Божията тайна – Исус Христос

Божията тайна – Исус Христос

Слънце над Генесаретското езеро (Фото: Июль 1994).

Илюстрация 1 Изгрев  над Галилейското езеро (снимка: июль 1994)

Предисловие

Библейско изучаване на титлите и служенията на Исус Христос от автора Паул Шюле.
Превод от немски и руски: Снежана Обликова и Нанка Недева.

Въведение

 В нашият свят се пазят много тайни, били те лични, семейни, икономически, военни или държавни. Бог обаче, точно наобратно е устремен в разкритието на своята тайна.

Илюстрация 2 Слънцето се е издигнало и раскриват се тайните на ноща (снимка на 15 септември 2016). Въсход сълнца над Бяло море близо до Керамоти.

Най-величествената и дълбока тайна, която някога е съществувала, се явява в личността на Исус Христос..

Тази тайна била скрита в Бога още от вечността.

За встъпление в този библейски курс, ние ще разгледаме ред изказвания от книгите на Новия Завет. Те подчертават, как Бог-Отец постепенно разкрива Своя Син както на невидимия, така и на видимия свят в Неговите многостранни възможности и осъществява чрез Него Своят спасителен план.

  • Всичко Ми е предадено от Отца Ми (казва Исус); и никой не познава Сина, освен Отец; нито познава някой Отца, освен Сина и онзи, комуто Синът би благоволил да Го открие.“ (Матей 11:27 )

Ето значението на някои гръцки думи в нашата тема:

  • Μυστήριον-мистерион – мистерия, тайна, нещо дълбоко скрито, съкровенно.
  • Αποκαλύψις – ап-окалипсис – от-кровение (откриване на скритото, тайното, показване на светло невидимото ).
  • Οικονομία – оикономия – икономика – (този термин се състои от думите „дом“ и „закон“ и означава домоуправление, домоуправителство, ред или план за управление в дома, а именно в Божият дом).

   Матей пише за изпълнението на предсказаното за Бога чрез Исус Христос :

  • „… за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва (наш Псалом 78:2): Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света “ (Матей 13:35).

Преди да се възнесе на небето Исус се обръща към своите ученици с думите:

  • Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, – казал Той. – Трябва да се изпълни всичко,което е писано за Мене в Мойсеевия закон, от пророците и в псалмите. Тогава Той им отвори ума за да разберат писанията . Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръстне от мъртвите в третия ден, – казал им Той.“

Апостол Павел пише на вярващите хора в Ефес:

  • „… и да осветлявам всички в наредбата (οικονομία) относно тайната (μυστήριον), която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, което Той осъществи в Христа Исуса (Ефесяни 3:9).
  • „… А на Този, Който може да ви утвърди според моето благовестие и проповедта за Исуса Христа, според откриването (αποκαλύψις) на тайната (μυστήριον), която е била замълчана от вечни времена, а сега се е явила, и чрез пророческите писания, по заповедта на вечния Бог, и е станала позната на всичките народи за тяхното покоряване на вярата“ (Римляни 16:25-26).
  • „… От това, като четете (Ап. Павел) може да разберете как съм проумял тайната (μυστήριον) Христова, която на предишните поколения на човешкия род не бе известена, както сега чрез Духа се откри (αποκαλύψις) на Неговите святи апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието (Ефесяни 3:4-6).
  • …Защото желая да знаете в каква голяма борба съм заради вас, и заради онези, които са в Лаодикия, и заради онези, които не са ме виждали лично, за да се утвърдят сърцата им и, сплотени в любов, да придобият в пълно богатство съвършенното разбиране, да познаят тайната (μυστύριον) наБога и Отца и Христа ( Колосяни 2:1-2).
  • „…И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с красноречие или мъдрост да ви известя Божието свидетелство (μυστύριον) защото бях решил да не зная между вас нещо друго, освен Исуса Христа, и то разпнат (1 Коринтяни 2:1-2).
  • „…Молете се още и за нас, да ни отвори Бог врата за словото, да разгласим тайната (μυστηριον) която е в Христа, за която съм и в окови (Колосяни 4:3).
  • „… на която аз станах служител по Божията наредба (οικονομία), възложена ми заради вас, за да проповядвам напълно словото на Бога,тоест тайната (μυστήριον), скрита от векове и поколения, а сега открита на Неговите светии, на които Бог пожела да открие, какво е превъзходното богатство на тази тайна (μυστήριον) сред езичниците, тоест Христос във вас, надеждата на славата. Него ние провъзгласяваме, като съветваме и поучаваме всеки човек с цялата мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христа Исуса (Колосяни 1:25-28).

Всичко, което Бог е започнал, го завършва. И така Ап. Йоан пише към седемте църкви в Мала Азия:

  • „… но, че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава ще се изпълни тайната (μυστήριον) на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците (Откровението на Йоан 10:7).

   Потайният от вечността Бог, открива Себе си и Своята величествена тайна. Това е станало според Неговата същност и воля. Той не се е открил веднага, а постепенно по определен план. И този план за спасение Той открива в Своя Син Исус Христос. Той се явява средата, центъра на Божието внимание.

В следващите дванадесет лекций ние искаме добре, дълбоко и пълно да опознаем Исус Христос и Неговата същност и служение.

 

1. Исус – Божият Син, по същество равен на Отца

За личното свидетелство на Исус в Евангелие от Иоанна 10:30 Аз и Отец едно сме (едно – тук е число) юдеите искаха да Го убият с камъни.

  • Юдеите пак взеха камъни за да Го убият.Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тия дела искате да Ме убиете с камъни?Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог.” (Иоан 10:31-33)

Тук става ясно, че юдеите еднозначно са разбрали твърдението, че Той в същността Си е божествен.

В Стария Завет на много места съществуват изявления за Божият Син. Също много библейски личности типологически сочат към Исус. Има и указания за Месия, като „Бог” или „Божествен”. Фактите са, че теологически влиятелните юдеи, въз основа твърденията във Второзаконие 6:4 „Слушай, Израилю; Иеова нашият Бог е един Господ” не просто отхвърлиха Исус заради Неговото свидетелство, че Той е Божий Син, но и считаха това за богохулство.

Много хора в наше време макар и да признават Исус в многостранните Му титли и служения, отхвърлят Неговото богоподобие като Божий Син. И все пак, това че Исус е Божий Син е ясно показано в Стария Завет, макар и да е закодирано.

По-долу са представени доказателства от Библията, които подчертават Божествеността на Исус.

Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих” (Псалм 2:7).

Този псалм на Давид, най-известният от така наречените „мессиански псалми” открива също и различните аспекти на Христос и Неговото Царство. Тук е използван термина „създавам”, на гръцки: `γεγεννηκα – гегенника`, той е толкова обширен, че може да бъде и преведен като `заченал, родил` (Матей 1:2-16) и същият този термин исползва Апостол Павел, когато свидетелства за Възкресението на Христос. (Деяния на Ап. 13:33).

Святият Дух използва някои термини, смисъла на които на нас като човеци ни е трудно да възприемем. В нашите разбирания е трудно да се проследят разликите между зачеване и раждане в определени времеви интервали. Мъжът или бащата се явява необходимо условие за зачеването, жената или майката ражда детето. Тези човешки правила е невъзможно да се прехвърлят на Бог. Просто защото сам Бог е разкрил за Себе Си в Откровение, позволявайки на Йоан да напише:

  • и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца” (Иоан 1:14).

Тук става дума за Божието Откровение, а не за съпружеския живот където зачеването проихожда при непосредственото участие на мъжа и жената, а раждането на детето се осъществява от жената. И автора на писмата до Евреите цитира този месиански псалм и акцентира върху възвишената позиция ( раждането ) на Сина в сравнение със сътворението на Ангелите:

  • Ти си Мой Син, Аз днес Те родих (Евреи 1:5)?

Това изказване на автора на писмата към Евреите ( еднозначно) се отнася за Исус.

В писмата към Евреите 5:5 авторът сочи Исус като избраният от Бог първо-свещенник:

така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал:” (Псалм 2:7): Ти си Мой Син; Аз днес те родих.”

Това съвършено Първосвещенство може да бъде изпълнено най-пълно и окончателно само като Божий Син ( Евреи 5:6-10 ).

Така ние узнаваме колко съдържателни и взаимосвързани са изявленията на Бог в Стария Завет и само ръководството на Святият Дух позволява на авторите на Новия Завет да изразяват такива изказвания.

Във 2 Царе 7:14-15 се говори за Сина на Бога:

  • Аз ще му бъда Отец, и той ще Ми бъде син: ако стори беззаконие, ще го накажа с тояга каквато е за мъже и с биения каквито са за човешкия род; но Моята милост няма да го остави, както я отнех от Саула, когото отмахнах от пред тебе.”

На пръв поглед ни се струва, че става дума за Соломон, който ще бъде въздигнат след смъртта на Давид ( Ст. 12 ). По това време Соломон е бил пораснал младеж. И автора на писмото до Евреите показва без съмнение че изявлението от 2 Царе 7:14 се отнася за Исус, когато той пише в 14а: Аз ще му бъда Отец, и той ще Ми бъде син:”

Така, че тук е видно, че само първата част на 14 стих в 2 Царе 7 се отнася за Исус. Втората част: ако стори беззаконие, ще го накажа с тояга каквато е за мъже и с биения каквито са за човешкия род; но Моята милост няма да го остави, както я отнех от Саула, когото отмахнах от пред тебе”, се отнася за Соломон, защото в живота на Исус не може да се открие никакъв грях ( 1 Петрово 2:22 ) за разлика от Соломон.

Да се признае Месия като Син Божий и за юдаизма не е било теологически проблем, сам Бог нарича народа на Израил свой първороден син:

  • А ти кажи на Фараона: Така говори Иеова: Израил ми е син, първородният ми;”

(Изход 4:22; сравни с Еремия 31:9).

Трудността се състои до голяма степен в нашите понятия и признанието, че Месия – Бог по своята същност е подобен ( равен ) на Отец.

В Псалм 45:6-7 (според нашата Библия) ( 44:7-8 ) намираме потвърждение за божествената природа на Христос:

  • Твоят престол, Боже, е до вечни векове; Скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда и намразил си нечестие; Затова, Боже, твоят Бог те е помазал с миро на радост повече от твоите събратя.”

