАЩА СЕ В ЖИВАТА МАТЕРИЯ, която е причина за присъщата на телата на живата материя целесъобразност.

(5)Учените започнаха да се опитват да синтезират ДНК чрез физико-хмични процеси. Не успяваха. Еволюционистът Хенри Кун в свое изказване изповядва ка-къв „препъни камък” в материалистичната наука за живота е въпросът за възниква-нето на ДНК. Той с основание си задава въпроса: „Не е ясно как са могли да се об-разуват първите биологични системи…Трябвало е вече да имат механизъм, който да работи с прецизна стратегия като генетичният апарат на днешните орга-низми. Как са могли да възникнат такива системи? Достатъчни ли са законите на физикохимията, за да се разбере този процес или трябва да се постулират ня-какви все още непознати принципи?(от 2) Това изказване е прозрение, че не може да се обясни възникването на живота и неговата същност с познатите физико-химични процеси, но въпреки това еволюционистите продължават да търсят някак-ви „непознати още принципи”, „за да разгадаем тая работа с ДНК” (Х.Кун).

Ако еволюционистите искат да открият тези „непознати” принципи, трябва да ги търсят непредубедено и тогава ще открият следното: „Основното нещо в матери-алната структура – ДНК, е КОДЪТ, който представлява съответствие на зна-ци от един вид на знаци от друг вид, а това съответствие е произволно установе-но предписание или споразумение, което се основава на еднократна свободна уго-63

ворка.” ( В. Гит; 2). Цитираното, преведено на биологичен език, означава, че при предаването на наследствената информация става превеждане на четирибуквения „език” на ДНК на двадесетбуквения език на аминокиселините (белтъците) чрез триплетния код. В пред-изложеното не се спестява „езикът” на информационната теория (предписание, споразумение, уговорка), за да се ориентираме относно това, че установяването на код е духовен процес, т.е. създаването на код може да осъ-ществи само интелект, защото в основата на установяването на някакъв код винаги лежи някакъв план, който се изработва предвид предварително поставена цел. Така че установяването на код не може по никакъв начин да бъде приписано на „безмозъчната” нежива материя.

Когато се опитва да синтезира ДНК, като работи по програма включваща опре-делени физико-химични процеси, човек влага интелект и пак не успява да създаде носителя на генетична информация, колко повече това не може да „направи” нежи-вата материя. Това, че биохимиците се опитват да синтезират ДНК, и може и да успеят да синтезират „нещо такова”, не променя факта, че информация не може да възникне случайно – необходим е интелект. (Но!!! Тук е необходимо да се отправи предупреждение към човеците: в Библията има текст, който забра-нява да „бърникаме” в биологичната информация. Вероятно това „бърника-не” крие голяма опасност!)

В своите теоретизирания и опити учените не се съобразяват с факта, че СЪЩ-НОСТТА НА ДНК Е ИНФОРМАЦИЯ, И ЧЕ ИНФОРМАЦИЯ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОЯВИ СЛУЧАЙНО („СПОНТАННО”), ЗАЩОТО ТЯ Е ДУХОВНА ВЕЛИ-ЧИНА, ЧЕ ЗА ПОЯВАТА Й СА НЕОБХОДИМИ ВОЛЯ И ИНТЕЛАКТ.

3.4.1.5. Еволюционната разработка „Играта на живота”

ни подвежда да повярваме, че материята притежава

качеството самоорганизация

Налага се да коментираме еволюционната разработка „ Играта на живота” (М.Айген, Р.Винклер-Осватич;15), защото тук откриваме много сериозен опит да се докаже, че е възможно неживата материя да се организира до жива материя, като създаде биологична информация. Ние биваме подвеждани да повярваме, че това е възможно.

(1)Възникването на живота, произходът на биологичната информация е проблем на самоорганизацията на макромолекулите (белтък, РНК, ДНК; б.м.)64

– казват авторите и се опитват да докажат, че биологичната информация, съдър-жаща се в живата материя е възникнала de novo в недрата на неживата материя. За целта изследват логиката на някои стратегически игри („Игра на стъклени перли” – в няколко варианта; игра „Живот”; игра „Еволюция на РНК” ), в която (логика) откриват присъщи на материята свойства. Това са игри, в които „си взаимодейст-ват случайност и закон(„закон” са правилата на играта) и в някои от игрите се наблюдава нещо като селекция (отбор), което се приема за самоорганизация на системата (играта с правилата й), защото този отбор води до поява на нещо като нова информация в системата. Логиката тук, която те откриват е, че: „…самоорганизация основана на отбор, всъщност е следствие на реакция на сис-темата допускаща усилване на флуктуациите.” Тук авторите имат предвид мик-росвета на елементарните частици и Принципa на неопределеност, присъщ на същите. (Флуктуaция – случайно отклонение, колебание, от средното, обикновено равновесно значение на физични величини характеризиращи с/ма с голям брой час-тици; от Интернет).

Теоретизира се, че усилването на флуктуациите е причина „вероятностните закони”(квантовомеханичните ефекти), характерни за микросвета на елементарни-те частици, да се превърнат в „детерминистични” (определени) за макросистема-та. Приема се, че това е възможно, защото законът за големите числа ограничава неопределеността на елементарните събития, а в изследваните системи – игрите (трети вариант на „Игра на стъклени топчета”) – флуктуациите се „усилват”, т.е. стават много, поради което се задейства законът за големите числа.(15;стр.48)

След промени в правилата на играта ( III-ти вариант на „Игра със стъклени пер-ли”), за да се избегне вътрешно-присъщият за флуктуационните процеси самоконт-рол, водещ до равновесно състояние на системата (което не е благоприятно за евентуален еволюционен процес), и математически формули и разсъждения, които не могат да бъдат разбрани от неспециалиста, се стига до формулировката (извод от резултатите в игрите): „И така, еволюцията се основава на серия от неус-тойчивости, при което вероятностните разпределения се променят необра-тимо, а това се съпровожда от приток на информация… Филтриращият процес на отбора отделя определени алтернативи от микроскопически неде-терминираните елементарни процеси, усилва ги, в резултат на което те се проявяват в макроскопичния процес на еволюцията.”(15;стр.51)

(2)Трудно разбираема, за неспециалиста, е логиката в цитираното, заради слож-ната терминология от областта на физиката и математиката, но то пък (цитираното) довежда до засилване на убеждението, че и тези автори са подведени от способ-ността на неживата материя да се самоорганизира чрез закономерно синте-65

зиране на неорганични и органични вещества. От цитираното разбираме, че се навлиза дълбоко в строежа на материята, в света на елементарните частици, т.е. в закономерния строеж на атома и се разчита на тези закономерности в теоретизи-рането относно появата на живота.

Едно от доказателствата за присъствие на споменатото подвеждане, което е до-вело до неправилни изводи е, че в изследването се използват системи (стратеги-чески игри), в които освен случайност присъства и закон (правила на играта). Този факт показва увереността у авторите, че осъществяването на еволюционен процес зависи от закономерния строеж на материята, от физико-химичните закони вложени в нея. Освен това, преди да започне коментирането на игрите присъства: „Може ли информацията въобще да възниква или тя може само да се проявява. Не се ли свежда всяка семантика в крайна сметка към една прасеман-тика и не се ли определя тя (т.е. прасемантиката;б.м.) в такъв случай от вът-решно присъщите свойства на материята?Веднага трябва да се контрира: думата „прасемантика” няма съдържание – такова нещо като прасемантика, или предсемантика, или полусемантика не съществува, защото семантиката или я има или я няма, защото „информация е само това,което съдържа семантика.”; още – „семантиката е значението на информацията”; и още – „Значението е това, ко-ето превръща… низ от знаци в информация.” ( В.Гит;2).

Кои са „вътрешно присъщите свойства на материята? Тях трябва да търсим в строежа на материята, а тя е изградена от атоми притежаващи закономе-рен строеж, който именно предизвиква свързването им в молекули изграждащи телата на неживата материя. Произходът на строежа на атома материалистичната наука не се е и опитвала (така ми се струва) да обясни, а тя и не би могла да обяс-ни, защото атомът е „измислен”, създаден при сътворяването на материалния свят от задпределния Интелект – Бог, и това знание (как е „станал” строежът на атома) е зад Стената на нашето незнание (шестте дни на Сътворението), където се устано-вява пределът на човешкото познание.

В глава V „Стъпки към реалността”, след като се обосновава използването, в предходните глави на сложните физически и математически закономерности с не-обходимостта да се изяснят нещата по принцип, се казва че е време да се премине към реалното проявление на тези закономерности в живота, едно от които реални проявления е способността на неживата материя да синтезира абиогенно всички градивни звена на биологичните макромолекули. Ще се приведе цитиран вече от нас пасаж от разработката: „От лабораторни изследвания, както и от анализа на веществото в Космоса знаем, че при подходящи условия, например при редуцира-ща атмосфера, под действието на ултравиолетови лъчи, електрически разряди 66

или крайни температурни колебания, могат да възникнат по принцип всички гра-дивни звена( аминокиселини, мононуклеотиди и др.; б.м.) на биологичните макро-молекули и то във високоенергетична форма, така че да са в състояние спонтан-но да се обединят в полимери. Следователно съществуването на материален носител ( на биологичната информация, – т.е. на ДНК-молекулата; б.м.) добре се обуславя от известните от химията и физиката закономерности.” (15;стр.73) Тук виждаме вече ясно изразена предубедеността – „В ъ з н и к в а н е т о н а б и о л о г и ч н а и н ф о р м а ц и я в н е д р а т а н а н е ж и в а т а м а т е р и я с е о п р е д е л я о т з а к о н о м е р н и я с т р о е ж н а и з г р а ж д а щ и т е я а т о м и”!!! Предходното изречение се представя като цитат, макар то да не присъства в тази форма в разработката. Основанието да бъде представено като цитат е фактът, че то изразява основната концепция на разработката – авто-рите се опитват да докажат точно това, което съдържа изречението.

(3) Вече стана дума за това ( налага се да го повторим), че процесът на зако-номерно свързване на атомите в молекули не може да бъде екстраполиран (пренесен) върху процеса на създаване на информация – двата процеса са съ-вършено различни: Единият процес е реализиране на съществуваща информа-ция, която е закономерният строеж на атома, и материята разполага с тази инфор-мация наготово, създадена от Твореца и предоставена на материалния свят. Дру-гият процес е създаване на информация, а такава способност неживата материя, въпреки нейните съвършено устроени атоми, с енергията вложена в тях, не прите-жава. Създаването на информация е интелектуална дейност: първо се формули-ра цел, след това се изработва план, чрез изпълнението на който се постига целта. Това атомите не могат да направят – в тях има вложена информация за изграждане само телата на неживата материя. Биологичната информация (изработена от Създа-теля) също бе предоставена на материалния свят наготово, когато Бог извика към съществуване видовете.

Тук ще припомним коментираното вече: Получените, абиогенно, в недрата на неживата материя, при екстремни условия, белтъци и полинуклеотиди няма да са специфичните белтъци и полинуклеотиди, защото подредбата, съответно на ами-нокиселините и на нуклеотидите при полимеризацията им e случайна и ще е безс-мислена за „целите” на еволюцията.

(4) Сега разбираме, защо на авторите е необходима и случайността. От гл.IV – „Играе ли Бог на зарове” разбираме, че авторите търсят среден път между зако-номерност произтичаща от „вътрешно-присъщите свойства на материята” и случайност, която те постулират от Принципа на неопределеност, присъщ на света на елементарните частици изграждащи атома: „Ние знаем обаче, че между тези 67

две крайни схващания съществува и среден път. По него също се тръгва от слу-чайни събития, но само такива, които имат крайна вероятност за осъществява-не”(15;стр.57) Предполагаме, че авторите много добре са осъзнали, невъзмож-ността възникването на информация да бъде изведено със закономерностите в строежа на атома, защото ( както ние вече „постулирахме”) СПЕЦИФИЧНОТО ПОДРЕЖДАНЕ НА НУКЛЕОТИДИТЕ В МОЛЕКУЛАТА НА ДНК ПО НИКА-КЪВ НАЧИН НЕ СЕ ВЛИЯЕ (НЕ ЗАВИСИ) ОТ ОСОБЕНОСТИТЕ В СТРОЕЖА НА АТОМИТЕ (С,Н,N,О,Р), КОИТО ГИ ИЗГРАЖДАТ.

(5)Интересно е как авторите решават сериозния проблем за възникването на целесъобразност в процеса на „еволюиране на материята”, която откриваме в биологичните обекти, дължаща се на вложената в тях биологична информация. За-дава се въпрос: „Дали при тази неопределеност на пътя е възможно отборът да води към една предопределена цел? Или самият път определя целта…( тук се озо-ваваме, струва ми се, в т.н. „ порочен кръг на мислене”, който води доникъде за-щото е цикличен;б.м) и пътищата на развитие в историята не са априорно (преди опита;б.м.) необходими? Тогава наистина нарастването на информацията, свързано с промяната на вероятностните разпредeления, може да бъде приписа-но на възникването й, а не само на проявяване на семантичната информа-ция.”(??!! ) Не мога добре да разбера смисъла в изречението – логиката ми се изп-лъзва, но ще контрирам, може би неоснователно: щом информацията не е семан-тична, тогава каква е ползата от нея за усъвършенстването, т.е. за еволюцията – за „целите” на еволюцията тя ще е безсмислена. А има ли несемантична (безсмис-лена) информация?!

(6) Авторите, познавайки техническата страна на биологичната информация, задават въпроса: „ Но как е възникнала подредеността? Тук съществена опора ни дават споменатите еволюционни експерименти.(15;стр.73) В тези експе-рименти се използват нуклеинови киселини (РНК) взети от микроорганизми, и поставяни при подходящи условия. След шест листа теоретизиране върху резул-татите от експериментите, в което има математика и се засягат трудните въпроси за: комплементарната привързаност на двойките нуклеотиди; за необходимостта от ензими; за възникването на кода, чрез който се работи с двете азбуки (четирибук-вената на ДНК и двадесетбуквената на белтъците), се достига до – „Все пак,за ед-нозначно фиксиране на кода е необходима извънредно висока степен на точност на съответствията. Засега не съществуват експериментални данни за доста-тъчна прецизност на избирателните взаимодействия.” Следва честно признание, че „генетичният код, в неговата днес диференцирана форма не би могъл да възникне спонтанно .” Изказва се предположение, че той „вероятно е възникнал 68

от един по-прост код, като класифициращия (измислен от чове-ка;б.м.)(15;стр.84,85), който (авторите считат), като по-прост, вероятно, е възник-нал спонтанно в природата преди генетичният.

(7) След всичко изтъкнато, не е необходимо да се занимаваме с така наре-чения „Хиперцикъл” – теоретично създаден от авторите молекулярен комплекс – затворена система, в която молекулите РНК и ензимите взаимно се кодират, рес-пективно реплицират. Теоретизира се, че появата на хиперцикъл в еволюцията на органичните молекули е възловият момент към появата на клетката, но се отправя предупреждение: „Трябва обаче да бъдем наясно, че имаме работа само с един модел. Правилността на модела и последствията от него могат да се проверят експериментално.” (15;стр.91) Но „Досега опитите да се получи някакъв хипер-цикъл нямат успех.”(В.Гит; 2)

(8) В теоретизиранията си авторите се доближават до „Стената на нашето незнание”: Подхвърля се идеята за Създател и се теоретизира, че в този случай „…едно физическо обяснение… (на появата на живота)… става съвсем неуместно (защото).. . Действията на Създателя напълно биха убягнали от нашето вни-мание.”!! (15;стр.54,56) Да, те действително убягват, защото тук е „стената” – пределът на човешкото познание, затова учените се заплитат в „безплодно” тео-ретизиране, чрез което се опитват да надникнат в измерението, от което Бог върши своите чудеса. По-нататък, във връзка с тенденцията да се правят опити с биологи-чен материал – нуклеинови киселини ( РНК) и ензимни белтъци от микроорганиз-ми, – за да се открият „етапите на биологичната еволюция”, авторите изразяват съмнението си: „Това разбира се не означава, че някой веднага ще се заеме сериоз-но да получи „синтетично” живот в епруветка. Както сполучливо се бе изразил веднъж Жак Моно, не е така просто „великолепната симфония на живата природа да бъде изпълнена от нас – дилетантите.” (15;стр.71) Да, в сравнение с това което знае Всезнаещият Бог, всеки учен, и най-великият, и геният ще се по-чувства дилетант.

(9)Разработката е интересна, много задълбочена и тя , въпреки креационис-тичните ти разбирания за „Произхода”, те кара да се замислиш: Дали наистина в материалния свят има някакъв физико-химичен закон, който позволява самоорга-низирането му към възникване на биологична информация и на живот? Но все пак остава едно общо впечатление, че целият труд е само мисловно построение – теоретизиране „без връзка с действителността”. Частицата „би” – би могло, би станало, биха се свързали, вероятно би…, и пр. – срещаща се често, говори за липса на доказателства. Основателно В. Гит казва: „Информацията не е вероят-ностно понятие. Тя е винаги нещо твърдо установено в резултат на волеви акт.” 69

Ще се приведе изказване на авторите, присъстващо още в началото на разработ-ката, където коментират същността на явлението „информация”, което изказване прави излишно цялото теоретизиране: „Запазването на количеството и непре-къснатостта на информацията би направило невъзможна всякаква форма на еволюция.”(15;стр, 32) Този факт, изтъкнат от авторите ще свържем с друго изказ-ване : „Откриването (на строежа и функцията;б.м.) на ДНК (1953 г.) дава ясно до-казателство, че всеки вид е затворен в собствената си кодова схема. Генната система е като кодирана заключалка и е здраво затворена… Кодът на ДНК не позволява да се пресече видовата бариера.”(В.Феръл; 14)

Тук ученият, изповядващ еволюционната идея, ще контрира: Съществуват разновидности и подвидове! Да, във видовете се появяват разновидност и под-видове, но това явление, както вече се коментира не е резултат от прибавяне на нова генетична информация, а резултат от генни рекомбинации в границите на наличния генофонд на вида, т.е., при възникването на разновидности и подвидове видовата бариера не се пресича – няма прибавяне на нова генетична информация, няма еволюция. У.А.Крисуел коментира: „Ненарушимостта на видовете е задъне-ната улица, в която са попаднали еволюционистите.”(от В.Гит;2) Намесват се и математиците:„Вероятността за случайно възникване на правилния ДНК-код в един вид или промяната му в друг е математически невъзможна.”(14)

Едно обобщение на изложеното относно появата на живота, което се налага, защото поради дългото обясняване се загубиха простите научни истини, чрез кои-то се решава разглежданият проблем:

Разбрахме, че именно биологичната информацията прави неживата материя жива;

Разбрахме, че информацията се състои в специфичното под-реждане на определени молекули ( само четири нуклеотида: Аденин, Тимин, Гуанин, Цитизин,) по дължината на ДНК (също химична молекула), което определя подреждането на аминокиселините при синтезиране на специфичните за вида белтъци, които след това осъществяват всички жизнени про-цеси в клетката.

Разбрахме, че процесът на образуване на химични молеку-ли (неорганични и органични), в недрата на неживата мате-рия, обусловен от строежа на градивните частици на същата (атомите), не може да бъде екстраполиран (пренесен) върху процеса на създаване на информация.Това са два съвърше-

70

 

но различни процеса – първият е реализиране на готова ин-формация, вторият е създаване на информация.

Съобразихме, че подреждането на някакви обекти не е нещо толкова сложно(!), но съобразихме и друго: подреждането е мисловен процес – процес, чрез който се постига предвари-телно поставена цел, спрямо която се съставя план за дейст-вие.

Съобразихме, че „безмозъчната” нежива материя не може да направи това – да си постави цел и да си създаде инфор-мация, чрез която да я постигне.

Разбрахме, че биологичната информация съдържаща се в ма-териалния свят не е възникнала в него, а е вложена в него още „в началото” на създаването му, когато Бог извика към съществуване живите тела, организмите – микроорганизми, растения, животни.

Да прибавим и това, че науката на 20-ти век трябваше да признае още един елемент като съставка на материалния свят – информация, което разклаща натуралистичната философия за „Произхода”.

 

Още едно обобщение, с което ще приключим въпроса за „самозареаждане на живота”.

Информацията вложена в живата материя е именно вложена от един Инте-лект, Който е най-големият интелект във Вселената – Бог. „В началото” Бог е съз-дал огромно количество биологична информация, вложил я във видовете като програми, по които ще съществуват, и тази информация днес може само да нама-лява (II-ри закон на термодинамиката), не и да се увеличава.

Д. Кениън изразява чудесно този факт: Нечий интелект е играл роля за въз-никването на тази система за съхраняване на информация (ДНК) и на другата – система за опериране с информация. Независимо, че „не сме били там”, за да наблюдаваме това възникване – фактът за присъствието на тези системи в живата материя е налице. Така че, най-правдоподобното обяснение за произ-хода на живота е идеята за интелектуален замисъл и тази идея е научна, за-щото истинска наука е това, което се основава на наблюдавани факти…”(Да си припомним, че Д. Кениън беше водещ еволюционист). 71

Цитираното ни припомня още нещо, което вече е коментирано (стр.26; 10 отг.), именно: „…моделът на Сътворението по-точно съответства на научните данни, по- добре обяснява научните факти отколкото еволюционниият модел.” (Хенри Морис;4) Фактите, които моделът на Сътворението обяснява са: присъствие в жи-вата материя на споменатите системи – с/ма за съхраняване на информация (ДНК) и с/ма за обработка на информация. Тези системи са научен факт, а еволюцион-ният модел не може да обясни произхода им.

Учените креационисти заявяват: „Тезата за сътворяване чрез намесата на ин-телект може да повлияе на религиозните ни убеждения, но тя не произлиза от тях, а произлиза от наблюдавани факти, т.е. от постиженията на наука-та.”(11), а Глен Маклийн (8) постановява: „Дълг на всеки учен, пред самия него и пред обществото е да остава непредубеден, да не се отдръпва предвзето от но-вите идеи, а честно да ги изследва.

