Още в Битие 3,15 Бог посочва идването на Човешкият Син.

• „ …Ще поставя и вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти наранява главата, а ти ще му нараняваш петата.“

И Павел в Галатяни 4,4 пише, че Божието предсказание дадено на Ева, ще се изпълни в Сина.

• „… а когато се изпълни времето,(χρονος–хронос),Бог изпрати Сина си (Единородния), който се роди от жена, роди се и под закон“.

За това, че Човешкият Син намира своето място в линията на човешкото развитие се потвърждава от Неговото родословие.( Матей 1,1-25; Лука 3,23-36).

Разяснение на термини:

´υιος του ανθωπου´ (гр.) – Човешки Син

´Ο λογος σαρξ εγενετο´ (гр.) – Словото стана Плът

´Inkarnation´ (лат.) – въплъщение, ставайки човек, инкарнация

В Новият Завет названието Човешки Син се среща 76 пъти ( в Матей 26 пъти, в Марко 13 пъти, в Лука 23 пъти, в Йоан 11 пъти, в Деяния на Апостолите 1 път и в Откровение 2 пъти). Това обозначение било известно още в Стария Завет ( Даниил 7,13-14 ).

• „… Гледах в нощните видения, и ето, един като Човешкия Син идеше с небесните облаци и стигна до Древния по дни; и доведоха Го пред Него. И на Него се даде власт, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото господство е вечно господство, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши“.

Така също и на Авраам, Бог обещава наследник:

• „… в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята , защото си послушал гласа Ми“. ( Битие 22,18; сравни Галатяни 3,16; Матей 1,1)

И на Давид Бог обещава Син, на който ще утвърди престола и царството до века. ( 2 Царе 7,11-13, а в стих 14, Сина е наречен – Син Божий, така и обяснява в писмото към Евреите 1,5 ).

Илюстрация 4 Но когато дойде времето, Бог изпрати Своя Син, роден от жена, и вършил под закона, за да искупи онези, които бяха под закона ”(Гал. 4: 4-5)

Имало е основания, поради които Исус е трябвало да бъде Човешкия Син:

• „… И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв, то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта онзи, който има власт над смъртта, тоест дявола“. ( Евреи 2,14 )

И Йоан, ученик на Исус свидетелства:

• „…И Словото стана плът, и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, че беше пълно с благодат и истина. ( Йоан 1,14 )

Йоан даже намира критерий за различие между Божият дух и другите духове:

• „…По това познавайте Божия дух, който изповядва, че Помазаният Спасител е дошъл в плът ( т.е. станал човек ), е от Бога. ( 1 Йоан 4,2 )

Необичайното в ставането на Исус човек е това, че Той се явява син само на жена, без участието на мъж ( Исая 7,14; Матей 1,24-25; Лука 1,33 ).

Илюстрация 5 Днес град Назарет в южна Галилея, с предимно арабско-християнско население, е магнит за повечето посетители, които идват в Израел от цял ​​свят (снимка: юли 1994)

Il<straciq 6 Църквата на Католическото Благовещение в Назарет. Произходът на църковната сграда в този момент датира от 4-ти век, в памет на Благовещение на Рождество Христово от ангела Гавраил на Дева Мария. Бившите църковни сгради са били многократно разрушавани и възстановявани от завоевания и земетресения. Настоящата базилика датира от 1955 г. (снимка: юли 1994 г.)

Исус е бил и е Син Божий, Той е станал Човешки Син и тези две същности на своята натура, Той ще съхрани във Вечността.

• „…и каза ( Стефан ): Ето, виждам небесата отворени, и Човешкия Син, стоящ отдясно на Бога. ( Деяния на Апостолите 7,56 )

По време на своето пребиваване в изгнание на остров Патмос, Апостол Йоан видял във видение седем светилници ( Църкви )„…и всред светилниците Един като Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му – като огнен пламък. ( Откровение 1,13-14; сравни също 14,14 )

Колко е хубаво, че Исус като Вечния Син Божий, за нас и заради нас стана Човешки Син, това означава, че Той във всичко е подобен ( равен ) на нас хората, с изключение на греха. Затова били създадени предпоставки, че Той като втори Адам ( човек ) да победи греха, а заедно с него и смъртта. Неговите духовни наследници, както и Той самият : са наследници на Вечния Живот.

• „ Защото, както в Адам всички умират, така и в Христа всички ще оживеят“. ( 1 Коринтяни 15,22 ).

Превод от руски: Снежана Обликова

Все по-дълбоко се спуска Божият Син в бездната на човешкото страдание и мъка. Колко още Му предстои да изпита, за да се разбере напълно, какво е направил човек със своето непослушание и съпротивление на Бога.

Пророческите предсказания за Божият Агнец можем да намерим още в самото начало на човешката история. Пише в Откровение 13,8на Агнеца, заклан още от създаването на света. Това звучи малко мистично, но пророческото изказване е тясно свързано с първите овце, които са били длъжни да умрат за да си направят Адам и Ева дрехи. Спомняме си, че преди грехопадението Адам и Ева са без дрехи, боси, били са свободни и не са се срамували един от друг. Срамът се появил от нечистата съвест и те си оплели дрехи от смокинови листа. Облеклото, което сами са си направили, показва тяхното желание отново да се приближат към Бог. Но Бог не приел това облекло и опита за сближение с Него, затова и ние четем:  „И Господ Бог направи кожени дрехи на Адам и жена му и ги облече“ (Битие 3,21). Това е първия символичен пример чрез думи и действия, относно Агнеца, когото Бог сам е избрал, и в който се отразява миролюбивия и примиренчески характер на жертвата.

Предсказания, пророчества и символични примери свързани с Агнето представляват непрекъсната верига през историята на Божият народ.

