Превод от немски: Нанка Недева
През всички времена и още повече в наше време настава неистова борба за правото „да бъдат изслушани”. На кого принадлежи първата и последната дума. Говорещият оказва определен натиск на слушателя, а това в по-голяма или по-малка степен поттвърждава неговото влияние. Колкото е по-голям текущият обем информация, толкова по-добре се преценява кого да се слуша.
Още по времето на Стария Завет гласът на пророка е бил „глас” на Бога. Него винаги са го наричали „гдедач”. Пророкът получавал от Бог думи, видения, указания, послания, които той е бил длъжен да съобщи и разясни на народа. Той е бил представен като посредник между Бог и народа. Така всички пророци на Стария Завет, особено Мойсей, в определен смисъл са били предобрази или предвестници на Христос.
Пророческото служение на Исус е било предсказано още в Стария Завет. Заслужава да се отбележи и това, че обещанието да изпрати единствено Великия и истинаски пророк е свързано с молбата на израилския народ. В изход 20:19 е написано: „И рекоха на Моисея: Ти говори на нас, и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем”. Заключителната формулировка на тази молба от Второзаконие 5:27 гласи: „Пристъпи ти и слушай всичко, което ще рече Господ нашият Бог; а ти ни казвай всичко, що ти говори Господ нашият Бог, и ние ще слушаме и ще изпълняваме”. И така Първото и най-важно предсказание за Исус звучи така:
- „Господ твоят Бог ще ти въздигне отсред тебе, от братята ти, пророк както е въздигнал мене; него слушайте, според всичко, което ти просеше от Господа своя Бог при Хорив, в деня, когато се събрахте, като казваше ти: Да не чуя вече гласа на Господа моя Бог и да не видя вече тоя голям огън, за да не умра. Тогава Господ ми каза: Добро е това, което рекоха. Аз ще им въздигна отсред братята им пророк, както съм въздигнал тебе, и ще туря думите Си в устата му; и той ще им говори всичко, което Аз му заповядвам. А който не послуша думите Ми, които той ще говори в Мое Име, Аз ще искам ответ от него”. (Второзаконие 18:15-19)
Тук са очевидни следните аспекти:
- Този Пророк трябва да излезе от израилския народ
- Този Пророк трябва да предава на народа словата на Бога
- народът е длъжен да слуша Този Пророк
- На Този Пророк той трябва да е послушен
- Всеки, който не се подчинява на този пророк ще бъде изтребен от народа.
Когато Йоан , най-големият пророк на своето време, започнал своята дейност на Кръстител, книжниците са обърнали внимание на него и са се питали дали той не е обещаният Божий Пророк?
„И ето, свидетелството, което Иоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си? Той изповяда, и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос”. (Иоан 1:19-20)
Самият Исус, по време на Своето второ посещение в Ерусалим и след изцелението през една събота на болен в къпалнята Вифезда, в разговора си с юдеите позовавайки се на свидетелството на Мойсей говори:
- „Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява – Моисей, на когото вие се облягате. Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа. Но ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?” (Иоан 5:45-47, във връзка с Второзаконие 18:15)
„Господ твоят Бог ще ти въздигне отсред тебе, от братята ти, пророк както е въздигнал мене; него слушайте”,
Реакцията на множеството народи след чудото с нахранване на пет хиляди на западния бряг на Галилейското езеро, била еднозначна:
- „Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света” (Иоан 6:14 – тук също така е видна пряката връзка с Второзак 18:15)
До това заключение дошли и някои от присъстващите на празника шатроразпъване в Ерусалим.
- „За туй, някои от народа, които чуха тия думи казваха: Наистина Тоя е пророкът”. (Иоан 7:40)
На така наречената Свещена Планина, Бог Отец сам прославя Своя Син Исус и призовава учениците да Го слушат:
„А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте”. (Матей 17:5)
Тези думи са познати. На своето време те са били предсказанията, направени чрез Мойсей, а сега и самият упълномощен „Глас Божи” стои пред тях. Те познали в Него изпратения Божий пророк и приели неговите думи. Така сам Исус свидетелствал за тях:
„защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях, и те ги приеха; и наистина знаят че, от Тебе излязох, и вярват, че Ти си Ме пратил”. (Иоан 17:8)
Петър в своите проповеди в денят на петдестница цитира обещанието дадено на Мойсей, както е изпълнено в лицето на Исус:
„Господ твоят Бог ще ти въздигне отсред тебе, от братята ти, пророк както е въздигнал мене; него слушайте” (Второзак, 18:15; 18,19)
„Защото Моисей е казал: „Господ Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна мене; Него слушайте във всичко, каквото би ви рекъл; и всяка душа, която не би послушала тоя Пророк, ще бъде изтребена из людете“. И всичките пророци от Самуила и насетне, колцината са говорили, и те са известили за тия дни”. (Деяния Ап 3:22-24)
Стефан в речта си пред синедриона също се позовава на пророчеството от Второзаконие 18:15
„Това е същият Моисей, който рече на израилтяните: „Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене“, (Деяния 7:37)
Още един опит предпиема авторът на Посланието към евреите където той се обръща към юдеите, за да им разясни и да им покаже, посредством кого, кога и как е говорил Бог:
„Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете” ( Евреи 1:1-2)
Всичко, което Бог Отец е искал да съобщи чрез Своя Посредник, е много обширно и включва в себе си всички жизнено важни въпроси и теми. В Своя пророрчески ( ретроспективен ) поглед в миналото, Исус споменава имена и събития от далечното минало и по този начин доказва не само тяхната историческа достоверност, но тяхното значение за настоящето и дори бъдещето.
- Споменавайки създаването на първата човешка двойка, Адам и Ева ( Матей 19:4; Битие 1:27), Той ги дава като пример за моногамия.
- Той простира завеса пред мрачния свят на сатана и го разобличава като лъжец и убиец (Йоан 8:44, Битие 3:1). С това Той предупреждава Своите слушатели за реалната опасност да бъдат измамени от врага – това е елемент на пророчество.
- Той споменава Авел, убит от Каин ( Лука 11:51; Битие 4:1), имайки предвид невярващите и противостоейки на поколението мислещи като братоубиеца Каин. Това е пророчество на своето време.
- Той споменава Ной във връзка с потопа ( Матей 24:37; Лука 17:26; Битие 6:1 ). Това събитие той използва за да опише състоянието на човечеството преди Своето второ пришествие. Това е пророчество за бъдещето.
- Многократно споменава Авраам, хвали делата му на вяра ( Иоан 8:39), говори за среща с него ( Иоан 8:56, Битие 18) и потвърждава неговото отиване в рая. (Лука 16,23; 13,28) Това е пророчески поглед в миналото и бъдещия свят.
- Той потвърждава унищожението на Содом и Гомор, предсказвайки, че това ще бъде в ден на съд, който потвърждава Неговия авторитет.
- Той потвърждава срещата на Бог с Мойсей при горящия храст, в близост до планината Хорив (Матей 22:32; Марк 1:26; Изход 3:6); чудото да храни народа с манна (Иоан 6:49; Изход 16:35).
- Той споменава Давид и Соломон, Илия, Елисей, Исай, цитира пророците Еремия, Захария, Данаил, тълкува и прилага Писанието. Съвършено нови, Неговите пророчески твърдения са за бъдещето, края на света, страшния съд и за това, какво ще бъде след всичко това.
Така че Исус е бил изпратен от Бога и упълномощеният „Глас Божий”, говорещ какво е било, какво е и какво ще бъде. Той има думите на вечен живот. Бог изисква „да Го слушат” и „да Му бъдат послушни” !