СЪТВОРЕНИЕТО ЗАПИСАНО В БИБЛИЯТА. НАУКАТА КАЗВА: ЕВОЛЮЦИЯ НЕ Е ИМАЛО; СПОРЕД ЗАКОНИТЕ, ПО КОИТО ФУНКЦИОНИРА  МАТЕРИАЛНАТА ВСЕЛЕНА ТАКЪВ ПРОЦЕС В ПРЕДЕЛИТЕ Ѝ –  САМООРГАНИЗИРАНЕ (ЕВОЛЮИРАНЕ) Е НЕВЪЗМОЕН

„Моите мисли не са като вашите мисли и вашите пътища не са като Моите пътища (действия;б.м.).“ (Исая 55:8)

(Лекции изнесени пред обществото на Евангелска Съборна църква – Пловдив ; Ю. Тодорова, преподавател по ботаника (до 1999 г.) във филиала на ПУ П.Хилендарски, гр. Смолян).

 

 

 

Фотография 3И Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, и по-малкото светило, за да владее нощта, и звездите. (Битие 1,16). Пълната луна над долината Наголд(снимка: 31 декември 2017).

 

1. ПРЕДИСЛОВИЕ 

Ще говорим за произхода на материалния свят според Библията. Преди да преминем към четене на пасажите, в които се съобщава за сътворяването на материалния свят и да ги тълкуваме, ще разгледаме   позициите (принципите), с които ще се съобразяваме при тълкуването им.

1.1. Библията е боговдъхновено писание, затова написаното в нея е истина

Целта на цялото изложение е да се подготвим да приемем правилния (верния) отговор на „…три основни въпроса, с които автоматично се  сблъскваме когато се замислим за съществуването си, следните: Откъде идваме? За какво живеем? Къде отиваме? ” С цитираните думи започва  Вернер Гит книгата си „Библейското свидетелство за Сътворението. (26;стр.11)

За успеха ни относно достигане до правилния отговор на горепоставените въпроси, значение има следното: Как четем Библията?

Според В. Гит   „има четири основни разбирания за Библията:

(1) Тя е една забележителна книга на световната литература, която е резултат само на човешко вдъхновение, т.е. не е боговдъхновено писание.

(2)Тя само частично е вдъхновена от Бога. Бог е споделил само основната    линия на откровението Си (Себеразкриването Си; б.м.). Авторите, според желанието си, са можели да разгръщат собствени мисли и съобразени с времето идеи.

(3)Тя е напълно Божие творение, което буквално (дума по дума) е било диктувано от Бога. Индивидуалността на писателите е била напълно изключена.

(4)Тя е Божествена книга в смисъл, че авторите са били водени от Святия Дух. Бог е бдял върху записването на текстовете до избора на коректен и разбираем езиков изказ. Едновременно с това в Библията има и човешки компонент: личността на писателите по никакъв начин не е била изключена – те са пишели съобразно своята собствена природа, усещане, настроение ( ще прибавим тук: също съобразно нивото на научното си познание за природата; б.м.)  и изказът им е бил съобразен с изискването на собствения им стил на писане.”    

Ние се придържаме към четвъртото разбиране.  Свидетелство за Бого-вдъхновеността  на  Библията се съдържа в нея:  ап. Павел в писмо до Тимотей  (IIТимотей 2:16) пише: „ Цялото Писание е Боговдъхновено и полезно за поучение, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата…” (т.е. написано е от боговдъхновени писатели, затова то е истина); ап. Петър –  II Петр.2:21 –  „…защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но движени от Святия Дух човеците са говорели от Бога.”  „Как е могъл Мойсей  да говори за сътворяването на света (пророчество назад, за миналото), а Давид да предскаже  хиляди години предварително (пророчество за бъдещето)   какви думи ще произнесе Господ Исус  на кръста?” (26;стр.11) Над триста  пророчества  има в Стария завет за Господ Исус Христос – за живота и делото Му на Земята, –  които са се изпълнили! Ако Библията не е оторизирана  от Бога книга това би било невъзможно!  Сам Господ Исус потвърди с живота си, със служението си истинността на цялото Писание, а ап. Павел казва: „вярвам всичко, което е писано”  (Деяния 24:14). Така и ние приемаме Библията за оторизирано от Бога Слово на Истината и приемаме с пълно доверие написаното в нея. (по В. Гит;26)

1.2. Библията не се третира като научна книга, но в нея има наука

Библията не се приема от науката за  научна книга (що се отнася до Естествознанието) и за това има основание, защото  както казва Х. Морис( 14) нейната главна цел е не да  разкрива законите в строежа и функционирането на света, а „…да предаде  послание за спасение на човеците към всички народи през вековете, като разкаже за това, което се е случило и ще се случи във времето между Сътворението и второто идване на Г.И.Христос.”  Но същият автор казва и следното: „Едно от най-удивителните доказателства, че Библията е боговдъхновена, е нейната достоверност от научна гледна точка. По нейните страници има изненадващи научни истини, които са останали неизвестни  в продължение на хиляди години…”(14)  Авторът има предвид,  че тези научни истини са записани от боговдъхновените писатели хиляди години преди тяхното откриване от науката. В действителност, в Библията има   научна информация, която не е всеобхватна, а представлява отделни научни факти, които не лесно  се разпознават, защото не са изразени на съвременен технически език, а  представляват иносказание, както ще видим по-късно. От  друга страна трябва да се изтъкне, че археологията вече е открила реалността на огромен брой исторически факти записани в Библията, така че за историческата наука Библията е научна книга. (Виж изт.9).

1.3. Библията не е враждебна спрямо науката и обратното – непредубедената наука не е враждебна спрямо Библията

В Библията няма текст, който да се тълкува като забрана от Бога човеците да изследват Творението. От друга страна има много текстове, които показват, че Бог желае да се разкрие на човеците, желае те да го познаят: Давидов псалм 111:2 –  „Велики са делата Господни, изследими от всички, които се наслаждават от тях.” В действителност, науката, която изследва Творението, има своята важна роля за Себеразкриването на Бога пред човеците. Бог създаде човека по Свое подобие, което означава, че му даде интелект, за разлика от животните,  затова той може да открива и изследва  законите  вложени в строежа и функционирането на материалния свят, т.е. този свят е изследим, рационален,  познаваем: От друга страна, и науката (непредубедената) не е враждебна спрямо Библията. Да изтъкнем и това, че много известни   учени са направили своите велики открития въпреки вярата си в Бога. На въпроса: Има ли между религия и наука  конфликт – Стивън Хокинг отговаря –    „Ако те бяха в конфликт, Нютон нямаше да открие закона за гравитацията.”  Ще се цитират изказвания на големи учени, които задълбочавайки се в своята научна област са достигали до увереността, че има Творец на този наш невероятно сложен свят и са изповядвали Бога,  или което е по-честото, чрез научните си изследвания са затвърждавали вярата си в Бога:

Аристотел (384-322 пр.н.е.; философ): „При все, че е невидим за смъртната природа, Бог се вижда от творенията Си.”

Цицерон (107-44 пр.н.е.;философ): „Никога не е имало велик човек небoговдъхновен. Съмнявам се в ума на този учен, който отрича Бога.”

Николай Коперник (1473-1543; създател на хелиоцентричната космология): „Да опознаваме великолепните творения на Бога, да проумяваме Неговите величие и сила, да се наслаждаваме на Неговите чудесно действащи закони – със сигурност това са достойни начини за преклонение пред Всемогъщия Бог, за Когото невежеството не би могло да бъде по-приемливо от знанието.”

Йоханес Кеплер (1571-1630; основател на физическата астрономия; открива законите за движение на планетите): „В Творението аз просто напипвам Бога с ръце.”

Робърт Боил (1627-1691; основател на модерната химия; основополагащи приноси във физиката): „Истинският естественик не може да е проникнал в тайните на Творението и да не е съгледал пръста на Бога.”

Исак Нютон (1642-1727; основател на класическата физика): „Удивителното устройство на Слънчевата система може да произлиза само от решението и господството на един всемъдър и всемогъщ Създател.”

Михаил Ломоносов (1711-1765; основател на физикохимията; открива закона за запазване на материята – Първи закон на термодинамиката): „Природата е в някакъв смисъл евангелие (благовестие;б.м.), което гръмко проповядва творческата сила, премъдрост и величие на Бога…”

Монард Ойлер (1707-1783; математик, физик, астроном; един от най-великите математици на 18-ти век; основател на математическия анализ): „… ето защо ни е трудно да повярваме, че все още има хора, които казват, че Вселената е възникнала по случайност, а не чрез един Божествен замисъл. …обаче, всички онези, които имат солидни научни знания  за природата са убедени, заедно с нас, че има един Всемогъщ Творец, който е сътворил цялата Вселена по възможно най-съвършен начин.”

Андре-Мари Ампер (1775-1836; физик, химик, математик; създател на електродинамиката): „В природата ние можем да наблюдаваме делата на Твореца и от тях да се издигаме към знанието за Него.”

Джеймс  Джаул (1818-1889; физик; откривател на  закона за запазване на енергията – Първи закон на термодинамиката): „Очевидно е, че опознаването на природните закони не е нищо друго освен опознаване на ума на Бога.”

Луи Пастьор (1822-1895; основател на микробиологията и имунологията): „Повърхностните занимания с наука, ще те отведат дaлeче   от Бога,  а задълбочените изследвания, ще те отведат при Него.”

     „В добрата  философия думата причина трябва да бъде запазена за единствения Божествен импулс, който е сътворил Вселената.”

Макс Планк (1858-1947; създател на Kвантовата теория – пръв предположил дискретността на лъчистата енергия,  т.е., че вълните на тази енергия не  могат да се излъчват произволно, а само на определени порции, които той нарекъл кванти;  изследва термодинамиката на необратимите процеси; принос към развитието на Теорията на относителността): „Като физик, като човек, който е служил цял живот на трезвата наука и на изследването на материята, съм безспорно свободен от подозрението, че мога да бъда фанатик и затова, след всички мои изследвания на атома, мога да кажа следното: Не съществува материя сама по себе си! Цялата материя произхожда и съществува само чрез една СИЛА, която поддържа атомните частици към вибрация и ги поддържа в движение в миниатюрната „слънчева система”  на атома. Тъй като обаче, в цялата вселена няма една интелигентнa или вечна сила (и никога не се е удало на човечеството да открие така горещо желания вечен двигател), ние трябва да приемем, че зад тази СИЛА стои един съзнателен, интелигентен Дух. Именно Този Дух е първопричината за цялата материя.”         

Алберт Айнщайн (1879-1955; един от основателите на модерната физика; създател на Теорията на относителността ): „Аз твърдо вярвам в онова велико Същество, Което е извършило такива  чудни дела…. Моят слаб ум не може да го проумее. Аз смея само със смирено благоговение да коленича пред Него.”

      „Колкото по-дълбоко човек прониква в тайните на природата, толкова  по-голяма става почитта  му към Бога.”

      „Бог не си играе на зарове…” – много известно изявление на Aйнщайн, с  което се противопоставя на  схващането за случайността като фактор в  развитието на Вселената.

Вернер Хайзенберг (1901-1976; нобелист за създаване на Квантовата механика, основана върху Принципа на неопределеност, и на която е присъщ дуализмът (частица/вълна;материя/енергия) – „една изключително сполучлива теория…залегнала в основите на почти цялата съвременна наука и технология” – Ст.Хокинг);  ето какво казва този учен (Хайзенберг), достигнал почти до „дъното” на познанието за строежа на материята: „Първата глътка от чашата на природните науки  прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог.”

Макс Борн (1882-1970; атомна физика; нобелист за изследване в областта на квантовата механика): „Ние, атомът и аз, бяхме задружни до съвсем скоро. Аз виждах в него ключ към най-съкровените тайни на природата, а той разкри пред мен величието на цялото Tворение и на Твореца.”

Стивън Хокинг ( 1942-2018); физик, математик, астрофизик; „признат за най-великия мислител в науката след Нютон и Айнщайн”(24;  стр.286); автор на Теорията на квантовата гравитация): „ Трудно е да се обсъжда произхода на Вселената, без да се достигне до идеята за Бога.”; „Изумително малка е вероятността от „Първичния Голям взрив” (кавичките – защото той всъщност не утвърждава реалността на т.н. Голям взрив, а само го предполага; б.м.)  да възникне една такава Вселена като нашата. Аз мисля, че когато започнем да дискутираме  произхода на Вселената, винаги достигаме до определени религиозни изводи. Тези религиозни интерпретации са необходими. Но според мен повечето учени се притесняват от религиозната страна на тези дискусии.”(24)

(Горецитираните автори – от източник 29;а ).

Библия, послание на ап. Павел към Римската църква: „Понеже от създаването на света…това, което е  невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост (всезнание – абсолютното знание е у Него; всeможене – сила да въплъщава знанието в дела;б.м.), се вижда ясно разбираемо чрез творенията, така че хората остават без извинение.” (Римл.1:20)

 

1.4. Непредубедената наука  опровергава материалистическото разбиране за произхода на материалния свят

Науката е открила  много истини за строежа и функционирането на Материалната вселена. Ние  знаем, че нашият свят е изграден от  елементите: ВРЕМЕ, ПРОСТРАНСТВО, МАTЕРИЯ, ЕНЕРГИЯ, а сравнително отскоро сме открили и петия елемент, вграден в материята – ИНФОРМАЦИЯ.

Науката познава, до голяма степен,  тези страни на материалния свят, но  има нещо до което тя не може да достигне, не може да обясни –  КАК СЕ Е ПОЯВИЛО ВСИЧКО С ЦЯЛАТА МУ СЛОЖНОСТ И СЪВЪРШЕНСТВО.

Като разкриха много от законите вложени в строежа и функционирането на материята, учените започнаха да се опитват да отговорят на този въпрос – появиха се хипотези: за прoизхода на Слънчевата система, за произхода на Земята,  за произхода  на Вселената, за произхода на живота.  Те и до днес са хипотези, и никой не можа да обясни как сe появи материята, от която са образувани  всички тела на този свят, откъде дойде енергията,  която предизвиква закономерното движение и държи (сплотява) Вселената. Колкото и много да знаеха за устройството и функциите на физическия свят, на живата материя  учените не успяваха да отговорят на този въпрос, защото появата на материалния свят е свръхестествено явление – ТОЙ Е СЪТВОРЕН от „Един всемогъщ, трансцендентен (задпределен) Създател” (27). Само Бог може да сътворява, т.е. да извиква към съществуване „несъществуващото”, а това е вън от нашата способност за разбиране  – „Това знание е чудно за мене, не мога да го стигна.” (Пс.139:6)  Човек може само да твори – да създава нови тела от съществуващи такива.

Необходимо е сега да оборим материалистическото схващане за произхода на материалния свят, за да приемем спокойно, с доверие разказа на Библията за Сътворението, който според  креационистите*  е истината за произхода на материалния свят.

Теоретизиранията на учените разработващи материалистическото схващане за произхода на материалния свят, създават впечатление за доказани теории, което не е истина и ние можем да докажем това.

__________

*креационисти: от лат. crео – създавам и  creatio – създание;  учени,  занимаващи се с реална наука, но които изповядват Бога и вярват в Сътворението, защото науката отрича възможността за еволюционен процес в материалния свят (те  отричат способността на  материята да се самоорганизира).

1.4.1.Основни постулати на натурализма относно „Произхода” 

 (1) Материята е възникнала от „само себе си” и се е развила (еволюирала) чрез серия  случайни събития. Казва се още:  „Материята съществува сама по себе си”.

 (2)Началото е преди 9 до 19 млд.  (споменават се  числа до 30 млд.) години, когато се е осъществил т.н. Горещ първоначален  взрив на материята (Дж.Гамов),   намираща се до този момент в нищожно малък обем (колкото яйце –   „космическо яйце”, или колкото  „една точка”) и с температура  трилиони градуси.

(3)След експлозията, в резултат от поредица случайни събития протекли в този огромен период от време,  хаосът (експлозията създава хаос) еволюира ( в най-общ смисъл – усложняване, самоорганизиране) към подреденост: елементарните частици (??) – протони, неутрони и електрони, започнали да се свързват(?) и образували атомите (??);   първоначално –  само на Водорода (Н) и на Хелия (Не), които групирайки се  образували: газови облаци,  галактики, звезди.   Тежките елементи се образували чрез избухване на звездите (първите звезди били съставени от водород и хелий). Планетите  в Слънчевата система се образували от Слънцето и върху планетата Земя се осъществила биологична еволюция:  неорганичните молекули се свързвали, така че се образували органични молекули, в това число и белтъчни; органичните молекули се обединявали, така че се формирали обособени от средата (воден басейн) структури със сложен химичен състав, които започнали да обменят вещества със средата,  „създали си” наследствена субстанция (информация)(!!!???), благодарение на което вече били най-просто устроени организми –  най-просто устроени клетки; тези най-просто устроени едноклетъчни организми, чрез еволюция (?), продължила  милиарди години (?),  движещите сили на която са случайни изменения (?) и отбор и натрупване на същите (?), са се развили до по-сложни форми на  живот, най-сложната от които е човекът ( т.е.  „от амебата – до човекa”!?)

Обобщено: Създателят на модела на „Горещия голям взрив” за произхода и развитието на Вселената, във фантазирането си  започва с взривяване на „Нещо”. Разбираме, че използва съществуващи материални структури, които действат в пространството, според вложените в тях закони – това са елементарните частици, които първо  се събрали в точка, след това се взривили и започнало някакво развитие – усложняване).

(4)Предходното, обобщено, означава, че  МАТЕРИЯТА (елементарните  частици), се е „самосъздала” (частиците  са се появили „от само себе си”).    

 

1.4.2. Непредубедената наука опровергава натурализма относно „Произхода”

Ние можем да оборим изброените постулати само като изтъкнем един, открит от науката принцип в строежа и функционирането на материалния свят, следния: Следствието не може да бъде по-голямо от причината. Ако размислим върху всеки постулат от гледна точка на този принцип, ще видим, че той (принципът) го  унищожава, но ние ще направим това с научни доказателства, – с конкретни научни факти.

 (1)Първата  постановка  прилича на главоблъсканица. „ОТ  САМО СЕБЕ СИ” – израз без съдържание, що се отнася до идеята, – кое тук е „себето”? РАЗВИТИЕ ЧРЕЗ СЛУЧАЙНИ СЪБИТИЯ!  Няма развитие без в основата му да стои някаква закономерност. Случайността, представена тук като движеща сила на развитието  (усложняването), не предполага цел, а във Вселената всичко е целесъобразно. КАК СЕ ПОЯВИ ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТТА?

(2)„В НАЧАЛОТО”? Значи има начало на времето! Как се появи   ВРЕМЕТО? (Времето е елемент на материалния свят!)

(3)А ОТКЪДЕ (в началото) ДОЙДЕ МАТЕРИЯТА, КОЙ Я СЪБРА В ТОЗИ НИЩОЖНО МАЛЪК ОБЕМ? Създателят на Хипотезата за „Горещия големия взрив” –  Гамов, чиято идея (модел) за произхода на Материалната вселена е чиста фантазия, обяснява нещата така: Нещо (вакуум)?, поради неизвестни причини  се свило до точка. Учените еволюционисти поправят  Гамов –  те допълват, че абсолютен вакуум не съществува, т.е. приема се, че вакуум е нямало, а е съществувала енергия (разбира се „от само себе си” !!). Как да разбираме това: Представяме си, че пространството, което си съществува „от само себе си” е заето от завършени елементарни частици съществуващи  „от само себе си” („завършени”, т.е. съвършени, със всичките им невероятни свойства и съответно функциониращи – представляващи едновременно и материя и енергия. Т.е трябва да приемем, че  материята си съществува ей така „от само себе си” (иначе не можем да разберем откъде се взеха  при избухването ел. частици). Остават без отговор и въпросите – защо частиците се събраха в точка и защо точката избухна. След избухването разпространяващите се с огромна скорост частици започнали  да се свързват (?) в невероятната атомна структура и започва развитието (самоорганизирането, еволюирането)  на Материалната вселена.

Никой от поддръжниците  на хипотезата за Големия взрив не си задава въпроса:

Как се появи материята? Откъде дойдоха елементарните частици,  тези материални структури с неизследимите им качества?

ОТКЪДЕ „ДОЙДОХА” ТЕЗИ НЕВЪОБРАЗИМИ ЧАСТИЦИ? Такова сложно нещо, което е едновременно и материя и енергия не може да се появи  случайно (спонтанно; без причина.) Казваме „невъобразими”, т.е. с неизследимите закони вложени в тях,  по които действат  в пространство-времето ( необясними докрай за нашата наука).

Истина е, че човешката науката е открила много от свойствата на частиците: поведението им в пространство-времето,  резултат от вложените в тях закони. А това е ПОЗНАНИЕ. Познанието до което човек може да достигне е ИНФОРМАЦИЯ .

ЩО Е   „ИНФОРМАЦИЯ”? Важно е още тук да  изясним този въпрос. В нашия материален свят информация е човешкото ПОЗНАНИЕ за предметите и явленията на същия.

Само човешкият интелект може да получи познание за предметите и явленията на Материалната вселена, може да разкодира информацията  съдържаща се в нея.

Оттук произлиза неоспоримият факт:   Информация може да произлезе само от интелект.

     АБСОЛЮТНИЯТ ИНТЕЛЕКТ, БОГ, У КОГОТО Е АБСОЛЮТНОТО ЗНАНИЕ (ЦЯЛАТА ИНФОРМАЦИЯ),  СЪЗДАДЕ ЕЛЕМЕНТАРНИТЕ ЧАСТИЦИ  ИЗГРАЖДАЩИ  МАТЕРИАИАЛНАТА ВСЕЛЕНА.

„ Информацията може да има само духовен източник. За появата ѝ са необходими воля и интелект.” (В.Гит;7)

Разбираме, че дотук стана въпрос  само за физична информация – устройството и функциите на елементарните частици.  Подходящо е тук да си припомним гениалното прозрение на Хайзенберг, достигнал до дъното на познанието за строежа на материята, открил принципа на неопределеност в света на елементарните частици: „Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог.”  Т.е. очаква го  въпросът: А откъде дойде това неизследимо нещо,  елементарната частица,  което е едновременно и материя и енергия? Въпрос на който всеки истински изследващ учен може сам да си отговори и да стане учен креационист.

Следващият въпрос без отговор е: Как се е появило въртящото движение („въртящ момент”) на елементарните частици, за да образуват атомите на  Водорода и на Хелия? Според  модела на Гамов  температурата на събраната в точка материя е била от порядъка на милиарди (трилиони(?)  градуси. При такива температури отблъскването между частиците ще е огромно и те ще се движат праволинейно и вероятно с огромна скорост. Няма начин бързо разпространяващи се елементарни  частици, непрекъснато отдалечаващи се една от друга, да се подредят сами в сложната, уникалната атомна структура, която също е ИНФОРМАЦИЯ – ПРОГРАМА (това е строежът на атома, с  вложените в него физични и химични закон –  физико-химична информация), по инструкцията на която действа в пространство-времето, т.е.  образува веществата, телата на физическия свят).

Според познатите ни физични   закони, „появилите” се в Големия взрив елементарни частици ще се движат праволинейно с неотслабваща скорост, безкрайно, защото се разпространяват в празно пространство (според модела; (29; г).

Ако по някакъв начин,  неизвестен на физичната наука, елементарните частици се сглобят (?) в атомите на Н и на Не,  те също ще се нуждаят от въртящ момент, за  да  образуват  газовите облаци, галактиките и звездите.  „Няма възможен  начин, носещ се в права  линия газ  да се преобразува във въртящи се и обикалящи обекти – галактики, звезди, планети, спътници, – защото, при описаните условия, законите на физиката не могат да произведат необходимия въртящ момент.”(29; г)

Хипотезата за Големия взрив има и друг голям проблем. Още един въпрос без логичен отговор: Как са се образували тежките елементи? Теоретизира се: Звездите от Водород  и Хелий  се наричат звезди от първо поколение. Те започнали да избухват и „милиарди  след милиарди звезди избухвали милиарди години” При това трябвало да избухнат по няколко пъти. „Поради високите температури при експлозиите Н и Не се превръщали в други елементи”, а от газа от различни („тежки”) елементи, който изхвърляли избухващите звезди се формирали нови звезди – звезди от второ поколение. Но дали това е възможно? Какво казва ядрената физика? Тук трябва да се запознаем с така наречения „хелиев интервал на маса 4”. Т.е. веднага след Не, който е  с  маса 4 има интервал – липсва маса 5,  което означава, че нито протон, нито неутрон може да се присъедини към хелиевото  ядро с маса 4. Ако погледнем в таблицата на химичните елементи ще открием, че в  поредицата от атомни маси  липсва  маса 5, което означава, че няма стабилен атом с маса 5.  Този интервал ни дава основание да приемем, че единственият елемент, в който може да се превърне водородът е хелий. Интервал съществува и при маса 8. Тези интервали правят невъзможно за Н и Не  да се превръщат в други елементи. Водородът преминавайки през своя изотоп Деутерий  (Н-4) се превръща в Хелий и процесът спира дотук. „Ако водородът успее да пресече празното място на маса 5 ядреният синтез ще се спре на ядрения интервал на  маса 8… Някои теоретици считат, че е възможно (все пак) при взривяването на водородните звезди да бъдат произведени някои малко по-тежки елементи”, но изглежда това е невъзможно. Фактите говорят: „Ако това беше възможно, то взривът на водородната бомба  би  произвел верижна реакция на ядрено преобразуване – ядрен синтез на все по-тежки елементи и би се стигнало до уран.  Вместо това преобразуването стига до Не и спира тук. Без интервалите,  ядреният синтез  би  продължил да дава все по-тежки елементи. По същите съображения, без тези интервали, Слънцето, което също извършва  ядрен синтез,  щеше да „излъчва” към нас уран!” (от 29; г).  Тези интервали правят невъзможно образуването на тежки елементи при  избухване на звездите.     В сегашно време се наблюдават избухващи звезди – така наречените „Свръхнови”. Появяват се много рядко, струва ми се веднъж на столетие (информация от космически наблюдения). У Ванс Феръл (29;г) намираме, че спектрографският анализ на газовете изхвърляни от Свръхновите открива  само Водород и Хелий. „Разбираме, че „интервалите на маса”  не позволяват верижна  преобразувателна реакция към ядрен синтез на тежки ядра.”

След изтъкнатото,  „Теорията ни прилича на научна фантастика, защото постановките й са против естествените закони.”(29; г).  Последиците от евентуален Голям взрив можем да си представим така:   ако  е имало такова явление – взривяване на „НЕЩО”, което „произвежда” елементарни частици, то резултатът,  по естествените физични закони  би бил следният:   Вселената ще  представлява бързо отдалечаваща се от идеален център в празното пространство  „външна сфера”, съдържаща елементарни частици, които ще продължават да се отдалечават една от друга –  да си представим надуване на балон, който е декориран с точици.

Гореизложеното – по В. Феръл; (29;г)

У скептиците се появява въпрос: А как тогава са се образували тежките елементи, от които са изградени, планетите, спътниците, астероидите. Отговорът: Чрез непознатите за нас закони, по които се е осъществило сътворяването на Материалната вселена. При сътворяването всичко е започнало едновременно. Запознайте  се с концепцията на Ст. Хокинг, че не   галактиките се движат, което установяваме по това, че те непрекъснато се отдалечават от нас, а се разширява непрекъснато пространството, което означава точно това –   всичко е започнало едновременно, и щом пространството се разширява, то всяка точка от него е център, което пък  изключва Материалната вселена да се е развила от Първоначален взрив на „НЕЩО”. В действителност Големият взрив си е научна фантастика.У Ванс Феръл намираме следното: „ Всички данни показват, че тези галактики са образувани в сегашното си състояние и са държани от Сила необяснима според природните сили, които ние познаваме.”

Науката не може да открие тези закони (тази Сила) за да обясни как е станало всичко, защото съществува „Стена  на нашето незнание” (предел на човешкото познание)  и това е шестдневният период на сътворяването.Този период е от другоизмерно пространство, откъдето Бог върши своите чудеса, пространство, в което функционират други закони, пространство, в което човекът не може да проникне, за да разбере как е станало всичко – как са създадени частиците ; как е създадена атомната структура; как е създаден Космосът; как е създаден животът на нашата планета. (Виж т.2.7.)

В Космоса  и понастоящем непрекъснато протичат необясними неща, които противоречат на познатите физични закони.( В.Феъл)

 (4)Трудно е  да се приеме експлозията като начало за поява на някаква структурност  – всяка експлозия създава хаос. Дали с хаос е започнало съществуването на нашия свят? НЕ С ХАОС  Е ЗАПОЧНАЛО БИТЕТО  НА НАШИЯ СВЯТ –  МАТЕРИАЛНАТА ВСЕКЛЕНА. Доказателство за това,  е присъствието в битието му  на  ВТОРИ ЗАКОН НА ТЕРМОДИНАМИКАТА, открит от науката и действащ навсякъде в материалния свят. Според този закон всяка затворена система, оставена сама на себе си (бихме могли да формулираме: не получаваща нищо отвън, нито отдаваща навън ), се движи от състояние на по-голяма подреденост към състояние на по-малка подреденост – основателно можем да го  наречем закон на деструкция. Това е т.н. ентропно нарастване в затворените системи: енергията, която  обуславя закономерното движение в системата постепенно се преобразува така, че  става неизползваема, поради което процесите (движението) в системата се нарушават и накрая спират. („Ентропията е мярка за безредието (хаоса) в една система.”; Стивън Хокинг).  Още през 1850 г. Р.Ю.Е. Клаузиус формулира принципа на ентропното нарастване: „Всички системи  се стремят към математически най-вероятното състояние и в крайна сметка стават напълно случайни и дезорганизирани, т.e. всичко се разваля, изхабява и разпада.”(от 14)    Според този закон Вселената  се променя към намаляване на порядъка в нея,  тя остарява и рано или късно ще престане да функционира, защото когато в една затворена система използваемата енергия  стане неизползваема, движението в нея спира и тя фактически е „мъртва”. Това е точно обратното на схващането за Големия взрив (като първопричина за Вселената), след който започва    самоорганизиране (еволюция към  усложняване) на разпръсналата се материя, намираща се в хаотично състояние: от неорганизираност към организираност, от по-просто към по-сложно.

Защо приемаме Вселената за затворена система? Защото науката е открила още един закон на термодинамиката – ПЪРВИ ЗАКОН НА ТЕРМОДИНАМИКАТА,  който гласи:  Материята (енергията) нито се новосъздава  нито се унищожава, само преминава от една форма в друга, но крайното количество материя/енергия във Вселената остава непроменено. Още в 1847 г. – Х. фон Хелмхолц  формулира този закон така: „Общата сума на материята винаги остава същата.”(от14)  Този физичен закон, който гласи, че материя/енергия не може, в нашия свят, нито да се създаде от нищото нито да се унищожи, ни кара да зададем въпроса: „Как тогава е възникнала материята/енергия на Вселената? Дори и само затова – един първоначален акт на  Сътворяване от задпределен интелект остава единственото обяснение.” (В.Гит;7)

Фактът за функционирането на двата основни закона на термодинамиката ни води към следното разсъждение: Щом съществува закон за преминаване от по-висш към по-низш порядък, т.е. закон за деструкция, то най-приемливото предположение, е че в началото на своето съществуване Вселената е притежавала съвършен порядък. Съвършеното не може да стане по-добро, то може само да се развали. Така че, нямало е какво да се развива от по-просто към по-сложно, т.е. да еволюира (в най-общ смисъл на думата – усложняване). Затова приемаме, че Създателят е извикал към съществуване един съвършен материален свят, в който от самото му начало е налице всичко необходимо, за да функционира. Нямало е какво да се самоорганизира  към по-добра организация. Затова, на този материален свят му предстои само да се влошава организацията му, което е израз на Втори закон на термодинамиката. Айнщайн е изразил своята увереност, че двата закона на термодинамиката „са най-непроменимите закони”, които той познава.

Но, защо Бог вложи в съвършеното Творение  Втори закон на термодинамиката? Имаме отговор на този въпрос, но той е обект на  друга тема, чисто теологична. А тук ще заключим така: Двата закона на термодинамиката са едно от най-силните доказателства, че има Сътворение и, че  „самовъзникването” и „самоорганизирането” на материята (еволюирането ѝ) е утопия.

(5)Необходимите за развитието (еволюирането) на материята, чрез случайни събития, МИЛИАРДИ ГОДИНИ НЕ СЪЩЕСТВУВАТ. Факти от човешката наука  показват, че Земята не е толкова стара („ок. 4,5 млд. години”;!?) колкото е необходимо, за да се осъществи в пределите ѝ  биологична еволюция. Съществуват около 80 природни „часовника” (изт.18 и 29;б), които отмерват много, много, много… по-малко години отколкото са необходимите на биологичната  еволюция „протекла”  на Земята. (Ще се разгледат някои от тях в т. 6.2.3.)  Имаме още едно силно доказателство, че не може да е протекла биологична еволюция.

(6)Науката казва, че  МУТАЦИИТЕ (наследствени измененията у организмите),  основният фактор в учението за еволюиране на живота, СА ВРЕДНИ ИЛИ БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ПОВИШАВАНЕ  ОРГАНИЗАЦИОННОТО НИВО НА ОРГАНИЗМА,  ПОРАДИ  КОЕТО ТЕ НЕ СЕ ПОДЛАГАТ НА  НАТРУПВАНЕ –  факт показващ, че не може да е протекла биологична еволюция (ще коментиаме в т.6.2.2.)

(7)Науката не предлага  НИТО ЕДИН ФАКТ ПОКАЗВАЩ, ЧЕ НА ЗЕМЯТА Е ПРОТЕКЛА БИОЛОГИЧНА ЕВОЛЮЦИЯ (ще коментираме в т.6.2.4.) Т.е.науката казва – биологична еволюция на Земята не е имало!

 (8)ПРИЧИНА И СЛЕДСТВИЕ?  ПРИЧИНА за  съществуването на този свят, с цялата му сложност, с логиката на функционирането му (законите вложени в него) Е  НАЙ-ГОЛЕМИЯТ (СЪВЪРШЕНИЯТ) ИНТЕЛЕКТ, У КОГОТО Е ЦЯЛАТА ИНФОРМАЦИЯ – БОГ, ТВОРЕЦЪТ  НА ТОЗИ СВЯТ. Причината – Бог  е по-голяма от следствието –Творението. Съгласни ли сме? Така принципът е спазен. (Цитирахме Пастьор – „ В добрата философия думата причина трябва да бъде запазена за единствения Божествен импулс, който е сътворил Вселената.”)

С изложеното се прави опит да се насочи мисленето към това, че материалистическото схващане за произхода на Материалната вселена не е подкрепено от науката. В следващото изложение ще се привеждат още и още научни факти  показващи, че друго обяснение за произхода на този свят, за произхода на животa няма, освен Специалното сътворение. Гореизложеното ще ни помогне със спокойствие, с доверие и със засилен интерес да приемем библейския разказ за Сътворението.

  Истината е, че нашият свят е СЪТВОРЕНИЕ. Науката не може да даде друго обяснение. Той е сътворен от ЕДИН СЪВЪРШЕН, АБСОЛЮТЕН ИНТЕЛЕКТ, Който ние не можем да изучим, да докажем чрез  методите на   човешката науката – ТОЗИ  ИНТЕЛЕКТ  НАРИЧАМЕ БОГ.

Творческият акт на Бога е уникално събитие, то е чудо в нашите очи, не можем да го обясним – Бог извика към съществуване нещо „несъществуващо”!

„Аз Съм Господ, който извърших всичко това, Който Сам разпрострях небето и Сам разстлах Земята.” ( Исая 44:24)

     „С мъдрост Господ основа Земята, с разум установи Небесата.” (Притчи 3:19)      

     „О, Господи Иеова! Ето, Ти Си направил небето и Земята с голямата Си сила и с простряната Си мишца; няма нищо мъчно за Тебе.” (Иеремия 32:17).

     „…Ти си Бог, Който си направил небето, Земята, морето и всичко що е в тях… .” (Деяния 4:24).

     „Вселената е осъществена мисъл на Бога.” ; Карлаил .

Сега ние ще се вслушаме в това, което казва Бог в Библията – думите в тази книга са Словото на Бога, предадено от боговдъхновените писатели и всичко написано в нея е вярно, но то трябва правилно да се тълкува.

 

2. СЪТВОРОЯВАНЕ НА НЕЖИВАТА МАТЕРИЯ

2.1.Бог сътвори физическия свят със Силата на Словото Си.

     Материята в цялата Вселена е била създадена без да се използва някакъв съществуващ (видим за човека ;б.м.) изходен материал.”(от 14); „С вяра разбираме, че световете са били устроени с Божието Слово, така че видимото не стана от видими неща.”  ( Евреи 11:3)

При сътворяването, чрез Словото, знанието което е у Бога ставаше Материално творение. Когато Бог казваше „ Да се появи” ставаше нещо – появяваха се телата на материалния свят:   „Чрез Словото на Господа станаха небесата и чрез диханието на устата Му цялото им множество ( всички небесни тела; б.м.).Защото Той каза и стана, той заповяда и затвърди се.” (Пс.33:6,9)

Бог знаеше какво ще произлезе от „Словото Му”. Абсолютното знание  е у Бога  и Той борави с него, както намери за добре.  Едно от качествата на Бога  е ВСЕЗНАНИЕ! Бог знае всичко, у Него е АБСОЛЮТНОТО ЗНАНИЕ (ЦЯЛАТА ИНФОРМАЦИЯ),  към което се стреми човешката наука, но което не може да достигне, защото в материалния свят има „Стена на човешкото  незнание” (предел на човешкото познание; виж т.2.7.)

2.1.1. За иносказанието в езика на Библията. Съдържание на израза:  „Силата на Словото на Бога”

Преди да продължим е необходимо да припомним, символизма вложен в Писаното Слово на Бога – Писанието (Библията). Значителна част от написаното в Библията е  със символично значение, т.е. представлява иносказание; също голяма част от Библията е написана в поетичен стил – в Библията се съдържа великолепна поезия (Псалмите, Притчите,  Пророческите книги), а в поезията има много символизъм, иносказание.  Когато не се съобразяваме с тези факти изпадаме в буквалистика и тогава тълкуваме погрешно Словото на Бога и оттук –  противоречията в които изпадат християнските деноминации.

Налага се да съобразим  какво научно познание е вложено в  израза „СИЛАТА НА СЛОВОТО НА БОГА”, за да не се превърне той в съблазън за четящия Библията, който ще си каже: Това са глупости; разказват ни се приказки!!

В този израз ще намерим философско познание: По принцип „Словото” има голяма сила. Защо?  Какво е съдържанието на думата „Слово”?: Подредени в определена семантика (значимост) смислови  схеми от думи.  А какво са  „ДУМИТЕ”?  Думите  съдържат ЗНАНИЕ (ПОЗНАНИЕ) за нещата – предметите и явленията в Материалния свят . Всяка дума има съдържание, което е  понятието, т.е. знанието за определен обект – предмет или явление. Например какво е съдържанието на думата „ВОДА”? Това е ПОНЯТИЕТО (цялото  познание ) за предмета (явлението) „Вода”.

Тук трябва да попитаме още: Какво  е   „ЗНАНИЕТО”? Стана дума за това, че  „знанието” е ИНФОРОРМАЦИЯ, а притежаването на ЗНАНИЕ е  информираност; затова то е още нещо: ЗНАНИЕТО Е „СИЛА” (възможност, способнност) да действаш.

Едно от качествата на Бога е „ВСЕЗНАНИЕ”. Абсолютното знание, към което се стреми човешката наука е у Бога. ТОЙ Е АБСОЛЮТНИЯТ  ИНТЕЛЕКТ, У НЕГО Е ЦЯЛАТА ИНФОМАЦИЯ И НЕГОВАТА  СИЛА ДА СЪТВОРЯВА СЪВЪШЕНИ НЕЩА Е НЕОГРАНИЧЕНА. Така че когато прочетем в Библията или чуем: „И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.”; или „И Бог каза: Да произведе земята зелена трева…”; или  „ И Бог каза: Да произведе водата изобилно живи същества…”;  и пр., трябва да потърсим символа в изречението. Тук ще бъде: Бог направи, сътвори…. Ще  попитате: Защо Бог не ни обяснява в Библията  как го е направил,  за да не изпадаме в съмнение, че библейският автор ни разказва приказки, легенди? Защото няма да го разберем. Бог сътвори (направи) всичко материално зад „Стената на нашето незнание” – това е другото измерение, откъдето Бог върши своите „чудеса”, където действат други закони, вероятно необясними за човешкия интелект; за нас чудо е това, което не можем да обясним с познатите ни, създадени от Бога за нас и  функциониращи в  Материалната вселена закони. КАК Е СТАНАЛО СЪТВОРЯВАНЕТО НА МАТЕИЯТА, НА МАТЕРИАЛНАТА ВСЕЛЕНА (Космоса), НА ЖИВОТА,  ЗА ЧОВЕКА ЩЕ СИ ОСТАНЕ ЧУДО.

2.2.  Първото творческо дело на Бога: Битие 1:1–3

(По Питърсън;18)               

В първите три стиха на Библията виждаме  творческото  дело на Бога, с което са поставени основите на целия физически свят.”)

Бит.1:1 „В началото Бог сътвори  небето и земята.”

(а)Какво се появи „В началото”? Разбираме, че започва да тече време, или „началото”  се отнася за ПОЯВАТА НА ВРЕМЕТО. Времето, което Бог сътвори  е нещо като „прозорец всред вечността.”   Вечността е там където обитава Бог, Който няма начало,  няма край.  „Когато физическият свят, който се появява едновременно с времето, престане да съществува,  ще престане да съществува и времето – прозорецът ще се затвори.”  Бог е вън от времето.  В Библията това е изразено така: „Да, преди да е имало време, Аз Съм…” (Исая 43:13);  „… за Господа един ден  е като хиляда години и хиляда години са като един ден.”(2Петр.3:8);   „Защото хиляда години са пред Теб, като вчерашният ден, който е преминал…”(Пс.90:4)

                (б)„В началото Бог сътвори небето…”   Оригиналната еврейска дума – „шамайим”, преведена тук – „небе”, има много широко съдържание: небеса, широк обхват, пространство, простор,  даже – неограничено пространство.* (*Особеност на еврейския език: много често думите в еврейския език са съставени от два, три и повече корена, поради което се получава такова разнообразно съдържание на една и съща дума).Избираме това значение, което съответства на логиката на разказа за сътворяването – „пространство” и си представяме, че Бог трябваше да „извика” към съществуване ПРОСТРАНСТВО, в което да постави всичко. Като се съобразим с човешката наука, ще разберем, че Бог „извика” към съществуване  триизмерно пространство, но в действителност то стана веднага  четириизмерно, защото науката  е установила, че времето е част от пространството – в науката се използва терминът пространство-време.

(в) „В началото  Бог сътвори…и земята.” Отново ще направим справка за значението на оригиналната еврейска дума използвана тук – „ерец”,  преведена като„земя”, тя означава  и: пръст, почва, материя, вещество, а в  нашето тълкуване приемаме, че става дума за МАТЕРИЯ ( може –  и за ВЕЩЕСТВО, което ще е по правилно; защото за нашето теоретизиране „материя” няма да е равнозначно на „вещество”, –  материята си представяме като изградена от атоми, а в уникалната материална структура – АТОМ  е вградена енергия; тук, когато  говорим за „ВЕЩЕСТВО” ще си представяме само материалните елементарни частици, защото има и друг вид елементарни частици , които са свързани с енергийните процеси, наречени „виртуални”.

(г) Но в Бит. 1:2 четем:  „А земята беше… неустроена… ” Как да разбираме това? Бог  извика към  съществуване материята, но тя беше  без форми, физическото ѝ устройство не беше още организирано – представляваше материални  частици, които „не знаеха още” къде е мястото им. Разбираме, че тук става дума за  „суровината” от която ще бъдат изградени формите на физическия свят, т.е. за елементарните частици, които още не са обединени, чрез електромагнитните сили в атоми.

(д) В следващия стих – Бит.1:3 четем: „И Бог каза: Да бъде светлина! И стана светлина.”  Светлината е електромагнитна енергия. За нас тук  „светлина” е символ на цялото количество енергия, което Бог влага в материята. Когато е казал „Да бъде светлина”, Бог е „извикал” към съществуване целия електромагнитен спектър, който включва от късите гама лъчи до дългите  радиовълни – целият този обхват от честоти представлява електромагнитно излъчване.  Много съществен момент в сътворяването – зареждане на материята с ЕНЕРГИЯ (знаем, че в атома  е включено огромно  количество енергия): „В момента, в който материята бива изпълнена с енергия, основните елементи взимат конкретна форма. Частиците  започват да се движат и действат във времето.” Образували са се атомните структури на елементите.

Днес на науката е известно, че „…електромагнитната енергия  е в основата на целия физически свят. Атомите и молекулите се държат заедно чрез сложни електрически  и магнитни сили даващи форма и структура на Вселената….  Всички химически елементи са взели своята форма, когато Бог е казал: „Да бъде светлинa!” Така Той въвел физическите закони, които управляват всички форми и движението в материята.”