• Авел принася в жертва на Бога от първородните на стадото си(Битие 4,4). Това действие изразява неговото послушание и вяра, като отговор на примера на Бога по отношение на неговите родители. Може с достоверност да се предположи, че той също е носил дрехи от овча кожа. Само заради това, той вече е бил праведен пред Бога, защото четем в Евреи 11,4: „С вяра Авел принесе на Бога жертва, по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му, и чрез тази вяра той и след смъртта си ще говори.“
• Авраам жертва по волята на Господния Ангел овена вместо своя син Исаак (Бытие 22,1-2: 13). С тези действия Бог отчасти посветил Авраам в своя план за спасение на света и цялото човечество, което реално става чрез Неговия единороден син.
• 

  Илюстрация 8 Агнец, като жертва на изкупление (снимка от 22 октомбри 2016).

  В Египет, Мойсей по нареждане на Бога вселявал на всички израилтяни да колят едногодишно здраво агне, което да им послужи за спасение и откупване на първородните (Изход 12,1-14). Това повеление на Бога се повтаряло ежегодно на Пасха(имаме чести прекъсвания на ритуала в Израел) до 70 година след Христа. Този ритуал служи на потомцитеи напомня на всеки човек за това, че грехът може да буде изкупен само с кръв и това трябва да бъде здраво агне, без недостатък, като указание за предвестник на безгрешност и на жертвата без вина на Исус Христос (Евреи10,1-10). Първият ритуал е бил временно явление, до появата на единородния Син Божий на този свят. От деня на смъртта на Исус на кръста, всичките жертвоприношения в храма нямат повече никакво значение. Те са премахнати чрез действителната и реална смърт на Исус заради греха на целия свят.

• Така също чрез пророк Исаия, Бог открива своя план по отношение на Агнеца Божий и делото за спасение :„Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари, а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен . “ (Исаия 53,4). Тук еднозначно се говори за човека, когото водят като овца на заколение, показване на Исус като Божий Агнец. Евангелист Филип също смята,че в това пророчество еднозначно се има в предвид Исус (Деяния 8,35).
• Йоан Кръстител възкликва под действието на Святия Дух: „Ето Божият Агнец, който поема греха на света!“ (Йоан 1,29;36) Еврейските слушатели на Йоан били предпазливи при тези думи. Но те още не разбирали Писанието, те чакали Месията, като цар и пророк (Йоан 6,25f ).
• Към това може да се добавят впечатляващите не един път изричани думи от Исус относно неговите страдания и смърт : „От тогава Исус започна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Йерусалим, много да пострада от старейшините, главните свещенници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен“ (Матей 16,21; сравни също Мат. 17,22; 26,1-2; Лука 24,7).

   Разпъването на Исус на кръста, като осъществяване на плана за спасение на целия свят ние намираме във всичките Евангелия, (Матей 27; Марко 15; Лука 23; Йоан 19,17-24; Филип. 2,6-8).

• Исус казал след като възкръснал: „Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?“ (Лука 24,26; 44-47)
• Петър свидетелства за пророчеството и страданията на Исус свързани с неговото изпълнение: „Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници “ (Деяния 2,23).
• Филип разяснява на етиопския велможа и пазител на хазната, че страдащият Божий Слуга, като Агнец Божий е Исус Христос (Деяния 8,32-35).
• Така също Апостол Павел говори в синагогата в Солун, на своите слушатели: „Христос е трябвало да пострада“ (Деяния 17,3).
• Петър пише в своето първо писмо: „Като знаете, че не с преходнинеща – сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден ви от бащите ви, а със скъпоценната кръв на Христос, като на агнец – без недостатък и пречист“ (1Петрово 1,18-19).
• На коринтяните Павел написал: „Защото и Христос, нашата Пасха, беше заклан за нас“ (1Кор. 5,7)

Най-много казано за Исус, като Агнец, намираме в Книгата Откровение : 5,6. 8. 12. 13; 6,1. 16;  7,9. 10. 14. 17; 8,1; 12,11; 13,8; 14,1. 4. 10; 15,3; 17,14; 19,7. 9; 21,9. 14. 22. 23. 27; 22,1. 3.

Исус, Божият помазаник (Христос), беше и е Божият Син, Той стана Човешки Син, прие образ на Слуга и умря с мъченическа смърт на Кръста като Агнец Божий за греховете на хората от всички времена.

Исус и във вечността ще съхрани образа на Божият Агнец във възпоменание за високата искупителна цена на своя народ!

Превод от немски: Нанка Недева

През всички времена и още повече в наше време настава неистова борба за правото „да бъдат изслушани”. На кого принадлежи първата и последната дума. Говорещият оказва определен натиск на слушателя, а това в по-голяма или по-малка степен поттвърждава неговото влияние. Колкото е по-голям текущият обем информация, толкова по-добре се преценява кого да се слуша.

Още по времето на Стария Завет гласът на пророка е бил „глас” на Бога. Него винаги са го наричали „гдедач”. Пророкът получавал от Бог думи, видения, указания, послания, които той е бил длъжен да съобщи и разясни на народа. Той е бил представен като посредник между Бог и народа. Така всички пророци на Стария Завет, особено Мойсей, в определен смисъл са били предобрази или предвестници на Христос.

Пророческото служение на Исус е било предсказано още в Стария Завет. Заслужава да се отбележи и това, че обещанието да изпрати единствено Великия и истинаски пророк е свързано с молбата на израилския народ. В изход 20:19 е написано: „И рекоха на Моисея: Ти говори на нас, и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем”. Заключителната формулировка на тази молба от Второзаконие 5:27 гласи: „Пристъпи ти и слушай всичко, което ще рече Господ нашият Бог; а ти ни казвай всичко, що ти говори Господ нашият Бог, и ние ще слушаме и ще изпълняваме”. И така Първото и най-важно предсказание за Исус звучи така:

• „Господ твоят Бог ще ти въздигне отсред тебе, от братята ти, пророк както е въздигнал мене; него слушайте, според всичко, което ти просеше от Господа своя Бог при Хорив, в деня, когато се събрахте, като казваше ти: Да не чуя вече гласа на Господа моя Бог и да не видя вече тоя голям огън, за да не умра. Тогава Господ ми каза: Добро е това, което рекоха. Аз ще им въздигна отсред братята им пророк, както съм въздигнал тебе, и ще туря думите Си в устата му; и той ще им говори всичко, което Аз му заповядвам. А който не послуша думите Ми, които той ще говори в Мое Име, Аз ще искам ответ от него”. (Второзаконие 18:15-19)

Тук са очевидни следните аспекти:

• Този Пророк трябва да излезе от израилския народ
• Този Пророк трябва да предава на народа словата на Бога
• народът е длъжен да слуша Този Пророк
• На Този Пророк той трябва да е послушен
• Всеки, който не се подчинява на този пророк ще бъде изтребен от народа.