Мирогледното предубеждение на еволюционистите (материализъм) им пречи да достигнат до истината за произхода на живота. Д. М. Маккей (кибернетик) ха-рактеризира всяко мисловно предубеждение така: „Невъзможно е да се плава по ориентир, който сме заковали на носа на кораба си.”(от 2)

К.Р.Попър основателно казва, че „Човекът не притежава абсолютното зна-ние. Учен е не този, който притежава знание за някаква „непоклатима” истина, а този, който безкомпромисно, критично, непрекъснато търси истината.”(от 2)

Какво е науката? Тя е търсене на истината за света. Не трябва да има предубеж-дение относно това – каква може да е тя . В натурализма (в частност в еволюци-онното учение) има предубеденост – той (натурализмът) предопределя, че ако ис-каме да подходим научно, трябва да се ограничим до обяснения, които включват само естествени причини. Така, по изкуствен начин, се отхвърля интелектуалната намеса, като не се дава възможност на доказателствата да говорят – щом резул-татът не е натуралистичен, той не може да бъде верен. Това се нарича методоло-гичен натурализъм.(от 11)

Еволюционистът Хенри Кун търси „непознати принципи”, и не успява да се обърне към известния „принцип” – свидетелството на Библията, която казва още с първия ред: В началото Бог създаде (сътвори)”! Бог сътвори от „ни-щото”, защото Той е най-големият Интелект, у Него е абсолютното знание (аб-солютната истина) и Той може да го влага в каквото, където и когато пожелае.

Конкретно – принципът, с който трябва да се съобразяват учените е следният, както вече цитирахме: „Процесът на сътворяването е протекъл извън законо-мерностите, които са валидни днес, т.е. извън нашите природонаучни закони. Ние не можем да екстраполираме зависимостите, които познаваме от на-72

шите природни закони, за шестдневния времеви период на Сътворението. Ние можем да надникнем зад стената на нашето незнание относно Сътворението само дотолкова, доколкото Бог е допуснал това чрез Своето Слово.”(2)

Х.Кун, Дж. Бернал, М.Айген и другите теоретици на „самозараждането” , вероятно, не познават Словото, където са записани думите на Бога, които ще повторим: „Моите мисли не са като вашите мисли и вашите пътища не са като Моите пътища.”(Исая 55:8) – Това е стената на нашето незнание – да запомним това и смирено да отстраним гордостта предизвикана от нашето толкова голямо научно познание.

Несъобразявайки се със „Стената на нашето незнание”, учените, запленени от еволюционната идея, може да започнат да търсят как „се е създал” атомът – как е възникнал този строеж, как е била вградена енергията в него? Строежът на атома е знание, т.е. информация! Учените са разбрали тази информация, както са разбра-ли и същността на биологичната информация, но произхода им не могат да устано-вят като се позовават на законите вложени в материалния свят. Атомът, с вложе-ната в него физична информация и живата материя, с вложената в нея биологична информация са сътворени от Създателя „зад Стената на нашето незнание”, и гото-ви, завършени са поставени в четириизмерното пространство-време на материал-ния свят – атомът в първия ден, живата материя – в третия и петия ден на сътворя-ването.

3.4.2. Хипотеза за еволюиране на живата материя

Най-общата схема на хипотезата за биологична еволюция вече ни е добре позната – няколко пъти беше излагана. Идеята за еволюиране на живата мате-рия се гради на две реални явления: случайни изменения у организмите, зася-гащи генофонда им (мутации) и естествен отбор на същите. Да си спомним, как теоретиците на самозараждането приемат, че само една от „многомолекулните системи-доклетъчни форми на живот” е успяла да си изгради ДНК и от нея – многомолекулната система – е започнала биологична еволюция (стр.58;14 отг.). Общата схема на биологичната еволюция е следната: Под влияние на условията на средата, у този „едноклетъчен организъм” възникват случайни изменения (мута-ции), а отборът елиминира вредните и безразличните изменения (които не пови-шават организационното ниво) и закрепва и натрупва прогресивните изменения, които повишават нивото на организация и приспособеност на организма. Така, 73

чрез изменения, отбор, закрепване и натрупване на същите, живата материя ево-люирала от вид във вид – до човека ( „от амебата до човека”).

Съвременното еволюционно учение е въоръжено с богата, сложна терминология – в основата му стои популацията, която е, най-често, голяма група индивиди от един вид, обитаващи определена територия, размножаващи се свободно помежду си и в някаква степен изолирани от другите популации на вида. В теоретизирания-та се тръгва от генетиката на популацията, като елементарна еволюционна единица, в която се зараждат новите видове. В популацията са налице явления-та и протичат процесите свързани с еволюирането: генетично равновесие, гене-тична хетерогенност, елементарно еволюционно явление, дрейф на гените, елемен-тарен еволюционен материал, елементарни еволюционни фактори, влияещи върху генетичната структура на популацията – мутационен процес, популационна вълна, изолация, миграция, естествен отбор, който бива стабилизиращ, движещ и дезруп-тивен. И в крайна сметка в популацията се осъществява микроеволюция и видооб-разуване. Но няма научни доказателства за произлизането на един вид от друг вид, поради натрупване на нова генетична информация в някоя от популаци-ите на изходния вид. В учебник по Биология (10-ти клас,1984 г., Ботев-Свещарова), се дава само един пример за видообразуване: Един вид австралийски папагал, поради продължителна, пълна изолация на живеещите в западната част на Австралия от живеещите в източната част на Австралия индивиди (силно про-дължително засушаване в средна Австралия) се разпаднал на два вида, които не могат вече да се кръстосват. Забележката под линия, че „това е възможният път за образуването на двата вида”(стр 189), вече ни дава основание да съобразим, че това, което се представя като факт е само предположение, за превръщането на което във факт няма сигурни научни доказателства. Фактът, че „западният папа-гал” и „източният папагал” не могат да се кръстосват показва, че те наистина са два вида, но креационното обяснение, което се съобразява с факта за „невъзможност-та да се пресича видовата бариера”, защото „всеки вид е затворен в собствената си кодова схема”(стр.69;14 отд.) е, че това са си два вида още от „началото”.

Нашата задача сега е не да разглеждаме задълбочено еволюционната хипотеза, както направихме с хипотезата за самозараждане на живота, не е необходимо да го правим, защото ние вече знаем (доказахме), че неживата материя не може да „про-изведе” самовъзпроизвеждаща се система, а без самовъзпроизвеждане отборът не може да на прави нищо ( нали това което върши отборът в еволюционния процес е – закрепване и натупване на „избраните” от него изменения, така че те отиват в потомството). И ние доказахме, че на Земята е нямало какво да еволюира, защото 74

неживата материя не може да произведе наследствена субстанция – информация. Задачата ни сега е да докажем, че видовете сътворени от Бога не еволюират, че би-ологична еволюция не е имало, т.е. че невъобразимото многообразие от видове не е резултат от еволюционен процес. Това ще направим, като представим подробно многото сериозни (непреодолими) проблеми на еволюционното учение.

.

3.4.3. Многото сериозни (непреодолими) проблеми на

Еволюционното учение

Необходимо е да се приведат систематизирано многото научни факти отхвър-лящи недвусмислено идеята за самозараждане и за еволюиране на живота. Така ще се наложи да се повторят някои изложени вече научни факти и ще го направим, защото това учение култивира необосновано атеизъм, процес, който започва в учи-лището,и това налага ние да се разходим и из учебника по Биология в гимнази-ята, който е изпълнен с „доказателства” за еволюция, за да ги отхвърлим.

Преди да се занимаем с научните факти дискредитиращи идеята, ще се цитира изказване на учен, преподавател в университет, декан на биологичен факултет, който казва, че истината относно необосноваността на еволюционната теория се държи скрита от студентите по природни науки: „Аз лично се придържам към ево-люционната теория, но все пак намирам за неприятен факта, че мнозинството от онези, които получават докторска степен, са ужасно невежи относно много-то сериозни проблеми на еволюционната теория…. Повечето студенти приемат за даденост, че еволюцията е доказана, липсващото звено е намерено и всичко ко-ето ни е останало са няколко подробности за уточняване. Всъщност точно об-ратното е вярно, и множество открития наскоро… ни принуждават да подло-жим на преразглеждане нашите основни презумпции.” (Цитирано в Creation: the Cutting Edge (1982), p.28) (От изт. 14)

Ето ги многото сериозни проблем на еволюционното учение:

3.4.3.1. Втори закон на термодинамиката

Двете идеи (самозараждане и биологична еволюция) се дискредитират от ут-върдения от науката Втори закон на термодинамиката, който се налага да потре-тим! Всяка затворена система (Вселената е затворена система, защото в нея коли-чеството на материята и на енергията остава постоянно – Първи закон на термоди-намиката) се движи от състояние на по-голяма подреденост към състояние на по-малка подреденост, т.е движението е към деструкция. Това е принципът на ентро-75

пия – енергията в системата постепенно деградира в неизползваема, поради което движението в нея в крайна сметка ще се прекрати, системата в това състояние е „мъртва” . „Ентропията е мярка за хаоса в системата.” Ст. Хокинг. А друг учен обобщава: ентропията е закономерна склонност (стремеж) на материята към безпорядък!!.

Изводът: Фактът на Втори закон на термодинамиката, присъстващ в битието на материята, показва, че тя не е в състояние да се самоорганизира – неживата мате-рия не може да произведе по-сложната жива материя, която по-нататък да произ-вежда все по-сложни живи тела. Едно от проявленията на този закон в живата ма-терия са мутациите – грешките при предаване на генетичната информация, които предизвикват намаляване на количеството й. Проявление на този закон е и изми-рането на видове – научен факт е, че броят на видовете не се е увеличавал, а е на-малявал. Налага се да приемем креационния модел на Вселената, според който още в своето начало материята е била съвършено организирана и вероятно (но според Библията – реално) много скоро започва да функционира Втори закон на термоди-намиката, т.е. организацията й започва да се влошава. Факт е, че по-бавно или по-бързо този процес протича и днес – реално откритие на науката. Ще припомним и изявлението на Айнщайн, че двата закона на термодинамиката са „най-непроменимите закони”, които той познава.

3.4.3.2. Мутациите (основен фактор в еволюционното учение)

не прибавят нова генетична информация в генофонда на вида

Първостепенно значение за отричане реалността на биологична еволюция е фактът за невъзможността на мутациите ( основният фактор на учението) да при-бавят нова генетична информация в генофонда на вида.

Най-големият, реален и в действителност непреодолим проблем на еволюци-онното учение, неговият костелив орех, е произходът на информацията съдър-жаща се в живата материя.” (13) Количеството на тази информация е огромно. Количеството на информацията съдържаща се в един едноклетъчен организъм, например в „най-простата” бактериална клетка, е около две книги с по 500 стра-ници кодирана генетична информация съхранена в молекулата на нейната ДНК. За да могат по-простите форми на живот да еволюират в по-сложни се изисква доба-вяне на огромна по обем информация. А за да се направи преходът в еволюцията от едноклетъчен организъм до човека трябва да се добави нова информация, която е еквивалентна на цяла библиотека с най-малко 1000 тома с по 500 страници коди-рана информация.( от 13) 76

Проф. Вернр Гит (13), специалист в областта на информационната теория, се изказва: „Еволюция от прости форми на живот до по-сложни е невъзможна, за-щото не съществува източник на нова информация.” Да, мутациите, за които се казва, че са случайни изменения у организмите, съществуват, но както се изтъкна, те се случват, когато се повредят гените, т.е. те са грешки в предаването на гене-тичната информация. Повечето са вредни. Т.че количеството на генетичната ин-формация в живата материя намалява.

Възражението на еволюционистите: Някои мутации (т.е. грешки в кода на жи-вота ) може да се окажат полезни при определени условия и тези редки, полезни при определени условия мутации ще се „натрупват” чрез отбор. (Да съобразим веднага – в такива случаи няма натрупване (добавяне) на нова информация). При-мер за такъв случай може да бъде Галапагоският корморан – птиците имат закър-нели крила, поради което могат да се гмуркат много добре, което се е оказало предимство в съответната среда. Т.е. грешката в ДНК се е запазила. Но в действи-телност безкрилите корморани са дегенерати, поради загубване на генетична ин-формация – гените свързани с развитието на нормални крила. В описаното „ево-люционно изменение” няма добавяне на генетична информация. Вернер Гит казва, че „Всички мутации, които са били изследвани на молекулярно ниво, показват, че организмът е загубил, а не получил информация. Дори и при тези случаи, при които по някаква причина мутациите (грешките) се оказват благоприятни, няма поява на нова генетична информация.” А ние сега ще съобразим така: Еволюция, т.е. усложняване на устройството (повишаване на организационното ниво на ви-да) не може да се осъществи чрез унаследяване на грешки в предаването на наследствената информация.

Израелският биофизик Лий Шпентър (13), специалист в областта на физиката и математиката и връзката им с информацията, коментира ролята на мутациите в те-орията на еволюцията. Той също казва: „…никой не е бил в състояние да посочи една единствена мутация, която в действителност да добавя нова информация. На практика всяка благоприятна мутация, която съм наблюдавал намалява ин-формацията, т.е. има загуба на информация… Проблемът на предполагаемата еволюция е, че тя няма начин да осигури нова генетична информация.” Той счита, че „ Научните доказателства подкрепят записаното в Библията, именно, че Бог е сътворил определени основни видове, които с течение на времето са се разделили на подвидове в хода на тяхната адаптация.” (Да припомним, че адаптацията не е еволюционен процес , а резултат от норма на реакция на гена и, че разнообразие във видовете, което може да доведе до поява на разновидности и подвидове, се предизвика от рекомбинация на съществуващи гени). 77

Д-р Дон Баттен(13), биолог, казва същото: „Всички примери за мутации на практика са случаи, при които има загуба на информация, дори и при тези, които са благоприятни няма поява на нова генетична информация. Случаите за които се твърди, че представляват „еволюция в действие” са в действителност пример за вариации в рамките на един и същи вид и ….(са) , предизвикани от пренареждане (рекомбинация) на съществуващи гени.” Негово е и изказването: „Както инфор-мацията в книгите произхожда от интелигентен източник, така и огромното количество генетична информация в организмите трябва да произхожда от ин-телекта на Творец. Доказателствата се вписват в модела на Библията, според който в началото е създадено огромно количество генетична информация, която позволява варианти в рамките на вида и която деградира оттогава насам.” – има предвид мутациите, при които се губи генетична информация, има предвид изчез-ването на видове и да подчертаем отново, че това е проявлението на Втори закон на термодинамиката, един от научните факти, който показва невъзможността на развитие на материята към усложняване.

На фона на тези доказателства, показващи, че еволюционен процес е невъзмо-жен, ще бъде представена защитата на еволюционното учение от др Ричард Доу-кинс(13), професор в университета в Оксфорд. В едно интервю той коментира: „Най-голямата тайна на живота е да обясним откъде се е появило сложното устройство на живите организми… или да се запитаме откъде се е появила ин-формацията. Живите организми са не само сложно устроени, но те … изглеждат така, сякаш са красиво конструирани машини…. Напълно неприемливо е да се съг-ласим, че е възможно нещо толкова сложно и добре проектирано, като птица, или като човек, или като един таралеж да е резултат от случайност. Това е на-пълно невъзможно. Невъзможно е с една случайна стъпка да се появят съвремен-ните живи същества,… ако всичко е започнало от нищото (!), без сложно уст-ройство и без информация. Но ако приемем, че е имало малко благоприятно сте-чение на обстоятелствата в едно поколение и после друго благоприятно стечение на обстоятелствата в следващото поколение и така нататък в поколенията да се натрупват благоприятни промени стъпка по стъпка, то бихме могли да пре-минем от каквото и да било просто ниво, към каквото и да било ниво на слож-ност. Всичко от което се нуждаем е достатъчно време. И така, откъде е произ-лязло то (нивото на сложност)? Произлязло е чрез един постепенен процес на ево-люция с много малки стъпки по пътя на естествен отбор. Именно молекулярната генетика е тази която най-накрая осигурява подробно доказателство, абсолютно и окончателно доказателство, срещу което никой не би могъл да се изправи, за-78

щото молекулярното доказателство наистина показва с подробности, както при един написан от човека текст същият се появява чрез закономерна подредба на буквите, така и променящите се думи в ДНК, които на практика описват от по-коление на поколение анатомическите промени, представляват именно това, кое-то Дарвин е бил в състояние да наблюдава.” ( Дарвин не е наблюдавал еволюция, той само е предполагал еволюция, съществуването на която не е могъл да докаже! А Доукинс не казва нищо за произхода на генетичната информация в началото, когато още е нямало „нищо”).

Всичко това звучи добре, защото е толкова повърхностно, че не можем ведна-га да забележим противоречията и празнотите в обяснението. Виждаме един модел на мислене, срещащ се при учени еволюционисти, които не желаят да се заровят по-дълбоко в дебрите на биологичната наука, защото не желаят да се откажат от еволюционното учение.

Когато водещият задава на проф. Доукинс въпрос : „Можете ли да дадете пример за генетична мутация или еволюционен процес, който може да се наблю-дава и който увеличава информацията в генома?”, професорът е затруднен. След доста дълго мълчание, започва да обяснява, че съществува едно погрешно разбира-не за еволюцията, в което се приема, че „от съвременните риби, които са толкова „модерни”, колкото и човекът”, е произлязло влечуго, а от съвременните влечу-ги – млекопитаещите. А в действителност: „Рибите са произлезли от предшестве-ници, от които сме произлезли и ние, някъде преди около 300 млн. години. Трябва да е имало предшественик, който да е предшественик и на съвременните риби и на съвременните хора. И ако бихте могли да сте там тогава, щяхте да можете да наблюдавате първите стъпки на този предшественик в посока към риба, или като излиза на земята ставайки нещо като земноводно. Но това е било много от-давна. Не би трябвало да го наблюдаваме днес.

Така че въпросът на интервюиращия остава без отговор, а честният отго-вор на този въпрос би поставил знак минус на цялото изказване на професора. Не можем да предположим, че проф. Доукинс, учен на 20-ти век, не е запознат с тези постижения на науката, които отричат да е протекъл еволюционен процес, именно: невъзможността информация да се появи случайно (тогава откъде ще дой-де първата ДНК, върху която да се наслагва „стъпка по стъпка” нова информация – същността на „еволюирането”); неспособността на мутациите да прибавят нова информация и че в действителност те унищожават информация; липсата на така важните за доказване на „протеклата” еволюция преходни форми ( за които ще се коментира по-късно); сравнително скоро откритият принцип на нередуцируемост в биологичните системи (открит през деветдесетте години на 20-ти век, който съ-79

що ще се коментира по-късно); нереалността на „доказаното” от науката дълголе-тие на Земята и пр. Но на него, както и на много още учени еволюционисти, е мно-го трудно да преодолее предубедеността си и да се „раздели” с еволюционната идея.

3.4.3.3. Необходимите на еволюционното учение

милиарди години не съществуват

Друг факт на науката, който напълно дискредитира еволюционното учение е младостта на Земята. Налага се да опровергаем и тази грешна постановка в науката – дълголетието на Земята. Налице са ок. 80 природни часовника, които показват, че Земята не е на милиарди години, напротив, че е много, много, много по-млада. Ще се приведат някои факти в подкрепа на това твърдение (от 5):

(1)Къде е космическият прах oт милиардите години съществуване на Земята? Вър-ху повърхността на планетата непрекъснато пада космически прах и науката е из-числила, че количеството му е тонове (говори се за милиони тонове) за една годи-на. Този прах е богат на никел. Не се намира много от този прах на повърхността на земята, защото той бива отнасян от вятъра, отмиван от валежите и в крайна сметка отива във водните басейни. Количеството на разтворения в морската вода никел и на отложения на дъното на водните басейни показва, че процесът на отла-гане на космически прах не е продължил милиарди години (изчисления на основа – количество никел в океана сочат около 9000 год.) На Луната, която е на възраст колкото Земята няма вятър, няма валежи, няма морета, така че космическият прах (който тук се получава най- вече от разрушаването на лунната повърхност от слън-чевата радиация) остава на повърхността. От НАСА са били много обезпокоени, поради предположението, че дебелината на космическия прах ще е толкова голяма (над 10 метра, според изчисления основаващи се на приемането, че възрастта на Луната, както и на Земята е милиарди години), че има опасност астронавтите да се изгубят в него. Затова конструираха големи подложки (дълги „крака”), с които апа-ратът да стъпи на повърхността. Но астронавтите са открили само 3–7 см. прах, което отговаря на възраст най-много 8 000 години.

(2) Ерозията на континентите. Сегашният темп на ерозията дава основание да се приеме, че за около 14 млн. години тя би изравнила континентите до морското равнище (плоска земя). Настоящият релеф на планетата (високи планини, заостре-80

ни върхове, дълбоки долини) говори за сравнително кратък период, в който се е осъществявала ерозия.

(3) Магнитното поле на земята е отслабвало с постоянен темп откакто е било из-мерено за първи път през 1835 г. Изчислено е, че за определен брой години ( на всеки 1 400 години) то намалява наполовина. Ако се върнем 6 000 год. назад, ще получим едно нормално, поносимо за живота, магнитно поле. Ако обаче се върнем с 10 000 год., то би било равно на магнитното поле на магнитна звезда и животът би бил невъзможен (според библейския разказ – родословията и споменатите в Библията исторически събития, чиято реалност археологията доказва – Земята е на около 6 000 год.).

(4) Слънцето се свива със скорост 0.1% на 100 години. Ако изчислим размера му преди милиарди години, ще установим, че зараждането на какъвто и да било живот тук би било невъзможно.