На кого принадлежи това изказване? Този Псалм е написан от синовете на Корей. Но никога ни един юдеин в Стария Завет не е признавал това. Само Святия Дух, който изследва цялата дълбочина на божествеността на Създателя може да каже това. Не във всеки превод на този Псалм може ясно да се разберат взаимоотношенията БОГ-ОТЕЦ и БОГ-СИН, затова е много важно да се разбере, как авторът на писмата към Евреите е чел този текст, как е разбирал и как под непосредственото ръководство на Святия Дух е писал. Това изявление от Псалм 44 автора на писмата развива по-нататък:

И за ангелите казва: – “Който прави ангелите Си силни като ветрове, И служителите Си като огнен пламък” (Псалм 103 – По нашата Библия Псалм104:). А за Сина казва: – “Твоят престол, о Боже, е до вечни векове; И скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда, и намразил си беззаконие; За това, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя” (Евреи 1:7-9).

Бог Отец нарича Своя Божий Син, Който за разлика от Луцифер обичаше справедливостта и ненавиждаше беззаконията.

За сравнение изявлението на Исус от Марко 12:36, където той цитира Псалм 109:1 (наша Библия – Псалм 110:1 )

  • Сам Давид каза чрез Светия Дух: (Псалом 110:1) Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми докле положа враговете ти за твое подножие”.

И в паралелния текст от Матей 22:42-44 се подчертава, че книжниците с нищо не са могли да възразят на Исус.

Следващият текст от Пророк Исая потвърждава Божествеността на Сина:

Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира. Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на неговото царство, За да го утвърди и поддържа, Чрез правосъдие и чрез правда, от сега и до века. Ревността на Господа на Силите ще извърши това”. (Исая 9:6-7)

Тук Синът е наречен Бог могъщ, Отец на вечността, Бог Отец никога не би допуснал, някой освен Него да си присвоява Божествеността и Вечността на съществуванието, ако Той Сам не потвърди това !!!

 

Свидетелства на Писанията от Новия Завет

Първото сведение за Божият Син в Новия Завет произнася Архангел Гавраил, който говори на Мария:

И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида. Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край. А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам? И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.” (Лука 1:31-35).

Отец сам свидетелсва за Сина Си:

  • и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение.” (Матей 3:17).

Илюстрация 3 Безкрайното синьо на небето, над височините на планините, напомня на Божието откровение от небесната сфера. Първо патриархът, след това Моисей, пророкът и накрая в сина си Исус Христос (Снимка: 5 ноември 2014).

А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.” (От Матей 17:5; 2 Петрово 1:17, Лука 9:35)

Иоан Кръстител свидетелства:

И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух. И видях и свидетелствувам, че Тоя е Божият Син.” (Иоан 1:33-34).

Тогава Исус обръщайки се към учениците попитал, а вие Мене за кого Ме считате”? ( Лука 9:20 )

Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос {Т. е. Месия, Помазаник.}*, Син на живия Бог. Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.” (Матей 16:16-17)

Исус сам говори за себе си като за Син Божий и си позволява да нарече себе си:

  • Натанаил му отговори: Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев цар.” (Иоан 1:49).
  • А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.” (Матей 14:33).
  • то на Този, Когото Бог освети и прати на света, казвате ли, богохулствуваш, защото рекох, Аз съм Божий Син?” (Иоан 10:36).
  • А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя. Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога.” (Иоан 5:17-18).

С тези изявления евреите виждат, че правото на Исус да се нарече Божий Син означава също и неговото право да бъде равен на Бога ( по своята същност ), а тя не се вписва в техните теологически представи за Бога.

Исус сам влязъл в дискусия с книжниците и фарисеите, ( Матей 22:42-44 ) по въпроса: Христос чий син е ? Фарисеите потвърждавали, че той е Давидов син. Но Исус говори, че те би трябвало внимателно да изучат Стария Завет, като се аргументира така: Ако Давид под влиянието на Святия Дух нарича Христос – Господ (Псалм 109:1 – според нашата Библия Псалм 110:1 ), как той може да бъде негов син? При това Той не само засяга темата за своето необичайно рождение, но и заявява за своята Божественост, защото еврейското име „Адонай – Господ” в Псалм 109:1 е едно от имената на Бога. В LXX (септуагинта – гръцкия превод на еврейския Стар Завет) имената на Бог Яхве – Господ и Адонай – Господ са преведени с една и съща дума, а именно «Господ». В Новия Завет както Отец, така и Сина са наречени ´кύριος – kириос` – Господ.

Пред Първосвещениците Исус признава Себе Си за Син на Бога:

  • Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос Божият Син? Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.” (Матей 26:63-64). И Лука допълва: И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате; защото съм.” (Лука 22:70).

Иоан пише:

  • А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тая книга. А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име.” (Иоан 20:30-31).

В Писмото до Колосяните Апостол Павел пише:

  • Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;” (Колосяни 1:15; сравни също така с Иоан 1:1-3; 17:5).

Трябва да се помни, че преди сътворението на света е съществувал само Бог.

 

Следващите изявления на Библията, подчертават Божествеността на Исус:

 

Иоан 1:18 – Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.”

 

Иоан 20:28 – Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!” И Исус приема неговото признание и преклонение.

 

Към Римляните 9:5 Апостол Павел пише: чиито са и отците, и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.”

 

Към Филипяните 2:6-8 Апостол Павел пише: Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.”

 

1 Иоаново 5:20 Знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме истинния Бог; и ние сме в истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа. Това е истинският Бог и вечен живот.”

 

Само преклонението към Бог се отнася и към Исус

Иоан 9:35-38 – Чу Исус, че го изпъдили вън, и като го намери, рече: Ти вярваш ли в Божия Син? Той в отговор рече: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него? Исус му рече: И видял си Го, и Който говори с тебе, Той е. А той рече: Вярвам Господи; и поклони Му се.”

 

Лука 24:52-53 – И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост; и бяха постоянно в храма [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].”

 

Филипяни 2:10-11 – „така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.”

 

Евреи 1:6 – А когато пък въвежда Първородния във вселената, казва: – “И поклонете се Нему, всички Божии ангели” (Псалм 96:7).

 

Откровение 5:8 – И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесетте и четири старци паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши пълни с тамян, които са молитвите на светиите.”

 

Откровение 5:12-13 – и казваха с висок глас: Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение. И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята и по морето и всичко що има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола, и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и господство, до вечни векове.”

 

Многото изявления, които показват, че по Своята същност Исус е Божий Син и по Своята същност е равен на Бог-Отец, са наистина велики. Ако този факт не би съответствал на истината, то Исус би предприел всичко възможно да извади своите ученици от тази заблуда. И така, който отрича Божествеността на Исус, го прави лъжец.

 

Исус Христос – вечен Божий Син и в същността Си равен на Отец!

2. Исус – Човешки Син

Още в Битие 3,15 Бог посочва идването на Човешкият Син.

  • „ …Ще поставя и вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти наранява главата, а ти ще му нараняваш петата.“

И Павел в Галатяни 4,4 пише, че Божието предсказание дадено на Ева, ще се изпълни в Сина.

  • „… а когато се изпълни времето,(χρονοςхронос),Бог изпрати Сина си (Единородния), който се роди от жена, роди се и под закон“.

За това, че Човешкият Син намира своето място в линията на човешкото развитие се потвърждава от Неговото родословие.( Матей 1,1-25; Лука 3,23-36).

Разяснение на термини:

´υιος του ανθωπου´ (гр.) – Човешки Син

´Ο λογος σαρξ εγενετο´ (гр.) – Словото стана Плът

´Inkarnation´ (лат.) – въплъщение, ставайки човек, инкарнация

В Новият Завет названието Човешки Син се среща 76 пъти ( в Матей 26 пъти, в Марко 13 пъти, в Лука 23 пъти, в Йоан 11 пъти, в Деяния на Апостолите 1 път и в Откровение 2 пъти). Това обозначение било известно още в Стария Завет ( Даниил 7,13-14 ).

  • „… Гледах в нощните видения, и ето, един като Човешкия Син идеше с небесните облаци и стигна до Древния по дни; и доведоха Го пред Него. И на Него се даде власт, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото господство е вечно господство, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши“.

Така също и на Авраам, Бог обещава наследник:

  • „… в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята , защото си послушал гласа Ми“. ( Битие 22,18; сравни Галатяни 3,16; Матей 1,1)

И на Давид Бог обещава Син, на който ще утвърди престола и царството до века. ( 2 Царе 7,11-13, а в стих 14, Сина е наречен – Син Божий, така и обяснява в писмото към Евреите 1,5 ).

Илюстрация 4 Но когато дойде времето, Бог изпрати Своя Син, роден от жена, и вършил под закона, за да искупи онези, които бяха под закона ”(Гал. 4: 4-5)

Имало е основания, поради които Исус е трябвало да бъде Човешкия Син:

  • „… И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв, то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта онзи, който има власт над смъртта, тоест дявола“. ( Евреи 2,14 )

И Йоан, ученик на Исус свидетелства:

  • „…И Словото стана плът, и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, че беше пълно с благодат и истина. ( Йоан 1,14 )

Йоан даже намира критерий за различие между Божият дух и другите духове:

  • „…По това познавайте Божия дух, който изповядва, че Помазаният Спасител е дошъл в плът ( т.е. станал човек ), е от Бога. ( 1 Йоан 4,2 )

Необичайното в ставането на Исус човек е това, че Той се явява син само на жена, без участието на мъж ( Исая 7,14; Матей 1,24-25; Лука 1,33 ).

Илюстрация 5 Днес град Назарет в южна Галилея, с предимно арабско-християнско население, е магнит за повечето посетители, които идват в Израел от цял ​​свят (снимка: юли 1994)

 

Il<straciq 6 Църквата на Католическото Благовещение в Назарет. Произходът на църковната сграда в този момент датира от 4-ти век, в памет на Благовещение на Рождество Христово от ангела Гавраил на Дева Мария. Бившите църковни сгради са били многократно разрушавани и възстановявани от завоевания и земетресения. Настоящата базилика датира от 1955 г. (снимка: юли 1994 г.)

Исус е бил и е Син Божий, Той е станал Човешки Син и тези две същности на своята натура, Той ще съхрани във Вечността.

  • „…и каза ( Стефан ): Ето, виждам небесата отворени, и Човешкия Син, стоящ отдясно на Бога. ( Деяния на Апостолите 7,56 )

По време на своето пребиваване в изгнание на остров Патмос, Апостол Йоан видял във видение седем светилници ( Църкви )„…и всред светилниците Един като Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му – като огнен пламък. ( Откровение 1,13-14; сравни също 14,14 )

Колко е хубаво, че Исус като Вечния Син Божий, за нас и заради нас стана Човешки Син, това означава, че Той във всичко е подобен ( равен ) на нас хората, с изключение на греха. Затова били създадени предпоставки, че Той като втори Адам ( човек ) да победи греха, а заедно с него и смъртта. Неговите духовни наследници, както и Той самият : са наследници на Вечния Живот.

