10. Исус – Цар на царете

Превод от немски: Нанка Недева

Идеята или мисълта `Цар` идва сигурно от Бог, както и можем да прочетем в Изход 15,18: „Бог ще царува до вечни векове“! Още от времето на нашите праотци Бог е давал указания за царствата (Битие 17,6).

Титлата Цар, гр. `βασιλευς` (евр. Мелхи) е много стара, още от древни времена, където царете управлявали в качеството на градски управители (Битие 14,8.18 и други).

Гръцката дума `βασιλεια` – означава Царство.

Първото предсказание за царете и за бъдещето на Израил, Бог дава на Сара, жената на Авраам в Битие 17,6: Ще те направя плодовит и ще произведа народи от теб, и царе ще произлязат от теб.“ Така също в благословението на Исаак към Яков (Битие 27,29), в скрита форма се съдържа завещание за господство над народите: Племена ще ти слугуват и народи да ти се покланят. Бъди господар на братята си, и да ти се покланят синовете на майка ти.“ Самият Яков не доживял до господство над народите, следователно това обещание било длъжно да се изпълни в доста по-късен период от време.

Когато Яков благославял своите 12 синове, Юда, четвъртият син, получил особенно благословение и обещание за господство: Няма да отнеме скиптър от Юда, нито управителен жезъл отсред краката му, докато дойде Цар. И на него ще му се покоряват племената (Битие 49,10 ). И така, тук отново се споменава обещанието дадено на Сара (Битие 17,6) с указание за един потомък на Юда. В така наречения царски закон (Второз. 17,14-20), бъдещото царство е вече предопределено и Бог в своята мъдра предвидливост дава своите указания в какви рамки са длъжни да действат временните управители на Израил. Когато влезеш в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава, и я завладееш, и се заселиш в нея, ако кажеш: «Ще си поставя цар, както всички народи, които са около мене», тогава да си поставиш за цар онзи, когото избере Господ, твоят Бог; от братята си да си поставиш цар; не бива да поставяш над себе си [цар] чужденец, който не ти е брат(Второз. 17,14-15). Изминали няколко столетия, в течение на които Израил бил ръководен от съдий и първосвещенници. Тогава дошло време, когато зовът на народа за цар ставал все по-силен. И тъй както народът се ръководил от своите собствени разбирания, то Бог им дал Цар от рода на Вениамин, Саул, син на Кис. Това царуване било временно и Бог този път действал суверенно(еднолично), помазвайки Давид от Витлеем за цар над Израил. Тук пак се появява частица от обещанието дадено на Сара, Яков и Юда. Давид, потомък на Юда, четвъртия син на Яков (Битие 49,10). Още преди смъртта на цар Давид, Бог му обещал или можем да кажем потвърдил още един път обещанието за царство чрез негов потомък. „Когато се навършат дните ти и заспиш с бащите си, ще въздигна потомъка ти след тебе, който ще излезе от чреслата ти, и ще утвърдя царството му. Той ще построи дом за Името Ми, и аз ще утвърдя престола на царството му до века (2Царства 7,12-13 ). След смъртта на цар Давид, Бог от време на време частично повтарял или отново потвърждавал завещанието за царство за потомъка на Давид. Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде : Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира. Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на неговото царство, за да го утвърди и поддържа чрез правосъдие и правда, от сега и до века. Ревността на Господа на силите ще извърши това(Исаия 9,6-7). „В онзи ден, казва Господ на Силите, ще строша хомота му от врата ти, ще разкъсам оковите ти и чужденци няма вече да го поробват; а ще слугуват на Господа , своя Бог, и на царя си Давид, когото ще им въздигна “ (Йеремия 30,8-9). „После израилтяните отново ще потърсят Господа, своя Бог, и царя си Давид; и в следващите дни ще дойдат със страхопочитание при Господа и при Неговата благост(Осия 3,5).

Апостол Павел цитира пророк Исая в Римл. 15,12 : „И отново говори Исая (Исая 11,10 ): »и в онзи ден към Есеевия корен-който ще стои като знаме на племената, – към него ще прибягват племената; и неговото място на покой ще бъде славно». Трябва да забележим, че царството на този цар се разпространило и на езичниците и цялата надежда на езичниците ще се опира на него. След като се изпълнило времето, Бог изпратил ангел в Назарет при девственица на име Мария, с послание: „И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш Син, Когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще бъде наречен Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. Ще царува над Якововия дом до века; царството Му няма да има край“ (Лука 1,31-33). Така се изпълнило завещанието, дадено на Давид и Бог изпратил своя Син, като Цар на евреите.

А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Йерусалим. И казаха: Къде е Юдейския Цар, който се е родил? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним“.(Матей. 2, 1-2)

След кръщението в Йордан, Исус се представя на Натанаил като цар на Израил:

„Натанаил Му каза: Учителю, Ти си Божият Син, Ти си Израилевият Цар “ (Йоан 1,49). Още в самото начало на своето служение Исус подчертава, че централната част на неговата мисия и благата вест се явява царството Божие. (Матей 4,17).