Когато Йоан , най-големият пророк на своето време, започнал своята дейност на Кръстител, книжниците са обърнали внимание на него и са се питали дали той не е обещаният Божий Пророк?

„И ето, свидетелството, което Иоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си? Той изповяда, и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос”. (Иоан 1:19-20)

Самият Исус, по време на Своето второ посещение в Ерусалим и след изцелението през една събота на болен в къпалнята Вифезда, в разговора си с юдеите позовавайки се на свидетелството на Мойсей говори:

• „Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява – Моисей, на когото вие се облягате. Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа. Но ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?” (Иоан 5:45-47, във връзка с Второзаконие 18:15)

„Господ твоят Бог ще ти въздигне отсред тебе, от братята ти, пророк както е въздигнал мене; него слушайте”,

Реакцията на множеството народи след чудото с нахранване на пет хиляди на западния бряг на Галилейското езеро, била еднозначна:

• „Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света” (Иоан 6:14 – тук също така е видна пряката връзка с Второзак 18:15)

До това заключение дошли и някои от присъстващите на празника шатроразпъване в Ерусалим.

• „За туй, някои от народа, които чуха тия думи казваха: Наистина Тоя е пророкът”. (Иоан 7:40)

На така наречената Свещена Планина, Бог Отец сам прославя Своя Син Исус и призовава учениците да Го слушат:

„А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте”. (Матей 17:5).

Илюстрация 11 „Който има уши да слуша“ (снимка от 2016).

Тези думи са познати. На своето време те са били предсказанията, направени чрез Мойсей, а сега и самият упълномощен „Глас Божи” стои пред тях. Те познали в Него изпратения Божий пророк и приели неговите думи. Така сам Исус свидетелствал за тях:

„защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях, и те ги приеха; и наистина знаят че, от Тебе излязох, и вярват, че Ти си Ме пратил”. (Иоан 17:8)

Петър в своите проповеди в денят на петдестница цитира обещанието дадено на Мойсей, както е изпълнено в лицето на Исус:

„Господ твоят Бог ще ти въздигне отсред тебе, от братята ти, пророк както е въздигнал мене; него слушайте” (Второзак, 18:15; 18,19)

„Защото Моисей е казал: “Господ Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна мене; Него слушайте във всичко, каквото би ви рекъл; и всяка душа, която не би послушала тоя Пророк, ще бъде изтребена из людете”. И всичките пророци от Самуила и насетне, колцината са говорили, и те са известили за тия дни”. (Деяния Ап 3:22-24)

Стефан в речта си пред синедриона също се позовава на пророчеството от Второзаконие 18:15

„Това е същият Моисей, който рече на израилтяните: “Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене”, (Деяния 7:37)

Още един опит предпиема авторът на Посланието към евреите където той се обръща към юдеите, за да им разясни и да им покаже, посредством кого, кога и как е говорил Бог:

„Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете” ( Евреи 1:1-2)

Всичко, което Бог Отец е искал да съобщи чрез Своя Посредник, е много обширно и включва в себе си всички жизнено важни въпроси и теми. В Своя пророрчески ( ретроспективен ) поглед в миналото, Исус споменава имена и събития от далечното минало и по този начин доказва не само тяхната историческа достоверност, но тяхното значение за настоящето и дори бъдещето.

• Споменавайки създаването на първата човешка двойка, Адам и Ева ( Матей 19:4; Битие 1:27), Той ги дава като пример за моногамия.
• Той простира завеса пред мрачния свят на сатана и го разобличава като лъжец и убиец (Йоан 8:44, Битие 3:1). С това Той предупреждава Своите слушатели за реалната опасност да бъдат измамени от врага – това е елемент на пророчество.
• Той споменава Авел, убит от Каин ( Лука 11:51; Битие 4:1), имайки предвид невярващите и противостоейки на поколението мислещи като братоубиеца Каин. Това е пророчество на своето време.
• Той споменава Ной във връзка с потопа ( Матей 24:37; Лука 17:26; Битие 6:1 ). Това събитие той използва за да опише състоянието на човечеството преди Своето второ пришествие. Това е пророчество за бъдещето.
• Многократно споменава Авраам, хвали делата му на вяра ( Иоан 8:39), говори за среща с него ( Иоан 8:56, Битие 18) и потвърждава неговото отиване в рая. (Лука 16,23; 13,28) Това е пророчески поглед в миналото и бъдещия свят.
• Той потвърждава унищожението на Содом и Гомор, предсказвайки, че това ще бъде в ден на съд, който потвърждава Неговия авторитет.
• Той потвърждава срещата на Бог с Мойсей при горящия храст, в близост до планината Хорив (Матей 22:32; Марк 1:26; Изход 3:6); чудото да храни народа с манна (Иоан 6:49; Изход 16:35).
• Той споменава Давид и Соломон, Илия, Елисей, Исай, цитира пророците Еремия, Захария, Данаил, тълкува и прилага Писанието. Съвършено нови, Неговите пророчески твърдения са за бъдещето, края на света, страшния съд и за това, какво ще бъде след всичко това.

Така че Исус е бил изпратен от Бога и упълномощеният „Глас Божий”, говорещ какво е било, какво е и какво ще бъде. Той има думите на вечен живот. Бог изисква „да Го слушат” и „да Му бъдат послушни” !