  • Защото, както в Адам всички умират, така и в Христа всички ще оживеят“. ( 1 Коринтяни 15,22 ).

 

3. Исус – Божият Слуга

Крачка по крачка Исус се отправя към следващия етап на самоунижение. Статусът на слугите е на най-ниското равнище в обществото. По този начин Исус е искал да се унижи, а така също да изпита на гърба си статуса,  положението на слугите.

Първите опсания за социалното положение на Месията ние намираме у Пророк Исая 42:1 ( приблизително 700 години преди Христа ). Ние четем как Бог с особено благоволение се обръща към своя слуга.

Ето Моят служител (слуга), когото подкрепявам, Моят избраник, в когото благоволи душата Ми; Турих Духа Си на него; Той ще постави правосъдие за народите”.

Подобно на Пророк Исая 42:1, и Евангелист на Матей 12:18 дава недвусмислени изявления за Месия и ясно подчертава, че тук има предвид Спасителя/Исус Христос.

Ето Моят служител, Когото избрах, Моят възлюбен, вКогото е благоволението надушата Ми; Ще положаДуха Си на Него, И Той щевъзвести съдба на народите.”

 

Разяснения на няколко гръцки термини:

Гръцката дума`δούλος — доулос` означава „роб”, най-ниското социално положение без никакви права на свобода, на гласуване и решения.

`πάις — паис, πάιδος — пайдос`- означава слуга, (понякога дете или юноша) с много ограничени права и свобода и избор.

`διάκονος — диаконос`- дякон-прислужник, често и прислуга на масата.

Четейки тези стихове, научаваме още повече за обширните дейности на Божия Слуга.

Сега, прочее, говори Господ, Който ме създаде още от утробата за Свой служител, За да доведа пак Якова при Него, И за да се събере Израил при Него, – (Защото съм почтен в очите на Господа, И моят Бог ми стана сила,). Да! Той казва: Малко нещо е да Ми бъдеш служител, За да възстановиш племената на Якова; И за да възвърнеш опазените на Израиля; Ще те дам още за светлина на народите, За да бъдеш Мое спасение до земния край”.

(Исаия 49:5-6)

Апостол Павел цитира същото това пророчество в синагогата на Антиохия Писидийска (някъде в 45 след Христа), която го свързва с изявлението на Исус (Деяния 13:47)

В Исаиа 52-53 детайлно се описва служението на Божият Слуга на народа си чрез страдание, унижение и смърт, както и възхода му.

Ето, служителят Ми ще благоуспее, Ще се възвиси и издигне, и ще се възнесе твърде високо.” ( Исаиа 52:13)

Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити; Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него, И Той ще се натовари с беззаконията им.”

(Исаия 53:11).

Евангелист Филип в своя разговор с етиопския евнух, велможа в двора на Кандис, кралицата на Етиопия, и пазител на Министерството на финансите, свързва пророчеството на Исаиа 53 ясно с Исус (Деяния 8:28-35).

За бъдещото идване на Божият Слуга, говори също така и пророк Захария ( 520 г. преди Христа ), който е служил по време на строителството на Храма в Ерусалим.

Слушай сега велики свещениче Исусе, ти и другарите ти, които седят пред тебе, (понеже и те са човеци поставени за знамение;) защото, ето, Аз ще доведа служителя Си Отрасъла”.

(Захария 3:8)

На много места в Пророците бъдещият Спасител е наричан „отрасъл, помазаник, отрок” (Псалм 132:17; Еремия 23:5)

И пак Исаия казва: “Ще се яви Иесеевият корен”, и, “Който ще се издигне да владее над народите; На Него ще се надяват народите”.

(Римл.15:12)

Тук ясно е показано, че служението на Божият Слуга не се ограничава само с Израил, но се разпростира и над всички народи в света в следната последователност – отначало Израил, после всички други народи.

Първата общност на християните в Ерусалим в своите общи молитви също наричат Исус свой Свещен Слуга.

Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците и Израилевите люде, се събраха в тоя град против Твоя свет Служител Исуса, Когото си помазал,”

(Деян 4:27)

Апостол Павел вижда служението на Исус в най-дълбокото унижение (слуга) в образа на роб.

Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;

(Филипяни 2:6-7)

Исус сам описва Своето социално положение като слуга, и не само слуга на масата, но и Който доброволно дава живота Си в жертва за спасение на мнозина.

Илюстрация 7 Исус каза: Но аз съм като слуга между вас (снимка от 2018).

Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.”

(Лука 22:27)

Сравни: Марко 10:45 и Матей 20:28:

Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.”

( Марко 10:45)

също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.”

( Матей 20:28)

Еквивалентно на това, и следвайки примера на Исус, апостолите и Евангелието наричат себе си “слуга, служители и дори роби” Божии или на Исус.

.                  (Римл 1:1; 2 Коринт 3:6; Филип. 1:1; Колос 4:12; Тит 1:1; 2 Петрово :1; Юда 1; Откровение 1:1).

Исус, Божият Син, се принизи Самия Себе Си и се прие образа на слуга и роб, и прие образа на човек. Затова и Бог Го възвиси до най-високата позиция и постави Господ над всичко и всички!

 

4. Исус – Божият Агнец

Превод от руски: Снежана Обликова

Все по-дълбоко се спуска Божият Син в бездната на човешкото страдание и мъка. Колко още Му предстои да изпита, за да се разбере напълно, какво е направил човек със своето непослушание и съпротивление на Бога.

Пророческите предсказания за Божият Агнец можем да намерим още в самото начало на човешката история. Пише в Откровение 13,8на Агнеца, заклан още от създаването на света. Това звучи малко мистично, но пророческото изказване е тясно свързано с първите овце, които са били длъжни да умрат за да си направят Адам и Ева дрехи. Спомняме си, че преди грехопадението Адам и Ева са без дрехи, боси, били са свободни и не са се срамували един от друг. Срамът се появил от нечистата съвест и те си оплели дрехи от смокинови листа. Облеклото, което сами са си направили, показва тяхното желание отново да се приближат към Бог. Но Бог не приел това облекло и опита за сближение с Него, затова и ние четем:  „И Господ Бог направи кожени дрехи на Адам и жена му и ги облече“ (Битие 3,21). Това е първия символичен пример чрез думи и действия, относно Агнеца, когото Бог сам е избрал, и в който се отразява миролюбивия и примиренчески характер на жертвата.

Предсказания, пророчества и символични примери свързани с Агнето представляват непрекъсната верига през историята на Божият народ.

  • Авел принася в жертва на Бога от първородните на стадото си(Битие 4,4). Това действие изразява неговото послушание и вяра, като отговор на примера на Бога по отношение на неговите родители. Може с достоверност да се предположи, че той също е носил дрехи от овча кожа. Само заради това, той вече е бил праведен пред Бога, защото четем в Евреи 11,4: „С вяра Авел принесе на Бога жертва, по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му, и чрез тази вяра той и след смъртта си ще говори.
  • Авраам жертва по волята на Господния Ангел овена вместо своя син Исаак (Бытие 22,1-2: 13). С тези действия Бог отчасти посветил Авраам в своя план за спасение на света и цялото човечество, което реално става чрез Неговия единороден син.
  • Илюстрация 8 Агнец, като жертва на изкупление (снимка от 22 октомбри 2016).

    В Египет, Мойсей по нареждане на Бога вселявал на всички израилтяни да колят едногодишно здраво агне, което да им послужи за спасение и откупване на първородните (Изход 12,1-14). Това повеление на Бога се повтаряло ежегодно на Пасха(имаме чести прекъсвания на ритуала в Израел) до 70 година след Христа. Този ритуал служи на потомцитеи напомня на всеки човек за това, че грехът може да буде изкупен само с кръв и това трябва да бъде здраво агне, без недостатък, като указание за предвестник на безгрешност и на жертвата без вина на Исус Христос (Евреи10,1-10). Първият ритуал е бил временно явление, до появата на единородния Син Божий на този свят. От деня на смъртта на Исус на кръста, всичките жертвоприношения в храма нямат повече никакво значение. Те са премахнати чрез действителната и реална смърт на Исус заради греха на целия свят.

  • Така също чрез пророк Исаия, Бог открива своя план по отношение на Агнеца Божий и делото за спасение :„Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари, а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен . “ (Исаия 53,4). Тук еднозначно се говори за човека, когото водят като овца на заколение, показване на Исус като Божий Агнец. Евангелист Филип също смята,че в това пророчество еднозначно се има в предвид Исус (Деяния 8,35).
  • Йоан Кръстител възкликва под действието на Святия Дух: „Ето Божият Агнец, който поема греха на света!“ (Йоан 1,29;36) Еврейските слушатели на Йоан били предпазливи при тези думи. Но те още не разбирали Писанието, те чакали Месията, като цар и пророк (Йоан 6,25f ).
  • Към това може да се добавят впечатляващите не един път изричани думи от Исус относно неговите страдания и смърт : „От тогава Исус започна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Йерусалим, много да пострада от старейшините, главните свещенници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен“ (Матей 16,21; сравни също Мат. 17,22; 26,1-2; Лука 24,7).

   Разпъването на Исус на кръста, като осъществяване на плана за спасение на целия свят ние намираме във всичките Евангелия, (Матей 27; Марко 15; Лука 23; Йоан 19,17-24; Филип. 2,6-8).

  • Исус казал след като възкръснал: „Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?“ (Лука 24,26; 44-47)
  • Петър свидетелства за пророчеството и страданията на Исус свързани с неговото изпълнение: „Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници “ (Деяния 2,23).
  • Филип разяснява на етиопския велможа и пазител на хазната, че страдащият Божий Слуга, като Агнец Божий е Исус Христос (Деяния 8,32-35).
  • Така също Апостол Павел говори в синагогата в Солун, на своите слушатели: „Христос е трябвало да пострада“ (Деяния 17,3).
  • Петър пише в своето първо писмо: „Като знаете, че не с преходнинеща сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден ви от бащите ви, а със скъпоценната кръв на Христос, като на агнец – без недостатък и пречист“ (1Петрово 1,18-19).
  • На коринтяните Павел написал: „Защото и Христос, нашата Пасха, беше заклан за нас“ (1Кор. 5,7)

Най-много казано за Исус, като Агнец, намираме в Книгата Откровение : 5,6. 8. 12. 13; 6,1. 16;  7,9. 10. 14. 17; 8,1; 12,11; 13,8; 14,1. 4. 10; 15,3; 17,14; 19,7. 9; 21,9. 14. 22. 23. 27; 22,1. 3.

Исус, Божият помазаник (Христос), беше и е Божият Син, Той стана Човешки Син, прие образ на Слуга и умря с мъченическа смърт на Кръста като Агнец Божий за греховете на хората от всички времена.