(5) Налягането на по-дълбоките петролни залежи е толкова голямо, че когато сон-дата достигне до такъв залеж, изригва десетки метри висок гейзер, който не може да бъде овладян дни и седмици наред. Дори и най-дебелите утаечни скали имат някаква степен на шупливост, поради което налягането на петрола с течение на времето се разсейва в скалата. Времето необходимо за това разсейване е от поря-дъка на хиляди години, а не милиони, да не говорим за милиарди.. Ако тези залежи са били там милиони години, налягането в тях ще е нула. Логичното обяснение: тези залежи са били еднократно и катастрофично затворени в образуваните поради Потопа утаечни скали, само преди няколко хиляди години (според записаните в Библията събития – преди ок. 4 000 години).

(6) Демографските изследвания – резултатите от тях ще ни накарат да мислим за млада Земя. В настояще време населението на Земята нараства с 2% годишно, а семействата имат средно 3,6 деца. Сегашното население (ок. 6 млд. ) би се получи-ло от една двойка за 4 000 години, но при условие, че намалим темпа на растеж на 0.5% на година и брой на децата в семейството на 2.5, което се налага, за да мо-же да се включвaт в сметките и дълги периоди на нулев растеж, поради епидемии, войни, глад, природни бедствия. Ако сега приемем , че хората живеят на земята 1 млн. години (така е прието от еволюционистите, но някои автори приемат по-дълъг ериод – 2 млн. г.) и намаления темп на нарастване на населението (0.5% растеж и 2.5 деца на семейство, което е ¼ от реалния, сегашен темп), понастоящем населе-81

нието би наброявало 10 с още 1100 нули!! Това е невъзможно – изчислява се, че ако цялата вселена бъде запълнена с електрони, в нея може да се съберат само 10 със 130 нули броя електрони. Истината е друга: „Темпът на растеж на човешко-то население съвпада естествено с рамките на Сътворението и Потопа. Еволю-ционният модел не предлага никакво смислено решение.”( 5)

(7) Радиометричното датиране на скалите и на фосилите (вкаменелости на орга-низми), затворени в тях не показва реална възраст.Този метод за датиране се ос-новава на физичните свойства на някои нестабилни (радиоактивни) елементи, кои-то чрез разпад се превръщат в други елементи. Измерването на съотношението между изходния и новополучения елемент в пробата (скала, фосил) дава информа-ция за времето, за което се е получило това разпадане и това време е възрастта на изследвания обект – най-често това е вулканична скала под която (в която) са отк-рити фосили (вкаменени останки от организми). Приема се, че при вулканичните скали разпадането на радиоактивните елементи в тях започва от момента на изсти-ването и втвърдяването им (но това не е доказано, възможно е разпадането да за-почва още в горещата магма). За изследване възрастта на неорганичен материал (скала) се използват най-често радиоактивните елементи уран-238, рубидий-87, калий-19 (съответно: ураново-оловен метод, рубидиево-стронциев метод, калиево-аргонов метод). За изследване възрастта на органичен материал (организмови ос-танки – вкаменелости, запазени кости…) се използва въглерод-14. Известно е, че за 100 млн. години от 1кг. уран остават 985 гр. и се образуват 13 гр. олово и 2 гр. хелий, от което се изчислява, че периодът на полуразпад на урана е 4,5 млд. годи-ни. При рубидия е 47 млд. год., при въглерод-14 е 5 730 години. За да се приложи този метод е необходимо да са спазени някои предварителни условия, но нали-чието им е недоказуемо, т.че само се предполага, че:

Изследваната проба (обикновено вулканична скала, в която са намерени организмовите вкаменелости, чиято възраст искаме да опреде-лим) от момента на създаването си ( това е времето когато лавата, или вулканичната пепел е изстинала и се е втвърдила) до момента на изслед-ване е била в напълно затворена система, но в природата няма система, която да е останала в продължение на дълъг период от време затворена, т.е. неповлияна от средата (да си представим, че става дума за възрасти от порядъка на милиони и милиарди години).

Още в своето начало системата не съдържа количества от дъ-щерния елемент, но е невъзможно да се разбере първоначалното състоя-ние на системата – изходен елемент/дъщерен елемент, особено, ако за из-

82

 

следвания обект се предполага възраст милиони и милиарди години, и напълно възможно е в невтвърдената лава вече да има количества от дъ-щерния елемент и то значителни, поради високата температура.

Скоростта на процеса на полуразпад е била постоянна от начало-то до момента на измерването, но всеки процес в природата протича със скорост повлиявана от различни фактори, най-малкото от температурата (високите температури увеличават скоростта на радиоактивния разпад), а за урана е установено, че радиоактивният разпад се влияе, и от космич. радиация, и от магнитното поле на Земята, което само преди 1400 години е било два пъти по-голямо, и от експлозията на близки звезди и пр.

 

Лесно може да се провери надеждността на радиометричния метод, като чрез него се датира материал, чиято възраст е известна. Твърде много такива проверки са показали, че методът е неефективен, защото се получават огромни разминавания от порядъка милиони и милиарди години. За да се разбере за какви проверки става дума, ще се приведат фактите от само една, от многото такива проверки. Проби от вулканична скала, образувана през 1800 – 1801 год. на Хавайските острови (вулка-нично изригване на Хавай през 1800 год.) се датират по калиево-аргоновия метод на 160 млн. до 3 млд. год. („Журнал за геофизични изследвания”; юли, 1968 г.; от източник 5). Този пример впечатлява с две неща: (1) абсолютната невярност на ре-зултата – реалната възраст на скалата е 200 год.; (2) от каква гъвкавост се нуждае науката, за да приеме за научен, резултат с такъв голям интервал в от – до: 160 млн. г. до 3 млд. г. ?

Радиометричното датиране с С-14* се счита за по-надеждно. То се прилага за определяне възрастта направо на фосилите (организмовите находки – вкамене-лости, запазени кости). За изчисляване на възрастта на находката се използва ко-личеството на приетия от организма, докато е бил жив, радиоактивен въглерод. Резултатите при изследването с С-14 са надеждни при обекти живели допреди 3 000 години. При обекти живели допреди 5 000 години резултатите вече са неубе-дителни. И при този метод има изискване за някои предварителни условия, тук по-вече на брой и наличието им също не може да бъде доказано, което прави и този метод ненадежден. Например, за да бъде достоверен резултатът при този метод, към горните условия се прибавят и следните абсолютно необходими условия: ко-личеството на радиоактивния въглерод в атмосферата да бъде постоянно; скоростта на разпадане (C-14 до N) по времето, когато е живял организмът, трябва да е била 83

като сегашната; след смъртта на организма, в останките да не е постъпвал радиоак-тивен въглерод. А върху изброените условия силно влияние оказват: космическата радиация, която с намаляване на силата на магнитното поле на Земята се е увели-чавало; вулканичната дейност на Земята, увеличаването на която нарушава баланса на С-14, който се предполага; слънчевата радиация и падането на астероиди и ме-теорити на Земята също променя скоростта на образуване на радиоактивен въгле-род (обикновено увеличава скоростта). (Трябва да съобразим и това, че близо две хиляди години – времето преди Потопа, количеството на С-14 в атмосферата е било нищожно, поради водната „обвивка” на планетата, непропускаща радиоактивното лъчение, затова изчисляваната с този метод възраст ще е многократно по-голяма).

Колко ненадеждно е и датирането с С-14 можем да преценим от следните фак-ти: пресни тюленов кожи са датирани чрез С-14-метод на 1 300 год.(Антарктически журнал на САЩ, том 6, 1981); живи мекотели – на 2 300 год. ( Спис. “Science”, том 130, 11 дек.,1959); живи растения, цъфтящи на пролет – 17 300 г.(изнесените факти в последния абзац – от изт. 3).

Ненадеждността на радиометричния метод се вижда и от огромните разминава-ния, от порядъка на милиони години, при датирането на изследвания фосил и на скалата, в която е намерен. Когато в Етиопия откриват един от Австралопитеци-те,според „калиево-аргоновата” възраст на затрупалата го вулканична пепел е да-тиран на 1-2 млн. год., но когато датират костите от същото находище с метод С-14, те се оказват на ок. 15 хил. год.(от3).

„Разнообразие от изследователски данни непрекъснато демонстрира, че ради-одатирането на уранови и други скали е изключително ненадеждно. Установено е, че различно налягане, различна температура, електрични и магнитни полета, нап-режение в мономолекулярните слоеве и пр., може да промени темпа на радиоак-тивно разпадане на 14 различни радиоизотопа. Такива факти, както и фактът, че резултатите от датирането никога не си съвпадат, силно снижават стойност-та на радиодатирането.”( 14)

_____________

* Датиране с С-14: поради радиоактивното космическо лъчение, азотни атоми от горните атмосферни сло-еве се превръщат в радиоактивен въглерод – С-14. Някои от тези радиоактивни атоми стават част от моле-кулата на СО2, който чрез фотосинтезата попада в тялото на растенията, а оттам чрез храненето – и у животните,затова и растенията и животните съдържат известно количество радиоактивен въглерод. Кога-то организмът умре, усвояването на радиоакт.въгл. се прекратява, но продължава процесът на разпадане на съдържащия се в тялото, обратно до азот. Чрез измерване на количеството останал радиоактивен въг-лерод в изследвания материал, се установява кога е умрял организмът. Колкото повече С-14 се съдържа в пробата, толкова по-малка е възрастта на фосила, от който имаме материала и обратното. 84

Относно мнението на еволюционистите, че земята е еволюирала от разтопено състояние и е на милиарди години, може да се прочете в сайта „Опровергаване на еволюцията” на Ванс Феръл” (14) за две открития описани от Робърт Джентри: „Ореоли на Полоний-218” и „Хелий в циркониеви кристали – и възрастта на Зе-мята”, които недвусмислено доказват малка възраст на Земята, второто говори за не повече от 6 000 години.

Науката не е доказала наличието на милиарди години в историята на Зе-мята, а без това време, двете идеи ( за самозараждане на живота и за еволюиране на живота) остават недоказани хипотези.

3.4.3.4. Еволюционното учение не разполага с научни

факти/доказателства за протекла на Земята

биологична еволюция

3.4.3.4.1. Брезовият пъстър молец не е пример за „ еволюция в действие”

Брезовият пъстър молец (Biston betularia, наричан още Английски пъстър молец), в учебниците се представя като пример за еволюция в действие. Подвеждани сме да вярваме, че светлооцветеният молец еволюирал в тъмнооцветен по време на ин-дустриалната революция в Англия, когато стъблата на дърветата били покрити с фабрични сажди и молецът станал ясно забележим за птиците върху черните стволове. Това ново условие „станало причина „видът да еволюира” в тъмнооцве-тен. В действителност светлите и тъмните молци са две разновидности на вида Biston betularia. Двете разновидности са съществували и преди индустриалната ре-волюция. Тъмната е била рядкост, защото тъмната окраска е рецесивен (подтис-нат) белег и в популацията винаги са се появявали и светлата и тъмната разновид-ности, в количествено съотношение – светла:тъмна = 3:1 (закони на Мендел: раз-падане на признака по фенотип при монохибридното кръстосване). По време на индустриалната революция, от кацащите по почернелите стъбла молци, по-забележима за птиците станала светлата разновидност, а тъмната оставала незабе-лежима, в резултат – количеството на тъмните молци станало по-голямо от това на светлите, които станали рядкост. Еволюция ли е това? Нима светлата разно-видност се е превърнала в тъмна? Не! Двата алела на гена за оцветяване – за свело оцветяване и за тъмно оцветяване – са присъствали в популацията в чист вид и по време на индустриалната революция, и двете разновидности съществували, но в променено съотношение. Когато кората на дърветата се изчистила, съотношението между светли и тъмни молци се възстановило, според закона за монохибридно 85

кръстосване – 3:1 в полза за светлата разновидност и тя отново се срещала по-често. (от 5 и 14) (Разбирам, че в най-новите учебници това доказателство липсва).

3.4.3.4.2. Основното доказателството за „протекла” на Земята

биологична еволюция – фосили от преходни (междинни)

форми липсва

Наличието на вкаменелости от преходни (междинни) форми е основно доказа-телство на еволюционното учение, но отсъствието им е правило.

(1)Рибата Латимерия (Latimeria halumnae) не е междинна форма, а жива вкаме-нелост. Десетилетия наред Латимерията е изучавана като изчезнал вид за „пос-ледните 70 млн. години” и е приемана за свързващо звено (междинна форма) между риби и земноводни, защото перките й имат късо „стъбло”, и е била използ-вана като индекс вкаменелост за определяне възрастта на земните пластове. . През 1938 г. рибар улавя особена риба, която бива изпратена на учен, и той я определя като истинскa Латимерия. Видове, които се считат за изчезнали, но днес се откри-ват съществуващи и съвършено идентични с „изчезналите”, се наричат живи вка-менелости. Оказва се, че през тези „70 млн. години” Латимерията е съществувала и не се е променила. Изводът: Латимерията си е била Латимерия открай време, такава каквато е била създаден и такава си е и до днес. (от 5)

(2) Конската последователност от преходни форми, илюстрираща „еволюцията на коня”, е едно от „убедителните” доказателства за еволюция предоставяно на учениците ( почти във всички учебници по биология, в гимназиалния курс, присъс-тва). Но поредицата от създания възстановени от кости, намерени на много отдале-чени места (Индия, Северна Америка, Южна Америка и Европа), е доста съмни-телна. Д.Питърсън (5) изтъква следното: Екземплярите естествено са подредени – най-малкият (животно с четири пръста и размери на заек) е най-отдолу – така се илюстрира еволюция, но на някои места, две или повече от междинните звена са открити в един и същ утаечен пласт, което показва, че не може да са междинни форми свързани във времето, а другаде (Ю. Америка) съвременният кон е в по-дълбок пласт от предходния му „кон”; в описанието на вътрешния строеж се по-сочва броят на ребрата, който е нараствал – 15,18,19, а при най-висшия в пореди-цата, спада на 18; за някои учени част от звената(!) са под въпрос и считат, че може да се включат в „друга последователност”, като например тази на хипопотама. Д-р Дейвид Роуп, уредник на Музея по естествена история в Чикаго, пише: „Класичес-ки случаи……такива като еволюцията на коня в Северна Америка, е трябвало да бъдат променени или изхвърлени в резултат на по-подробна информация.” А та-86

кава информация вероятно все още липсва, доказателство за което е все още неп-роменената „Конска последователност”.

Явно наличната информация не е убедила музейния работник, че тя показва ня-каква еволюция, както не може да убеди и нас.

Водещият еволюционист Джордж Геилорд Симпсън е категоричен: „Равномер-ното последователно преобразяване на Hyracotherium (Eohippus – първият в пос-ледователността) в Equus (кон), толкова скъпоценно на поколения автори на учеб-ници, никога не се е случило в природата.”(от14)

Днес много учени, които са убедени еволюционисти, не приемат научната ва-лидност на схемата, представяща еволюцията на коня. Въпреки това схемата продължава да бъде използвана в учебниците като доказателство за еволю-ция.”(3)

В учебниците има илюстрирани или само споменати и други „последователнос-ти”, като „Слонска последователност”, „Последователност на хипопотама” и др. Несъмнено и те, както конската се градят на несигурни фосили и на предположе-ния.

(3) Еволюцията на кита. В източник 5 намираме доста комичната история на едно откритие на палеонтолога Филип Джинджерич, на основата на което той „съ-чинил” еволюцията на кита. Той намерил череп и няколко зъба в утаечен слой, предполагаемо морски или речен бряг. Зъбите приличали на зъбите на познатите китови вкаменелости, намерени на западния бряг на Индия. На основата на този факт той приема, че неговата находка е от вид ходещ кит, който е еволюирал в съв-ременен кит, макар че междинни звена още не са открити, но той се надява да на-мери кости от крака, които принадлежат на някакви китове. (Ето теоретичните пос-тановки на този учен: приема, че китовете вероятно са ходели на четири крака пре-ди 50 милиона години, а намерените от него останки са били от същество което е близо до съвременните китове, но не съвсем, защото неговите крака не са еволюи-рали още в плавници и той се надява да намери фосили от крака на китове – „Въз-можно е да намерим, но ще бъде голям късмет, ако стане” – казва Джинджерич.). Така Джинджерич се опитва да разреши голямата загадка за еволюционистите – „еволюцията” на китообразните бозайници. Изложеното прилича ли на наука, ко-ято се гради на наблюдавани факти? ( Все още не са открити фосили от китове с крака, но това не пречи в научни издания да се явяват илюстрации на китообразно излизащо от водата с предните си крайници оформени за сухоземна среда и така внушаващи, че такива създания наистина са съществували; от изт.3).

(4) Палеонтологията представя само една „убедителна” преходна форма, която се разглежда като липсващото звено между влечуги и птици – Археоптерикс 87

(Archaeopteryx). Но и този факт на науката се оказва фалшив. Единствените беле-зи, които дават основание за приемане на вкаменелостта (вкаменен отпечатък; от 5) за междинна форма, са: наличието на нокти на едно от колената на крилата и на зъби в човката. Но друг факт показва, че Археоптериксът не може да е преходна форма, следният: „Тази вкаменелост е открита в пластове, където има вкамене-лости на съвременни птици, т.е. Археоптериксът не може да е първата птица, от която са произлезли останалите.”(5) Археоптериксът не може да е преходна форма, и защото „…всички характерни негови особености са били напълно разви-ти и функциониращи, а не зараждащи се или закърняващи – крилата и перата му били напълно развити и нормални, а не полукрака и полулюспи в процес на еволюи-ране в крила и пера.”(5) Имаме основание да разглеждаме Археоптерикса като мозаична (сборна) форма създадена такава от Твореца, т.е. като завършен вид, са-мостоятелен вид. Ориентирът – материализъм, пречи на учените еволюционисти да тълкуват правилно фактите и да приемат, че Археоптериксът е изчезнал вид, а не междинна форма, така както много други видове са изчезнали. Освен това, в 1968 год. е започнало проучване, поради изнесени „…доказателства, че единстве-ните два „пълни” комплекта вкаменелости на Archaeopteryx са били нарочно под-редени и „лансирани” … скоро след като излязъл трудът на Дарвин „За произхода на видовете”…. Но дори ако Archaeopteryx наистина е съществувал, то той е … вече изчезнал вид птица със зъби.”(5) А д-р Дуейн Гиш казва, че единствената причина, поради която някои правят връзка между влечугите и Археоптерикса е наличието на нокти на крилата му и зъби в човката му, но изтъква, че съвремен-ни птици също имат нокти на крилата (например щраусите и др.;б.м.) и са 100% птици, и че зъбите на древната птица не казват нищо за нейна родствена връзка с влечугите (от 5). (За фалшификацията с Археоптерикс провери и в изт. 14). И ако все пак е съществувало такова създание, защо не го приемаме като уникално, един-ствено по рода си, т.к. не може да бъде включено в нито една от групите животни, както стоят нещата и с вида Птицечовка, който е много по-оригинален, единствен по рода си – не може да бъде свързан с никое друго създание – толкова е оригина-лен, че еволюционистите не биха си позволили да търсят от кой вид птица, или от кой вид бозайник е произлязъл. Такива видове, се наричат „мозаични видове” (не можем да ги свържем с никоя друга група животни, особено птицечовката).Те са си такива „от началото”.

(5)Съществува и „Последователност от преходни форми в еволюцията на чове-ка” – ще бъде разгледана в 4.2. (Какво казва биологичната наука за произхода на човека), но тя е още по-неубедителна от конската последователност и до голяма степен комична. Тук само ще се цитира изказване, което насочва към това, колко 88

фалшиво е „научното” доказателство за животинския произход на човека чрез ево-люция от маймунски предшественик: „Повечето от находките на „предци” на човка (описани са ок.1400 образци) не са нищо повече от парченца кости или от-делни зъби. Не съществува нито един скелет на цял индивид (преходна форма; б.м.). И до ден днешен няма никакво реално свидетелство за някакъв истински не-човешки предшественик (маймуночовек.б.м.) на хората.” (14)

Учените коментират колко сериозен е проблемът с междинните форми.

Проф.Д. Свиленов(9) пише: „ В учебните пособия отпреди десет години се каз-ва, че най-убедителни и най-подробни доказателства за еволюцията дава науката палеонтология. В по-новите учебни пособия такива изрази вече не се срещат. Защо?” Отговорът на този въпрос получаваме от предходния текст: (1) – (5)

В.Гит:(2) „Многократно цитираните (в учебници, в научни издания;б.м.) меж-динни звена или преходни форми никога не са били намерени. Всички вкаменелости представляват останки на индивиди от готови завършени видове.”

Д.Питърсън (5): Истината е, че еволюционната теория има сериозен проблем – досега, сред изкопаемите не са намерени не само някакви последователни серии от преходни форми, но и случайни преходни форми.”

Какво са тогава звената от конската и другите „последователности”? Последо-вателностите са изведени от оскъден палеонтологичен материал, често много съм-нителен (имаме си добър пример – конската последователност, – освен изтъкнати-те нелепости в нея, се оказало, че първото й звено е вкаменелост на скален язовец; от 14), поради което не могат да докажат еволюционен процес. Тук прозира непре-одолимото желание непременно да се намерят доказателства за еволюцията, за да се отхвърли Създателят, което е предубеденост, пречеща на правилното тълкуване на фактите.

Тези „последователности” са изкуствено подредени отделни видове, създадени такива каквито са били при изчезването им и по презумпция на някои палеонтоло-зи от фосилите на тези видове са създадени „еволюционни” последователности. (Потърси и в изт.14).

Показателно е признанието на Дарвин, което можем да прочетем в неговия „Произход на видовете”(изд.1859 г., стр. 308; от 5): „Тъй като според тази теория трябва да са съществували безброй преходни форми, защо не намираме безброй от тях затворени в земните пластове? Броят на преходните звена между всич-ки живи и изчезнали видове трябва да е бил невъобразимо огромен! Геологията положително не открива такава точно степенувана органична верига и това ве-роятно е най-очевидното и сериозно възражение, което може да бъде предизви-89

кано срещу моята теория.” Да, той добавя: „Аз вярвам, че обяснението може да се намери в прекаленото несъвършенство на геологичните изследвания.”