По времето на Стария Завет, Първосвещенниците (Аарон – Мойсей, Изход 40,13), пророците (Елисей – Илия, 3 Царе 19,16) и царете (Давид – Самуил, 1Царе 16,12), за тяхното служение ги помазали с елей. В гръцкият превод на Старият Завет (LXX) нееднократно се среща определението ´Христос´, което в основата си се е отнасяло за Първосвещенник или Цар ( Левит 4.5,16;6,15; Царе 16,6;24,7; 2 Летописи 6,42). Следователно помазаници били или първосвещенници, или пророци или царе. Помазването на избраната личност ѝ давало пълно право и авторитет да говори и действа по поръчение и от името на Бог. Известната ни латинска дума » Christus», по гръцки `Χριστός `, по еврейски `Мешиах` или `Машиах`, означава в превод на български език — Помазаник.

Исус обединява в Себе си всичките три почетни титли или длъжности(пророк, първосвещенник и цар), защото Той е Божият помазаник и е помазан не просто с елей, а със Святият Дух.

Най-известното изказване за Помазаника е направено от Бог чрез пророк Исаия:

• „Духът на Господа Йехова е на мене, защото Господ ме е помазал …“ (Исаия 61,1)

   Затова, че изказването се отнася за Помазаника Исус, става ясно от казаното за Него(за Исус) в назаретската синагога. В Евангелието от Лука4,17-19 четем:

• „…и Той отворил книгата и намерил мястото (Исаия 61,1-2), където било написано: «Духът Господен е на Мене; защото Той Ме е помазал да благовествам на кротките, пратил Ме е да превържа съкрушените сърца, да  проглася освобождение на пленниците и отваряне затвора на вързаните, да проглася годината (юбилейната година) на благоволението Господне.» И, затворил книгата, и я върнал на служителя, седнал; и очите на всички в синагогата били устремени в Него. И Той започнал да им говори: « Днес се изпълни това писание пред вас“. (Лука 4,18-21)

   На пророк Исаия било предсказано и се изпълнило в личността на Исус следното:

• Исус бил помазан чрез Святия Дух и със Святият Дух – това означава авторитет и пълноправие.
• Исус бил изпратен да проповядва Благата вест и за годината на прощение(юбилейната).
• Исус бил изпратен да изцелява и освобождава.

И все пак в Своя роден град Той бил отхвърлен. Но и в други различни ситуации постоянно възниквал въпроса за Неговите правомощия.

Следващото известно указание за Помазаника и Неговото служение се намира Пс 2,1-2:

• „Защо се разоряват народите и племената намислят суета? Опълчват се земните царе и управниците се наговарят заедно против Господа и против Неговия Помазаник “.

И в Деяния на Апостолите 4,26-27 е казано, че общината в Ерусалим цитира тези думи от Псалма и еднозначно ги свързва с личността на Исус:

• „ «Опълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.» Защото наистина и Ирод , и Пилат Понтийски с езичниците, и Израилевия народ се събраха в този град против Твоя Свят Син Исус, когото си помазал“.

   Служението на Исус като Помазаник и Упълномощен се разпространява и сред езичниците. За това Бог говори чрез пророк Исаия така:

• „ Ето Моя Слуга, когото подкрепям, Моя избранник, в когото благоволи душата Ми; положих Духа Си на него; той ще постави правосъдие за народите “. (Исаия 42,1)

`Аз положих Моя Дух на Него` или `Му дадох Моят Дух`, значи че го е снабдил с Божествени правомощия. Това пророчество е много близко до това, че Йоан е видял с очите си и е чул с ушите си при кръщението на Исус в Йордан; когато се отварят небесата и той видял святият Дух, спускащ се върху Исус във вид на гълъб( Матей 3,16-17). Втората част на това пророчество Матей свързва с Христос в друго отношение:

• „И им заръча да не разгласяват за Него; за да се сбъдне казаното чрез пророк Исаия: Ето Моя Слуга, Когото избрах, Моя възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми. Ще положа духа си на Него, и Той ще възвести съд на народите“. (Матей 12,16-21)

И макар и Исус да е действал преди всичко за Израил, за да спаси изгубената `овца от стадото ѝ `, Неговото служение се разпространило и сред езичниците (Йоан 10,16).

Пророк Данаил предвидил идването на Помазаника и съпровождащите това идване знамения. Макар и това пророчество да е било скрито за разбиране, Исус в края на Своето служение го свързва с разрушаването на Ерусалим, в 70 година от н.е. Според това пророчество, предсказанието за Месия, трябва да се свърже с личността на Исус.

• „Седемдесет седмици са определени за народа ти и за святия ти град за въздържанието на престъплението, за довършване греховете и за правене умилостивение ;за беззаконието, и да се въведе вечна правда и да се запечата видението и пророчеството и да се помаже Пресвятото. И така, знай и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради отново Йерусалим до Княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще се съгради наново, с улици и окоп, макар в размирни времена. И след шестдесет и две седмици Месията ще бъде посечен и няма да има кои да му принадлежат ; народът на Княза, който ще дойде; ще погуби града и светилището;краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения. Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време». (Даниил 9,24-27; сравни. 11,31; 12,11; Матей 24,15)

   Кoгато е  ` дошло да се изпълни времето`, Бог изпратил Своя Син (Гал 4,4) и известили небесните посланници за рождението на Месия във Витлеем.

• „…защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е ХристосГоспод“. (Лука 2,11)

Набожният Симеон видял пристигналия Месия в Ерусалимския храм, когато донесли Младенеца Исус, за да го представят пред Господ.

• „И , ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и този човек беше праведен и благочестив и чакаше утехата на Израил; и Святият Дух беше на него. На него беше открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Помазаник“. (Лука 2,25-26)

Поразително е и това, че даже властолюбивият цар Ирод е знаел за идването на Помазаника. На него му липсвали подробности за времето и мястото на раждането на Христос, но тези детайли той получил от книжниците и мъдреците. На Ирод даже му е било известно, че новороденият цар на Юдеите е идентичен със завещания Месия.