Исус и във вечността ще съхрани образа на Божият Агнец във възпоменание за високата искупителна цена на своя народ!

 

5. Исус – добрият Пастир

Превод от немски: Нанка Недева

Фотография 9 Стадо овце близо до  Йерихон (Снимка от 24 януари 2019).

Това беше Божие провидение, че Неговият Син, като добър пастир (гр. ο ποιμένος) ще пасе Своя народ. Мисълта на Бога става все по-понятна, изхождайки от предишни истории от Стария Завет, където професията на пастиря да пасе овцяте, преминава като червена нишка през святото Писание и е тясно свързана с историята на Божият народ.

  1. Авел беше пастир (Битие 4:2)
  2. Патриарсите Аврам, Исаак и Яков бяха пастири.
  3. Всичките дванайсет колена на Израил произхождат от пастири и са били пастири. (Битие 46:34; 47:3)
  4. Мойсей пасе овцете на тъста си в Мадиам 40 години, преди Бог да му повери Израислския народ, който той води със себеси също 40 години. (Изход 3:1).
  5. Давид бил пастир до тогава, докато Бог го взел от повереното му стадо и го поставил за Цар над Израилския народ (2 Царе 7:8).
  • Псалм 22 – Давид възпява Бог като грижовен пастир.

Последователите на Давид на трона също били длъжни да пасат народа на Израил, да ги защитават, да ги ограждат с грижи, но болшинството от тях повече се грижили за себе си, търсели собствена изгода, а забравяли повереният им народ. Изхождайки от опита на много лъжливи и неверни овчари от минали времена, Бог обещал чрез пророк Езекиил да изпрати специален, уникален и добър пастир (Езекиил 34:1-31).

И ще поставя над тях един пастир, слугата Си Давида, който ще ги пасе; той ще ги пасе, и той ще им бъде пастир. Аз Господ ще им бъда Бог, и слугата Ми Давид княз между тях; Аз Господ изговорих това”. (Езек. 34:23-24).

Но този пастир трябваше да премине през страдание и смърт, както бе предсказано от Захария:

Казва Господ на Силите; Порази пастиря, и овците ще се разпръснат; И Аз ще обърна ръката Си върху малките”. (Захария 13:7) 

В своите думи към Юда в Ерусалим Исус изброява основните признаци на истинския и добър пастир.

А който влиза през вратата, овчар е на овцете”. (Йан 10:2)

А каво означава „влиза през вратата”, той обяснява в следващите думи

  • Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.” ( Йоан 10:11)
  • Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават, също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете”. (Йоан 10:14-15)

Това, което Бог предсказа чрез пророк Захария по отношение на истинския пастир, Исус прие върху Себе Си.

  • Тогава Исус им казва: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: “Ще поразя пастира; и овците на стадото ще се разпръснат”.

( Захария 13:7); (Mатй  26:31)

Основавайки се на Езекиил 34, Исус като истински пастир иска да събере всички разпръснати овце от народа на Израил и от другите народи.

И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир”. (Йоан 10:16)

Исус като пастор на стадото, получил авторитет и власт от Отеца Си, да даде своя живот за овцете и власт отново да го получи.

Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.” (Йанн 10:18)

В писмото към Евреите, Исус е наречен „Великият пастир на овцете”.

  • А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус…”

Евреи ( 13:20 )

И този Исус, така наречният „Върховен Пастир” (гр. o άρχιποιμένος), ще се върне отново, за да вземе при Себе Си в Своето чудно царство стадото Си ( Своя народ ):

  • И когато се яви Пастиреначалникът, ще получите венеца на славата, който не повяхва.”

( 1 Петрово 5:4 )

Сравни с :

  • А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол.

( Матея 25:1 )

Даже във вечността Исус ще остане нашият добър и грижлив Пастир”

  • защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им.

( Откровение 7:17 )

Сравни с :

„На зелени пасбища ме успокоява; При тихи води ме завежда.”

( Псалм 23:2 )

Колко прекрасно и оригинално – Исус Пасирят и в същото време Агнецът и това е за цяла вечност !

6. Исус – Спасител и Изкупител на света

Превод от руски: Снежана Обликова

IMG_1083

Илюстрация 10 Веднага след раждането си Исус беше поставен в ясли. В края на живота си Исус беше окачен на дървения кръст. (Снимка от 2015 г.).

Символи за Спасителя Исус Христос

Изкупление – това е най-голямата и съдържателна тема в Библията. В Старият Завет, Бог много често разкрива Своя план за спасението на Света. Особенно ясно Божието спасение се проследява в избавлението на Израилевия народ от египетско робство. От този момент в темата за спасение се използват следните термини.

  • Спасение – gr. `σωτηρία` — сотерия,
  • Спасител – gr. `σωτήρ, σωτήρος`- сотер, сотерос (така също важни хора са се обозначавали като Спасител, но в същостта си, това е Божия титла),
  • Спасител/Изкупител – gr. ´ρυόμενος´ — риоменос (този термин се употребява основно от Пророците).
  • Изкупление – gr. ´απολύτρωσις, λύτρωσις, λύτρος´ — аполитросис, литросис, литрос (става дума за това, да развържеш, отделиш или откупиш нещо посредством пари или проливане на кръв).

В Старият Завет, Бог говори за себе си като за Спасител и Изкупител на Своя Народ. Спасението на хората след грехопадението,съвсем не е просто. Бог не може просто така, само посредством своята сила и могъщество да спаси хората. Трябвало е да се заплати висока цена, за да може по законен път да се освободят хората от погибел. Затова Бог избрал пътя на спасение – пожертвал своят Единствен Син, така да се каже, заплатил е откуп чрез който да се освободят хората от властта на греха. Спасението на хората произлиза от Изкуплението.

За първи път Бог говори за Спасение на Ева в Битие 3,15:

  • „… Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство, то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата“.

Нейното семейство(на жената) ще порази главата на врага. Тази борба и победа над врага ще донесе свобода на човечеството. В историята на Израел, намеса на Бог в името на спасението на своя народ от бедствено положение, може да се наблюдава на много места в писанието. Така например чудното спасение на народа на Израил от египетско робство с помощта на Мойсей. Или спасителната Божия помощ чрез Съдийте и Царете на Израил. Може да се каже, че тези действия на Бога са били от външна страна, но те съдържали в себе си мисълта на Бог за Спасението на Своя Народ от неговото вътрешно заключване – заключване в греха и смъртта.

Чрез Пророците били произнесени пророчества относно духовното освобождаване на Божия народ. Например в Исая 49,6:

  • Да! Той казва: Малко нещо е да Ми бъдеш слуга, за да възстановиш племената на Яков и да възвърнеш опазените на Израиля, ще те дам още за светлина на народите, за да бъдеш Мое спасение (Спасение, гр. Σωτηρίαν-сотериан) до земния край“.

Павел цитира това изказване в своята проповед в Антиохия (Деяния 13,47) и го свързва с Исус, Месията Израилев чиято мисия се състои не само в това да донесе Спасението на всяко коляно в Израел, но и на езичниците.

И в Исаия 59,20 има предсказание за Месия:

  • а като Изкупител (гр. ρυόμενος – риоменос) ще дойде в Сион и за онези от Яков, които се обръщат от престъпление, казва Господ.

Тука е изменен термина: `ο ρυόμενος` — Спасител/Изкупител идва за да отвърне безбожния от своя народ. В Посланието към Римляните 11,26-27 Павел цитира това обещание, свързвайки го с Исус Месия Израилев :

  • „И така целият Израил ще се спаси както е писано(Исаия 59,20; Йеремия 31,33): »Избавител (гр. ο ρυόμενος – избавител) ще дойде от Сион , Той ще отстрани нечестията от Яков, и ето завета от Мене към тях, когато отнема греховете им“.

В този Нов Завет, който Бог сключва чрез Исус със своите (всички)народи, прощаването на греховете е същността на Божието Обещание (Сравни така също Матей. 26,26).

Още в името на Исус е заключен дълбокият смисъл на неговото Служение, така също в Матей 1,21:

  • …ще роди Син, Когото ще наречеш Исус (гр. σωσει – сосеи) защото Той е, който ще спаси народа Си от греховете му“.

   Съществително име от гръцкия глагол `σωσει – сосей` это `σωτηρία — сотерия` – Спасение. Божият Ангел свидетелства на пастирите от Витлеемските поля за раждането на Спасителя:

  • „… Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител (гр. σωτήρ — Спасител), който е Христос Господ “. (От Лука 2,11)

Самаряните в град Сихар още на вторият ден разбрали,че Исус е обещаният от Бога Спасител (σωτήρ) на Света.

  • „ И на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти ни каза, а понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Спасителят на света“. (гр. σωτήρ — Спасител).(Иоанн 4,42)

Петър и Апостолите свидетелствали на предводителите на Израил, че Исус от Назарет, възкръсналия е Спасителя(Месия).

  • Него Бог въздигна от дясно на Себе си за Началник и Спасител (гр. σωτήρ — Спасител), за да даде покаяние на Израил и прощение на греховете “. (Деяния 5,31)

Павел подчертава спасителното Служение на Исус за вярващите в Него:

  • „…и да очаквате Неговия Син от небесата, същият Исус, Когото възкреси от Мъртвите, който ни избави от идващият гняв “.(1 Солунци 1,10)

   Спасението в живота на всеки човек започва тук на земята, когато той с вяра приема Исус и завършва с пришествието на Месия.

Други места от Библията показващи Бог и конкретно Исус като Месия и обещания Спасител и Изкупител: Исаия 41,14; 43,14; 44,6; 44,24; 47,4; 48,17; 54,5.8; 60,16; 63;16: Деяния Ап 13,23; Ефесяни 5,23; Филипяни 3,20; Тит 2,13; 3,6; 2Петрово 1,11; 3,2.18; 1Йоан 4,14.

В Исаия 45,17 Бог обещава:

  • „А Израил ще се спаси чрез Господа с вечно спасение; вие няма да се посрамите, нито да се смутите до вечни времена “.

   Така народа на Израил чакал обещаното от Бог Спасение. Анна, пророчицата изказала очакваното от народа на Израил:

  • „И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха освобождението на Йерусалим“ (λύτρωσις — лютросис).(Лука 2,38)

   Учениците от Еманус изразиха всеобщото очакване на Израил с думите :„А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израил“.  (λυτρούσθαι – литрустаи;  Лука 24,21)Напълно разбираемо е, че Израил от Своя Месия преди всичко очаквал материално и физическо спасение. Това е причината,че много от тях не Го признали и затова и Го отхвърлили.

Исус дойде и откри Себе си като Спасител, за което Той пожертва живота Си.