Налице били основните  елемент на физическия свят: ВРЕМЕ, ПРОСТРАНСТВО, МАТЕРИЯ, ЕНЕГИЯ.

2.3. От космическите тела Бог създаде първо планетата Земя.   Допотопен модел на планетата Земя

Приемаме тълкуването, че в 1:1,2 информацията свързана с думата „земя” е двусмислена: (1) земя – материята; ( 2) Земя – планетата Земя. Така разбираме (приемаме тълкуването), че от небесните тела Бог е сътворил първо  Земята – това е небесното тяло, на което Той предвижда да извика към съществуване живота във всичките му  форми и да сътвори човека! Затова в разказа на нея се обръща най-голямо внимание:

(а) От Бит.1:2 Разбираме, че първоначално Земята  е имала обвивка от цялостен воден слой – „…и Божият Дух се носеше над водата.” Не случайно, от веществата изграждащи планетата се споменава само водата – тя със забележителните си свойства ще бъде тясно свързана с живота. В началото  планетата е била обгърната цялостно от вода.

(б) От Бит.1:6,7  разбираме как Бог раздели водата обгръщаща планетата в два слоя, като извика към съществуване атмосферата: 1:6 „И Бог каза: да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода… ” Каква част на планетата е означена с думата „простор”? Еврейската дума използвана тук е превеждана и  като „твърд” или като  „небе”. Така е в старите  преводи, правени по времето, когато богословите са утвърждавали  че това което се вижда от Земята  през  нощта  е някакъв твърд материал, на който са закачени звездите и изобщо не са разбирали за какво става дума в този пасаж. Може да се съгласим с превода  – „небе”, но за кое небе да мислим – за дневното, което е синьо, или за нощното, което е звездно? Не става дума за нощното небе, защото тогава трябва да мислим за Космоса, който се вижда през нощта от Земята. Става дума за дневното небе, т.е. за въздушната обвивка на Земята, която през деня се вижда синя. Най-добре е да се придържаме  към превода „простор”, защото той най-подхожда за въздушната обвивка на Земята. Т.е. Бог извикал към съществуване смес от газове – въздух (цялостен слой от въздух, обгръщащ Земята – атмосфера), който ще е необходим за съществата, предвидени в плана на Бога.

Какво ни казва следващият стих, Бит1:7, „И Бог създаде простора; и раздели водата, която беше под простора от водата, която беше над простора…” Този стих сякаш повтаря преходния. Но всъщност той го доизяснява,   защото от предходния не се разбира ясно какво точно е  сторено, именно: атмосферата е била вмъкната във водната обвивка на Земята, така че тя (водната обвивка) бива разделена на два слоя. Това е т.н. Допотопен модел на планетата Земя (фиг.1).

Виждаме един модел на планетата, който е много различен от сегашната ѝ направа – имало е слой от  течна вода над атмосферата. И това не са били облаци  съставени от водни пари, както някои теолози тълкуват пасажа, а течна вода. Ще кажете, но това е невъзможно! Да, за нашите знание и възможности. А възможно ли е да извикаш към съществуване „несъществуващото”? Доказателството, че не става дума за облаци, намираме в  Бит.2:5,6:  „…Бог не беше дал дъжд на Земята…, но пара се издигаше от земята и напояваше цялото ѝ лице.” –въздухът бил влажен, както е в една оранжерия, нещо което е много благоприятно за растенията. В Писанието не се споменава за дъжд до Потопа, който настъпва 1500 години по-късно.  В Пс.148:4 четем: „Хвалете Го, небеса на небесата и вие води над небесата!” – трябва да е съществувала тази вода!

(в) От Бит. 1:9,10  разбираме как Бог обособи сушата на планетата, която първоначално притежаваше цялостна  водна  обвивка:   „И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е  под  простора, за да се яви сушата и стана така. И Бог нарече сушата земя, а събраната вода нарече морета.”  Според цитираното,  първоначално сушата е била една. Геологичната наука също говори за една обща първоначална суша – Пангея.

Кога и как е станало разделянето на „Пангея” на части – континенти? Обикновено тълкувателите  приемат, че разделянето на  сушата на континенти е станало едновременно с Потопа, защото,  начинът по  който е описан Потопът ни  дава знанието, че той е бил съпътстван от вулканичен и тектоничен катаклизъм. Тълкувателите коментират, че описанието на потопа  в Библията говори за  световен катаклизъм: „…разтърсваща Земята едногодишна катастрофа, която напълно е пренаредила структурата на земната кора. Сегашните земни форми са произведени от величественото разтърсване на Ноевия потоп.”(18)

Но има и друго становище, според което разделянето е станало след Потопа и конкретно след построяването на Вавилонската  кула, основание за което е следният стих: „На Евера се родиха двама сина: името на единия беше Фалек, защото в неговите дни земята бе разделена…”( Бит.10:25 )  Съдържанието на Бит. 10–та глава дава основание да се приеме, че разделянето е станало след като, племената  произлезли от Ноевите потомци, се разселили по цялата суша, разселване предизвикано от разбъркването на езиците ( събитие описано в Бит.11:1–9). Староеврейската дума пелег, преведена на български  Фалек, „означава внезапно разделяне на нещо”, но и – „ прорязване на сушата с водни канали”( от изт.12;) Да припомним, че в еврейския език често думите са съставени от корените на няколко думи, което позволява смисълът им да се изрази с цяло изречение, както е в случая. Предполага се, че веднага след разделянето, континентите не са били отдалечени толкова много, както  днес. Това е в съгласие с геологичната наука, конкретно с нейната Теория за континентален дрейф. Така имаме отговор и на друг въпрос: Как е станало заселването на континентите ,  разделени сега с големи водни площи;  вероятно, преди да се раздалечат,  континентите  са били заселени вече от различни групи човеци (племена), – Ноеви потомци.

2.4. Бог извика към съществуване целия Космос      

От Бит.1:14-18 научаваме, че Бог „извика” към съществуване целия космос –  „И Бог каза: Дa бъдат светила на небето …” Ще заместим „на небето” с „в пространството” и  ще  припомним, че еврейската дума „шамайим”, която е използвана тук и обикновено се превежда „небе” има и друг смисъл – „пространство”,  и в този пасаж, в който се казва за появата на небесните тела,  на Космоса, подхожда  думата пространство. Бог извиквал към съществуване целия Космос. Не знаем как е станало, не притежаваме знанието на Бога и по човешката логика си представяме  нещата, наивно, така: атомите и молекулите се събирали и подреждали закономерно и се появили милиарди по милиарди небесни тела, които останали в закономерно движение и в равновесие едно спрямо друго, подчинени на неизучени все още напълно   физични закони, вложени от Твореца в тази уникална система – Космоса. Това е моментът, когато се е появила и  Слънчевата система, в която се „подредила” и нашата планета, – Земята.

2.5. Земята – „централно”  небесно тяло в Материалната  вселената

 Ще се върнем към 1-ви стих –  „В началото Бог сътвори небето и земята.”,  за да си припомним, че в думата „земя”  тук е вложен  двойствен смисъл: (1) материята  („тухличките”: частичките; атомите;  елементите) и (2) планетата Земя. Разсъждаваме така: Бог „извикал” към съществуване елементите на материята и едновременно – една планета, за която имал специален план. По-късно, на четвъртия ден, извиквал към съществуване останалите тела на Космоса.

От библейския разказ разбираме, че „Земята е централно небесно тяло във Вселената , „не с оглед на геометричните ѝ измерения… или на пространственото ѝ положение, а поради отредената  ѝ от Бога роля. Бог създал Земята преди всички останали космически тела, с което вече се подчертава нейното значение сред 10 на степен 25  броя космически обекти. В библейския разказ виждаме как нашата планета  ден след ден е била подготвяна да даде подслон на човека.”(В.Гит; 7)  По-нататък, Вернер Гит  коментира: „Земята има много голям брой  специални физически особености, които правят възможен живота тук. Това са редица астрономически и геофизични особености, за съществуването на които е необходимо многобройни параметри с прецизни стойности да съвпадат едновременно в много тесни граници, например:

     – точно определено разстояние между Земята и Слънцето;

     – елиптична орбита на Земята около Слънцето с минимална

       ексцентричност;

     – равномерно топлинно излъчване на Слънцето;

     – точно определен период на въртене на Земята;

     – оптимален наклон на земната ос  към еклиптиката (плоскостта на

която се намира земната орбита;б.м.);

      – точно определена големина и маса на Земята;

      – точно определено разстояние между Луната и Земята.”;

– прибавяме и информацията, която получихме от Бит.1:1,2 – „Земята не е

         представлявала огнено кълбо, а още от началото е имала охлаждаща водна

         повърхност.”

 Пророк Исая пише: „…Този Бог, Който създаде Земята, направи я и я утвърди; Той не я сътвори пустиня, но я създаде, за да се населява…”  (Исая 45:18)

Земята не е случаен продукт на космическа експлозия, а както и цялата Вселена е била създадена по план. В разговора с Йов  Бог му казва: „Къде беше ти, когато основах Земята? Извести, ако си разумен: Кой определи мерките ѝ (ако знаеш)? Или кой тегли връв за мерене по нея…?”( Йов 38:4,5)  Земята и  другите космически тела на Материалната вселена  са били създадени независимо едни от други  и  в различни дни – Земята в първия ден. Едва на   четвъртия ден от Сътворението – тогава на Земята вече е имало растения – са били създадени останалите космически тела. Космосът съществува  заради онези, които населяват  Земята. (Цялото по В.Гит;7). Бог създаде Материалната вселена за човека!

Интересът на Бога е бил съсредоточен върху Земята: „Ето, небето и небесата на  небесата, Земята и всичко що е на нея, принадлежи на Господа твоя

Бог.” (Второз.10:14).  На Земята  Той  е осъществил  по-голямата част  от Своите творчески идеи, както е изразил това псалмистът: „Земята е пълна с Твоите творения.” (Пс.104:24).  Само за Земята Бог е казал, че тя е Негово подножие (Исая 66:1; Деяния 7:49).

 2.6.  Бог сътвори функционираща Вселена

В изложеното виждаме планиращата и целенасочена дейност на Бога-Творец. Д. Питърсън(18) пита: „ Мислите  ли, че Богът Създател постига своите цели според както е казал в Псалма №33:6,9 ?Трябва честно да си зададем въпроса дали Божието послание тук е ясно или не:  „Защото Той каза и стана; Той заповяда  и затвърди се”(стих 9),  тогава няма причина в уравнението да се вкарват някакви взривни и разрушителни процеси… и да се запитаме  (още)  дали Бог трябваше да чака милиони години, та светлината, която изпълни Неговата вселена от началото, да достигне зрителите на Земята от далечните звезди.”  (18; стр. 23)

Бог създаде Вселена завършена във всяко отношение от самото начало:                         „ И Бог видя всичко, което създаде. И ето беше твърде добро…” (Бит.1:31);  „Така бяха завършени  небесата и Земята… На седмия ден Бог беше свършил делото, което беше създал…” (Бит.2:1,2)  Новият завет свидетелства същото: „…и са били свършени  делата Му още при основаването на света.”(Евр.4:3)  Т.е. в шестте дни на сътворяването е била създадена една завършена, съвършена, функционираща система – Материалната вселена. Не са били необходими милиони години, за да се „развие” тази организация на физическия свят.

Имайки  това знание можем да отговорим на скептика, който открил едно „голямо несъответствие” между библейското описание и научните факти: Според библейското описание, когато Адам погледнал звездното небе той видял неизброимо  количество звезди, а според скептика не е видял нищо, защото най-близката звезда до Земята – Алфа Кентавър е на разстояние около 4 светлинни години, и за да достигне нейната светлина до Земята трябва да минат 4 години от Сътворението. Да, но Бог създава съвършени неща, функциониращи тела,  така че пътуващият лъч светлина е бил също така създаден, както и самата звезда, т.е. светлината и от най-отдалечените звезди вече е била на Земята, когато Адам погледнал звездното небе. (от 14).

Трябва да имаме увереност, че когато вярваме в истинността на написаното в Библията  Слово и имаме смирение (гордостта е причина за всички нещастия на човечеството; отричането на Бога е човешка гордост ), ще се справяме със всяко „противоречие”, което сме „открили” между написаното в Библията и нашето научно знание. (Това, че  гордостта се определя като порок, не означава, че човек не трябва да има  достойнство, напротив, трябва да го има и трябва да го пази. Как го пази? Чрез достойно поведение! Разбира се, трябва да знаем какво означава  достойно поведение, и  да го разграничим от гордост. Най-малкото, достойно поведение е зачитане на другия, което е новозаветната заповед на Бога: „Обичай ближния като себе си”. Оттук ще произтече всичко достойно в поведението на човека).

Еволюционното учение за произхода на Материалната вселена  изключва Бога-творец. Еволюционистът Ф.М.Вукетиц е уверен, че „…няма предварително поставена цел…няма планиращ дух, понеже  еволюцията сама се планира и създава своите закони…(!!??)” (от В. Гит; 7).  Известно е,  че всички тела на живата материя (видовете) притежават целесъобразност – строежът е съобразен с функцията (предназначението), което показва че са били създадени по предварително съставен план съобразен с предварително поставена цел. Твърдението на Вукетиц  не може да бъде научно обосновано, именно поради факта на целесъобразността в живата материя. Ще прибавим и гореизнесените   факти – Бог създаде специална планета по предварително създаден план съобразен с целта – тази планета да бъде дом на венеца на Негово творчество,  човека.  (по В.Гит;7)

Да съобразим и това, че да поставя цел и да съставя план за последователни действия, чрез които да се постигне целта, може само интелект; „безмозъчната” нежива материя не може да направи това (не може да „планира” и да „създава закони”, т.е информация (!)

2.7. „Стената на нашето незнание” – Исая 55:8

Учените трябва да се съобразяват с факта, че съществува една стена – непреодолима преграда за човешкото познание (предел на човешкото познание). Когато погледнем обобщено картината, чрез която тук се опитахме да представим сътворяването на  физическия  свят, тя ще ни изглежда  наивна. Това е така, защото се опитваме по човешки да опишем нещо необяснимо за нас – как от нищото ще стане нещо(!?).  Подреждаме нещата по човешката логика и забравяме, че работим с нещо, което по човешката логика е необяснимо. В действителност никой човек (изследващ учен) не може да каже как точно,  се е осъществило сътворяването на   света от „нищото”. (Можем да си изфантазираме,  че не е от нищото, че Бог направи предметите на материалния свят от непозната за човешката наука „Субстанция”, която съществува в друго измерение, от което Бог върши Своите чудеса).

Бог е абсолютният Интелект! Абсолютната истина за нещата –  абсолютното знание, цялата информация, това  към което се стреми човешката наука, и което няма да постигне –  е у Него. Чрез пророк Исая  Бог казва на човеците нещо знаменателно, за да го знаят и се съобразяват с него: „Моите мисли не са като вашите мисли и вашите пътища, не са като Mоите пътища (действия;б.м.).” (Исая 55:8), т.е. логиката на Бога не е като човешката логика!

Както казва Вернер Гит (7): „Творческата дейност на Бога при сътворяването не може нито да се обясни с помощта на природните закони, нито да бъде тълкувана в тези ограничени рамки. Самият творчески акт на Бога е едно уникално събитие, при което са възникнали  и валидните днес (в нашия Материален свят;б.м.) природни закони.  Ние можем да надникнем зад стената на нашето незнание за Сътворението само дотолкова, доколкото Бог е допуснал чрез Словото си.”

Къде е тази стена на нашето незнание? Това е 6-дневният период на сътворяването на Материалната вселена. Във времевия  период на сътворяването (6-те дни ) действителността е била съвсем друга, ние не можем да надникнем там, там действат други закони: времето е било друго – по-точно  то там не е съществувало, пространството е било друго – някакво другоизмерно;  и какво ли  още не, можем да си изфантазираме за онова измерение, в което е Бог, от което той върши Своите чудеса. Сега е важно да изтъкнем, че както  вече се цитира, законите по които днес съществува  материалният свят, които  открива и изучава човешката наука са се „фабрикували” точно в тази седмица на Сътворението. Ние не можем да екстраполираме (да пренесем) нашите закони,  които Бог за нас вложи в материята,   върху „6-те дни” на сътворяването, за да разберем как е станало всичко, там действат други закони.

Днес човешката наука се е докоснала до  този ПРЕДЕЛ НА ЧОВЕШКОТО ПОЗНАНИЕ („Стената на нашето незнание”):  предполага се, че Вселената е започнала своето съществуване с едно състояние наречено с и н г у л а р н о с т, в което „пространство-времето е крайно изкривено и фактически равно на „нула” (Обща теория на относителността). В сингуларността  „познатите на науката закони не действат, затова тук предсказуемостта за минали и бъдещи събития напълно липсва.”( Ст.Хокин;24)  Това е „стената на нашето незнание”. Какво се получи, – науката „казва”, че  Материалната вселена е започнала своето съществуване от нулата, от нищото, както постулира Писанието. (Тук пак ще коментирам „нищото”: Можем да предположим , че това  е някаква  „Субстанция” от друго, нематериално  естество, която ние не можем да открием, да докажем прилагайки законите по които функционира нашата Материална вселена; тази субстанция  функционира в друго измерение, в което материалните същества не могат да проникнат; вероятно Бог твори чрез тази „Субстанция”?; б.м., т.е.  философстване на автора на лекциите!!)

„Стивън Хокинг пише за Божествен фактор, който е причината да се появи Вселената, а заедно с нея и животът на Земята, такъв какъвто го познаваме; той осъзнал, че Светът се движи  от Божествения фактор и този фактор е липсващото звено, за да обясни много от проявленията, както в реалния живот така и в науката”.(от 22;б)

Трябва да вярваме в Специалното сътворение, не само защото в Библията  е написано за него, но и защото науката не може да докаже друг произход на Вселената.  Много учени (според Х.Морис – вече  хиляди ) разбират ясно, че  „…моделът на Сътворението по-точно съответства на научните данни,  по-добре обяснява научните факти, отколкото еволюционният модел.”(14) ( Ще имаме време да докажем това).

„ БОГ СЪЗДАДЕ МАТЕРИАЛНАТА  ВСЕЛЕНА  СЪС СИЛАТА НА СЛОВОТО СИ И СЕГА Я ДЪРЖИ  ЧРЕЗ СВОЕТО МОГЪЩО СЛОВО.”

Ще се представи една мисловна картина създадена от  известен изследовател на Писаното Слово – Библията, Брус  Милн (13): „Бог е призовал Вселената към съществуване от „нищото” и затова тя виси всеки миг над бездната на небитието. Ако Бог би оттеглил Своето подкрепящо Слово,  тогава всяко битие… би се сгромолясало незабавно в „нищото” и би престанало да съществува.” ( Този край на Материалната вселена е предсказан в Библията).

 2.8. Как „звучи” науката в иносказанията на Библията  

 Няма да навреди  „ да чуем как звучи” науката съдържаща се в Писаното Слово на Бога – Библията.   Светът е рационален и познаваем. Науката продължава да се развива и да открива все нови и нови за нея истини за строежа и функционирането на нашия свят. Много от сравнително неотдавана откритите научни факти, много отдавна, хиляди години  стоят там в Библията, наистина записани на  иносказателен език.

 (1) В първите три стиха на Библията (Бит. 1:1-3)  „…е закодирано знание за физическите закони , които стоят в основата на материалния свят  и определят цялата му физическа реалност.”(Д. Питърсън; 18):  „В началото Бог  сътвори небето и земята. И земята беше … неустроена. И Бог каза: да бъде светлина! И стана светлина.” ( Да не забравяме за съдържанието на използваните тук еврейски думи, преведени като небе и земя: небе (шамайим) – небеса, простор, широк обхват, пространство; земя (ерец) – пръст, почва, материя, вещество). Разкодирано това съобщение може да има следното съдържание (това, което приехме в началото): Бог първо „отвори” прозорец сред вечността, която е неговото обиталище, за да въведе времето, като елемент на материалния свят. След това извика към съществуване пространство, в което да постави    материята,  първоначално под формата на  неориентирани частици. Накрая Бог  вложи в материята енергия, в резултат на което започва закономерно движение и организиране на физическия свят.

Наистина, тези  четири изречения са „претъпкани” с наука. В тях можем да включим цялото знание за физическия свят, до което  човечеството вече е достигнало, именно: материята е изградена от  елементарни частици, които са обединени в атоми, които са едновременно материя и енергия, защото атомът има маса,  а  Айнщайн  установи, че маса и енергия на едно тяло са свързани в следната зависимост: Е=mc², т.е. ако тялото е в покой, то ще има енергия еквивалентна на масата, наричана енергия на покой;  например по тази формула се изчислява, че един електрон, който почти няма маса, притежава Е на покой 0.5МеV. Това което става в атома е много сложно и науката е проникнала много  дълбоко във взаимодействията между материя, енергия и движение, вътре в атома. Ние разбираме, че атомът се държи цял поради енергията действаща в него и знаем, че количеството на тази енергия е колосално (имаме представа какво става при верижната реакция на делене на атомното ядро ).  А какво е количеството на енергията, която държи цялата Вселената? Невъобразимо! Откъде дойде тази енергия? Вече знаем – когато Бог каза:  „Да бъде светлина”, материята, която до този акт на сътворяването „беше … неустроена” (частици, които „не знаеха къде  е мястото им”, безформено вещество) се изпълва с енергия и започва закономерно движение във времето и формиране на телата на физическия свят – Космоса. Ние знаем, че „…електромагнитната енергия стои в основата на цялата физическа материя. Атомите се държат заедно чрез сложни електрически и магнитни сили, даващи форма и структура на Вселената.”(от 18) Тези сили и днес още държат Вселената. Но дълбоката същност на тези сили (тази енергия) науката все още не познава.  „Да бъде светлина!“. Само това каза Бог.  Да се изпълним със съзнанието за силата на Словото на Бога и със знанието, че То е едно от Лицата на Триединството, което Лице се нарича още Син на Бога, а когато се въплъти прие име – Исус Христос. Чрез това Слово, Вселената днес още се крепи: „…понеже чрез Него и за Него бе създадено всичко; и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява (държи се заедно, да не пропадне в небитието, в „нищото).”  (Колосяни 1:16,17)

 (2) В изложението на т.4. „Сътворяване на живота” ще  се запознаем с пасаж от Библията, в който откриваме не закодирана, а ясна, точна наука.  В пасажа присъства термин от биологичната наука – записано е , че Бог създаде живота под формата на ясно разграничени видове – всеки „ според вида си”, израз, който се повтаря многократно и той, от непредубедената  наука,  се „превежда” (тълкува) така: микроорганизмите, растенията и животните са се появили като завършени видове, във всеки от които е била вложена генетична информация, програма на живота, по която ще съществува.

(3)В Библията присъстват  и най-универсалните закони на материалния свят –   Първи и Втори закон на термодинамиката.

Според Първи закон на термодинамиката,  количеството на материята и на енергията във Вселената, независимо от техните превръщания, остава неизменно, т.е. материята и енергията нито се новосъздават нито се унищожават. Според този закон Вселената е затворена система. До деветнадесети век този принцип за съхранение на материя и енергия не беше демонстриран количествено от науката, а Библията говори за него от хилядолетия, като казва, че повече сътворяване от „нищото” на съвършено функционираща материя не ще има. Ще се позовем на горецитиран пасаж –  разказът за сътворяването завършва с думите:  „И Бог видя всичко, което създаде. И ето беше твърде добро… Така бяха завършени Небесата и Земята и цялото тяхно „войнство” (символично – всички техни обекти, тела). И на седмия ден Бог беше свършил делото, което беше създал.” (Бит.1:31;  2:1,2).  А в  Евр.4:3 намираме: „…и са били свършени делата Му още при основаването на света.”   Принципът на съхраняване на количеството на материя/енергия виждаме и в казаното от ап. Павел в Колос.1:17: „и всичко чрез Него  се сплотява”, т.е. чрез Словото, с което създаде материалния свят, Бог днес  го „държи” – да не „пропадне в небитието”!

Според Втори закон на термодинамиката, който науката нарича още  принцип  на ентропното нарастване в затворената система, т.е. принцип за увеличаване на хаоса с течение на времето, изразяващ се в това, че при всяко преобразуване на енергията в системата, поради процесите които протичат в нея, въпреки че общото ѝ количество остава непроменено,  количеството на използваемата енергия непрекъснато намалява, т.е. енергията не се губи, не изчезва, а деградира в неизползваема и последствието от това е деградиране на системата. Иносказанието за този закон намираме в Пс.101:26-28,  където четем: „ В началото Ти си основал Земята, и  небесата са дело на Твоите  ръце; те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; всички те като дреха ще овехтеят и като наметало Ти ще ги промениш – и ще се изменят, но Ти Си все Същият, и Твоите години няма да се свършат.”  Т.е. Библията казва това, което науката откри през последните ок. сто години, именно, че  Вселената старее и върви към  физическа смърт, поради неотменимия Втори закон на термодинамиката – „…в крайна сметка цялата Вселена ще се изпълни с безполезна, неподвижна, топлинна енергия на ниско ниво.”(18)

Този край на Вселената във времето се загатва (предсказва) на много места в Библията:

     „Небето и Земята ще преминат…” (Мат.24:35) – думи на Господ Исус);       

     „И всичкото небесно множество ще се разложи, и небето ще се свие като свитък…”(Исая 34:4);

     „…Защото небето ще изчезне като дим, и Земята ще овехтее като дреха…”(Исая 5:6);

     „Но Господният ден ще дойде като крадец (неочаквано ), когато небето ще отмине с бучене и елементите нажежени ще се разпаднат и Земята и делата по нея ще изгорят. …Но според обещанието Му  ние очакваме ново небе и нова Земя…”(2 Петр.3:10,13).                                                                                                                                                           

(4)„Иносказанието” за „Допотопен модел” на планетата Земя е научен факт.

Бит.1:6,7 – „ И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода. И Бог създаде простора и раздели водата която беше под простора от водата, която беше над простора.”  Научният факт тук е, че първоначално Земята е имала цялостна водна обвивка, която в следващ акт на сътворяването е била разделена на два слоя от вмъкнатата в нея атмосфера.

Как  доказваме, че цитираното иносказание е  научен факт? Чрез научни факти, които не може да бъдат  обяснени  по друг начин (науката няма  обяснение за тях), освен чрез присъствието на воден слой  над атмосферата на Земята. Фактите:

(а)Геологията и палеонтологията са установили, че първоначално климатът на земята е бил еднакъв навсякъде –  субтропичен, защото във всички части на Земята, от полюс до полюс, се открива огромен брой фосили (вкаменелости) от видове растения и животни, които днес се срещат  само в субтропичния климатичен пояс.

(б)Съществуват фосили на животни и растения от съвременни видове с огромни размери – носорози, диви свине, бобри и др., например  изкопаем носорог е толкова огромен, че под корема му може да застане изправен човек. Да си спомним и за фосилите от дървовидни плауни, хвощове, папрати, от които днес има само тревисти представители. (в)Най-едрите животни на Земята, динозаврите, са изчезнали,  познати са   само като фосили.

(в)Изчезване на динозаврите.

Човешката наука няма обяснение на тези факти, а обяснението  стои  отдавна там в Библията – Допотопният модел на планетата Земя: обяснението е в забележителния феномен в строежа на планетата в момента на сътворяването ѝ – присъствието на цялостна водна обвивка.

Обяснението:

(а)Климатът. Водната обвивка над атмосферата на Земята не е била    случайна. Тя  създавала много благоприятна среда,  един чудесен, стабилен

климатът с познатите ни климатични пояси е имало големи колебания;  отделни райони на земята изстинали бързо и вероятно от това време е ледниковият климат за съществата обитаващи Земята. Водата над атмосферата била причина за  еднаквия климат по цялата планета, защото светлинните лъчи се пречупвали през  водния слой така, че са достигали с еднаква интензивност до всички  части на Земята (фиг.1). Климатът бил влажен, топъл, стабилен – субтропичен (това е най добрият климат и днес, нещо като целогодишна пролет). До Потопа Земята е приличала на оранжерия – приятно влажен въздух, топло, без големи температурни колебания (без екстремни температури), не е имало дъжд –  цитираното вече  от Бит.2:5,6 – „…Бог не беше дал дъжд на Земята …но пара се издигаше от земята и напояваше цялото лице на Земята.”  Цялата суша е била покрита с буйна растителност.

По време на Потопа слоят вода над атмосферата  паднал на Земята като продължителен проливен дъжд. Потоци вода са падали от небето: „ …в този ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха (вероятно – артезиански кладенци;б.м.) и небесните прозорци се разтвориха (водата над атмосферата пада под формата на проливен дъжд;б.м.)  И дъжд валя на Земята четиридесет дни и четиридесет нощи.” (Бит.7:11,12) ( Геологията и Палеонтологията дават много доказателства за реалността на тази катастрофа на Земята – Потопа). Липсата на воден слой над атмосферата довела до много неблагоприятни промени в климата на планетата: светлинните лъчи не се пречупвали през воден слой  и така падали под различен ъгъл в различните части на Земята, поради което настъпило драстично нарушаване на баланса в атмосферата, който царял преди това; постепенно се оформили климатични пояси, но преди да се стабилизира климатът с познатите ни климатични пояси е имало големи колебания; вероятно от това време е ледниковия период, когато големи площи на Зeмята били сковани, вероятно много бързо, от студ и лед; от това време са находките от стотици и хиляди мамути и други субтропични обитатели, в леда и замръзналата почва отвъд полярния кръг. Възможно е,  по време на Потопа да е настъпила и промяна на оста  на Земята, което също  е повлияло върху климата.

(б)По-големи размери на някои животни и растения.  Благоприятният климат е обуславял бърз и продължителен растеж. Водният слой над атмосферата  бил много важен за благоприятния климат и в друг аспект – той бил екран за късовълновите лъчи  (космически лъчи), които са радиоактивни и  вредни за организма, предизвикват дегенеративни генетични изменения и ускоряват процесите на стареене.  Ще прибавим и факти съобщени в Библията:  до Потопа човеците са достигали възраст  900 години, имало е  великани. Днес, роля на екран, непропускащ тези лъчи играе озонът, съдържащ се в  най-горния атмосферен слой. След Потопа,  вече не съществува стабилна защита от космическите лъчи, които ускоряват процесите на стареене – продължителността на живота намалява, Библията съобщава, че след потопа човеците живеят 70 – 80 години. Повечето видове се приспособили към новите условия, но не израствали вече толкова едри.

(в)Изчезване  на динозаврите. Видовете с гигантски размери – динозаврите, не успели да се приспособят, защото, поради голямата маса, те поглъщали много радиация  и вероятно бързо изчезнали.  Ще признаем, че  това си е едно  предположение – хипотеза, както всички други предположения на науката за изчезването на динозаврите, но нашата хипотеза, поради изтъкнатите факти приемаме за най-вероятна.         

Бог  създал планетата Земя с климатични условия,  различни от днешните. Както се спомена, планетата е приличала на оранжерия. Както в оранжерията  растителността е буйна, така и сушата на Земята е била покрита с гъста,  буйна растителност, произвеждаща храната за животните и човека и кислорода за дишането им. (Най-вероятно тази буйна растителност,  бързо, „катастрофично” затрупана от утаечни скали, поради  Потопа, е дала материала за каменните въглища, а затрупани животни –  за други горива: петрол, газ).

В Битие 8:22  четем:  „Докато съществува Земята,….студ и пек,  лято и зима няма да престанат.”–  предсказание за драстичната смяната на климата, която  настъпва след Потопа.

Цялата тази  информация извличаме от: цитираните в пасажа стихове;   текстовете в Библията описващи Потопа (Бит.7:17-24); текстовете  проследяващи родословията на първите човеци (Бит.5:1-32), –  записани от  боговдъхновени писатели (Мойсей);  и от  фактите на науката –  палеонтологията доказва  „субтропичен живот от полюс до полюс”; тя откри навсякъде в земната кора  десетки „гробища”, простиращи се на стотици километри и някои с дълбочина  една миля,  натъпкани с  минерализирани тела и части от тела (фосили) от хиляди видове, струпани без ред, в пози говорещи за катастрофично събитие (Потоп),  предизвикало внезапна насилствена смърт. Описанието на Потопа говори за световен катаклизъм, както цитирахме: „…разтърсваща Земята  едногодишна катастрофа, която е пренаредила структурите на земната кора. Сегашните земни форми са произведени от величественото разтърсване на Ноевия потоп.”(Д. Питърсън;18)  Геологията и палеонтологията имат много доказателства за реалността на този световен катаклизъм, придружен с вулканична и тектонична дейност. Сегашната земна кора, релефът на Земята, са дело на Потопа.

 

3. КАКВА Е ВРЪЗКАТА НА  ИСУС  ХРИСТОС СЪС СЪТВОЕНИЕТО

Необходимо е тук да направим връзка с Новия завет, със Спасителя –  Господ Исус Христос, който е въплътеното Слово, едно от лица на Триединния Бог (няма да навреди малко благовестие – блага вест за Спасителя, за Богочовека  Исус Христос, Спасителя на човеците от духовната смърт).     

3.1.Кой е Човекът Исус Христос

Йоан започва своето Евангелие с думи за Господ Исус Христос, както следва: „В началото бе Словото и Словото беше у Бога и Словото беше Бог. То в началото беше у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало.”(Йоан 1:1-3).  Ап. Павел потвърждава : „…понеже чрез Него (Словото– И. Христос) …бе създадено всичко, и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява.” (Колосяни 1:16,17).

Господ Исус Христос е Въплътеното Слово: „И Словото стана плът и пребиваваше между нас и видяхме славата Му, слава като на Единородния  от Отца… ” (Йоан 1:14).

 Ще се представи едно библейско доказателство за историческата  реалност на Богочовека Исус Христос. Няма съмнение че в горе-цитираното става дума за Исус Христос  – „Словото”  е  Исус Христос.  Но ние знаем , че Исус Христос е  историческа  личност – историкът Йосиф Флавий пише за него, пише и за чудесата които Той извърши, когато беше сред нас (човеците). Не ще се цитира  Йосиф Флавий (който желае, може да потърси тази информация), а ще „чуем” Рей Стидман(23), който дава библейско доказателство за това, че историческата личност Исус Христос  е Богочовек.

В труда си „Пътешествие през Библията”, след като е цитирал гореспоменатите стихове (Йоан 1:1-3), Стидман пише следното:  „Словото”, разбира се, е Исус Христос. Така Йоан  започва своето Евангелие с удивителното свидетелство, че Исус (Този човек, Когото той познава така добре като приятел и спътник) не е никой друг, а Създателят на Вселената, т.е. Бог, Който е бил там, в началото на всички (материални;б.м.) неща.  Йоан е гледал живота на Исус по-отблизо от всеки друг ученик… и той е напълно убеден в Неговата божественост. Трябва да помислим върху това: дали е лесно за обикновения човек  да повярва, че Исус Христос е Бог – натиск върху нас може да окажат много аргументи, които свеждат личността на Исус  до обикновен човек.  Не е ли трудно, понякога, да разберем цялостното намерение в думите: „ В началото бе Словото”? Ако за нас е трудно, то колко ли трудно е било за учениците на Исус? От всички хора те е трябвало най-малко да вярват, че Той е Бог, защото са живеели с Него и са виждали в Негово лице истински човек от плът и кръв. За тях е било най-трудно! Вероятно те отново и отново са се сблъсквали с въпроса: Кой е този мъж? Какъв човек е този, който изцерява болни, възкресява мъртви, успокоява вятъра, ходи по водата …  Каквито и знаци, чудеса, сила и мъдрост да е показвал Исус пред тях, трябва да е било голям скок в тяхното възприятие да тръгнат от „този човек Исус” и да стигнат до „Господ Мой и Бог Мой!”. Често съм си представял – казва Стидман – да спят с Нашия Господ навън, под звездите, в лятна нощ край морето на Галилея. Мога да си представя Петър, Йоан или някой от другите да се събужда през нощта, да се повдига на лакът, да гледа как Господ Исус спи до него и да си казва:  Вярно ли е? Може ли този човек да е Вечният Бог?…. Разбираме, че доказателството, което учениците виждат и чуват е толкова завладяващо и убедително, че когато стигат края на историята  те могат да кажат:„Господ Мой и Бог Мой”, а когато Йоан започва да пише  спомените за онези чудни дни, той започва с онова смело изявление за Божествеността на  Исус –„ В началото бе Словото и Словото беше у Бога и Словото беше Бог.”

В евангелието на Йоан намираме записано нещо забележително. Един от учениците на Исус иска от Него нещо неочаквано:  „Филип Му каза: Господи, покажи ни Отца и достатъчно ни е.”  Забележително е това което му казва Исус: „Толкова време Съм с вас и не познаваш ли Ме Филипе?Който е видял Мене, видял е Отца…Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и Отец е в Мене . Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря, но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела.”  (Йоан 14:9,10)

 3.2. Бог е триединен – Бог в три лица.

Бог Отец, Бог Син (Словото), Бог Святий Дух – Божието триединство. В Сътворението участват трите лица на Триединството – да си  спомним: в Бит.1:2 четем: „… и Дух Божий се носеше над водите.”  За тези сложни неща ще се разисква в подходящо време. Но, за да не си кажете веднага – Един  пък в три Личности(!!), това е невъзможно(!!), сега ще се опитаме да се убедим, че триединството от научна гледна точка е нещо възможно. Ще се обърнем  към науката, която е открила вече много основни  закономерности в строежа и функционирането на Творението. Ще видим как тези взаимоотношения в Божията троица „са използвани по един великолепен начин като модел, по който да се построи Материална вселена”(14). В „Наука и Библия”(14) намираме  забележителни разсъждения, които ще се представят в най общ план.

Науката  казва, че Вселената е триединство на триединства, както следва:

Голямото триединство:  пространство, време, материя  –  това е триединната Вселена и тя не е отчасти пространство, отчасти време, отчасти материя, ако е така ще я определим като триада –  тя е изцяло пространство,  изцяло време, изцяло материя.  Материята е потенциална енергия, а пространството е пространство-време и разбираме, че материята/енергия прониква навсякъде в пространство-времето. Ако се премахне един от трите елемента, останалите два стават безсмислени. Колко дълбока е връзката между трите елемента на това триединство разбираме от следните факти: гравитацията, която е функция на материята, изкривява пространство-времето; тя влияе и върху скоростта, с която тече времето.

Голямото триединство включва в себе си  другите триединства:

– пространството е триизмерно и всяко от измеренията му  (ширина, дължина, височина)  го изпълва изцяло и ако липсва едно от измеренията, няма да има пространство, няма да има действителност.  Когато се изчислява размерът на едно пространство, не се събират трите измерения, а се умножават, така и за Божието триединство математическата формула е не 1+1+1=3,  а 1х1х1=1.

– времето също е триединство от три времена – минало, настояще и бъдеще, които са едно цяло, защото ако липсва едно от тях, другите стават безсмислени;

– материята също е триединство, защото тя всъщност е материя/енергия, а взаимодействието между двата компонента се изразява в движение,  възприемано като различни явления;  получава се триединство –  материя/енергия/ движение (това е „битието” на атома) –  ако липсва един от елементите, няма да има движение и атомът няма да съществува, става безсмислен, т.е. и тук е налице  истинско триединство.

Можем да намерим и други триединства, например: атомът е единство от три вида елементарни частици – протон, неутрон, електрон; протоните и неутроните  съдържат по три  „още по-елементарни” частици, наречени  кварки, и пр. Но сега е важно да осъзнаем триединството на Този Интелект, който създаде Вселената: Дизайнерът на Материалната вселената е триединен; Материалната вселена  е изградена от триединства.

 

4. СЪТВОРЯВАНЕ НА ЖИВАТА МАТЕРИЯ

Появата на, микроорганизмите, растенията и животните означава поява на живата материя, на живота  на Земята. (Към растенията, в миналото науката отнасяше и бактериите и гъбите – „безхлорофилни растения”.  Сега те  в класификацията на организмите са в отделни „царства”, а ние без да се съобразяваме с неточността от научна гледна точка ще ги обединим в една група – микроорганизми, основавайки се на по-опростеното им устройство в сравнение с другите две големи групи, и с още един факт –  незаменимата им роля в биологичния кръговрат на веществата). Живата материя се отличава от неживата по четири основни признака: 1. Изградена е  основно от органични вещества. 2. Сложна организация на тези вещества, много по сложна от организацията на неорганичните молекули в телата на неживата материя. 3. Наличие на непрекъснато, сложно движене. 4. В живата  материя присъства нематериален елемент – информация (програмa на живота).

Още тук ще изтъкнем, че четвъртият признак е основният непреодолим проблем (препъни-камък) на учението за биологична еволюция –  науката опровергава възможността   неживата материя да се  самоорганизира до жива материя като създаде биологична  информация. Информация може да създаде само интелект. Живата материя не е продукт на еволюция (в най общ смисъл – постепенно усложняване) на неживата материя. Според Х.Морис (27) хиляди са вече учените, които днес признават това.

4.1. Бог създаде телатa на живата материя със силата на Словото си.

(Съобрази т.2.1.1. „За иносказанието в езика на Библията.”)

 Бог „извика” видовете към съществуване в завършен вид чрез Словото си: Битие 1:11,12,20-25.

Бит.1:11,12: „ И Бог каза:  Да произведе земята зелена трева (символ нa всички видове тревисти растения на Земята; б.м.), която да дава семе и плодоносно дърво (символ на всички видове растения с дървенисто стъбло – храсти и дървета; б.м.),  което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него…” И така и става:  „Земята произведе зелена трева, която да дава семе според вида си и дърво, което да ражда плод, чието семе да  е в него според вида му.” –  появили са се  всички видове растения и цялата суша е позеленяла ( като във филм!!)

Бит.1:20,21: „И Бог каза: Да гъмжи водата изобилно от  живи същества и птици да летят над земята по небесния простор. И Бог сътвори големите морски чудовища, и всички живи същества според видовете им, които водата произведе изобилно; и всяка крилата птица според вида й…”; – водата се е изпълнила с безкрайно разнообразие от живи същества, от едноклетъчните до китовете (т.к. става дума общо за „живи същества”, може да включим в тази група и водораслите); появили са се и всички видове птици. По нататък: Бит.1:24,25 – „ И Бог каза: Да произведе земята живи същества според  видовете им: добитък, влечуги и земни зверове според видовете им; и стана така. Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка според видовете му и всички влечуги по земята според видовете им…“ Т.е. появили се домашните животни, влечугите, останалите сухоземни животни („земни зверове”).  (Тук   виждаме едно много общо групиране на  сухоземните животни. Такива са били „научните познания”  на древния боговдъхновен автор – Мойсей. Той е разграничил само три групи сухоземни животни: домашни животни, влечуги, а всички други сухоземни животни именува „земни зверове”, а  ние ще включим в тази група и всички безгръбначни сухоземни животни – сред тях  има доста опасни „зверове” ( шега). (Непосилно е било за библейския автор да представи някаква „що годе” научна класификация на съществата обитаващи планетата! Не е било и необходимо).

Всеки вид се е появил с характерните негови особености (белези) – форма, структура (вътрешен строеж), функции (физиология), поведение (за животните). Всичко това е било у Бога като знание  и  чрез „силата на Словото” Той го „извиква” към съществуване –  „Да се появи” и се появява”!!

Съществено е това, че Бог „извика” към съществуване зрели, напълно развити видове способни да се размножават: „И Бог ги благослови и каза: Плодете се, множете се и  напълнете водите и моретата; нека се множат и птиците по земята…” (стих 22). Всички живи същества са били зрели, т.е.  способни да се размножават – Бог  веднага  вложил в живота механизма на самовъзпроизвеждане.

Бог не направи първо яйце, от което да се развие определен вид птица. (Тук може да се пошегуваме със стария „проблем” с яйцето и кокошката, който е народно творение:   „Кое е   първо – яйцето или кокошката?!” Разбира се въпросът е безсмислен, защото двата обекта са свързани в циклична зависимост –  не може да се питаме  къде е началото на окръжността. Но важното е, че проблемът вече е решен (за народа)  от учените-креационисти, защото те  утвърждават, че първо се е появила кокошката:  Във вида кокошка още „в началото” е вложена информация (програма) за осъществяване на целия сложeн  процес на самовъзпроизвеждане, затова тя си образува и снася яйце, с което ще се възпроизведе).

Растенията също са били готови да се размножават: „трева, която дава семе, и плодоносно дърво, което да ражда плод, чието семе е в него”. Бог не направи първо семена (спори – за споровите растения), от които да израснат различните видове растения.  Това опростено групирана на растенията ще си обясним с липсата на научно познание у Боговдъхновения автор, той е разчитал само на емпирията, на  личния си опит; за времето на написването на тази информация, научно познание  не е било необходимо.

Бог „извика” към съществуване зрели, напълно развити видове: микроорганизми (бактерии, низши гъби,), растения и животни, готови да се размножават

Растенията с дървенисто стъбло (храсти, дървета) вече са имали в стъблото годишни пръстени, защото за  да „ражда” едно дърво или храст  плод, трябва  да е най-малко на 3 (5,7,10… различен брой за различните видове; при някои видове – двайсет  и повече) години,  толкова ще са и годишните пръстени в дървесината му. Т.е. появили са се, още „в началото”,  дървета с дебели стволове по на 20, 30 и повече-годишна възраст; някои иглолистни видове, започват да образуват шишарки (в шишарката са семената) на 60-годишна възраст!