• „Тогава Ирод повика тайно мъдреците и внимателно разучи от тях времето, когато се е явила звездата“.(Матей 2,7)
• „Затова събра всички главни свещеници и книжници на народа и ги разпитваше къде трябва да се роди Христос?“ (Матей 2,4)

Йоан Кръстител известява идването на Месия и разяснява за Исус:

• „И понеже хората бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцата си за Йоан, да не би той да е Христос, Йоан отговори на всички : Аз ви кръщавам с вода, но иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на сандалите Му; Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън“. (Лука  3,15-16)

   Няколко месеца по-късно, той напомня на народа за своето свидетелство за Месия със следните думи:

• „Вие сами сте ми свидетели, че казах: Не аз съм Христос, но съм пратен пред Него “. (Йоан 3,28)

За това той обърнал внимание на народа за Исус, който вече бил на път, изпълнявайки своето служение на Месия.

В Евангелията са казани няколко имена на лица, познали в личността на Исус, обещания Христос!

Андрей, брат на Симеон Петър:

• „Той първо намери своя брат Симон и му каза: Намерихме Месия, което значи Христос“. (Йоан 1,41)

           Самарянката от Сихар:

• „…елате да видите един Човек, Който ми каза всичко,което съм направила. Да не би Той да е Христос?“ (Йоан 4,29)

Петър от името на всички ученици:

• „Тогава им каза: А вие какво казвате:Кой съм Аз?Петър Му отговори: Ти си Божият Помазаник“.( Лука 9,20; Марк 8,29)

Марта, сестрата на Мария и Лазар:

• „Тя Му отговори: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света“. (Йоан 11,27)

   Исус до Своето Възкресение, от една страна приемал тези свидетелства, а от друга страна – се въздържал от публично огласяване. Как да се обясни такова поведение? Отговорът, мисля е прост: с вярващите Той с удоволствие влизал в контакт и им се откривал, а невярващите, тези които Го критикували и враговете, Той държал на дистанция от Себе Си. Той не «хвърлил святото Си пред свините» (Матей 7,6).

• „Тогава заръча на учениците на никого да не казват, че Той е Христос“. (Матей 16,20)

   Сред народа е царяла всеобща неувереност относно личността на Исус: явява ли се Той Христос или не? Следващите изказвания поясняват това:

• „Затова някои от множеството, които чуха тези думи, казваха: Наистина, Този е Пророкът. Други казваха: Този е Христос. Някои пък се чудеха: Нима от Галилея ще дойде Христос?Не казва ли Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство и от градчето Витлеем, където беше Давид? И така възникна раздор между народа за Него “. (Йоан 7,40-43)

Но едва ли някой се е решавал открито да признае Исус Христос от страх пред Юдеите, които вземали следното решение:

• „…понеже юдеите веч се бяха споразумели помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал катоХристос“. (Йоан9,22)

Но един път юдеите все пак попитаха Исус:

• „Тогав юдеите Го наобиколиха и Му казаха: До кога ще ни държиш в неведение? Ако Ти си Христос, кажи ни ясно“. (Йоан 10,24)
• „Исус им отговори: Казах ви и не вярвате. Делата, които върша в името на Своя Отец, те свидетелстват за Мене. Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце“. (Йоан 10,25-26)

В друг случай Исус сам задал въпрос на фарисеите, който се отнасял до отъждествяването(идентичността) и произхода на Христос:

• „И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита: Какво мислите за Христос? Чий Син е? Казаха Му: На Давид. Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва: Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене,докато положа враговете Ти под краката Ти? И така, ако Давид го нарича Господ, как тогава Той е негов син? И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси“. (Матей 22,41-46)

И само по време на разпита Исус на всеослушание потвърди пред синедриона Своето назначение за Месия.

• „Но Исус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш Ти ли си си Христос, Божият Син? “ (Матей 26,63) И Марк допълва:  „А Исус каза: Аз съм; и ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния и идещ с небесните облаци“.  (Марк 14,62)

След Своето Възкресение Исус много открито говори за изпълнението на всички предсказания в Писанието, относно Неговата личност и служението Му като Помазаник.

• „И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците! Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава? Трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите. Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията“. (Лука 24,25-27; 44-45)

Петър продължил откритото свидетелство за Христос в своята проповед в деня на Петдесятница:

• „И така, нека знае добре целият Израилев дом, че Този Исус, Когото вие разпънахте, Него Бог е направил и Господ и Христос“. (Деяния 2,36)

   И Павел подчертава идентичността на Христос с обещанията на потомците на Авраам – Исус (Марк 1,1) :

• „А обещанията се дадоха на Авраам и на неговия потомък. Не казва: и на потомците, като на мнозина, но като за един: и на твоя потомък(Битие 22,18), който е Христос“. (Гал 3,16)

Допълнителните препратки за Христос се намират в Пс. 15,8-11, а препратката за Исус в Деяния на Апостолите е в 2,25-33. Ясно става, че Христос се явява не само Помазаник от Бога чрез Святия Дух, но и чрез Него му се дава Святия Дух.

Ако Исус е Христос, то кои са Неговите Последователи?

• „…и като се събираха в църквата цяла година, поучаваха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха Христиани“. (Деяния 11,26)
• „А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана Христианин! А Павел каза: Бих се молил на Бога, така че, било с много, не само ти, но и всички,които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови“. (Деяния Ап 26,28-29)
• „…но ако страда някой като Христианин, да не се срамува, нека слави Бога с това име. Защото дойде времето да се започне съдът от Божия дом ; и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тези,които не се покоряват на Божието благовестие? “ (1Петра 4,16-17)

Затова и последователите на Христос са помазани със Святия Дух:

• „…а колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас и нямате нужда да ви учи някой; затова, както неговото помазание ви учи за всичко и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите“. (1Йоан 2,27; сравни Матей 3,11)

Помазването , за което говори Йоан е Святия Дух, с който са кръстени учениците на Исус. Това помазване учи (това е дейостта на Святия Дух, който действа по поръчение на Отец и Син).

   Както Исус се явява единствен по своя род Божий Помазаник, така и последователите Му са помазани с Божият Свят Дух и могат с право да се наричат Християни.

Нито един човек няма пряк достъп до Бога, на него му е нужен посредник. Тази длъжност е изпълнявал свещеник, предопределен от Бога. Първият свещеник, който бил посредник на народа на Израил пред Бога, бил Арон, по-големият брат на Мойсей, поради което него го наричат Първосвщенник (гр. αρχιερέως – архиереос). Свешенослужението на Арон продължило с малки прекъсвания до разрушаване на храма, през 70-та година след Христа. Тъй Ааронското свещенослужение беше премахнато, защото това е било свързано изключително със светая светих (ковчега на завета на Господа) и по-късно с храма.

