8. Исус – Божият Христос

Превод от руски: Снежана Обликова

По времето на Стария Завет, Първосвещенниците (Аарон – Мойсей, Изход 40,13), пророците (Елисей – Илия, 3 Царе 19,16) и царете (Давид – Самуил, 1Царе 16,12), за тяхното служение ги помазали с елей. В гръцкият превод на Старият Завет (LXX) нееднократно се среща определението ´Христос´, което в основата си се е отнасяло за Първосвещенник или Цар ( Левит 4.5,16;6,15; Царе 16,6;24,7; 2 Летописи 6,42). Следователно помазаници били или първосвещенници, или пророци или царе. Помазването на избраната личност ѝ давало пълно право и авторитет да говори и действа по поръчение и от името на Бог. Известната ни латинска дума » Christus», по гръцки `Χριστός `, по еврейски `Мешиах` или `Машиах`, означава в превод на български език — Помазаник.

Исус обединява в Себе си всичките три почетни титли или длъжности(пророк, първосвещенник и цар), защото Той е Божият помазаник и е помазан не просто с елей, а със Святият Дух.

Най-известното изказване за Помазаника е направено от Бог чрез пророк Исаия:

• „Духът на Господа Йехова е на мене, защото Господ ме е помазал …“ (Исаия 61,1)

   Затова, че изказването се отнася за Помазаника Исус, става ясно от казаното за Него(за Исус) в назаретската синагога. В Евангелието от Лука4,17-19 четем:

• „…и Той отворил книгата и намерил мястото (Исаия 61,1-2), където било написано: «Духът Господен е на Мене; защото Той Ме е помазал да благовествам на кротките, пратил Ме е да превържа съкрушените сърца, да  проглася освобождение на пленниците и отваряне затвора на вързаните, да проглася годината (юбилейната година) на благоволението Господне.» И, затворил книгата, и я върнал на служителя, седнал; и очите на всички в синагогата били устремени в Него. И Той започнал да им говори: « Днес се изпълни това писание пред вас“. (Лука 4,18-21)

   На пророк Исаия било предсказано и се изпълнило в личността на Исус следното:

• Исус бил помазан чрез Святия Дух и със Святият Дух – това означава авторитет и пълноправие.
• Исус бил изпратен да проповядва Благата вест и за годината на прощение(юбилейната).
• Исус бил изпратен да изцелява и освобождава.

И все пак в Своя роден град Той бил отхвърлен. Но и в други различни ситуации постоянно възниквал въпроса за Неговите правомощия.

Следващото известно указание за Помазаника и Неговото служение се намира Пс 2,1-2:

• „Защо се разоряват народите и племената намислят суета? Опълчват се земните царе и управниците се наговарят заедно против Господа и против Неговия Помазаник “.

И в Деяния на Апостолите 4,26-27 е казано, че общината в Ерусалим цитира тези думи от Псалма и еднозначно ги свързва с личността на Исус:

• „ «Опълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.» Защото наистина и Ирод , и Пилат Понтийски с езичниците, и Израилевия народ се събраха в този град против Твоя Свят Син Исус, когото си помазал“.

   Служението на Исус като Помазаник и Упълномощен се разпространява и сред езичниците. За това Бог говори чрез пророк Исаия така:

• „ Ето Моя Слуга, когото подкрепям, Моя избранник, в когото благоволи душата Ми; положих Духа Си на него; той ще постави правосъдие за народите “. (Исаия 42,1)

`Аз положих Моя Дух на Него` или `Му дадох Моят Дух`, значи че го е снабдил с Божествени правомощия. Това пророчество е много близко до това, че Йоан е видял с очите си и е чул с ушите си при кръщението на Исус в Йордан; когато се отварят небесата и той видял святият Дух, спускащ се върху Исус във вид на гълъб( Матей 3,16-17). Втората част на това пророчество Матей свързва с Христос в друго отношение:

• „И им заръча да не разгласяват за Него; за да се сбъдне казаното чрез пророк Исаия: Ето Моя Слуга, Когото избрах, Моя възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми. Ще положа духа си на Него, и Той ще възвести съд на народите“. (Матей 12,16-21)

И макар и Исус да е действал преди всичко за Израил, за да спаси изгубената `овца от стадото ѝ `, Неговото служение се разпространило и сред езичниците (Йоан 10,16).