Целият живот се е появил внезапно, зрял и напълно развит.  

4.2. Всеки  „според вида си”

Достигаме до най-същественото за нас в цитираните стихове:  „всеки според вида си”! На много  места  в цитираното намираме израза  „според вида си”.  В този израз има  ясна, точна наука, а не иносказание.   Разбираме, че животът е бил създаден под формата на различни видове, като за всеки вид са били очертани генетични граници. Във всеки вид Бог вложил определена генетична информация, програма (съвкупност от гени, генофонд),  по която видът  ще съществува – устройството на тялото (външно и вътрешно), функциите (физиологията), поведението (инстинктите) –  всичко  е било програмирано още тогава, „в началото”. Още тогава, у животните са били закодирани инстинктите, определящи тяхното поведение: построяване на гнездо, ровене на дупки, отглеждане на малките и пр., и пр. Всеки вид върши тези неща по свой си начин, според програмите в генофонда му.  При някои видове поведението е  невероятно сложно (да си представим поведението на насекомите образуващи съобщества), и то така е било програмирано. От библейското описание разбираме, че всички „знания” (информацията)  необходими за живота са били присъщи на всеки вид от самото начало. Някои елементи от поведението, характерно за вида, малките животни научават чрез подражаване на родителите, но и тази способност за подражаване също е закодирана в програмата на живота на съответния вид. Разбираме, че всичко това не е било придобито в продължение на дълъг период от време (милиарди години), а е сътворено еднократно, като е било вложено в програми.

При растенията не говорим за сложно поведение, но при тях откриваме сложни цикли на развитие. В генома на видовете размножаващи се чрез спори, например групата на споровите  растения  –  още от началото е  присъствала и цялата сложна програма на цикъла на индивидуалното им развитие. Интересен е фактът че програмата на цикъла на развитие на споровите растения  присъства в генома на семенните растения. Тук еволюционизмът открива доказателство за еволюция:  Семенните растения са произлезли в еволюционното развитие от Споровите растения, между тях има родство.  Да това е вярно, не може да се отрече родството. Но причината за родството е друга,  не е еволюция, защото (както ще установим) еволюционен процес е невъзможен в нашата Материална вселена. Причината е  общият Родител, общият Дизайнер, Създателят.  Дизайнерът е един и същ, затова  у  много,  различни по устройството и физиологията си групи организми,  съществуват общи неща,  – такова е било желанието на Дизайнера. Ще се приложи  пример, който се дава за ботаниците, защото те веднага ще си кажат: Сложният цикъл на развитие при споровите растения, който присъства и в генома на семенните растения е един от най-фрапиращите факти доказващи еволюционен произход. Да, споровите растения имат сложен цикъл на развитие – имат две самостоятелни поколения – полово и безполово. Половото поколение е хаплоидно, не расте продължително, то е краткотрайно; тялото е с опростено устройство – еднообразни паренхимни клетки;  размножава се полово – образува си полови органи и съответно  гамети; върху него протича полов процес; от зиготата  прораства ново растение  което става самостоятелно. Новото растение е диплоидно и външно не прилича  по нищо на половото поколение, което загива (изгнива). Новото растение се размножава със спори –  спорово поколение;  то е дълготрайно; тялото е сложно устроено – диференцирани тъкани и органи; сложно устроени спорообразуващи органи; от спорите прораства половото поколение и цикълът  се затваря. Този цикъл обаче  присъства в генома на групата на семенните растения, но половото поколение е несамостоятелно, остава включено съответно в шишарката или цвета на семенните растения. Ботаниците разбират за колко сложно нещо става дума тук, но обикновено не се осъзнава, че точно тази „сложнотия” говори против еволюцията, която разчита на случайността. Невъзможно е чрез натрупване в генома,  на случайни изменения ( които са безсмислени мутации) да  възникне тази „сложност” , ако ще да се разполага с вечността! Как си обясняваме тогава ние, „неатеистите”, факта за присъствието на цикъла на развитие на споровите растения в генома на семенните растения? Ето примерно така: „Дизайнерът”, Който иска да  създаде „група растения” с друга биология, които  да образуват  семе, с което да се осигури сигурно, бързо и  широко разпространяване на видовете, вмъква в генома на групата цикъла, за който говорим (виж точка 6.2.4.6.„Доказателството” на родствените връзки”).

 

4.3. Във видовете съществува  разнообразие. Норма на реакция  на гена. Рекомбинация на гените 

Във видовете съществува разнообразие , което показва, че видовете могат да се изменят, това е научен факт.  Но никога един вид не може да премине в друг вид. В генетичните програми на живота, съставени по замисъла на Бога, са очертани генетични граници, в които видът може да се изменя,  което е необходимо, за да могат индивидите  да се приспособяват към промени в условията на живот. Това означава, че в рамките на вида настъпват приспособителни изменения под влияние на условията на средата, т.е. индивидите на даден вид не са абсолютно еднакви, което бихме очаквали, съобразявайки се с факта, че носят еднаква наследствена информация. Дали тези изменения инициират еволюция? Тези изменения не инициират  еволюция, защото те не прибавят генетична информация в генофонда на вида. Това са изменения, в хоризонтално измерение и се наричат адаптации.

 Как да разбираме –  изменения в хоризонтално измерение ? В генофонда на вида е заложен механизъм,  позволяващ изменения под влияние на промени в условията на средата, наречен  норма на реакция на гена:  всеки ген позволява, признакът за който той отговаря да се проявява в определени граници, от-до, според условията на местообитанието. Затова във видовете се появява разнообразие и това не е еволюция,  а  адаптиранe.   (Ще припомним примера от учебниците за такова адаптивно изменение: Хималайският заек когато живее при 30 градуса дневна температура е с напълно бяла козина; при около 20 градуса – лапите и ушите му са с черна козина; при 10 градуса –  той е с напълно черна козина. Потомството на черен хималайски заек ще бъде или с бяла козина, или с черна, или само ушите и лапите ще са с черна козина, в зависимост от температурните условия.

Разбираме, че тази способност на видовете да се адаптират е генетично заложена  у тях. В еволюционното учение много правилно тези изменения се наричат модификационна изменчивост и  правилно се определят като  ненаследствена изменчивост. Важно е че  нормата на реакция е заложена в генома на вида.

За  появата на разнообразие във видовете по-съществена роля играе  процесът на рекомбинация на гените в наличния генофонд на вида, който се осъществява при  половото размножаване, по време на което има  смесване на две наследствености. Смесването позволява при гаметообразуването да се осъществи размяна на участъци между ДНК-молекулите на двата индивида и тогава може да се   появят нови белези в потомството. Тези нови белези не са свързани непременно с адаптиране, но важно е да съобразим, че и тези изменения, независимо че засягат генофонда на вида , не увеличават генетичната информация, т.е. не могат да инициират еволюция. Резултат  от рекомбинация на гени, може да бъде  поява на  разновидности и подвидове, НО НИКОГА ЕДИН ВИД НЕ МОЖЕ ДА ПРЕМИНЕ В ДРУГ ВИД – бариерата на генетичния код не позволява това (виж цитата в края на т.5.1.5.)

В еволюционното учение (идеята за еволюиране на видовете) присъства друг тип изменения, засягащи генетичната информация, наречени  мутации. Мутациите са реални и са резултат също от  въздействието на условията на средата (радиоактивно въздействие, екстремни температури, екстремни химични въздействия  и др. –   обикновено  неблагоприятни влияния на средата). И ето я идеята за еволюиране на видовете: Под влияние на условията на средата, у  видовете настъпват изменения (мутации), които засягат наследствената субстанция на клетката (генетичната информация,  ДНК).  Чрез естествен отбор, който също е реален, измененията се прибавят в генофонда на вида, т.е.  увеличава се количеството на генетичната информация. В резултат от действието на естествения отбор, чрез който непрекъснато се  прибавят  изменения (нова информация) в генофонда на вида, се достига до толкова голямо изменение в генетичните му програми, че се преминава в нов вид и по този начин от вид във вид животът се е развил от „амебата до човека”.

Още тук ще опровергаем  в най-общ  план еволюционното учение: Мутациите и естественият отбор са реални, те са научен факт, но вече се изтъкна, че мутациите  са вредни, даже летални, предизвикващи смърт. Mоже да се появят и безразлични мутации, които не вредят на индивида, но и не повишават организационното му ниво, поради което отборът не  ги „забелязва”. Установено  е, че   не  съществуват  мутации повишаващи организационното ниво на вида, затова те   не се поемат от отбора.

В  действителност мутациите са само грешки в предаването на наследствената информация  (проявление на Втори закон на термодинамиката!), те не  прибавят нова генетична информация, а предизвикват нарушаване  съвършенството на Творението, и ролята на естествения отбор е да елиминира тези грешки, като възпрепятства включването им в генофонда на вида.  Ако се задълбочим още повече в изследване на постиженията на биологичната наука,  ще открием много неприятния за еволюционистите  факт: мутациите не само не прибавят нова генетична информация, напротив, те като грешки в предаването на същата, обикновено унищожават част от наличната информация, т.е. не увеличават, а намаляват информацията в програмите на живота

 

 5. ИДЕЯТА ЗА БИОЛОГИЧНА ЕВОЛЮЦИЯ СЕ ДИСКРЕДИТИРА ОТ ФАКТИТЕ НА НАУКАТА

Налага се да навлезем по-дълбоко в науката, за да дискредитираме еволюционното учение, което държи човеците в плен на ненужния им атеизъм. Забележката, че атеизмът е ненужен (абсолютно ненужен на човечеството, за да живее добре), е важна. Вече се изтъкна, че вярата в интелектуален замисъл при появата на материалния свят (вярата в Бог) не е пречка за изследване на същия, т.е за развитие  на науката, а от друга страна тази вяра ще  усъвършенства хората към честност и доброта и така животът ще бъде по-добър. (Това се изтъква, за да намалее съпротивлението на слушателя (читателя) към рушенето устоите на атеизма, което следва в изложението).

Еволюционното учение има две страни: (1) Идея за еволюиране на неживата материя до жива материя, т.е. идея за самозараждане на живота (на живата матеия);  и (2) идея за еволюиране  на живата материя (от „амебата до човека”). Необходимо е да познаваме добре двете идеи, за да можем аргументирано да докажем, че те не са подкрепени с факти от науката, т.е  че са недоказани хипотези. Тези идеи са погрешни в основата си и оттам във всичките си детайли. Най-общо: едната се опитва да обясни произхода на живата материя чрез случайни процеси осъществяващи се в неживата материя в огромен интервал от време – милиарди   години, а другата се опитва да обясни невъобразимото разнообразие от организми и го прави по подобен начин – обяснява го чрез натрупване на случайни изменения, съответно  на  нова генетична информация в генофонда на вида, което води до усъвършенстване и до преминаване от един вид  в друг вид, за което също е необходимо време от  порядъка на милиарди години. Грешната основа – принципът   случайност и необходимостта от неизмеримо дълъг период от време, какъвто науката не може да докаже (по-късно ще се приведат факти), ги отнася към  недоказаните  хипотези. Но за да бъдем убедени в това твърдeние, са необходими повече подробности, както относно същността на идеите така и относно фактите от науката, които ги дискредитират.

 5.1. Дискредитиране на идеята за самозараждане   на  живота

5.1.1. Химична еволюция   предопределила появата на живота

 Всички натуралистични теории за произхода на живота започват теоретизиранията си с идеята за първоначална  химична еволюция  довела до появата на протеините (белтъците). Дарвин не се е занимавал с въпроса за произхода на живота, а с въпроса: Как от  съществуващия живот е произлязло невероятното разнообразие от организми. Но  мнението му относно „произхода” е известно от едно писмо до неговия колега Джоузеф Хукър, в което четем: „Относно първата поява на жив организъм, бихме могли да приемем, че в някакво горещо малко езеро, с всякакъв вид амониеви и фосфорни соли, и светлина, и наличие на електричество, е бил химически формиран сложен протеин, който да е в състояние да претърпи дори повече и по сложни промени. В настоящето подобна материя би била унищожена незабавно. Това може да не е било така преди да се появят живите същества.”(от  29;б). С това изказване   Дарвин дава идеята за първоначална химична еволюция.  Той не е направил  след това нищо, за да доразвие тази идея, но тя стои в основата на всички теории за самозараждане на живота.

През 20-те и  30-те години на 20-ти век, руският учен А.И.Опарин, прилагайки Дарвиновия принцип, формулира Теория за произхода на живота,  в която се разграничават два етапа на развитие на неживата материята към поява на живота: химична еволюция и биохимична еволюция. Ще бъде представена най-общата   схема на  тази теория. По време на химичната еволюция, при  определени условия (високи температури,  ел. изпразвания, ултравиолетово лъчение и пр. – все екстремни условия,  които съществували  в „първичната” атмосфера и  в „първичния” океан) ставали различни химически превръщания: малките по размери неорганични молекули се свързвали  до „прости”, т.е  също малки по размери органични молекули (въглеводороди) – алдехиди, кетони,  някои органични киселини, в това число и  аминокиселини и пр. Тези органични съединения, можели да полимеризират – да  образуват  по-сложните, по-големи по размери  органични  съединения:  въглехидрати, липиди, в това число и  протеини (полимери  на   аминокиселините) – „някакви” белтъци. Появата на белтъци е  важнa в теоретизирането за появата  на живот, защото белтъците са тези, които осъществяват жизнените процеси в клетката („някакви” –  означава, че първоначално в теоретизиранията никой не се е  съобразявал с факта, че живата материя е изградена от специфични белтъци, които се синтезират само в пределите на живата материя под инструкцията на генетична информация, каквато неживата материя не може да произведе – ще имаме време да докажем това).  Тези  по-големи органични молекули се организирали до т.н. коацерватни капки, притежаващи само  обвивка от  подредени линейни молекули (липидите имат тази способност да се свързват (организират) в линейни структури) и неорганизирана вътрешна среда. С появата на коацерватните капки започнала биохимична еволюция. Тези капки били разнообразни, повечето били много нетрайни – бързо се разрушавали, други били по-трайни. По-трайните имали „шанс” да се „усъвършенстват” чрез случайни промени в обвивката в посока стабилизирането ѝ  и поява на някаква примитивна обмяна на вещества между двете фази – вътрешната (по-концентрирана) и външната. („Усъвършенстват” – кавичките са поставени, защото усъвършенстването предполага цел, а случайността я изключва; без цел  шансът за усъвършенстване е нищожен, мисля такъв  не съществува). По-трайната обвивка увеличавала „живота” на коацерватната капка, което ѝ давало шанс за още усъвършенствания в посока –  поява на живота. Съобразяваме, че „шансът” това са факторите на еволюционното учение: изменения, отбор и трупане на благоприятни изменения! Опарин не казва нищо съществено за усъвършенстванията на вътрешната среда, които ще превърнат коацерватната капка в клетка,  в жив организъм, вероятно, защото  той  по това време (началото на 20-ти век е имал твърде малко знания за строежа и функциите на  основната структурна и функционална единица на живата материя, за невероятната сложност в строежа и функциите  на тази  „капка” живот – клетката. Ако следваме логиката в теоретизирането на Опарин (това е логиката на еволюционното учение) ще продължим така: чрез отбор, в коацерватната капка се осъществява натрупване на случайни изменения  водещи до появата на повтарящи се, свързани  цикли от биохимични реакции и на структури, върху (в) които те се осъществяват, с появата  на които се е появил животът на Земята. Но науката казва: това не може да се случи!  Защо? Изтъкна се, че в основата на тази „самоорганизация” на неживата материя към жива материя е отборът, който „избира, закрепва и трупа” изменения, усложняващи строежа на  коацерватната  капка. Но за да може отборът да закрепи и натрупа тези благоприятни изменения трябва да има самовъзпроизвеждане, т.е. измененията трябва да отидат в потомството, в това се изразява закрепването и трупането на измененията, а  самовъзпроизвеждане без наследствена субстанция (генетична информация – ДНК), не може да има . Да съобразим и това, че тези структури, които трябва да се изградят в коацерватната капка, върху които или в които  ще се осъществяват биохимичните процеси присъщи на живота, за да се превърне тя (к. капка) в жива система – клетка, представляват истински сложно устроени „биологични машини”, чието изграждане по никакъв начин не може да се осъществи чрез случайности.  Изграждането на такива „машини” (както на всяка машина) е  невъзможно без предварително поставена цел, спрямо която се изработва план (програма) за действие, или без налична инструкция, която „казва” какво и как трябва да се изгради.  Но такова нещо, като цел, план, програма, инструкция (т.е. става дума  за  информация), не  може да възникне случайно.

Така че, „сблъскахме” се с елемента ИНФОРМАЦИЯ,  КОЯТО МОЖЕ ДА НАПРАВИ  НЕЖИВАТА  МАТЕРИЯ – ЖИВА.  Но информацията е  интелектуална величина – информация може да  създаде само  интелект –  ще имаме време да докажем това. Този факт дискредитира идеята за самозараждане на жива материя в недрата на неживата  материя.

Днес теорията на Опарин се приема за архаизъм. Тя ни изглежда много елементарна, но авторът ѝ  не е можел да направи нещо повече, защото той не е знаел нищо (или недостатъчно) за най-важната химична съставка на  живата материя – наследствената субстанция, полинуклеотида ДНК, в молекулата на който е вградена информацията, присъстваща в живата материя, кодираща синтеза на специфичните  видови белтъци, което е условие, за осъществяване на самовъзпроизвеждане – основно свойство на живата материя. (Присъствието на полинуклеотиди – нуклеинови киселини  в  химичния състав на клетката е известно от 1869г. –  Мишер, но строежът и функцията на ДНК са открити през 1953 г – Уотсън-Крик.;16)

От друга страна,  за такова развитие към усложняване, за което не е поставена предварително цел, а се разчита на случайността, е необходимо извънредно много време, почти неограничено и създателят на теорията  му го дава – 3-4 милиарда години, но вече се изтъкна, че такъв  дълъг период от време в съществуването на Земята, който е необходим на химичната и на биохимичната еволюция, за да „произведат живот”, науката не може да докаже (ще бъдат приведени факти).

Защо се занимаваме с теория, която е обявена за недоказана хипотеза? Защото тя все още се среща в учебниците по Биология (Ботев –  Свещарова,1984 г.) не само като  факт от историята на науката, но и заради  „рационалното”  в нея – „поставя белтъка като организатор на предбиологичните многомолекулни структури”, т.е. втълпява се че щом неживата материя може да произведе някакъв белтък, тя може да се самоорганизира до жива материя, което както ще докажем е утопия. (Вероятно авторите на  учебника не познават теоретичното изследване на възможността за самоорганизиране на неживата материя до жива материя  – „Играта на живота” (Айген,М., Р.Винклер;1),  в което авторите установяват че „полипептидната верига на белтъците не притежава онези вътрешноприсъщи свойства, които да позволят тя да се самовъзпроизведе, както това е при полинуклеотидната верига на нуклеиновите киселини.” Т.е. белтъците не биха могли да се „самоорганизират” до структури с натрупана в тях информация –  те „не могат да еволюират самостоятелно”. (Тук ще избързам да разкрия, че авторите в своето теоретично изследване установяват  как и нуклеиновите киселини (конкретно ДНК) не могат спонтанно (чрез случайности) да се самоорганизира до структури с натрупана в тях информация (М.Айген;1стр.85): Следователно „генетичният код, в неговата известна днес диференцирана форма не би могъл да възникне спонтанно.” (М.Айген;1)

Много други учени са работили над това да изчистят и  доразвият  идеята за химична еволюция, опитвайки се да разберат как би могло  „простите” молекули да еволюират до жива материя. С идеята за химична еволюция, предопределила  появата на живота, е свързано и името на Дийн Кениън,  професор по биология в Държавния университет на Сан Франциско,  определян като водещ еволюционист, теоретик на химичната еволюция (29;б). Това, което Кениън прибавя  към идеята е  предположението, че „…аминокиселините имат химичното качество да се привличат взаимно специфично и поради това да се свързват също специфично в биологически смислена последователност” и така да се образуват по абиогенен път специфичните за живата материя  белтъци.  Така Кениън  се опитва да избегне случайността като фактор и да обясни как са се образували хилядите  специфични белтъци изграждащи  структурите и на „най-просто” устроената  клетка. Кениън, в съавторство с Гари Стейтман публикува труда „Биохимично предопределение” (1969г.),  който двайсет  години е бил най-продаваната книга разглеждаща въпросите на химичната еволюция. Но много скоро след излизане на книгата, Кениън вече се  съмнява в своите теоретични постановки,  от една страна поради това, че „Биохимията на практика не успява да открие наличие на качеството взаимно специфично привличане при аминокиселините и способност  да се свързват, без участието на ДНК (наследствената субстанция в клетката), в биологически смислена последователност.”,  и от друга страна, поради това че познава много добре невероятната сложност в строежа и функциите на клетката. Така да се каже,  той се „сблъсква” с факта за присъствието в клетката на информация – наследствената субстанция, ДНК,  за която той знае, защото  от 1953 година са  известни строежът и функцията на ДНК.  До този момент Кениън не е успявал да се откъсне от еволюционната идея, която е изповядвал, макар че  му била известна   ролята на ДНК, от присъствието на която в клетката  става възможно самовъзпроизвеждането, свързано със синтезирането на хилядите, специфични за съответния биологичен вид  белтъци. В случая с Д. Кениън виждаме колко голяма може да бъде заслепеността на големия учен,  „прегърнал” еволюционната идея. Кениън буквално „се „сблъсква” (както сам изповядва) с   наследствената информация присъстваща в клетката: По време на лекция един студент му задава въпрос:  „ А  каква е тогава ролята на  ДНК в клетката, щом аминокиселините сами се свързват в специфични белтъци?” Сякаш мълния пронизва съзнанието на Кениън! Научното му мислене  се обръща на 180 градуса! Той изповядва: „Трябваше да преоценя цялата своя позиция за произхода на живота.”  Вече започва да го смущава  въпросът: „Как се е създал сложният, невероятно прецизен механизъм на самовъзпроизвеждане на клетката, по време на което много бързо се синтезират специфичните за вида белтъци?…Какъв е произходът на КОДИРАНИТЕ  ПОСЛАНИЯ в клетката?” (Почернянето с подчертаване, мое).

Дълбокото познаване на строежа и на функционирането на живата материя не  позволява на Кениън да продължава да приема случайността като фактор на развитие на материята към усложняване  и   поява на живота.  В края на 70-те години той се предава: „ Няма химична еволюция. Трябва да търсим истината.” На практика, той става креационист – учен, приемащ като много по-удовлетворяваща в интелектуално отношение идеята за интелектуална намеса във възникването на живота, отколкото идеята за химична еволюция, предопределила появата на живота:  „Идеята, че животът е произлязъл чрез намесата на интелект, беше много по-привлекателна за мен и много по-смислена, т.к. се вместваше много по-добре в многобройните открития на молекулярната биология.” (от  29;б).

Налага се да формулираме извода: Невъзможността да  възникне самовъзпроизвеждаща се система чрез случайности дискредитира идеята за самозараждане на живота. Освен това, друг препъни-камък за идеята е липсата на достатъчно време за осъществяване на такъв процес – ще имаме време да се запознаем с факти, отричащи дълголетието на Земята.

5.1.2. Неточната представа на натурализма за с ъ щ н о с т т а  н а  ж и в о та

Предубедената с  материализъм наука греши  не  само в идеите за произхода на живота, но и в представата за  неговата същност и това е една от причините за грешната идея за самозараждането му.

Ето как Опарин,  характеризира живота: „Особеността, специфичността на живите организми се състои само в това, че  в тях са се сплели, съчетали в крайно сложна комбинация многочислените свойства и признаци присъщи поотделно на различните неживи, неорганически тела. Животът се характеризира не с някакви особени свойства, а с особената, специфичната комбинация на тези свойства.”(Дж. Бернал;28)

 (1)Изходната позиция на материализма при определяне същността на живота ще  изразим с формулировката на Опарин в съкратен вид: Животът е чисто материално явление, което може да бъде описано от химията и физиката и се отличава от неживата природа само по своята сложност.    

Дълго време учените се придържаха към определението на Енгелс, който разглежда живота като „начин на съществуване на белтъчните тела, изразяващ се в постоянното самоподновяване на химичните съставни части на същите.” Той разглежда живота като биологична форма на движение на материята, много по-сложна,  по-висша от механичната, физичната и химичната и според него тази форма на движение на материята се е появила преди да има живи организми (от 11).  В тази формулировка има много научни факти: вярно е, че „живото вещество”  е изградено предимно от белтъци; вярно е, че  структурите на клетката, които в основата си са изградени от белтъчните молекули, непрекъснато се „самоподновяват”(новоизграждат); вярно е и това, че в клетката се осъществява  непрекъснато сложно движение, наричано с основание биологична форма на движение на материята.

 (2) Но тук липсва най-важното – как се синтезираха  специфичните, присъщи на   живота белтъчни молекули,  които да произведат живота „преди да има живи организми”(!) Случайно?! Никой не е наблюдавал такова явление нито някой е постигнал това опитно (имаме предвид синтезирането на специфичните за живата материя белтъци). Да, намираме записано следното: „От лабораторни експерименти…знаем, че при подходящи условия… редуцираща атмосфера… ултравиолетови лъчи…електрически  разряди или крайни температурни колебания, могат да възникнат, по принцип, всички градивни звена на биологичните макромолекули във високоенергетична  форма, така че да са в състояние да се обединят в полимери.”(М.Айген, Р. Винклер;1;стр.73)  Добре! Приемаме, че е възможно, по абиогенен  път (при екстремни условия) да се образуват „някакви” белтъци, чрез полимеризация на аминокиселини, но те няма да са специфичните за живата материя (разбрахме, че не съществува взаимно специфично привличане на аминокиселините, което да предизвиква свързването им в биологически смислена последователност, така че да се образуват специфичните за живота белтъци).

(3)Днес ние знаем, кой сглобява аминокиселините в биологически смислената им последователност присъстваща в хилядите специфични белтъци в клетката; кой подрежда закономерно белтъчните молекули в многобройните   структури на клетката („биологичните машини”), така че те да изпълняват определената им функция; кой предизвиква и ръководи движението, за да  бъде клетката единна система в която се извършват едновременно и точно съгласувано невероятно много процеси. В своя строеж и функции клетката е неимоверно сложна система, много по-сложна от целия космос (т.е.от целия физичен свят). В клетката има огромен брой „биологични машини”  (молекулярни машини, органели), изградени от голям брой части, закономерно сглобени,  извършващи определена работа в нея. Когато изучаваме тези „биологични машини”, ние лесно откриваме в тях инженерна мисъл.

Когато учените откриха кой в клетката сглобява аминокиселините до специфични белтъчни  молекули, кой сглобява белтъците до органели и предизвиква закономерното движение, т.е. когато откриха строежа и функцията на наследствената субстанция в клетката (ДНК – дезоксирибонуклеинова киселина;1953 г.), преобразуваха определението на Енгелс така, че се получи формулировката:  „Животът е особена форма на съществуване на полимерите – белтъци и нуклеинови киселини.”(11)  Формулировката е вярна, но е  непълна. Ще се съгласим, че може да се каже: „Същността на явлението живот е в особената форма на съществуване на биополимерите – белтъци” и това е истина, защото именно белтъците осъществяват жизнените процеси в клетката, но определението ще е непълно и неточно, ще трябва да се прибави още нещо, следното: „обусловена от присъствието в клетката на интелектуална величина – генетична информация,  вложена в материален носител –  ДНК”.   

Сега можем да кажем, че СЪЩНОСТТА НА ЖИВОТА Е В ПРОГРАМАТА НА ЖИВОТА, В ГЕНЕТИЧНАТА ИНФОРМАЦИЯ, ВЛОЖЕНА В КЛЕТКАТА,  КОЯТО Е НЕМАТЕРИАЛНО ЯВЛЕНИЕ, ИНТЕЛАКТУАЛНА (ДУХОВНА) ВЕЛИЧИНА и която е причина за особената форма на съществуване на белтъците.

(4)За какво става дума? ДНК –  „програмата на живота” е „нещото” което, ръководи изграждането на специфичните  белтъчни молекули и  предизвиква закономерното движение в клетката . Но, за да бъдем точни е необходимо да се задълбочим още: ДНК участва пряко само в синтезирането на специфичните белтъци, чрез генетичната информация (гените) в нея. По-нататък цялата „работа” в клетката (така наречената „биологична форма на движение  ”) се извършва от белтъците, повечето от които са ензими катализиращи всички жизнени процеси тук.

В какво се изразява „особената форма на съществуване на белтъците”? Особената форма на съществуване на белтъците се дължи на тяхната специфичност, т.е. на първичната им структура, определена от специфичното подреждане на изграждащите ги аминокиселини, подреждане детерминирано от инструкцията на гените в молекулата на ДНК. Първичната структура определя останалите нива на организация на белтъците – вторична, третична, четвъртична структура  (обикновено триизмерна). Тези  нива на организация са свързани с различни  функции. Ето как стоят нещата в най общ план:  След като под инструкцията на съответния ген в молекулата на ДНК, белтъчната молекула е синтезирана, тя спонтанно се нагъва  по определен начин (начин определян от първичната ѝ структура), така че спонтанно се обособяват и другите типове структури (II-на,III-на,IV-на). По повърхността на така формираната белтъчна структура се обособява активен център (центрове), който определя и функцията ѝ: каталитична  (най-често – ензим), съкратителна ( в мускулните клетки) и пр.; или се обединява закономерно с други белтъчни молекули  или  молекули от друг вид и така участва в образуването на стотиците  „молекулярни машини” (органели) на клетката, изпълняващи различни функции –  транспортна,  секреторна,  структурна,  синтетична и пр.  Ще може ли тази „особена форма на съществуване на белтъците” да се появи без „програмата на живота”, вложена в ДНК? Осъзнаваме огромната, незаменима роля на вложената в клетката информация, която кодира първичната структура на белтъчните молекули,  които по-нататък осъществяват всички жизнени процеси. (Гениално е прозрението на Енгелс, че животът е особена форма на съществуване на белтъците, но му е липсвало познание за интимния строеж на клетката,  за да установи, че не те са източникът на живота).

 (5) Сега можем да си представим как би трябвало да звучи  най-точното, научно издържано  определение на явлението живот: „животът е явление, в което присъстват две съставки:

 материална част (физически и химически аспекти)

+нематериална част (информация от духовен източник)”   (от 7)

Разбираме, че в тази комбинация източникът на живота е информацията, присъствието на която позволява да се синтезират специфичните белтъци, които извършват „цялата работа” в клетката.

5.1.3. Същност на биологичната информация. К о д ъ т   н а   ж и в о т а       с ъ т в о р е н  о т   С ъ з д а т е л я

 (1)Програмата на живота (информацията) – нематериално  явление, е  вложена (вградена) в материален носител – ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина), която в химично отношение представлява дълга , нишковидна, двойна,  спирално навита молекула, по дължината на която са подредени  гените – малки участъци от молекулата, всеки от които кодира синтеза на определен, специфичен за съответния биологичен вид   белтък. ДНК е структурирана в хромозомите на ядрото (видими със светлинен микроскоп структури на клетката – обикновено различно прегънати  пръчици или точици (къси пръчици). Броят на хромозомите е различен при различните видове – от няколко до десетки. Броят на молекулите ДНК е равен на броя хромозоми.

Специфичните белези на вида са резултат от присъствието в него на специфичните негови белтъци, а инструкцията за сглобяване на аминокиселините в биологически смислена последователност, за да се синтезират специфичните белтъци на вида  е съхранена на сигурно място в молекулата  на ДНК –  всеки вид има своя ДНК, само негова!   Инструкцията  представлява смислена  последователност от  т.н. нуклеотиди по спиралата на ДНК. ДНК е полинуклеотид.  Нуклеотидът е производна  химическа структура – съдържа:  една азотна  база   (азотсъдържащо  циклично съединение – „база”, защото в хим. отношение има основен характер), един монозахарид (дезоксирибоза), и фосфорна киселина (остатък на фосфорната к-на).

Съдържащите се в ДНК нуклеотиди  са само четири вида(!), означавани от науката с буквите  А,Т,Г,Ц (началните букви на четирите азотни бази –  Аденин, Тимин, Гуанин, Цитозин).  Този химически код (А,Т,Г,Ц ) биолозите  днес  наричат  КОД  НА ЖИВОТА (29;б). Четирите нуклеотида се означават с името на  съответната азотна база съдържаща се в молекулата им, съответно: Аденин, Тимин, Гуанин, Цитозин, т.е. нуклеотидът носи името на своята азотна база.

Един автор изповядващ идеята за самозараждане на живота с основание се пита: „ Това което остава неясно е, защо точно тези мономери (има предвид  четирите нуклеотида) са били  избрани за биосинтеза, а не други с подобни химични свойства.” (Ив. Минков;15)  На този въпрос  той не може да получи отговор, защото разчита на материалистичната наука,  която вменява на неживата материя способност да избира –  избирането предполага цел, а поставянето на цел е мисловен процес, интелектуална дейност, каквато неживата материя не притежава!

 (2)Гените в молекулата на ДНК са изградени от определен брой специфично (закономерно) подредени тройки нуклеотиди (триплети), затова кодът на живота се нарича още триплетен генетичен код. Броят на триплетите, които могат да се образуват от четирите нуклеотида  е  64 (4 на степен 3), но броят на възможните комбинации от триплети, всяка от които (комбинации) представлява ген, контролиращ синтеза на един специфичен белтък, е огромен (почти неограничен!) . Всяка от комбинациите  триплети (т.е. всеки ген) по-нататък, чрез система за обработка на информация  „казва”  как да се подредят аминокиселините, за да се синтезира нейният (на комбинацията), специфичен за съответния биологичен вид белтък. ( Всеки вид има свои специфични белтъци, защото всеки вид има своя ДНК ( само негова),  което е причина видът да се различава  по своите белези от всички останали видове).

В живата материя участват само 20 аминокиселини, наречени алфа-аминокиселини. По принцип, броят на възможните комбинации от тях, за изграждане на специфични за живота белтъци е огромен  –  милиарди. Установено е, че специфичните белтъци, които живата материя изгражда са от няколко хиляди (при микроорганизмите) до стотици хиляди (?) (при растения, животни, човек).

Съобразяваме, че във всяка молекула  ДНК на клетката трябва да има огромен брой гени (комбинации от триплети), защото един ген кодира синтеза на само един специфичен белтък.

Молекулата на ДНК, в която може да бъде  вложено невъобразимо голямо  количество информация,  се сравнява  с харддиска (твърда памет) на  компютъра,  в който (харддиск)  може да се вложи (съхрани) огромно количество информация. Информацията в компютъра не идва случайно, нали! Създава я  същество притежаващо интелект – човек! Като памет, която съхранява информация,  ДНК е много по-мощен „харддиск”, защото, докато харддискът в компютъра работи с двоична система (0,1), то ДНК работи с „четворична” система –  А,Т,Г,Ц. („ДНК е като компютърна програма, но много по-сложна от всякаква друга, която ние сме в състояние да произведем.”; Бил Гейтс).  „ДНК се определя, като най-компактната, богата на информация единица на Вселената”! (от В.Феръл; 29;г).

[Уникалността на тази материална структура на клетката откриваме и в следните научни данни: Общата дължина на ДНК молекулите в клетката е огромна, защото както разбрахме, тук е трябвало да бъде вложен огромен брой гени – огромно количество информация ( „при една бактерия –  заемаща  2 книги с по 500 страници кодирана информация, а  при човека – библиотека с 1000 тома с по 500 страници.”(От 29;б).

„Общата дължина на всички ДНК-молекули в човешката клетка е около 2,7 m.  и  при 23 двойки хромозоми, средната дължина на ДНК за една хромозома ще е около 6 см. (270см/46 хромозоми. =5,87см). В сравнение с дължината си ДНК-молекулата е изключително тънка (съотношение –  1:1,35.10 на степен 9).(В.Гит;7)

     Впечатлява много силно фактът, че „ДНК-молекулата е образувание от милиони атоми, което постоянно трепти, клати се, люлее се, и се движи, като че ли диша. Нейната честота на трептене преминава през целия електромагнитен спектър от радиовълните до инфрачервената област.”) ( В.Гит;7).]                

От изложеното съобразяваме, че информацията вложена в молекулата на ДНК, технически,  представлява: Предварително обмислено, спрямо поставена цел, специфично  подреждане и свързване на нуклеотидите в молекулата ѝ. Целта на подреждането е  синтез на специфични видови белтъци. Разбираме че създаването на информация е интелектуална дейност –  „обмислено, спрямо поставена цел действие”, т.е. мисловен процес.  „Безмозъчната” нежива материя не може да създаде информация.  („Учените изчисляват, че вероятността да се самосъздаде  случайно един единствен ген възлиза на 1х10 на степен 600. Математически това надминава далеч границите на невъзможното.”; от Д.Свиленов;22;а).   

 (3)Уникален е механизмът, чрез който се разгръща информацията (програмите) закодирана  в ДНК, за да се развие от една клетка индивид от определен вид, който по своята структура и физиология е  невъобразимо сложен.

 Да си представим оплодената яйцеклетка на някакво животно, или на човека, или на някакво растение (и растенията образуват яйцеклетки).  ДНК, намираща се  в ядрото на зиготата (оплодената яйцеклетка) съдържа информацията –  строителния план на отделната клетка и на целия организъм (индивид  от определен  вид,  с   видовите особености  наследявани от родителската двойка). Невъзможно е такъв механизъм за точно изпълняване на невъобразимо сложния „строителен план”  на едно живо тяло да  възникне чрез случайности. (Норберт Винер: „Когато има две случайности, това вече не е случайност.”)

Биологичната наука е разгадала този механизъм на разгръщане на генетичната информация, тя е открила, че в клетката има  СИСТЕМА ЗА ОБРАБОТКА НА ИНФОРМАЦИЯ (СОИ) – „Едно … прецизно молекулярно измерение, с/ма от молекулярни машини, където се обработва генетична информация.”(29 ;б). В този система участва и  друг полинуклеотид – РНК (рибонуклеинова киселина), представляваща единична нишковидна молекула, в която на мястото на нуклеотида   Тимин  има   Урацил и вместо дезоксирибоза –  рибоза.   Ролята на този полинуклеотид е: да преписва информация от молекулата на ДНК; да  пренася информация от ядрото в  цитоплазмата; да  превежда информация от  четирибуквения език на ДНК (тук всичко е записано само с 4-те букви –А,Т,Г,Ц) на  двадесетбуквения език на белтъците (20-те различни алфа-аминокиселини, които в различни съчетания  изграждат специфичните за вида  белтъци). Съобразяваме, че основната роля на РНК, (която бива три вида, всеки вид със своята роля в СОИ) е да  извършва  обработка на информация, като по-голяма част от процесите свързани с обработката  се осъществяват в  цитоплазмата на клетката.

Биологичната наука  дълго време се „бореше” с  един много труден за разгадаване научен факт:  биологичната  диференциация, която се осъществява по време на оформяне на  индивида в процеса на разгръщане на програмата на живота,  заложена в зиготата.  Какво е диференциация в биологията? Като се има предвид, че във всяка клетка на тялото се съдържа цялата програма (всичките гени) за живота на индивида, как става така, че в различните части (тъкани,органи) на тялото се  е разгърнала само част от програмата, така че  са се развили определени тъкани, от които се определя  функцията на тази част (орган)?  Това беше един от „костеливите орехи” в биологията. Днес е известно, че диференциацията е генно обусловена и в действителност представлява обработка на информация. В ДНК-молекулата присъства  система за генетична регулация на генната активност. Тя представлява съвкупност от гени, които кодират синтеза на ензимни белтъци, пускащи в действие или спиращи действието на определени гени, кодиращи синтеза на специфични  белтъци. Нещата стават още по сложни, когато се запитаме: Как  „системата”  „разбира” кога и кой ген да спре от действие или да пусне в действие? Днес науката има отговор и на този въпрос, но сега е по-важно да  осъзнаем, че и в този сложен механизма на биологична диференциация ТРЯБВА ДА ВИДИМ намесата на интелект.

 (4)Фактът за присъствие в клетката, на двете състеми: СИСТЕМА ЗА СЪХРАНЯВАНЕ НА БИОЛОГИЧНА ИНФОРМАЦИЯ (ДНК) И СИСТЕМА ЗА ОБРАБОТКА НА ИНФОРМАЦИЯ ( СОИ, програмата за чието изграждане присъства в молекулата на ДНК), засилва още повече убедеността ни за намесата на интелект в появата на живота.

     В клетката е заложена информация и тя е основата на живота в нея. Ако отстраним носителя на информация – ДНК-молекулите (възможно е:  чрез микроцито- операция  се премахват хромозомите) –  клетката умира.

Трябва сега да си зададем въпроса – щом неживата материя не може да създаде информация, тогава откъде се появи тя? Достигаме до това най-важно, което се опитваме да докажем: ИНФОРМАЦИЯТА  ПРИСЪСТВАЩА В ЖИВАТА  МАТЕРИЯ  НЕ Е МАТЕРИАЛНО  ЯВЛЕНИЕ,  ТЯ Е ИНТЕЛЕКТУАЛНА  ВЕЛИЧИНА, ВЪЗНИКНАЛА ЧРЕЗ ВОЛЯ  И  ИНТЕЛЕКТ.     Кой създаде материален носител и вложи в него информация? Бог (Съвършеният интелект)  вложи информация в ДНК   на всеки вид, която определя неговия живот – специфичните му форма, структура, физиология, поведение.  Изброените признаци се  определят от присъстващите в клетките на вида специфични  белтъци – изпълнителното звено  на  клетката,  синтезирането на които пък се кодира от законодателното звено на клетката – ДНК,  съдържащо необходимата информация. Тази информация е първо у Бога, като знание, защото Той познаваше видовете преди да ги „извика” към съществуване  – едно от качествата на Бога е  ВСЕЗНАНИЕ.  Информация може да възникне само чрез творчески мисловен процес! Кой е Творецът? „ С мъдрост Господ основа земята, с разум сътвори небето.” (Пр.3:19)

5.1.4. И все пак  в ъ з м о ж н о  л и  е  б и о л о г и ч н а   и н ф о р м а ц и я  д а   в ъ з н и к н е  н а н о в о, „някак си”,  чрез случайни процес в недрата на неживата материя       

Необходимо е да  коментираме  по-обстойно този въпрос, защото тук е  „последният бастион” на еволюционното учение. Еволюционистите все още търсят онзи „непознат” принцип, който ще  помогне да разкрият „тайната” на неживата материя: Как тя е „произвела”  интелектуална величина – информация.

 (1)Когато учените разгадаха строежа и функциите на ДНК, решиха, че зараждането на живота е станало, когато в първичен воден басейн,  чрез поредица от случайности се е образувала молекула  ДНК.

Но „Информацията представлява  нещо мисловно. Този факт притиска до стената всички еволюционни концепции.” (7) В.О.Кюперс (еволюционист; от 7) признава, че цитираното е истина и с основание се притеснява: „Затова една теория за възникването на живота задължително трябва да включва и теория за произхода на семантична (думата означава нещо мисловно, смислено: нещо, което има своето значение;б.м.) информация. И тъкмо тук се крие основната трудност, с която се сблъсква всяка природонаучна теория за появата на живота. Основните емпирични науки в традиционната си форма изключват семантичните явления от своята сфера на приложение… Следователно централният въпрос във връзка с проблема за възникването на живота е доколко понятието за семантичната информация може да се обективизира (да се приеме непредубедено, безпристрастно, да се приеме, че съществува; б.м.) и да стане предмет на една механистично ориентирана естествена наука, каквато е молекулярната биология.”

Появиха се хипотези за произхода  на живота, в които абиогенният етап (химичната еволюция) в „еволюирането” на материята към поява на жива материя включва  синтезиране на някакви полинуклеотиди. В учебник по Биология,  10-ти клас, от 1984г.(3)  е  представена хипотезата на Мюлер (от 1929;  „но по-късно (вероятно все още;б.м.)  подкрепяна и от други учени”). В едно „безплодно теоретизиране”(!) се преминава през няколко етапа: (I) „Предшественици на живите системи са били матрични молекули…(някакви)… полинуклеотиди, предполагаеми  предшественици на днешните рибонуклеинови киселини (РНК ), които  са се самовъзпроизвеждали  (има се предвид матричния принцип, по който се реплицират  РНК и ДНК), а по-късно са могли да произвеждат определени(?) по структура белтъчни молекули,…(така че се появяват някакви) … нуклеопротеидни комплекси, които са наподобявали сегашните вируси.” Уточнява се, че те не са притежавали способност за обмяна на веществата, т.е не са били живи структури и не са дали начало на живи структури. (II) По-късно се появили някакви „…многомолекулни структури с възможности и за самоорганизация(?), и за самовъзпроизвеждане(?), и за обмяна на веществата(?)…”  Явно се приема, че в състава им е имало някакви случайно „сглобили се” полинуклеотиди,   но ние ще уточним, че даже и да е възможно по абиогенен път да се синтезират някакви полинуклеотиди, подредбата на мононуклеотидите в тях, ще е безсмислена, така че тези многомолекулни структури  нито са могли да се самоорганизират, нито да се самовъзпроизвеждат.  Тези структури се   разглеждат  като „…доклетъчен период на съществуване на живата материя…;(и всичко случило се дотук било резултат от)…случайни свързвания на молекули…; (като през един много дълъг период от време, вероятно милиарди години, материята е правела непрекъснато) …милиарди, случайни и безуспешни опити”. „Безмозъчната” нежива  материя не може да „опитва”, защото  опитването е мисловна дейност, поставена е цел, спрямо която се опитва. (III) В крайна сметка всички тези доклетъчни форми на живот  „…отдавна са изчезнали, но най-вероятно е, че една от тях – най-жизнената, е преживяла  и е станала предшественик на всички сега съществуващи клетъчни организми,  и това се подкрепя от факта, че най-основните и жизнено необходими биохимични механизми са еднакви или аналогични при всички сега съществуващи клетки.”