  • „…също както и Човешкият Син, не дойде за да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп (λύτρον — литрон) за мнозина“. (Матей 20,28)

   Павел потвърждава законната обосновка на вярващите в Исус.

  • „…а с Неговата благост се оправдават по благодат (απολυτρώσεως – аполютросеос) чрез изкуплението, което е в Христос Исус“. (Римляни 3,24)

   По-нататък Павел прави извод, Исус е нашият Изкупител:

  • „А от Него сте вие в Христос Исус, който стана за нас мъдрост от Бога и правда и освещение, и изкупление, (απολύτρωσις — аполитросис)“. (1Коринтяни 1,30)

   Спасение и Прощение на греховете съществуват само защото Исус отдаде живота си за това.

  • „…в Когото имаме изкуплението си (απολύτρωσιν — aполитросин) чрез Кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат.“. (Eфесяни 1,7 сравни така също Колосяни 1,14)

   Други места от Библията потвърждават изкупителното служение на Христа:

  • 1Tимотей 2,6 : „…Който отдаде Себе си като откуп за всички-нещо засвидетелствано на съответното време“.
  • Евреи 9,12: „…и то не с кръв от козли и от телци, а със собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление “. (така също стих 15).

Изкуплението на Исус, което Той донесе ще се възпява и възхвалява от изкупените във Вечността.

  • Oткровение 5,9: Те пееха нова песен, като казваха: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите ѝ, защото си бил заклан и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всеки род и език, народ и племе“.

   Исус, избраният от Бога, предреченият и явил се Спасител на света, отдава Своя живот за грешниците, по този начин е направил Спасението възможно за всеки и за винаги.

7. Исус – Божият Пророк

Превод от немски: Нанка Недева

През всички времена и още повече в наше време настава неистова борба за правото „да бъдат изслушани”. На кого принадлежи първата и последната дума. Говорещият оказва определен натиск на слушателя, а това в по-голяма или по-малка степен поттвърждава неговото влияние. Колкото е по-голям текущият обем информация, толкова по-добре се преценява кого да се слуша.

Още по времето на Стария Завет гласът на пророка е бил „глас” на Бога. Него винаги са го наричали „гдедач”. Пророкът получавал от Бог думи, видения, указания, послания, които той е бил длъжен да съобщи и разясни на народа. Той е бил представен като посредник между Бог и народа. Така всички пророци на Стария Завет, особено Мойсей, в определен смисъл са били предобрази или предвестници на Христос.

Пророческото служение на Исус е било предсказано още в Стария Завет. Заслужава да се отбележи и това, че обещанието да изпрати единствено Великия и истинаски пророк е свързано с молбата на израилския народ. В изход 20:19 е написано: И рекоха на Моисея: Ти говори на нас, и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем”. Заключителната формулировка на тази молба от Второзаконие 5:27 гласи: Пристъпи ти и слушай всичко, което ще рече Господ нашият Бог; а ти ни казвай всичко, що ти говори Господ нашият Бог, и ние ще слушаме и ще изпълняваме”. И така Първото и най-важно предсказание за Исус звучи така:

  • Господ твоят Бог ще ти въздигне отсред тебе, от братята ти, пророк както е въздигнал мене; него слушайте, според всичко, което ти просеше от Господа своя Бог при Хорив, в деня, когато се събрахте, като казваше ти: Да не чуя вече гласа на Господа моя Бог и да не видя вече тоя голям огън, за да не умра. Тогава Господ ми каза: Добро е това, което рекоха. Аз ще им въздигна отсред братята им пророк, както съм въздигнал тебе, и ще туря думите Си в устата му; и той ще им говори всичко, което Аз му заповядвам. А който не послуша думите Ми, които той ще говори в Мое Име, Аз ще искам ответ от него”. (Второзаконие 18:15-19)

Тук са очевидни следните аспекти:

  • Този Пророк трябва да излезе от израилския народ
  • Този Пророк трябва да предава на народа словата на Бога
  • народът е длъжен да слуша Този Пророк
  • На Този Пророк той трябва да е послушен
  • Всеки, който не се подчинява на този пророк ще бъде изтребен от народа.

Когато Йоан , най-големият пророк на своето време, започнал своята дейност на Кръстител, книжниците са обърнали внимание на него и са се питали дали той не е обещаният Божий Пророк?

И ето, свидетелството, което Иоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си? Той изповяда, и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос”. (Иоан 1:19-20)

Самият Исус, по време на Своето второ посещение в Ерусалим и след изцелението през една събота на болен в къпалнята Вифезда, в разговора си с юдеите позовавайки се на свидетелството на Мойсей говори:

  • Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява – Моисей, на когото вие се облягате. Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа. Но ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?” (Иоан 5:45-47, във връзка с Второзаконие 18:15)

Господ твоят Бог ще ти въздигне отсред тебе, от братята ти, пророк както е въздигнал мене; него слушайте”,

Реакцията на множеството народи след чудото с нахранване на пет хиляди на западния бряг на Галилейското езеро, била еднозначна:

  • Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света” (Иоан 6:14 тук също така е видна пряката връзка с Второзак 18:15)

До това заключение дошли и някои от присъстващите на празника шатроразпъване в Ерусалим.

  • „За туй, някои от народа, които чуха тия думи казваха: Наистина Тоя е пророкът”. (Иоан 7:40)

На така наречената Свещена Планина, Бог Отец сам прославя Своя Син Исус и призовава учениците да Го слушат:

А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте”. (Матей 17:5).

Илюстрация 11 “Който има уши да слуша” (снимка от 2016).

Тези думи са познати. На своето време те са били предсказанията, направени чрез Мойсей, а сега и самият упълномощен „Глас Божи” стои пред тях. Те познали в Него изпратения Божий пророк и приели неговите думи. Така сам Исус свидетелствал за тях:

защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях, и те ги приеха; и наистина знаят че, от Тебе излязох, и вярват, че Ти си Ме пратил”. (Иоан 17:8)

Петър в своите проповеди в денят на петдестница цитира обещанието дадено на Мойсей, както е изпълнено в лицето на Исус:

Господ твоят Бог ще ти въздигне отсред тебе, от братята ти, пророк както е въздигнал мене; него слушайте” (Второзак, 18:15; 18,19)

Защото Моисей е казал: “Господ Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна мене; Него слушайте във всичко, каквото би ви рекъл; и всяка душа, която не би послушала тоя Пророк, ще бъде изтребена из людете”. И всичките пророци от Самуила и насетне, колцината са говорили, и те са известили за тия дни”. (Деяния Ап 3:22-24)

Стефан в речта си пред синедриона също се позовава на пророчеството от Второзаконие 18:15

Това е същият Моисей, който рече на израилтяните: “Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене”, (Деяния 7:37)

Още един опит предпиема авторът на Посланието към евреите където той се обръща към юдеите, за да им разясни и да им покаже, посредством кого, кога и как е говорил Бог:

Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете” ( Евреи 1:1-2)

Всичко, което Бог Отец е искал да съобщи чрез Своя Посредник, е много обширно и включва в себе си всички жизнено важни въпроси и теми. В Своя пророрчески ( ретроспективен ) поглед в миналото, Исус споменава имена и събития от далечното минало и по този начин доказва не само тяхната историческа достоверност, но тяхното значение за настоящето и дори бъдещето.

  • Споменавайки създаването на първата човешка двойка, Адам и Ева ( Матей 19:4; Битие 1:27), Той ги дава като пример за моногамия.
  • Той простира завеса пред мрачния свят на сатана и го разобличава като лъжец и убиец (Йоан 8:44, Битие 3:1). С това Той предупреждава Своите слушатели за реалната опасност да бъдат измамени от врага – това е елемент на пророчество.
  • Той споменава Авел, убит от Каин ( Лука 11:51; Битие 4:1), имайки предвид невярващите и противостоейки на поколението мислещи като братоубиеца Каин. Това е пророчество на своето време.
  • Той споменава Ной във връзка с потопа ( Матей 24:37; Лука 17:26; Битие 6:1 ). Това събитие той използва за да опише състоянието на човечеството преди Своето второ пришествие. Това е пророчество за бъдещето.
  • Многократно споменава Авраам, хвали делата му на вяра ( Иоан 8:39), говори за среща с него ( Иоан 8:56, Битие 18) и потвърждава неговото отиване в рая. (Лука 16,23; 13,28) Това е пророчески поглед в миналото и бъдещия свят.
  • Той потвърждава унищожението на Содом и Гомор, предсказвайки, че това ще бъде в ден на съд, който потвърждава Неговия авторитет.
  • Той потвърждава срещата на Бог с Мойсей при горящия храст, в близост до планината Хорив (Матей 22:32; Марк 1:26; Изход 3:6); чудото да храни народа с манна (Иоан 6:49; Изход 16:35).
  • Той споменава Давид и Соломон, Илия, Елисей, Исай, цитира пророците Еремия, Захария, Данаил, тълкува и прилага Писанието. Съвършено нови, Неговите пророчески твърдения са за бъдещето, края на света, страшния съд и за това, какво ще бъде след всичко това.

 

Така че Исус е бил изпратен от Бога и упълномощеният Глас Божий”, говорещ какво е било, какво е и какво ще бъде. Той има думите на вечен живот. Бог изисква да Го слушат” и да Му бъдат послушни” !

8. Исус – Божият Христос

По времето на Стария Завет, Първосвещенниците (Аарон – Мойсей, Изход 40,13), пророците (Елисей – Илия, 3 Царе 19,16) и царете (Давид – Самуил, 1Царе 16,12), за тяхното служение ги помазали с елей. В гръцкият превод на Старият Завет (LXX) нееднократно се среща определението ´Христос´, което в основата си се е отнасяло за Първосвещенник или Цар ( Левит 4.5,16;6,15; Царе 16,6;24,7; 2 Летописи 6,42). Следователно помазаници били или първосвещенници, или пророци или царе. Помазването на избраната личност ѝ давало пълно право и авторитет да говори и действа по поръчение и от името на Бог. Известната ни латинска дума » Christus», по гръцки `Χριστός `, по еврейски `Мешиах` или `Машиах`, означава в превод на български език — Помазаник.

Исус обединява в Себе си всичките три почетни титли или длъжности(пророк, първосвещенник и цар), защото Той е Божият помазаник и е помазан не просто с елей, а със Святият Дух.