Но и днес, все още, палеонтологията не е предоставила необходимия на ево-люционното учение „огромен” брой преходни звена. Директорът на Ботаническия институт към университета в Лунд, Швеция, Х. Херибърт-Нилсен, след 40 години изследвания в областта на палеонтологията и ботаниката заявява: „ Не е възможно да се направи даже карикатура на еволюцията с помощта на палеонтологичните данни. Материалът от вкаменелости е толкова богат, че… липсата на преходни форми не може да се обясни с неговата недостатъчност. Липсата е реалност и тя не може да бъде запълнена.” ( 7)

Джордж Симпсън, водещ палеонтолог, признава: „Всеки палеонтолог знае, че повечето нови видове, родове, семейства, и почти всички категории, по-висши от семейство, се появяват в геологическите отложения внезапно. Не ги предшест-ват никакви известни ни постепенни, последователни…преходни форми.”(8)

Стивън Гоулд (Харвард): „…еволюционното дърво на живота, което украсява нашите учебници, има данни само на върховете и на краищата на клоните; оста-налото (колкото и логично да изглежда), е измислица, а не доказателство от вкаменелости.”( 5) Какво означава това? Означава, че класификационните групи по краищата на клоните нямат еволюционна връзка, не са се появили от общ корен.

Истината е, че „Липсващите звена са правило. Колкото повече учените търсят преходни форми между видовете, толкова повече се разочароват.”(от 5; списание Нюзуик – 11/3/80).

Тъй като в музеите не могат да покажат преходни форми, демонстрират дино-заври, но изчезването на динозаврите (изобщо изчезването на видове) не говори за еволюция! Изчезването на видове е резултат от действието на Втори закон на тер-модинамиката, за който вече знаем, че е едно от доказателствата за невъзмож-ността, в нашия материален свят, да се осъществи еволюционен процес.

Колин Патърсън, старши палеонтологът в Британския музей, специалист по из-чезнали видове, е прекарал голяма част от живота си сравнявайки изчезнали видове със съвременни, опитвайки се да открие въображаемото еволюционно „родословно дърво”, което показва кой от кого е произлязъл. Той е поканен да говори в Амери-канския музей по естествена история върху темата „Сътворение и еволюция”. Пре-ди да се изкаже, той е изразил съжалението си, че трябва да говори по тази тема, т.к. е много озадачен от своите открития през 20-годишните си еволюционни изс-ледвания . Изказването си той обобщава, като изтъква, че не е успял да открие „дори едно нещо, което доказва еволюционната теория” и е готов да се откаже от еволюцията. (от 14) 90

Д.Питърсън (5): „Наличните данни от вкаменелости не документират нито един пример на еволюция, осъществяваща основна морфологична промяна и следо-вателно не предлагат доказателство, че моделът на постепенната промяна към усъвършенстване може да бъде валиден.”

Налага се да обобщим: Проблемът на еволюционното учение е много серио-зен: еволюция не се наблюдава днес ( да, вярно е, че в учението е залегнала идея-та, че процесът е извънредно бавен, затова не може да бъде наблюдаван), но по-съществено е това, че данните от вкаменелости показват, че тя не е станала и в миналото ( което минало, според теорията, е достатъчно продължително – 4-5 млд. год.)

3.4.3.4.3. „Доказателството” на Геохронологичната таблица е

фалшиво

Какво е това и чие изобретение е?(фиг. 2) С тази таблица, присъстваща в учеб-ниците по биология, се илюстрира еволюцията „протекла” на Земята! Веднага трябва да уточним, че тя само илюстрира еволюция, но не я доказва. Таблицата представлява напречен разрез на седиментните скали на земната кора, в който, от-долу нагоре, са подредени вкаменелости в последователността – от по-просто уст-роени към по-сложно устроени. Таблицата съдържа предполагаеми: четири ери и дванадесет периода. Хронологията (посочената възраст на ерите ) също е предпо-лагаема, защото таблицата е разработена преди ок. 150 години, когато още не е било открито явлението радиоактивност, т.че даже не може да се твърди, че въз-растта е определена чрез радиометричен метод. Когато е открито радиодатирането се извършват стотици и хиляди тестове с радиодатиране, само три от които са в съгласие с датирането на слоевете в таблицата от 19-ти век и само те били запазе-ни, а хиляди тестове с уран и торий са отхвърлени и в учебниците се заявява, че „радиодатирането потвърждава датирането на геологичната колона.” (изт.14) Разработването на таблицата се свързва с името на Сър Чарлз Лиел – „бащата на униформизма”, но и с името на Джордж Кювие, водеща фигура в областта на 91

(Фиг.2;отД.Питърсън;5) Геохронологична таблица 92

сравнителната анатомия и палеонтологията, и креационист – вярващ в Бога и в Сътворението учен. Таблицата е напълно изкуствена, непочиваща на научни фак-ти. Така било прието от учените, но и от богословите, че в организмовия свят има йерархия, от по-простото към по-сложното (според богословите – така Бог е създал живота, а Кювие „…вярвал в дългите епохи и във възходящата йерархия на Божи-ите актове на сътворяването.”;несъмнено той е бил креационист) ( от 4).

Х. Морис (4) пише за Нелепости в стратиграфския профил на геоложките времена” (т.е. в геохронологичната таблица). Най-впечатляваща е нелепостта на разработената класификация на индекс-вкаменелости”.Това са най-характерните

за отделните периоди на таблицата вкаменелости от видове, които са измрели и по презумпция за реален еволюционен процес са поставени в съответния период на таблицата във възходящ ред според сложността им (по-просто устроените – в по-стари периоди, по-сложно устроените – в по-млади ). Най-нелепото е, че по ин-декс-вкаменелостите става и „индексирането” (определяне възрастта) на скалите в които те биват откривани – естествено,скалите съдържащи по-прости вкаменелос-ти, са по-стари, скалите съдържащи по-сложни вкаменелости, са по-млади. И ето как се получава порочен кръг на мислене: „…така конструираните палеонтоло-гически последователности се взимат като доказателство за еволюция(!); основ-ното доказателство за еволюция (класификацията на индекс-вкаменелостите) се базира на допускане(!!) съществуване на еволюция, видна(!!!) при датиране въз-растта на скалите въз основа на вкаменелостите(!!!!), описани в класификацията на същите – порочен кръг на мислене, от който няма излизане.”(4)

Горецитираното може да се изкаже и в едно по-просто изречение: „Вкамене-лостите се датират по скалите, а скалите се датират по вкаменелостите.”

Освен това, да не забравяме, че възрастта на ерите е определена произволно!

Истината е, че този геоложки (стратиграфски) профил, като цяло (ери, периоди, епохи, със съответните фосили), не е открит никъде в природата. В този си вид той е описан само в учебниците по биология, по геология, в специализирани учеб-ници по еволюция и др. и внушава еволюция. В действителност, в геологията и па-леонтологията са налице повече факти, които противоречат на таблицата, като: „стари” слоеве (съдържащи вкаменелости на по-прости организми) лежащи върху „млади” слоеве (съдържащи вкаменелости на по-сложни организми); паралелно лежащи „млади” и „стари” слоеве. И това не са изолирани факти, а много често срещащи се. Най-изненадващ еволюционистите е фактът на десетките „гроби-ща” на вкаменелости: невероятно струпване на милиони и милиарди вкамене-лости от различни видове от различни класификационни групи, от прости и сложни организми, без някакъв ред, в пози говорещи за насилствена смърт, затрупани с хо-93

ризонтални отложения – факт говорещ за катастрофизъм оформил геологията и палеонтологията на земната кора. Тези „гробища” се срещат в седиментни скали из целия свят, имат средна дълбочина една миля и често са с огромни раз-мери – простират се на стотици километри, например находището в Ла Бреа (от3).

Даже и да се съгласим с милионите години дадени на ерите в геохронологична-та таблица, пак не ще помогнем за утвърждаване на еволюционната идея, защото в земните пластове се срещат т.н. „живи вкаменелости” – видове, които се считат за изчезнали преди милиони години, но днес се срещат живи и напълно идентични с „изчезналите” (виж стр.85 – рибата Латимерия, която до 1935 г., когато е намерен жив екземпляр, е използвана като индекс-вкаменелост, каквато не може да бъде, защото е още съществуваща). Задаваме си въпроса: Защо за тези милиони години те не са еволюирали? Креационният отговор е: Защото в материалния свят не съ-ществува механизъм за еволюиране на живата материя.

Проф.Свиленов (9) посочва, че този метод за датиране чрез индекс-вкаменелости, „… се изоставя през последните години, както от палеонтолози така и от еволюционисти, а в по-новите учебници по биология той само бегло се споменава или напълно липсва”.

Налага се да се коментират условията, при които могат да се образуват вкаме-нелости: (а) дали вкаменелостите са се образували в резултат от постепенни проце-си, протичащи в продължение на милиони и милиарди години, каквато възраст се дава на вкаменелостите (униформистко-еволюционно схващане); или (б) в резул-тат на внезапно отлагане на земни маси, поради катастрофични събития от гло-бален мащаб, в които остават включени различни организми (креационно схваща-не)?

(а) Според униформисткото (uniformis – еднакво, уеднаквяване) схващане за геологичната история на Земята, процесите, които протичат сега на планетата са същите, каквито са протичали в миналото. Какво става с умрелия организъм – жи-вотно или растение – в настояще време? Микроорганизмите в почвата и водата го разграждат, т.е. той изгнива и изчезва. Твърдите части – вътрешни и външни (хи-тиновата покривка при членестоногите) скелети – се запазват по-дълго, но рано или късно те се разпрашават. По принцип, съществуват много факти от геологията и палеонтологията, които не могат да се обяснят с униформисткия модел на геоло-гичната история на земята (процесите в земната кора), такъв е именно и фактът на вкаменелостите, а те се откриват с милиарди навсякъде.

(б) Креационото схващане за протекли в миналото катастрофични събития (катастрофизъм – приема, че сегашното състояние на земната кора е резултат от 94

световен катаклизъм ), оформили геологията и палеонтологията на земята, е по-приемливо за обясняване на вкаменелостите. Според Глен Маклийн (3) обяснение-то е следното: „…организмите са били затрупани внезапно от огромни маси вода и почвени отложения. Изключително високите налягания и високите температу-ри вероятно са били важен фактор в процеса на фосилизация. Седиментализаци-онните слоеве не са се формирали постепенно в продължение на милиони години, а по-скоро внезапно в резултат от огромни приливни вълни, разместване на зем-ните пластове и вулканична активност в глобален мащаб. Летописът на вкамене-лостите изобилства от примери, които подкрепят версията за едно катастро-фично събитие от глобален мащаб, случило се в миналото. …Тези организми не са умрели от естествена смърт и след това постепенно затрупани.”

Проф. Свиленов (9) потвърждава горецитираното: „Съществува и един проб-лем, елементарен, но неразрешим за еволюционната теория: Как се формират вкаменелостите? Вкаменелост на даден организъм може да се получи, ако той е бил незабавно откъснат от достъп на въздух. В противен случай ерозионните сили, бактериалното разложение и атмосферното влияние ще го унищожат пре-ди да се осъществи процесът на вкаменяване. Това потвърждава теорията на катастрофизма, т.е. библейския модел за образуване на геоформациите. Това е и едно от най-убедителните доказателства за Всемирния потоп, станал не така отдавна.„Разбираме, че ако пластовете са се трупали милиметър по милиме-тър в продължение на милиони години (по униформистко – еволюционното схва-щане;б.м.), те никога не биха съдържали вкаменелости.”

Да припомним тук и факта на огромните „гробища” от вкаменелости, които нед-вусмислено говорят за катострофично събитие от световен мащаб.

Изводът: Геохронологичната таблица е мисловно, умозрително построение и не доказва, че на Земята е протекъл еволюционен процес.

3.4.3.4.4 Сравнително-анатомични „доказателства” (хомологиите)

Тук се отнася доказателството на хомологните органи: общият план в уст-ройството на органи, с еднакъв зародишен произход, но принадлежащи на различ-ни класификационни групи (например крайниците у гръбначните животни – риби, земноводни, влечуги, птици, бозайници) е доказателство, че произлизат едни от други в еволюционното развитие. Но има и друго обяснение на факта за хомолог-ните органи, което се налага, защото еволюция няма: Такъв е съвършеният план на 95

Създателя – структури с еднаква функция, в случая движение при гръбначните жи-вотни, да имат принципно еднакъв строеж, т.е. да са съставени от еднакви основни части, а различията да осигуряват живот в различна среда. При изследване на край-ниците на гръбначните животни се установява, че „Няма по-добър начин да се про-ектира по-прост орган за движение на същество с кости, който е с такъв широк обхват на движение.”(14) Какво откриваме тук? Проектиране (спрямо поставена цел), инженерна мисъл, интелект! Неживата материя не може да се справи с такава „сложнотия”, свързана с много „мислене!”. Този принцип в сътворяването на видо-вете се отнася за всички анатомични хомологии – еднаквост в основния строеж и повече или по-малко различия, обусловени от различна среда и начин на живот, което може да изисква и някаква промяна във функцията. Например хомологните органи при растенията – лист, мустак, бодил имат общ произход – от зародиш на лист, но функцията е различна. Защо да се измисля нов план в строежа, когато „постановеният” е ефективен и с някакви промени, малки или големи, ще стане ефективен и при друг начин на живот изискващ и някаква промяна във функцията.

Срещу хомологоята, като доказателство за еволюция говори следният научен факт: би трябвало, за развитието на хомологните органи у различните групи жи-вотни – да вземем примера с крайниците при риби, земноводни , влечуги, птици и бозайници – да отговарят едни и същи основни гени, т.к. те е трябвало да се пре-дават в еволюционното развитие, но се оказало, че нищо такова не се е случило. Оказало се, че съвкупността от гени контролиращи развитието на крайниците за всяка от групите е съвършено различна(от 14).

Еволюционната идея „отчаяно” се нуждае от хомологии, т.к. няма много други неща, с които тя да бъде обоснована.”(от 14) Затова учените били много ентусиазирани, когато започнало търсенето на биохимични хомологии – надявали се, че откритията в молекулярната биология ще дадат биохимични прилики, които ще докажат най-после неопровержимо еволюцията. Но разочарованието било пълно – резултатите не показвали еволюционни връзки между видовете – оказало се невъзможно чрез такива изследвания да се проследи еволюционен произход. В изт. 14 са посочени много от разочароващите резултати от биохимични изследва-ния в тази насока, от които ще бъде споменато само едно, резултатът от което е показателен – съобщено от биохимика Майкъл Дентън: „На молекулярно ниво ня-ма и следа от еволюционната последователност – риби, земноводни, влечуги, бо-зайници. Невероятно, но човекът ( по отношение на определени важни, основни биохимични полимери, като хемоглобина, например;б.м.) е по-близък с миногата (безчелюстна „риба”, най-низше гръбначно) отколкото са рибите.”(от 14) 96

Така наречената преципитинна реакция (реакция на утаяване) споменавана в учебниците, като доказателство за еволюция, се отнася към биохимичните хомоло-гии. Ето описанието на една реакция за утаяване – учебник, Биология, 9-ти клас, 1977 г. (10): „Кръвен серум, в който има противотела за кокоша кръв, утаява белтък на кокошка, други птици, костенурка и крокодил, но той не дава реакция с белтък от бозайници.Това показва, че кокошката има родство с другите птици и е в по-близко родство с влечугите отколкото с бозайниците.” От справка с раз-лични източници става ясно, че този молекулярен тест е единственият резултат от молекулярно изследване, който може да се приеме като „някакво доказателство” за еволюция. Но каква еволюция виждаме тук? Да разсъждаваме: От „Еволюционното дърво на живота” разбираме, че птици, влечуги и бозайници водят началото си от един клон, т.е. имат общ предшественик.Тогава в тяхната биохимия, според ево-люционизма, трябва да са запазени основни биохимични особености на предшест-веника, каквато особеност би трябвало да са и някакви специфични основни плаз-мени белтъци. Отговорът от гледна точка на креационизма: това „доказателство” всъщност не доказва еволюция. Защо това „биохимично родство” липсва при бо-зайници? В обявяването на описаната преципитинна реакция като доказателство за еволюция виждаме спекулация. Защо се споменава само тя, а не се коментират хилядите молекулярни изследвания, които не могат да покажат еволюционен про-изход, напротив създават един ужасен хаос от биохимични връзки между видове-те (провери изт. 14).

Намираме изказване: „Понятието хомология е основополагащо за онова, ко-ето имаме предвид, когато говорим за еволюция. Но в действителност въобще не можем да го обясним на основата на съвременната биологична наука” (Sir A. Hardy, The Living Stream, 1965, p.211; от 14). Какво казва авторът на изказването (еволюционист!)?Казва: няма научно доказателство за хомологии, като резул-тат от еволюционен процес!

В действителност ако има хомологии те сочат към един общ Конструктор и Дизайнер!

3.4.3.4.5. Физиологични „доказателства”

Основните физиологични процеси при организмите – хранене, дишане, отде-ляне, размножаване, растеж, изменчивост извънредно много си приличат. Защо? Отговорът на еволюционистите: Това говори за родство между организмите и за еволюция – произлизат едни от други. Отговорът е съвсем друг – това е съвсем естествено, защото Създателят на видовете е Един: Той е създал и вложил у ви-97

довете съвършена генетична система, състояща се от две функционално свързани структури – система за съхраняване на информация и система за обработка на ин-формация и принципът на който е изградена и по който работи тя (генетичната система) е еднакъв за всички видове, защото е съвършен; Той е вложил в генетич-ните програми на видовете най-ефективния начин за обмяна на веществата, стояща в основата на физиологичните процеси – хранене, дишане, отделяне; Той е вложил у организмите най-ефективния начин за възпроизвеждане на клетката (размножа-ване и растеж), който е свързан с предаване на наследствената информация чрез съвършена система за обработка на информация; Той е вложил в генетичния апарат на организмите и съвършена система осигуряваща изменчивост, която паволява приспособяване към промени в условията на живот – мейозис и кросинговър при половото размножаване и норма на реакция на гена . Физиологичните процеси при различните видове в основата си са еднакви, защото тази основа е съвър-шена. Храненето на растенията се отличава драстично от това на животните, за-щото Бог отреди на тези организми специална, много важна роля в биосферата на Земята – да синтезират органични вещества, храната за животните и човека.

3.4.3.4.6 „ Доказателството на „родствените връзки”

Биологичната наука подрежда видовете в система, съдържаща класификационни групи (степени) – царство, тип (отдел), клас, разред, семейство, род , вид – на ос-новата на прилики, приемани от еволюционистите за родствени връзки, и това, че такива прилики съществуват, за тях е доказателство за еволюция. Но щом няма еволюция, какво е обяснението на този факт – наличие на прилики между членове-те в класификационните групи? Отговорът може да бъде, както следва: Такъв е бил планът на Създателя – да създаде организми по групи, като във всяка група да са налице повече или по-малко общи белези, в основата на които стои нещо полезно за начина на живот на групата (замислен от Създателя), а различията да осигуряват разнообразието. Например устройството на цвета при семейство Житни, които са ветрово-опрашващи се растения има забележителната особеност, че той е без око-лоцветник ( затова и не го забелязваме), а при сем. Устноцветни цветът обикнове-но има ярко обагрен околоцветник и своеобразен строеж – има двустранна си-метрия, и други белези свързани с опрашването от насекоми.(Наличието на зачатъци на околоцветник в цвета на сем. Житни не се обяснява с еволюционен процес – закърняване, поради неиз-ползване. Обяснението на креационистите: общ план в устройството на цвета за групата на покритосе-менните , замислен от Създателя, и развитието на цвета от зародиш на цвят в който присъства планът с основните части на цвета). Обикновено общите белези в групата са повече от един (ня-98

колко или повече), и по тях специалистите отнасят видовете към една или друга класификационна група. Различията, по-често, са много повече (такова е било же-ланието на Дизайнера), затова класификационните групи обикновено съдържат много видове, например споменатото сем. Устноцветни съдържа над сто вида.

( За отсъствието на еволюционен процес в живата материя говори и фактът за липсата на еволю-ционни редове от междинни форми – предположен още от Дарвин – между отделните, последова-телни в класификационната система на организмите групи)

Когато науката подрежда видовете в класификационни групи, тя открива плана на Бога, по който е сътворил видовете.

3.4.3.5. Броят на учените еволюционисти, признаващи

провала на еволюционното учение расте

Oт средата на 20-ти век, научната мисъл започва да се освобождава от заблуда-та на еволюционното учение и учените продължават да изследват Творението от гледна точка на убедеността, че то е дело на Задпределен интелект. Убедеността идва от фактите на науката, например именно в средата на 20-ти век бяха устано-вени устройството и функцията на ДНК, съдържаща интелектуална величина – информация (1953г.; Уотсън-Крик). Днес непрекъснато расте броят на учените опоненти на еволюционното учение, според Хенри Морис те са вече хиляди. Тези учени поставят под въпрос Дарвиновото обяснение на разнообразието в организ-мовия свят, защото съвременното състояние на биологичната наука и на науката въобще, показва неадекватността му (виж изт.14). Майкъл Дентън (молекулярен биолог), в книгата си „Еволюционната теория в криза” ( 1985г.), в която посочва много научни аргументи срещу Дарвиновата теория, заявява: „Колко погрешно е схващането, че напредъкът в познанието по биология, непрекъснато потвържда-ва традиционната теория на еволюцията…Нито веднъж досега Дарвиновата теория, от 1859 г., не е била подкрепена поне с едно емпирично откритие или на-учно постижение.”(от 7) В действителност, оказва се, че проблемите на еволю-ционното учение се увеличават прогресивно заедно с увеличаване на научното зна-ние по биология.