 Явно,  приема се, че в тази една най-жизнена многомолекулна структура, вече е имало ДНК, такава каквато има у всички съвременните организми, (с много малко изключени, вместо ДНК – РНК) защото  само с последното може да се аргументира  фактът за еднаквостта или подобието на всички основни биохимични процеси при всички сега съществуващи клетки –  в клетките на прокариоти и еукариоти, на едноклетъчни и многоклетъчни организми, на гъби, растения и животни.   Но ние се досещаме, че причината за тази еднаквост е в това, че  Дизайнерът на всички организми е Един и Същ и именно Той е „измислил”(създал) биологичната информация – ДНК, която е наследственото вещество на всички организми.

(Едно отклонение. Тук отваряме скоба, за да се опитаме да изясним произхода на вирусите.  Живата материя не е произлязла от вирусоподобни структури, но  вирусите със сигурност са произлезли от нея. Съвременните  вируси, въпреки че не са живи,  са доста сложно устроени (имат ДНК, по-рядко РНК ),  но не могат да се самовъзпроизвеждат.  Най-вероятно те са едно от следствията  на Втори закон на термодинамиката, т.е. произлезли са от живата материя, като резултат от деструкция:  мутации у едноклетъчни организми (вероятно от групата на бактериите, които съществуват още от „началото”, като полезни микроорганизми, участващи в биологичния кръговрат на веществата)  са унищожили част от генома им, което е довело да блокиране на самовъзпроизвеждането, така че те са се превърнали в паразити върху живата материя, като се ползват от обмяната на веществата на клетката, в която паразитират и в която, ползвайки  някои елементи от генома ѝ  се възпроизвеждат).

(2)Когато обикновен човек, незанимаващ се с наука, прочете теорията на Мюлер (или друга подобна), ще си каже: Значи наистина са открили как се е зародил животът на Земята!!  НО ТОВA НЕ Е ВЯРНО! Много подходящо е  тук да се приложи зареденият със  силно отрицание израз на журналиста Петко Бучаров: „Да! Ама Не!”

 ЗАЩО НЕ Е ВЯРНО?  Изложената  хипотеза за  произхода  на живота, не случайно нарекохме „безплодно теоретизиране”, защото в нея, както и във всички теоретизирания за самозараждане на живота, изобщо не се коментира най-важното –  как чрез случайности се появи подредеността  на нуклеотидите в наследствената субстанция (полинуклеотида – ДНК), която подреденост е именно информацията, правеща неживата материя жива, защото именно тази подреденост е причината да се синтезират специфичните за живота белтъци, които осъществяват всички  процеси в клетката, така и да се осъществява самовъзпроизвеждането – основен белег на живата материя. ПОДРЕЖДАНЕТО Е ИНТЕЛЕКТУАЛНА ДЕЙНОСТ, ТО Е РЕЗУЛТАТ ОТ ИЗПЪЛНЕНЕИЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛНО СЪСТАВЕН ПЛАН СЪОБРАЗЕН С ПОСТАВЕНА ЦЕЛ!!     

 Теоретиците на идеята за самозараждането са подвеждани от факта за способността на атомите  на химичните елементи да се свързват закономерно, абиогенно в различни неорганични и органични  молекули (съединения). Стана дума за това (цитирахме Айген) че в лабораторни условия  (условия, които могат да се нарекат екстремни – у.в. лъчение,  електрически разряди, екстремни температури и пр.) могат да се образуват всички мономери (звената на полимерите) във високо активна форма, в това число и  аминокиселини и нуклеотиди, така че да се свържат в полимери, каквито са  белтъците и полинуклеотида – ДНК).  Да, всичко това  може да се случи в неживата материя, поради което авторът на цитираното допълва: „Следователно съществуването на материален носител (има предвид носителя на генетична информация – ДНК) добре се обяснява с известните от химията и физиката  закономерности.”    (М.Айген;1;стр.73)

И тук може да  цитираме Петко Бучаров:  „Да! Ама Не!” Защо НЕ?! Защо да не можем да екстраполираме (пренесем) физико-химичните закономерности на синтезиране, в недрата на неживата материя на  различни химични съединения (неорганични и органични молекули) върху процеса на създаване на биологична информация (създаване на молекулата на ДНК)?  Защото това са съвършено различни процеси: (1) единият е реализиране на готова информация (това е строежът на атома – физико-химична информация представляваща закономерно подреждане и свързване на  елементарните частици в атома на различните елемент), която позволява да се синтезират различни вещества,  чрез закономерно свързване на атомите на различните елементи; (2) другият процес е създаване на информация наново!!

(1)Способността на атомите да се свързват закономерно в молекули е заложена от Създателя,  произлиза от строежа на атома, който е „измислен” от Него –  строежът на атома е физико-химична информация, предоставена на материалния свят наготово,  чрез която е възможно да се образуват телата на неживата материя.

(2)Съвършено друго нещо е  да се създаде информация наново, чрез предварително  обмислено,  спрямо поставена цел, подреждане и свързване на определени молекули (мономери), в което подреждане е замислен КОД, чрез който да може да се разчита (от чета) и превежда смисъла на това подреждане.

Така че процесът на организация на неживата материя – изграждане на химически структури (молекули, съединения, ) основаващо се на строежа на градивните единици на материята  (атомите)  не може да се екстраполира (пренесе) върху процеса на създаване на биологична информация, изразяваща се в специфично, закономерно подреждане на определени молекули (мономери).  Подреждането предполага цел,  спрямо която то се извършва, а това вече е мисловен процес недостъпен за неживата материя. Подреждането на нуклеотидите  (А,Т,Г,Ц) в молекулата на ДНК по никакъв начин не се влияе от строежа на атомите на изграждащите ги елементи – въглерод, водород, азот, кислород, фосфор. Подреждането на нуклеотидите е предварително обмислено, спрямо поставената цел – синтез в клетката на специфичните за вида белтъци,  и за това подреждане, химическият състав   на самите нуклеотиди  няма значение.

(Тук е мястото да се коментира скорошното откритие (2019-1020 г.;?): На някакъв астероид било открито органично вещество; не запомних за какво вещество става дума – може да е било белтък, а може  да са били  даже и  някакви нуклеотиди!?). Емоциите бяха големи: „Ето доказателството, за самозараждането на живота от неживата материя.”(!!!), коментират въодушевено журналистите представящи в медиите тази информация.(Да!Ама не!) След всичко казано дотук, коментарът е излишен –  разбираме, че това не е  доказателство за възможност неживата материя да се „само”организира  до   жива материя. Синтезирането на  аминокиселини и свързването им в полипептидната верига  на този, открит върху астероид белтък, ще е  случайно и безсмислено за идеята (самоорганизация на материята –  усложняване, еволюиране) – липсва мисловната операция, поставяне на цел. Ако са открити някакви нуклеотиди  същото важи и за тях – от тях не би могло случайно да се образува  функционираща  ДНК. Вече знаем защо това е абсолютно невъзможно: случайността, която е елемент на  материалния свят (принципът на неопределеност в света на елементарните частици) е в абсолютна невъзможност да произведе функционираща ДНК, т.е.информация  – липсва интелектуалната намеса: мисловните операции –  цел, план, инструкция за действие по изпълнение на плана!!! Ще приведем отново цитираното от Д.Свиленов (22) мнение на математиците: „  Учените изчисляват, че вероятността да се самосъздаде случайно един единствен ген възлиза на 1по 10 на степен 600. Математически това надминава далеч границите на невъзможното.” (от 22;а).

(3)Един от теоретиците на идеята за самозараждане на живота,  Джон Бернал, в големия си, много задълбочен труд  „Възникване на живота”(1967;28), навлизайки  надълбоко и разпростирайки се нашироко в науката се опитва да докаже, че  самозараждането на живота от неживи химически структури (неорганични и органични) е възможно. Той не успява да направи това,  но е сигурен, че бъдещи открития на науката ще покажат че това е възможно. Неговата предубеденост, че е невъзможно да съществува интелектуална намеса в появата на живота го заслепява, не му позволява да  интерпретира правилно фактите на науката, за да достигне до очевидното, че „безмозъчна материя” не може да поставя цели и да планира действия съобразно тях. Бернал се възмущава:  „Представите съдържащи се в повечето… теологични схващания за живота, ни заставят да приемем, че те са ненаучни, поради простата причина, че  са несъвместими даже със здравия смисъл. За да се измисли и осъществи някакъв план, трябва предварително да са известни материалите и способите за тяхната обработка  (в това той е прав –  в изложеното се съдържа  здрав смисъл; б.м.).  Няма никакъв веществен и абстрактен модел за това, как би могло да се достигне такова априорно (без предварителен опит;б.м.) знание и как практически да се осъществи (28;стр.214)  

Съжалявам че ще го кажа ( защото уважавам този учен, считам го за голям  учен), но така по ясно ще изтъкна заслепеността на големия учен, прегърнал  еволюционната идея): от цитираното разбираме,  че на Бернал  се   изплъзва „здравият смисъл”.  Възражението на  цитираното идва от само себе си: Това, „ да се измисли и осъществи план, в който се предвиждат познати материали и има познание как да се използват”, може да направи само  човек (т.е. интелект, който вече има съответното познание). Аз разбирам,  Бернал говори за познание придобито чрез опита,  но опитването е интелектуална дейност, в него се поставя цел – да получиш определен резултат, например познание, което ти е необходимо , за да извършиш определена работа, чрез която да постигнеш поставена цел, а в случая – да „направиш” живот. Еволюционизмът приема случайностите, които са отклонения от закономерния строеж на живата  материята като материал за мисловната операция опитване. Опитването е свързано с друга мисловна операция, –  поставяне на цел: защо опитвам. Но неживата материя не може да мисли. Случайностите (които произтичат от принципа на неопределеност в света на елементарните частици),  са си случайни изменения, случайни отклонения от закономерния строеж на   ж. материята, които не могат да допринесат с нищо за постигане на някаква цел, като например усложняване, усъвършенстване, т.е еволюиране. А да „направи” (сътвори) живот може само  Съвършеният (Абсолютният) Интелект, който е доказал че знае всичко.У Него е цялата  информация. Той „ познава  материалите и начина, по който да ги използва”, затова е  създал невероятната Материална вселена с  живота в нея.  Само интелект може да поставя цел и да планира спрямо нея. Бернал  сам се противопоставя на вярата си в способността на неживата материя да се самоорганизира до жива материя, като  приписва това, което не иска да приеме, че е дело на съвършения интелект, – Бог –  на „безмозъчната” нежива материя, която трябва да постави цел, да състави план в който да предвиди „подходящите материали” и да го осъществи,  и по този начин да се  „само”организира до жива материя (т.е. да си създаде ДНК – генетична информация). Поставяне на цел, съставяне на план, инструктиране – какво, с какво и как да се направи, е мисловен  процес, това е опериране с информация (знание). Неживата материя не може да мисли.    Аз разбирам, че  Бернал разчита на „опита”, чрез който неживата материя ще натрупа по пътя на „пробите и грешките” (?), „някаква” информация, но по добре е да кажем „ще натрупа нещо”, което ще е безсмислено, защото без поставена цел тук нищо не може да се постигне. Пробването изисква поставяне на цел! (Понеже еволюционната идея разчита на случайността  ще попитаме : Дали „опитите” на неживата материя могат случайно да  улучат такава сложна цел – явлението ЖИВОТ).

Авторът, като много теоретици на зараждането на живота е подведен от присъщата на атомите способност да се свързват закономерно в определени химически структури (хим. съединения– неорганични и органични), нещо, което се определя от строежа на атома, в който строеж е вложена физико-химична информация поставена наготово от  Твореца  в материалния свят, където  изгражда телата на неживата материя. (Бернал разглежда факта за способността на веществата да изкристализрват като едно от доказателствата за способността на материята да се „само”организира. Но той греши! Изкристализирването може да се обясни с наличната  физико-химична информация (готовата програма) в атомната структура на различните вещества, т.е. изкристализирването не е самоорганизация, организация осъществявана чрез налична програма. Вероятно еволюционистите отнасят към доказателствата за способността на материята да се самоорганизира и способността на мастните молекули да образуват структурирани повърхностни мембрани. Обяснението е същото – наличието на готова програма за сглобяването, в молекулната структура,).

Бернал не може да съобрази, че процесът на организиране на неживата материя  в  неживи  неорганични и органични молекули, чрез закономерното свързване на готовите със своя строеж атоми, не може да се екстраполира върху процеса на създаване на биологична информация наново, който е съвършено друг процес, нямащ нищо общо със строежа на атома.

Достигнал до знанието, че полимеризацията на нуклеотидите при синтез на молекула  ДНК в клетката, се осъществява от специфичен белтък – ензима полимераза, Бернал разсъждава: „…тогава къде е следствието къде е причината, защото синтезата на този ензимен белтък става само под „инструкцията” на специфичния за него код в ДНК? Това е вече порочен  кръг,  като старият проблем с кокошката и яйцето – кое е първичното, но сега вече на много по-дълбоко, молекулярно ниво?” (28;стр.86) (Разбираме, че проблемът е неразрешим: двата обекта са свързани в циклична зависимост –  не можем да питаме „къде (кое) е началото на окръжността – ДНК или ензимът). Предубеденият с еволюционното учение учен, излиза от затруднението с предполагане на друга,  грешна, постановка: „В дадения случай очевидно най-правилно е да предположим, че синтезът на белтъчните ензими и на нуклеиновите киселини и тяхната еволюция са се осъществявали паралелно.” Но ензимите са специфичните за живата материя белтъци , те не биха могли да възникнат „от само себе си”,  да се синтезират абиогенно „чрез еволюция”. Същото се отнася и за  ДНК, ОСОБЕНО ЗА НЕЯ. Току що изразихме мнението на математиците, че да  се синтезира  чрез случайности един единствен ген е далече отвъд границите на невъзможното.

 (4)„В еволюционното учение  произходът на генетичния код съдържащ се в биологичната информация  и на неговата транслация ( превеждане и обработка на информация;б.м.) досега е нерешен проблем и такъв ще остане, понеже там е допустимо да се взимат под внимание само чисто материални причини, а кодът  е духовна идея (произлиза от интелект; б.м.)  Още известният кибернетик Норберт Винер е обърнал внимание на това, като казва, че информацията не може да бъде от физическо естество: „ИНФОРМАЦИЯТА Е ИНФОРМАЦИЯ, ТЯ НЕ Е НИТО МАТЕРИЯ,  НИТО ЕНЕРГИЯ. МАТЕРИАЛИЗМЪТ, КОЙТО НЕ ВЗИМА ПОД ВНИМАНИЕ ТОВА НЯМА БЪДЕЩЕ.” (от В.Гит;7)

Никоя от  хипотезите за произхода на живота не може да се справи с основния проблем: Как еволюцията е „създала” специфичната, биологически смислена подреденост на нуклеотидите в молекулата  на наследствения материал  (ДНК), която подреденост определя как да се подредят и свържат аминокиселините, за да се синтезират специфичните видови белтъци;  КОЯТО ПОДРЕДЕНОСТ Е ИМЕННО БИОЛОГИЧНАТА ИНФОРМАЦИ СЪДЪРЖАЩА СЕ В ЖИВАТА МАТЕРИЯ, и която е причина за присъщите на телата на живата материя целесъобразност и самовъзпроизводимост.    

 (5)Учените  започнаха да се опитват да синтезират ДНК чрез  физико-химични процеси. Не успяваха. Еволюционистът Ханс Кун в свое изказване  изповядва какъв „препъни камък” в материалистичната наука за живота е въпросът за възникването на ДНК. Той с основание си задава въпроса: „Не е ясно как са могли да се образуват първите биологични системи…Трябвало е вече да имат механизъм, който да работи с прецизна стратегия като генетичният  апарат на днешните организми. Как са могли да възникнат такива системи? Достатъчни ли са законите на физикохимията, за да се разбере този процес или трябва да се постулират някакви все още непознати принципи?(от 7)   Това изказване  е прозрение, че не може да се обясни възникването на живота и неговата същност с познатите  физико-химични процеси, но въпреки това еволюционистите продължават да търсят някакви „непознати още принципи”, „за да разгадаем тая работа с ДНК” (Х.Кун).

Ако еволюционистите искат да открият тези „непознати” принципи, трябва да ги търсят непредубедено и тогава ще открият следното: „Основното нещо в материалната структура – ДНК,  е  КОДЪТ,  който представлява съответствие на знаци от един вид на знаци от друг вид, а това съответствие е произволно установено предписание или споразумение, което се основава на еднократна свободна уговорка.” ( В. Гит;7). Цитираното, преведено на биологичен език, означава, че при предаването на наследствената информация става превеждане на четирибуквения „език” на ДНК на двадесетбуквения език на белтъците чрез триплетния код. В пред-изложеното не се спестява „езикът” на информатиката  (предписание, споразумение, уговорка), за да  се ориентираме относно това, че установяването на код е духовен процес, т.е. създаването на код може да осъществи само интелект, защото в основата на установяването на някакъв код  винаги лежи някакъв план, който се изработва предвид  предварително поставена цел. Така че установяването на код не може по никакъв начин да бъде приписано на „безмозъчната” нежива материя.

Когато се опитва да синтезира ДНК, като работи по  програма  включваща определени физико-химични процеси, човек влага интелект и пак  не успява да създаде носителя на генетична информация, колко повече това не може да „направи” неживата материя.   Това, че биохимиците се опитват да синтезират  ДНК,  и може и да успеят да синтезират „нещо такова”, не променя факта, че информация не може да възникне случайно – необходими са воля и   интелект.

Тук е необходимо да се отправи предупреждение към човеците: в Библията има текст, който  забранява да  „бърникаме” в биологичната информация, нещо което вече се извършва. Вероятно това крие голяма опасност!

В своите теоретизирания и опити учените  не се съобразяват с факта, че СЪЩНОСТТА НА ДНК Е ИНФОРМАЦИЯ,  ЧЕ ИНФОРМАЦИЯ  НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОЯВИ СЛУЧАЙНО („СПОНТАННО”), ЗАЩОТО ТЯ Е ДУХОВНА ВЕЛИЧИНА, ЧЕ ЗА ПОЯВАТА  Ѝ  СА  НЕОБХОДИМИ  ВОЛЯ  И ИНТЕЛЕКТ.                                                          

5.1.5.Еволюционната разработка„Играта на живота”ни  п о д в е ж д а  д а  п о в я р в а м е,  ч е  м а т е р и я т а  п р и т е ж а в а   к а ч е с т в о т о  с а м о о р г а н и з а ц и я

Налага се да коментираме  еволюционната разработка  „ Играта на живота” (М.Айген, Р.Винклер;1), защото тук откриваме много сериозен опит да се докаже, че е възможно неживата материя да се „само”организира до жива материя, като си създаде биологична информация. Ние биваме подвеждани да повярваме, че това е възможно.

(1)„Възникването на живота, произходът на биологичната информация е проблем на самоорганизацията на макромолекулите  ( белтък,  РНК и ДНК; б.м.).” – казват авторите  и се опитват  да докажат, че  биологичната информация, съдържаща се в живата материя е възникнала de novo  в недрата на неживата материя чрез „само”организация на същата. За целта изследват логиката на някои стратегически игри  („Игра на стъклени перли” – в няколко варианта;  игра  „Живот”;  игра „Еволюция на РНК” ), в която (логика) откриват присъщи на материята свойства. Това са игри, в които „си взаимодействат случайност и закон” („закон” са правилата на играта) и в някои от игрите се наблюдава нещо като селекция (отбор), което се приема за самоорганизация на системата (играта с правилата й), защото този отбор води до поява на нещо като нова  информация в системата. Логиката тук, която те откриват е, че:  „…самоорганизация основана на отбор, всъщност е следствие на реакция на системата допускаща усилване на флуктуациите.”

Разбираме, че тук авторите имат предвид микросвета на елементарните частици    (флуктуaция – случайно  отклонение, колебание, от средното, обикновено  равновесно значение на физични величини характеризиращи с/ма с голям брой частици ) и  принципa  на неопределеност, присъщ на същия.Теоретизира се, че усилването на флуктуациите е причина „вероятностните закони”(квантовомеханичните ефекти), характерни за микросвета на елементарните частици, да се превърнат в „детерминистични” (определени) за макросистемата. Приема се, че това е възможно, защото законът за големите числа функциониращ в света на елементарните частици ограничава  неопределеността на елементарните събития, а в изследваните системи – игрите –  флуктуациите се усилват, т.е. стават много, поради което се задейства законът за големите числа.(1;стр.48)

След  промени в правилата на играта ( III-ти вариант на „Игра със стъклени перли”), за да се избегне вътрешно присъщият за флуктуационните процеси самоконтрол, водещ до равновесно състояние на системата, което не е благоприятно за евентуален еволюционен процес,  и математически формули и разсъждения, които  не могат да бъдат разбрани от неспециалиста, се стига до формулировката (извод от резултатите в игрите): „И така, еволюцията се основава на серия от неустойчивости, при което вероятностните разпределения се променят необратимо, а това се съпровожда от приток на информация…Филтриращият процес на отбора отделя определени алтернативи от микроскопически недетерминираните елементарни процеси, усилва ги, в резултат на което те се проявяват в макроскопичния процес на еволюцията.”(1;стр.51)

(2)Трудно разбираема, за неспециалиста, е логиката в цитираното, заради използваната терминология, но то пък довежда до засилване на убеждението,  че и тези автори са подведени от способността на неживата материя да се организира  чрез   закономерното(!)  синтезиране  на   неорганични и органични  вещества. От  цитираното разбираме, че се навлиза дълбоко в строежа на материята, в света  на елементарните частици, в закономерния строеж на атома и се разчита на тези закономерности в теоретизирането относно появата на живота.

Авторите са уверени, че осъществяването на еволюционен процес, т.е.  „самооганизацията” на материята зависи  от закономерния строеж на същата,  от физико-химичните закони  вложени в нея. Това откриваме в следното тяхно изявление:  „Може ли информацията въобще да възниква или тя може само да се проявява. Не се ли свежда всяка семантика (Семантика – значението на информацията)       в крайна сметка към една ПРАСЕМАНТИКА  и не се ли определя тя (т.е. прасемантиката;б.м.) в такъв случай от вътрешно присъщите свойства на материята?(!)”(1;стр.35)

Аз разбирам смисъла на цитираното така:  явно терминът „прасемантика”,  се използва в смисъл „ПРАИНОМАЦИЯ”(!!) Каква е тази  ПРАИНФОРМАЦИЯ? Това са   вътрешно присъщите свойства на материята? Навлиза се дълбоко в строежа на материята и тук откриваме идеята, която вече коментирахме: Вътрешно присъщите свойства на материята са  физичните и физико-химичните закони вложени в нея, т.е. това са строежът и свойствата на  невъобразимите, неизследимите  елементарни частици  и на уникалната атомна структура (нали това са материалните структури, от които е изградена Материалната вселена)  и това е  информация.

Да!  Това е абсолютната истина: Строежът и свойствата на елементарните частици са физична информация. Тази информация  е определила как те да се подредят и свържат в уникалната атомна структура на елементите. Строежът на атома също е  информация (вече физико-химична)  която определя как ще се свържат атомите на елементите за да образуват телата на неживата материя. Но да забележим, че тук всъщност става дума не за „само” организиране, а за организиране на материята в молекули (вещества) под инструкцията на готова информация,(програма) която е строежът и съответно поведението на атомите в пространство-времето, програма създадена от Твореца на Материалната вселена .

Идеята на  Айген е, че праинформацията (физичните и физико-химичните закони, т.е. елементарните частици и атомната структура) си съществуват „ей така, от само себе си”.  Айген  приема, че съществуващата си от „само себе си” „праинформация” в неживата материя ѝ позволява  да си произведе и  биологична информация, т.е да се „само”организира (да еволюира) до жива материя.

Звучи ни познато! В действителност,  в теоретизирането на Айген откриваме модела на Гамов за възникване и развитие на Материалната вселена : елементарните частици, с вложената в тях „физична информация” си съществуват, „ей така от само себе си”;  те се събрали в точка; „точката” се взривила и започнало развитието „само”организирането (еволюцията)на Материалната вселена: образувала се атомната структура на Водорода и Хелия и пр. и пр. …(виж т. 1.4.2.(3). В  модела на Гамов  липсва терминът „праинформация”, отнесен към „физичната информация (частиците)” : „НЕЩО” се взривило и започнала „само”организацията (еволюцията)  на Вселената.

Трябва да признаем на Айген, че нарича „вътрешноприсъщите свойства на материята”(физичните и физико-химичните закони, вложени в елементарните частици и в атомната структура) информация („праинформация”), което е абсолютната истина.    

(3)Но голямата грешка в разработката е, че авторите се опитват да докажат, че   „появата на биологична информация”, може да се обясни с „вътрешноприсъщите свойства на материята”, които са  физичната и физико-химичната информация вложена в частиците и атомите.   В глава  V „Стъпки към реалността”, след като се обосновава използването, в предходните глави на сложните физични и математически закономерности с необходимостта да се изяснят нещата по принцип, се казва че е време  да се премине към реалното проявление на тези закономерности в живота, едно от които реални проявления е способността на неживата материя да синтезира абиогенно всички градивни звена на биологичните макромолекули. Ще се приведе цитиран вече два пъти  от нас пасаж от разработката: „От лабораторни изследвания, както и от анализа на веществото в Космоса знаем, че при подходящи условия, например при  редуцираща атмосфера, под действието на ултравиолетови лъчи, електрически разряди или крайни температурни колебания, могат да възникнат по принцип всички градивни звена (тук се имат предвид аминокиселини и  мононуклеотиди;б.м.)  на биологичните макромолекули и то във високоенергетична форма, така че да са в състояние спонтанно да се обединят в полимери (има се предвид: белтъци и нуклеинови киселини,  евентуално  ДНК; б.м.). Следователно съществуването на материален носител ( на биологичната информация, т.е. на ДНК-молекулата; б.м.) добре се обуславя от известните от физиката и химията закономерности.” ( Айген;1;стр.73)  

Защо учените атеисти не  приемат факта, че за  да се появи информация са необходими воля и интелект, че  всяка информация има духовен източник, че информация не може да възникне спонтанно, случайно (ей така, „от само себе си”). Невъобразимите елементарните частици и уникалната  атомна структура са измислени  (и създадени) от Съвършения (Абсолютния) интелект, у Когото е ЦЯЛАТА ИНФОМАЦИЯ – Бог, и предоставени готови на Материалната вселена. Биологичната информация, която  откриваме само в системите на живата материя (организмите, видовете) също е измислена и създадена от Твореца (Бог),  и готова предоставена на  Материалната вселена.

С тази праинформация,  в разработката се вмъкват две от предпоставките (аксиомите) на  еволюционното учение, именно: (1)материята се предпоставя като съществуваща  си  („от само себе си”) ; (2) предпоставя  се качеството ѝ „само”организация,  като универсален принцип. По-късно ще се коментира въпросът за предпоставките (аксиомите) на еволюционното учение, които вече са оспорени и отхвърлени от емпиричните науки, което представя учението като мисловна конструкция, система от аксиоми,  нямаща нищо общо с действителността.

Разбрахме, че това, което се представя като „само”организация  на физическия свят е организация, осъществявана под контрола на  програма (физична и физико- химична информация), съдържаща се в материалните структури – елементарните  частици и атомната  структура. Не е „само”организация, защото не се създава наново програма (информация), по  която  да се осъществява организацията, а се  разполага наготово с необходимата, създадената от Бога. ( Произхода на строежа на атома, на тази физико-химична информация,  материалистичната наука  не се е и опитвала (така ми се струва) да обясни, а тя и не би могла да обясни, защото атомът е  „измислен”, създаден  при сътворяването на Материалния свят от задпределния Интелект – Бог, и това знание (как е „станал” строежът  на атома) е зад „Стената на нашето незнание” (шестте дни на Сътворението), където се установява пределът на човешкото познание. Стивън Хокинг казва, че днес никой не може да реши квантовите уравнения за атом с повече от един електрон. Това най-вероятно означава, че науката никога няма да достигне до ЗНАНИЕТО как се е образувала невероятната материална структура, наречена  АТОМ, с цялата енергия вложена в нея, защото тази ИНФОРМАЦИЯ (това знание) е формирана зад „СТЕНАТА”).   

И така, от приведения цитат от разработката разбираме, как авторите  имат предвид, че материята е изградена от   атоми притежаващи закономерен строеж,  който именно  предизвиква свързването им в  молекули изграждащи телата на Материалната вселена. В цитираното виждаме вече ясно изразена предубедеността  (която изповядват всички теоретици на самозараждането на живата материя) –„ В ъ з н и к в а н е т о   н а   б и о л о г и ч н а   и н ф о р м а ц и я   в   н е д р а т а   н а   н е ж и в а т а   м а т е р и я   с е   о п р е д е л я   о т   з а к о н о м е р н и я   с т р о е ж   на    и з г р а ж д а щ и т е   я   а т о м и”!!! Предходното  изречение се представя като цитат, макар то да не присъства в тази форма в разработката. Основанието  да бъде  представено като цитат е фактът, че то изразява  основната концепция на разработката –  авторите се опитват да докажат точно това, което съдържа изречението. (Тук ние ще прибавим, ще перифразираме: Възникването на биологична информация в недрата на неживата материя се определя от присъствието в нея на готова физико-химична информация  – закономерният строеж на изграждащите я атоми  (цитирахме вече Айген: „Може ли информацията въобще да възниква или тя може само да се проявява. Не се ли свежда всяка семантика (значението на информацията) в крайна сметка към една прасемантика и не се ли определя тя в такъв случай от вътрешно присъщите свойства на материята (т.е.от строежа и поведението в пространство-времето на елементарните частици и на атома или от: физичната и физико-химичната информация).

(4) „Да! Ама не!” (П. Бучаров) Вече стана дума за това (налага се да го повторим): Процесът на „закономерно” свързване на атомите в молекули не може да бъде екстраполиран (пренесен) върху  процеса на създаване на информация наново  – двата процеса са съвършено различни: Единият процес е реализиране на съществуваща информация, която е  закономерният строеж на атома и е само физико-химична информация, и материята разполага с тази информация  наготово, създадена от Твореца и предоставена  на материалния свят за изграждане телата на неживата материя. Другият процес (създаване на биолог, инф.) е създаване на информация наново (мисловен процес), а такава способност неживата материя, въпреки нейните съвършено устроени атоми,   не притежава. Създаването на информация е  мисловен процес: първо се формулира  цел, след това се изработва план, чрез изпълнението на който се постига целта. Това атомите не могат да направят – в тях има вложена информация  (програма) за изграждане само телата на неживата материя. Биологичната информация (изработена от Създателя) също бе  предоставена на материалния свят наготово, когато Бог „извика” към съществуване видовете.

(Тук ще припомним коментираното вече: Получените абиогенно, в недрата на неживата материя, при екстремни условия, белтъци и полинуклеотиди (по физикохимичните закони вложени в атомната структура), не ще са специфичните за живата материя белтъци и полинуклеотиди, защото подредбата, съответно на аминокиселините и на нуклеотидите при полимеризацията ще е  случайна и ще е безсмислена за „целите”(!!) на еволюцията, които са:усложняване, усъвършенстване на устройство и функции

(5)  Сега разбираме, защо на авторите е необходима и случайността. От гл.IV –  „Играе ли Бог на зарове” разбираме, че  авторите търсят  среден път между закономерност произтичаща от    „вътрешно-присъщите свойства на материята”, и случайност, която те  постулират от Принципа на неопределеност, присъщ на света на елементарните частици: „Ние знаем обаче, че между тези две крайни схващания съществува и среден път. По него също се тръгва от случайни събития, но само такива, които имат крайна вероятност за осъществяване.”(1;стр.57). За крайната вероятност за осъществяване се разчита на Закона за големите числа, функциониращ в света на елементарните частици. Предполагаме, че авторите  са осъзнали, невъзможността възникването на биологична информация  да бъде изведено със закономерностите в строежа на атома, защото   както ние вече „постулирахме”:  СПЕЦИФИЧНОТО  ПОДРЕЖДАНЕ  НА НУКЛЕОТИДИТЕ („триплетите”)  В МОЛЕКУЛАТА НА ДНК ПО  НИКАКЪВ НАЧИН НЕ СЕ ВЛИЯЕ (не зависи, не се определя) ОТ ОСОБЕНОСТИТЕ В СТРОЕЖА НА АТОМИТЕ (C,H,N,P,S,), КОИТО ГИ ИЗГРАЖДАТ, Т.Е. НЕ ЗАВИСИ ОТ ФИЗИКО-ХИМИЧНАТА ИНФОМАЦИЯ ВЛОЖЕНА В ТЯХ. ТО (ПОДРЕЖДАНЕТО) Е ОПРЕДЕЛЕНО ОТ  ЦЕЛТА, КОЯТО Е СИНТЕЗ НА СПЕЦИИЧНИ ВИДОВИ БЕЛТЪЦИ – Т.Е. ЗА ВСЕКИ ОТДЕЛЕН ВИД ПОДРЕДБАТА ЩЕ Е РАЗЛИЧНА, НЕЗАВИСИМО, ЧЕ АТОМИТЕ В МОЛЕКУЛАТА НА НУКЛЕОТИДИТЕ  СА ВСЕ СЪЩИТЕ (C,H,N,P,S).

(6)Интересно е как авторите   решават сериозния проблем за „възникване на целесъобразност в процеса на еволюиране на материята”(!!), която откриваме, силно изразена, в биологичните обекти,  дължаща се на вложената в тях биологична информация. Задава  се въпрос: „Дали при тази неопределеност на пътя  е възможно отборът да води към една предопределена цел? Или самият път  ( който се „прокарва” от случайности;!!;б.м.)  определя целта (??) и пътищата на развитие в историята не са априорно (преди опита) необходими? Тогава наистина нарастването на информацията, свързано с промяната на вероятностните  разпредeления, може да бъде приписано на възникването й, а не само на проявяване на семантичната информация (нима съществува несемантична информация?;б.м.)”(1;стр.51;8 отд.)  Не мога  да разбера смисъла в изречението – логиката ми се изплъзва. (Дали авторите предполагат, че  при достатъчно време – някой и друг милиард години, чрез „пробите и грешките” „еволюцията” „случайно” „ще уцели”  някаква цел, например най-сложната –  „живот” (т.е. ще „изработи” биологична информация (ДНК), която прави неживата материя жива). Тук трябва да приведем цитираното вече: Учените изчисляват, че вероятността да се самосъздаде случайно един единствен ген чрез случайности възлиза на 1по10 на степен 600, което е далече отвъд границата на невъзможното.(от Свиленов;22;а).

(7) Авторите, познавайки техническата страна на биологичната информация,  задават въпроса: „ Но как е възникнала подредеността? Тук съществена опора ни дават споменатите еволюционни експерименти.”(1;стр.73)  В тези експерименти се използват нуклеинови киселини (РНК) взети от микроорганизми, и  поставяни при подходящи  условия. След  шест листа теоретизиране върху резултатите от експериментите, в което има  математика  и се засягат трудните  въпроси: за комплементарната привързаност на двойките нуклеотиди; за необходимостта от ензими; за възникването на кода, чрез който се работи с двете азбуки (четирибуквената на ДНК и двадесетбуквената на белтъците), се достига до – „Все пак, за еднозначно фиксиране на кода е необходима извънредно висока степен на точност на съответствията. Засега не съществуват експериментални данни за достатъчна прецизност на избирателните взаимодействия.” Следва честно признание, че „… генетичният код, в  неговата днес диференцирана форма не би могъл да възникне спонтанно .”  Изказва се предположение, че той  „вероятно е възникнал от един по-прост код, като класифициращия (измислен от човека;б.м.)”(1;стр.84,85), който (авторите считат),  като по-прост, вероятно, е възникнал спонтанно в природата преди  генетичният.

(8) След  всичко изтъкнато, не е необходимо да се занимаваме с така наречения „Хиперцикъл” –  теоретично създаден  от авторите молекулярен комплекс –  затворена система, в която молекулите РНК и ензимите взаимно се кодират, респективно реплицират. Теоретизира се, че появата на хиперцикъл в еволюцията на органичните молекули  е възловият момент към появата на клетката,  но се отправя предупреждение:  „Трябва обаче да бъдем наясно, че имаме работа само с един модел. Правилността на модела и последствията от него могат да се проверят експериментално.”(1;стр.91). („Досега  опитите  да се получи някакъв хиперцикъл нямат успех”;от7).

(9) В теоретизирането си авторите се доближават  до   „Стената на нашето незнание”:  Подхвърля се идеята за Създател и се  теоретизира, че в този случай  „…едно физическо обяснение… (на появата на живота)… става съвсем неуместно (защото).. . Действията на Създателя напълно биха убягнали от нашето внимание.”!! (1;стр.54,56)  Да, те действително убягват,  защото тук е „Стената” – пределът на човешкото познание, затова учените се заплитат в „безплодно теоретизиране”, чрез което се опитват да надникнат в измерението, от което Бог върши своите чудеса.  По-нататък, във връзка с тенденцията да се правят опити с биологичен материал – нуклеинови киселини ( РНК) и ензимни белтъци от микроорганизми, за да  се открият „етапите на биологичната еволюция” –   авторите изразяват съмнението си: „Това разбира се не означава, че някой веднага  ще се заеме сериозно да получи „синтетично” живот в епруветка. Както сполучливо се бе изразил веднъж Жак Моно, не е така просто „великолепната симфония на живата природа да бъде изпълнена от нас –  дилетантите.” (1;стр.71)  Да, в сравнение с това което знае Всезнаещият Бог, всеки  учен, и най-великият, и геният ще се почувства дилетант.

(10)Разработката е интересна,  много задълбочена и тя , въпреки креационистичните ти разбирания за „Произхода”, те кара да се замислиш: Дали  наистина в материалния свят има някакъв физико-химичен закон, който позволява самоорганизирането му  към възникване на биологична информация и на живот? Но все пак остава едно общо впечатление, че целият труд е само мисловно  построение  –  теоретизиране „без връзка с действителността”.  Частицата „би” –  би могло, би станало, биха се свързали, вероятно би…, и пр.,  срещаща се често, говори за липса на доказателства. Основателно В. Гит казва: „Информацията не е вероятностно понятие. Тя е винаги нещо твърдо  установено в резултат на волеви акт.”

Ще се приведе изказване на авторите, присъстващо още в началото на разработката, където коментират същността на явлението „информация”, което изказване прави излишно цялото теоретизиране: „Запазването на  количеството и непрекъснатостта  на информацията би направило невъзможна всякаква форма на еволюция.”(1;стр, 32)  Този факт, изтъкнат от авторите  ще свържем с друг факт, коментиран от Ванс Феръл : „Откриването (на строежа и функцията; б.м.) на ДНК (1953 г.)  дава ясно доказателство, че всеки вид е затворен в собствената си кодова схема. Генната система е като кодирана заключалка и е здраво затворена… Кодът на ДНК не позволява да се пресече видовата  бариера.”(от В. Феръл;29;г)

 Тук ученият, изповядващ еволюционната идея, ще контрира: Съществуват разновидности и подвидове!  Да, във видовете се появяват разновидност и  подвидове,  но това явление, както вече се коментира не е резултат от прибавяне на нова генетична информация,  а  резултат от  генни рекомбинации в границите на наличния генофонд на вида, т.е. при възникването на разновидности и подвидове  видовата бариера не се пресича – няма прибавяне на нова генетична информация, няма еволюция. А.Крисуел коментира: „Ненарушимостта на видовете е задънената улица, в която са попаднали еволюционистите.”(от 7) Намесват се и математиците:„Вероятността за случайно  възникване на правилния ДНК-код в един вид или промяната му в друг е математически невъзможна.”(29; г).

5.1.6. Е д н о   о б о б щ е н и е  на изложеното относно самозараждането на живата материя

(което се  налага, защото поради дългото обясняване се загубиха простите научни истини)

• Разбрахме, че именно биологичната информацията (ДНК) прави неживата материя жива;
• Разбрахме, че биологичната информация се състои в специфичното подреждане на определени молекули ( само четири нуклеотида: Аденин, Тимин, Гуанин, Цитозин – групирани по тройки –  триплети) по дължината на ДНК, също химична молекула, която представлява съвършена система за съхраняване на биологична информация.
• Разбрахме, че специфичното подреждане на триплетите  определя и подреждането на аминокиселините при синтезиране на  специфичните за вида белтъци; които  след това осъществяват всички жизнени процеси в клетката.(Съобрази!  „Триплетен код на живота”).
• Разбрахме, че процесът на образуване на химични молекули (неорганични и органични), в недрата на неживата материя, обусловен от строежа на градивните материални структури на същата (атомите), не може да бъде екстраполиран (пренесен) върху процеса на създаване на биологична информация (на молекулата  ДНК). Това са два съвършено различни процеса – първият е реализиране на готова информация (програма), вторият е създаване на информация наново.
• Помислихме, че подреждането на някакви обекти не е нещо чак толкова сложно(!), но съобразихме  и друго: подреждането е мисловен процес – процес на реализиране на план за действие, чрез който се постига предварително поставена цел.
• Съобразихме, че „безмозъчната” нежива материя не може да направи това – за нея това е прекалено сложно, непостижимо – да си постави цел, да измисли план, чрез реализирането на който да създаде  биологична информация.
• Разбрахме, че биологичната информация съдържаща се в материалния свят не е възникнала в него, а както физичната и физико-химичната информация е вложена в него още „в началото” на създаването му, когато Бог „извика” към съществуване живите тела, организмите, видовете – микроорганизми, растения, животни.
• Да прибавим и това, че науката на 20-ти век трябваше да признае още един елемент като съставка на материалния свят – информация, продукт на интелект, което разклаща натуралистичната философия за произхода на живота.

Информацията вложена в живата материя е именно вложена от един Интелект, Който е най-големият, Абсолютният интелект във Вселената, у когото е цялата (абсолютната) информация – Бог. „В началото” Бог е създал огромно количество биологична информация,  вложил я във видовете като програми,  по които ще съществуват, и тази информация днес може само да намалява (II-ри закон на термодинамиката), не и да се увеличава.

 Д. Кениън изразява чудесно този факт: „Нечий интелект е играл роля за възникването на тази система за съхраняване на информация (ДНК) и на другата, – система за опериране с информация (СОИ). Независимо, че „не сме били там”, за да наблюдаваме това възникване – фактът за присъствието на тези системи в живата материя е налице. Така че, най-правдоподобното обяснение за произхода на живота е идеята за интелектуален замисъл и тази идея е научна, защото истинска наука е това, което се основава на наблюдавани факти…” (от 29;б.  Да си припомним, че Д. Кениън беше водещ еволюционист).

Цитираното ни припомня още нещо, което вече е коментирано, именно:  „…моделът на Сътворението по-точно съответства на научните данни, по- добре обяснява научните факти отколкото еволюционният модел.” (Х. Морис;14) Фактите, които моделът на Сътворението обяснява са именно: присъствие в живата материя на споменатите системи –  с/ма за съхраняване на информация (ДНК) и с/ма за обработка на информация. Тези системи са научен факт, а еволюционният модел не може да обясни произхода им.

Учените креационисти заявяват: „Тезата за  сътворяване чрез намесата на интелект може да повлияе на религиозните ни убеждения, но тя не произлиза от тях, а произлиза от наблюдавани факти,  т.е. от постиженията на  науката.”(29; б); а  Глен Маклийн (12) постановява: „Дълг на всеки учен, пред самия него и пред обществото е  да остава непредубеден, да не се отдръпва предвзето от новите идеи, а честно да ги изследва.”

Мирогледното предубеждение на еволюционистите (материализъм) им пречи да достигнат до истината за произхода на живота. Д. М. Маккей (кибернетик) характеризира всяко мисловно предубеждение така:  „Невъзможно е да се плава по ориентир, който сме заковали на носа на кораба си.”(от 7)

К.Р.Попър (теоретик на науката) основателно казва, че „Човекът не  притежава абсолютното знание. Учен е не този, който притежава знание за някаква „непоклатима” истина, а този, който безкомпромисно, критично, непрекъснато (продължава да;б.м.) търси истината (абсолютната;б.м.)…Ние нямаме достъп до сигурното знание. Нашето знание …е мрежа от хипотези, плетиво от предположения…ние не знаем, а отгатваме”(от7).   Всичко това  е вярно, защото на човека не е дадено  да достигне до абсолютното знание, защото то е в друго измерение, от което Бог върши своите „чудеса”.