Най-известното изказване за Помазаника е направено от Бог чрез пророк Исаия:

  • Духът на Господа Йехова е на мене, защото Господ ме е помазал … (Исаия 61,1)

   Затова, че изказването се отнася за Помазаника Исус, става ясно от казаното за Него(за Исус) в назаретската синагога. В Евангелието от Лука4,17-19 четем:

  • и Той отворил книгата и намерил мястото (Исаия 61,1-2), където било написано: «Духът Господен е на Мене; защото Той Ме е помазал да благовествам на кротките, пратил Ме е да превържа съкрушените сърца, да  проглася освобождение на пленниците и отваряне затвора на вързаните, да проглася годината (юбилейната година) на благоволението ГосподнеИ, затворил книгата, и я върнал на служителя, седнал; и очите на всички в синагогата били устремени в Него. И Той започнал да им говори: « Днес се изпълни това писание пред вас“. (Лука 4,18-21)

   На пророк Исаия било предсказано и се изпълнило в личността на Исус следното:

  • Исус бил помазан чрез Святия Дух и със Святият Дух – това означава авторитет и пълноправие.
  • Исус бил изпратен да проповядва Благата вест и за годината на прощение(юбилейната).
  • Исус бил изпратен да изцелява и освобождава.

И все пак в Своя роден град Той бил отхвърлен. Но и в други различни ситуации постоянно възниквал въпроса за Неговите правомощия.

Следващото известно указание за Помазаника и Неговото служение се намира Пс 2,1-2:

  • Защо се разоряват народите и племената намислят суета? Опълчват се земните царе и управниците се наговарят заедно против Господа и против Неговия Помазаник “.

И в Деяния на Апостолите 4,26-27 е казано, че общината в Ерусалим цитира тези думи от Псалма и еднозначно ги свързва с личността на Исус:

  • „ «Опълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.» Защото наистина и Ирод , и Пилат Понтийски с езичниците, и Израилевия народ се събраха в този град против Твоя Свят Син Исус, когото си помазал“.

   Служението на Исус като Помазаник и Упълномощен се разпространява и сред езичниците. За това Бог говори чрез пророк Исаия така:

  • Ето Моя Слуга, когото подкрепям, Моя избранник, в когото благоволи душата Ми; положих Духа Си на него; той ще постави правосъдие за народите “. (Исаия 42,1)

`Аз положих Моя Дух на Него` или `Му дадох Моят Дух`, значи че го е снабдил с Божествени правомощия. Това пророчество е много близко до това, че Йоан е видял с очите си и е чул с ушите си при кръщението на Исус в Йордан; когато се отварят небесата и той видял святият Дух, спускащ се върху Исус във вид на гълъб( Матей 3,16-17). Втората част на това пророчество Матей свързва с Христос в друго отношение:

  • И им заръча да не разгласяват за Него; за да се сбъдне казаното чрез пророк Исаия: Ето Моя Слуга, Когото избрах, Моя възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми. Ще положа духа си на Него, и Той ще възвести съд на народите“. (Матей 12,16-21)

И макар и Исус да е действал преди всичко за Израил, за да спаси изгубената `овца от стадото ѝ `, Неговото служение се разпространило и сред езичниците (Йоан 10,16).

Пророк Данаил предвидил идването на Помазаника и съпровождащите това идване знамения. Макар и това пророчество да е било скрито за разбиране, Исус в края на Своето служение го свързва с разрушаването на Ерусалим, в 70 година от н.е. Според това пророчество, предсказанието за Месия, трябва да се свърже с личността на Исус.

  • Седемдесет седмици са определени за народа ти и за святия ти град за въздържанието на престъплението, за довършване греховете и за правене умилостивение ;за беззаконието, и да се въведе вечна правда и да се запечата видението и пророчеството и да се помаже Пресвятото. И така, знай и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради отново Йерусалим до Княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще се съгради наново, с улици и окоп, макар в размирни времена. И след шестдесет и две седмици Месията ще бъде посечен и няма да има кои да му принадлежат ; народът на Княза, който ще дойде; ще погуби града и светилището;краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения. Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време». (Даниил 9,24-27; сравни. 11,31; 12,11; Матей 24,15)

   Кoгато е  ` дошло да се изпълни времето`, Бог изпратил Своя Син (Гал 4,4) и известили небесните посланници за рождението на Месия във Витлеем.

  • „…защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е ХристосГоспод“. (Лука 2,11)

Набожният Симеон видял пристигналия Месия в Ерусалимския храм, когато донесли Младенеца Исус, за да го представят пред Господ.

  • И , ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и този човек беше праведен и благочестив и чакаше утехата на Израил; и Святият Дух беше на него. На него беше открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Помазаник“. (Лука 2,25-26)

Поразително е и това, че даже властолюбивият цар Ирод е знаел за идването на Помазаника. На него му липсвали подробности за времето и мястото на раждането на Христос, но тези детайли той получил от книжниците и мъдреците. На Ирод даже му е било известно, че новороденият цар на Юдеите е идентичен със завещания Месия.

  • Тогава Ирод повика тайно мъдреците и внимателно разучи от тях времето, когато се е явила звездата“.атей 2,7)
  • Затова събра всички главни свещеници и книжници на народа и ги разпитваше къде трябва да се роди Христос?“ (Матей 2,4)

Йоан Кръстител известява идването на Месия и разяснява за Исус:

  • И понеже хората бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцата си за Йоан, да не би той да е Христос, Йоан отговори на всички : Аз ви кръщавам с вода, но иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на сандалите Му; Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън“. (Лука  3,15-16)

   Няколко месеца по-късно, той напомня на народа за своето свидетелство за Месия със следните думи:

  • Вие сами сте ми свидетели, че казах: Не аз съм Христос, но съм пратен пред Него “. (Йоан 3,28)

За това той обърнал внимание на народа за Исус, който вече бил на път, изпълнявайки своето служение на Месия.

В Евангелията са казани няколко имена на лица, познали в личността на Исус, обещания Христос!

Андрей, брат на Симеон Петър:

  • Той първо намери своя брат Симон и му каза: Намерихме Месия, което значи Христос“. (Йоан 1,41)

           Самарянката от Сихар:

  • „…елате да видите един Човек, Който ми каза всичко,което съм направила. Да не би Той да е Христос?“ (Йоан 4,29)

Петър от името на всички ученици:

  • Тогава им каза: А вие какво казвате:Кой съм Аз?Петър Му отговори: Ти си Божият Помазаник“.( Лука 9,20; Марк 8,29)

Марта, сестрата на Мария и Лазар:

  • Тя Му отговори: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света“. (Йоан 11,27)

   Исус до Своето Възкресение, от една страна приемал тези свидетелства, а от друга страна – се въздържал от публично огласяване. Как да се обясни такова поведение? Отговорът, мисля е прост: с вярващите Той с удоволствие влизал в контакт и им се откривал, а невярващите, тези които Го критикували и враговете, Той държал на дистанция от Себе Си. Той не «хвърлил святото Си пред свините» (Матей 7,6).

  • Тогава заръча на учениците на никого да не казват, че Той е Христос“. (Матей 16,20)

   Сред народа е царяла всеобща неувереност относно личността на Исус: явява ли се Той Христос или не? Следващите изказвания поясняват това:

  • Затова някои от множеството, които чуха тези думи, казваха: Наистина, Този е Пророкът. Други казваха: Този е Христос. Някои пък се чудеха: Нима от Галилея ще дойде Христос?Не казва ли Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство и от градчето Витлеем, където беше Давид? И така възникна раздор между народа за Него “. (Йоан 7,40-43)

Но едва ли някой се е решавал открито да признае Исус Христос от страх пред Юдеите, които вземали следното решение:

  • „…понеже юдеите веч се бяха споразумели помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал катоХристос“. (Йоан9,22)

Но един път юдеите все пак попитаха Исус:

  • Тогав юдеите Го наобиколиха и Му казаха: До кога ще ни държиш в неведение? Ако Ти си Христос, кажи ни ясно“. (Йоан 10,24)
  • Исус им отговори: Казах ви и не вярвате. Делата, които върша в името на Своя Отец, те свидетелстват за Мене. Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце“. (Йоан 10,25-26)

В друг случай Исус сам задал въпрос на фарисеите, който се отнасял до отъждествяването(идентичността) и произхода на Христос:

  • И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита: Какво мислите за Христос? Чий Син е? Казаха Му: На Давид. Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва: Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене,докато положа враговете Ти под краката Ти? И така, ако Давид го нарича Господ, как тогава Той е негов син? И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси“. (Матей 22,41-46)

И само по време на разпита Исус на всеослушание потвърди пред синедриона Своето назначение за Месия.

  • Но Исус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш Ти ли си си Христос, Божият Син? “ (Матей 26,63) И Марк допълва:  А Исус каза: Аз съм; и ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния и идещ с небесните облаци“.  (Марк 14,62)

След Своето Възкресение Исус много открито говори за изпълнението на всички предсказания в Писанието, относно Неговата личност и служението Му като Помазаник.

  • И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците! Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава? Трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите. Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията“. (Лука 24,25-27; 44-45)

Петър продължил откритото свидетелство за Христос в своята проповед в деня на Петдесятница:

  • И така, нека знае добре целият Израилев дом, че Този Исус, Когото вие разпънахте, Него Бог е направил и Господ и Христос“. (Деяния 2,36)

   И Павел подчертава идентичността на Христос с обещанията на потомците на Авраам – Исус (Марк 1,1) :

  • А обещанията се дадоха на Авраам и на неговия потомък. Не казва: и на потомците, като на мнозина, но като за един: и на твоя потомък(Битие 22,18), който е Христос“. (Гал 3,16)

Допълнителните препратки за Христос се намират в Пс. 15,8-11, а препратката за Исус в Деяния на Апостолите е в 2,25-33. Ясно става, че Христос се явява не само Помазаник от Бога чрез Святия Дух, но и чрез Него му се дава Святия Дух.

Ако Исус е Христос, то кои са Неговите Последователи?

  • „…и като се събираха в църквата цяла година, поучаваха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха Христиани“. (Деяния 11,26)
  • А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана Христианин! А Павел каза: Бих се молил на Бога, така че, било с много, не само ти, но и всички,които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови“. (Деяния Ап 26,28-29)
  • „…но ако страда някой като Христианин, да не се срамува, нека слави Бога с това име. Защото дойде времето да се започне съдът от Божия дом ; и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тези,които не се покоряват на Божието благовестие? “ (1Петра 4,16-17)

Затова и последователите на Христос са помазани със Святия Дух:

  • „…а колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас и нямате нужда да ви учи някой; затова, както неговото помазание ви учи за всичко и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите“. (1Йоан 2,27; сравни Матей 3,11)

Помазването , за което говори Йоан е Святия Дух, с който са кръстени учениците на Исус. Това помазване учи (това е дейостта на Святия Дух, който действа по поръчение на Отец и Син).

   Както Исус се явява единствен по своя род Божий Помазаник, така и последователите Му са помазани с Божият Свят Дух и могат с право да се наричат Християни.