Даже математиците се намесват, както цитирахме: „Теорията на вероятнос-тите отрича категорично възможността, чрез случайни процеси, да възникне са-мовъзпроизвеждаща се система.”( 8), т.е. отричат способността на материята да се самоорганизира до жива материя. 99

3.4.3.6. Колебанията на Дарвин. Принцип на нередуцируемост

Няма да бъдат цитирани учени еволюционисти, които са разколебани във вяра-та си в еволюцията, те са много, но ще е полезно да бъдат представени КОЛЕБА-НИЯТА НА ДАРВИН (за които обикновено не се говори), които сам той честно е изповядвал в писанията си. Иска ми се да прибавя към името на Чарлз Дарвин – гениален учен, защото с малкото биологични знания, с които е разполагал, той дос-тигнал до дълбоки научни прозрения, даващи му основание да се съмнява, че ево-люцията е възможна. Колебанията на Дарвин се представят в отделна точка, защо-то чрез тях ще се разкрие още едно доказателство за невъзможността на еволюцио-нен процес – ПРИНЦИПЪТ НА НЕРЕДУЦИРУЕМОСТ , открит през 90-те години на 20-ти век, за присъствието на който в битието на живата материя Дарвин е пред-полагал.

(1)Съществуват три изказвания на Дарвин, които свидетелстват, че неговата на-учна мисъл се е докосвала до принципа на нередуцируемост.

(а) Дарвин сам нарича абсурд предположения от него механизъм на естествения отбор. В глава „Трудности пред еволюционната теория” на своя труд „ За произ-хода на видовете” той пише : „Да се предполага, че окото със всички свои уни-кални приспособления за пропускане на различно количество светлина и за ко-ригиране на светлинното разсейване би могло да възникне чрез естествен от-бор, е, според мен – признавам – абсурдно в най-висша степен.”(!) ( от 7) Това изказване показва, че Дарвин е имал прозрение за п р и н ц и п а н а н е р е д у ц и р у е м о с т установен от съвременната биология (1996 г.), който изключва ево-люционен процес.

(б) Д.Питърсън (5) коментира: „ Дори Дарвин изоставя идеята за естествения отбор като обяснение за еволюцията.”, като се позовава на негово изказване в шестото издание на известната му книга: Естественият отбор е неспособен да обясни началните нива на успешните структури…”(!!) , т.е. сам Дарвин казва: Еволюцията не може да започне. И тук откриваме прозрение свързано с п р и н ц и п а н а н е р е д у ц и р у е м о ст.

(в)Но Дарвин даже има изказване, в което говори определено за този принцип , без да го назовава: Ако може да се установи, че един орган не може да се изг-ради чрез прибавяне на малки изменения, то моята теория напълно би пропад-нала.(11)(!!!)

Точно това е установила съвременната биологична наука: естественият от-бор не може да направи това, което Дарвин е предполагал, но от друга страна е имал и сериозно съмнение, че е възможно – да изгради сложен орган, чрез при-100

бавяне на малки изменения. Причината за това е – п р и н ц и п ъ т н а н е р е д у ц и р у е м о с т, който гласи: „Всеки органел в клетката е нередуцируем, т.е. ако липсва само една негова част той ще бъде неефективен (нефункциониращ). Такова „нещо”, би останало „невидимо” за отбора, то няма да бъде поето от него, за-щото, както сам Дарвин казва, отборът поема само тези изменения, които носят някакво функционално предимство на индивида.” (М. Бийхи; от 11)

Принципът е открит на нивото на клетката, но е приложим за всички нива на организацията на живата материя.

(2)Нека се задълбочим повече, за да разберем същността на този принцип, защо-то „той показва наличието на замисъл по причина намесата на интелек” (М. Бийхи;11).

Ако искаме да разберем какво представлява флагелумът, наричан с основание флагелатен апарат (органел за движение, какъвто имат много едноклетъчни орга-низми – дълъг израстък на клетката, движещ се закономерно, така че предизвиква ориентирано придвижване на едноклетъчния организъм), ще бъдем удивени като установим, че той представлява буквално извънбордови двигател със всички от-делни части на такъв двигател: две предавки за движение, статор, ротор, гъвкави връзки, задвижващ вал, витло, протонна двигателна сила, сензорен механизъм (приемник на сигнали от средата), охлаждаща система и пр. и пр. – истински про-дукт на инженерната мисъл. Това „инженерно постижение в миниатюра” извър-шва сто хиляди оборота за минута и може да спре внезапно на ¼ оборот и веднага да започне да се движи в противоположна посока. Имената на отделните части не са били присвоени произволно, те са реални – функцията на всяка част отговаря на името и „това е били проектирано , не е било случайно сглобяване на час-ти”(М.Бийхи). Откривател на принципа на нередуцируемост в биологията е моле-кулярният биолог Майкъл Бийхи (11; 1996 г. – издава книгата: „Черната кутия на Дарвин”). Бийхи доказва , че без която и да било една от частите на тази „молеку-лярна машина” – флагелума – тя няма да функционира. Как естественият отбор може да изгради такава успешна (функционираща) структура чрез прибавяне на малки изменения, при положение че тя не може да осъществява функцията си, преди да са налице всичките нейни части и при отсъствието само на една част то-ва образувание ще е един неподвижен, ненужен израстък („грешка”), който отбо-рът ще елиминира?В действителност даже е невъзможно да започне изграждането му – цитирахме Дарвин : Естественият отбор е неспособен да обясни начал-ните нива на успешните структури”.

Ако се задълбочим още в изследването на молекулярните системи-машини в клетката, ще установим, че „…за изграждането на флагелумния механизъм, или за 101

… хилядите подобни сложни структури в клетката, са необходими други „маши-ни”, които да управляват процеса на сглобяване (те съдържат прецизна инструк-ция за последователността на частите при сглобяването), а на свой ред те изиск-ват други „машини” за собственото си сглобяване – и ще открием повсеместно наличие на нередуцируемост отначало докрай. … Нередуцируемостта на биоло-гичните машини сочи към намесата на интелект.”(М. Бийхи ; 11) (Подробна ин-формация за принципа на нередуцируемост – в източник 11, във филма „Открива-не тайната на живота)

(3)Учените изповядващи еволюционната идея трябва да осъзнаят, че принципът на нередуцируемост, присъстващ в пределите на живата материя е много сериозно предизвикателство пред Дарвиновия естествен отбор и да се опитат да променят научното си мислене, изхождайки от факта, че „Идеята за интелектуален замисъл е напълно научна. Науката за живота се нуждае от нов инструментариум” (М.Бийхи), – „инструментът” еволюционна идея не работи.

Самият Дарвин, който пише, че: „Естественият отбор действа, като се въз-ползва от минимални и последователни вариации и той никога не може да направи голям и неочакван скок напред, но трябва да напредва чрез малки, но сигурни, ма-кар и бавни стъпки.”(от 11) е предугаждал трудностите, които ще възникнат пред теорията, подразбирал е, че естественият отбор не е в състояние да произведе сложни структури, като окото например, както бе цитирано, „чрез малки стъпки” – научната мисъл на Дарвин се е докосвала до принципа на наредуцируемост. А Дарвин е нямал и най-малка представа за сложните структури на основната функционална единица на живота – клетката („откъдето е започнала биологичната еволюция”!), защото във времето когато той творил, учените мислели, че „клет-ката представлява някаква капка протоплазма, подобна на парченце желе или нещо, което не е трудно да се обясни”. (от 11). Разбираме, че без всичките пости-жения на биохимията, на цитологията Дарвин е „подозирал” присъствието във функционирането на живата материя на принципа на нередуцируемост – цитирах-ме вече Дарвин: Ако може да се установи, че един орган не може да се изгради чрез прибавяне на малки изменения, то моята теория напълно би пропаднала.” Дали бихме могли да кажем, че в действителност Дарвин е открил принципа ! Не без основание прибавям към името Чарлз Дарвин – гениален учен, именно защото е притежавал малко биологични знания, а е достигнал до дълбоки научни прозре-ния. Можем да сравним учения Дарвин със съвременния учен Ричард Доукинс, който разполагайки с цялото съвременно биологично знание, което е огромно в сравнение с това от 19-ти век, и което отрича биологичната еволюция, не иска да се откаже от тази идея. 102

Теорията на Дарвин, в която наистина можем да открием и „смехотворни несъ-вършенства”( 14), може да бъде приета за едно гениално умозрително построе-ние, с което ученият се е опитал да отговори на трудния въпрос: Коя е причината за това невероятно многообразие от организми? Гениална е идеята на Дарвин за естествения отбор, защото това явление съществува, но ролята му е не да ини-циира еволюция, а да елиминира грешки в предаването на наследствената информация, като по този начин забавя „развалата”(деструкцията) на живата материя (Втори закон на термодинамиката). Мутациите (наследствените изме-нения) са точно това – поява на грешки в кода на живота и т.к. те са вредни или ле-тални (предизвикват смърт) , остават „невидими” за отбора и така биват елимини-рани – не отиват в потомството. Точно това казва и Дарвин, без да използва съв-ременната терминология: „Естественият отбор подлага на проверка и най-малките промени, отхвърляйки тези, които са лоши и запазвайки и добавяйки тези, които са добри.”(от 11) ( Що се отнася до „добрите малки изменения”, които се „добавят” и те са реални, но те не инициират еволюция, а са израз на измене-нията във вида в хоризонтално измерение, които са в обсега на нормата на реакция на гена (стр.43) или са резултат на рекомбинация на наличните гени, процеси, ко-ито правят вариабилни видовете и са причина за многообразието в границите на вида; тези „добри малки изменения” не водят до преминаване в друг вид, защото те не са нова генетична информация, което вече се коментира; научно знание, с което Дарвин не е разполагал).

(4)В действителност Дарвин развива своята теория в неосведоменост (някъде е писано – „в невежество”), Той се е опитвал да отговори на труден въпрос – коя е причината за невъобразимото разнообразие от организми – преди откриването на Менделовите генетични закони, на гените, на хромозомите, на ДНК-бариерата между видовете, която не позволява един вид да премине в друг. Затова той приел, че неговите чинки, различаващи се по човката, са различни видове и вижда в тези различия еволюция – преминаване на един вид в друг вид. В действителност тези чинки са разновидности на един вид и са резултат от рекомбинация на съществу-ващи гени – Дарвин донася в Англия девет разновидности на един вид чинка, хра-нещи се със семена, различаващи се по формата и размера на човката. Той дава много примери за промени вътре във вида и се опитва да ги използва за да докаже еволюционен процес защото не е знаел че „в рамките на всеки вид има комплект от възможни промени, които могат да се случат чрез пренареждане ( рекомби-нация) в рамките на генетичния фонд на този вид (именно поради това няма два-ма човка, които да изглеждат абсолютно еднакви). Но този обхват на промени не може да пресече видовата бариера – кодът на ДНК не го позволява.” (от 14) 103

Тук е мястото да си припомним, че Дарвин се е опивал да докаже еволюция чрез постиженията на животновъдството и растениевъдството, където човек създава но-ви породи животни и сортове растения, защото той не е познавал процеса на ре-комбинация на гените. В животновъдството и растениевъдството, чрез селекция се получават нови породи животни и сортове растения, но тази дейност на човека не предизвиква увеличаване на генофонда на вида – не се прибавят нови гени, не се преминава бариерата на генетичния код. Тук се прилага от човека изкуствен от-бор, който се означава още – подбор*, защото представлява подбиране (избиране)

на породи животни и сортове растения за кръстосване, с оглед на поставена цел: порода, сорт с определени качества. Разбираме, че тук се осъществява целенасоче-на рекомбинация на съществуващи гени, чрез избирането на породи животни и сортове растения за кръстосването, които притежават определени признаци.

За добрите резултати в селекцията, роля играе и насоченото отглеждане, кое-то се изразява в осигуряване на тези условия, които ще позволят затвърдяване, у хибридите, на избрания от човека признак, като по този начин се прилага гене-тично заложената норма на реакция на гена. В потомството (хибридите, резул-тат от кръстосването) също се извършва подбор, който се изразява в оставяне (под-биране) за разплод на тези индивиди, у които желаният признак е налице и е най-силно проявен, а при растенията, от хибридите се взимат семена за посевен матери-ал само от тези индивиди, които са развили желания признак.

Разбираме, че в създаването на нови породи животни и сортове растения, няма прибавяне на нова генетична информация, няма еволюция.

Може би е необходимо най-после да бъде обяснено, за небиолози, как става това п р е н а р е ж д а н е (рекомбинация) на гените, водещо до разнообразие вътре във вида, без да се добавя нова ген. информация. То се осъществява при половото размножаване, при което става смесване на две наследствености. При образува-нето на гаметите (яйцеклетки и сперматозоиди) протича редукционно делене – мейозис, чрез което се намалява наполовина броят на хромозомите в гаметите.

В първата фаза на това деленe, преди хомоложните хромозоми да са се разделили, между тях се осъществява кросинговър – разменят си еднакви ( хомоложни) учас-тъци. (Хомоложни хромозоми – двойки хромозоми, които са еднакви по форма,

________________

*Подбор. В преведени материали, често терминът „естествен отбор” се превежда – „естествен подбор”, което е много неправилно, защото подбор (избор) е действие на човека (извършва се спрямо поставена цел), а Дарвиновият отбор се осъществява в природни условия, т.е. той е „естествен” и не може да бъде „подбор”! За съжаление съчетанието „естествен подбор” е придобило гражданственост, хората, които са далече от биологичната наука говорят за естествен подбор. 104

но различни по съдържание, защото имат различен произход – едната идва от май-чиния индивид, другата идва от бащиния индивид). Разбираме, че всъщност раз-мяната е между ДНК-молекулите на майчиния и бащиния индивид. В края на де-ленето хомоложните хромозоми, които вече може да имат променен генен със-тав, поради кроинговъра, се разделят – отправят се към полюсите на делителното вретено (в този момент става и намаляване наполовина броя на хромозомите, за да се получат хаплоидните гамети). Важно е и това, че ориентирането на майчината и бащината хромозома към един от полюсите на вретеното е случайно. Затова при сливането на гаметите (половия процес) може да се получат нови комбинации от двойки хомоложни хромозоми, което също води до поява на нови белези.

Тези факти, които са чиста, точна наука, а не мъгляви предположения, при-състват в гимназиалните учебници по биология, но те не се интерпретират правил-но, в подкрепа на точната наука, която опровергава еволюцията, и която казва, че

Бог е вложил в генома на видовете програма, която позволява промени, но че „ то-зи обхват от промени не е свързан с прибавяне на нова информация и, че чрез тези

промени не се пресича видовата бариера, защото кодът на ДНК не го позволя-ва”(14), както вече се цитира.

(5) Намираме изказвания на Дарвин, които показва ясно осъзнавания от него факт, че идеята му за еволюция на живата материя е само една изкусна мисловна конструкция без научни доказателства („без връзка с действителността”).

В писмо до Ейса Грей, професор по биология в Харвард, Дарвин споделя: Аз напълно осъзнавам, че моите спекулации отиват отвъд границите на истин-ската наука.”(14) Бил е достатъчно честен да признае за спекулациите си.

Една от спекулациите на Дарвин виждаме в това, че в един момент от разра-ботването на теорията, той отрича съществуването на видовете. Към това, вероят-но, го подтиква едно „мощно възражение срещу еволюцията” (14), което той е за-белязал много преди да се досетят за него другите учени. Възражението е подхвър-лено чак през втората половина на 20-ти век от Стефан Гулд: „Как може същест-вуването на отделни видове да бъде обяснено от теория, която прогласява неп-рестанната промяна, като най-основен факт в природата.” (Stefen Guld, in Natu-ral History, August-September, 1979; от изт.14). Същността на възражението: Ако съществува еволюционен процес, в който живата материя постоянно се променя, защо има разграничени видове. Такава постоянна, постепенна ( чрез малки измене-ния) промяна би довела до такова състояние живата материя, което не би позволи-ло каквато и да било класификация. Живата материя ще представлява една обща маса от индивиди, които се различават едва забележимо помежду си, при което не може и дума да става за междинни форми, да не говорим за разграничаващи се ви-105

дове . Гениалният Дарвин е осъзнавал този проблем. У Ванс Феръл (14) намираме следното изказване на Дарвин: „Защо цялата природа не е в състояние на бърко-тия вместо да бъде, както я виждаме – с точно определени видове?”

Въпреки „ смехотворните несъвършенства”( 14) в книгата на Дарвин, симпа-тиите към този учен растат едновременно с откриването на още и още негови из-казвания, отхвърлящи научността на еволюционната идея, които естествено са пренебрегвани от последователите му. Ще се цитира първо едно негово „смехот-ворно” нещо (за да се ориентираме относно ограничените биологични знания на Дарвин) и след това едно изказване което отново показва че той е бил честен учен: „Засегнатият от средата орган ще реагира, като отдава частици – гемули. Тези частици подпомагат определянето на наследствените характеристики. Средата променя органа, гемулите падат от него и се придвижват до детеродните орга-ни, където засягат клетките.”(от 14) Но ето какво още казва същият Дарвин:

„Често ме побиват студени тръпки и се питам дали не съм се посветил на ед-на фантазия.” (Charles Darvin, Life and Letters, 1887,Vol. 2. p.229; от 14)

Ако Дарвин е разполагал с научните открития на 20-ти век за наследствената субстанция в клетката (ДНК – интелектуалният елемент съдържащ се в живата част на материята), за невероятната сложност в строежа на клетката със стотиците молекулярни „машини” в нея, в строежа на които лесно се открива инженерна ми-съл, за същността на тези изменения, на които се основава естественият отбор (му-тациите), които са само грешки в предаването на наследствената информация и пр., – неговият „За произхода на видовете” нямаше да се появи. Имайки това зна-ние, той щеше да си обясни трудно обяснимия факт на невероятното многообра-зие от видове, с плана на Бога, по който е направено сътворяването на живота, за-щото той, както сам признава, винаги е вярвал в Бога – щеше да стане учен креаци-онист и както съвременните креационисти, които са вече твърде много, щеше чрез фактите на науката да доказва, че друго обяснение на невероятното многообразие от видове няма, освен еднократното свръхестествено сътворяване, осъществено от всемогъщ, трансцендентен (задпределен) Създател, у Когото е абсолютното знание.

(6)На преклонна възраст Дарвин е бил абсолютно вярващ в Бога човек. Задълбо-чено е четял Евангелието, възторгвал се е от посланието на ап. Павел към Евреите, като казвал: „Това е най-великото благовестие.”(от 6)

Дарвин, вероятно е бил много недоволен от това, че неговите идеи за произхо-да на видовете култивират атеизъм, основание за което предположение е изказва-нето му: Аз подхвърлих някои идеи… и лумна див огън”.(от 6) Контекстът на пасажа от който е цитираното показва, че под „някои идеи” той има предвид ево-люционното учение, а „дивият огън” е атеизмът. Питърсън (5) цитира Дарвин: 106

„…да се накарат немислещите човеци да приемат всичко, което казвам, би било бедствие….” – предполагаме, че се е страхувал идеята за еволюция да напра-ви обикновените, вярващи в Бог човеци атеисти.

Големите учени, чрез науката, задълбочавайки се много в своята научна об-ласт са затвърдявали вярата си в Бога.”(6) Същевременно вярата в Бога не е пре-чела на големите учени да направят своите велики открития. Дарвин, независимо от провала на еволюционното учение, е голям учен, за което говори фактът, че е открил и съзнавал ясно трудностите, „препъни-камъните” в еволюционното уче-ние, които много съвременни учени не виждат, не осъзнават, или не искат да го направят, предубедеността им пречи, защото са против Създателя (гордостта им Го отхвърля).

В действителност разбираме, че Дарвин е бил креационист (вярващ в Бога и в Сътворението учен) от началото на своята научна дейност, за което свидетелства следното негово изказване: „Един аргумент, който ме убеждава в съществуване-то на Бога и който акцентира върху разума, а не върху чувствата, ме впечатлява със своята огромна сила. Този аргумент е свързан с невероятната трудност, или по-скоро с невъзможността да си представим, че нашата огромна и прекрасна Вселена, както и човекът с неговата способност да гледа в далечното минало и в необятното бъдеще, са възникнали в резултат на сляпата случайност. Когато обмислям всичко това, аз се чувствам принуден да се обърна към една първа при-чина, която притежава интелигентен ум, който е аналогичен на човешкия ум. Ето защо аз трябва да бъда наричан теист (theos – „бог”; б.м.).(от 7)

В действителност Дарвин не се е отказал от еволюцията, той е бил теист-еволюционист. Неговият „За произхода на видовете” завършва така: „Има някакво величие в тази еволюционна теория за живота и неговите мощни сили, които Творецът първоначално е вдъхнал в едно или няколко живи същества. Има нещо величаво в това, че докато нашата планета се е въртяла под въздействието на гравитационния закон, от едно толкова просто начало са еволюирали и ще про-дължават да еволюират безброй най-прекрасни и най-чудесни същества.”(от7)

От цитираното разбираме, че Дарвин е вярвал в интелектуалната намеса при появата на живота, но е мислел, че Този Който е създал живота („едно или няколко живи същества”) е вложил в него и „закон на еволюцията”. Ние вече знаем – нау-ката казва: еволюция не е имало, няма и сега. Установихме че „закон на ево-люцията” не съществува в нашия материален свят. С този „закон на еволюцията” Дарвин се е опитал да разреши съмненията си относно своята теория, защото не е знаел това, което ние вече знаем: според законите, по които материята съществува, еволюционен процес е невъзможен. Да обърнем внимание на израза в цитираното: 107

живота и неговите мощни сили”. И тук виждаме гениалното в разсъжденията на Дарвин – той е предугаждал мощната сила вложена в материята, но не я е поз-навал. А ние я познаваме: ПРОГРАМАТА НА ЖИВОТА, ИНФОРМАЦИЯТА ВЛОЖЕНА ОТ ТВОРЕЦА В ТВОРЕНИЕТО – В ИЗВИКАНИТЕ ОТ НЕГО КЪМ СЪЩЕСТВУВАНЕ ГОТОВИ, ЗАВЪРШЕНИ ВИДОВЕ. И да забележим, че Дарвин осъзнава „величавото” в тази мощна сила.