Какво е науката? Тя е търсене на истината за света. Не трябва да има предубеждение относно това –  каква може да е тя. В натурализма  има предубеденост – той предопределя, че ако искаме да подходим научно, трябва да се ограничим до обяснения, които включват само естествени причини. Така, по изкуствен начин, се отхвърля интелектуалната намеса, като не се дава възможност на доказателствата да говорят – щом резултатът не е натуралистичен, той не може да бъде верен.  Това се нарича  „методологичен натурализъм”. (от 29;б).

Еволюционистът Х. Кун   търси „непознати принципи” за да обясни, как неживата материя е произвела интелектуална величина  и не  успява да  се обърне към „известния принцип” – свидетелството на Библията, която казва още с първия ред:  „ В началото Бог създаде (сътвори)”!  Бог сътвори от „нищото”, защото Той е най-големият Интелект, у Него е абсолютното знание (абсолютната истина, цялата информация)  и Той може да го влага в каквото,  където и когато пожелае.  Конкретно – принципът, с който трябва да се съобразяват учените е следният, както вече  цитирахме: „Процесът на сътворяването е протекъл извън закономерностите, които са валидни днес, т.е.  извън нашите природонаучни закони. Ние не можем да екстраполираме  зависимостите, които познаваме от нашите природни закони, за  шестдневния времеви период на Сътворението. Ние можем да надникнем зад „Стената на нашето незнание”  относно Сътворението  (относно появата на Материалната вселена;б.м.), дотолкова, доколкото Бог е допуснал това чрез Своето  писано) Слово (Библията).” (В.Гит;7)

    Х.Кун,  Дж. Бернал, М.Айген  и  другите  теоретици на „самозараждането”  вероятно  не  познават  Словото,  където са записани думите на Бога, които ще потретим: „Моите мисли не са като вашите мисли и вашите пътища не са като Моите пътища (действия; б.м.).”(Исая 55:8) – Това е „Стената на нашето незнание” – да запомним това и смирено да отстраним гордостта предизвикана от нашето толкова голямо научно познание.

Несъобразявайки се със „Стената на нашето незнание”, учените, запленени от еволюционната идея, може да започнат да търсят как са възникнали  основните градивни елементи на нашия материален свят – невъобразимите   елементарни частици и уникалната атомна структура. Познанието за елементарните частици, и  за атома е физична и физико-химична информация и учените са разбрали ( разкодирали до голяма дълбочина), тази информация, както са разбрали и същността на биологичната информация, но произхода им (как са възникнал „от само себе си”(!)  не могат да установят  като се позовават  на законите вложени в материалния свят. Елементарните частици с вложената в тях физична информация, атомът с вложената в него физико-химична  информация и живата материя, с вложената в нея биологична информация са сътворени от Създателя „зад Стената на нашето незнание”,  и готови, завършени  са поставени в четириизмерното пространство-време  на материалния свят.

Налага се накрая  отново да се занимаем с въпроса: ЩО Е ИНФОРМАЦИЯ? Този въпрос ми зададе един млад човек, когато изнасях  лекциите в неговата църква. В момента се затрудних, не отговорих веднага – не бях срещала определена кратка формулировка за това понятие. (Познавах като определение , това което се намира у Вернер Гит (7): „Информация” е само това, което съдържа семантика. „Семантика” е значението на информацията. „Значение” е това, което превръща низ от знаци в информация”.)  Бързо съобразих това което бяхме коментирали вече по време на лекциите и  накратко формулирах: Информация е всяко познание за предметите и явленията на материалния свят.

Сега ще развием отново тази идея защото тя е най важната за доказване, че еволюция, „само”организация на материята е невъзможен процес в Материалната вселена.

     Строежът на елементарните частици, техните качества (законите,  по които действат в пространство-времето) е ИНФОРМАЦИЯ; строежът на атома, от който зависи свързването му в молекули и образуване на веществата на Материалната вселена е ИНФОРМАЦИЯ.  Защо? Строежът и свойствата на  елементарните частици, как действат в пространство-времето, и закономерностите в строежа и свойствата на  атома са открити  (установени) от човешката наука и това е ПОЗНАНИЕ. ЧОВЕШКОТО ПОЗНАНИЕ Е ИНФОРМАЦИЯ. Информация е всяко познание (знание за нещо – за предмет или явление). Способност да придобива знание за материалните предмети и явления (познавателна способност) има само същество, което притежава воля и интелект – човекът.  Само човекът  притежава способност да „разкодира” информацията вложена в материалните предмети и явления, т.е притежава ПОЗНАВАТЕЛНА СПОСОБНОСТ, защото той е не само материално същество, той е и духовно същество – притежава интелект, защото той има   вечен дух.  Оттук достигаме до разбирането, че ИНФОРМАЦИЯТА, т.е.  познанието съдържащо се в материалните предмети и явления не може да възникне случайно – необходими са воля и интелект. Творецът, Бог, е абсолютният Интелект, у Него е АБСОЛЮТНОТО ЗНАНИЕ, ЦЯЛАТА ИНФОРМАЦИЯ, чрез която действа – твори съвършени неща.

 Информацията може  да има само духовен източник – необходими са воля и интелект. Информация не може да възникне спонтанно!

 

5.2. Дискредитиране на идеята за еволюиране на живата Материя (т.е.на видовете); тя се дискредитира от „само себе си”      

Най-общата схема на идеята за биологична еволюция    вече ни е  добре позната – няколко пъти беше излагана. Идеята за еволюиране на живата материя се гради на две реални явления: случайни изменения у организмите, засягащи  генофонда им (мутации),  и  естествен  отбор и натрупване на същите. Да си спомним, как теоретиците на самозараждането приемат, че само една от „многомолекулните системи-доклетъчни форми на живот” е „успяла да си създаде някаква  нуклеинова киселина”(!!)  и от нея –  многомолекулната система-доклетъчна форма на живот –   е „започнала биологична еволюция”(!!!)  (виж т.5.1.4.II и III).  Общата схема на биологичната еволюция е следната: Под влияние на условията на средата, у тази  доклетъчна форма на живот (!)  възникват случайни наследствени изменения (мутации), а отборът елиминира вредните и безразличните изменения  (които не повишават организационното  ниво)  и  закрепва и натрупва прогресивните изменения, които повишават нивото на организация и приспособеност на организма.  Така, чрез изменения, отбор, закрепване и натрупване на същите, живата материя  еволюирала от вид  във вид – до човека („от амебата до човека”). Да не забравяме, как ние доказахме, че нищо такова не се е случило, защото неживата материя не може да произведе биологична информация – без биологична информация (ДНК)  не може да се осъществи самовъзпроизвеждане; без самовъзпроизвеждане отборът не може да инициира еволюция.

Съвременното еволюционно учение е въоръжено с богата, сложна терминология. В  основата му стои популацията, която е, най-често, голяма група индивиди от един вид, обитаващи определена територия, размножаващи се свободно помежду си и в някаква степен изолирани от другите популации на вида. В  теоретизиранията се тръгва от генетиката на популацията, като елементарна еволюционна единица, в която се осъществява микроеволюция и се зараждат новите видове. В популацията   са налице явленията и протичат  процесите свързани с еволюирането: генетично равновесие, което не благоприятства еволюционния процес, предполага се, че такива популации не съществуват; генетична хетерогенност, която съчетана със свободното кръстосване осигурява динамиката на популацията; елементарно еволюционно явление, – наследствените изменения, защото те засягат генофонда на популацията (мутации  и комбинативна изменчивост); дрейф на гените – промени в честотата на гените в популацията без участието на естествения отбор; елементарен еволюционен материал – мутациите, „ които са носители на новото в генофонда на вида” ( но днес ние знаем, че мутациите са грешки в предаването на наследствената информация (в 99,9%) (!), т.че те намаляват количеството на генетичната информация); елементарни еволюционни фактори,  влияещи върху генетичната структура на популацията –  мутационен процес, популационна вълна, изолация, миграция, естествен отбор, който бива стабилизиращ, движещ и дезруптивен.  И в крайна сметка в популацията се осъществява микроеволюция  и видообразуване.

Няма научни доказателства  за произлизането на един вид от друг вид, поради натрупване на нова генетична информация в някоя от популациите на изходен вид. В учебник по Биология (10-ти клас,1984 г., Ботев – Свещарова),  се дава само един пример за видообразуване: Един вид австралийски папагал,  поради продължителна, пълна изолация  на живеещите в западната част на Австралия от живеещите в източната част на Австралия индивиди (силно продължително засушаване в Средна Австралия) се разпаднал на два вида, които не могат вече да се кръстосват. Забележката под линия, че „това е възможният път за образуването на двата вида”(3;стр 189),  вече ни дава основание  да съобразим, че това, което се представя като факт е само предположение ( „което се е появило в резултат от щателни изследвания”(Какво е изследвано; липсват факти). Фактът, че „западният папагал” и „източният папагал” не могат да се кръстосват показва, че те наистина са два вида, но креационното обяснение, което се съобразява с факта за „невъзможността да се пресича видовата бариера”, защото „всеки вид е затворен в собствената си кодова схема” е, че те са си два вида още от „Началото” (прочети последните два абзаца на т.5.1.5. (10).

Нашата задача сега е не да разглеждаме задълбочено хипотезата за еволюиране на живата материя, както направихме с хипотезата за самозараждане  на живота, не е необходимо да го правим, защото ние вече знаем (доказахме), че неживата материя не може да „произведе” биологична информация и съответно самовъзпроизвеждаща се система  (живот), а  без самовъзпроизвеждане отборът не може да направи нищо   (нали  това което върши отборът в „еволюционния процес” е:   закрепване и натрупване на „избраните”  от него изменения, така че те да отидат  в потомството – без самовъзпроизвеждане това не може да стане). Ние  доказахме,  че на Земята е нямало какво да еволюира, защото неживата материя не може да произведе наследствена субстанция – информация. Задачата ни сега е да докажем, че видовете сътворени от Бога не еволюират,  че биологична еволюция не е имало, т.е. че невъобразимото многообразие от видове не е резултат от еволюционен процес. Това ще направим, като представим подробно многото сериозни (непреодолими) проблеми на еволюционното учение.

 

6. МНОГОТО СЕРИОЗНИ, НЕПРЕОДОЛИМИ ПРОБЛЕМИ НА ЕВОЛЮЦИОННОТО УЧЕНИЕ

 6.1. Теорията на науката дискредитира еволюционното учение:предпоставките (аксиомите) на еволюционното учение – оспорени и отхвърлени    

След като доказахме, че самозараждането на живота,  (т.е. способността на материята да се самоорганизира до жива материя) е недоказано и недоказуемо (утопия) ще се  задълбочим още повече в науката, за да дискредитираме еволюционното учение и от философска гледна точка. Ще надникнем в Теорията на науката, която се занимава с възможностите и границите на науката.

Ще използваме една основна постановка на Теорията на науката (от В. Гит; 7;  стр.9-16;цитираните автори са взети оттук): „Всяка теория изисква предшестващи опита предпоставки (първични твърдения, аксиоми), чиято валидност не може да бъде доказана (преди опита;б.м.). Те са произволни твърдения, които техният автор счита за убедителни. Аксиомите могат да бъдат оспорени и отхвърлени (или потвърдени;(?);б.м.)”(Карл Попър, теоретик на науката).

Непреодолимите проблеми на Еволюционното учение произтичат от това, че предпоставените аксиоми, в процеса на разработване на учението е трябвало да бъдат оспорени и отхвърлени. Теорията на науката показва, че това учение е една мисловна конструкция, която и до днес остава само „ система на предпоставките”.

Ще се представят основните аксиоми на еволюционното учение, които вече са отхвърлени  от фактите на емпиричните науки.

Аксиомите на еволюционното учение

 1.Основният принцип на учението – „еволюция” се предпоставя. Един от теоретиците на еволюцията Ф.М.Вукетиц казва точно това: „Ние предпоставяме принципната правилност…на биологичната теория на  еволюцията.”

(Ние току що оспорихме и отхвърлихме   тази предпоставка на идеята за биологична еволюция:  в т.5: показахме, че биологична еволюция,  конкретно самозараждане на живота не е имало, че тя е  недоказана и недоказуема).

 2.Еволюцията е универсален принцип. Хоймар фон Дитфурт казва точно това: „Принципът на развитието (на усъвършенстването,т.е. на еволюцията или на самоорганизацията;б.м.) е валиден не само в сферата на живата природа. Той…всъщност представлява най-всеобхватният принцип, понеже включва целия Космос…Биологичната еволюция е само една част от този универсален процес.”

3.Не трябва да бъде намесван никакъв създател (дизайнер, планиращ дух и пр,) (т.е.отхвърля се интелектуалната намеса в появата на материалния свят, в това число и на всички форми на живот), всичко в този свят има изключително материална основа. Биохимикът Ърнест Кахан казва следното: „Абсурдно и безумно е да се вярва, че една жива клетка възниква от само себе си (чрез еволюция; б.м.), но въпреки това  аз го вярвам, понеже не мога да си представя нищо друго.”

 4.Материята се предпоставя като съществуваща. Излиза се от  Първи  закон на термодинамиката (закон за запазване на материята и енергията) и Айнщайновата формула  за закономерната пропорция между материя и енергия .  От двете следва, че съвкупността от еквивалентите на цялата енергия и материя в нашата Вселена е константна величина. Това води до тезата, че „за възникването на материята и енергията няма природонаучно обяснение, затова трябва да се приеме, че общото количество енергия е било налице още преди предполагаемия Голям взрив.”  Законът има и друга формулировка,  също вярна, но по ясна. Вернер Гит коментира:  „Физичният закон за запазване на енергията гласи, че в  нашия Материален свят енергия не може нито да се създаде от нищо, нито да се унищожи, затова именно количеството ѝ остава постоянно.  Как тогава е възникнала енергията на Вселената?Дори и само затова един първоначален акт на сътворяване остава единствено обяснение.” (В.Гит;7;стр.54).  Формулировката не противоречи на гореизложената. Но аспектът, от който се разглежда  факта за постоянството в количеството на материя/енергия е различен, и логически по-правилен, и той дава по-ясно знание за същността на закона:  материята/енергия не е вечна – тя е създадена.

(Тук ще направим  общ коментар за първите четири аксиоми:

Четирите аксиоми (№1) „Принципна правилност на теорията за биологична еволюция”; (№2) „Еволюцията е универсален принцип” – материята (нежива и жива) притежава способност да се самоорганизира, т.е. да еволюира; (№3)  „Не съществува интелектуална намеса в появата на Материалната вселена”, т.е. не съществува Бог; (№4 – произлиза от номер 3)  „Материята съществува „от само себе си”, т.е.  тя е вечна),  са оспорени и отхвърлени в нашето теоретично изследване и от философска гледна точка, чрез коментара за същността на явлението ИНФОРМАЦИЯ. Съобрази (прочети отново):  т.1.4.2.(3)

Ще прокоментираме отново : Вечен е Този, Който е сътворил материята, т.е.  „частиците” с вложените в тях закони, по които действат в пространство-времето, невероятните елементарни частици с неизследимите им качества, частици, които са едновременно и материя и енергия, от които е изграден нашият Материален  свят.   

Ние коментирахме точно това: че материята/енергия  не може да възникне „от само себе си” (!!??), спонтанно „ей така по случайност”;  създадена е от Съвършения интелект, у Когото е абсолютното знание, т.е. цялата, абсолютната информация; Той е всезнаещ и всеможещ. Такова сложно нещо, което е едновременно и материя и енергия не може да възникне спонтанно. За да се появи материята/енергия – елементарните частици, тази физична информация –  са били необходими воля и интелект;  същото важи и за биологичната информация. Информация може да произлезе само от интелект.

5. 5. Еволюцията предпоставя процеси протичащи по познатите природни закони, които позволяват да се създаде по-висша организация от простото към сложното, от неодушевеното към одушевеното, от низшите към висшите видови форми. Тези процеси се наричат самоорганизация на материята.

(Предпоставя се принципна способност на материята да се самоорганизира (т.е да създава информация; ние доказахме, че това е невъзможно ; тази аксиома автоматично се отхвърля и от функциониращия Втори закон на термодинамиката; виж т.6.2.1.)  

6.Мутацията и селекцията са двигателите на еволюцията.  В. Гит тук  отбелязва,    че „тези процеси съществуват и ако имаше поне един единствен пример (експеримент или наблюдение) как чрез мутация или селекция възниква нов вид (т.е. нова градивна схема…,)  то тази аксиома би била логически изведена теория. Но сега тя остава само непотвърдена аксиома.”(В Гит;7) (виж  и т.6.2.2.)

7.В еволюцията няма нито цел,  нито план. „За целесъобразността в строежа и живота на всички организми…не трябва да се приема някакъв тайнствен насочващ принцип… и за тяхното възникване не е бил необходим някакъв мъдър творец.”(Б. Рени) „Няма действащи от бъдещето причини следователно няма предварително поставена цел на еволюцията.”(Х.фон Дитфурт)

(Целесъобразността е основен препъни камъните на  еволюционното учение. Тази  аксиома  се отхвърля „от само себе си”! Именно съвършената целесъобразност на всички части и функции  в тялото на живите същества в нашия материален свят доказва недвусмислено интелектуална намеса в появата на живота. Целесъобразност на какъвто и да било материален обект може да се постигне само чрез предварително поставена цел и съставен план за действия, чрез които да се постигне целта – в нашия случай да се създаде същество с определени качества. Цели може да си поставя само интелект – човекът и Съвършеният Интелект, Бог. Неживата материя не може да си поставя цели и да „крои” планове за действие. Еволюцията разчита на случайността, която е факт в материалния свят; случайността се  корени в принципа на неопределеност в света на елементарните частици, дължащ се на дуализма в битието на частиците – частица/вълна. Случайността си е случайност. Тя не може да произведе еволюция(!) Ще повторим: „Учените изчисляват, че да се самосъздаде (т.е. чрез случайни процеси;б.м.) един единствен ген възлиза на 1 по 10 на степен 600. Математически това надминава границите на невъзможното.”(от Д. Свиленов;22;а).   Така че достатъчен е само фактът на целесъобразност у живите същества, за да отречем присъствието на принципа на самоорганизиране (еволюиране) на материята , разчитащ на случайността, и  да се утвърди интелектуалната намеса в появата на живота).

8.Оста на времето няма определена начална и крайна точка. Оттук произтича ненаучното приемане от  еволюционистите, че за еволюционния процес може да се определи произволно дълго, сметнато за необходимо време.  „По философски съображения някои космолози намират  модела на пулсиращата вселена ( от един голям взрив до следващия) за особено привлекателен…защото той умело заобикаля проблема за произхода на нещата (за причинно следствената връзка;б.м).” (С.Вайнберг )

(Времето, от порядъка на млд. години, е основен фактор на идеята за биологична еволюция, а науката доказва че Земята е „млада” (до около 10 хиляди години: виж т.6.2.3.).

9.Настоящето е ключ към миналото. Т.е.  съвременните данни от наблюдения могат произволно да се екстраполират в миналото (униформизъм в науката).  Например от настоящата стойност на скоростта на ерозията (0.15 мм. годишно), възрастта на Големия каньон в Аризона се изчислява на 10 млн. години; съответно: от съвременната стойност на разширяване на Вселената (константата на Хъбъл) се изчислява, че Големият взрив е станал преди 18 до19 млд. години; астрономът  О. Хекман иронизира, като характеризира този „ странен спорт” като „весело и безгрижно” смятане.

( А доказателствата за Световен потоп (Библейския потоп – описан в Библията, но днес доказан от емпиричните науки) са толкова много, че той не може да бъде пренебрегван –  Катастрофизъм в науката. Ненаучно е да се екстраполират настоящите геологични процеси в геологията на планетата в миналото.)

10.Преходът от неживо към живо е плавен. Т.е. биологичната еволюция представлява последователно развитие  от „прости” атоми и молекули до човека и е  постепенен преход от „схема към схема”.

(Тази аксиома се оспорва и отхвърля след научното опровергаване на идеята за самозараждане на живота: т. 5.1. на „Сътворението…”)

От  изложеното можем да забележим, че „ резултатите” на еволюционното учение, които се представят като основополагащи, не са изводи от измервания и наблюдения, а само  описват системата на предпоставките (аксиомите) (В.Гит;7; стр.16)

 6.2. Многото научни факти от емпиричните науки, оспорващи и отхвърлящи системата от предпоставки (аксиоми) на еволюционното учение

Необходимо е да се приведат систематизирано и по задълбочено многото научни факти отхвърлящи недвусмислено идеята за еволюиране (самоорганизиране) на материята. Така ще се наложи да се повторят някои изложени вече научни факти и ще го направим, защото това учение култивира необосновано атеизъм – процес, който започва в училището. Това налага ние да се разходим  и  из учебника по Биология в гимназията, който е изпълнен с „доказателства”  за еволюция, за да ги отхвърлим.

Преди да се занимаем с научните факти дискредитиращи   идеята за еволюция ще се  цитира изказване на  учен, преподавател в университет, декан на биологичен факултет, който казва, че истината относно необосноваността на еволюционната теория  се държи скрита от студентите по природни науки: „Аз лично се придържам към еволюционната теория, но все пак намирам за неприятен факта, че мнозинството от онези, които получават докторска степен, са ужасно невежи относно многото сериозни проблеми на еволюционната теория…. Повечето студенти приемат за даденост, че еволюцията е доказана, липсващото звено е намерено и всичко което ни е останало са няколко подробности за уточняване. Всъщност точно обратното е вярно, и множество открития наскоро… ни принуждават да подложим на преразглеждане нашите основни презумпции.” (Цитирано в Creation: the Cutting Edge (1982), p.28; от източник 29;г).

Ето ги многото научни факти отхвърлящи идеята за еволюиране  на материята

6.2.1. Втори закон на термодинамиката

(оспорва и отхвърля  аксиомата за способност на материята да се самоорганизира, т.е. да еволюира)

Аксиомите за способност на материята да се самоорганизира (№1;№2;3№5,№6) се дискредитират напълно от утвърдения от науката Втори закон на термодинамиката, който се налага да потретим:  Всяка затворена система (Вселената е затворена система, защото в нея количеството на материята и на енергията остава постоянно – Първи закон на термодинамиката)  се движи от състояние на по-голяма подреденост към състояние на по-малка подреденост, т.е движението е към деструкция. Това е принципът на ентропия: Енергията в системата поради процесите, които протичат в нея постепенно деградира  в  неизползваема, поради което движението в нея в крайна сметка ще  се прекрати,   системата в това състояние е „мъртва” – закономерното движение в нея спира. „Ентропията е мярка за хаоса в системата.” Ст. Хокинг.   А друг учен  обобщава: Ентропията е  закономерна склонност (стремеж) на материята към безпорядък. Идеята за развитието на Вселената от хаос (Големия взрив) към структурност и  двете идеи  за самозараждане на живота от неживата материя и за еволюиране на живота (от амебата до човека) са само хипотези, досега недоказани от наблюденията  и от опита на емпиричните науки.

Фактът на  Втори закон на термодинамиката, присъстващ в битието на Материалната вселената, показва, че тя не е в състояние да се самоорганизира; (1) неживата материя не може да произлезе от нищото (да си припомним принципа: „следствието не може да бъде по-голямо от причината”); тя веднъж е създадена от Съвършения интелект– Бог,   у Когото е ЦЯЛАТА ИНФОРРМАЦИЯ, Който вложи в създадената от Него  МАТЕРИЯ  физичната и физико-химичната информация; (2) неживата материя   не може да  произведе по-сложната жива материя, която по-нататък да произвежда все по-сложни живи тела (виж горе споменатият принцип) , защото тя не е в състояние да създаде  биологична информация. И биологичната информация бе вложена готова в Материалната вселена.

Едно от проявленията на този закон в живата материя са мутациите –  грешките при предаване на генетичната информация,  които предизвикват намаляване на количеството ѝ. Проявление на този закон е и  измирането на видове – научен факт е, че броят на видовете не се е увеличавал, а е намалявал.

Налага се да приемем креационния модел на Вселената, според който още в своето начало  материята е била съвършено организирана и вероятно (но според Библията – реално) много скоро започва да функционира  Втори закон на термодинамиката, т.е. организацията ѝ започва да се влошава. Факт е, че по-бавно или по-бързо този процес протича и днес – реално   откритие на науката. Ще припомним и изявлението на  Айнщайн, че двата закона на термодинамиката са „най-непроменимите закони”, които той познава.

6.2.2. Мутациите (основен фактор в еволюционното учение) не прибавят нова генетична информация в генофонда на вида

Първостепенно значение за отричане реалността на биологична еволюция   е фактът за невъзможността на мутациите ( основният фактор на  учението) да прибавят нова генетична информация в генофонда на вида.( Оспорваме и отхвърляме аксиома №7: „Мутациите основен двигател на еволюцията”).

„Най-големият, реален и в действителност непреодолим проблем на еволюционното учение, неговият костелив орех, е произходът на информацията съдържаща се в живата материя.” (от 29;в).  Доказахме, че неживата материя не може да произведе биологична информация.  А количеството на   биологичната информация съдържаща се в Материалната вселена е  огромно. Количеството на биологичната информацията съдържаща се  в един едноклетъчен организъм,  например  в  „най-простата” бактериална  клетка, е около две книги с по 500 страници кодирана генетична информация съхранена в молекулата на  нейната ДНК. За да могат по-простите форми на живот да еволюират в по-сложни се изисква добавяне на огромна по обем информация. А за да се направи преходът („ в еволюцията”) от едноклетъчен организъм до човека трябва да се добави нова  информация, която е еквивалентна на цяла библиотека с най-малко 1000 тома с по 500 страници кодирана информация. Ние доказахме, че такава няма откъде да се вземе. Проф. Вернер Гит , специалист в областта на информационната теория, се изказва: „Еволюция от прости форми на живот до по-сложни е невъзможна, защото не съществува източник на нова информация.”( от 29; в).

Да, мутациите, за които се казва, че са случайни изменения у организмите, съществуват,  но както се изтъкна, те се случват, когато се повредят гените, т.е. те са грешки в предаването на генетичната информация. Повечето са вредни,  много са летални, т.че количеството на генетичната информация в живата материя намалява.

Възражението  на еволюционистите:  Някои мутации (т.е. грешки в кода на живота ) може да се окажат полезни при определени условия и  тези редки, полезни при определени условия мутации ще се „натрупват”  чрез отбор. (Да съобразим веднага –  в такива случаи няма натрупване (добавяне) на нова информация). Пример за  такъв случай  може да бъде Галапагоският корморан – птиците  имат закърнели крила, което позволява да се гмуркат много добре, а това  се е оказало  предимство в съответната среда. Така грешката в ДНК  се е запазила. Но в действителност безкрилите корморани са дегенерати, поради загубване на генетична информация – гените свързани с  развитието на нормални крила. В описаното „еволюционно изменение” няма добавяне на генетична информация.  Вернер Гит казва, че „Всички  мутации, които са били изследвани на молекулярно ниво, показват, че организмът е загубил, а не получил информация. Дори и при тези случаи, при които  по някаква причина мутациите (грешките) се оказват  благоприятни, няма поява на нова генетична информация.”(от 29; в).  А ние сега ще съобразим така: Еволюция, т.е. усложняване на  устройството (повишаване на организационното ниво на вида) не може да се осъществи чрез унаследяване на грешки в предаване на наследствената информация.

Израелският биофизик Лий Шпентър специалист в областта на физиката и математиката и връзката им с информацията, коментира ролята на мутациите в теорията на еволюцията. Той също казва: „…никой не е бил в състояние да посочи една единствена мутация, която  в действителност да добавя нова информация. На практика всяка благоприятна мутация, която съм наблюдавал намалява информацията, т.е. има загуба на информация… Проблемът на предполагаемата еволюция е, че тя  няма начин да осигури нова генетична информация.”  Той счита, че „ Научните доказателства подкрепят записаното в Библията, именно че Бог е сътворил определени основни видове, които с течение на времето са се разделили на подвидове в хода на тяхната адаптация.” (От 29; в). (Л.Шпентър не е биолог, затова тук е допуснал грешка. Да припомним, че адаптацията не води до  получаване на разновидности и  подвидове. Тя е резултат от проявлението на генетичната закономерност „норма на реакция на гена”. Проявяването ѝ в живота на индивидите не води до поява на разновидности и подвидове. Появата на разновидности и подвидове, се предизвиква от рекомбинация на съществуващи гени, но знаем, че при този процес не се пресича видовата бариера, не се появяват  нови видове, а само разновидности и  подвидове (т.е. не се увеличава количеството на генетичната информация).

Д-р Дон Баттен, биолог:  „Всички примери за мутации на практика са случаи, при които има загуба на информация, дори и при тези, които са благоприятни няма поява на нова генетична информация. Случаите за които се твърди, че представляват „еволюция в действие” са в действителност пример за вариации в рамките на един и същи вид и ….(са) , предизвикани от пренареждане (рекомбинация) на съществуващи гени.”  Негово е и изказването: „Както информацията в книгите  произхожда  от интелигентен източник, така и огромното количество генетична информация в организмите трябва да произхожда от интелекта на Творец. Доказателствата се вписват в модела на Библията, според който в началото е създадено огромно количество генетична информация, която позволява варианти в рамките на вида (чрез споменатите генни рекомбинации;б.м.) и която  деградира оттогава насам ( има предвид мутациите, при които се губи генетична информация, има предвид  изчезването  на видове; б.м.)”(От 29; в). Да  подчертаем отново, че мутациите са  проявление на Втори закон на термодинамиката, един от научните факти, който показва  невъзможността на развитие на материята към усложняване.

На фона на тези доказателства, показващи че  еволюционен процес е невъзможен,  ще бъде представена  защитата на еволюционното учение от   д-р Ричард Докинс ( професор в университета в Оксфорд).

В едно интервю (от 29; а) той  коментира: „Най-голямата тайна на живота е да обясним откъде се е появило сложното устройство на живите организми… или да се запитаме откъде се е появила информацията. Живите организми са не само сложно устроени, но те … изглеждат така, сякаш са красиво конструирани машини…. Напълно неприемливо е да се съгласим, че е възможно нещо толкова сложно и добре проектирано, като птица, или като човек, или като един таралеж да е резултат от случайност. Това е напълно невъзможно. Невъзможно е с една случайна стъпка да се появят съвременните живи същества,… ако всичко е започнало от нищото (!?), без сложно устройство и без информация. Но ако приемем, че е имало малко благоприятно стечение на обстоятелствата в едно поколение и после друго благоприятно стечение на обстоятелствата в следващото поколение и така нататък  в поколенията да се натрупват благоприятни промени  стъпка по стъпка, то бихме могли да  преминем от каквото и да било просто ниво, към каквото и да било ниво на сложност. Всичко от което се нуждаем е достатъчно време. И така, откъде е произлязло то (нивото на сложност)? Произлязло е чрез един постепенен процес на еволюция с много малки стъпки по пътя на естествен отбор. Именно молекулярната генетика е тази която най-накрая осигурява подробно доказателство, абсолютно и окончателно доказателство, срещу което никой не би могъл да се изправи, защото молекулярното доказателство наистина показва с подробности, както при един написан от човека текст същият се появява чрез закономерна подредба на буквите, така и променящите се думи в ДНК, които на практика описват от поколение на поколение анатомическите промени, представляват именно това, което Дарвин е бил в състояние да наблюдава.” (Забележка:  Дарвин не е наблюдавал еволюция, той само  е предполагал еволюция, съществуването на която не е могъл да докаже!)

Когато водещият задава на проф. Докинс въпрос : „Можете ли да дадете пример за генетична мутация или еволюционен процес, който може да се наблюдава и който увеличава информацията в генома?”, професорът е затруднен. След доста дълго мълчание, започва да обяснява, че съществува едно погрешно разбиране за еволюцията, в което се приема, че „от съвременните риби,  които са толкова „модерни”,  колкото и човекът”,  е произлязло   влечуго, а от съвременните влечуги – млекопитаещите. А в действителност: „Рибите са произлезли от предшественици, от които сме произлезли и ние, някъде преди около 300 млн. години. Трябва да е имало предшественик, който да е предшественик и на съвременните риби и на съвременните хора. И ако бихте могли да сте там тогава, щяхте да можете да наблюдавате първите стъпки на този предшественик в посока към риба, или  като излиза на земята ставайки нещо като земноводно. Но това е било много отдавна. Не би трябвало да го наблюдаваме  днес.” (От 29; в).

Така че въпросът на  интервюиращия остава без отговор, а честният отговор би поставил знак минус на цялото изказване на професора.

Всичко това звучи добре, защото  е толкова повърхностно, че не можем веднага да забележим противоречията и празнотите в обяснението. Виждаме един модел на мислене, срещащ се при  учени еволюционисти, които не желаят да се заровят по-дълбоко в дебрите на биологичната наука, защото не желаят да се откажат от еволюционната идея

Не можем да предположим, че проф. Докинс, учен на 20-ти век, не е запознат с тези постижения на науката, които отричат да е протекъл еволюционен процес, именно: невъзможността информация да се появи случайно (тогава откъде ще дойде първата ДНК, върху която да се наслагва „стъпка по стъпка” нова информация –  същността на „еволюирането”); неспособността на мутациите да прибавят нова информация и че в действителност те  унищожават информация; липсата на така важните за доказване на „протеклата” еволюция преходни форми ( за които ще се коментира   по-късно); сравнително скоро откритият принцип на нередуцируемост в биологичните системи (открит през деветдесетте години на  20-ти век, който също ще се коментира по-късно); нереалността на „доказаното” от науката дълголетие на Земята и пр. Но на него, както и на много още учени еволюционисти, е много трудно да преодолее предубедеността си  и да се „раздели” с еволюционната идея.

6.2.3. Необходимите на еволюционното учение милиарди години не съществуват

(оспорва и отхвърля аксиома №8 – „Времето няма начало и край”)

 

Друг факт на науката, който напълно  дискредитира  еволюционното учение е младостта на Земята. Налага се да опровергаем и тази грешна постановка в науката – дълголетието на Земята. Налице са ок. 80 природни часовника, които показват, че Земята не е на милиарди години, напротив, че е много, много,  много… по-млада. Ще се приведат някои факти в подкрепа на това твърдение (от 18):

(1)Къде е космическият прах oт милиардите години съществуване на Земята? Върху повърхността на планетата непрекъснато пада космически прах и науката е изчислила, че количеството му е  тонове за една  година –  говори се за милиони тонове за година. Този прах е богат на никел. Не се намира много от този прах на повърхността на земята, защото той бива отнасян от вятъра, отмиван от валежите и в крайна сметка отива във водните басейни. Количеството на разтворения в морската вода никел и на отложения на дъното на водните басейни показва, че процесът на отлагане на космически прах не е продължил милиарди години – изчисления на основа – количество никел в океана сочат около 9000 год.  На Луната, която е на възраст колкото Земята  няма вятър, няма валежи, няма морета, така че космическият прах (който тук се получава най-вече от разрушаването на лунната повърхност от слънчевата радиация) остава на повърхността. От НАСА са били много обезпокоени, поради предположението, че дебелината на космическия прах ще е толкова голяма (над 10 метра, според  изчисления основаващи се на приемането, че възрастта на Луната, както и на Земята е милиарди години), че има опасност астронавтите да се изгубят в него. Затова конструираха големи подложки (дълги „крака”), с които апаратът да стъпи на повърхността. Но астронавтите са открили  само 3–7 см. прах, което отговаря на възраст най-много  8 000 години.

(2) Ерозията на континентите. Сегашният темп на ерозията дава основание да се приеме, че за около 14 млн. години тя би  изравнила континентите до морското равнище (плоска земя). Настоящият релеф на планетата (високи планини, заострени върхове, дълбоки долини) говори за сравнително кратък период, в който се е осъществявала ерозия.

(3) Магнитното поле на земята   е отслабвало с постоянен темп откакто е било измерено за първи път през 1835 г.  Изчислено е, че за определен брой години ( на всеки 1 400 години) то намалява наполовина. Ако се върнем 6 000 год. назад, ще получим едно нормално, поносимо за живота, магнитно поле. Ако обаче се върнем с 10 000 год., то би било равно на магнитното поле на магнитна звезда  и животът би бил невъзможен (според библейския разказ – родословията  и споменатите в Библията исторически събития, чиято реалност археологията доказва  – Земята е  на около 6 000 год.).

 (4) Слънцето се свива със скорост 0.1%  на 100 години. Ако изчислим размера  му преди милиарди години, ще установим, че зараждането на какъвто и да било живот тук би било  невъзможно.

(5) Налягането на по-дълбоките петролни залежи е толкова голямо, че когато сондата достигне до такъв залеж, изригва десетки метри висок гейзер, който не може да бъде  овладян дни и седмици наред. Дори и най-дебелите утаечни скали имат някаква степен на шупливост, поради което налягането на петрола с течение на времето  се разсейва в скалата. Времето необходимо за това разсейване е от порядъка на хиляди години, а не милиони, да не говорим за милиарди.. Ако тези залежи са били там милиони години,  налягането в тях ще е нула. Логичното обяснение: тези залежи са били еднократно и катастрофично затворени в  образуваните поради Потопа утаечни скали, само преди няколко хиляди години (според записаните в Библията събития – преди ок. 4 000 години).

 (6)Демографските изследвания.  Резултатите от тях ще ни накарат да мислим за млада Земя. В настояще време населението на Земята нараства с 2% годишно, а  семействата имат средно 3,6 деца. Сегашното население (ок. 6 млд. ) би се получило от една двойка за  4 000 години, но при условие, че намалим  темпа  на растеж  на 0.5% на година и брой на децата в семейството на 2.5, което се налага, за да може да се включвaт в сметките и  дълги периоди на нулев или  минимален растеж поради епидемии, войни, глад, природни бедствия. Ако сега приемем , че хората живеят на земята 1 млн. години (така е прието от еволюционистите, но някои автори приемат по-дълъг период – 2 млн. г.) и намаления темп на нарастване на населението (0.5% растеж и 2.5 деца на семейство, което е ¼ от реалния, сегашен темп), понастоящем населението  би наброявало 10 с още  1100 нули!!  Това е невъзможно – изчислява се, че ако цялата Вселена бъде запълнена с електрони, в нея може да се съберат само 10 със 130 нули  броя електрони (!!!). Истината е друга: „Темпът на растеж на човешкото население съвпада естествено с рамките на Сътворението и Потопа. Еволюционният модел не предлага никакво смислено решение.”

 (7) Радиометричното датиране на  скалите и на фосилите  (вкаменелости на организми),  затворени в тях не показва реална възраст.Този метод за датиране  се основава  на физичните свойства на някои нестабилни (радиоактивни) елементи, които  чрез разпад се превръщат в други елементи. Измерването на съотношението между количеството на изходния и новополучения  елемент в пробата (скала) дава информация за времето, за което се е получило това разпадане и това време е възрастта на изследвания обект – най-често това е вулканична скала под която (в която) са открити фосили (вкаменени останки от организми). Приема се, че при вулканичните скали разпадането на радиоактивните елементи в тях започва от момента на изстиването и втвърдяването им (но това не може да се докаже; възможно е разпадането да започва още в горещата магма). За изследване  възрастта на неорганичен материал (скала) се използват  най-често радиоактивните елементи уран-238, рубидий-87, калий-19 (съответно: ураново-оловен метод, рубидиево-стронциев метод, калиево-аргонов метод). За изследване възрастта на   органичен материал (организмови останки – вкаменелости, запазени кости…) се използва въглерод-14.  Известно е, че за 100 млн. години от 1кг. уран остават 985 гр. и се образуват 13 гр. олово и 2 гр. хелий, от което се изчислява, че периодът на полуразпад на урана е 4,5 млд.  години; при  въглерод-14 е  5 730 години. За да се приложи този метод  е необходимо да са спазени някои предварителни условия, но наличието им е недоказуемо, т.че само се предполага, че:

• Изследваната проба (обикновено вулканична скала) от момента на образуването ѝ   ( това е времето когато лавата, или вулканичната пепел е изстинала и се е втвърдила) до момента на изследването ѝ е била в напълно затворена система, но в природата  няма  система, която да е останала в продължение на дълъг период от време затворена, т.е. неповлияна от средата (да си представим, че става дума за възрасти от порядъка на милиони и милиарди години).
• В своето начало системата не съдържа количества от дъщерния елемент, но е  невъзможно  да се разбере първоначалното състояние на  системата – изходен елемент/дъщерен елемент, особено, ако за изследвания обект се предполага възраст милиони и  милиарди години, и  напълно  възможно е в невтвърдената лава вече да има количества от дъщерния елемент и то значителни, поради високата температура.
• Скоростта на процеса на полуразпад е била постоянна от началото до момента на измерването, но всеки процес в природата протича със скорост повлиявана от различни фактори, най-вече от температурата (високите температури  увеличават  скоростта на  радиоактивния разпад), а за урана е установено, че радиоактивният  разпад се влияе, и от космич. радиация, и от магнитното поле на Земята, което само преди 1400 години  е било два пъти по-голямо, и от експлозията на близки звезди и пр.

      Лесно може да се провери надеждността на радиометричния метод, като чрез него се датира материал, чиято възраст е известна. Твърде много такива проверки са показали, че методът е неефективен, защото се получават огромни разминавания от порядъка милиони и  милиарди години. За да се разбере за какви проверки става дума, ще се приведат  фактите от само една, от многото извършени такива проверки, чиито резултати са публикувани в различни литературни източници. Ето резултатите от избраната проверка: Проби от вулканична скала, образувана през 1800- 1801 год. на Хавайските острови (вулканично изригване през 1800 год.) се датират по калиево-аргоновия метод на 160 млн. до 3 млд. г. („Журнал за геофизични изследвания”; юли, 1968 г.; от източник 18). Този пример впечатлява с две неща: (1) абсолютната невярност на резултата – реалната възраст на скалата е ок.  200 год.; (2) от каква гъвкавост се нуждае науката, за да приеме за научен,  резултат с такъв голям интервал в „от – до”: от 160 млн. г. –  до 3 млд. г. ?

 (8)Радиометричното датиране с  С-14*.( *Датиране с С-14: Поради радиоактивното космическо лъчение, азотни атоми от горните атмосферни слоеве се превръщат в радиоактивен въглерод – С-14. Някои от тези радиоактивни атоми стават част от молекулата на СО2,  който чрез фотосинтезата попада  в тялото на растенията, а  от тях чрез храненето –  и у животните, затова и растенията и животните съдържат известно количество радиоактивен въглерод. Когато организмът  умре, усвояването на радиоактивен въглерод се прекратява, но продължава процесът на разпадане на съдържащия се в тялото, обратно до  азот. Чрез измерване на количеството останал радиоактивен въглерод  в изследвания материал, се установява  кога е умрял организмът. Колкото повече С-14 се съдържа в пробата, толкова по-малка е възрастта  на фосила).

Счита се за  по-надеждно.То се прилага за определяне възрастта  направо на фосилите   (организмовите находки – вкаменелости,  запазени кости…). За изчисляване на възрастта на находката се използва  количеството на приетия от организма, докато е бил жив, радиоактивен въглерод.   Резултатите при изследването с  С-14 са надеждни  при обекти    живели допреди  3000 години. При обекти живели допреди 5 000 год. резултатите са  неубедителни.

И при този метод има  изискване за някои предварителни условия, и наличието им  също не може да бъде доказано,  което прави и този метод ненадежден. Например, за да бъде достоверен резултатът при този метод абсолютно необходими са следните условия: количеството на радиоактивния въглерод в  атмосферата да бъде постоянно; скоростта на разпадане (C-14 до N) по времето, когато е живял организ мът трябва да е била като сегашната; в останките  след смъртта на организма да не е постъпвал радиоактивен въглерод.   А върху изброените условия силно влияние оказват: космическата радиация, която с намаляване  силата на магнитнотополе на Земята се е увеличавала; вулканичната дейност на Земята, увеличаването на която нарушава баланса на С-14, който се предполага; слънчевата радиация и падането на астероиди и метеорити на Земята също променя скоростта на образуване на радиоактивен въглерод (обикновено увеличава скоростта). (Трябва да съобразим и това, че близо две хиляди години – времето преди Потопа, количеството на С-14 в атмосферата е било нищожно, поради водната „обвивка” на планетата, непропускаща радиоактивното лъчение, затова  изчисляваната с този метод възраст на фосилите ще е многократно по-голяма).

Колко ненадеждно е и датирането с С-14  можем да преценим  от следните факти: пресни тюленови кожи са датирани чрез С-14-метод на 1 300 год. (Антарктически журнал на САЩ, том 6, 1981);  живи мекотели – на  2 300 год. ( Спис.  “Science”, том 130, 11 дек.,1959);   живи растения, цъфтящи на пролет – 17 300 г.( от  изт.12).