9. Исус – истинският Първосвещенник на Бога

Нито един човек няма пряк достъп до Бога, на него му е нужен посредник. Тази длъжност е изпълнявал свещеник, предопределен от Бога. Първият свещеник, който бил посредник на народа на Израил пред Бога, бил Арон, по-големият брат на Мойсей, поради което него го наричат Първосвщенник (гр. αρχιερέως – архиереос). Свешенослужението на Арон продължило с малки прекъсвания до разрушаване на храма, през 70-та година след Христа. Тъй Ааронското свещенослужение беше премахнато, защото това е било свързано изключително със светая светих (ковчега на завета на Господа) и по-късно с храма.

Както виждаме, това свещенослужение било временно и завършило със смъртта на Исус на кръста.

Бог доста рано започнал да предсказва за истинския и вечен Първосвещенник чрез преобраза на един човек. В Битие 14 четем необикновена история за един свешенник на име Мелхиседек.

Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино та го благослови, казвайки: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята” (Битие 14:18-19).

Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десетък от всичката плячка – тоя, който е първо, по значението на името му, цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир, без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава за винаги свещеник(Евреи 7:1-3).

След 1000 години Бог дава клетвено обещание чрез Давид, по пример на Мелхиседек, за истинския Първосвещенник: Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков” (Пс. 110:4).

Защо Бог не е взел свещенослужението на Аарон за праобраз на вечния свещенник Исус? Отговор на този въпрос намираме в Евреи 7:4 – 8:13

  • Христос, предопределрият от Бог пъросвещенник, принесе Самия Себе Си, като Агнец Божий: А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение, веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление.” (Евр. 9:11-12)

„…гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин” (Евр. 6:20).

Това, че Исус е дал първият плод той сподели с учениците Си, които също имат право да бъдат свещеници на Бога: и от Исуса Христа, който е верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе. На този, Който ни люби, и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си, и Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство във вечни векове. Амин” (Откр 1:5-6).

Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина: вие, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили (Осия 2:25) ; (1Петра 2:9-10).

Молитвата за другите например също се явява свешенослужение на вярващите (Кол 4:12; Ефес :6:18-20).

Исус Христос навеки остава Първосвешенник !

10. Исус – Цар на царете

Превод от немски: Нанка Недева

Идеята или мисълта `Цар` идва сигурно от Бог, както и можем да прочетем в Изход 15,18: „Бог ще царува до вечни векове“! Още от времето на нашите праотци Бог е давал указания за царствата (Битие 17,6).

Титлата Цар, гр. `βασιλευς` (евр. Мелхи) е много стара, още от древни времена, където царете управлявали в качеството на градски управители (Битие 14,8.18 и други).

Гръцката дума `βασιλεια` – означава Царство.

Първото предсказание за царете и за бъдещето на Израил, Бог дава на Сара, жената на Авраам в Битие 17,6: Ще те направя плодовит и ще произведа народи от теб, и царе ще произлязат от теб.“ Така също в благословението на Исаак към Яков (Битие 27,29), в скрита форма се съдържа завещание за господство над народите: Племена ще ти слугуват и народи да ти се покланят. Бъди господар на братята си, и да ти се покланят синовете на майка ти.“ Самият Яков не доживял до господство над народите, следователно това обещание било длъжно да се изпълни в доста по-късен период от време.

Когато Яков благославял своите 12 синове, Юда, четвъртият син, получил особенно благословение и обещание за господство: Няма да отнеме скиптър от Юда, нито управителен жезъл отсред краката му, докато дойде Цар. И на него ще му се покоряват племената (Битие 49,10 ). И така, тук отново се споменава обещанието дадено на Сара (Битие 17,6) с указание за един потомък на Юда. В така наречения царски закон (Второз. 17,14-20), бъдещото царство е вече предопределено и Бог в своята мъдра предвидливост дава своите указания в какви рамки са длъжни да действат временните управители на Израил. Когато влезеш в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава, и я завладееш, и се заселиш в нея, ако кажеш: «Ще си поставя цар, както всички народи, които са около мене», тогава да си поставиш за цар онзи, когото избере Господ, твоят Бог; от братята си да си поставиш цар; не бива да поставяш над себе си [цар] чужденец, който не ти е брат(Второз. 17,14-15). Изминали няколко столетия, в течение на които Израил бил ръководен от съдий и първосвещенници. Тогава дошло време, когато зовът на народа за цар ставал все по-силен. И тъй както народът се ръководил от своите собствени разбирания, то Бог им дал Цар от рода на Вениамин, Саул, син на Кис. Това царуване било временно и Бог този път действал суверенно(еднолично), помазвайки Давид от Витлеем за цар над Израил. Тук пак се появява частица от обещанието дадено на Сара, Яков и Юда. Давид, потомък на Юда, четвъртия син на Яков (Битие 49,10). Още преди смъртта на цар Давид, Бог му обещал или можем да кажем потвърдил още един път обещанието за царство чрез негов потомък. „Когато се навършат дните ти и заспиш с бащите си, ще въздигна потомъка ти след тебе, който ще излезе от чреслата ти, и ще утвърдя царството му. Той ще построи дом за Името Ми, и аз ще утвърдя престола на царството му до века (2Царства 7,12-13 ). След смъртта на цар Давид, Бог от време на време частично повтарял или отново потвърждавал завещанието за царство за потомъка на Давид. Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде : Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира. Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на неговото царство, за да го утвърди и поддържа чрез правосъдие и правда, от сега и до века. Ревността на Господа на силите ще извърши това(Исаия 9,6-7). „В онзи ден, казва Господ на Силите, ще строша хомота му от врата ти, ще разкъсам оковите ти и чужденци няма вече да го поробват; а ще слугуват на Господа , своя Бог, и на царя си Давид, когото ще им въздигна “ (Йеремия 30,8-9). „После израилтяните отново ще потърсят Господа, своя Бог, и царя си Давид; и в следващите дни ще дойдат със страхопочитание при Господа и при Неговата благост(Осия 3,5).

Апостол Павел цитира пророк Исая в Римл. 15,12 : „И отново говори Исая (Исая 11,10 ): »и в онзи ден към Есеевия корен-който ще стои като знаме на племената, – към него ще прибягват племената; и неговото място на покой ще бъде славно». Трябва да забележим, че царството на този цар се разпространило и на езичниците и цялата надежда на езичниците ще се опира на него. След като се изпълнило времето, Бог изпратил ангел в Назарет при девственица на име Мария, с послание: „И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш Син, Когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще бъде наречен Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. Ще царува над Якововия дом до века; царството Му няма да има край“ (Лука 1,31-33). Така се изпълнило завещанието, дадено на Давид и Бог изпратил своя Син, като Цар на евреите.

А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Йерусалим. И казаха: Къде е Юдейския Цар, който се е родил? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним“.(Матей. 2, 1-2)

След кръщението в Йордан, Исус се представя на Натанаил като цар на Израил:

„Натанаил Му каза: Учителю, Ти си Божият Син, Ти си Израилевият Цар “ (Йоан 1,49). Още в самото начало на своето служение Исус подчертава, че централната част на неговата мисия и благата вест се явява царството Божие. (Матей 4,17).

В продължение на цялата своя дейност Исус повече говори за Божието царство, отколкото за себе си като цар . Служението се явява абсолютна и първостепенна задача в неговия живот, както става ясно от неговото поведение след нахранването на петте хиляди:

И така, Исус като разбра, че ще дойдат да го вземат насила, за да го направят цар, пак се оттегли сам на хълма (Йоан 6,15). Но докато бил в Йерусалим преди Пасха, Исус открито се явил на Израил, така че изпълнил пророчеството на Захарий: „A множествата, които вървяха пред Него и които идваха след Него,викаха: «Осанна на Давидовия Син!«Благословен, който иде в Господнето име!». Осанна във Висините!“ (Матей 21,9). Това, че народа тук възкликва, се явява цитат от Пс. 117,25 част от песен, която са пели или говорили на празниците в Йерусалим. И този път, тези думи били предназначени за Исус, отдавна очаквания потомък на Давид, в който се таяла цялата надежда на Израил. „А главните свещенници и книжниците, като видяха чудесата, които извърши и децата, които викаха в храма: «Осанна на Давидовия Син»!, възнегодуваха“ (Матей 21,15). Тук още един път се вижда, че Бог се открива на непълнолетни, в този случай буквално деца от Израилевия народ и закрива очите на мъдрите и умните (Матей 11, 25-26). И Марк допълва този вик на възторг и помощ със следните думи: „Благословенно настъпващото царство на баща ни Давид, което иде в Господнето име! Осанна във Висините!“ (Марк 11,10). От тези стихове следва, че евреите са признали Исус, като цар на завещаното от Давид царство.

Илюстрация 12 Магарето с малкото й на Гръцки остров Кос (Снимка от 16 Май 2015).

По-нататък Йоан допълва за реакцията и призива на народа: “взеха палмови клони и излязоха да го посрещнат, като викаха:“ « Осанна! Благословен, който идва в Господнето име , Израилевия Цар!»“ (Иоанн 12,13). Народа открито признава Исус за цар на Израил. Преди повече от четиристотин години, Бог предсказал това събитие чрез пророк Захарий: „Радвай се много, сионова дъще; възклицавай йерусалимска дъще; ето, твоят цар иде при тебе; Той е праведен и спасява, кротък и възседнал на осел. Да! На осле, рожба на ослица“ (Захар. 9,9).

Илюстрация 13 Три царски отличителни знаци (Снимка от 2016).

Когато Исус стоял пред Пилат, той на неговия въпрос: „Ти Юдейския цар ли си?“, отговорил открито и ясно — Да: „Исус отговори: «Моето царство не е от този свят; ако царството Ми беше от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите.Но сега царството Ми не е от тук.Затова Пилат Му каза: «Тогава Ти Цар ли си?« Исус отговори: « Ти сам казваш, че съм Цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас»“ (Йоан 18,36-37). Исус отхвърля предводителство на еврейския народ, като цар от света. „Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне, юдеите обаче викаха: « Ако пуснеш Този, не си приятел на Цезаря; всеки, който прави себе си цар, е противник на Цезаря!“ (Йоан 19,12).

По този начин Исус е бил подложен на натиск от народа, а като цар на Израил, официално отхвърлен. Как може Месия – Цар, осъден на смърт и разпнат, да бъде надежда на Израил?

