Превод от руски: Снежана Обликова
Все по-дълбоко се спуска Божият Син в бездната на човешкото страдание и мъка. Колко още Му предстои да изпита, за да се разбере напълно, какво е направил човек със своето непослушание и съпротивление на Бога.
Пророческите предсказания за Божият Агнец можем да намерим още в самото начало на човешката история. Пише в Откровение 13,8 на Агнеца, заклан още от създаването на света. Това звучи малко мистично, но пророческото изказване е тясно свързано с първите овце, които са били длъжни да умрат за да си направят Адам и Ева дрехи. Спомняме си, че преди грехопадението Адам и Ева са без дрехи, боси, били са свободни и не са се срамували един от друг. Срамът се появил от нечистата съвест и те си оплели дрехи от смокинови листа. Облеклото, което сами са си направили, показва тяхното желание отново да се приближат към Бог. Но Бог не приел това облекло и опита за сближение с Него, затова и ние четем: „И Господ Бог направи кожени дрехи на Адам и жена му и ги облече“ (Битие 3,21). Това е първия символичен пример чрез думи и действия, относно Агнеца, когото Бог сам е избрал, и в който се отразява миролюбивия и примиренчески характер на жертвата.
Предсказания, пророчества и символични примери свързани с Агнето представляват непрекъсната верига през историята на Божият народ.
- Авел принася в жертва на Бога от първородните на стадото си(Битие 4,4). Това действие изразява неговото послушание и вяра, като отговор на примера на Бога по отношение на неговите родители. Може с достоверност да се предположи, че той също е носил дрехи от овча кожа. Само заради това, той вече е бил праведен пред Бога, защото четем в Евреи 11,4: „С вяра Авел принесе на Бога жертва, по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му, и чрез тази вяра той и след смъртта си ще говори.“
- Авраам жертва по волята на Господния Ангел овена вместо своя син Исаак (Бытие 22,1-2: 13). С тези действия Бог отчасти посветил Авраам в своя план за спасение на света и цялото човечество, което реално става чрез Неговия единороден син.
- В Египет, Мойсей по нареждане на Бога вселявал на всички израилтяни да колят едногодишно здраво агне, което да им послужи за спасение и откупване на първородните (Изход 12,1-14). Това повеление на Бога се повтаряло ежегодно на Пасха(имаме чести прекъсвания на ритуала в Израел) до 70 година след Христа. Този ритуал служи на потомцитеи напомня на всеки човек за това, че грехът може да буде изкупен само с кръв и това трябва да бъде здраво агне, без недостатък, като указание за предвестник на безгрешност и на жертвата без вина на Исус Христос (Евреи10,1-10). Първият ритуал е бил временно явление, до появата на единородния Син Божий на този свят. От деня на смъртта на Исус на кръста, всичките жертвоприношения в храма нямат повече никакво значение. Те са премахнати чрез действителната и реална смърт на Исус заради греха на целия свят.
- Така също чрез пророк Исаия, Бог открива своя план по отношение на Агнеца Божий и делото за спасение :„Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари, а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен . “ (Исаия 53,4). Тук еднозначно се говори за човека, когото водят като овца на заколение, показване на Исус като Божий Агнец. Евангелист Филип също смята,че в това пророчество еднозначно се има в предвид Исус (Деяния 8,35).
- Йоан Кръстител възкликва под действието на Святия Дух: „Ето Божият Агнец, който поема греха на света!“ (Йоан 1,29;36) Еврейските слушатели на Йоан били предпазливи при тези думи. Но те още не разбирали Писанието, те чакали Месията, като цар и пророк (Йоан 6,25f ).
- Към това може да се добавят впечатляващите не един път изричани думи от Исус относно неговите страдания и смърт : „От тогава Исус започна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Йерусалим, много да пострада от старейшините, главните свещенници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен“ (Матей 16,21; сравни също Мат. 17,22; 26,1-2; Лука 24,7).
Разпъването на Исус на кръста, като осъществяване на плана за спасение на целия свят ние намираме във всичките Евангелия, (Матей 27; Марко 15; Лука 23; Йоан 19,17-24; Филип. 2,6-8).
- Исус казал след като възкръснал: „Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?“ (Лука 24,26; 44-47)
- Петър свидетелства за пророчеството и страданията на Исус свързани с неговото изпълнение: „Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници “ (Деяния 2,23).
- Филип разяснява на етиопския велможа и пазител на хазната, че страдащият Божий Слуга, като Агнец Божий е Исус Христос (Деяния 8,32-35).
- Така също Апостол Павел говори в синагогата в Солун, на своите слушатели: „Христос е трябвало да пострада“ (Деяния 17,3).
- Петър пише в своето първо писмо: „Като знаете, че не с преходнинеща – сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден ви от бащите ви, а със скъпоценната кръв на Христос, като на агнец – без недостатък и пречист“ (1Петрово 1,18-19).
- На коринтяните Павел написал: „Защото и Христос, нашата Пасха, беше заклан за нас“ (1Кор. 5,7)
Най-много казано за Исус, като Агнец, намираме в Книгата Откровение : 5,6. 8. 12. 13; 6,1. 16; 7,9. 10. 14. 17; 8,1; 12,11; 13,8; 14,1. 4. 10; 15,3; 17,14; 19,7. 9; 21,9. 14. 22. 23. 27; 22,1. 3.
Исус, Божият помазаник (Христос), беше и е Божият Син, Той стана Човешки Син, прие образ на Слуга и умря с мъченическа смърт на Кръста като Агнец Божий за греховете на хората от всички времена.
Исус и във вечността ще съхрани образа на Божият Агнец във възпоменание за високата спасителна цена на своя народ!