Ненадеждността на радиометричния метод се вижда и от огромните разминавания, от порядъка на милиони години, при датирането на изследвания фосил и на скалата, в която е намерен. Когато в Етиопия откриват един от Австралопитеците, според „калиево-аргоновата” възраст на затрупалата го вулканична пепел е датиран на 1-2 млн. год.,  но когато датират костите от същото находище с метод С-14, те се оказват на ок. 15 хил. год.(от 12)

„Разнообразие от изследователски данни непрекъснато демонстрира, че радиодатирането на уранови и други скали е изключително ненадеждно. Установено е, че различно налягане, различна температура, електрични и магнитни полета, напрежение в мономолекулярните слоеве и пр., може да промени темпа на радиоактивно разпадане на 14 различни радиоизотопа. Такива факти, както и фактът,

че резултатите от датирането никога не си съвпадат, силно снижават стойността на радиодатирането.”(от 29;г).

 (9)Относно мнението на еволюционистите, че Земята е еволюирала от разтопено състояние и е на милиарди години, може да се прочете в сайта „Опровергаване на еволюцията”  на  Ванс Феръл / за две открития описани от Робърт Джентри: „Ореоли на Полоний-218” и „Хелий в циркониеви кристали – и възрастта на Земята”, които недвусмислено доказват малка възраст на Земята, второто говори за не повече от 6000  години.

Науката не е доказала наличието на  милиарди години  в историята на Земята, а без това време, двете идеи ( за самозараждане на живота и за еволюиране на живота) остават недоказани хипотези.

6.2.4. Еволюционното учение не разполага с научни факти/доказателства за протекла на Земята биологична еволюция

( отхвърля категорично аксиомите, които „предполагат” протела на Земята еволюция)

 6.2.4.1. Брезовият пъстър молец не е пример за „ еволюция в действие”

Брезовият пъстър молец (Biston  betularia, наричан още Английски пъстър молец) в учебниците   се представя като пример за еволюция в действие. Подвеждани сме да вярваме, че светлооцветеният молец е еволюирал в тъмнооцветен по време на индустриалната революция в Англия, когато стъблата на дърветата (брези;?) били покрити с фабрични сажди  и   молецът станал ясно забележим за птиците върху черните стволове. Това ново условие  станало причина видът да еволюира в  тъмнооцветен.  В  действителност светлите и тъмните молци са две разновидности на вида Biston betularia. Двете разновидности са съществували и преди индустриалната революция. Тъмната  е  била рядкост, защото тъмната окраска е рецесивен (подтиснат) белег и в популацията винаги са се появявали и  светлата и тъмната разновидност,  в количествено съотношение – светла:тъмна = 3:1 (закони на Мендел: разпадане на признака по фенотип при монохибридното кръстосване). По време на индустриалната революция,  от кацащите по почернелите стъбла молци, по-забележима за птиците станала  светлата разновидност, а тъмната  оставала незабележима,  в резултат – количеството  на   тъмните молци станало по-голямо от това на светлите, които станали рядкост. Еволюция ли е това?  Нима светлата разновидност се е превърнала в тъмна? Не! Двата алела на гена за оцветяване – за свело оцветяване и за тъмно оцветяване – са присъствали в популацията в чист вид  и по време на  индустриалната революция, и   двете  разновидности съществували, но в променено съотношение. Когато  кората на дърветата се изчистила, съотношението между светли и  тъмни молци се възстановило, според закона за монохибридно кръстосване – 3:1 в полза за светлата разновидност и тя отново  се срещала по-често. (От Д.Питърсън и В.Феръл). (Разбираме, че в най-новите учебници това доказателство липсва).

6.2.4.2. Основното доказателство за „протекла” на Земята биологична еволюция – фосили на преходни форми – липсва

Наличието на вкаменелости от преходни форми е основно доказателство на еволюционното учение, но отсъствието им е правило.

(1)Рибата Латимерия (Latimeria halumnae) не е междинна форма, а  жива вкаменелост.  Десетилетия наред Латимерията е изучавана като изчезнал  вид за „последните 70 млн. години” и е приемана за свързващо звено (междинна форма) между риби и земноводни, защото перките й имат късо „стъбло”.  Използвана е като индекс вкаменелост за определяне възрастта на земните пластове.  През 1938 г. рибар улавя особена риба, която бива изпратена на  учен и той я определя като истинскa  Латимерия. Видове, които се считат за изчезнали, но днес се откриват съществуващи и съвършено идентични с „изчезналите”, се наричат живи вкаменелости. Оказва се, че през тези „70 млн. години”  Латимерията е  съществувала и  не се е променила. Изводът: Латимерията   си е била Латимерия открай време, такава  каквато е била създаден и такава си е  до днес. (от18)

(2) Конската последователност от преходни форми, илюстрираща  „еволюцията на коня”, е  едно от „убедителните” доказателства за еволюция предоставяно  на учениците ( почти във всички учебници по биология, в гимназиалния курс, присъства). Но поредицата от създания възстановени от кости, намерени на много отдалечени места (Индия, Северна Америка, Южна Америка и Европа), е доста съмнителна. Д.Питърсън (18) изтъква следното:  Екземплярите  естествено са подредени – най-малкият (животно с четири пръста и размери на заек) е най-отдолу – така  се илюстрира  еволюция, но на някои места, две или повече от междинните звена са открити в един и същ  утаечен пласт, което показва, че не може да са междинни форми свързани във времето, а другаде (Ю. Америка) съвременният кон е в по-дълбок пласт от предходния му „кон”; в описанието на вътрешния строеж се посочва броят на ребрата, който е нараствал – 15,18,19,  а при най-висшия в поредицата, спада на 18; за някои учени част от звената(!) са под въпрос и считат, че може   да се включат в „друга последователност”, като например тази на хипопотама.

Д-р Дейвид Роуп, уредник на Музея по естествена история в Чикаго, пише: „Класически случаи……такива като еволюцията на  коня в Северна Америка, е трябвало да бъдат променени или изхвърлени в резултат на по-подробна информация.”  А такава информация  вероятно все още липсва,  доказателство за което е все още непроменената „Конска   последователност”.   Явно наличната информация не е убедила музейния работник, че тя показва някаква еволюция, както не може да убеди и нас.

Водещият еволюционист Джордж Геилорд Симпсън е категоричен: „Равномерното последователно преобразяване на Hyracotherium (Eohippus – първият в последователността) в Equus (кон), толкова скъпоценно на поколения автори на учебници, никога не се е случило в природата”.

„Днес много учени, които са убедени еволюционисти, не приемат научната валидност на схемата, представяща еволюцията на коня. Въпреки това схемата продължава да бъде използвана в учебниците (и в музеите;б. м.),  като доказателство за  еволюция.”(От 18) 

В учебниците има илюстрирани или само споменати и други „последователности”, като „Слонска последователност”, „Последователност на хипопотама” и др. Несъмнено  и те, както  конската  се градят на несигурни фосили и на предположения.

 (3) Еволюцията на кита. В източник  18 намираме доста комичната история на едно откритие на палеонтолога Филип Джинджерич, на основата на което той „съчинил” еволюцията на кита. Той намерил череп и няколко зъба в утаечен слой, предполагаемо морски  или речен бряг. Зъбите приличали на зъбите на познатите китови вкаменелости, намерени на западния бряг на Индия. На основата на този факт той приема, че неговата находка е от вид ходещ кит, който е еволюирал в съвременен кит, макар че междинни звена още не са открити, но той се надява да намери кости от крака, които принадлежат на някакви китове. (Ето теоретичните постановки на този учен: Джинджерич приема, че китовете вероятно са ходели на четири крака преди 50 милиона години, а намерените от него останки са били от същество което е близо до съвременните китове, но не съвсем, защото неговите крака не са еволюирали още в плавници  и той се надява да намери фосили от крака на китове – „Възможно  е да намерим, но ще бъде голям късмет, ако стане” – казва Джинджерич.). Така той се опитва да разреши голямата загадка за еволюционистите – „еволюцията” на китообразните бозайници.   Изложеното прилича ли на наука, която се гради на наблюдавани факти?

( Все още не са открити фосили от китове с крака, но това не пречи в научни издания да се явяват илюстрации на китообразно излизащо от водата с предните си крайници оформени за сухоземна среда и така внушаващи, че такива създания наистина са съществували; от изт. 12).

(4) Палеонтологията  представя само една  „убедителна” преходна  форма, която се разглежда като липсващото звено между влечуги и птици – Археоптерикс  (Archaeopteryx). Но и този факт  на науката се оказва фалшив. Единствените  белези, които дават основание за приемане на вкаменелостта (вкаменен отпечатък), за междинна форма, са: наличието на нокти на едно от колената на крилата; наличието на   зъби в човката. Но друг факт показва, че Археоптериксът  не може да е   преходна между влечуги и птици форма, следният: „Тази вкаменелост  е открита в пластове, където има вкаменелости на съвременни птици, т.е. Археоптериксът не може да е първата птица, от която са произлезли останалите птици.”

    Археоптериксът не може да е преходна  форма, и защото „…всички характерни негови особености са били напълно развити и функциониращи, а не зараждащи се или закърняващи – крилата и перата му били напълно развити и нормални, а не полукрака и полулюспи в процес на еволюиране в крила и пера.”(14)  Имаме  основание  да разглеждаме Археоптерикса като мозаична (сборна) форма създадена такава от Твореца, т.е. като завършен, самостоятелен вид.  Ориентирът – материализъм,  пречи  на учените еволюционисти да тълкуват  правилно  фактите и да  приемат, че Археоптериксът е изчезнал вид, а не междинна форма, така както много други видове  са изчезнали. Освен това, в  1968 год. е започнало проучване, поради изнесени „…доказателства, че единствените два „пълни” комплекта вкаменелости на Archaeopteryx са били нарочно подредени и „лансирани” … скоро след като излязъл трудът на Дарвин „За произхода на видовете”…. Но дори ако Archaeopteryx наистина е съществувал, то той е … вече изчезнал вид птица със зъби.”(За фалшификацията с Археоптерикс провери у Ванс Феръл).  А д-р Дуейн Гиш казва, че единствената причина, поради която някои правят връзка между влечугите и Археоптерикса е наличието на  нокти на крилата му  и   зъби в човката му, но изтъква, че съвременни птици също имат нокти на крилата (например щраусите и др.;б.м.)  и са 100% птици, и че зъбите на древната птица не казват нищо за нейна родствена връзка с влечугите (от 18). И ако все пак е съществувало такова създание, защо не го приемаме като уникално, единствено по рода си, т.к. не може да бъде включено в нито една от групите животни, както стоят нещата и с вида Птицечовка, който е много по-оригинален, единствен по рода си, не може да бъде свързан с никое друго създание, толкова е оригинален, че еволюционистите не биха си позволили да  търсят от кой вид птица, или от кой вид  бозайник (!?) е произлязъл. Такива видове, се наричат „мозаични видове” (не можем да ги свържем с никоя друга група животни, особено птицечовката).Те са си такива „от началото”. (Съществува  предложение: В класификацията на организмите на Земята да се въведе класификационна  група –  „Мозаични видове”!)

(5)Съществува и „Последователност от преходни форми в еволюцията на човека” – ще  бъде разгледана в т.10. „ Какво казва биологичната наука за произхода на човека”. Но тя е още по-неубедителна от конската последователност и до голяма степен комична. Тук само ще се цитира изказване, което насочва към това, колко фалшиво е „научното” доказателство за животинския произход на човека от маймунски предшественик, чрез еволюция: „Повечето от находките на „предци” на човка (описани са ок.1400 образци ) не са нищо повече от парченца кости или отделни зъби. Не съществува нито един скелет на цял индивид (преходна форма; б.м.). И до ден днешен няма никакво реално свидетелство за някакъв истински нечовешки предшественик (маймуночовек.б.м.)  на хората.” (29; г).

(6) Учените коментират колко сериозен е проблемът с междинните форми.

Проф.Д. Свиленов(22;а) пише: „ В учебните пособия отпреди десет години се казва, че най-убедителни и най-подробни доказателства за еволюцията дава науката палеонтология. В по-новите учебни пособия такива изрази вече не се срещат. Защо?” Отговорът на този въпрос получаваме от предходния текст: (1) – (5)

В.Гит: „Многократно цитираните (в учебници, в научни издания; б.м.) междинни звена или преходни форми никога не са били намерени. Всички вкаменелости представляват останки на индивиди от готови завършени видове.”

     Д.Питърсън „Истината е, че еволюционната теория има сериозен проблем – досега, сред изкопаемите  не са намерени не само някакви последователни серии от преходни форми, но и случайни преходни форми.”

Какво са тогава звената от конската и другите „последователности”? Последователностите са изведени от оскъден палеонтологичен материал, често много съмнителен (имаме си добър пример – конската последователност,    освен изтъкнатите нелепости в нея, се оказало още, че първото ѝ звено е вкаменелост на индивид от съвременен вид скален язовец; от 29;г),  поради което не могат да докажат еволюционен процес. Тук прозира непреодолимото желание непременно да се намерят доказателства за еволюция, за да се отхвърли Създателят, което е предубеденост, пречеща на правилното тълкуване на фактите. Тези „последователности” са изкуствено подредени отделни видове, създадени такива, каквито са  били при изчезването им.

Показателно   е признанието на Дарвин, което можем да прочетем в неговия  „За произхода на видовете”(изд.1859 г., стр. 308; от 7): „Тъй като според тази теория трябва да са съществували безброй преходни форми, защо не намираме безброй от тях затворени  в земните пластове? Броят на преходните звена между  всички живи и изчезнали видове трябва да е бил невъобразимо огромен! Геологията положително не открива такава точно степенувана органична верига и това вероятно е най-очевидното и сериозно възражение, което може да бъде предизвикано срещу моята теория.” Да, той добавя: „Аз вярвам, че обяснението може да се намери в прекаленото несъвършенство на геологичните изследвания.” 

Но и днес, все още, палеонтологията  не  е предоставила     необходимия на еволюционното учение „огромен”  брой преходни звена. Директорът на Ботаническия институт към университета в Лунд, Швеция, Х. Херибърт-Нилсен, след 40 години изследвания в областта на палеонтологията  и ботаниката заявява: „ Не е възможно да се направи даже карикатура на еволюцията с помощта на палеонтологичните данни. Материалът от вкаменелости е толкова богат, че… липсата на преходни форми не може да се обясни с неговата недостатъчност. Липсата е реалност и тя не може да бъде запълнена.” (от 18 ). 

Джордж Симпсън, водещ палеонтолог, признава: „Всеки палеонтолог знае, че повечето нови видове, родове, семейства, и почти всички категории, по-висши от семейство, се появяват в геологическите отложения внезапно. Не ги предшестват никакви известни ни постепенни, последователни…преходни форми.” (от 27)

Стивън Гоулд (Харвард): „…еволюционното дърво на живота, което украсява нашите учебници, има данни само на върховете и на краищата на клоните; останалото (колкото и логично да изглежда), е измислица,  а не доказателство от вкаменелости.”(от 18).

Истината е, че „Липсващите звена са правило. Колкото повече учените търсят преходни форми между видовете, толкова повече се разочароват.”(от 18; списание Нюзуик – 11/3/80).

Тъй като в музеите не могат да покажат преходни форми,  демонстрират динозаври, но изчезването на динозаврите (изобщо изчезването на видове) не говори за еволюция! Изчезването на видове е резултат от действието на Втори закон на термодинамиката, за който вече знаем, че е едно от доказателствата  за  невъзможността, в нашия материален свят, да се осъществи еволюционен процес.

Колин Патърсън, старши палеонтологът в Британския музей, специалист по изчезнали видове, е прекарал голяма част от живота си сравнявайки изчезнали видове със съвременни, опитвайки се да открие въображаемото еволюционно „родословно дърво”, което показва кой от кого е произлязъл. Той е поканен да говори в Американския музей по естествена история върху темата „Сътворение и еволюция”. Преди да се изкаже, той е изразил съжалението си, че трябва да говори по тази тема, т.к. е много озадачен от своите открития през 20-годишните си еволюционни изследвания . Изказването си той обобщава,  като изтъква,  че не е успял да открие „дори едно нещо, което доказва еволюционната теория” и е готов да се откаже от еволюцията. (29;г)).

Д.Питърсън : „Наличните данни от вкаменелости не документират нито един пример на еволюция, осъществяваща основна морфологична промяна и следователно не предлагат доказателство, че моделът на постепенната промяна към усъвършенстване може да бъде валиден.”

    Налага се да обобщим: Проблемът на еволюционното учение е много сериозен –  еволюция не се наблюдава днес; вярно е че в учението е залегнала идеята, че процесът е извънредно  бавен, затова не може да бъде наблюдаван, но по-съществено е това, че данните от фосили (вкаменелости) показват, че тя не се е осъществила и в миналото, което  минало, според учението е достатъчно продължително – 4-5  млд. год.

6.2.4.3.„Доказателството” на Геохронологичната таблица е фалшиво

Какво е това и чие изобретение е? С тази таблица, присъстваща в учебниците по биология,  се илюстрира  еволюцията „протекла” на Земята! Веднага трябва да уточним, че тя само илюстрира  еволюция, но не я доказва. Таблицата представлява напречен разрез на седиментните скали на земната кора, в който отдолу нагоре  са подредени вкаменелости  в последователността – от  по-просто устроени към по-сложно устроени. Таблицата съдържа предполагаеми: четири ери и  дванадесет периода. Хронологията (посочената възраст на ерите ) също е предполагаема,  защото  таблицата е разработена преди ок. 150 години, когато още не е било открито явлението радиоактивност, т.че даже не може да се твърди, че възрастта е определена чрез радиометричен метод.  Когато е открито радиодатирането се извършват стотици  и хиляди тестове с радиодатиране, само три от които са в съгласие с датирането на слоевете в таблицата от 19-ти век и само те били запазени, а  хиляди тестове с уран и торий са отхвърлени и в учебниците се заявява, че „радиодатирането потвърждава датирането на геологичната колона.”  (Изт.14).    Разработването на таблицата се свързва с името на Сър Чарлз Лиел – „бащата  на униформизма”, но  и с името на Джордж Кювие, водеща фигура в областта на сравнителната анатомия и палеонтологията, и креационист – вярващ в Бога и в Сътворението учен.  Таблицата е напълно изкуствена, непочиваща на научни факти. Така било  прието от учените, но и от богословите, че в организмовия свят има йерархия, от по-простото към по-сложното   (така Бог е създал живота); а Кювие  вярвал „… в дългите епохи и във възходящата йерархия на Божиите актове на сътворяването”; несъмнено той е бил креационист). ( От 14).

     Х. Морис (14) пише за „Нелепости в стратиграфския профил на геоложките времена” (т.е. в геохронологичната таблица). Най-впечатляваща е нелепостта на разработената класификация  на „индекс-вкаменелости”.Това са най-характерните за отделните периоди на таблицата вкаменелости  от видове, които са измрели и  по презумпция за реален еволюционен процес са  поставени в съответния период на таблицата във възходящ  ред според сложността им (по-просто устроените – в по-стари периоди, по-сложно устроените – в  по-млади периоди ). Най-нелепото е, че по индекс-вкаменелостите става и определяне  възрастта на скалите в които те  биват откривани – естествено, скалите съдържащи по-прости вкаменелости, са по-стари, скалите съдържащи по-сложни вкаменелости, са по-млади. И ето как се получава порочен  кръг на мислене: „…така конструираните палеонтологически последователности се взимат като доказателство за еволюция(!); основното доказателство за еволюция се базира на допускане (!!)  съществуване на еволюция, видна(!!!) при датиране възрастта на скалите въз основа на вкаменелостите(!!!!), описани в класификацията на същите –  порочен кръг на мислене, от който няма излизане.”(14)

Горецитираното  може да се изкаже и в едно по-просто изречение: „Вкаменелостите се датират по скалите, а скалите се датират по вкаменелостите.”

     Освен това, да не забравяме, че възрастта на ерите е определена произволно!

Истината е, че този геоложки (стратиграфски) профил, като цяло (ери, периоди, епохи, със съответните фосили), не е открит никъде в природата. В този си вид той е описан само в учебниците по биология, по геология, в специализирани учебници по еволюция и др. и внушава еволюция.

В действителност, в геологията и палеонтологията са налице повече факти, които противоречат на таблицата, като: „стари” слоеве (съдържащи вкаменелости на по-прости организми) лежащи върху „млади” слоеве (съдържащи вкаменелости на по-сложни организми); паралелно лежащи „млади”  и  „стари” слоеве. И това не са изолирани факти, а много често срещащи се. Най-изненадващ еволюционистите е фактът на десетките  „гробища” на вкаменелости:  невероятно   струпване на милиони и милиарди вкаменелости от различни видове от различни класификационни  групи, от „прости и сложни” организми, без някакъв ред, в пози говорещи за насилствена смърт, затрупани с хоризонтални отложения – факт   говорещ за катастрофизъм  оформил геологията и палеонтологията на земната кора. Тези „гробища” се срещат в седиментни скали из целия свят, имат средна дълбочина една миля и често са с   огромни размери – простират  се   на стотици километри, например находището в Ла Бреа (по Гл. Маклийн; 12).

Даже и да се съгласим с милионите години дадени на ерите в геохронологичната таблица, пак не ще помогнем за утвърждаване на еволюционната идея, защото в земните пластове се срещат  т.н. „живи вкаменелости” – видове, които се считат за изчезнали преди милиони години, но днес се срещат живи и напълно идентични с „изчезналите” (виж стр.100; рибата Латимерия, която до 1935 г., когато е намерен жив екземпляр, е използвана като индекс-вкаменелост, каквато не  може да бъде, защото е още съществуваща). Задаваме си въпроса: Защо за тези милиони години тези живи „вкаменелости”  не са еволюирали? Креационният отговор е: Защото в материалния свят не съществува механизъм за самоорганизация (еволюиране) на живата материя.      

Проф.Д.Свиленов посочва, че този  метод за датиране чрез индекс-вкаменелости, „… се изоставя през последните години, както от палеонтолози така и от еволюционисти, а в по-новите учебници по биология той само бегло  се споменава или напълно  липсва.”   

Налага се  да се коментират  условията, при  които могат да се образуват вкаменелости. Какво става с (каква е „съдбата” на) органичните останки на умрелите организми  (животни, растения ,)? (а) Дали вкаменелостите са се образували в резултат от постепенни процеси, протичащи в продължение на милиони и милиарди години, каквато възраст се дава на вкаменелостите –униформизъм ( „unifformis” – „еднакво”, „уеднаквяване”) –   еволюционно схващане)? Или (б) в  резултат на внезапно отлагане на земни маси, поради катастрофични събития от световен мащаб – катастрофизъм (приема, че сегашното състояние на земната кора е резултат от световен катаклизъм – Световния потоп) –  креационно схващане).

(а) Според униформисткото схващане за геологичната история на Земята, процесите, които протичат сега на планетата  са същите, каквито са протичали в миналото.  Какво става с умрелия организъм –  животно  или растение – в  настояще време? Микроорганизмите в почвата и водата го разграждат, т.е. той изгнива и изчезва. Твърдите части – вътрешни и външни (хитиновата покривка при членестоногите) скелети  се  запазват по-дълго, но  рано или късно те се разпрашават. По принцип,  съществуват много факти от геологията и палеонтологията, които не могат да се обяснят с униформисткия модел на геологичната история  на Земята (процесите в земната кора), такъв е именно и фактът на вкаменелостите, а те се откриват с милиарди навсякъде.

(б) Креационото схващане за протекли в миналото катастрофични събития оформили геологията и палеонтологията на земята, е по-приемливо за обясняване на вкаменелостите.  Според Гл. Маклийн обяснението е следното: „…организмите са били затрупани внезапно от огромни маси вода и почвени отложения. Изключително високите  налягания и високите температури вероятно са били важен фактор в процеса на фосилизация. Седиментализационните слоеве не са се формирали постепенно в продължение на милиони години, а по-скоро внезапно  в  резултат от огромни приливни вълни, разместване на земните пластове и вулканична активност в глобален мащаб. Летописът на вкаменелостите изобилства от примери, които подкрепят версията за едно катастрофично събитие от глобален мащаб, случило се в миналото (Световния потоп;б.м.). …Тези организми не са умрели от естествена смърт и след това постепенно затрупани.”

     Проф. Д.Свиленов потвърждава  горецитираното: „Съществува и един проблем, елементарен, но неразрешим за еволюционната теория: Как се формират вкаменелостите? Вкаменелост на даден организъм може да се получи, ако той е бил незабавно откъснат от достъп на въздух. В противен случай ерозионните сили, бактериалното разложение и атмосферното влияние ще го унищожат преди да се осъществи процесът на вкаменяване. Това потвърждава теорията на катастрофизма, т.е. библейския модел за образуване на геоформациите. Това е и едно от най-убедителните доказателства за Всемирния потоп, станал не така отдавна.” „Разбираме, че ако пластовете са се трупали милиметър по милиметър в продължение на милиони години  те никога не биха съдържали вкаменелости.” Да припомним тук и факта на огромните „гробища” от вкаменелости, които недвусмислено говорят за катастрофично събитие от световен мащаб (възрастта на повечето фосили е  не повече от 4 000 години (!!)

Изводът: Геохронологичната таблица е мисловно, умозрително построение и не доказва, че на Земята е протекла биологична еволюция.

6.2.4.4.  Сравнително-анатомични „доказателства”. (Хомологиите)

Тук се отнася доказателството   на хомологните органи: общият план в устройството на органи, с еднакъв зародишен произход,  но принадлежащи на различни класификационни групи (например крайниците у гръбначните животни – риби, земноводни, влечуги, птици, бозайници) е  доказателство, че произлизат едни от други в еволюционното развитие. Но има и друго обяснение на  факта за хомологните органи, което се налага, защото еволюция няма: Такъв е съвършеният план на Създателя – структури с еднаква функция, в случая движение при гръбначните животни, да имат принципно еднакъв строеж, т.е. да са  съставени от еднакви основни части, а различията да осигуряват живот в различна среда. При изследване на крайниците на гръбначните животни се установява, че „Няма по-добър начин да се проектира по-прост орган за движение на същество с кости, който е с такъв широк обхват на движение.” Какво откриваме тук? Проектиране (спрямо поставена  цел), инженерна мисъл,  интелект! Неживата материя не може да се справи с такава „сложнотия”, свързана с много „мислене!”. Този принцип в сътворяването на видовете се отнася за  всички анатомични  хомологии – еднаквост в основния строеж  и повече или по-малко различия, обусловени от различна среда и начин на живот, което може да изисква и някаква промяна във функцията. Например хомологните органи при растенията – лист, мустак, бодил имат общ произход – от зародиш на лист, но функцията е различна. Защо да се измисля нов план в строежа, когато „постановеният” е ефективен  и с някакви промени, малки или големи ( например прибавяне в генофонда на вида информация за новата функция на някои от листата и произтичащите от нея помени в устройството)  ще стане ефективен и при друг начин на живот.

Срещу  хомологиите, като доказателство за еволюция говори следният научен факт: Би трябвало за развитието на хомологните органи у различните групи организми  – да  вземем  примера с крайниците при риби, земноводни , влечуги, птици  бозайници – да  отговарят едни  и същи основни гени, т.к. те е трябвало да се предават в еволюционното развитие, но се оказало, че нищо такова не се е случило. Оказало се, че „съвкупността от гени контролиращи развитието на крайниците за всяка от групите е съвършено различна, което показва, че между класовете няма еволюционна връзка”, т.е. не произлизат едни от други. (от 29;г)

     „Еволюционната идея „отчаяно” се нуждае от хомологии, т.к. няма  други неща, с които тя да бъде обоснована.” Затова учените  били много ентусиазирани, когато започнало търсенето на биохимични хомологии – надявали се, че откритията в молекулярната биология ще дадат биохимични прилики, които ще докажат най-после неопровержимо еволюцията.  Но разочарованието било  пълно – резултатите не показвали еволюционни връзки между видовете и между класификационните групи – оказало се невъзможно чрез такива изследвания да се проследи еволюционен произход. В. Феръл ( 29; г) посочва много от разочароващите резултати от биохимични изследвания в тази насока, от които  ще бъде споменато само едно,  резултатът от което е показателен – съобщено от биохимика Майкъл Дентън: „На молекулярно ниво няма и следа от  еволюционната последователност – риби, земноводни, влечуги, бозайници. Невероятно, но човекът  (по отношение на определени, важни, основни биохимични полимери, например като хемоглобина;б.м.) е по-близък с миногата (безчелюстна риба, най-низше гръбначно), отколкото са рибите.” 

В съобщаването на т.н.  преципитинна реакция в учебниците по биология като доказателство за еволюция виждаме спекулация. Защо се споменава само тя, а  не се коментират  хилядите молекулярни изследвания, които не могат да покажат еволюционен произход, (еволюционни връзки, между групите организми),  напротив създават един ужасен, невъобразим хаос   от биохимични връзки между различните групи организми. (Провери изт.29;г).

Намираме изказване: „Понятието  хомология е основополагащо за онова, което имаме предвид, когато говорим за еволюция. Но в действителност въобще не можем да го обясним на основата на съвременната биологична наука” (Sir A. Hardy, The  Living  Stream, 1965, p.211( от 29;г). Какво казва авторът на изказването (еволюционист!)? Казва: няма научно доказателство за хомологии, като  резултат от еволюционен процес!

     ( В действителност ако има хомологии   ние не се притесняваме, защото разбираме, че те сочат към един общ Конструктор и Дизайнер).

6.2.4.5. Физиологични „доказателства”

Основните  физиологични процеси при организмите  –  хранене, дишане, отделяне, размножаване, растеж,   изменчивост  твърде много си приличат. Защо?

Отговорът на еволюционистите:  Това говори за родство между организмите и за еволюция – видовете произлизат едни от други. Отговорът е съвсем  друг –  това е съвсем естествено, защото   Създателят на всички организми е  Един:   Той е създал и вложил у видовете съвършена генетична система  (генетичен апарат), състояща се от две функционално свързани структури – Система за съхраняване на информация (ДНК) и система за обработка на информация (СОИ)  и принципът на който е изградена и по който работи  тя (генетичната система) е еднакъв за всички видове, защото е съвършен; Той е вложил  в генетичните програми на видовете  най-ефективния начин за обмяна на веществата, стояща в основата на физиологичните процеси – хранене, дишане, отделяне; Той е вложил у организмите   най-ефективния начин за възпроизвеждане на клетката (размножаване и растеж), който е свързан с предаване на наследствената информация чрез съвършената система за обработка на информация; Той е вложил в генетичния апарат  на организмите и съвършена система осигуряваща изменчивост, която  позволява  приспособяване към промени в условията на живот –  норма на реакция на гена.   Физиологичните процеси при различните видове в основата си са еднакви, защото тази основа е съвършена.   Храненето на растенията се отличава драстично от това на животните, защото Бог отреди на тези организми специална, много важна роля  в биосферата на Земята – да синтезират органични вещества, храната   за животните и човека.

6.2.4.6.„Доказателството” на родствените връзки

Биологичната наука подрежда видовете в система, съдържаща класификационни групи (степени, категории) – царство, отдел (тип),  клас, разред, семейство, род, вид. Класифицирането се осъществява на  основата на прилики, дължащи се на родствени връзки и това, че такива прилики съществуват е доказателство за еволюция, т.е. всеки вид е произлязъл от друг(„предходен на него”) вид.

Да,  прилики между организмите  съществуват – анатомичните хомологии са прилики, голямата еднаквост в основните физиологични процеси у организмите населяващи Земята, от низши до висши, показва забележителни  прилики между тях, и  никой не може да отрече това, и то, за изповядващите еволюционната идея е най-неопровержимото доказателство  за протекла на Земята еволюция.

И така, на основата на известен брой общи белези (прилики, дължащи се на родствени  връзки) биолозите са съставили класификационната система на организмовото население на Земята, като са го разпределили   най-общо в  четири големи категории, наречени  Царства: ц. Бактерии, ц. Гъби, ц. Растения, ц. Животни.  Към царството на животните сме причислени и ние –  венецът на творението на Бога, вида човек, но това не е толкова неправилно нито толкова страшно( за вярващите в Бога хора), защото като биологично същество човекът си има прилики с животните, но по-късно ще коментираме факта на огромната разлика между човека и животните, защото човекът е не само биологично, т.е. материално, но едновременно и духовно същество, притежава вечен дух.

Съществува  различие в  броя на царствата у различните автори, някои царства са определени като надцарства,  има и подцарств и пр., но за настоящото теоретично изследване тези различия са без значение,   тук е важно да се осмисли основната логика на класификационната система, която се изразява в това, че всяка група съдържа подгрупи:   царствата обединяват по-малки категории, наречени отдели (типове); отделите обединяват класове;  класовете обединяват разреди; разредите обединяват семейства; семействата – родове; родовете съдържат видовете. Съществено е това, че групите (класификационните степени) се оформят на основата на определен брой общи белези.

Да, прилики между членовете на класификационните групи има, никой не може да отрече това,  но те не могат да ни убедят, че невероятното многообразие на организмовия свят се дължи на еволюционен процес, защото те не могат да заличат многото непреодолими проблеми на еволюционното учение. Тук ще припомним само един от проблемите: Теоретизирането в областта на еволюционната идея формулира „доказателството” на междинните (преходните) форми между класификационните  групи и между видовете – Дарвин е предположил еволюционни редове от преходни форми. (Да припомним цитираното от „За произхода на видовете” на Дарвин: „Броят на преходните звена между  всички живи и изчезнали видове трябва да е бил невъобразимо огромен! Геологията положително не открива такава точно степенувана органична верига и това вероятно е най-очевидното и сериозно възражение, което може да бъде предизвикано срещу моята теория.”)   В учението преходните форми са основно „ доказателство” за еволюционния произход на съвременните видове. Да, това наистина би било силно доказателство ако съществуваше, но да си припомним, че досега преходни форми не са намерени в земните пластове. Така че тук се натъкваме на друго силно (основно) доказателство: „Отсъствието на междинни (преходни) форми  е едно от най-ясните доказателства, за това че на Земята  не е протекла биологична еволюция.

Но щом няма еволюция, какво е обяснението на този факт – наличие  на прилики между членовете в класификационните групи?  Да, родство между организмите има, и за него има едно много по-удовлетворяващо ни  обяснение: родството между организмите се дължи на това, че те всичките имат един общ  „Родител” – Създателят на Материалната вселена, Дизайнерът на поразяващото ни видово разнообразие, който не се е занимавал с еволюция, а е творил по един предварително съставен, съвършен спрямо целта план. Целта  на Бога е била да създаде  живи същества по групи, като във всяка група да са налице повече или по-малко  общи белези, в основата на които стои нещо  полезно за начина на живот на групата (замислен от Създателя), а различията да осигуряват разнообразието.  Например устройството на цвета при видовете от семейство Житни, които са ветрово-опрашващи се растения има забележителната особеност, че той е без околоцветник. (Наличието на зачатъци на околоцветник (чашка и венче) в цвета на сем. Житни  не се обяснява с еволюционен процес – закърняване, поради неизползване. Обяснението на креационистите: (1)общ план в устройството на цвета за групата на Покритосеменните растения  замислен от Създателя; и (2) развитието на цвета от зародиш на цвят, в който присъства планът със зачатъците  на основните части на цвета).   При сем. Устноцветни цветът обикновено има  ярко обагрен околоцветник   и своеобразен строеж – има двустранна симетрия, и други белези свързани с опрашването от насекоми .

Броят на общите белези в групата е различен, от няколко до много  и  по тях специалистите отнасят видовете към една или друга класификационна група. Различията, по-често са много повече (такова е било желанието на Дизайнера; осигурява се разнообразието), затова класификационните групи обикновено съдържат много видове, например споменатото сем.Устноцветни съдържа около сто вида, а в сем. Житни само родовете са над сто.

Когато науката подрежда видовете в класификационни групи, тя открива плана на Бога, по който е сътворил видовете.  

     Сега да помислим: За какво говори липсата на „еволюционни редове от междинни (преходни) форми”( предположени от Дарвин)  между отделните, последователни в класификационната система на организмите групи? Сам Дарвин нарича липсата на междинни форми „ужасяваща мистерия” (В. Гит;7). Когато се откажем от еволюционната идея разбираме, че тази мистерия е чудото на Сътворението.

6.2.5. Броят на учените еволюционисти, признаващи провала на еволюционното учение  расте

Oт средата на 20-ти  век, научната мисъл започва да се освобождава от заблудата на еволюционното учение и учените продължават да изследват Творението от гледна точка на убедеността, че то е дело на задпределен интелект. Убедеността идва от  фактите  на науката, например именно в средата на 20-ти век бяха установени устройството и функцията на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК),  тази уникална система за съхраняване на информация (1953г.; Уотсън-Крик). Днес непрекъснато расте броят на учените  опоненти на еволюционното учение, според  Хенри Морис те са  вече хиляди.  Тези учени  поставят под въпрос Дарвиновото обяснение на разнообразието в организмовия свят, защото съвременното състояние на биологичната наука и на науката въобще, показва неадекватността му (виж изт.29;г).  Майкъл Дентън  (молекулярен биолог)  в книгата си  „Еволюционната теория в криза” ( 1985г.), в която посочва много научни аргументи срещу Дарвиновата теория, заявява: „Колко погрешно е схващането, че напредъкът в познанието по биология, непрекъснато потвърждава традиционната теория на еволюцията…Нито веднъж досега  Дарвиновата теория, от 1859 г.,  не е била подкрепена поне с едно емпирично откритие или научно постижение.”; (от 29; б).

В действителност, оказва се, че проблемите на еволюционното учение се увеличават прогресивно заедно с увеличаване на научното знание –  не само по биология. Даже математиците  се намесват,  както цитирахме: „Теорията на вероятностите отрича категорично възможността, чрез случайни процеси, да възникне самовъзпроизвеждаща се система.”( от 27), т.е. отричат способността на материята да се самоорганизира до жива материя.

Математикът А.И. Коен е написал следното: „…всяко отделно схващане, прокарано от теорията за еволюцията (и променяно след това), е въображаемо, тъй като не е подкрепено от научно установените  факти на микробиологията, вкаменелостите и математическите допуски за вероятност. Дарвин греши….Теорията на еволюцията може би е най-лошата грешка направена от науката.” (от 18;  Д.Питърсън; стр.89).

6.2.6. Колебанията на Дарвин. Принцип на нередуцируемост

Няма да бъдат цитирани  други учени, които  са разколебани във вярата си в еволюцията,   но ще е полезно  да бъдат представени  КОЛЕБАНИЯТА  НА   ДАРВИН, за които обикновено не се говори, които сам той честно е изповядвал в писанията си.

Иска ми се да прибавя към името на Чарлз Дарвин – гениален учен, защото с малкото биологични знания, с които е разполагал, той достигнал до дълбоки научни прозрения, даващи му основание да се съмнява, че еволюцията е възможна. Колебанията на Дарвин се представят в отделна точка,  защото чрез тях ще се разкрие още едно доказателство за невъзможността на еволюционен процес – ПРИНЦИПЪТ  НА НЕРЕДУЦИРУЕМОСТ , открит през 90-те години на 20-ти век, за присъствието на който в битието на живата материя Дарвин е предполагал.

(1)Съществуват три изказвания на Дарвин, които свидетелстват, че неговата научна  мисъл   се е докосвала до принципа на нередуцируемост.

         (а) Дарвин сам нарича абсурд предположения от него механизъм на естествения отбор като фактор на еволюционния процес. В  глава „Трудности  пред еволюционната теория” на своя труд „За произхода на видовете” той пише : „Да се предполага, че окото със всички свои уникални приспособления за пропускане на различно количество светлина и за коригиране на светлинното разсейване би могло да възникне чрез естествен отбор, е, според  мен – признавам – абсурдно в най-висша степен.”(!); ( от 29;а).  Това  изказване показва, че  Дарвин  е  имал  прозрение за  п р и н ц и п а  н а  н е р е д у ц и р у е м о с т   установен от съвременната биология (1996 г.),  който изключва еволюционен процес.

(б) Д.Питърсън  коментира: „ Дори  Дарвин изоставя идеята за естествения отбор като обяснение за еволюцията.”, като се позовава на негово изказване в  шестото издание на „За произхода на видовете”:  „Естественият отбор е неспособен да обясни началните нива на успешните структури…”(!!)  Т.е. сам Дарвин казва: Еволюцията не може да започне. И тук откриваме прозрение свързано с  п р и н ц и п а   н а  н е р е д у ц и р у е м о ст.

(в)Но Дарвин даже има  изказване, в което говори определено за този принцип, без да го назовава: „Ако може да се установи, че един орган не може да се изгради чрез прибавяне на малки изменения, то моята теория напълно би пропаднала.”(!!!) (от 29; б).

Точно това е установила съвременната биологична наука: естественият отбор не може да направи това, което Дарвин е предполагал ( но от друга страна е имал и сериозно съмнение, че е възможно):  да изгради сложен орган, чрез прибавяне на малки изменения. Причината за това е –  п р и н ц и п ъ т  н а  н е р е д у ц и р у е м о с т, който гласи:  „Всеки органел в клетката е нередуцируем, т.е. ако липсва само една негова част той ще бъде неефективен (нефункциониращ). Такова нещо, би останало „невидимо” за отбора, то няма да бъде поето от него, защото, както сам Дарвин казва, отборът поема само тези изменения, които носят някакво функционално предимство на индивида.” (М. Бийхи; от 29; б).

Принципът е открит на нивото на клетката, но е  приложим  за всички нива на  организация на живата материя.

Нека се задълбочим повече, за да разберем същността на този принцип, защото той показва, най-силно доказателствено, невъзможността за еволюиране на живата материя.  Ако искаме да разберем какво представлява флагелумът,  наричан  с основание флагелатен апарат (органел за движение, какъвто имат много едноклетъчни организми – дълъг израстък на клетката, движещ се закономерно, така че  предизвиква ориентирано придвижване на едноклетъчния организъм), ще бъдем удивени като установим, че той представлява буквално извънбордови двигател със всички отделни части на такъв двигател: две предавки  за движение, статор, ротор, гъвкави връзки, задвижващ вал, витло, протонна двигателна сила, сензорен механизъм (приемник на сигнали от средата), охлаждаща система  и пр., и пр., и пр. Открити са 40 отделни части, изпълняващи определена функция в този  „истински продукт на инженерната мисъл”. Това „инженерно постижение в миниатюра”  извършва сто хиляди оборота за минута и може да спре внезапно на ¼ оборот и веднага да започне да се движи в противоположна посока. Имената на отделните  части не са били присвоени  произволно, те са реални – функцията на всяка част отговаря на името и „това е било проектирано , не е било случайно сглобяване на части”. Откривател на принципа на нередуцируемост в биологията е молекулярният биолог Майкъл Бийхи –  през 1996 г.   издава книгата: „Черната кутия на Дарвин”. Бийхи  доказва , че без която и да било, само една, от  частите на тази „молекулярна машина” – флагелума – тя няма да функционира. Как естественият отбор може да изгради такава успешна (функционираща) структура чрез прибавяне на малки изменения, при положение  че тя не може  да осъществява функцията си, преди да са налице всичките нейни части и при отсъствието само на една част това образувание ще е един неподвижен, ненужен израстък („грешка”),  който отборът ще елиминира? В действителност даже е невъзможно  да започне  изграждането му – сам Дарвин предполага, както цитирахме  : „Естественият отбор е неспособен да обясни началните нива на успешните структури”.

Ако се задълбочим още в изследването на молекулярните системи-машини в клетката, ще установим, че „…за изграждането на флагелумния механизъм, или за … хилядите подобни  сложни структури в клетката, са необходими други „машини”, които да управляват процеса на сглобяване ( явно те разполагат с прецизна инструкция за последователността  на частите при сглобяването; б.м.), а на свой ред те изискват други „машини” за собственото си сглобяване – и ще открием повсеместно наличие на нередуцируемост отначало докрай. … Нередуцируемостта на биологичните машини сочи към намесата на интелект.”(М. Бийхи ). (Подробна информация за принципа на  нередуцируемост – в  източник: 29; б) –   във филма „Откриване тайната  на   живота”).

Дарвин, който пише, че:  „Естественият отбор действа, като се възползва от минимални и последователни вариации и той никога не може да направи голям и неочакван скок напред, но трябва да напредва чрез малки, но сигурни, макар и бавни стъпки.”,   е предугаждал трудностите, които ще възникнат пред теорията, подразбирал е, че естественият отбор не е в състояние да произведе сложни структури,  като окото например, както бе цитирано:  „чрез малки стъпки”. Научната мисъл на Дарвин се е докосвала до принципа на нередуцируемост.  А Дарвин е нямал и най-малка представа за сложните структури  на основната  функционална единица на живота – клетката, защото във времето когато той творил, учените мислели, че „клетката представлява някаква капка протоплазма, подобна на парченце желе или нещо, което не е трудно да се обясни”. Разбираме, че без всичките постижения на биохимията и  цитологията  Дарвин е „подозирал” присъствието във функционирането на  живата материя на принципа на нередуцируемост – цитирахме вече Дарвин: „Ако може да се установи, че един орган не може да се изгради чрез прибавяне на малки изменения, то моята теория напълно би пропаднала.”  Дали  бихме могли да кажем, че в действителност Дарвин   е открил принципа ! Не без основание  прибавям  към името Чарлз Дарвин – гениален учен, именно защото е притежавал малко биологични знания, а е достигнал до дълбоки научни прозрения. Можем да сравним учения Дарвин със съвременния учен Ричард Докинс, който разполагайки с цялото съвременно биологично знание, което е огромно в сравнение с това от 19-ти век, и което отрича биологичната еволюция, не може да се  откаже от тази идея.