Както виждаме, това свещенослужение било временно и завършило със смъртта на Исус на кръста.

Бог доста рано започнал да предсказва за истинския и вечен Първосвещенник чрез преобраза на един човек. В Битие 14 четем необикновена история за един свешенник на име Мелхиседек.

„Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино та го благослови, казвайки: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята” (Битие 14:18-19).

„Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десетък от всичката плячка – тоя, който е първо, по значението на името му, цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир, без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава за винаги свещеник” (Евреи 7:1-3).

След 1000 години Бог дава клетвено обещание чрез Давид, по пример на Мелхиседек, за истинския Първосвещенник: „Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков” (Пс. 110:4).

Защо Бог не е взел свещенослужението на Аарон за праобраз на вечния свещенник Исус? Отговор на този въпрос намираме в Евреи 7:4 – 8:13

• Христос, предопределрият от Бог пъросвещенник, принесе Самия Себе Си, като Агнец Божий: „А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение, веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление.” (Евр. 9:11-12)

„…гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин” (Евр. 6:20).

Това, че Исус е дал първият плод той сподели с учениците Си, които също имат право да бъдат свещеници на Бога: „и от Исуса Христа, който е верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе. На този, Който ни люби, и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си, и Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство във вечни векове. Амин” (Откр 1:5-6).

„Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина: вие, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили (Осия 2:25) ; (1Петра 2:9-10).

Молитвата за другите например също се явява свешенослужение на вярващите (Кол 4:12; Ефес :6:18-20).

Исус Христос навеки остава Първосвешенник !

Превод от немски: Нанка Недева

Идеята или мисълта `Цар` идва сигурно от Бог, както и можем да прочетем в Изход 15,18: „Бог ще царува до вечни векове“! Още от времето на нашите праотци Бог е давал указания за царствата (Битие 17,6).

Титлата Цар, гр. `βασιλευς` (евр. Мелхи) е много стара, още от древни времена, където царете управлявали в качеството на градски управители (Битие 14,8.18 и други).

Гръцката дума `βασιλεια` – означава Царство.

Първото предсказание за царете и за бъдещето на Израил, Бог дава на Сара, жената на Авраам в Битие 17,6: „Ще те направя плодовит и ще произведа народи от теб, и царе ще произлязат от теб.“ Така също в благословението на Исаак към Яков (Битие 27,29), в скрита форма се съдържа завещание за господство над народите: „Племена ще ти слугуват и народи да ти се покланят. Бъди господар на братята си, и да ти се покланят синовете на майка ти.“ Самият Яков не доживял до господство над народите, следователно това обещание било длъжно да се изпълни в доста по-късен период от време.

Когато Яков благославял своите 12 синове, Юда, четвъртият син, получил особенно благословение и обещание за господство: „Няма да отнеме скиптър от Юда, нито управителен жезъл отсред краката му, докато дойде Цар. И на него ще му се покоряват племената“ (Битие 49,10 ). И така, тук отново се споменава обещанието дадено на Сара (Битие 17,6) с указание за един потомък на Юда. В така наречения царски закон (Второз. 17,14-20), бъдещото царство е вече предопределено и Бог в своята мъдра предвидливост дава своите указания в какви рамки са длъжни да действат временните управители на Израил. „Когато влезеш в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава, и я завладееш, и се заселиш в нея, ако кажеш: «Ще си поставя цар, както всички народи, които са около мене», тогава да си поставиш за цар онзи, когото избере Господ, твоят Бог; от братята си да си поставиш цар; не бива да поставяш над себе си [цар] чужденец, който не ти е брат“(Второз. 17,14-15). Изминали няколко столетия, в течение на които Израил бил ръководен от съдий и първосвещенници. Тогава дошло време, когато зовът на народа за цар ставал все по-силен. И тъй както народът се ръководил от своите собствени разбирания, то Бог им дал Цар от рода на Вениамин, Саул, син на Кис. Това царуване било временно и Бог този път действал суверенно(еднолично), помазвайки Давид от Витлеем за цар над Израил. Тук пак се появява частица от обещанието дадено на Сара, Яков и Юда. Давид, потомък на Юда, четвъртия син на Яков (Битие 49,10). Още преди смъртта на цар Давид, Бог му обещал или можем да кажем потвърдил още един път обещанието за царство чрез негов потомък. „Когато се навършат дните ти и заспиш с бащите си, ще въздигна потомъка ти след тебе, който ще излезе от чреслата ти, и ще утвърдя царството му. Той ще построи дом за Името Ми, и аз ще утвърдя престола на царството му до века“ (2Царства 7,12-13 ). След смъртта на цар Давид, Бог от време на време частично повтарял или отново потвърждавал завещанието за царство за потомъка на Давид. „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде : Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира. Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на неговото царство, за да го утвърди и поддържа чрез правосъдие и правда, от сега и до века. Ревността на Господа на силите ще извърши това“ (Исаия 9,6-7). „В онзи ден, казва Господ на Силите, ще строша хомота му от врата ти, ще разкъсам оковите ти и чужденци няма вече да го поробват; а ще слугуват на Господа , своя Бог, и на царя си Давид, когото ще им въздигна “ (Йеремия 30,8-9). „После израилтяните отново ще потърсят Господа, своя Бог, и царя си Давид; и в следващите дни ще дойдат със страхопочитание при Господа и при Неговата благост“ (Осия 3,5).

Апостол Павел цитира пророк Исая в Римл. 15,12 : „И отново говори Исая (Исая 11,10 ): »и в онзи ден към Есеевия корен-който ще стои като знаме на племената, – към него ще прибягват племената; и неговото място на покой ще бъде славно». Трябва да забележим, че царството на този цар се разпространило и на езичниците и цялата надежда на езичниците ще се опира на него. След като се изпълнило времето, Бог изпратил ангел в Назарет при девственица на име Мария, с послание: „И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш Син, Когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще бъде наречен Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. Ще царува над Якововия дом до века; царството Му няма да има край“ (Лука 1,31-33). Така се изпълнило завещанието, дадено на Давид и Бог изпратил своя Син, като Цар на евреите.