(7) Какво остана от мисловната конструкция на Дарвин? Естественият отбор е откритие на Дарвин. Той действа в пределите на живата материя и неговата роля е да отхвърля (елиминира) мутациите, които са грешки в предаването на наследст-вената информация и така да забавя деструкцията на живата материя. Сам Дарвин установява тази роля на естествения отбор: „Естественият отбор подлага на проверка и най-малките промени (мутации), отхвърляйки тези, които са ло-ши…”, но той не е знаел, че всички промени са за отхвърляне, поради което той (естественият отбор) не може да инициира еволюция. Но Дарвин е предполагал и това като казва: Естественият отбор не може да обясни началните нива на успешните структури.” Да признаем на Дарвин и това, че неговата научна мисъл се е докоснала до принципа на нередуцируемост, присъстващ в битието на жива-та материя и открит от науката едва в края на двадесети век. Формулировката на Дарвин Ако може да се установи, че един орган не може да се изгради чрез прибавяне на малки изменения, то моята теория напълно би пропаднала.”(!!), всъщност е редуциран вариант на формулировката на принципа, дадена от откри-вателя му – М.Бийхи. За съжаление учените не са обърнали внимание на тази забе-лежка на Дарвин, за да задълбочат изследванията си в тази насока. Едва в края на 20-ти век Бийхи, изповядващ до този момент еволюционната идея, доказва при-съствието на принципа във функционирането на живата материя на нивото на клетката, но разбираме, че той е валиден за всички нива на организация на живата материя.(След своето откритие, Майкъл Бийхи става креационист, вярващ в сътво-рението учен). Изказване на Дарвин, отново ни насочва към съмненията му, към честността му, към скромността му: Това, което е истина в моята книга, ще оцелее; и това, което е грешка, ще бъде издухано като плява.(от 5)

Да обобщим изтъкнатото за проблените на еволюционно учение, чрез из-казвания на учени :

В.Гит: „Всички научни възражения, които изтъкнахме показват, че еволюцион-ното учение, не доказва това, което твърди, а само си дава вид, че го прави. То няма ранг на научна теория – представлява философско-умозрително построе-ние, без покритие в действителността.”(2) 108

В. Феръл: „Оказва се, че науката не разполага с нито едно доказателство в подкрепа на натурализма, защото за него тя разполага само с три недоказани хипотези: хипотезата за големия взрив, хипотезата за самозараждане на жи-вота и хипотезата за еволюиране на живота.”(от 14)

М.Дентън, в книгата си „ Еволюционната теория в криза” (1986), пише: „В крайна сметка Дарвиновата теория за еволюцията не е нито повече нито по-малко от големия космогоничен мит на 20-ти век …. Произходът на живота и на… съществата на Земята е все още толкова загадъчен, колкото е бил, когато Дарвин е отплавал на „Бигъл.”(от 13)

3.5. Защо Бог създаде такова многообразие в живата материя?

3.5.1. Многообразие в растителното царство

Бог създаде растенията за храна на човека и животните: Бит.1:29,30 – И Бог каза (на човека): Вижте, давам ви всяко семеносно растение, което е по лице-то на цялата земя, и всяко дърво, което има семеносен плод; те ще ви бъдат за храна. А всяка зелена трева давам за храна на всичките земни зверове, на всяка въздушна птица, на всяко влечуго по земята…”

Известно ни е, че храната на планетата се създава (синтезира) и днес от растени-ята. Човекът и животните се хранят с органични вещества, които се синтезират от зелените растения чрез уникалния биохимичен процес наречен ф о т о с и н т е з а, защото за осъществяването му е необходима светлинна енергия:

СО2 +H2О + минерални соли +светлина = органични вещества (въглехидрати и от тях: белтъци, масти, нуклеинови киселини и пр.) + О2.

В това уравнение трябва да се прибави още нещо – уникалното органично ве-щество – ХЛОРОФИЛ, което „улавя” светлинната енергия и я включва в химичес-ките връзки на синтезираните органични вещества. ХЛОРОФИЛНАТА МОЛЕ-КУЛА е една невероятна биологична машина” за улавяне и превръщане на енергия (до голяма степен разгадана от учените). Разбираме, че растенията имат способността да превръщат светлинната енергия в химическа – синтезират макро-ергични (богати на енергия) химични връзки и това е сложен процес, свързан с пренос на електрони по електрон-транспортна верига изградена от голям брой „мо-лекулярни машини”. Програмата за този процес е в генома на растението. Невъз-109

можно е да си помислим, че тази сложна биологична машина – хлорофилната мо-лекула, чрез която съществата на земята се снабдяват с необходимата за живота им енергия, е възникнала чрез натрупване на случайни изменения, т.е. чрез еволюция – да не забравяме принципа на нередуцируемост и неспособността на мутациите да прибавят нова генетична информация.

Слънчевата енергия, включена в химическите връзки на синтезираните от расте-нията органични вещества е енергията чрез която растенията, животните и хората живеят. С какво се храним ние? С месо, яйца, млечни продукти и растения. В хра-ните от животински произход са същите тези органични вещества, синтезирани от растенията и постъпили у животните чрез растителната храна. Така че, растенията са фабриките за производство на органичните вещества на земята. Бог закодира в генетичните програми на растенията способността да осъществяват това производ-ство.

(По отношение на храненето на животните и човека, нещата скоро след Сътво-рението се промениха – появи се хищничество, човекът започна да приема живо-тинска храна, факти, за причината за които ще се разисква в друга тема).

В плана на Бога имаше още нещо свързано с растенията – те трябваше да станат централно звено в „биологичния кръговрат на веществата ”. фотосинтезата осигу-рява кислорода в атмосферата и предотвратява натрупването на СО2. Човекът, жи-вотните, растенията дишат, при което поглъщат О2 и отделят СО2. Ако нямаше кой да възстановява изразходвания при дишането и при горенето О2, то той би се изчерпал за много кратко време и от друга страна ако нямаше кой да поглъща от-деления при дишането на организмите, при гниенето на органична маса и при го-ренето СО2, то той би се натрупал в такова огромно количество, че животът (за аеробните организми – които са повечето) би бил невъзможен. Можеше ли това гениално екологично решение, чрез което се получава съвършено равновесие на двата важни газа в природата, да възникне случайно? В осъществяването на това равновесие участва още една група организми, сапрофитните микроорганизми (бактерии, низши гъби ), необходимостта от които Бог е предвидил и ги е извикал към съществуване, още „в началото”, при Сътворението. Те живеят в почвата и във водата, хранят се с органичните вещества от труповете на животни и растения, като предизвикват по този начин гниене (минерализацията) на същите, процес при който орг. вещества се разграждат до минерални соли, вода и въглероден двуокис, вещества използвани от растенията при фотосинтезата – така се затваря един кръг, който ние наричаме БИОЛОГИЧЕН КРЪГОВРАТ НА ВЕЩЕСТВАТА (фиг.4). 110

И все пак, защо такова многообразие от растения създаде Бог? И от красиви по-красиви, с великолепни форми, багри, аромат! Само няколко варианта, които да заемат сушата и водните биотопи, биха задоволили нуждата от храна. Защо тогава това многообразие? Защото Бог обича човека! Създаде тази красота за негова ра-дост. Като интелигентно същество (подобен на Бога), човекът разбира, обича, тър-си красотата, има нужда от нея и се нуждае от разнообразие. (Животните не възп-риемат красотата в природата) Можем да предположим още, че тази красота е трябвало и да напомня ежедневно на човека за Твореца, за грижата и любовта Му към него.Трябва да разбираме, и че Бог твори красота, разнообразие и съвършенс-тво и за Своя радост.

3.5.2. Многообразие в животинското царство

Защо Бог сътвори животните? За храна на човека? Не! От цитираното (Бит.1:29,30) разбрахме, че Бог определи животните и човекът да се хранят с рас-тения. Той сътвори животните за радост на човека и за Своя радост. Представяме си с каква красота са се изпълнили водата, сушата, въздухът. Сътворявайки живот-ните, Бог изпълни тези три пространства на планетата с живот и красота – неизб-роими форми, багри, звуци.

Проведен е спор между учените на Пловдивски университет „Паисий Хилендар-ски” и свещеници. Биолозите от университета поканили свещеници да разискват с тях по темата „Произход и развитие на живота на Земята” – искали да оборят биб-лейския разказ за Сътворението. Съвременните теолози са подготвени добре за оборване на материализма в схващанията за „Произхода” и се представили добре. Учените мислели, че на един въпрос няма да могат да отговорят, следния: „Защо все пак на Земята има такова невъобразимо разнообразие от организми, което спо-ред нас е едно от доказателствата за милиардите години еволюция?” Отговорът: „Защото Бог обича разнообразието!” Реакцията на учените вероятно е била хо-ров смях! Да коментираме този отговор: Човекът интелигентно същество ли е? Да. Обича ли разнообразието, радва ли му се? Да. Човекът е създаден по подобие Бо-жие. Бог е съвършеният Интелект – Той обича разнообразието, радва му се, затова създаде огромен брой видове – растения, животни, гъби и полезни мик-роорганизми, създаде това разнообразие за радост на човека и за Своя радост. (Мое предположение: за интелекта играта е нещо приятно, желано, удовлетворя-ващо. Твърде вероятно – за Създателя, да „измисля” все нови и нови форми и фун-кции на живота е било удовлетворяваща игра!!??) 111

С живота, който сътвори Бог, Земята не беше вече пуста” (Бит.1:2), а пълна с разнообразие и красота – беше рай, в който трябваше да се разпорежда човекът: „…и нека владеят…над цялата земя… .” (Бит.1:26)

Бог сътвори всичко прекрасно със Своите разум и сила: „Защото Той каза и стана; Той заповяда и затвърди се.” (Пс.33:9). Господи колко многобройни са Твоите дела. Всички тях Ти Си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.” (Пс.104:24)

(3.6.Защо сега Земята не е рай? Какво стана със Съвършеното

творение?

Защо настъпиха толкова много негативни промени в Съвършеното творение? Защо човекът не владее Творението, както в началото постанови Бог, а трябва да се „бори” с него? Защо се появиха хищници? Защо се появиха вредители по расте-нията? Защо има паразити? Защо има болестотворни микроорганизми? Защо в крайна сметка има смърт за човека? Обобщено – какво стана със съвършенството, в което беше сътворен материалният свят? Причината за всички негативни измене-ния в този прекрасен свят е Втори закон на термодинамиката! И ще завършим тук с един последен въпрос: Защо Бог вложи този закон в Творението? Този въпрос има отговор, но той е обект на друга тема, чисто теологична.) 112

  1. СЪТВОРЯВАНЕ НА ЧОВЕКА

4.1. Бoг сътвори човека по начин различен от начина,

по който сътвори другите същества. Битие 1:26-29; 2:7,8 9,15-25

Когато четем пасажа от 2-ра глава се създава впечатление, че сякаш отново се описва сътворяването на растенията, животните и човека, но в някакво противоре-чие с описанoто в 1-ва глава, именно последователността е друга: не растения, жи-вотни, човек, а растения, човек, животни. Противоречие няма! „Тук, още в първите глави на Библията, откриваме характерния за ориенталеца начин на разказване, който в литературата се нарича паралелизъм, стил, в който е написана голяма част от Билиятa – едно събитие първоначално се представя лаконично, в логичес-ки ред и най-общ план и след това, по друг начин, се представя в детайли, чрез което да се наблегне на най-същественото.”(от Х.У.Линке)

От делото на Сътворението най-съществено е сътворяването на човека, защото в действителност Бог сътвори всичко материално за човека, така че във 2-ра глава всъщност се говори само за сътворяването на човека, но с повече подробности. От 1-ва глава научаваме само, че човекът е направен по образ и подобие на Бога и че е направен в два пола – мъж и жена. От 2-ра глава разбираме: как Бог създаде мъжа; как „засади” градина и го засели там; как изпита интелектуалните му способности чрез тест; как му създаде другар (спътник); растенията и животните само се спо-менават като съпътстващо обкръжение.

От прочетеното да изградим една обща картина.

4.1.1. Човекът бил създаден по Божия образ, по подобие на Бога

Всичко, което можело да потрябва на човека, което можело да задоволи негови-те физически и интелектуални нужди било готово – Земята била прекрасно място за обитаване. На шестия ден от Сътворението Бог казва: „ Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие…” (Бит. 1:26) Защо местоимението е в множест-вено число – „Нашия”, „Наше”? Разбираме отново, че в сътворяването (тук и на човека) участва Божието Триединство. Тук впечатлява и това, че Бог действа по предварително съставен план: има поставена цел ( да създаде същество, с което да може да общува) и план спрямо целта (какво ще бъде то и как ще го създаде, – както ще видим по-късно, по начин различен от този, по който създаде другите живи същества). 113

Какво означава „по Божия образ, по Божие подобие”? Не означава, че човекът прилича по своите физически белези на Бога. Бог е дух! Означава че у човека били вложени качества, каквито притежава Бог:

– Подобно на Бога той има чувства – писанието разкрива, че Бог има чувства – обича, състрадава, радва се, гневи се на неправдатa;

Подобно на Бога той има разум (интелект) – може да мисли логически, да разбира, да преценява, да твори, а това е така, защото само за човека Бог „образу-ва” и дух в тялото му ; това е най-същественото в сътворяването на човека, защото въпреки, че има материално тяло, той е духовно същество (не е дух, както е Бог, но е духовно същество) и по това се отличава от другите творения на Бога;

Бог дал на човек и качеството свободна воля;

Бог му дал и знание за Творението.

Защо Бог създаде такова същество? За да може то да Го познае, да Го обича, на човека бе даден интелект, за да разбира това, което му казва Бог, да обмисля каза-ното, да опознае истинския характер на Бога, да може и да иска да общува с Него.

Човекът има свободна воля – способност да избира и да взима решения. Бог не лиши човека от воля, за да не бъде той като програмиран робот, който да му се подчинява несъзнателно. Той иска човекът да направи съзнателен избор: да Го обича, да Му се доверява, да иска да общува с Него. Свободната воля е много важно нещо във взаимоотношенията между субектите. Тя е гарант за искреността в тези взаимоотношения. Бог иска да знае, че човекът го обича не по принуда. Той не програмира като роботи нито човека, нито ангелите (ангелите също са създадени същества и да припомним, че най-приближеният до Бога ангел, най-красивият, на-речен Утринна Зора, избра да обича само себе си, възгордя се, пожела да бъде бог и да живее далеч от Бога и стана паднал ангел, противник на Бога – Сатана )

4.1.2. Как Бог създаде човека? Бог „направи” човека

Бог сътвори растенията и животните чрез Словото Си – каза: „Да произведе зе-мята”, „Да гъмжи водата” и земята позеленя от растения, водите се изпълниха с неизброимо количество видове водни организми; и пр. А човека Бог сътвори като го „направи”: И Господ Бог направи (образува) човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание и човекът стана жива душа.”(Бит.2:7) Бог взе материал от земята и можем да си представим, че извая човека така, както скулптор вае човешка фигура. Еврейската дума „язари”, преведена тук като „нап-114

рави”( а другаде като „оформи”, „образува”), в Стария завет се използва за описва-не работата на грънчаря.

Да забележим, че Бог оживотвори човека не чрез силата на Словото Си, а като му „вдъхна…жизнено дихание” (Бит.2:7) и по този начин образува духа на човека: „Господ, Който… образува в човека духа му… ” (Захарий 12:1) Така Бог направи човека по Свое подобие – човекът стана духовно същество, личност, която има интелект, която може да познае Бога, да общува с Него, да Го разбира, да Го обича.

Сега като си припомним и как Бог създаде Земята, как ден след ден я приготвя-ше за човека, как направи от нея едно прекрасно място за обитаване, разбираме че ние сме желани! Не е вярно това, към което води логиката на еволюционното уче-ние – „ абсолютната нищожност на човека върху случайната прашинка – Земя.” Ако приемем еволюционното учение трябва да приемем, и че „Вселената е глуха както за нашите радости така и за скърбите ни, и никой „там навън” в безкрай-ната шир на Космоса не би скърбил ако един биологичен вид се унищожи.” Ние не сме „космически безделници” или „цигани от покрайнините на Вселената”, както някои еволюционисти означават положението на човека във Вселената, изхождай-ки от геометричното положение на Земята в Млечния път. Напротив, Бог създаде човека по Свое подобие и ние сме желани, Той ни обича, Той приготви за човека едно прекрасно обиталище – Земята (от 2). (А по-късно, когато човекът се провали , прекъсна връзката си с Бога и така изпадна в духовна смърт, което стана причина съвършеното творение на Бога – Материалната вселен – да тръгне към деструкция (равала – II-ри закон на термодинамиката), той, Бог, му представи съвършен план за спасяване от духовната смърт, план в, който Сам Той се жертваше за спася-ване на човека).

4.1.3. Бог много обичал Адам, искал той да бъде щастлив

(1)Бог засели Адам в създаденото за него прекрасно място – Едемската градина, – най-хубавото място в току-що сътворения съвършен свят (2:8-10,15). Адам трябва-ло да се грижи за градината, но това не било никак трудно – нямало плевели, няма-ло вредители по растенията нямало нужда от поливане, защото въпреки че още нямало дъжд „…пара се издигаше от земята и напояваше цялото лице на Зе-мята.”(2:6) Не се съмняваме, че Бог е дал указание на Адам как да се грижи за градината, Бог ходеше в градината, разговаряше с него. Всичко е било съвършено. Бог твори съвършенства. Светът в който бил поставени човекът, бил абсолютно безметежен – нищо не го застрашавало, например нямало хищници, нямало болес-тотворни микроорганизми, нямало смърт за човека 115

(2)Бог знаел, че Адам няма да е щастлив ако остане сам. Той много се отличавал от животните: те не можели да познаят и обичат Бога, на тях не е интересно това, кое-то е интересно на Адам, например те не възприемат красотата в природата, те не говорят и пр. На Адам бил нужен някой, с когото да общува чрез разменяне на мисли, т.е. който да е подобен на него. И Бог създал за Адам едно също така прек-расно същество, подобно на него, но и много различно – различно, защото Бог ис-кал Земята да се напълни с такива прекрасни същества. (2:21,22)

И все пак, защо Бог направи жената от ребро на Адам? Отговорът не е еднозна-чен. Може да приемем казаното буквално и тогава ще отговорим така: Защото за Богa няма невъзможни неща. Но по-правилно е да приемем казаното символично и тогава ще разсъждаваме така: чрез този символ – „жената е направена от мъжа” , Бог ни показва, че тя в своята материална и духовна същност е напълно еднаква с мъжа, но и още, че за тях е предвидено да станат едно тяло: 2:23,24 – А човекът каза: Тя вече е кост от костта ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета. Затова мъжът ще остави баща си и май-ка си и ще се прилепи към жена си и те ще бъдат една плът.( В еврейския език думата за жена се образува от думата за мъж чрез прибавяне на окончание за женски род; ако правилото се приложи в българския език ще имаме „мъжкиня”!)

Има и друго тълкуване на това, че Бог направи жената от част от тялото на мъ-жа, например, че така Бог постановява – жената да се подчинява на мъжа. Даже и да е така, няма нищо лошо. Така жената, която ще бъда натоварена с най-трудното нещо в семейството – да отглежда и възпитава децата, ще бъде разтоварена от дру-гите, също нелеки грижи за благоденствието и защитата на семейството, за които е необходима и повече физическа сила. Но несъмнено, за да изпълни това изисква-не жената, мъжът също трябва да изпълни едно изискване на Бога към него: да обича жена си , да я приема като равна на себе си, да я уважава, да не я унижава, да се грижи за нея, да е готов да умре за нея: Мъже обичайте жените си, как-то и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея…така са длъж-ни…мъжете да обичат жените си, както своите тела.” (Ефес.5:25,28) Другаде четем: „Жени покорявайте се на мъжете си, както подобава в Господа. Мъже обичайте жените си и не ги огорчавайте.” (Колос.3:18,19) Разбираме, че в пос-тановлението жената да се подчинява на мъжа има здрава логика – в едно общест-во, колкото и малко да е то, за да функционира правилно, и да не се разпадне, трябва да има един ръководител, организатор и защо да не натоварим мъжа с това досадно задължение! 116

Разбираме, че ако и двамата участници в семейството изпълняват Божиите заръ-ки, и всеки върши своите задължения отговорно, в това малко общество проблеми няма да има.

(3)Още в началото Бог постанови брака: и Бог им каза: плодете се и се мно-жете, напълнете Земята… .” (1:28) и „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.” (2:24) (Създавайки човека мъж и жена, Бог постанови те да се обичат и с телата си).

4.1.4. Адам и Ева са били най-умните човеци живели на Земята

У първия човек са били заложени от самото начало (още при сътворяването му) знание и мъдрост. Да не забравяме, че Бог създава съвършени неща. Тези първи човеци са можели необикновено пълноценно да използват своя мозък за разлика от съвременния човек, който, както чуваме че било установено, може да използва една много малка част от капацитета на мозъка си (1/10 ?). Адам и Ева ни най-малко са били примитивни същества – разговарят с Бога, от самото начало притежават зна-ние и способност за разбиране на цялото Творение – „…и нека владеят над морс-ките риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата Земя… .” (1:26) Чрез специален тест Бог провери интелекта на Адам – накара го да даде имена на животните (2:19,20). Това съвсем не е лесна работа – за да наименуваш един обект (тук животно) ти трябва да познаваш особеностите му. Питагор много прозорливо е казал: „ Най-умен е този, който пръв дава имена на нещата.”