     Учените изповядващи еволюционната идея трябва да осъзнаят, че принципът на нередуцируемост, присъстващ в пределите на живата материя е много сериозно предизвикателство пред Дарвиновия естествен отбор и да се опитат да променят научното си мислене, изхождайки от факта, че „Идеята за интелектуален замисъл е напълно научна. Науката за живота се нуждае от нов инструментариум.” (М.Бийхи). Т.е. в науката „инструментът” „еволюционна идея” не работи.

(2)Гениалността на Дарвин можем да видим и в това, че той забелязва едно „мощно възражение срещу еволюционната идея” (от 14).   Намираме едно изказване на Дарвин, което показва, че той е открил този проблем на идеята за еволюиране  на видовете, забелязан от другите учени  едва през втората половина на двайсети век.  Стефан Гулд  пита: „Как може съществуването на отделни видове да бъде обяснено от теория, която прогласява непрестанната промяна, като най-основен факт в природата.” (Stefen Guld, in Natural History, August-September, 1979; от Ванс Феръл).   Същността на възражението: Ако съществува еволюционен процес, в който живата материя  постоянно се променя, защо има разграничени видове. Такава постоянна, постепенна  (чрез малки изменения) промяна би довела до такова състояние  живата материя, което не би позволило каквато и да било класификация. Живата материя ще представлява една обща маса от индивиди, които се различават едва забележимо помежду си, при което не може и дума да става за междинни форми, да не  говорим за разграничаващи се видове . Гениалният Дарвин е осъзнавал  този проблем. У Ванс Феръл намираме следното изказване на Дарвин: „Защо цялата природа  не е в състояние на бъркотия вместо да бъде както  я  виждаме – с точно определени  видове?” (!!!)

(3)Теорията на Дарвин, в която наистина можем да открием и  „смехотворни несъвършенства”(В. Феръл),  може да бъде приета за  едно гениално умозрително построение, с което ученият се е опитал да отговори на трудния въпрос: Коя е причината за това невероятно многообразие от организми?  Гениална е идеята на Дарвин за естествения отбор, защото това явление съществува, но ролята му е не да инициира  еволюция, а да елиминира грешки в предаването на наследствената информация, като по този начин забавя „развалата”(деструкцията)  на живата материя (Втори закон на термодинамиката). Мутациите (наследствените изменения) са точно това – поява на грешки в кода на живота, което е проявление на този твърдо установен от науката закон на термодинамиката, и т.к. те са вредни или летални (предизвикват смърт) ,  остават „невидими” за отбора и така биват  елиминирани – не отиват в потомството. Точно това  казва  и Дарвин, без да използва съвременната терминология: „Естественият отбор подлага  на проверка и най-малките промени, отхвърляйки тези, които са лоши и запазвайки и добавяйки тези, които са добри. Що се отнася до добрите малки изменения, които се  добавят  и те са реални, но те не инициират  еволюция, а са израз на  измененията във вида в хоризонтално измерение, които са в обсега на нормата на реакция на гена  или са резултат на рекомбинация на наличните гени, процеси, които правят  вариабилни видовете и са причина за многообразието в границите на вида;  тези   „добри  малки изменения” не водят до преминаване в друг вид, защото те не са нова генетична информация, което вече се коментира;  научно знание, научни факти, с които Дарвин не е разполагал( виж т.4.3.)

(4)В действителност Дарвин развива своята теория в неосведоменост (някъде е писано – „в невежество”), Той се е опитвал да отговори на труден въпрос – „Коя е причината за невъобразимото разнообразие от организми”,   преди откриването на Менделовите генетични закони, на гените, на хромозомите, на ДНК-бариерата между видовете, която не позволява един вид да премине в друг и пр. Затова той  приел, че неговите чинки, различаващи се по човката, са различни видове и вижда в тези различия еволюция – преминаване на един вид в друг вид. В действителност тези чинки  са  разновидности на един вид и са резултат от рекомбинация на съществуващи гени (Дарвин донася в  Англия девет  разновидности на един вид чинка, хранещи се със семена, различаващи се по формата и размера на човката). Той  дава много примери за промени вътре във вида и се опитва да ги използва за да докаже еволюционен процес защото не е знаел че „в рамките на всеки вид има комплект от възможни промени, които могат да се случат чрез пренареждане ( рекомбинация) в рамките на генетичния фонд на този вид (именно поради това няма двама човка, които да изглеждат абсолютно еднакви). Но този обхват на промени не може да пресече видовата бариера – кодът на ДНК не го позволява.” (виж пак последния абзац на т.5.1.5.)

    Тук е мястото да си припомним, че Дарвин се е опитвал да докаже еволюция чрез постиженията на животновъдството и растениевъдството, където човек създава нови породи животни и сортове растения, защото той не е познавал процеса на рекомбинация на гените. В  животновъдството и растениевъдството, чрез  селекция се получават нови  породи животни и сортове растения, но тази дейност на човека не предизвиква увеличаване на генофонда на вида – не се прибавят нови гени, не се преминава бариерата на генетичния код. Тук се прилага от човека изкуствен отбор, който се означава още –  подбор  (*Подбор:  В преведени материали, често,  терминът „естествен отбор” се превежда – „естествен подбор”, което е много неправилно, защото  подбор (избор) е действие на човека (извършва се спрямо поставена цел), а Дарвиновият отбор се осъществява в природни условия, и е наречен „естествен отбор” и не може да бъде „подбор”! За съжаление съчетанието „естествен подбор” е придобило гражданственост; хората, които са далече от биологичната наука говорят за естествен подбор, имайки прeдвид естествен отбор).

Изкуственият отбор  представлява човешка дейност –  избиране (подбиране) на породи животни или сортове растения за кръстосване,  с оглед на поставена цел: създаване на порода, сорт с определени качества. В тази дейност се използва естествения процес на рекомбинация на гените в наличния генофонд на кръстосваните породи животни и сортове растения.

В потомството (хибридите –  резултатът от кръстосването) също се извършва подбор, който се изразява в оставяне (подбиране)  за разплод на тези индивиди, у които желаният признак е налице и е най-силно проявен; при растенията от  хибридите се взимат (избират, подбират) семена за посевен материал, само от тези индивиди, които са развили желания признак.

     Разбираме, че в създаването на нови породи животни и сортове растения, няма прибавяне на нова генетична информация, няма еволюция.

(5)Може би е необходимо най-после да бъде обяснено (за „небиолози”) как става това  п р е н а р е ж д а н е (рекомбинация) на гените, водещо до разнообразие вътре във вида, без да се добавя нова  ген. информация. Трябва да бъде осъзнато ясно колко сериозно е  да се разбира правилно ролята на генните рекомбинации за многообразието във видовете.

Рекомбинация на гените може да настъпи  при половото размножаване, когато  става смесване на  две наследствености. При образуването на гаметите – яйцеклетки и сперматозоиди,  у възрастните индивиди протича  редукционно делене – мейозис, чрез което се намалява наполовина броят на хромозомите в гаметите. В първата фаза на това деленe, преди двойките хомоложни хромозоми* да са  се разделили,  между тях се осъществява кросинговър – разменят си  хомоложни (еднакви) участъци.   Разбираме, че размяната всъщност е  между ДНК-молекулите на майчиния и бащиния индивид (* Хомоложни хромозоми: двойки хромозоми, които са еднакви по форма, но различни по съдържание, защото имат различен произход – едната идва от майчиния индивид, другата идва от бащиния индивид).

В края на деленето  хомоложните хромозоми, които вече може да   имат променен  генен състав (поради кросинговъра) се  разделят – всяка се отправя към един от полюсите на делителното вретено – в този момент става и намаляване наполовина броя на хромозомите, за да се получат хаплоидните гамети. Важно е и това, че ориентирането  на майчината   и   на бащината хромозома  към един от полюсите на вретеното е случайно, затова при сливане на гаметите (половия процес) може да се получат нови комбинации от двойки хомоложни хромозоми, което също води до поява на нови белези.

Тези факти, които са чиста, точна  наука, а не мъгляви предположения,  присъстват в гимназиалните учебници по биология, но те не се интерпретират правилно, в подкрепа  на точната  наука,  която опровергава еволюцията, и която казва, че Бог  е вложил в генома на видовете програма, която позволява промени, но че „този обхват от промени не е свързан с прибавяне на нова  генетична информация и, че чрез тези промени не се  пресича видовата бариера, защото кодът на ДНК не го позволява”. (от В.Феръл)

(6) Намираме изказвания  на Дарвин,  които показват ясно осъзнавания от него факт, че  идеята му за еволюция на живата материя е само една изкусна мисловна конструкция без научни доказателства („без връзка с действителността”).

В писмо до Ейса Грей, професор по биология в Харвард,  Дарвин споделя: „Аз напълно осъзнавам, че моите спекулации  отиват отвъд границите на истинската наука.”(14) Бил е достатъчно честен да признае за спекулациите си.

Въпреки  „ смехотворните  несъвършенства” (от 29;г)  в книгата на Дарвин, симпатиите към този учен растат едновременно с откриването  на още и още  негови изказвания, отхвърлящи научността на еволюционната идея, които естествено са пренебрегвани от последователите му.

Ще се цитира първо едно  негово „смехотворно” нещо (за да се ориентираме относно ограничените биологични знания на Дарвин) и след това едно изказване което отново показва че той е бил честен учен:  „Засегнатият от средата орган ще реагира, като отдава частици – гемули (?). Тези частици подпомагат определянето на наследствените характеристики. Средата променя органа, гемулите падат от него и се придвижват до детеродните органи, където засягат клетките.” Но ето какво още казва  същият Дарвин: „Често ме побиват студени тръпки и се питам дали не съм се посветил на една фантазия.” (Charles Darvin, Life and Letters, 1887,Vol. 2. p.229; от 29;г).

Ако Дарвин е разполагал с научните открития на 20-ти век –  за  наследствената субстанция в клетката (ДНК – интелектуалният елемент съдържащ се  в живата част на материята), за невероятната сложност в строежа на клетката със стотиците молекулярни „машини” в нея, в строежа на които лесно се открива инженерна мисъл, за същността на тези изменения, на които се основава естественият отбор (мутациите), които са само грешки в предаването на наследствената информация и пр., и пр.,  неговият „За произхода  на видовете” нямаше да се появи. Имайки това знание, той щеше да си обясни  трудно обяснимия  факт на невероятното многообразие от видове  с плана на Бога,  по който е направено сътворяването на живота, защото той, както сам признава, винаги е вярвал в Бога – щеше да стане учен креационист и както съвременните креационисти, които са вече твърде много,  щеше чрез фактите на науката да доказва, че друго  обяснение на невероятното многообразие в живата материя няма, освен еднократното свръхестествено сътворяване, осъществено от всемогъщ, трансцендентен (задпределен) Създател, у Когото е абсолютното знание, цялата Информация.

(7)На преклонна възраст Дарвин е бил абсолютно вярващ в Бога човек. Задълбочено е четял Евангелието, възторгвал се е от посланието на ап. Павел към Евреите, като казвал: „Това е най-великото благовестие.”(От 20)

Дарвин,  вероятно  е бил много недоволен от това, че неговите идеи за произхода  на видовете култивират атеизъм, основание за което предположение е изказването му: „ Аз подхвърлих някои идеи… и лумна див огън.”(От 20) Контекстът на пасажа от който е цитираното, показва че  под „някои идеи” той  има предвид  еволюционното учение, а „дивият огън” е атеизмът.  Питърсън (18) цитира Дарвин: „…да се накарат немислещите човеци да приемат всичко, което казвам, би било бедствие….” – предполагаме, че се е страхувал идеята за еволюция да направи обикновените, вярващи в Бог човеци  атеисти.

„Големите  учени, чрез науката, задълбочавайки се  много в своята научна област са затвърждавали вярата си в Бога.”(20) Същевременно вярата в Бога не е пречела на големите учени да направят своите велики открития.  Дарвин,  независимо  от провала   на еволюционното учение,  е голям учен, за което говори фактът, че е открил и съзнавал ясно  трудностите, „препъни-камъните” в еволюционното учение, които много съвременни учени не виждат, не осъзнават, или не искат да го направят, предубедеността им пречи, защото са против Създателя (гордостта им Го отхвърля).

В действителност разбираме, че Дарвин е бил креационист (вярващ в Бога и в Сътворението учен), за което свидетелства следното негово изказване: „Един аргумент, който ме убеждава в съществуването на Бога и който акцентира върху разума, а не върху чувствата, ме впечатлява със своята огромна сила. Този аргумент е свързан с невероятната трудност, или по-скоро с невъзможността да си представим, че нашата огромна и  прекрасна Вселена,  както и човекът с неговата способност да  гледа  в далечното минало и в необятното бъдеще, са възникнали в резултат на сляпата случайност.  Когато обмислям всичко това, аз се чувствам принуден да се обърна към  една първа  причина,  която  притежава интелигентен ум, който е аналогичен на човешкия ум. Ето защо аз трябва да бъда наричан теист („theos” –  „бог”; б.м.)”(От 29;а).

В действителност Дарвин не се е отказал от еволюцията, той е  бил теист-еволюционист. Неговият „За произхода на видовете” завършва така: „Има някакво величие в тази еволюционна теория за живота и неговите мощни сили, които Творецът първоначално е вдъхнал в едно или няколко живи същества. Има нещо величаво в това, че докато нашата планета се е въртяла под въздействието на гравитационния закон, от едно толкова просто начало (едно  или няколко живи същества) са еволюирали и ще продължават да еволюират безброй най-прекрасни и най-чудесни същества.”(От 29; а).  От цитираното разбираме, че Дарвин е  вярвал в интелектуалната намеса   при появата на живота, но е мислел, че Този Който е създал живота  („едно или няколко живи същества”; ) е вложил в него и „закон на еволюцията”. Ние вече знаем – науката  казва:  ЕВОЛЮЦИЯ НЕ Е ИМАЛО; УСТАНОВИХМЕ, ЧЕ САМООРГАНИЗАЦИЯТА  НА  МАТЕРИЯТА Е  НЕВЪЗМОЖЕН  ПРОЦЕС В НАШИЯ МАТЕРИАЛЕН СВЯТ. С този „закон на еволюцията”  Дарвин се е опитал да разреши  съмненията си относно своята теория, защото не е знаел това, което ние вече знаем: според законите, по които материята функционира, еволюционен процес в пределите ѝ е невъзможен. Да обърнем внимание на израза в цитираното: „живота и неговите мощни сили”. И тук виждаме гениалното в разсъжденията на Дарвин – той  е предугаждал  МОЩНАТА СИЛА вложена в материята, но не я е познавал. А ние я познаваме: ПРОГРАМАТА НА ЖИВОТА, БИОЛОГИЧНАТА ИНФОРМАЦИЯ ВЛОЖЕНА  ОТ ТВОРЕЦА В ТВОРЕНИЕТО – В ИЗВИКАНИТЕ ОТ НЕГО КЪМ СЪЩЕСТВУВАНЕ ГОТОВИ, ЗАВЪРШЕНИ  ВИДОВЕ. И да забележим, че Дарвин осъзнава „величавото” в тази „мощна сила” („величие” е качество произтичащо от интелект).

(8) Какво остана от мисловната конструкция на Дарвин?  Естественият отбор е откритие на Дарвин. Той действа в пределите на живата материя и неговата роля е да отхвърля (елиминира) мутациите, които  са грешки в предаването на наследствената информация и така да забавя деструкцията на живата материя.  Сам Дарвин установява тази роля на естествения отбор: „Естественият отбор подлага на проверка и най-малките промени,  отхвърляйки тези, които са лоши…”, но той не е знаел, че всички промени   са за отхвърляне,  поради което той (естественият отбор) не може да инициира еволюция. Но Дарвин е предполагал и това като казва: „Естественият отбор не може да обясни началните нива на успешните структури.”(т.е. еволюцията не може да започне). Да признаем на Дарвин и това, че неговата научна  мисъл се е докоснала до принципа на нередуцируемост, присъстващ в битието на живата материя и открит от науката едва в края на  двайсети  век. Формулировката на Дарвин „Ако може да се установи, че един орган не може да се изгради чрез прибавяне на малки изменения, то моята теория напълно би пропаднала.”(!!),  всъщност е редуциран вариант на формулировката на принципа,  дадена от откривателя му – М.Бийхи. За съжаление учените не са обърнали внимание на тази забележка на Дарвин, за да  задълбочат изследванията си в тази насока. Едва в края на 20-ти век  Бийхи, изповядващ до този момент еволюционната идея, доказва присъствието на принципа във функционирането на  живата материя на нивото на клетката, но разбираме, че той е валиден за всички нива на организация на живата материя. (След своето откритие, Майкъл Бийхи става креационист, вярващ  в Сътворението учен).

(9) Изказване на Дарвин, отново ни насочва към съмненията му, към честността му,  към скромността му: „Това, което е истина в моята книга,  ще оцелее; и това, което е грешка, ще бъде издухано като плява.” (От 18).

 

 7. ЗАЩО БОГ СЪЗДАДЕ ТАКОВА МНОГООБРАЗИЕ ОТ ВИДОВЕ

 7.1.Многообразие в растителното  царство

Бог създаде растенията за храна на човека и животните: Бит.1:29,30 –  „И Бог каза (на човека): Вижте, давам ви всяко семеносно растение, което е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има семеносен плод; те ще ви бъдат за храна. А всяка зелена трева  давам за храна на всичките земни зверове, на всяка въздушна птица, на всяко влечуго по земята…”

Известно ни е, че храната на планетата (органичните вещества) се създава (синтезира) и днес от растенията. Човекът и животните се хранят с органични вещества, които се синтезират от зелените растения чрез уникалния биохимичен процес наречен ф о т о с и н т е за, защото за осъществяването му е необходима  светлинна енергия:

    СО2 +H2О + минерални соли +светлина = органични вещества

В това уравнение трябва да се прибави още нещо – уникалното органично вещество  ХЛОРОФИЛ,  което „улавя” светлинната енергия и я включва в химическите връзки на синтезираните органични вещества.  ХЛОРОФИЛНАТА МОЛЕКУЛА е една невероятна „биологична машина” за улавяне и превръщане на енергия  (до голяма степен разгадана от учените). Разбираме, че растенията имат способността да превръщат светлинната енергия в химическа – синтезират макроергични (богати на енергия)  химични връзки и това е  сложен процес, свързан с пренос на електрони по електрон-транспортна верига изградена от голям брой „молекулярни машини”.   Програмата за този процес  е в генома на растението. Невъзможно е да си помислим, че тази   сложна биологична машина – хлорофилната молекула,  чрез която съществата на земята се снабдяват с необходимата за живота им енергия, е възникнала чрез натрупване на случайни изменения, т.е. чрез еволюция – да не забравяме принципа на нередуцируемост и нереалността на механизма: Чрез естествен отбор на мутации (случайни, т.е. „безмислени” промени в генофонда на вида – грешки в предаването на генетичната информация в потомството)   да се прибавя нова генетична информация в генофонда на вида.

Слънчевата енергия, включена в химическите връзки на синтезираните от растенията  органични вещества е  енергията чрез която растенията, животните и хората живеят. С какво  се храним ние? С месо, яйца, млечни продукти  и растения. В храните от животински произход са същите тези органични вещества, синтезирани от растенията и постъпили у животните чрез растителната храна. Така че, растенията са „фабриките” за производство на органични вещества на Земята. Бог закодира в генетичните програми на растенията способността да осъществяват това производство.

      (По отношение на храненето на животните и човека, нещата скоро след Сътворението се промениха – появи се хищничество, човекът започна да приема животинска храна, факти, за причината за които ще се разисква  в  друга тема).

В плана на Бога имаше още нещо свързано с растенията – те трябваше да станат централно звено в „биологичния кръговрат на веществата ”. Фотосинтезата осигурява кислорода в атмосферата и предотвратява натрупването на СО2. Човекът, животните, растенията дишат, при което поглъщат О2 и  отделят СО2. Ако нямаше кой да възстановява изразходвания при дишането и при горенето О2, то той би се изчерпал за много кратко време  и от друга страна ако нямаше кой да поглъща отделения при дишането на организмите, при гниенето на органична маса и при горенето  СО2, то той би се натрупал в такова огромно количество, че животът би  бил невъзможен. Можеше ли това гениално екологично решение, чрез което се получава  съвършено равновесие на двата важни газа в природата, да възникне случайно? В осъществяването на това равновесие участва още една група организми, сапрофитните микроорганизми (бактерии,  гъби),  необходимостта от които Бог е предвидил и ги е извикал към съществуване,  още „в началото”,  при сътворяването. Те живеят в почвата и във водата, хранят се с органичните вещества от труповете на животни и растения, като предизвикват по този начин гниене (минерализацията) на същите, процес при който орг. вещества се разграждат до минерални соли, вода и въглероден двуокис, вещества използвани от растенията при фотосинтезата – така се затваря един кръг, който ние наричаме БИОЛОГИЧЕН КРЪГОВРАТ НА ВЕЩЕСТВАТА.

И все пак, защо такова многообразие от растения създаде Бог? И от красиви по-красиви, с великолепни форми, багри, аромат! Само няколко варианта, които да заемат сушата  и  водните биотопи, биха задоволили нуждата от храна. Защо тогава това многообразие? Защото Бог обича човека! Създаде това многообразие, тази красота за негова радост. Като интелигентно същество (подобен на Бога), човекът разбира, обича, търси красотата, има нужда от нея и се нуждае от разнообразие   (Животните не възприемат красотата в природата). Можем да предположим още, че тази красота е трябвало и да напомня ежедневно на човека за Твореца, за грижата и любовта Му към него.Трябва да разбираме и, че Бог твори  красота, разнообразие и  съвършенство и за Своя радост.

7.2. Многообразие в животинското царство

Защо Бог сътвори животните? За храна на човека? Не! От цитираното (Бит.1:29,30)  разбрахме, че Бог определи животните и човекът да се хранят с растения. Той сътвори животните  за радост на човека и за Своя радост. Представяме си с каква красота са се изпълнили сушата, водата, въздухът. Сътворявайки животните, Бог изпълни тези три пространства на планетата  с живот и красота – неизброими форми, багри, звуци.

Проведен е спор между учените на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” и свещеници. Биолозите от университета поканили свещеници да разискват с тях по темата „Произход и развитие на живота на Земята” – искали да оборят библейския разказ за Сътворението.  Съвременните теолози са подготвени добре за оборване на материализма в схващанията за  „Произхода” и се представили добре. Учените мислели, че на един въпрос няма да могат да отговорят, следния: „Защо все пак на Земята има такова невъобразимо разнообразие от организми, което според нас е едно от доказателствата за милиардите години еволюция?” Отговорът: „Защото Бог обича разнообразието!” Реакцията на учените вероятно е била  хоров смях! Да коментираме този отговор: Човекът интелигентно същество ли е? Да. Обича ли разнообразието, радва ли му се? Да. Човекът е създаден по  „подобие Божие”. Бог е съвършеният Интелект –  Той обича разнообразието, радва му се, затова създаде огромен брой видове – растения, животни, гъби и полезни микроорганизми, създаде това разнообразие  за радост на човека и за Своя радост. (Мое предположение: за интелекта играта е нещо приятно, желано, удовлетворяващо. Твърде вероятно – за Създателя, да „измисля” все нови и нови форми и функции на живота е било удовлетворяваща игра!!??)

С живота, който сътвори Бог, Земята не беше вече „пуста” (Бит.1:2), а пълна с разнообразие и красота – беше рай, в който трябваше да се разпорежда  човекът: „…и нека владеят…над цялата Земя…” (Бит.1:26)

Бог сътвори всичко прекрасно със Своите разум и  сила: „Защото Той каза и стана; Той заповяда и затвърди се.” (Пс.33:9). „Господи колко многобройни са Твоите дела. Всички тях Ти Си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.” (Пс.104:24)

Да обобщим изтъкнатото за проблемите на еволюционното учение, чрез изказвания на учени :

В.Гит: „Всички научни възражения, които изтъкнахме показват, че еволюционното учение, не доказва това, което твърди, а само си дава вид, че го прави. То няма ранг на научна  теория – представлява  философско-умозрително построение, без покритие в действителността.”( 7)

В. Феръл: „Оказва се, че науката не разполага с нито едно доказателство в подкрепа на натурализма, защото за него тя разполага само с три  недоказани хипотези:  хипотезата  за големия взрив, хипотезата за самозараждане на живота и хипотезата за еволюиране на живота.” (Ванс Феръл)

М.Дентън,  в книгата си „ Еволюционната теория в криза” (1986), пише: „В крайна сметка Дарвиновата теория за еволюцията не е нито повече нито по-малко от големия космогоничен мит на 20-ти век …. Произходът на живота и на… съществата  на Земята е все още толкова загадъчен, колкото е бил, когато Дарвин е отплавал на  „Бигъл.”(От 29;в).

Подходящо е накрая да направим коментар върху  мнението на един известен еволюционист, Сър Артър Кейт: „Еволюцията е недоказана и недоказуема, ние обаче вярваме в нея, защото нейна единствена алтернатива е творческият акт на Бога, а това е немислимо.”(от В. Гит; 7)

Това изказване ще коментираме  като едно от доказателствата в полза на Специалното Сътворение: Еволюционистите изповядват еволюцията, но за да я изповядват им е необходима вяра в нея, защото науката не доказва способността на материята да се самоорганизира,  – тя казва  „еволюцията е недоказана и недоказуема”(!!).

Ние – неатеистите също се нуждаем от вяра, за да изповядваме Специалното Сътворение. Ние  имаме тази вяра , защото вярваме в Бога. Ние, също не можем да докажем чрез науката реалността на Специалното Сътворение,   защото Бог е скрил от нас как е направил всичко, т.е как е сътворил Материята (частичките и атома),  как е образувал Космоса, как е създал съществата на материалния свят.

Но Материалната вселена (Творението) е факт на науката, а теоретизирането в науката   показва, че единствената алтернатива на  Специалното Сътворение   е еволюирането (самоорганизирането) на съществуващата си( !) („от само себе си”) Материя. А именно науката показа, че реалността на тази алтернатива е  недоказана и недоказуема. Така разбираме, че нашата вяра се подкрепя от науката, която  показва, че алтернатива на Специалното Сътворение не съществува.

 

8. ЗАЩО СЕГА ЗЕМЯТА НЕ Е РАЙ? КАКВО СТАНА СЪС СЪВЪРШЕНОТО  ТВОРЕНИЕ

    Защо настъпиха толкова много негативни промени в Съвършеното творение? Защо  човекът не владее Творението, както в началото постанови Бог, а трябва да се „бори” с него? Защо се появиха хищници? Защо се появиха  вредители по растенията? Защо има паразити?  Защо има болестотворни микроорганизми? Защо има природни бедствия? Защо в крайна сметка има смърт за човека? Обобщено – какво стана със съвършенството, в което беше сътворен  Материалния      свят? Причината за всички негативни изменения в този прекрасен свят е Втори закон на термодинамиката (закон на развалата, на тлението)! И ще завършим тук с един последен въпрос: Защо Бог вложи този закон в Творението? Този въпрос има отговор, но той е обект на друга тема, която е само теологична. ]

 

 9. СЪТВОРЯВАНЕ НА ЧОВЕКА

 Човекът  е материално същество, но както ще установим, той се отличава от всички други материални същества, които Бог сътвори, защото той е едновременно и материално и духовно същество

Обикновено за човека се казва: Венецът на Творението на Бога.

 9.1. Бoг сътвори човека по начин различен от начина, по който сътвори другите същества.

Битие 1:26-29;    2:7,8, 9,15-25

 Когато четем пасажа от 2-ра глава се създава впечатление, че сякаш отново се описва сътворяването на растенията, животните и човека, но в някакво противоречие с описанoто в 1-ва глава, последователността е друга: не растения, животни, човек, а растения, човек, животни. Противоречие няма! „Тук, още в първите глави на Библията, откриваме характерния за ориенталеца начин на  разказване, който в литературата се нарича паралелизъм, стил, в който е написана голяма част от Билиятa: едно събитие първоначално се представя лаконично, в логически ред и най-общ план и след това, по друг начин,  се представя в детайли, чрез което да се наблегне на  най-същественото.”(от  Х.У.Линке)

От делото на Сътворението най-съществено е сътворяването на човека, защото в действителност Бог сътвори всичко материално за човека, така че във 2-ра глава всъщност се говори само за сътворяването на човека, но с повече подробности.  От 1-ва глава научаваме само, че човекът е направен по образ и подобие на Бога и че е направен в два пола – мъж и жена. От 2-ра глава разбираме: как Бог създаде  мъжа; как „засади” градина и го засели там; как изпита интелектуалните му способности чрез тест; как му създаде другар (спътник);  растенията и животните само се споменават като съпътстващо обкръжение.

От  прочетеното да изградим една обща картина.

 9.1.1. Човекът бил създаден по Божия образ, по подобие на Бога

Всичко, което можело да потрябва на човека, което можело да задоволи неговите физически и интелектуални нужди било готово – Земята била прекрасно място за обитаване. На шестия ден от Сътворението Бог казва: „ Да създадем човека по Нашия образ, по Наше  подобие…” (Бит. 1:26) Защо местоимението е в множествено число – „Нашия”,  „Наше”? Разбираме отново, че в сътворяването  участва Божието Триединство. Тук впечатлява и това, че Бог действа по предварително съставен план: има поставена цел ( да създаде същество,  с което да може да общува)  и  план спрямо целта (какво ще бъде то и как ще го създаде, –  както ще видим по-късно, по начин различен от този,  по който създаде другите същества).  

Какво означава  „по Божия образ, по Божие подобие”? Не означава, че човекът прилича по своите физически белези  на Бога. Бог е дух! Втората част от израза допълва, че става дума само за подобие, не за идентичност; означава, че у човека били вложени някои качества, каквито притежава Бог:

       – Подобно на Бога  той  има  разум (интелект) – може да мисли логически, да разбира, да преценява,  да твори,  а това е така, защото само за човека Бог „образува” и дух в тялото му ; това е най-същественото в сътворяването на човека, защото въпреки, че има материално тяло, той е  духовно същество (не е дух, както е Бог, но е духовно същество) и по това се отличава от другите същества, които  Бог сътвори;

– Подобно на Бога той има чувства – писанието разкрива, че Бог има чувства – обича, състрадава, радва се, гневи се на неправдат и  пр.

      – Бог  дал на човек и качеството свободна воля;

      – Бог му дал и знание за Творението. 

 Защо Бог създаде такова същество? За да може то да Го познае, да Го обича, на човека бе даден интелект, за да  разбира това, което му казва Бог, да обмисля казаното, да опознае истинския характер на Бога,   да може и да иска да общува с Него.

Човекът има свободна воля – способност да избира и да взима решения. Бог не лиши човека от воля, за да не бъде той като програмиран робот, който да му се подчинява несъзнателно. Той иска човекът да направи съзнателен избор: да Му се доверява,  да иска да общува с Него,  да Го обича.    Свободната воля е много важно нещо във взаимоотношенията между субектите. Тя е гарант за искреността в тези взаимоотношения. Бог иска да знае, че човекът го обича не по принуда. Той не програмира като роботи нито човека, нито ангелите (ангелите също са създадени същества и да припомним, че най-приближеният до Бога ангел, най-красивият, наречен Утринна зора, избра да обича само себе си, възгордя се, пожела да бъде бог и  да живее далеч от Бога  и стана паднал ангел,  противник на Бога – Сатана )

9.1.2. Как Бог създаде човека? Бог „направи” човека

Бог сътвори растенията и животните чрез Словото Си –  каза: „Да произведе земята…”, „Да гъмжи водата…” и  земята позеленя от растения, водите се изпълниха с неизброимо количество видове водни организми; и пр. (Припомнѝ си  за „Иносказанието в Словото на Бога” – Библията: т.2.1.1.; стр.20.).  А човека Бог сътвори като го „направи”:   „ И Господ Бог направи човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание и човекът стана жива душа.”(Бит.2:7) Бог взе материал от земята и можем да си представим, че извая човека така, както скулптор вае човешка фигура. Еврейската дума  „язари”, преведена тук като „направи”( а другаде като „оформи”, „образува”), в Стария завет се използва за описване работата на грънчаря.

Да забележим, че Бог оживотвори човека не чрез „силата на Словото Си”, а като му „вдъхна…жизнено дихание” (Бит.2:7)  и по този начин образува духа  на човека: „…Господ,  Който… образува  в човека духа му… ” (Захарий 12:1)  Така Бог направи човека по Свое подобие – човекът стана духовно същество, личност, която има интелект, която може да познае Бога, да общува с Него,  да Го разбира, да Го обича. (И тук има иносказание: „Бог вдъхна у човека жизнено дихание” – това  си е поетично изразяване на сложния процес на създаване на човешкия дух. Бог не обяснява как е направил дух у човека, защото това е нещо с което интелектът на човека не може да се справи; той не познава законите на духовния свят).

Сега като си припомним и как Бог създаде Земята, как ден след ден я приготвяше за човека, как направи от нея едно прекрасно място за обитаване, разбираме че ние сме желани! Не е вярно това, към което води логиката на еволюционното учение  –  „ абсолютната нищожност на човека върху „случайната прашинка” – Земя.” Ако  приемем еволюционното учение трябва да приемем,  и  че  „Вселената”(включваме тук и Духовната вселена) е глуха както за нашите радости така и за скърбите ни, и никой „там навън”… не би скърбил ако един биологичен вид се унищожи”. Ние не сме „космически безделници” или  „цигани  от покрайнините на Вселената”, както  някои еволюционисти означават положението на човека във Вселената, изхождайки от геометричното положение на Земята в Млечния път. Напротив, Бог създаде човека по Свое подобие и  ние сме желани, Той ни обича, Той приготви за човека едно прекрасно обиталище – Земятам. (от 7)

 9.2. Бог много обичал Адам, искал той да бъде щастлив

 (1)Бог засели Адам  в създаденото  за  него прекрасно място – Едемската градина, –  най-хубавото място в току-що сътворения съвършен свят (2:8-10,15).  Адам трябвало да се грижи за градината, но това не било никак трудно – нямало плевели, нямало вредители по растенията,  нямало нужда от поливане, защото въпреки че още нямало дъжд „…пара се издигаше от земята и напояваше цялото лице на Земята.”(2:6) Не се съмняваме, че Бог е дал указание на Адам как да се грижи за градината, Бог ходеше в градината, разговаряше с него. Всичко е било съвършено. Бог твори съвършенства. Светът в който бил поставен човекът, бил абсолютно безметежен – нищо не го застрашавало –  нямало хищници, нямало болестотворни микроорганизми, нямало смърт за човека.

(2)Бог знаел, че Адам няма да е  щастлив ако остане сам. Той много се отличавал от животните: те не можели да познаят и обичат Бога, на тях не е интересно това, което е интересно на Адам, например те не възприемат красотата в природата, те не говорят и пр. На Адам бил нужен някой, с когото да общува чрез разменяне на мисли,  т.е. който да е подобен на него. И Бог създал за Адам едно също така прекрасно същество, подобно на него, но и много различно – различно, защото Бог искал  Земята да се напълни с такива прекрасни същества. (2:21,22)

И все пак, защо Бог направи жената от част от тялото на Адам ? Отговорът не е еднозначен. Може да приемем казаното буквално и тогава ще отговорим така: Защото за Богa няма невъзможни неща. Но по-правилно е да приемем казаното  символично и тогава ще разсъждаваме така: Чрез този символ – „жената е направена от мъжа” , Бог ни показва, че тя  в своята материална и духовна същност е напълно еднаква с мъжа, но  и още, че за тях е предвидено да станат едно тяло: 2:23,24 – „А човекът каза: Тя вече е кост от костта ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета. Затова мъжът ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си и те ще бъдат една плът.” ( В еврейския език думата за жена се образува от думата за мъж чрез прибавяне на окончание за  женски род; ако правилото се приложи в българския език ще имаме „мъжкиня”!)

Има и друго тълкуване на това, че Бог направи жената от част от тялото на мъжа, например, че така  Бог постановява –  жената да се подчинява на мъжа. Даже и да е така, няма нищо лошо. Така жената, която ще бъда натоварена с най-трудното нещо в семейството – да отглежда и възпитава децата, ще бъде разтоварена от другите, също нелеки  грижи за благоденствието и защитата  на семейството, за които е необходима и повече  физическа сила. Но несъмнено, за да изпълни това изискване жената, да не се бори за първенство в семейството, а да почита  първенството на мъжа,  като ръководител на живота в малкото семейно общество, мъжът също трябва да изпълни едно изискване на Бога към него: да обича жена си , да я приема като равна  на себе си, да я уважава,  да не я унижава, да се грижи за нея, да е готов да умре за нея: „Мъже  обичайте жените  си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея…така са длъжни…мъжете да обичат жените  си, както своето тяло.” (Ефес.5:25,28).  Другаде четем: „Жени покорявайте се на мъжа си, както подобава в Господа. Мъже обичайте жените си не ги огорчавайте.” (Колос.3:18,19).   Разбираме, че в постановлението жената да се подчинява на мъжа си има здрава логика – в едно общество, колкото и малко да е то, за да функционира правилно  и да не се разпадне, трябва да има един ръководител, организатор и защо да не натоварим мъжа с това  „досадно” задължение!

Разбираме, че ако и двамата участници в семейството изпълняват Божиите заръки, и всеки върши своите задължения отговорно, в това малко общество проблеми няма да има.

 (3)Още в началото Бог постанови брака:  „…и Бог им каза: плодете се и се множете, напълнете Земята… .” (1:28)  и  „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.” (2:24)  

9.3. Адам и Ева са били най-умните човеци живели на Земята

У първия човек са били заложени от самото начало (още при сътворяването му) знание и мъдрост.  Да не забравяме, че Бог създава съвършени неща. Тези първи човеци са можели необикновено пълноценно да използват своя мозък за разлика от съвременния човек, който, както чуваме че било установено, може да използва една много малка част от капацитета на мозъка си (на кората на главния мозък) – 1/10 част (?). Тук трябва да  се уточнят два   важни факта ( става дума за факти, т.е. истини, защото са записани в Словото): (1)Адам и Ева са сътворени като човеци в зряла възраст; (2) те ни най-малко  са били примитивни същества – разговарят с Бога, от самото начало притежават  знание и способност за разбиране на цялото Творение – „…и нека владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата Земя… .” (1:26)

     Чрез специален тест Бог провери интелекта на Адам – накара го да даде имена на животните (2:19,20). Това съвсем не е лесна работа – за да наименуваш един обект (тук животно) ти трябва да познаваш особеностите му. Питагор много прозорливо е казал: „ Най-умен е този, който пръв дава имена на нещата.”(от 18).

Бог  създаде човека по Свое подобие – духовно същество,  разумно същество  със свободна воля. Той бил свободен да избира  дали да обича своя Създател, да Му се доверява, да го слуша и да общува с него, или не. Човекът не бил създаден като робот,  програмиран, т.е. задължен да обича Бога. Взаимна любов може да има само тогава, когато изборът за това  е направен свободно по волята на двете страни.

 9.4. Адам е прародител на всички човеци

Адам е първият и единствен човек създаден от Бога по този начин – от земя и оживотворен след като Бог образува и дух в тялото му. Той е прародител на всички хора  – всички хора са едновременно материални и духовни същества. Адам е основоположник, баща на човечеството. Много важно е човек да знае това. Сатана не иска хората да знаят, че всички имаме едно начало и това начало е Адам. Човеците трябва да знаят, че тяхното начало е Адам, защото иначе те никога няма да разберат своето спасение в Христос. За да разберем спасението си в Г. И. Христос, трябва да разберем, че сме умрели в Адам:  „Защото  както в Адам всички умряха,(изпаднаха в духовна смърт) така и в Христос всички ще оживеят.”(IКор. 15:22).  Защо сме умрели в Адам? Защото, за съжаление, използвайки свободната си воля, Адам се подаде на гордост и сгреши – не се довери на Бога,  пренебрегна волята  Му и така  умря духовно, прекъсна се чудесната връзка на Адам с Бога (описано в Бит. 1-ва, 2-ра  и 3-та глава).

(Когато човекът със свободната си воля се провали, възгордя се и прекъсна връзката си с Бога и така изпадна в духовна смърт, Бог му представи съвършен план за спасяване от духовната смърт, план в който Той Сам се жертваше: дойде сред човеците в лицето на въплътения Син – Господ Исус Христос и изработи (!!!) това спасение чрез святата жертва на Голгота)

До грехопадението, първите човеци били безметежно щастливи, като деца, нищо не застрашавало живота им, имали един Приятел, който ги обичал и те го обичали. Не им трябвало нищо повече. Но свободната воля и най-вече гордостта станали причина те да се отделят от Бога. След грехопадението настъпват промени в посока: влошаване на физическото и интелектуалното състояние на  човека (Втори закон на термодинамиката). Коментирахме, че съвременният човек може да използва само 1/10 от капацитета на мозъка си (има се предвид кората на главния мозък).

Считам,  че   едно от доказателствата за действието на Втори закон на термодинамиката,  намираме тук. Според  учението за еволюиране на живота, „еволюцията не може да „произведе”,  т.е.   да отбере и натрупа нефункциониращи структури”. Откъде са тогава   90-те %  нефункциониращи структури на кората на главния мозък?  Те са още „от начало” когато са  били функциониращи”, а действието на Втори закон   на термодинамиката е довело до  изгубване на функционалната активност на голяма част от кората на главния мозък.

Но тук може да се предположи и друго обяснение за този голям процент нефункционираща мозъчна тъкан, което ни харесва повече. Идеята даде брат Георги Стоицев,  от „Съборна евангелска църква”, гр. Пловдив: Може би Бог е включил  резерв, който да позволява интелектуално усъвършенстване на човека – усилване на познавателната му способност и с това увеличаване на познанието за Материалната вселена, творческа дейност и др. под. Идеята много ми харесва, защото е свързана с увеличаване на познавателната способност на човека, увеличаване, което днес е факт и което еволюционизмът, пак погрешно, отнасят към доказателствата за еволюция, погрешно, защото това усъвършенстване на познавателната способност на човека не е резултат от „увеличаване на генофонда на вида човек”, а „според нашето предположение,  резултат от ползване на съществуваща резервна мозъчна тъкан. Двете тези не си противоречат защото е възможно сред човечеството да протичат и  двата процеса  – загубване на функционална активност и ползване на резервната мозъчна тъкан  и съответно процентът на функционираща мозъчна тъкан да не е еднакъв за всички хора – геният ще има много по-голям процент функционираща мозъчна тъкан, например 50%!. И все пак всичко изтъкнато е човешко теоретизиране. Ние не можем да знаем каква е абсолютната истина по този въпрос – да си припомним думите на Бога: „Моите мисли не са като вашите мисли и вашите пътища не са като моите пътища (действия;б.м).”;Исая 50:8).

 

 10. КАКВО КАЗВА БИОЛОГИЧНАТА НАУКА ЗА ПРОИЗХОДА НА ЧОВЕКА

Колко  красива е историята за сътворяването  на човека описана в Битие. Сравнено с тази история, натуралистичното учение за животинския произход на човека е грозно! Ще проследим накратко това учение, най-малкото, за да се убедим, че в него няма наука и това което ще се представи тук е не само грозно, но  и комично, и жалко.

 10.1. Класическа натуралистична теория за произхода на човека

Според класическата натуралистична теория,  човекът (Homo sapiens – разумен човек) е произлязъл от „пещерните хора”, които са произлезли,  от някакъв „маймунски”  предшественик.  В тази теория родословното дърво, илюстриращо произхода (еволюцията) на човека, е право – в него следват един след друг предшественици (междинни звена, маймуночовеци), които са измрели.

Издирването на вкаменелости представляващи междинни звена (преходни форми,маймуночовеци), които да докажат човешката еволюция, продължава повече от век. Мнението на Д. Питърсън (18)  е, че то (издирването) се е оказало провал. Документирано той доказва, че всички междинни звена от схемата показваща как за около 40 млн. години потомци на ранните примати   са еволюирали, така че са „произвели” съвременния човек, липсват. Схемата на класическата теория (фиг.3)  може да се види в учебници по биология, в научнопопулярни и научни издания, в музеите). Ето я тази прочута поредица от междинни звена (хоминиди –  маймуночовеци): (1)Общ прародител, (2)Рамапитек, (3)Австралопитек; Люси, (4)Човек 1470 , (5)Явански човек, (6)Пекински човек, (7)Неандерталски човек, Кроманьонски човек.

Схемата от междинни звена (хоминиди), така наречената „ еволюционна реконструкция”, изглежда впечатляваща и убедителна, но както ще видим тя е плод на въображение и отчасти на спекулации. (Информацията   по т.10.1. – от изт.18)

(1) Общ прародител – общ, т.е. от него са произлезли съвременните маймуни и човекът. Еволюционистите признават, че все още не са открити следи (вкаменелости, отпечатъци, напр. вкаменени стъпки и пр.) от такова създание. Махаме го от схемата!