„А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Йерусалим. И казаха: Къде е Юдейския Цар, който се е родил? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним“.(Матей. 2, 1-2)

След кръщението в Йордан, Исус се представя на Натанаил като цар на Израил:

„Натанаил Му каза: Учителю, Ти си Божият Син, Ти си Израилевият Цар “ (Йоан 1,49). Още в самото начало на своето служение Исус подчертава, че централната част на неговата мисия и благата вест се явява царството Божие. (Матей 4,17).

В продължение на цялата своя дейност Исус повече говори за Божието царство, отколкото за себе си като цар . Служението се явява абсолютна и първостепенна задача в неговия живот, както става ясно от неговото поведение след нахранването на петте хиляди:

„И така, Исус като разбра, че ще дойдат да го вземат насила, за да го направят цар, пак се оттегли сам на хълма“ (Йоан 6,15). Но докато бил в Йерусалим преди Пасха, Исус открито се явил на Израил, така че изпълнил пророчеството на Захарий: „A множествата, които вървяха пред Него и които идваха след Него,викаха: «Осанна на Давидовия Син!«Благословен, който иде в Господнето име!». Осанна във Висините!“ (Матей 21,9). Това, че народа тук възкликва, се явява цитат от Пс. 117,25 част от песен, която са пели или говорили на празниците в Йерусалим. И този път, тези думи били предназначени за Исус, отдавна очаквания потомък на Давид, в който се таяла цялата надежда на Израил. „А главните свещенници и книжниците, като видяха чудесата, които извърши и децата, които викаха в храма: «Осанна на Давидовия Син»!, възнегодуваха“ (Матей 21,15). Тук още един път се вижда, че Бог се открива на непълнолетни, в този случай буквално деца от Израилевия народ и закрива очите на мъдрите и умните (Матей 11, 25-26). И Марк допълва този вик на възторг и помощ със следните думи: „Благословенно настъпващото царство на баща ни Давид, което иде в Господнето име! Осанна във Висините!“ (Марк 11,10). От тези стихове следва, че евреите са признали Исус, като цар на завещаното от Давид царство.

Илюстрация 12 Магарето с малкото й на Гръцки остров Кос (Снимка от 16 Май 2015).

По-нататък Йоан допълва за реакцията и призива на народа: “взеха палмови клони и излязоха да го посрещнат, като викаха:“ « Осанна! Благословен, който идва в Господнето име , Израилевия Цар!»“ (Иоанн 12,13). Народа открито признава Исус за цар на Израил. Преди повече от четиристотин години, Бог предсказал това събитие чрез пророк Захарий: „Радвай се много, сионова дъще; възклицавай йерусалимска дъще; ето, твоят цар иде при тебе; Той е праведен и спасява, кротък и възседнал на осел. Да! На осле, рожба на ослица“ (Захар. 9,9).

Илюстрация 13 Три царски отличителни знаци (Снимка от 2016).

Когато Исус стоял пред Пилат, той на неговия въпрос: „Ти Юдейския цар ли си?“, отговорил открито и ясно — Да: „Исус отговори: «Моето царство не е от този свят; ако царството Ми беше от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите.Но сега царството Ми не е от тук.“ Затова Пилат Му каза: «Тогава Ти Цар ли си?« Исус отговори: « Ти сам казваш, че съм Цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас»“ (Йоан 18,36-37). Исус отхвърля предводителство на еврейския народ, като цар от света. „Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне, юдеите обаче викаха: « Ако пуснеш Този, не си приятел на Цезаря; всеки, който прави себе си цар, е противник на Цезаря!“ (Йоан 19,12).

По този начин Исус е бил подложен на натиск от народа, а като цар на Израил, официално отхвърлен. Как може Месия – Цар, осъден на смърт и разпнат, да бъде надежда на Израил?

Но Петър в своята проповед в деня на петдесятница в Йерусалим се опира на обещания и на техните изпълнения: „Израилтяни,послушайте тези думи: Исус от Назарет, за Когото Бог е свидетелствал между вас чрез велики дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него между вас, както самите вие знаете, Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници; Когото Бог вузкреси, като Го освободи от страданията на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея. Защото Давид казва за него : « Винаги гледах Господа пред себе си; понеже Той е отдясно ми, за да не се поклатя; затова се зарадва сърцето ми и развесели езикът ми, а още и плътта ми ще престоява в надежда; защото няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш Твоя Свят Син да види изтление. Изявил си ми пътищата на живота; в присъствието Си ще ме изпълниш с веселба.« Братя, мога да ви кажа уверено за патриарха Давид, че и умря, и бе погребан, и гробът му е при нас до този ден. И така, понеже беше пророк и знаеше , че Бог му бе дал обещание с клетва да постави на престола му Човек от плода на неговите чресла », той предвиждаше това, говори за възкресението на Христос,«че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление». Бог възкреси този Исус, на което ние всички сме свидетели“ (Деяния на Апост. 2,22-32).

Да обърнем внимание, че Петър тук говори за обещаното от Бог на Давид във 2 Царе 7,12-13, откъдето следва, че Разпятието и Възкресението на Исус вече са изпълнени. Исус е вече ръкоположен на трон и седи отдясно на Отец Си, като Цар за вечни времена.

Апостол Павел и учениците в Солун са упреквани в това, че те проповядват за друг цар, за Исус, и така отхвърлят кесаря. „…и Ясон ги е приел; и те всички действат против указите на Цезаря, като казват, че имало друг цар – Исус“ (Деяния на Апост. 17,7).

Исус се намира на небето, но въпреки това Той непрестанно и победоносно царува.