Бог създаде човека по Свое подобие – духовно същество, разумно същество със свободна воля. Той бил свободен да избира дали да обича своя Създател, да го слуша и да общува с него, или не. Човекът не бил създаден като робот, програми-ран, т.е. задължен да обича Бога. Взаимна любов може да има само тогава, когато изборът за това е направен свободно по волята на двете страни.

4.1.5. Адам е прародител на всички хора

Адам е първият и единствен човек създаден от Бога по този начин – от земя и оживотворен след като Бог образува в него дух. Той е прародител на всички хора – всички хора са едновременно материални и духовни същества. Адам е ос-новоположник, баща на човечеството. Много важно е човек да знае това. Сатана не иска хората да знаят, че всички имаме едно начало и това начало е Адам. Човеците трябва да знаят, че тяхното начало е Адам, защото иначе те никога няма да разбе-117

рат своето спасение в Христос. За да разберем спасението си в Г. И. Христос, тряб-ва да разберем, че сме умрели в Адам: „Защото както в Адам всички умряха, така и в Христос всички ще оживеят.” (IКор. 15:22) Защо сме умрели в Адам? Защото, за съжаление, използвайки свободната си воля, Адам се поддаде на гор-дост и сгреши – не се довери на Бога, пренебрегна волята Му и така умря духов-но, прекъсна се чудесната връзка на Адам с Бога ( описано в Бит. 1-ва, 2-ра и 3-та глави).

До грехопадението, първите човеци били безметежно щастливи, като деца, нищо не застрашавало живота им, имали един Приятел, който ги обичал и те го обичали. Не им трябвало нищо повече. Но свободната воля и най-вече гордостта станали причина те да се отделят от Бога. След грехопадението настъпват промени в посо-ка: влошаване на физическото и интелектуалното състояние на човека (Втори за-кон на термодинамиката). Коментирахме, че съвременният човек може да използва само 1/10 от капацитета на мозъка си (има се предвид кората на главния мозък). Считам, че едно от доказателствата за това, че еволюция няма, и от друга страна – едно от доказателство за действието на Втори закон на термодинамиката намираме тук. Според учението за еволюиране на живота, „еволюцията не може да произве-де, т.е. да отбере и натрупа нефункциониращи структури”. Откъде са тогава 90-те % нефункциониращи структури на човешкия мозъка? Те са още „от начало-то” когато са били функциониращи”, а действието на Втори закон на термо-динамиката е довело до изгубване на функционална активност на голяма част от капацитета на кората на мозъка. (Тук може да се предположи и друго обяснение за този голям процент нефункционираща мозъчна тъкан, следното: може би Бог е включил резерв, който да позволява интелектуално усъвършенстване на човека – увеличаване на знанието за Материалната вселена, творческа дейност и др. под., свързани с увеличаване на познавателната способност на хората, увеличаване, което днес е факт и което еволюционистите, пак погрешно, отнасят към доказателствата за еволюция, погрешно, защото това усъвършенстване на познавателната способност на човека не е резултат от „увеличаване на генофонда на вида човек”, а, според нашето предположение, евентуално резултат от ползване на същест-вуваща резервна тъкан).

4.2. Какво казва биологичната наука за произхода на човека

Колко красива е историята за сътворяване на човека описана в Битие. Сравнено с тази история, натуралистичното учение за животинския произход на човека е грозно! Ще проследим накратко това учение, най- малкото, за да се убедим, че в

него няма наука и това което ще се представи тук е не само грозно, но и комично, и жалко. 118

4.2.1. Класическа натуралистична теория за произхода на човека

Според класическата натуралистична теория, човекът (Homo sapiens – разумен човек) е произлязъл от „пещерните хора”, които са произлезли, от някакъв „май-мунски” предшественик. В тази теория родословното дърво, илюстриращо произ-хода (еволюцията) на човека, е право – в него следват един след друг предшестве-ници (междинни звена, маймуночовеци), които са измрели.

Издирването на вкаменелости представляващи междинни звена (преходни фор-ми), които да докажат човешката еволюция, продължава повече от век. Мнението на Д. Питърсън (7) е, че то (издирването) се е оказало провал. Документирано той доказва, че всички междинни звена от схемата показваща как за около 40 млн. го-дини потомци на ранните примати са еволюирали, така че са „произвели” съвре-менния човек, липсват. Схемата на класическата теория може да се види в учебни-ци по биология, в научнопопулярни и научни издания, в музеите . Ето я тази про-чута поредица от междинни звена (хоминиди – маймуночовеци; фиг.3): (1)Общ прародител, (2)Рамапитек, (3)Австралопитек, Люси, (4)Човек 1470 , (5)Явански човек, (6)Пекински човек, (7)Неандерталски човек, Кроманьонски човек.

(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7)

 

(От Д.Питърсън;изт.7)

Схемата от междинни звена, така наречената „ еволюционна реконструкция”, изг-лежда впечатляваща и убедителна, но, както ще видим тя е плод на въображение и отчасти на спекулации. (Информацията, която следва – от изт. 7) 119

(1) Общ прародител – общ, т.е. от него са произлезли съвременните маймуни и човекът. Еволюционистите признават, че все още не са открити следи (вкаменелос-ти, отпечатъци, напр. вкаменени стъпки и пр.) от такова създание. Махаме го от схемата!

(2)Рамапитек (Pithecus – маймуна): възстановен от парче от челюст с размер 5 см., намерено в Индия и друго, намерено в Африка, което частично се припокрива-ло с предходното; датиран на 14 млн.год. От тази малка част от челюст е „възста-новено” едно същество, което не прилича нито на маймуна нито на човек. В ево-люционните книги от 50-те до 70-те години може да се види рисунката на това съ-щество. Съществото било включено в схемата, т.к. известен палеонтолог от Йейлс-кия университет – Дейвид Пилбийм вярвал, че то е по-скоро човекоподобно, от-колкото маймуноподобно. Но днес се знае, че някои съвременни видове маймуни имат подобни челюстни структури, което вероятно е причина, през 1981 г. Science Digest да публикува твърдението: „Ново тълкуване на…..(тази)…. челюст гласи, че Рамапитекът не е бил прародител нито на съвременните хора, нито на съвремен-ните маймуни.” Вместо това (самият) Пилбийм смята, че той представлява „трета родословна линия ( явно маймунска), която няма живи потомци”. Махаме го от схемата.

(3)Южна маймуна (Австралопитек): череп намерен в Танзания от д-р Луис Лийки през 1959г. (много такива черепи са били открити през годините, изключи-телно в африканския континент и са получавали това име, вероятно най-известният е този намерен от д-р Лийки); датиран на 1.8 млн.г.; мозъчната кутия и формата на черепа са типично маймунски. Причината Ю. маймуна да бъде включена в схемата е, че близо до черепа са били открити предполагаеми оръдия на труда – парченца от скала с размер на малък жълъд. По-късно Ричард Лийки (син на Л. Лийки), во-дещ еволюционистки експерт за т.н. „хоминиди прародители” , маха Австралопи-тека от схемата водеща до съвременен човек и го поставя в друга родословна ли-ния (явно маймунска). Щом Р. Лийки, водещ еволюционист на 20-ти век, е мах-нал от схемата ю. маймуна, махаме я и ние.

Люси: части от кости на ок. 1м. висок скелет на шимпанзе, намерени в Етиопия през 1974г., датирани на 3 млн. год. Името: групата, с ръководител Доналд Йохан-сон (дипломант от Калифорнийския университет в Бъркли), която е правела раз-копките, е слушала по радиото песента на Бийтълc – „Люси в небето с диаманти”. 120

Много от еволюционистите приемат притежателката на костите като ключов май-муноподобен прародител на съвременния човек, въпреки че се приема, че е шим-панзе, но шимпанзе, за което се твърди, че е ходело изправено, основание за което пък е устройството на колянната става. Когато попитали Йохансон къде е наме-рена колянната става, той отговорил: „На два и половина километра от останали-те скелетни части в скален слой на 60 м. дълбочина.”, а когато го попитали защо е включил в находката вкаменелост намерена на такова голямо разстояние от нахо-дището на костите, той настоял: „анатомично сходство” е цялото нужно основа-ние. Люси все още стои в ствола на родословното дърво на човека. Някои еволю-ционисти отнасят „Люси” към Австралопитека (в изт. 12, стр. 12, четем за „Люси и нейните братя” – имат се предвид всичките австралопитеци открити в Африканския континент). Но нали според Р. Лийки Aвстралопитекът е в друга родословна линия (предполагаме маймунска), освен това разбрахме, и че Люси си е обикновено шимпанзе, затова ние я махаме от схемата.

(4)Човек 1470 (Homo habilis – сръчен човек; числото е каталожният номер на череп в националния музей в Кения): находката е череп намерен в Кения и датиран на 2.8 млн. год.; oткривател е Ричард Лийки. Сам Лийки определя, че черепът е по-човекоподобен от предходните звена, но пък е по-стар от някои от тях и това му дава основание да каже следното: „Или изхвърляме този череп, или изхвърляме теориите за ранния човек.” По-късно Лийки, в свои лекции, казва на слушателите си, че откритието му унищожава всичко, на което са били учени за произхода на човека. Най- вероятно находката е била череп на човек, може би на неандерталец. А ние се възползваме от тези изявления и без колебание махаме и това звено и все още нямаме доказателство за еволюцията на човека!

(5)Явански човек (Pithecanthropus erectus изправен маймуночовек): отк-ритието се свързва с името на холандския лекар Йожен Дюбоа, който през 1887 г. се присъединява към армията, за да бъде изпратен в Холандска източна Индия (днешна Индонезия), с цел да намери „маймуночовека”, измислен от неговия про-фесор – Ернст Хекел. До 1891 г. предоставеният му армейски екип от 50 човека из-копава, в централната част на остров Ява, в речни наноси, тонове животински кос-ти и като резултат от тези „разкопки” му донасят един зъб и теме от черепна кутия (Дюбоа определя, че те имат човешки и маймунски признаци), а година по-късно, на 20 м. от находището на споменатите зъб и теме, са изкопани човешка бедрена кост и още един зъб. Дюбоа представя находките на Е. Хекел и нарича това, което му е донесъл, Pithecanthropus erectus (изправен маймуночовек), който по-късно 121

става известен като Явански човек. Той съвсем произволно определя възрастта на това „звено на човешката еволюция” на ок. половин милион години . Но през 2007 г. немска експедиция установява, че наносът, в който са намерени костите е следс-твие от вулканично изригване, а местните жители са дали сведението, че през 13 или14 век коритото на реката (тук) се е преместило. Изследователите свързват вулканичното изригване с преместването и определят възрастта на находката на ок. 500 год. Историята на тази находка е много заплетена. Между учените има спо-рове: някои не я признават като междинна форма, но след 1950 г. повечето еволю-ционисти разглеждат Яванския човек като първостепенен пример за Homo erektus (изправен човек; вероятно заради човешката бедрена кост!), или ранна форма на човек. Има изнесени данни, че намерените кости са на различни същества – череп-ните кости на гибон, а бедрената кост на човек; на всичкото отгоре откривателят на костите заявява, че неговият Pitecanthropus не е маймуночовек, а маймуна – ги-гантски гибон. В действителност не се посочват данни, които могат да определят находката като междинна форма, но независимо от всичко това, в много учебници яванският човек присъства в поредицата. Ние ще го махнем, защото нищо не ни убеждава че може да е междинна форма (маймуночовек) и все още нямаме до-казателство за еволюцията на човека.

(6)Пекински човек, (Sinanthropus pecinensis) . Историята на находките, свър-зани с тази „междинна” форма, е още по-заплетена. През1921г., на 50 км. от Пе-кин, във варовиков хълм (Хълм на драконовите кости) са изровени два кътни зъба. През 1927г., друг изследовател – канадският лекар Дейвидсън Блек, намира още един зъб и решава, че е намерил липсващо звено в еволюцията на човека и го наи-менувал „Пекински човек”. През 1929 г. са наети работници да пресяват тонове пръст от находището. Намерена е почти цялостна черепна кутия подобна на „яван-ското теме” на Дюбоа и до 1934 г. са открити хиляди животински кости и смесени с тях 14 черепни части от „Пекински човек” плюс: 11 челюстни кости, 7 части от бедрена кост, две лакътни кости, китка и 147 зъба. Друг изследовател, Франц Вай-денрайх, поема ръководството и от намерените части от черпи изработва модел на череп, „отливки от която съставна реконструкция” има в музеите по цял свят. По време на втората световна война всички кости са изгубени, освен два зъба. Още преди войната френски учен, Марслен Буле, посещава мястото и изказва мнение, че черепните кости са от строшени маймунски черепи, а друг френски учен, Анри Брьойл, намира тук пласт от пепел дълбок 7 м., заобиколен от изгоряла почва и предположил, че се е натъкнал на огромна пещ използвана от хората с някаква сто-панска цел, но в учебниците е написано, че тук са открити само „следи от огън, ко-ето определя Пекинския човек като един от най-първобитните човеци, които са 122

използвали огън”. На мястото се откриват начупени животински кости на дълбочи-на 50м., сред тях има и нормални човешки кости и човешки каменни оръдия. Ця-лата история на Пекинския човек може да се прочете в книгата – „In the Minds of Men” („В ума на хората”) от Йън Тейлър. А ние ще изхвърлим Пекинския човек от схемата илюстрираща междинните форми (маймуночовеците), защото ни-що не ни убеждава, че е такава.

Последните две „открития” се представиха с повече подробности, за да се види ясно как предубедеността води до грешни заключения. Предубедените учени оп-ределят Яванския човек и Пекинския човек като Изправен човек ( Homo erectus) – предшественик на съвременен човек (H.sapiens). Съществуват над 200 такива на-ходки – отделни кости или части от кости, намерени в Азия, Африка, Австралия, които са определени като Homo erectus . Но непредубедените учени отнасят, физи-чески, всичките тези находки към H.sapiens. И „липсващото звено все още липс-ва”.

(7) Неандерталски човек и Кроманьонски човек. Тези две „междинни форми” правилно са наречени човеци, те наистина са такива.

Неандерталски човек (Homo neanderthalensis). През1856 г., в пещера в до-лината на р. Неандер (Neander/thal), близо до Дюселдорф, Германия са намерени добре запазени череп, таз и няколко други кости. Учител по естествена история виждайки колко стари са костите предположил, че те са на човек загинал по време на Потопа. Намесват се еволюционистите и обявяват, че тази находка е доказателс-тво за еволюцията на човека, като приемат Неандерталския човек за междинно зве-но (наречен е Pithekanthropus, т.е. маймуночовек) и пряк предшественик на Съвре-менен човек (Homo Sapiens). (Наричан е още Първобитен човек и Пещерен чо-век, но по-късно и Изправен човек – предшественик на H.sapiens). Художници го изобразяват като космат звяр размахващ тояга. Общо, има над 60 находки на такива частични скелети в различни части на Европа, Азия, Африка, които получа-ват това име. Защо не е приет за съвременен човек ? Защото костите са по-масивни, дори женските и детските скелети показват данни за много издърж-ливи хора”(7) и често се срещат извити кости на долните крайници. През 1972 го-дина основоположникът на съвременната патология проф. Рудолф Вирхоф (Берл. университет) изследва кости на Неандерталски човек с извити крайници и устано-вява, че те са на истински човек, който е имал рахит като дете и артрит на стари години. Можем да предположим, че тези останки са от човешки племена, произ-лезли от потомците на Ной, живели през ледниковия период в пещери, и храната им е била оскъдна. Можем да теоретизираме и така: поради неблагоприятните ус-123

ловия – постоянно ниски температури, оскъдна храна, благодарение на заложения в генома механизъм за адаптиране (норма на реакция на гена), е настъпило приспо-собяване на хората чрез по-масивна скелетна система.

Размерът на мозъка на Неандерталеца е с 10-15% по-голям от средния размер за мозъка на съвременния човек. Започват да се появяват статии в популярната лите-ратура излагащи това, което академичният елит е знаел, но не е оповестявал, като например, статия със заглавие: „Неандерталецът: може би не е косматата май-муна, за каквато го мислехме…. . Една находка на скелет се оказва силно обезоб-разена от възрастта и артрита.”(7) Разполагаме и с изказване на проф. Р. Вир-хов: „Човекът-маймуна не е съществувал и „недостигащото звено”(в еволюцията на човека;б.м.) все още го няма, то си остава призрак.”(14) Неандерталският човек е човек, а не междинно звено, не предшественик.

Кроманьонски човек (кроманьон – много голям). За него се съди по велико-лепните рисунки в много пещери на Франция. В 1940 г. деца откриват пещера с ве-ликолепни цветни рисунки на коне, елени, бизони. Намерени са над 70 места с „кроманьонско изкуство”. В една от пещерите са намерени заровени скелети. Това изкусно рисуване показва, че Кроманьонецът е H. sapiens.

Трябва да признаем на учените еволюционисти, че вече са поправили грешката по отношение на последните звена от поредицата: „Докато първоначално, експер-тите по прародителите-хоминиди, приемали неандерталците и кроманьонците като маймуноподобни човеци (междинна форма), сега те са всеобщо признати за човеци – но все пак предшественици на Homo sapiens”( от 6). (Но ние се разбрахме, че те не са предшественици, а истински човеци (Homo sapiens).

Включваме в схемата, изобразяваща хоминидите, и Неандерталеца (номер 7), защото в по-старите учебници по Обща биология той присъстват като преходна форми (маймуночовек) в еволюцията на човека. Креационистите разглеждат не-андерталеца и кроманьонеца като представители на изчезнали човешки племена, произлезли от семейства, потомци на Ной, разселили се след „разбъркването ” на езиците.

Други „междинни звена”, които са отпаднали, поради доказване фалшифи-циране на находките, или неправилно тълкуване:

Пилтдаунски „човек” – обявен за междинно звено на основата на изкопан, близо до Пилтдаун, Англия, човешки на вид череп с маймунска на вид челюст (че-люстта е намерена отделно от черепа), но след близо 40 години се открива измама-та – зъбите били изпилени, за да пасват, а костта била боядисана, за да изглежда стара(от 12). Тази фалшификация е изиграла лоша шега на еволюционистите. Тъй 124

като фалшификацията е постигнала подходящо смесване на човешки и маймунски белези, един учен е направил следното изказване: „Пилтдаунският човек е единс-твеното ясно свидетелство, че човекът е произлязъл от маймуноподобен пред-шественик.”(от 11) Как звучи това? Този еволюционист всъщност казва: Нямаме никакви други доказателства за еволюцията на човека, освен Пилтдаунския човек! Но той се оказал фалшификат!! Т.е. този ученият обявява, че палеонтологията не е открила досега нито един фосил на маймуночовек.

Човек от Небраска е „възстановен” от един вкаменен зъб намерен в Небрас-ка, изучен внимателно от експерти дентолози от Американския музей по естествена история и определен като зъб от род по-близък до човека отколкото до маймуна – единственото основание да се приеме, че принадлежи на междинна форма. След шест години се установява, че зъбът е на изчезнал вид свиня, а след още 50 години, в Парагвай са открити стада от същия вид свиня. (Тук е уместно да се цитира Марк Твен: „Има нещо вълнуващо в науката. Човек получава толкова много догадки, от толкова малко инвестиция от факти.”( от 7)

Установихме как предубедеността на учения, в случая материализмът, и голя-мото желание да се намерят междинни звена го води до заблуди, даже и до опоро-чаване на науката чрез фалшификации.

Ал. Уотсън: Забележителен е фактът, че всичките материални доказателс-тва за човешката еволюция могат да се поместят (и пак да остане място) в един ковчег.” (7)

Ако погледнем сега схемата, ще установим, че наляво от Съвременен човек има само призраци, дисквалифицирани като маймуни или като човеци. (фиг.4)

Ще се приведе цитиран вече пасаж : „Повечето от находките на „предци на човека ”(описани са 1400 образци) не са нищо повече от парченца кости или от-делни зъби. Не съществува нито един скелет на цял индивид някакъв истински нечовешки предшественик (т.е.междинна форма – маймуночовек;б.м.) на хората.” (от 14)

Хенри Морис обобщава безрезултатността на 100-годишното търсене на дока-зателства (междинни звeна) за еволюцията на човека така: Вкаменелостите на всички тези предполагаеми хоминиди (маймуночовеци) са фрагментарни и съм-нителни. От друга страна са намерени много вкаменелости на истински маймуни и на истински човеци, а вкаменелостите, които биха могли да бъдат считани за 125

евентуални междинни форми между маймуните и човеците са крайно оскъдни – само това е достатъчно за дискредитиране на теорията за маймуноподобните праотци на човека. Намерени са само някои части от кости, които в резултат от въображението са приети като принадлежащи на по-низш вид човек. Това е странно обстоятелство, като се имат предвид безброй многото, милиони „май-муноподобни човеци”, които трябва да са живели и измрели по време на хипоте-тичния преход, продължил един милион години от първия маймуноподобен прао-тец до съвременния човек.”(6)

(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) H.sapiens фиг.4; от Д.Питърсън;7)

Същият автор пише, че днес дори най-изтъкнатите антрополози са прину-дени да се съгласят, че няма никакви достоверни свидетелства за произхода на човека от общ предшественик с висшите маймуни. Обективната преценка на така наречените хоминиди, показа, че маймуните винаги са били маймуни (макар в миналото да е имало още някои видове, които днес не съществуват), а човеците – човеци. 126

4.2.2.Кризата в класическата теория за еволюцията на човека из- виква нови идеи

Ето една идея, която в действителност не решава проблема с липсата на фо-сили на човешки предшественици (т.е. на маймуночовеци): „…родословното дърво на човека не върви в права линия, а има много разклонения, от които обаче е оце-лял само един вид (Homo sapiens – разумен човек, съвременен човек)… . През пос-ледните няколко милиона години планетата е населявана от няколко човешки ви-да. Сравнително неотдавна ние сме се избавили от всичките си разумни „братов-чеди.”(9) Приема се, че последният човешки вид, който се е задържал и е същест-вувал заедно с H.sapiens дълго време, e H.еrectus (изправен човек, пещерен човек; т.е.това Неандерталецът). Поддръжниците на тази идея считат, че двата вида не са се кръстосвали, защото са били напълно изолирани териториално, като посочват едно доказателство за това: „Твърдението, че всичките 6.5 млд. съвременни хора са тръгнали от една малка територия, се доказва от нашата удивителна гене-тична близост. А в стадо шимпанзета, или в род горили има по-голямо генетично разнообразие, отколкото сред цялото население в света.”(9) Предубеждението – материализъм, пречи тук (в цитираното) да се види доказателство за сътворяване-то на човека – генетичното еднообразие в човечеството доказва произхода му от един човек – Адам, този когото Бог извая от пръст и оживотвори, като образува и дух в тялото му.