 (2)Рамапитек (Pithecus – маймуна): Възстановен от парче от челюст с размер 5 см., намерено в Индия и друго, намерено в Африка, което частично се припокривало с предходното; датиран  на 14 млн.год. От тази малка част от челюст е „възстановено” едно същество, което не прилича нито на маймуна нито на човек. В еволюционните книги от 50-те до 70-те години може да се види рисунката на това същество. Съществото било включено в схемата, т.к. известен палеонтолог от Йейлския университет – Дейвид Пилбийм вярвал, че то е по-скоро човекоподобно, отколкото маймуноподобно. Но днес се знае, че някои съвременни видове маймуни имат подобни челюстни структури, което вероятно е причина през 1981 г. Science Digest да публикува твърдението: „Ново тълкуване на…..(тази)…. челюст гласи, че Рамапитекът не е бил прародител нито на съвременните хора, нито на съвременните маймуни.” Вместо това (самият) Пилбийм смята, че той представлява „трета родословна линия, която няма живи потомци”.   Махаме го от схемата.

 (3)Южна маймуна (Австралопитек): череп намерен в Танзания от д-р Луис Лийки през 1959г. (много такива черепи са били открити през годините, изключително в африканския континент и са получавали това име); черепът намерен от Лийки е датиран на 1,8 млн.г.; мозъчната кутия и формата на черепа са типично маймунски. Причината Ю. маймуна да бъде включена в схемата е, че близо до черепа  са били открити предполагаеми оръдия на труда – парченца от скала  с размер на малък жълъд.  По-късно Ричард Лийки (син на Л. Лийки), водещ еволюционистки експерт за т.н. „хоминиди прародители”, маха Австралопитека от схемата водеща до съвременен човек  и го поставя в друга родословна линия (предполагаме маймунска). Щом Р. Лийки, водещ еволюционист на 20-ти век, е махнал от схемата Ю. маймуна, махаме я и ние.

     Люси: части от ок. 1м. висок скелет на шимпанзе, намерени в Етиопия през 1974г., датирани на 3 млн. год. Името:  групата, с ръководител Доналд Йохансон (дипломант от Калифорнийския университет в Бъркли), която е правела разкопките, е слушала по радиото песента на Бийтълc – „Люси  в небето с диаманти”. Много от еволюционистите приемат притежателката на костите като ключов маймуноподобен прародител на съвременния човек, въпреки че се приема, че е шимпанзе, но шимпанзе, за което се твърди, че  е ходело изправено, основание за което пък е устройството на колянната става. Когато попитали  Йохансон   къде е намерена колянната става, той, все пак честно, отговорил: „На два и половина километра от останалите скелетни части в скален слой на 60 м. дълбочина.”,  но  когато го попитали защо е включил в находката вкаменелост намерена на такова голямо разстояние от находището на костите, той настоял: „анатомично сходство” е цялото нужно основание. Люси все още стои в ствола на родословното дърво на човека. Някои еволюционисти отнасят „Люси” към Австралопитека (в изт.8, стр. 12, четем за „Люси и нейните братя” – имат  се предвид всичките австралопитеци открити в Африканския континент). Но нали  според  Р. Лийки  Aвстралопитекът  е в друга родословна линия (предполагаме маймунска), освен това разбрахме  и,  че   Люси си е обикновено шимпанзе, затова ние я махаме от схемата.

 (4)Човек 1470  (Homo habilis – сръчен човек; числото е каталожният номер на череп в националния музей в Кения): находката е череп намерен в Кения и датиран на 2.8 млн. год.; oткривател  е   Ричард Лийки. Сам Лийки определя, че черепът е по-човекоподобен от предходните звена,  но пък е по-стар от някои от тях  и това му дава основание да каже следното: „Или изхвърляме този череп, или изхвърляме теориите за ранния човек.” По-късно Лийки, в свои лекции, казва на слушателите си, че откритието му унищожава всичко, на което са били учени за произхода на човека.( Най-вероятно находката е била череп на човек. Може би –  на  Неандерталец;б.м.). А ние се възползваме от изявленията на учения и без колебание махаме и това звено и все още нямаме доказателство за еволюцията на човека!  

 (5)Явански човек  (Pithecanthropus erectus – изправен маймуночовек): откритието се свързва с името на холандския лекар Йожен Дюбоа, който през 1887 г.  се присъединява към армията, за да бъде изпратен в Холандска източна Индия (днешна Индонезия), с цел да намери „маймуночовека”, измислен от неговия професор – Ернст Хекел. До 1891 г. предоставеният му армейски екип от 50 човека изкопава, в централната част на остров Ява, в речни наноси, тонове животински кости и като резултат от тези „разкопки” му донасят един зъб и теме от черепна кутия. Дюбоа определя, че те имат и човешки и маймунски признаци, а година по-късно, на 20 м. от находището на споменатите зъб и теме, са изкопани човешка бедрена кост и още един зъб. Дюбоа представя находките на Е. Хекел и нарича това, което  му е донесъл,  Pithecanthropus erectus (изправен маймуночовек), който по-късно става известен като Явански човек. Той съвсем произволно определя възрастта на това „звено на човешката еволюция” на ок. половин милион години . Но през 2007 г. немска експедиция установява, че наносът, в който са намерени костите е следствие от вулканично изригване, а местните жители са дали сведението, че през 13 или14 век коритото на реката (тук) се е преместило. Изследователите  свързват вулканичното изригване с преместването и определят възрастта на находката  на ок. 500 год. Историята на тази находка е много заплетена. Между учените има спорове: някои не я признават като междинна форма, но след 1950 г. повечето еволюционисти разглеждат Яванския човек като първостепенен пример  за Homo erektus,   или ранна форма на човек. Има изнесени данни, че намерените кости са на различни същества –  черепните кости  на гибон, а бедрената кост  на човек; на всичкото отгоре откривателят на костите заявява, че неговият Pithecanthropus не е маймуночовек, а маймуна – гигантски гибон. В действителност не се посочват  данни, които могат да определят находката като междинна форма, но независимо от всичко това, в много учебници яванският човек  присъства в поредицата. Ние  ще го махнем, защото нищо не ни убеждава че може да е междинна форма (маймуночовек) и  все още нямаме доказателство за еволюцията на човека.

(6)Пекински човек,  (Sinanthropus pecinensis) . Историята на находките, свързани с тази „междинна” форма, е още по-заплетена. През1921г.,  на 50 км. от Пекин, във варовиков хълм (Хълм на драконовите кости) са изровени два кътни зъба. През 1927г.,  друг изследовател – канадският лекар Дейвидсън Блек, намира още един зъб и решава, че е намерил липсващо звено в еволюцията на човека и го наименувал „Пекински човек”.  През 1929 г. са  наети работници да пресяват тонове пръст от находището. Намерена е почти цялостна черепна кутия подобна на „яванското теме” на Дюбоа  и  до 1934 г. са открити хиляди животински кости и смесени с тях 14 черепни части от „Пекински човек” плюс: 11 челюстни кости, 7 части от бедрена кост, две лакътни кости, китка и 147 зъба. Друг изследовател, Франц Вайденрайх, поема ръководството и  от намерените части от черпи изработва модел на череп, „отливки от която съставна реконструкция” има в музеите по цял свят. По време на втората световна война всички кости са изгубени, освен два зъба. Още преди войната френски учен, Марслен Буле, посещава мястото и изказва мнение, че черепните кости са от строшени маймунски черепи, а друг френски учен, Анри Брьойл, намира тук пласт от пепел дълбок 7 м., заобиколен от изгоряла почва и предположил, че се е натъкнал на огромна пещ използвана от хората с някаква стопанска цел, но в учебниците е написано, че тук са открити само „следи от огън, което определя Пекинския човек като един от най-първобитните човеци, които са използвали огън”. На мястото се откриват начупени животински кости на дълбочина 50м., сред тях има и нормални човешки кости и човешки каменни оръдия. Цялата история на Пекинския човек може да се прочете в книгата –  „In the Minds of Men” („В ума на хората”) от Йън Тейлър. А ние ще изхвърлим Пекинския човек от схемата илюстрираща междинните форми (маймуночовеците), защото нищо не ни убеждава, че е такава.

 Последните две „открития” се представиха с повече подробности, за да се види ясно как предубедеността води  до грешни заключения. Предубедените учени определят Яванския човек и Пекинския човек като Изправен човек ( Homo erectus) – предшественик на съвременен човек (H.sapiens). Съществуват над 200 такива находки – отделни кости или части от кости, намерени в Азия, Африка, Австралия, които са определени като Homo erectus . Но непредубедените учени отнасят, физически,  всичките тези находки към  H.sapiens. И „липсващото звено все още липсва”.

(7) Неандерталски човек и Кроманьонски човек. Тези две „междинни форми” правилно са наречени човеци,  те наистина са такива.

Неандерталски човек (Homo neanderthalensis). През1856 г., в пещера в долината на р. Неандер (Neander/thal), близо до Дюселдорф, Германия са намерени добре запазени череп, таз и няколко други кости. Учител по естествена история виждайки колко стари са костите предположил, че те са на човек загинал по време на Потопа. Намесват се еволюционистите и обявяват, че тази находка е доказателство за еволюцията на човека, като приемат Неандерталския човек за междинно звено (наречен е Pithekanthropus, т.е. маймуночовек) и  пряк предшественик на Съвременен човек (Homo Sapiens). (Наричан е още Първобитен човек и Пещерен човек, но по-късно и Изправен човек  – предшественик  на H.sapiens). Художници го изобразяват   като космат звяр размахващ тояга. Общо, има над 60 находки на такива частични скелети в  различни части на Европа, Азия, Африка, които получават това име. Защо не е приет за съвременен човек ? Защото костите са по-масивни,  „ дори женските и детските скелети показват данни за много издръжливи хора”(18) и често се срещат извити кости на долните крайници. През 1972г.  основоположникът на съвременната патология проф. Рудолф Вирхоф  (Берл. университет) изследва кости на Неандерталски човек с извити крайници и установява, че те са на истински човек, който е имал рахит като дете и артрит на стари години.  Можем да предположим, че тези останки са от човешки племена, произлезли от потомците на Ной, живели през ледниковия период в пещери, и храната им е била оскъдна. Можем да теоретизираме и така: поради неблагоприятните условия – постоянно ниски температури, оскъдна храна, благодарение на заложения в генома механизъм за адаптиране  (норма на реакция на гена), е настъпило приспособяване на хората чрез  по-масивна скелетна система.

Размерът на мозъка на Неандерталеца е с 10-15% по-голям от средния размер за мозъка на съвременния човек. Започват да се появяват статии в популярната литература излагащи това, което академичният елит е знаел, но не е оповестявал, като например, статия със заглавие: „Неандерталецът: може би не е косматата маймуна, за каквато го мислехме…. . Една находка на скелет се оказва силно обезобразена от възрастта и артрита.”(18) Разполагаме и с изказване на проф.  Вирхов: „Човекът-маймуна не е съществувал и „недостигащото звено” все още го няма, то си остава призрак.”(29;г)  Неандерталският човек  е човек,  а не междинно звено, не маймуночовек, не предшественик.          

Кроманьонски човек (кроманьон = много голям). За него се съди по великолепните рисунки в много пещери на Франция. В 1940 г. деца откриват пещера с великолепни цветни рисунки на коне, елени, бизони. Намерени са над 70 места с „кроманьонско изкуство”. В една от пещерите са намерени заровени скелети. Това изкусно рисуване показва, че Кроманьонецът е H. sapiens.

Трябва да признаем на учените еволюционисти, че вече са поправили грешката  по отношение на последните звена от поредицата:  „Докато първоначално, експертите по прародителите-хоминиди, приемали  неандерталците и кроманьонците като маймуноподобни човеци (междинна форма),  сега те са всеобщо признати за  човеци – но все пак  предшественици на Homo sapiens”( от 14). Но ние се разбрахме, че те не са предшественици, а истински човеци –  Homo sapiens.

Включваме в схемата, изобразяваща хоминидите, и Неандерталеца (номер 7), защото в по-старите учебници по Обща биология той присъства като преходна форми (Pithekanthropus) в еволюцията на човека.   Креационистите разглеждат неандерталеца и кроманьонеца като представители на изчезнали човешки племена, произлезли от семейства, потомци на Ной, разселили се след „разбъркването ” на езиците.

Други „междинни звена”, които са отпаднали, поради доказване  фалшифициране на находките, или неправилно тълкуване:

Пилтдаунски „човек” –   обявен за междинно звено на основата на изкопан, близо до Пилтдаун, Англия, човешки на вид череп с  маймунска на вид челюст (челюстта е намерена отделно от черепа). След 40 години се открива измамата – зъбите били изпилени, за да пасват, а костта била боядисана, за да изглежда стара (от 12). Тази фалшификация е изиграла лоша шега на  еволюционизма. Тъй като фалшификацията е постигнала подходящо смесване на човешки и маймунски белези, един учен е направил следното изказване: „Пилтдаунският човек е единственото ясно свидетелство, че човекът е произлязъл от маймуноподобен предшественик.”(от 8).  Как звучи това? Този еволюционист всъщност казва: Нямаме никакви други доказателства за еволюцията на човека, освен Пилтдаунския човек! Но той се оказал фалшификат!! Т.е. ученият обявява, че палеонтологията не е открила досега нито един фосил на маймуночовек.

Човек от Небраска:  „възстановен” от един вкаменен зъб намерен в Небраска, изучен внимателно от експерти дентолози от Американския музей по естествена история и определен като зъб от род по-близък до човека отколкото до маймуна – единственото основание да се приеме, че принадлежи на междинна форма. След шест години се установява, че зъбът е на изчезнал вид свиня, а след още 50 години, в Парагвай са открити стада от същия вид свиня. (Тук е уместно да се цитира Марк Твен: „Има нещо вълнуващо в науката. Човек получава толкова много догадки, от толкова малко инвестиция от факти.”( от 18).

     Ако погледнем сега схемата, илюстрираща еволюцията на човека ще установим, че наляво от Съвременен човек има само призраци, дисквалифицирани  като маймуни или като човеци (фиг.4).

       Установяваме  как предубедеността  на учения, в случая материализмът, и  голямото желание да се намерят междинни звена го води до заблуди,  даже и до опорочаване на науката чрез фалшификации.

      Ще се приведе цитиран вече пасаж : „Повечето от находките на „предци на човека ”(описани са 1400 образци) не са нищо повече от парченца кости или отделни зъби. Не съществува нито един скелет на цял индивид … някакъв истински нечовешки предшественик (т.е.междинна форма – маймуночовек;б.м.) на хората.” (от Ванс Феръл).

       Ал. Уотсън: „Забележителен е фактът, че всичките материални доказателства за човешката еволюция могат да се поместят (и пак да остане място) в един ковчег.” (от 18).

       Хенри Морис  обобщава безрезултатността на 100-годишното търсене на доказателства (междинни звeна, маймуночовеци) за еволюцията на човека така: „Вкаменелостите на всички тези предполагаеми хоминиди (маймуночовеци) са фрагментарни  и съмнителни. От друга страна са намерени много вкаменелости на истински маймуни и на истински човеци, а вкаменелостите, които биха могли да бъдат считани за евентуални междинни форми между маймуните и човеците са крайно оскъдни – само това е достатъчно за дискредитиране на теорията за маймуноподобните праотци на човека. Намерени са само някои части от кости, които в резултат от въображението са приети като принадлежащи на по-низш вид човек. Това е странно обстоятелство, като се имат предвид безброй многото,  милиони „маймуноподобни човеци”, които трябва да са живели и измрели по време на   хипотетичния преход, продължил един милион години от първия маймуноподобен праотец до  съвременния човек.”

     Същият автор пише, че днес дори най-изтъкнатите антрополози са принудени да се съгласят, че няма никакви достоверни свидетелства за произхода на човека от общ предшественик с висшите маймуни. Обективната преценка на така наречените хоминиди, показа, че маймуните винаги са били маймуни (макар в миналото да е имало още някои видове, които днес не съществуват), а човеците – човеци.

 

10.2. Кризата в класическата теория за еволюцията на човека извиква нови идеи

Ето една идея, която в действителност не решава проблема  с липсата на фосили  на човешки предшественици: „…родословното дърво на човека не върви в права линия,  а има много разклонения, от които обаче е оцелял само един вид (Homo sapiens – разумен човек, съвременен човек)… . През последните няколко милиона години планетата е населявана от няколко човешки вида. Сравнително неотдавна ние сме се избавили от всичките си разумни „братовчеди.”(8)  Приема се, че последният човешки вид, който се е задържал и е съществувал заедно с H.sapiens  дълго време, e  H.еrectus (изправен човек, пещерен човек; т.е.това е  Неандерталецът). Поддръжниците на тази идея считат, че двата вида не са се кръстосвали, защото са били напълно изолирани териториално, като посочват едно доказателство за това: „Твърдението, че всичките 6.5 млд. съвременни хора  са тръгнали от една малка територия, се доказва от нашата удивителна генетична близост. А в стадо шимпанзета, или в род горили има по-голямо генетично разнообразие, отколкото сред цялото население в света.”(8)

Предубеждението – материализъм,   пречи  тук (в цитираното) да се види доказателство за сътворяването на човека –  генетичното еднообразие в човечеството доказва  произхода му от един човек – Адам, този когото Бог „извая от пръст” и оживотвори, като образува и дух в тялото му.

Тук е подходящо да бъде цитиран ап. Павел,  подходящо за тези учени, които пътувайки  с „кораба на науката” не достигнаха до познаване на Бога, защото бяха сложили на носа на кораба ориентир наречен „материализъм”: „…като познаха Бога (познаха Го като изследваха Творението; б.м.) не го прославиха като Бог…., но се объркаха чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри те глупееха…и замениха истинския Бог с лъжлив.” (Римл.1:21,22). (В Писанието думата „сърце” обикновено се използва като синоним за „вътрешния човек”, тоест за духа на човека)

Подходящо е тук и мнението на големия писател, мислител-философ – Ф.М.Достоевски, който изказва мисли по повод атеизма на руснака: „Лесно е да стене атеист руснакът… . Руснаците не просто стават атеисти, те вярват като че ли в нова вяра, без да забелязват, че са повярвали в нулата.” Тези мисли като че ли можем  да отнесем и за българина.  

 10.3. На учениците  са предоставени и други  „доказателства”за естествения произход на човека

(1)„Биогенетичен закон на Ернст Хекел” (Теория  за повторяемостта). Ернст Хекел, от съвременниците на Дарвин,  е бил най-разпаленият защитник, на еволюционното учение. Казва се, че е бил „яростен защитник”, защото е известно, че много грубо и  нападателно, с подигравки е спорял с опонентите си. Той формулира  т.н. „Основен биогенетичен закон”, според който   ембрионалното развитие, характерно за всеки отделен вид, представлява кратко повторение на еволюционното  развитие на вида.  Така и човешкият зародиш в своето развитие повтаря основни стадии от  еволюционното развитие на човека. Хекел предложил на учените схема с рисунки (неговото доказателство)  на  стадиите в ембрионалното развитие на човека, в сравнение с това на риби,  птици, бозайници, но тя  била подложена на критика веднага след публикуването ѝ. Световно известни специалисти  потвърдили, че повечето от рисунките на Хекел са фалшифицирани – той умишлено е нарисувал еднакви ембриони, под които поставял различни имена (доказано и по съдебен път). На „Закона на Хекел” се противопоставя  „Законът за запазване на индивидуалността”, който гласи: В ДНК на оплодената яйцеклетка на който и да е вид, няма гени на който и да било друг вид,  а само гени определящи развитието  на белезите на съответния вид. Вернер Гит (7) пише: „ Въз основа на десетилетни изследвания известният гьотингенски ембриолог Ерих Блехшмид обосновава Закон за запазване на индивидуалността, който за биологията е от такова фундаментално значение, както Законът за запазване на енергията, за физиката. С него Блехшмид оборва  Биогенетичния закон на Хекел, като една от най-големите  заблуди… Мнимите „хриле”в ранното ембрионално развитие на човека (с които Хекел непрекъснато е спекулирал; б.м.) се смятаха за историческо доказателство за еволюционно  развитие на човека.Чрез резултатите от своите изследвания Блехшмид … – установява, че в динамичния процес на растежа „хрилете” представляват характерни гънки между челото и сърдечната издатина на зародиша.”  (Такова сближаване  на  толкова отдалечени  у индивида органи е резултат от несинхронните растеж и развитие на някои органи в зародиша).

Теорията на Хекел  „…е изцяло научно дискредитирана от съвременните ембриолози, но въпреки това, все още са много онези, които вярват в нея.”, възмущава се Х. Морис (14).

 (2)Доказателството на рудиментарните органи се оказва фалшиво. Основание да се твърди това е фактът, че от 100 (някои автори сочат 180; от изт. 22,а) рудиментарни органи посочени за човека, те в най-новите учебници са вече 10 ( учебник на Hoff и сътр.; но в  българските учебници все още са много – 90; от Свиленов;22,а). Повечето от обявените за рудиментарни (закърнели, ненужни) органи се оказали с много важна функция за развитието и защитата на организма. Точно така  стоят нещата  и със  всеизвестния „рудимент” – апендикс, който съдържа в стената си лимфна тъкан, подобна на сливиците, което му отрежда защитна функция. Човек може да живее без „рудиментарните органи”, но той може да живее сравнително добре и без едно око, без едно ухо и пр.,  и както без тези органи съответната функцията ще бъде нарушена (влошена), така и без съответния „рудимент”  нещо в организма ще се влоши  (от Д.Свиленов;22,а).

И още едно мнение:„Ако в природата въобще има някакви рудиментарни органи, или неперфектни адаптации, те  могат по-добре да се обяснят по-скоро като доказателство за деградация (Втори закон на термодинамиката;б.м.), отколкото за подобрение.”

(3) Атавизмите  (гъста космена покривка, голям брой опашни прешлени, повече от две сукални зърна и др. подобни,  най-често засягащи анатомията на индивида) могат да се обяснят лесно с мутации от групата на неутралните, които не вредят на притежаващия ги индивид. Тези мутации не пречат на индивида да живее в своята среда, само, евентуално, той може да остане без поколение, поради особения външен вид и по този начин тези грешки в предаването на наследствената информация ще се елиминират.

(4) Сравнително-анатомични и физиологични доказателства. По своята анатомия и физиология човекът прилича на гръбначните животни! Защо? Еволюционисткият отговор: Защото човекът е произлязъл чрез еволюция от тях. Креационисткият отговор: Това е напълно естествено, така е според плана на Бога – човекът е направен от същия материал, от който са направени животните, от жива материя, защо трябва да се измисля друг план за неговата анатомия и за неговата физиология. Общият план, по който са създадени гръбначните животни е напълно удачен,  съвършено ефективен за успешен живот в материалния свят.  Това, че човекът по своите анатомия, хистология (устройството на тъканите) и физиология, прилича на гръбначните животните, по никакъв начин не   противоречи на библейския разказ за Сътворението, защото той,  както се изтъкна вече е направен от същия материал, от който са направени и животните и Дизайнерът е  един и същ.

10.4. Младостта на Земята е още един научен факт, дискредитиращ идеята за животински произход на човека чрез еволюция

Когато се опитваме да докажем, че човекът не е резултат от еволюционен процес, да не забравяме и, че необходимият фактор за такъв процес – много време, милиони  години – не съществува. Тук ще представим само един от десетките изброени в т. 6.2.3. природни часовници –  Демографските изследвания:  В настояще време населението на Земята нараства с 2% годишно, а  семействата имат средно 3,6 деца. Сегашното население (ок. 6 млд. ) би се получило от една двойка за  4 000 години, но при условие, че намалим  темпа  на растеж  на 0.5% на година и брой на децата в семейството на 2.5, което се налага, за да може да се включвaт в сметките и  дълги периоди на нулев растеж, поради епидемии, войни, глад, природни бедствия. Ако сега приемем , че хората живеят на земята 1 млн. години (така е прието от еволюционистите, но някои автори приемат по-дълъг период – 2 млн. г.) и намаления темп на нарастване на населението (0.5% растеж и 2.5 деца на семейство, което е ¼ от реалния, сегашен темп), понастоящем населението  би наброявало 10 с още  1100 нули човека!!  Това е невъзможно – изчислява се, че ако цялата Вселена бъде запълнена с електрони, в нея може да се съберат само 10 със 130 нули  броя електрони. Истината е друга: „Темпът на растеж на човешкото население съвпада естествено с рамките на Сътворението и Потопа. Еволюционният модел не предлага никакво смислено решение.”(от18)

10.5. Какво е мястото на днешните „диви племена”

Еволюционно звено ли са така наречените „диви племена” или са  Homo sapiens?  Проф. Свиленов (22,а)  дава следното обяснение: „Днес на много места в света (Ю. Америка, Югоизт. Азия, Африка, Австралия, Нова Зеландия и др.) живеят „диви” племена. Техният начин на живот наподобява в много отношения описаният в учебниците начин на живот на т. нар. „пещерен човек”. В  резултат на изолация, недохранване, невежество и мутации тези племена са деградирали в интелектуално, социално, техническо и анатомично отношение, което е довело да израждане и постепенно изчезване на някои от тях.   Днешните „диви” племена не се разглеждат като същества достигнали определен етап от еволюцията на Homo sapiens,  а точно обратното – стигнали са до определен етап на деградация на човешкия вид.”

 

 11. И ВСЕ ПАК, КАКВО ПРАВИ ЧОВЕКА РАЕЗЛИЧЕН ОТ ЖИВОТНИТЕ, СРЕД КОИТО ТОЙ СТОИ УНИКАЛЕН

Верният отговор на този въпрос е написаното от Д. Питърсън :

„Кое прави човека различен от всички други създания, които Бог е създал?

• Не е неговата анатомия, макар и тя да е уникална!
• Не е неговата способност да върви изправен, макар тя също да е уникална!
• Не е неговата способност да използва оръдия на труда!
• Не е неговата членоразделна реч, макар това също да е уникален дар за човека!
• Не е просто неговият разум, колкото и чудно превъзходен да е той!

ЧОВЕКЪТ Е УНИКАЛЕН  ПОРАДИ СВОЕТО ДЪЛБОКО ДУХОВНО ЕСТЕСТВО ! Направен е по образ Божий: „Да направим човека по Нашия образ и по Наше подобие.”(Бит.1:26)  Какво е Божието подобие? Бог не е човек от плът и кости. Исус казва в Йоан 4:24, „Бог е дух”. И именно това преди всичко е естеството на човека, което го прави да се отличава от всички други Божии създания. За разлика от животните, Бог направи човека духовно същество. Да, човекът живее в материално тяло, но неговият вечен, направен от Бога дух, го прави най-висшето творение  и единственото, което може да действа отвъд ограниченията на животните.”(18)

В посланието си към църквата в Солун  ап. Павел определено говори за три съставки в личността на  човека, което именно прави човека личност (дума, която не може да се приложи към  животните): IСол. 5:23 –  „А Сам Бог на мира да ви освети напълно, и дано се запазят непокътнати ДУХЪТ, душата и тялото ви без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос.”  Разбираме, че ап. Павел говори за три „елемента”  изграждащи личността на човека:

ТЯЛОТО ни е нещо очевидно – то  е изградено от жива материя, разбира се със специфичните ѝ особености за вида човек (да си го кажем с езика на науката: т.е. с  човешката  ДНК) .

ДУШАТА – това  са емоциите и умът ( мисленето). Приема се , че  те са свързани с определени материални структури в главния мозък: мисленето е функция на кората на главния мозък, а подкорието е свързано с емоциите. И двете съставки (емоциите и мисленето) са свързани със сетивата, чрез които човекът и животните възприемат  материалния свят:

 — Известно е, че животните имат емоции. Трябва да уточним, че това се отнася за тези, които имат сложно устроен мозък. Такива животни могат да се привържат към човека: да го обичат, да се радват на присъствието му, да страдат ако го загубят; животните изпитват страх и пр., и пр.       

— А мислят ли животните? Да, Мислят! Тогава каква е разликата между животните и човека? Този въпрос е един от препъни камъните за атеиста, за когото е трудно да приеме съществуването на  Бога. Не случайно Д. Питърсън казва, че разликата между човека и животните „Не е просто неговият разум, колкото и чудно превъзходен да е той”, защото и животните  мислят, в такъв смисъл те имат някакъв разум, но истината е, че мисленето при животните драстично се различава от това на човека, говори се за  примитивно животинско мислене.

Животинското мислене се нарича първосигнално мислене – мислене с предмети. Животното възприема предметите и явленията от материалната среда само чрез сетивата – възприема т.н. първи сигнали от тях :  вид, мирис, вкус, звука който издават, има усет за тях чрез осезателните рецептори на кожата или чрез различните специални образувания по повърхността на тялото – различни израстъци (власинки, мустаци, антени и пр.) Така животното получава определени представи за предметите и явленията на материалната среда в която живее и се ориентира за живота си.   

Мисленето на човека е второсигнално мислене – мислене с понятия. Всяка дума е понятие  за някакъв предмет или явление. За човека думата има  съдържание. Съдържанието на думите е познанието (понятието) за предмета или явлението. Така че думите, с които назоваваме предметите и явленията са  техният втори сигнал.

Елементарен пример: Какво е съдържанието на думата „вода”? Това е познанието или понятието за този обект (явление), а то не е малко: химичен състав, свойства, роля в жизнените процес, която произтича от специфичните свойства на водата и пр., и пр. За животните  думата вода е само едно определено звукосъчетание. Ако сте свързвали подаването на вода на вашия любимец с произнасяне на думата  „вода” произнасянето ѝ вече ще извиква в примитивното съзнанието на животното „нещо” което утолява жаждата и нищо повече (да, може да се изгради и по-сложна представа: това е нещо което мокри, в което потъваш и се давиш и пр.) Животното няма познание, понятие за този предмет (явление) и не може и да получи, защото не притежава познавателна способност, каквато има човекът.

При човека произнасянето на думата, или прочитането ѝ предизвиква човешкото мислене, което е абстрактно, човек мисли чрез съдържанието на думите. За човека думите се изпълват със съдържани, защото той притежава ПОЗНАВАТЕЛНА СПОСОБНОСТ дължаща се на присъстващия у него ВЪТРЕШЕН ЧОВЕК, а това е  духът у човека, който придобива тази способност в процеса на своето израстване и развитие. (II Кор. 4:16 : „Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се обновява (расте в познание на Бога;б.м.)”

ДУХЪТ  У ЧОВЕКА е това, по което той се отличава от животните, защото освен материално тяло, Бог създаде и дух в тялото му: Прор.Захарий 12:1  „…Господ, Който образува в човека духа му…” За разлика от животните, човекът е духовно същество, защото в неговото материално тяло обитава човешки дух.  И това е „подобието на Бога”, което притежава човекът – човекът за разлика от животните е духовно същество, той притежава вечен дух. В Библията духът на човека е наречен ВЪТРЕШНИЯТ ЧОВЕК !! (II Кор.4:16 ).

 По неизследим  за човешката наука начин духът се свързва  с материалните структури, чиято функция са мисленето и емоциите, и така благодарение на духа у  човека той има ПОЗНАВАТЕЛНА СПОСОБНОСТ и СЛОЖНИ ЕМОЦИИ – двете съставки на човешкия  ИНТЕЛЕКТ.  Със своя интелект човекът може да изследва Материята, да разкодира информацията вложена в нея и да постига познание за Материалното творение на Бога.

Познавателната способност и специфичният индивидуален интелект у човека се изграждат в процеса на развитието на  вътрешния човек чрез растеж в познание на Бога. Ето какво съдържа II Кор.4:16 –  „Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се обновява; (израства в познание на Бога”; и от друга страна разбира се,  чрез общуване с материалната среда и изследване на Творението. Изследването и опознаването на Материалната вселена е част от процеса на опознаване на Бога, на Неговото величие и уникалност.

Бог е АБСОЛЮТНИЯТ ИНТЕЛЕКТ. Абсолютното знание (цялата информация) е у Него. Човекът, развивайки своята наука се стреми към абсолютното знание, към цялата, към абсолютната информация, но тук на Земята, има предел за човешкото познание, който В. Гит нарича „Стена на човешкото незнание”, отвъд която човекът не може да проникне – отвъд „Стената” е другото измерение, където действат други закони, откъдето Бог върши Своите чудеса. В Писанието няма текст, който да се тълкува като забрана за човека да изследва Творението, затова човечеството е достигнало до големи дълбочини в познанието за строежа и функционирането на материята, но как се е появила  материята и Материалната вселена със съществата в нея, в това число и човека, за човешката наука ще си остане необяснимо явление – чудо.

Д. Питърсън изтъква още уникални  качества на човека, които произлизат от неговото духовно естество:

– човекът мисли с категории, които са недостъпни за мозъка на животното –   във Филипяни 4:8  са изброени някои насоки относно вътрешните мисли дадени на човека, както следва: „… всичко, което е истинно, което е почтено, което е  справедливо, чисто, красиво, добро, добродетелно и похвално…”; никое животно не може да мисли с тези категории;

– само човекът разбира и цени красивото, вълнува се от съприкосновението с него;

– само човекът може да се радва на лично общение със Създателя си чрез Господ Исус Христос и пр.

Тези категории в човешкото мислене са свързани със сложните емоции при човека, каквито животните не притежават.

Тук ще прибавим още само това, че човекът за разлика от животните има свободна воля.  Животните също имат воля да действат, но тя не е „свободна”, тя е обвързана с програмата на инстинктите присъстваща в техния геном. ( Видени  в тази светлина, животните приличат на  „роботи”). Човекът има свободна воля. Как се сдоби с нея? Свободната воля у човека е свързана с присъствието у него на вечния човешки дух – едновременно с вечния дух Бог му подари и свободна воля.

За съжаление ние можем да открием  още категории в човешкото мислене и поведение, неприсъщи на животните, като надменност в отношенията с другия човек (гордост), омраза, завист, подлост и пр. пр. Те могат да присъстват у човека, поради падналата му природа (грешна плът), дължаща се на прекъснатата връзка с  Бога. Чрез падналата природа на човека Сатана се домогва до духа на човека и се опитва да предотврати възможността неговият дух да възстанови връзката  си с Бога (да преживее новорождение) – чрез вяра в Спасителя и приемане на святата жертва на Бога за спасяване на човека от духовната смърт, лично за себе си.

{Тук ще използваме споменаването на факта за домогванията на Сатана до човешкия дух с цел предотвратяване на възможността той да възстанови връзката си с Бога, за да вмъкнем още малко благовестие (вест за Спасителя). Спомена се, че когато съвършеното същество, което Бог създаде – човекът,  със своята свободна воля се провали, възгордя се и  прекъсна връзката си със Създателя си и така изпадна в духовна смърт (което стана причина съвършеното  творение на Бога – Материалната вселена – да тръгне към деструкция, развала ( II-ри закон на термодинамиката), Бог му представи съвършен план за спасяване от духовната смърт, план в който Сам Той се жертваше за спасяването му: Той дойде сред човеците в лицето на Въплътения Син –  Господ Исус Христос и „изработи”(!!!) това спасение чрез святата жертва на Голгота.

Помисли! Какво означават трите удивителни? Напомнят ни за „неизвестните” Страдания на Въплътения Син – Господ Исус Христос, на Голготския кръст. Някой е нарекъл страданията на Господ Исус на Кръста „неизвестни”! Защо? Страданията на Господ Исус на Кръста ще останат непознати за човеците.Те не могат да се сравнят със страданията на човек, който е преживял кръстна смърт. За Господ Исус страданията на Голготския кръст не бяха само физически, които са достатъчно ужасни, Той трябваше да преживее ужасно морално страдание, защото беше абсолютно невинен. На Голготския кръст, където умираше в ужасни физически мъки  за нашето освобождение от робството на греха, святата Му душа влезе в съприкосновение с греха –  Той бе натоварен с човешките грехове и понасяше нашето наказание. Ние човеците не можем да разберем това непосилно страдание, ние сме свикнали с греха. За Господ Исус това бе най-ужасното страдание, непосилно за Него и то изтръгна Неговия единствен вопъл когато висеше на Кръста, вопъл на безмерно страдание: „Боже Мой! Боже Мой!Защо Си Ме оставил?”   (Докато Исус беше на Кръста „от шестия до деветия час настана тъмнина по цялата Земя и на деветия час Исус извика със силен глас: Боже Мой!Боже Мой!Защо Си Ме оставил?” А когато Исус издавайки  силен глас издъхна, земните недра се разклатиха ( Лука 23:44; Марк15:34,37; Матей 27:51).

През трите часа, „от шестия до деветия час”, Сина –  Господ Исус Христос, натоварен с греховете на човечеството бе отделен от Святата Троица и това бе най-страшното, непосилно за Него страдание, което човеците никога не ще познаят: Боже Мой,Защо Си Ме оставил.!!! }

Доказателство, че човекът има вечен дух е вътрешният стремеж към вечност, това  е стремеж на духа. Вернер Гит изповядва: „Всички ние имаме усещане за вечността, защото Бог  я е заложил в сърцата ни.”* (Еклисиаст 3:11„…положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог.”(!!!) (* В Библията обикновено думата „сърце” символизира духа на човека).

В Новия завет духът на човека е нареченн „ вътрешният човек – II Коринтяни 4:16  „Затова ние не се обезсърчаваме; ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се обнова (расте в познание на Бога);б.м.”)

Гьоте много вярно е изразил  увереността  у човека, че има вечен дух: „Имам твърда  увереност, че нашият дух е същество неразрушимо. То е същество, което продължава да действа от вечност на вечност.”

Д. Питърсън коментира (18) : Вместо да се „взира”  в „… делата на онези, които цял живот се ровят в пръста, за да намерят някоя кост, която ще бъде тяхното така желано липсващо звено… (звено, което никога няма да намерят, тъй като човекът винаги е бил истински човек!”), мъдрият човек ще се задълбочи в истините записани в Библията и ще възкликне  с думите на псалмопевеца: „Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това.”(Давидов псалм 139:14).        

 Подходящ завършек на темата за произхода на човека са няколко мнения по въпроса:

     Ервин Шрьодингер (1887-1961; нобелов лауреат по физика): „…откъде идваме и накъде отиваме? Това е великият и необятен въпрос, който е един и същ за всички хора. Но науката няма отговор за него.”

Уйлям Томсън (известен като Лорд Келвин; 1824-1907; основател на термодинамиката и енергетиката; формулира  Втори закон на термодинамиката) счита че    науката има отговор на поставения от Шрьодингер  въпрос:      

   „Атеистичната идея е толкова безсмислена, че аз не мога да я изразя с думи.”

   „Твърде отдавна съм забелязал едно общо впечатление загнездило се у хората от ненаучния свят. Те си мислят, че учените вярват, че науката е открила някакъв начин да обясни всички факти в природата, без да се обръщат към вярата в Бога. Винаги съм смятал, че това впечатление е напълно безпочвено…”

     „Науката може да помогне твърде малко за осъществяване целите на нашето общество ( да, тя не може да помогне много за подобряване живата на човека, поради действието на II закон на термодинамиката; Айнщайн е казал, че не познава по-сигурен закон от него;б.м), но тя може да направи нещо, което е жизнено важно и фундаментално: тя трябва да покаже, че всичко това, което ние виждаме в света на мъртвата материя и в света на живите организми, не е просто резултат от случайно струпване на  атоми… Навсякъде около нас откриваме изумителни доказателства за съществуването на един  интелигентен добронамерен Божествен замисъл.” (от 29;а )

Цитираното,  перифразирано: Основната задача на науката е да предотвратява атеизма като доказва, че материята не притежава качеството самоорганизация и така да затвърждава вярата на човека  в Бога, Създателя на Материалната вселена.

НАДЯВАМЕ СЕ, ВЕЧЕ ИМАМЕ ОТГОВОР НА ТРИТЕ ВЪПРОСА ПОСТАВЕНИ В НАЧАЛОТО: ОТКЪДЕ ИДВАМЕ? ЗА КАКВО ЖИВЕЕМ? КЪДЕ ОТИВАМЕ?

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Като заключение на темата –  „СЪТВОРЕНИЕТО…” ще се представи  предложение за   промяна в обучението по Биология, направено от   д-р  Вернер фон Браун (1912 – 1977; ракетен инженер; основател на астронавтиката; водещият основател на съвременната програма за космически изследвания НАСА; той е на мнение, че: „Вселената – такава, каквато я виждаме благодарение на научните изследвания – е живо доказателство, че Бог е нейният творец”). Следващите бележки, от лично писмо на учения, са били прочетени  на Щатската комисия по образованието в Калифорния от д-р Джон Форд на 14 септември 1972г.:

„Никой не може да се сблъска със закона и реда на Вселената без да  стигне до заключението, че зад всичко това трябва да има предназначение и цел… Колкото по-добре  разбираме сложността на Вселената и всичко, което тя съдържа, толкова повече причини имаме да се възхищаваме на основния план, върху който  е основана… Да бъдеш принуден да вярваш само на едно заключение – че всичко във Вселената е станало случайно – ще наруши истинската обективност на самата наука…  Какъв случаен процес би могъл да произведе мозъка на човека или системата на човешкото око?… Те (еволюционистите;б.м.) предизвикват науката да докаже съществуването на Бога. Но трябва ли наистина да запалим свещ, за да видим слънцето?…  Казват, че не могат да видят Създателя. Е добре, може ли физикът да види електрона?…  Физиците  приемат невъобразимия електрон като реален, докато отказват да приемат реалността на Създателя поради това, че не могат да  си Го представят?… Именно, заради научната честност подкрепям представянето на алтернативни теории за произхода на Вселената, живота и човека в часовете по естествена история в класната стая.” (от Д.Питърсън;18)

Авторът на лекциите счита, че в часовете по естествена история Еволюционното учение трябва да се изучава само като факт от историята на развитието на науката, като една добре  конструирана мисловна конструкция,  идея която „няма нищо общо с действителността”; до днес тя остава недоказана, разбрахме – и  недоказуема хипотеза.

2022                                                                                                              Ю.Тодорова

ЛИТЕРАТУРНИ И ДРУГИ ИЗТОЧНИЦИ

 1)Айген, М., Р.Винклер –  Играта на живота –  НИ, С., 1982; 2)Библия –  Трето ревиз. Изд –  съвместно с The Bible Leaque of Kanada, С., 2014; 3)Ботев,Б. – Л. Свещарова – Биология, у-к за 10-ти клас – НП,С.,1984; 4) „В света на тайните” –  Рийдърс Дайджест, ЕООД, 2000; 5) Гит, В. – Ако животните можеха да говорят – Верен, С.,1992; 6) Гит, В. –  Въпроси от първостепенна важност – Верен,С,1997; 7)Гит, В. –  Творил ли е Бог чрез еволюция – Верен, С., 1997; 8) „Истината за историята” – Рийдърс Дайджест, ЕООД, 2007; 9) Келер,В. – Библейски събития – Изд.къща „Хр.Ботев”,С.,1998; 10) Лекционен курс – „Какво ни казва Библията” – 2004,2005, БЕЦ-Б, център; 11)Ламбрев, Ж., и др. – Учебник по Обща биология, 9-ти клас – НП, С., 1977; 12) Маклийн,Гл., и др. – Сътворението – Верен,С.,1996; 13;)Милн,Бр. – Наръчник по систематично богословие – Нов човек, С.,1996; 14) Морис,Х. – Наука и Библия – ЕТ „Госпъл”,С.,1995; 15) Минков,И. – Въведение в клетъчната биология – ПУ П.Хилендарски, 1992; 16)  Николов, Т. – Обща биохимия – НИ,С.,1975; 17) „От жаба до принц” –  филм (потърси в интернет); 18)Питърсън, Д. – Разкриване тайните на Творението – Нов човек, С., 2008; 20)Попов,С. – Защо вярвам в Бога (Пособие за факултативно изучаване на вероучение в гимназиалния курс) – С., 1993; 21) Райли, Ч. – Основно богословие – Верен, С., 1997; 22;а) Свиленов, Д. – Еволюция или Сътворение – Изд. „Слънце”,2005; 22;б)Свиленов,Д. – Истинският Бог (Как Бог се разкрива на света) – ФПБ,2019; 23) Стидман, Р. – Пътешествие през Библията – Нов Човек, С, 2005; 24)Хокинг,Ст. – Кратка история на времето – Х.И., „Бард”,ООД, С.,2010; 25) Шкловски,И.С. – Вселена, живот, разум – НИ,С.,1976; 26) Gitt, W. – Das biblische Zeugnies der Schöpfung – 4 Aufl., Neuhausen-Stuttgart: Hänssler,1991; 27) Моррис, Г. – Сотворение мира: научний подход – издано Инст.креационньiх исследований, Сан-Диего, Калифорния,1981; 28)Бернал, Дж. – Возникновение жизни – Изд. „Мир”, М.,1969; 29)Интернет-сайтове🙁 а) http//apologetika.hit.bg; (б) http:94.156.201.254/?page id=14 – филм „Разкриване тайната на живота”; (в) „От жаба до принц” – филм (потърси в интернет); (г) Феръл, В. – „Опровергаване на еволюцията”.