Пророк Данаил предвидил идването на Помазаника и съпровождащите това идване знамения. Макар и това пророчество да е било скрито за разбиране, Исус в края на Своето служение го свързва с разрушаването на Ерусалим, в 70 година от н.е. Според това пророчество, предсказанието за Месия, трябва да се свърже с личността на Исус.

• „Седемдесет седмици са определени за народа ти и за святия ти град за въздържанието на престъплението, за довършване греховете и за правене умилостивение ;за беззаконието, и да се въведе вечна правда и да се запечата видението и пророчеството и да се помаже Пресвятото. И така, знай и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради отново Йерусалим до Княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще се съгради наново, с улици и окоп, макар в размирни времена. И след шестдесет и две седмици Месията ще бъде посечен и няма да има кои да му принадлежат ; народът на Княза, който ще дойде; ще погуби града и светилището;краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения. Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време». (Даниил 9,24-27; сравни. 11,31; 12,11; Матей 24,15)

   Кoгато е  ` дошло да се изпълни времето`, Бог изпратил Своя Син (Гал 4,4) и известили небесните посланници за рождението на Месия във Витлеем.

• „…защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е ХристосГоспод“. (Лука 2,11)

Набожният Симеон видял пристигналия Месия в Ерусалимския храм, когато донесли Младенеца Исус, за да го представят пред Господ.

• „И , ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и този човек беше праведен и благочестив и чакаше утехата на Израил; и Святият Дух беше на него. На него беше открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Помазаник“. (Лука 2,25-26)

Поразително е и това, че даже властолюбивият цар Ирод е знаел за идването на Помазаника. На него му липсвали подробности за времето и мястото на раждането на Христос, но тези детайли той получил от книжниците и мъдреците. На Ирод даже му е било известно, че новороденият цар на Юдеите е идентичен със завещания Месия.

• „Тогава Ирод повика тайно мъдреците и внимателно разучи от тях времето, когато се е явила звездата“.(Матей 2,7)
• „Затова събра всички главни свещеници и книжници на народа и ги разпитваше къде трябва да се роди Христос?“ (Матей 2,4)

Йоан Кръстител известява идването на Месия и разяснява за Исус:

• „И понеже хората бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцата си за Йоан, да не би той да е Христос, Йоан отговори на всички : Аз ви кръщавам с вода, но иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на сандалите Му; Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън“. (Лука  3,15-16)

   Няколко месеца по-късно, той напомня на народа за своето свидетелство за Месия със следните думи:

• „Вие сами сте ми свидетели, че казах: Не аз съм Христос, но съм пратен пред Него “. (Йоан 3,28)

За това той обърнал внимание на народа за Исус, който вече бил на път, изпълнявайки своето служение на Месия.

В Евангелията са казани няколко имена на лица, познали в личността на Исус, обещания Христос!

Андрей, брат на Симеон Петър:

• „Той първо намери своя брат Симон и му каза: Намерихме Месия, което значи Христос“. (Йоан 1,41)

           Самарянката от Сихар:

• „…елате да видите един Човек, Който ми каза всичко,което съм направила. Да не би Той да е Христос?“ (Йоан 4,29)

Петър от името на всички ученици:

• „Тогава им каза: А вие какво казвате:Кой съм Аз?Петър Му отговори: Ти си Божият Помазаник“.( Лука 9,20; Марк 8,29)

Марта, сестрата на Мария и Лазар:

• „Тя Му отговори: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света“. (Йоан 11,27)

   Исус до Своето Възкресение, от една страна приемал тези свидетелства, а от друга страна – се въздържал от публично огласяване. Как да се обясни такова поведение? Отговорът, мисля е прост: с вярващите Той с удоволствие влизал в контакт и им се откривал, а невярващите, тези които Го критикували и враговете, Той държал на дистанция от Себе Си. Той не «хвърлил святото Си пред свините» (Матей 7,6).