В продължение на цялата своя дейност Исус повече говори за Божието царство, отколкото за себе си като цар . Служението се явява абсолютна и първостепенна задача в неговия живот, както става ясно от неговото поведение след нахранването на петте хиляди:

И така, Исус като разбра, че ще дойдат да го вземат насила, за да го направят цар, пак се оттегли сам на хълма (Йоан 6,15). Но докато бил в Йерусалим преди Пасха, Исус открито се явил на Израил, така че изпълнил пророчеството на Захарий: „A множествата, които вървяха пред Него и които идваха след Него,викаха: «Осанна на Давидовия Син!«Благословен, който иде в Господнето име!». Осанна във Висините!“ (Матей 21,9). Това, че народа тук възкликва, се явява цитат от Пс. 117,25 част от песен, която са пели или говорили на празниците в Йерусалим. И този път, тези думи били предназначени за Исус, отдавна очаквания потомък на Давид, в който се таяла цялата надежда на Израил. „А главните свещенници и книжниците, като видяха чудесата, които извърши и децата, които викаха в храма: «Осанна на Давидовия Син»!, възнегодуваха“ (Матей 21,15). Тук още един път се вижда, че Бог се открива на непълнолетни, в този случай буквално деца от Израилевия народ и закрива очите на мъдрите и умните (Матей 11, 25-26). И Марк допълва този вик на възторг и помощ със следните думи: „Благословенно настъпващото царство на баща ни Давид, което иде в Господнето име! Осанна във Висините!“ (Марк 11,10). От тези стихове следва, че евреите са признали Исус, като цар на завещаното от Давид царство.

По-нататък Йоан допълва за реакцията и призива на народа: “взеха палмови клони и излязоха да го посрещнат, като викаха:“ « Осанна! Благословен, който идва в Господнето име , Израилевия Цар!»“ (Иоанн 12,13). Народа открито признава Исус за цар на Израил. Преди повече от четиристотин години, Бог предсказал това събитие чрез пророк Захарий: „Радвай се много, сионова дъще; възклицавай йерусалимска дъще; ето, твоят цар иде при тебе; Той е праведен и спасява, кротък и възседнал на осел. Да! На осле, рожба на ослица“ (Захар. 9,9).

Когато Исус стоял пред Пилат, той на неговия въпрос: „Ти Юдейския цар ли си?“, отговорил открито и ясно — Да: „Исус отговори: «Моето царство не е от този свят; ако царството Ми беше от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите.Но сега царството Ми не е от тук.Затова Пилат Му каза: «Тогава Ти Цар ли си?« Исус отговори: « Ти сам казваш, че съм Цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас»“ (Йоан 18,36-37). Исус отхвърля предводителство на еврейския народ, като цар от света. „Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне, юдеите обаче викаха: « Ако пуснеш Този, не си приятел на Цезаря; всеки, който прави себе си цар, е противник на Цезаря!“ (Йоан 19,12).

По този начин Исус е бил подложен на натиск от народа, а като цар на Израил, официално отхвърлен. Как може Месия – Цар, осъден на смърт и разпнат, да бъде надежда на Израил?

Но Петър в своята проповед в деня на петдесятница в Йерусалим се опира на обещания и на техните изпълнения: „Израилтяни,послушайте тези думи: Исус от Назарет, за Когото Бог е свидетелствал между вас чрез велики дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него между вас, както самите вие знаете, Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници; Когото Бог вузкреси, като Го освободи от страданията на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея. Защото Давид казва за него : « Винаги гледах Господа пред себе си; понеже Той е отдясно ми, за да не се поклатя; затова се зарадва сърцето ми и развесели езикът ми, а още и плътта ми ще престоява в надежда; защото няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш Твоя Свят Син да види изтление. Изявил си ми пътищата на живота; в присъствието Си ще ме изпълниш с веселба.« Братя, мога да ви кажа уверено за патриарха Давид, че и умря, и бе погребан, и гробът му е при нас до този ден. И така, понеже беше пророк и знаеше , че Бог му бе дал обещание с клетва да постави на престола му Човек от плода на неговите чресла », той предвиждаше това, говори за възкресението на Христос,«че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление». Бог възкреси този Исус, на което ние всички сме свидетели“ (Деяния на Апост. 2,22-32).

Да обърнем внимание, че Петър тук говори за обещаното от Бог на Давид във 2 Царе 7,12-13, откъдето следва, че Разпятието и Възкресението на Исус вече са изпълнени. Исус е вече ръкоположен на трон и седи отдясно на Отец Си, като Цар за вечни времена.

Апостол Павел и учениците в Солун са упреквани в това, че те проповядват за друг цар, за Исус, и така отхвърлят кесаря. „…и Ясон ги е приел; и те всички действат против указите на Цезаря, като казват, че имало друг цар – Исус“ (Деяния на Апост. 17,7).

Исус се намира на небето, но въпреки това Той непрестанно и победоносно царува.

И те ще воюват против Агнеца, но Агнецът ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; също и онези, които са с Него ще победят, които са призвани, избрани и верни“ (Откр. Йоан.17,14; продължава 19,16). Ще дойде ден, когато Царят ще завърши своята победоносна борба: Тогава ще бъде краят, когато Той ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила. Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си. (Пс.109,1). И смъртта, най-последния враг, и тя ще бъде унищожена“ (1 Кор.15,24-26).

Исус ще дойде като цар отново и тогава ще бъде великият съд, и Той ще покани Своите си във вечните Си владения. „А когато дойде Човешкия Син в славата Си и всички святи ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол. И ще се съберат пред Него всички народи; и ще ги отлъчи един от друг, както овчарят отлъчва овцете от козите; и ще постави овцете от дясната Си страна, козите от лявата. Тогава Царят ще каже на тези, които са от дясната Му страна: «Елате вие, благословени от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света!“   (Матей. 25,31-34).

Своя статус и своята същност Исус разделя със своите деца: „Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ който Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина “ (1 Петрово 2,9). „И който ни е направил Царство от свещенници на своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство във вечни векове. Амин!“ (Откр. 1,6).

Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух!“ (Римл. 14,17).

This entry was posted in Uncategorized and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *