Превод от немски: Нанка Недева
За личното свидетелство на Исус в Евангелие от Иоанна 10:30 „Аз и Отец едно сме” (едно – тук е число) юдеите искаха да Го убият с камъни.
- „Юдеите пак взеха камъни за да Го убият.Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тия дела искате да Ме убиете с камъни?Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог.” (Иоан 10:31-33)
Тук става ясно, че юдеите еднозначно са разбрали твърдението, че Той в същността Си е божествен.
В Стария Завет на много места съществуват изявления за Божият Син. Също много библейски личности типологически сочат към Исус. Има и указания за Месия, като „Бог” или „Божествен”. Фактите са, че теологически влиятелните юдеи, въз основа твърденията във Второзаконие 6:4 „Слушай, Израилю; Иеова нашият Бог е един Господ” не просто отхвърлиха Исус заради Неговото свидетелство, че Той е Божий Син, но и считаха това за богохулство.
Много хора в наше време макар и да признават Исус в многостранните Му титли и служения, отхвърлят Неговото богоподобие като Божий Син. И все пак, това че Исус е Божий Син е ясно показано в Стария Завет, макар и да е закодирано.
По-долу са представени доказателства от Библията, които подчертават Божествеността на Исус.
„Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих” (Псалм 2:7).
Този псалм на Давид, най-известният от така наречените „мессиански псалми” открива също и различните аспекти на Христос и Неговото Царство. Тук е използван термина „създавам”, на гръцки: `γεγεννηκα – гегенника`, той е толкова обширен, че може да бъде и преведен като `заченал, родил` (Матей 1:2-16) и същият този термин исползва Апостол Павел, когато свидетелства за Възкресението на Христос. (Деяния на Ап. 13:33).
Святият Дух използва някои термини, смисъла на които на нас като човеци ни е трудно да възприемем. В нашите разбирания е трудно да се проследят разликите между зачеване и раждане в определени времеви интервали. Мъжът или бащата се явява необходимо условие за зачеването, жената или майката ражда детето. Тези човешки правила е невъзможно да се прехвърлят на Бог. Просто защото сам Бог е разкрил за Себе Си в Откровение, позволявайки на Йоан да напише:
- „и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца” (Иоан 1:14).
Тук става дума за Божието Откровение, а не за съпружеския живот където зачеването проихожда при непосредственото участие на мъжа и жената, а раждането на детето се осъществява от жената. И автора на писмата до Евреите цитира този месиански псалм и акцентира върху възвишената позиция ( раждането ) на Сина в сравнение със сътворението на Ангелите:
- „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих” (Евреи 1:5)?
Това изказване на автора на писмата към Евреите ( еднозначно) се отнася за Исус.
В писмата към Евреите 5:5 авторът сочи Исус като избраният от Бог първо-свещенник:
„така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал:” (Псалм 2:7): „Ти си Мой Син; Аз днес те родих.”
Това съвършено Първосвещенство може да бъде изпълнено най-пълно и окончателно само като Божий Син ( Евреи 5:6-10 ).
Така ние узнаваме колко съдържателни и взаимосвързани са изявленията на Бог в Стария Завет и само ръководството на Святият Дух позволява на авторите на Новия Завет да изразяват такива изказвания.
Във 2 Царе 7:14-15 се говори за Сина на Бога:
- „Аз ще му бъда Отец, и той ще Ми бъде син: ако стори беззаконие, ще го накажа с тояга каквато е за мъже и с биения каквито са за човешкия род; но Моята милост няма да го остави, както я отнех от Саула, когото отмахнах от пред тебе.”
На пръв поглед ни се струва, че става дума за Соломон, който ще бъде въздигнат след смъртта на Давид ( Ст. 12 ). По това време Соломон е бил пораснал младеж. И автора на писмото до Евреите показва без съмнение че изявлението от 2 Царе 7:14 се отнася за Исус, когато той пише в 14а: „Аз ще му бъда Отец, и той ще Ми бъде син:”
Така, че тук е видно, че само първата част на 14 стих в 2 Царе 7 се отнася за Исус. Втората част: „ако стори беззаконие, ще го накажа с тояга каквато е за мъже и с биения каквито са за човешкия род; но Моята милост няма да го остави, както я отнех от Саула, когото отмахнах от пред тебе”, се отнася за Соломон, защото в живота на Исус не може да се открие никакъв грях ( 1 Петрово 2:22 ) за разлика от Соломон.
Да се признае Месия като Син Божий и за юдаизма не е било теологически проблем, сам Бог нарича народа на Израил свой първороден син:
- „А ти кажи на Фараона: Така говори Иеова: Израил ми е син, първородният ми;”
(Изход 4:22; сравни с Еремия 31:9).
Трудността се състои до голяма степен в нашите понятия и признанието, че Месия – Бог по своята същност е подобен ( равен ) на Отец.
В Псалм 45:6-7 (според нашата Библия) ( 44:7-8 ) намираме потвърждение за божествената природа на Христос:
- „Твоят престол, Боже, е до вечни векове; Скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда и намразил си нечестие; Затова, Боже, твоят Бог те е помазал с миро на радост повече от твоите събратя.”
На кого принадлежи това изказване? Този Псалм е написан от синовете на Корей. Но никога ни един юдеин в Стария Завет не е признавал това. Само Святия Дух, който изследва цялата дълбочина на божествеността на Създателя може да каже това. Не във всеки превод на този Псалм може ясно да се разберат взаимоотношенията БОГ-ОТЕЦ и БОГ-СИН, затова е много важно да се разбере, как авторът на писмата към Евреите е чел този текст, как е разбирал и как под непосредственото ръководство на Святия Дух е писал. Това изявление от Псалм 44 автора на писмата развива по-нататък:
„И за ангелите казва: – „Който прави ангелите Си силни като ветрове, И служителите Си като огнен пламък“ (Псалм 103 – По нашата Библия Псалм104:). „А за Сина казва: – „Твоят престол, о Боже, е до вечни векове; И скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда, и намразил си беззаконие; За това, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя“ (Евреи 1:7-9).
Бог Отец нарича Своя Божий Син, Който за разлика от Луцифер обичаше справедливостта и ненавиждаше беззаконията.
За сравнение изявлението на Исус от Марко 12:36, където той цитира Псалм 109:1 (наша Библия – Псалм 110:1 )
- „Сам Давид каза чрез Светия Дух: (Псалом 110:1) Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми докле положа враговете ти за твое подножие”.
И в паралелния текст от Матей 22:42-44 се подчертава, че книжниците с нищо не са могли да възразят на Исус.
Следващият текст от Пророк Исая потвърждава Божествеността на Сина:
„Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира. Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на неговото царство, За да го утвърди и поддържа, Чрез правосъдие и чрез правда, от сега и до века. Ревността на Господа на Силите ще извърши това”. (Исая 9:6-7)
Тук Синът е наречен Бог могъщ, Отец на вечността, Бог Отец никога не би допуснал, някой освен Него да си присвоява Божествеността и Вечността на съществуванието, ако Той Сам не потвърди това !!!
Свидетелства на Писанията от Новия Завет
Първото сведение за Божият Син в Новия Завет произнася Архангел Гавраил, който говори на Мария:
„И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида. Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край. А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам? И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.” (Лука 1:31-35).
Отец сам свидетелсва за Сина Си:
- „и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение.” (Матей 3:17).
„А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.” (От Матей 17:5; 2 Петрово 1:17, Лука 9:35)
Иоан Кръстител свидетелства:
„И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух. И видях и свидетелствувам, че Тоя е Божият Син.” (Иоан 1:33-34).
Тогава Исус обръщайки се към учениците попитал, „а вие Мене за кого Ме считате”? ( Лука 9:20 )
„Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос {Т. е. Месия, Помазаник.}*, Син на живия Бог. Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.” (Матей 16:16-17)
Исус сам говори за себе си като за Син Божий и си позволява да нарече себе си:
- „Натанаил му отговори: Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев цар.” (Иоан 1:49).
- „ А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.” (Матей 14:33).
- „то на Този, Когото Бог освети и прати на света, казвате ли, богохулствуваш, защото рекох, Аз съм Божий Син?” (Иоан 10:36).
- „А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя. Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога.” (Иоан 5:17-18).
С тези изявления евреите виждат, че правото на Исус да се нарече Божий Син означава също и неговото право да бъде равен на Бога ( по своята същност ), а тя не се вписва в техните теологически представи за Бога.
Исус сам влязъл в дискусия с книжниците и фарисеите, ( Матей 22:42-44 ) по въпроса: Христос – чий син е ? Фарисеите потвърждавали, че той е Давидов син. Но Исус говори, че те би трябвало внимателно да изучат Стария Завет, като се аргументира така: Ако Давид под влиянието на Святия Дух нарича Христос – Господ (Псалм 109:1 – според нашата Библия Псалм 110:1 ), как той може да бъде негов син? При това Той не само засяга темата за своето необичайно рождение, но и заявява за своята Божественост, защото еврейското име „Адонай – Господ” в Псалм 109:1 е едно от имената на Бога. В LXX (септуагинта – гръцкия превод на еврейския Стар Завет) имената на Бог Яхве – Господ и Адонай – Господ са преведени с една и съща дума, а именно «Господ». В Новия Завет както Отец, така и Сина са наречени ´кύριος – kириос` – Господ.
Пред Първосвещениците Исус признава Себе Си за Син на Бога:
- „Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос Божият Син? Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.” (Матей 26:63-64). И Лука допълва: „И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате; защото съм.” (Лука 22:70).
Иоан пише:
- „А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тая книга. А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име.” (Иоан 20:30-31).
В Писмото до Колосяните Апостол Павел пише:
- „Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;” (Колосяни 1:15; сравни също така с Иоан 1:1-3; 17:5).
Трябва да се помни, че преди сътворението на света е съществувал само Бог.
Следващите изявления на Библията, подчертават Божествеността на Исус:
Иоан 1:18 – „Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.”
Иоан 20:28 – „Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!” И Исус приема неговото признание и преклонение.
Към Римляните 9:5 Апостол Павел пише: „чиито са и отците, и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.”
Към Филипяните 2:6-8 Апостол Павел пише: „Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.”
1 Иоаново 5:20 „Знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме истинния Бог; и ние сме в истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа. Това е истинският Бог и вечен живот.”
Само преклонението към Бог се отнася и към Исус
Иоан 9:35-38 – „Чу Исус, че го изпъдили вън, и като го намери, рече: Ти вярваш ли в Божия Син? Той в отговор рече: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него? Исус му рече: И видял си Го, и Който говори с тебе, Той е. А той рече: Вярвам Господи; и поклони Му се.”
Лука 24:52-53 – „И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост; и бяха постоянно в храма [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].”
Филипяни 2:10-11 – „така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.”
Евреи 1:6 – „А когато пък въвежда Първородния във вселената, казва: – „И поклонете се Нему, всички Божии ангели” (Псалм 96:7).
Откровение 5:8 – „И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесетте и четири старци паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши пълни с тамян, които са молитвите на светиите.”
Откровение 5:12-13 – „и казваха с висок глас: Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение. И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята и по морето и всичко що има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола, и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и господство, до вечни векове.”
Многото изявления, които показват, че по Своята същност Исус е Божий Син и по Своята същност е равен на Бог-Отец, са наистина велики. Ако този факт не би съответствал на истината, то Исус би предприел всичко възможно да извади своите ученици от тази заблуда. И така, който отрича Божествеността на Исус, го прави лъжец.
Исус Христос – вечен Божий Син и в същността Си равен на Отец!