• „Тогава заръча на учениците на никого да не казват, че Той е Христос“. (Матей 16,20)

   Сред народа е царяла всеобща неувереност относно личността на Исус: явява ли се Той Христос или не? Следващите изказвания поясняват това:

• „Затова някои от множеството, които чуха тези думи, казваха: Наистина, Този е Пророкът. Други казваха: Този е Христос. Някои пък се чудеха: Нима от Галилея ще дойде Христос?Не казва ли Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство и от градчето Витлеем, където беше Давид? И така възникна раздор между народа за Него “. (Йоан 7,40-43)

Но едва ли някой се е решавал открито да признае Исус Христос от страх пред Юдеите, които вземали следното решение:

• „…понеже юдеите веч се бяха споразумели помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал катоХристос“. (Йоан9,22)

Но един път юдеите все пак попитаха Исус:

• „Тогав юдеите Го наобиколиха и Му казаха: До кога ще ни държиш в неведение? Ако Ти си Христос, кажи ни ясно“. (Йоан 10,24)
• „Исус им отговори: Казах ви и не вярвате. Делата, които върша в името на Своя Отец, те свидетелстват за Мене. Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце“. (Йоан 10,25-26)

В друг случай Исус сам задал въпрос на фарисеите, който се отнасял до отъждествяването(идентичността) и произхода на Христос:

• „И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита: Какво мислите за Христос? Чий Син е? Казаха Му: На Давид. Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва: Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене,докато положа враговете Ти под краката Ти? И така, ако Давид го нарича Господ, как тогава Той е негов син? И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси“. (Матей 22,41-46)

И само по време на разпита Исус на всеослушание потвърди пред синедриона Своето назначение за Месия.

• „Но Исус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш Ти ли си си Христос, Божият Син? “ (Матей 26,63) И Марк допълва:  „А Исус каза: Аз съм; и ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния и идещ с небесните облаци“.  (Марк 14,62)

След Своето Възкресение Исус много открито говори за изпълнението на всички предсказания в Писанието, относно Неговата личност и служението Му като Помазаник.

• „И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците! Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава? Трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите. Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията“. (Лука 24,25-27; 44-45)

Петър продължил откритото свидетелство за Христос в своята проповед в деня на Петдесятница:

• „И така, нека знае добре целият Израилев дом, че Този Исус, Когото вие разпънахте, Него Бог е направил и Господ и Христос“. (Деяния 2,36)

   И Павел подчертава идентичността на Христос с обещанията на потомците на Авраам – Исус (Марк 1,1) :

• „А обещанията се дадоха на Авраам и на неговия потомък. Не казва: и на потомците, като на мнозина, но като за един: и на твоя потомък(Битие 22,18), който е Христос“. (Гал 3,16)

Допълнителните препратки за Христос се намират в Пс. 15,8-11, а препратката за Исус в Деяния на Апостолите е в 2,25-33. Ясно става, че Христос се явява не само Помазаник от Бога чрез Святия Дух, но и чрез Него му се дава Святия Дух.

Ако Исус е Христос, то кои са Неговите Последователи?

• „…и като се събираха в църквата цяла година, поучаваха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха Христиани“. (Деяния 11,26)
• „А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана Христианин! А Павел каза: Бих се молил на Бога, така че, било с много, не само ти, но и всички,които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови“. (Деяния Ап 26,28-29)
• „…но ако страда някой като Христианин, да не се срамува, нека слави Бога с това име. Защото дойде времето да се започне съдът от Божия дом ; и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тези,които не се покоряват на Божието благовестие? “ (1Петра 4,16-17)

Затова и последователите на Христос са помазани със Святия Дух:

• „…а колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас и нямате нужда да ви учи някой; затова, както неговото помазание ви учи за всичко и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите“. (1Йоан 2,27; сравни Матей 3,11)

Помазването , за което говори Йоан е Святия Дух, с който са кръстени учениците на Исус. Това помазване учи (това е дейостта на Святия Дух, който действа по поръчение на Отец и Син).

   Както Исус се явява единствен по своя род Божий Помазаник, така и последователите Му са помазани с Божият Свят Дух и могат с право да се наричат Християни.