„И те ще воюват против Агнеца, но Агнецът ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; също и онези, които са с Него ще победят, които са призвани, избрани и верни“ (Откр. Йоан.17,14; продължава 19,16). Ще дойде ден, когато Царят ще завърши своята победоносна борба: „Тогава ще бъде краят, когато Той ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила. Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си. (Пс.109,1). И смъртта, най-последния враг, и тя ще бъде унищожена“ (1 Кор.15,24-26).

Исус ще дойде като цар отново и тогава ще бъде великият съд, и Той ще покани Своите си във вечните Си владения. „А когато дойде Човешкия Син в славата Си и всички святи ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол. И ще се съберат пред Него всички народи; и ще ги отлъчи един от друг, както овчарят отлъчва овцете от козите; и ще постави овцете от дясната Си страна, козите от лявата. Тогава Царят ще каже на тези, които са от дясната Му страна: «Елате вие, благословени от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света!“   (Матей. 25,31-34).

Своя статус и своята същност Исус разделя със своите деца: „Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ който Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина “ (1 Петрово 2,9). „И който ни е направил Царство от свещенници на своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство във вечни векове. Амин!“ (Откр. 1,6).

„Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух!“ (Римл. 14,17).

Превод от руски: Снежана Обликова

Така наречената «Ш´ма» (Богопризнание) във Второзаконие 6,4 звучи така: „Слушай, Израилю: Йехова, нашият Бог, е един Господ“. Тук употребеното числително име е „един“. Така също в Новия Завет се изявява единственността на Бог, както и Апостол Павел пише в Ефес. 4,4-6: „Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призвани към една надежда на званието ви;един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички «.

   Повече от 7000 пъти се среща в Библията думата «Господ» и в болшинството от случаите тази титла се отнася за Израилевия Бог. В старо – еврейската Библия е написано  «ЯХВЕ» — това Божие Име в гръцкия превод на Стария Завет е преведено навсякъде `Господ`.

   Още при сътворението на вселената, Бог сам себе си нарича Господ  : „Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Бог създаде небе и земя.» (Битие 2,4)

Скрито указание за Христос като Господ, намираме в Битие 18,22: „Тогава мъжете, като се обърнаха оттам, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа “.

В Йоан 8, 56-58 Исус говори : „Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и го видя и се възрадва. Юдеите Му казаха: Петдесет години още нямаш, а и Авраам ли си видял? Исус им каза: истина, истина ви казвам:преди да се е родил Авраам, Аз Съм“.

   И тук се смесват в едно `Аз Съм` Бог Отец с `Аз Съм` Бог Син.

   В Изход 3,14 : „И Бог отвърна на Мойсей: `Аз съм Онзи, Който съм`. Каза още: Така кажи на израилтяните: `Онзи, Който съм, ` ме изпрати при вас“.

   В Стария Завет често се употребява двойното изразяване`Господ — на Господ` (Пс 110,1). В старо-еврейски срещаме често: „ЯХВЕ, Адонай`“.

   Така също Малахия, последния пророк от Стария Завет подчертава идването на Месия като `Господ`: „Ето, Аз изпращам вестителя Си, Който ще устрои пътя пред Мен; и Господ, когото търсите, неочаквано ще дойде в храма Си. Да! Ангела на завета, Когото вие желаете; ето, иде, казва Господ на силите». ( Малахия 3,1)

В Новия Завет обозначението`Господ` еднозначно се отнася за Исус, също и в Лука 2,11: „Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ “.

   Така също и Давид описва Месия като `Господ` в Пс 110,1:“Давидов псалом: « И каза `Йехова на моя Господ` (гр. „ειπεν ο κυριος τω κυριω μου“): Седи отдясно Ми, докато положа враговете ти за твое подножие»“.

   И Исус съсредоточва вниманието Си в изказването на Матей 22,41-46: «И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита: Какво мислите за Христос? Чий Син е? Казаха Му : на Давид. Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича `Господ`, като казва: каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти под краката Ти?И така, ако Давид го нарича Господ, как тогава Той е негов Син? И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси«.

   Исус не само допуска, но и сам се обозначава като`Господ`: » Вие Ме наричате Учител и Господ; и право казвате, защото съм такъв“. (Йоан 13,13)

И Тома възкликва, когато вижда пред себе си Исус: „Мой Господ и мой Бог“!

   И Апостолите подчертават с болшинство в Деяние на Апост. 2,36: „И така, нека знае добре целият Израилев дом, че Този Исус, Когото вие разпънахте, Него Бог е направил и`Господ` и Христос “.

Апостол Павел също разделя Божеството Христос с обоснованието от пророк Исаия 11,10: «И пак Исаия казва: Ще се яви Есеевият корен и Този, Който ще се издигне да владее над народите, на Него ще се надяват народите». (Римл 15,12)

Следващите потвърждения също подчертават, че обръщението Господ в Стария Завет се отнася за Исус: Пс 34,9: «…ако сте опитали,че Господ е благ; при Когото, като идвате като при жив камък, отхвърлен от човеците, но от Бога избран и скъпоценен«! (Цитат от 1Петрово 2,3-4)

Римл 10,13: „Защото всеки, който призове Господнето име, ще се спаси “.  (Цитат от Йоил 3,5)

   Към Филипяните 2,9-11, апостол Павел пише за Исус: „ Затова и Бог Го превъзвиси и Му подари името, което е над всяко друго име, така че в името на Исус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ , за слава на Бога Отца».

   Което се касае за Бог Отец се отнася също и за Сина, за сравнение 1Тим 6,15 и Откр 17,14: „…те ще воюват против Агнеца, но Агнецът ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; също и онези, които са с Него, ще победят, които са призвани, избрани и верни“.

   Откр 19,16: „И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: «Цар на царете и Господ на господарите “.

   Отношението на вярващите към Господ съответства на отношението като на слуги на Господа, но те имат пълномощия от своя Господ: Откр 22,3 : „Никакво проклятие няма да има вече; и престолът на Бога и на Агнеца ще бъде в него и Неговите слуги ще Му служат “.

   Данаил 7,27: „А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще бъдат дадени на народа, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно и на Когото всички владичества ще служат и ще се покоряват“.

От своя Отец Исус е получил всички пълномощия: Матей 28,18: „Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде ми се всяка власт на небето и на земята “.