Тук е подходящо да бъде цитиран ап. Павел, подходящо за тези учени, които пътувайки с „кораба на науката” не достигнаха да Бога, защото бяха сложили на носа на кораба ориентир наречен „материализъм”: „като познаха Бога (познаха Го като изследваха Творението; б.м.) не го прославиха като Бог…., но се объркаха чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи. Като се предс-тавяха за мъдри те глупееха…и замениха истинския Бог с лъжлив.” (Римл.1:21,22) (В Писанието, често, думата „сърце” се използва като синоним за вътрешния човек, тоест за духа на човека)

Подходящо е тук и мнението на големия писател, мислител-философ – Ф.М.Достоевски, който изказва мисли по повод атеизма на руснака: „Лесно е да стене атеист руснакът… . Руснаците не просто стават атеисти, те вярват ка-то че ли в нова вяра, без да забелязват, че са повярвали в нулата.” Тези мисли мо-жем спокойно да отнесем към българина. 127

4.2.3. На учениците са предоставени и други „доказателства”

за естествения произход на човека

(1)„Биогенетичен закон на Ернст Хекел” (Теория за повторяемостта). Ернст Хе-кел, от съвременниците на Дарвин, е бил най-разпаленият защитник, на еволюци-онното учение. Можем да уточним, че е бил „яростен защитник”, защото е извест-но, че много грубо и нападателно, с подигравки е спорял с опонентите си. Той формулира т.н. „Основен биогенетичен закон”, според който ембрионалното раз-витие, характерно за всеки отделен вид, представлява кратко повторение на еволю-ционното развитие на вида. Така и човешкият зародиш в своето развитие повтаря основни стадии от еволюционното развитие на човека. Хекел предложил на учени-те схема с рисунки (неговото доказателство) на стадиите в ембрионалното разви-тие на човека, в сравнение с това на риби, птици, бозайници, но тя била подложе-на на критика веднага след публикуването й. Световно известни специалисти пот-върдили, че повечето от рисунките на Хекел са фалшифицирани – той умишлено е нарисувал еднакви ембриони, под които поставял различни имена (доказано и по съдебен път). На „Закона на Хекел” се противопоставя Законът за запазване на ин-дивидуалността”, който гласи: В ДНК на оплодената яйцеклетка на който и да е вид, няма гени на който и да било друг вид, а само гени определящи развитието на белезите на съответния вид. Вернер Гит (2) пише: „ Въз основа на десетилетни из-следвания известният гьотингенски ембриолог Ерих Блехшмид обосновава „Закон за запазване на индивидуалността”, който за биологията е от такова фундамен-тално значение, както Законът за запазване на енергията, за физиката. С него Блехшмид оборва Биогенетичния закон на Хекел, като една от най-големите заб-лудиМнимите „хриле”в ранното ембрионално развитие на човека (с които Хе-кел непрекъснато е спекулирал; б.м.) се смятаха за историческо доказателство за еволюционно развитие на човека.Чрез резултатите от своите изследвания Блех-шмид … – установява, че в динамичния процес на растежа „хрилете” представ-ляват характерни гънки между челото и сърдечната издатина на зародиша.” (Такова сближаване на толкова отдалечени у индивида органи е резултат от не-синхронните растеж и развитие на някои органи в зародиша).

Теорията на Хекел „…е изцяло научно дискредитирана от съвременните емб-риолози, но въпреки това, все още са много онези, които вярват в нея.”, възмущава се Х. Морис (6) 128

(2)Доказателството на рудиментарните органи се оказва фалшиво. Основание да се твърди това е фактът, че от 100 (някои автори сочат 180; от изт. 6.) рудиментар-ни органи посочени за човека, те в най-новите учебници са вече 10 (на Hoff и сътр.; но в българските учебници все още са много – 90; от изт. 10.). Повечето от обяве-ните за рудиментарни (закърнели, ненужни) органи се оказали с много важна фун-кция за развитието и защитата на организма. Точно така стоят нещата и със все-известния „рудимент” – апендикс, който съдържа в стената си лимфна тъкан, по-добна на сливиците, което му отрежда защитна функция. Човек може да живее без „рудиментарните органи”, но той може да живее и без око, ухо и пр., и както без тези органи съответната функцията ще бъде нарушена (влошена), така и без съот-ветния „рудимент” нещо в организма ще се влоши (от Д.Свиленов;10).

И още едно мнение:„Ако в природата въобще има някакви рудиментарни орга-ни, или неперфектни адаптации, те могат по-добре да се обяснят по-скоро като доказателство за деградация (Втори закон на термодинамиката;б.м.), отколкото за подобрение.”

(3) Атавизмите (гъста космена покривка, голям брой опашни прешлени, повече от две сукални зърна и др. подобни, най-често засягащи анатомията на индивида), могат да се обяснят лесно с мутации от групата на неутралните, които не вредят на притежаващия ги индивид. Тези мутации не пречат на индивида да живее в своята среда, само, евентуално, той може да остане без поколение, поради особения вън-шен вид и по този начин тези грешки в предаването на наследствената информация ще се елиминират.

(4) Сравнително-анатомични и физиологични доказателства. По своята анато-мия и физиология човекът прилича на гръбначните животни! Защо? Еволюционис-ткият отговор: Защото човекът е произлязъл чрез еволюция от тях. Креационистки-ят отговор: Това е напълно естествено, така е според плана на Бога – човекът е нап-равен от същия материал, от който са направени животните – от жива материя, за-що трябва да се измисля друг план за неговата анатомия и за неговата физиология. Общият план, по който са създадени гръбначните животни е напълно удачен, съ-вършено ефективен за успешен живот в материалния свят. Това, че човекът по своите анатомия, хистология (устройството на тъканите) и физиология, прилича на животните, по никакъв начин не противоречи на библейския разказ за сътворени-ето, защото той, както се изтъкна вече, е направен от същия материал, от който са направени и животните, и Дизайнерът е един и същ. 129

4.2.4. Младостта на Земята е още един научен факт, дискредитиращ идеята

за животински произход на човека чрез еволюция

Когато се опитваме да докажем, че човекът не е резултат от еволюционен про-цес, да не забравяме и, че необходимият фактор за такъв процес – много време, ми-лиони години – не съществува. (Виж 3.4.3.2.)

4.3. Какво е мястото на днешните „диви племена

Еволюционно звено ли са така наречените „диви племена” или са Homo sapiens? Проф. Свиленов (10) дава следното обяснение: „Днес на много места в света (Ю. Америка, Югоизт. Азия, Африка, Австралия, Нова Зеландия и др.) живеят „диви” племена. Техният начин на живот наподобява в много отношения описаният в учебниците начин на живот на т. нар. „пещерен човек” (от когото, според еволю-ционистите е произлязъл съвременният човек; б. м. )… В резултат на изолация, недохранване, невежество и мутации тези племена са деградирали в интелекту-ално, социално, техническо и анатомично отношение, което е довело да изражда-не и постепенно изчезване на някои от тях (например племената на измрелите не-андерталци ;б.м.) Днешните „диви” племена не се разглеждат като същества достигнали определен етап от еволюцията на Homo sapiens, а точно обратното – стигнали са до определен етап на деградация на човешкия вид.”(10)

4.4. И все пак, какво прави човека различен от

животните, сред които той стои уникален

Верният отговор на този въпрос е написаното от Д. Питърсън (7): „Кое прави човека различен от всички други създания, които Бог е съз-дал?

Ø Не е неговата анатомия, макар и тя да е уникална!

Ø Не е неговата способност да върви изправен, макар тя също да е уникална!

Ø Не е неговата способност да използва оръдия на труда!

Ø Не е неговата членоразделна реч, макар това също да е уникален дар за човека!

Ø Не е просто неговият разум, колкото и чудно превъзходен да е той!

130

ЧОВЕКЪТ Е УНИКАЛЕН ПОРАДИ СВОЕТО ДЪЛБОКО ДУХОВНО ЕСТЕСТ-ВО ! Направен е по образ Божий: „Да направим човека по Нашия образ и по Наше подобие.”(Бит.1:26) Какво е Божието подобие? Бог не е човек от плът и кости. Исус казва в Йоан 4:24, „Бог е дух”. И именно това преди всичко е естес-твото на човека, което го прави да се отличава от всички други Божии създания. За разлика от животните, Бог направи човека духовно същество. Да, човекът живее в материално тяло, но неговият вечен, направен от Бога дух, го прави най-висшето творение и единственото, което може да действа отвъд ограничения-та на животните.”(7)

Питърсън изтъква още уникални качества на човека , които произлизат от него-вото духовно естество:

– човекът мисли с категории, които са недостъпни за мозъка на животното – във Филипяни 4:8 са изброени някои насоки относно вътрешните мисли дадени на човека, както следва: всичко, което е истинно, което е честно, справедливо, чисто, красиво, добро, добродетелно и похвално – никое животно не може да мисли с те-зи категории;

– само човекът разбира и цени красивото, вълнува се от съприкосновението с него;

– само човекът може да се радва на лично общение със Създателя си чрез Гос-под Исус Христос и пр.

Вместо да се „взира” в „… делата на онези, които цял живот се ровят в пръстта, за да намерят някой кокал, който ще бъде тяхното така желано липс-ващо звено… звено, което никога няма да намерят, тъй като човекът винаги е бил истински човек!”, мъдрият човек ще каже с думите на псалмопевеца: „Ще Те сла-вя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това.”(Пс.139:14) (от 7)

Подходящ завършек на темата за произхода на човека е мисълта на големия фи-зик и нобелов лауреат, Ервин Шрьодингер (1887-1961): „…откъде идваме и накъ-де отиваме? Това е великият и необятен въпрос, който е един и същ за всички хо-ра. Но науката няма отговор за него.

Но още по-добре ще бъде ако завършим с мнението на Уйлям Томсън (известен като Лорд Келвин; 1824-1907; основател на термодинамиката и енергетиката; фор-мулира Втори закон на термодинамиката; от 6 – „Апологетика”), който с няколко свои изказвания сякаш казва, че науката има отговор на горе поставения въпрос: 131

„Атеистичната идея е толкова безсмислена, че аз не мога да я изразя с ду-ми…”

„Твърде отдавна съм забелязал едно общо впечатление загнездило се у хората от ненаучния свят. Те си мислят, че учените вярват, че науката е открила няка-къв начин да обясни всички факти в природата, без да се обръщат към вярата в Бога. Винаги съм смятал, че това впечатление е напълно безпочвено…”

„Науката може да помогне твърде малко за осъществяване целите на нашето общество, но тя може да направи нещо, което е жизнено важно и фундаментал-но: тя трябва да покаже, че всичко това, което ние виждаме в света на мъртва-та материя и в света на живите организми, не е просто резултат от случайно струпване на атоми… Навсякъде около нас откриваме изумителни доказателст-ва за съществуването на един интелигентен и добронамерен Божествен зами-съл.”

Цитираното, перифразирано: Основната задача на науката е да предотвра-тява атеизма и да затвърдява вярата на обикновения човек в Бога, Който е причината за нашия материален свят, Който е сътворил човека (и при Когото той ще отиде след физическата си смърт, ако вярва в Него; добавям аз).

Надявам се имаме отговор на поставените в началото три въпроса; ОТКЪ-ДЕ ИДВАМЕ? ЗА КАКВО ЖИВЕЕМ? КЪДЕ ОТИВАМЕ? 132

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Като заключение на темата СЪТВОРЕНИЕТО ще се представи предложение за промяна в обучението по Биология, направено от д-р Вернер фон Браун (1912 – 1977; ракетен инженер; основател на астронавтиката; водещият основател на съвременната програма за космически изследвания НАСА; той е на мнение, че „вселената – такава, каквато я виждаме благодарение на научните изследвания – е живо доказателство, че Бог е нейният творец”; следващите бележки, от лично писмо на учения, са били прочетени на Щатската комисия по об-разованието в Калифорния от д-р Джон Форд на 14 септември 1972г.)

„Никой не може да се сблъска със закона и реда на Вселената без да стигне до заключението, че зад всичко това трябва да има предназначение и цел… Колкото по-добре разбираме сложността на Вселената и всичко, което тя съдържа, тол-кова повече причини имаме да се възхищаваме на основния план, върху който е ос-нована… Да бъдеш принуден да вярваш само на едно заключение – че всичко във Вселената е станало случайно – ще наруши истинската обективност на самата наука… Какъв случаен процес би могъл да произведе мозъка на човека или систе-мата на човешкото око?… Те (еволюционистите) предизвикват науката да дока-же съществуването на Бога. Но трябва ли наистина да запалим свещ, за да видим слънцето?… Казват, че не могат да видят Създателя. Е добре, може ли физикът да види електрона?… Физиците приемат невъобразимия електрон като реален, докато отказват да приемат реалността на Създателя поради това, че не могат да си Го представят?… Именно, заради научната честност подкрепям предста-вянето на алтернативни теории за произхода на Вселената, живота и човека в часовете по естествена история в класната стая. Би било грешка да пренебрег-ваме възможността Вселената да е била планирана , да не се е появила слу-чайно.” (от Д.Питърсън)

2018 Ю.Тодорова 133

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

(1)Предисловие; (2) Сътворяване на неживата материя

1.Библия – Трето ревиз. Изд. съвместно с The Bible Leaque of Kanada, С., 2012 2.Гит,В. – Творил ли е Бог чрез еволюция? – Верен, С.,1997 3.Маклийн,Гл. и др – Сътворението – Верен,С.,1996 4.Моррис,Х. – Сотворение мира:научний подход – издано Инст.креационньiх исследований, Сан-Диего, Калифорния,1981 5. Питърсън, Д. – Разкриване тайните на Творението – Нов човек, С.,2008 6. http//apologetika.hit.bg/ – Апологетика 7.Келер,В. – Библейски събития – Изд.къща „Хр.Ботев”,С.,1998 8. Морис,Х. – Наука и Библия – Е.Т. „Госпъл”,С.,1995 9. Лекционен курс – Какво ни казва Библията – 2004,2005, БЕЦ-Б, център 10. Хокинг,С. – Кратка история на времето – от големия взрив

до черните дупки – Х.И., „Бард”,ООД, С.,2010

  1. Стидман, Р. – Пътешествие през Библията – Нов Човек,С., 2005 12. . http://94.156.201.254/?page id=14 ; филма „Разкриване тайнатa на живота” 13. Опровергаване на еволюцията – Ванс Феръл ( виж в Интернет) 14. Gitt, Werner – Das biblische Zeugnies der Schöpfung – 4 Aufl., Neuhausen- Stuttgart: Hänssler,1991

(3) Сътворяване на живaта материя

1 .Библия – Трето ревизирано издание – Фонд. „Библ. Лига”, С., 2012

  1. Гит, В. – Творил ли е Бог чрез еволюция? – Верен, С., 1997
  2. Маклийн., Г. и др. – Сътворението – Верен, С., 1996
  3. Морис, Х. – Наука и Библия – Е.Т. „Госпъл”, С., 1995
  4. Питърсън, Д. – Разкриване тайните на Творението – Нов Човек, С.,2008 . 6. Попов,С. – Защо вярвам в Бога (Пособие за факултативно изучаване на

вероучение в гимназиалния курс) – С., 1993

  1. http://apologetika.hit.bg/ ( Информация свързана с темата)
  2. Морис,Х.– Сoтворение мира: научньiй подход – Инст. креационньiх

исследованьiй, Сан-Диего, Калифорния, 1981

  1. Свиленов, Д. – Еволюция или Сътворение – изд. „Слънце”, 2005
  2. Ламбрев, Ж., и др. – Учебник по Обща биология, 9-ти клас – Н.П., С., 1977
  3. http://94.156.201.254/?page id=14 (филма – „Разкриване тайната на живота”)
  4. „Какво ни казва Библията” – Лекционен курс, проведен в БЕЦ-Б,

център, през 2004 и 2005 години

  1. „От жаба до принц” – филм (потърси в интернет) 134
  2. Опровергаване на еволюцията – Ванс Феръл (потърси в Интернет)
  3. Айген, М., Р.Винклер – Играта на живота – Н.И., С., 1982
  4. Шкловски,И.С. – Вселена, живот, разум – Н.И.,С.,1976
  5. Бернал, Дж. – Возникновение жизни – Изд. „Мир”, М.,1969
  6. Минков,И. – Въведение в клетъчната биология – П.У.,Пловдив, 1992
  7. Ботев,Б. – Л. Свещарова – Биология, у-к за 10-ти клас – Н.П.,С.,1984
  8. Николов, Т. – Обща биохимия – Н.И.,С.,1975
  9. Гит, В. – Ако животните можеха да говорят – Верен, С.,1992

(4) Сътворяване на човека

  1. Библия – Верен, С., 2001

2.Милн,Б. – Наръчник по систематично богословие – Нов човек, С.,1996

  1. Гит, В. – Творил ли е Бог чрез еволюция – Верен, С., 1997
  2. Гит, В. – Въпроси от първостепенна важност – Верен, С., 1997
  3. Маклийн,Г. и др. – Сътворението – Верен, С., 1996
  4. Морис, Х. – Наука и Библия – Госпъл, С., 1995
  5. Питърсън, Д. – Разкриване тайните на Творението – Нов човек, С., 2008
  6. Райли, Ч. – Основно богословие – Верен, С., 1997
  7. Истината за историята – Рийдърс Дайджест, ЕООД, 2007
  8. Свиленов,Д. – Еволюция или Сътворение – какво казва науката – С., 2011
  9. В света на тайните – Рийдърс Дайджест, ЕООД, 2000
  10. Библейски курс – Какво ни казва Библията – проведен в БЕЦ-Б,

център; 2004,2005

  1. http://apologeticа.hit.bg/ – Апологетика
  2. Ванс Феръл – Опровергаване на еволюцията – Интернет
  3. Шкловски,И.С. – Вселена, живот, разум – Н.И.,С.,1976
Posted in Библия и наука | Leave a comment

12. Исус — Съдията на света

Превод от немски: Нанка Недева

Първата връзка между чин и функция на Исус Христос като съдия, ние намираме в Посланието на Юда, стихове 14-15, където се цитира пророчеството на Енох.

  • „… Ето Господ иде с десетки хиляди Свои светии, да извърши съдба над всички, и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него.” ( Юда 14-15 ).

Continue reading

Posted in Uncategorized | Leave a comment

11. Исус – Господар на Вселената

Превод от руски: Снежана Обликова

Така наречената «Ш´ма» (Богопризнание) във Второзаконие 6,4 звучи така: Слушай, Израилю: Йехова, нашият Бог, е един Господ“. Тук употребеното числително име е един“. Така също в Новия Завет се изявява единственността на Бог, както и Апостол Павел пише в Ефес. 4,4-6: Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призвани към една надежда на званието ви;един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички «. Continue reading

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , | Leave a comment

10. Исус – Цар на царете

Превод от немски: Нанка Недева

Идеята или мисълта `Цар` идва сигурно от Бог, както и можем да прочетем в Изход 15,18: „Бог ще царува до вечни векове“! Още от времето на нашите праотци Бог е давал указания за царствата (Битие 17,6).

Титлата Цар, гр. `βασιλευς` (евр. Мелхи) е много стара, още от древни времена, Continue reading

Posted in Uncategorized | Tagged , , | Leave a comment

9. Исус – истинският Първосвещенник на Бога

Превод от руски: Снежана Обликова

Нито един човек няма пряк достъп до Бога, на него му е нужен посредник. Тази длъжност е изпълнявал свещеник, предопределен от Бога. Първият свещеник, който бил посредник на народа на Израил пред Бога, бил Арон, по-големият брат на Мойсей, поради което него го наричат Първосвщенник (гр. αρχιερέως – архиереос). Свешенослужението на Арон продължило с малки прекъсвания до разрушаване на храма, през 70-та година след Христа. Тъй Ааронското свещенослужение беше премахнато, защото това е било свързано изключително със светая светих (ковчега на завета на Господа) и по-късно с храма. Continue reading

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , | Leave a comment

8. Исус – Божият Христос

Превод от руски: Снежана Обликова

По времето на Стария Завет, Първосвещенниците (Аарон – Мойсей, Изход 40,13), пророците (Елисей – Илия, 3 Царе 19,16) и царете (Давид – Самуил, 1Царе 16,12), за тяхното служение ги помазали с елей. В гръцкият превод на Старият Завет (LXX) нееднократно се среща определението ´Христос´, което в основата си се е отнасяло за Първосвещенник или Цар ( Левит 4.5,16;6,15; Царе 16,6;24,7; 2 Летописи 6,42). Continue reading

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , | Leave a comment

7. Исус – Божият Пророк

Превод от немски: Нанка Недева

През всички времена и още повече в наше време настава неистова борба за правото „да бъдат изслушани”. На кого принадлежи първата и последната дума. Говорещият оказва определен натиск на слушателя, а това в по-голяма или по-малка степен поттвърждава неговото влияние. Колкото е по-голям текущият обем информация, толкова по-добре се преценява кого да се слуша.

Още по времето на Стария Завет гласът на пророка е бил „глас” на Бога. Continue reading

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , | Leave a comment