Но Петър в своята проповед в деня на петдесятница в Йерусалим се опира на обещания и на техните изпълнения: „Израилтяни,послушайте тези думи: Исус от Назарет, за Когото Бог е свидетелствал между вас чрез велики дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него между вас, както самите вие знаете, Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници; Когото Бог вузкреси, като Го освободи от страданията на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея. Защото Давид казва за него : « Винаги гледах Господа пред себе си; понеже Той е отдясно ми, за да не се поклатя; затова се зарадва сърцето ми и развесели езикът ми, а още и плътта ми ще престоява в надежда; защото няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш Твоя Свят Син да види изтление. Изявил си ми пътищата на живота; в присъствието Си ще ме изпълниш с веселба.« Братя, мога да ви кажа уверено за патриарха Давид, че и умря, и бе погребан, и гробът му е при нас до този ден. И така, понеже беше пророк и знаеше , че Бог му бе дал обещание с клетва да постави на престола му Човек от плода на неговите чресла », той предвиждаше това, говори за възкресението на Христос,«че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление». Бог възкреси този Исус, на което ние всички сме свидетели“ (Деяния на Апост. 2,22-32).

Да обърнем внимание, че Петър тук говори за обещаното от Бог на Давид във 2 Царе 7,12-13, откъдето следва, че Разпятието и Възкресението на Исус вече са изпълнени. Исус е вече ръкоположен на трон и седи отдясно на Отец Си, като Цар за вечни времена.

Апостол Павел и учениците в Солун са упреквани в това, че те проповядват за друг цар, за Исус, и така отхвърлят кесаря. „…и Ясон ги е приел; и те всички действат против указите на Цезаря, като казват, че имало друг цар – Исус“ (Деяния на Апост. 17,7).

Исус се намира на небето, но въпреки това Той непрестанно и победоносно царува.

И те ще воюват против Агнеца, но Агнецът ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; също и онези, които са с Него ще победят, които са призвани, избрани и верни“ (Откр. Йоан.17,14; продължава 19,16). Ще дойде ден, когато Царят ще завърши своята победоносна борба: Тогава ще бъде краят, когато Той ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила. Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си. (Пс.109,1). И смъртта, най-последния враг, и тя ще бъде унищожена“ (1 Кор.15,24-26).

Исус ще дойде като цар отново и тогава ще бъде великият съд, и Той ще покани Своите си във вечните Си владения. „А когато дойде Човешкия Син в славата Си и всички святи ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол. И ще се съберат пред Него всички народи; и ще ги отлъчи един от друг, както овчарят отлъчва овцете от козите; и ще постави овцете от дясната Си страна, козите от лявата. Тогава Царят ще каже на тези, които са от дясната Му страна: «Елате вие, благословени от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света!“   (Матей. 25,31-34).

Своя статус и своята същност Исус разделя със своите деца: „Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ който Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина “ (1 Петрово 2,9). „И който ни е направил Царство от свещенници на своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство във вечни векове. Амин!“ (Откр. 1,6).

Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух!“ (Римл. 14,17).

11. Исус – Господар на Вселената

Превод от руски: Снежана Обликова

Така наречената «Ш´ма» (Богопризнание) във Второзаконие 6,4 звучи така: Слушай, Израилю: Йехова, нашият Бог, е един Господ“. Тук употребеното числително име е един“. Така също в Новия Завет се изявява единственността на Бог, както и Апостол Павел пише в Ефес. 4,4-6: Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призвани към една надежда на званието ви;един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички «.

   Повече от 7000 пъти се среща в Библията думата «Господ» и в болшинството от случаите тази титла се отнася за Израилевия Бог. В старо – еврейската Библия е написано  «ЯХВЕ» — това Божие Име в гръцкия превод на Стария Завет е преведено навсякъде `Господ`.

   Още при сътворението на вселената, Бог сам себе си нарича Господ  :Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Бог създаде небе и земя.» (Битие 2,4)

Скрито указание за Христос като Господ, намираме в Битие 18,22: Тогава мъжете, като се обърнаха оттам, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа .

В Йоан 8, 56-58 Исус говори : Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и го видя и се възрадва. Юдеите Му казаха: Петдесет години още нямаш, а и Авраам ли си видял? Исус им каза: истина, истина ви казвам:преди да се е родил Авраам, Аз Съм“.

   И тук се смесват в едно `Аз Съм` Бог Отец с `Аз Съм` Бог Син.

   В Изход 3,14 : И Бог отвърна на Мойсей: `Аз съм Онзи, Който съм`. Каза още: Така кажи на израилтяните: `Онзи, Който съм, ` ме изпрати при вас“.

   В Стария Завет често се употребява двойното изразяване`Господ на Господ` (Пс 110,1). В старо-еврейски срещаме често: ЯХВЕ, Адонай`“.

   Така също Малахия, последния пророк от Стария Завет подчертава идването на Месия като `Господ`: Ето, Аз изпращам вестителя Си, Който ще устрои пътя пред Мен; и Господ, когото търсите, неочаквано ще дойде в храма Си. Да! Ангела на завета, Когото вие желаете; ето, иде, казва Господ на силите». ( Малахия 3,1)

В Новия Завет обозначението`Господ` еднозначно се отнася за Исус, също и в Лука 2,11: Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ “.

   Така също и Давид описва Месия като `Господ` в Пс 110,1:“Давидов псалом: « И каза `Йехова на моя Господ` (гр. „ειπεν ο κυριος τω κυριω μου“): Седи отдясно Ми, докато положа враговете ти за твое подножие»“.

   И Исус съсредоточва вниманието Си в изказването на Матей 22,41-46: «И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита: Какво мислите за Христос? Чий Син е? Казаха Му : на Давид. Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича `Господ`, като казва: каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти под краката Ти?И така, ако Давид го нарича Господ, как тогава Той е негов Син? И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси«.

   Исус не само допуска, но и сам се обозначава като`Господ`: » Вие Ме наричате Учител и Господ; и право казвате, защото съм такъв“. (Йоан 13,13)

И Тома възкликва, когато вижда пред себе си Исус: Мой Господ и мой Бог“!

   И Апостолите подчертават с болшинство в Деяние на Апост. 2,36: „И така, нека знае добре целият Израилев дом, че Този Исус, Когото вие разпънахте, Него Бог е направил и`Господ` и Христос “.

Апостол Павел също разделя Божеството Христос с обоснованието от пророк Исаия 11,10: «И пак Исаия казва: Ще се яви Есеевият корен и Този, Който ще се издигне да владее над народите, на Него ще се надяват народите». (Римл 15,12)

Следващите потвърждения също подчертават, че обръщението Господ в Стария Завет се отнася за Исус: Пс 34,9: «ако сте опитали,че Господ е благ; при Когото, като идвате като при жив камък, отхвърлен от човеците, но от Бога избран и скъпоценен«! (Цитат от 1Петрово 2,3-4)

Римл 10,13: Защото всеки, който призове Господнето име, ще се спаси “.  (Цитат от Йоил 3,5)

   Към Филипяните 2,9-11, апостол Павел пише за Исус: Затова и Бог Го превъзвиси и Му подари името, което е над всяко друго име, така че в името на Исус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ , за слава на Бога Отца».

   Което се касае за Бог Отец се отнася също и за Сина, за сравнение 1Тим 6,15 и Откр 17,14: „…те ще воюват против Агнеца, но Агнецът ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; също и онези, които са с Него, ще победят, които са призвани, избрани и верни“.

   Откр 19,16: И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: «Цар на царете и Господ на господарите “.

   Отношението на вярващите към Господ съответства на отношението като на слуги на Господа, но те имат пълномощия от своя Господ: Откр 22,3 : Никакво проклятие няма да има вече; и престолът на Бога и на Агнеца ще бъде в него и Неговите слуги ще Му служат “.

   Данаил 7,27: А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще бъдат дадени на народа, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно и на Когото всички владичества ще служат и ще се покоряват“.

От своя Отец Исус е получил всички пълномощия: Матей 28,18: Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде ми се всяка власт на небето и на земята “.

12. Исус — Съдията на света

Превод от немски: Нанка Недева

Първата връзка между чин и функция на Исус Христос като съдия, ние намираме в Посланието на Юда, стихове 14-15, където се цитира пророчеството на Енох.

  • „… Ето Господ иде с десетки хиляди Свои светии, да извърши съдба над всички, и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него.” ( Юда 14-15 ).

Във връзка със срещата на Авраам с Господ ( Битие 18:25 ) и пояснение на Исус в ( Евангелие на Йоан 8:56-58) става очевидно, че явилият се на Авраам Господ е бил сам Исус в образа на човек. Там Авраам се яви пред Господ и каза:

Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така щото праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?” ( Битие 18:25 )

За Месията ( Христос ) е казано в книгата на Исая 2:4: Бог ще съди между народите, И ще решава между много племена;”

В книгата на Исая 42:1 Бог вменява на Христос съдебни задължения

Ето Моят служител, когото подкрепявам, Моят избраник, в когото благоволи душата Ми; Турих Духа Си на него; Той ще постави правосъдие за народите.” ( Исая 42:1)

Други места от Стария Завет подчертаващи съдебното служение на Исус Господ са: Псалм 7:9; 8:9; 95:13; 97:9; Исая 33:22.

Илюстрация 14 Без коментар

f

 

Справеливостта се явява основна същност на Бога и Той възстановява справедливост по различно време и по различни начини от съдене и осъждане.

  • Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички,”за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил. Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.” ( Йоан 5:22-24 )
  • и дал Му е власт да извършва съдба, защото еЧовешкият Син” ( Йоан 5:27 )

А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол. .. и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата.” ( Матей 25:31и по нататък )

тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.” (Деян Ап. 17:31)

  • „… пред Бога и пред Христа Исуса, Който ще съди живите и мъртвите, и пред вид на явлението Му и царуването му:” ( 2 Тим. 4:1 )

сравнете с

  • но те ще отговорят пред Онзи, Който скоро ще {Гръцки: Е готов да.}* съди живите и мъртвите” ( 1 Петр. 4:5 )

Учениците / апостолите на Исус също участваха по специален начин в съдебната дейност на Христос:

А Исус им рече: Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, тоже ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.” (Матей 19:28)

Във всичко, което Исус прави, той привлича и Своето обкръжение. Особено забележителен е факта, че Исус привлича от тази висока и отговорна позиция Своите последователи, разбира се в рамките, предопределени от Него:

Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малките работи? Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи;” ( 1 Кор. 6:2-3 )

В резултат на това всички се яви пред съдилийството на праведния Христос .

Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.” ( 1 Кор. 4:5)

Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.” ( 2 Кор. 5:10 )

Исус като съдия на света, за едни това е утешение, защото тяхното прво ще бъде възстановено и те ще получат награда; за други е страх, заото те ще получат справедливо наказание.

Божията тайна – Исусс Христос, в Него действително живее цялата пълнота на Божията сущност.

 

This entry was posted in Кой е Исус and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *